21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/9

1.

смята, че политиката на сближаване е една от най-характерните за европейския модел политики и е най-подходящата, поради потенциала си за реформа на икономиките и администрациите и поради своето цялостно и многостепенно влияние, да допринесе за създаването на система, способна да позволи на Съюза и неговите региони да отговорят на големите предизвикателства на нашето време — от глобализацията и изменението на климата до енергийните доставки и устойчивото развитие;

2.

подчертава, че по време на икономическата криза политиката на сближаване доказа своя принос за запазването на нивото на публичните инвестиции в няколко държави членки, както по отношение на тяхното количество, така и на тяхното качество, чрез подбор на механизми, които гарантират съгласуваност с европейските стратегии;

3.

счита, че местните и регионалните власти в много случаи носят главната административна отговорност за публичните разходи за инвестиции, и че политиката на сближаване, като основен инструмент за тяхната водеща европейска роля, трябва да повиши капацитета им за предоставяне на качествени услуги на гражданите;

4.

счита, че последствията от икономическата и финансовата криза за публичните финанси в цяла Европа засилиха нуждата от подновяване на устойчивите публични и частни инвестиции и от повишено внимание към процесите, свързани с разходите, за да се гарантира тяхната ефективност, редовно и бързо протичане;

5.

подчертава необходимостта от по-добро съчетаване на политиката на сближаване със стратегията „Европа 2020“, междинният преглед на която ще бъде направен през 2015 г. Това съчетаване може да бъде под формата на включване на глава относно икономическото, социалното и териториалното сближаване в годишния обзор на растежа, представян ежегодно през септември при откриването на европейския семестър — глава, която да замести междинните доклади за сближаването, публикувани в миналото между докладите за сближаването;

6.

смята, че политиката на сближаване играе централна роля в момент, в който балансът между мерките за строги икономии и мерките за растеж и определянето на нов модел на развитие, отговарящ на натиска на глобализацията, са ключови въпроси в европейския дневен ред. Именно в този контекст — и с оглед на натиска върху публичните финанси — европейските действия трябва да продължат да подкрепят растежа, да насочват мерките към стратегическите цели за отделните региони и за европейската икономика, и да изграждат ефективна европейска административна система за справяне с предизвикателствата на глобализацията. За тази цел — именно в началото на програмния период 2014 — 2020 г. — смята, че е полезно да се обмисли как да се гарантира максимална роля на политиката на сближаване, как да се използват синергиите с други инструменти и как тя да стане по-позната сред европейските граждани;

7.

приветства Шестия доклад като важен източник на информация за развитието на политиката на сближаване, резултатите от нея и нейните оперативни трудности, предизвикателствата, пред които е изправена през следващите години, и откритите възможности за нейното ефективно използване;

8.

подчертава, че правилното функциониране на многостепенното управление, съчетано с ефикасна структура, която да е в състояние да отговори на исканията на гражданите и предприятията, и с прозрачна и иновативна система за обществени поръчки, е от решаващо значение за повишаване на въздействието на политиката за сближаване. За тази цел Комитетът, в съответствие с Шестия доклад, препоръчва ресурсите и познанията, предоставени от политиката за сближаване, да се използват за значително укрепване на административния капацитет, включително чрез възможно най-широко използване на новите технологии и като се залага на намаляването на бюрокрацията;

9.

счита, че за подобряване на качеството на публичните разходи, освен на ефикасността при разпределението на ресурсите, е необходимо да се обърне внимание и на регионалните различия и особеностите, които могат да бъдат пречка пред растежа, както и да се анализира тяхното въздействие върху мерките и да се търси адаптирането им с цел да се увеличи въздействието на политиката на сближаване (1);

10.

подчертава, че предвид особената уязвимост на много от икономиките в условията на настоящата криза, публичните политики трябва да се съсредоточат върху способността да се реагира бързо и ефективно на икономическите сътресения. Според Комитета структурните фондове, предназначени за структурно и икономическо приспособяване в дългосрочен план, трябва да бъдат съпътствани от краткосрочни мерки за стимулиране;

11.

подчертава, както се посочва в Шестия доклад, че развитието на ново предприемачество зависи отчасти от улесненията за бизнеса и този аспект се различава значително в държавите членки. Във връзка с това Комитетът счита, че са необходими допълнителни действия за опростяване на правилата и инструментите, намаляване на административната тежест и подобряване на рамковите условия за инвестиране и насърчаване на предприемаческите умения в сферата на образованието и обучението;

12.

изразява съгласие със значението на „интелигентния“ растеж като възможност за насърчаване на по-конкурентоспособни регионални икономики, които да са по-слабо уязвими на външни сътресения. Ето защо Комитетът насърчава регионите и градовете да разработват последователни, постоянни инициативи за стимулиране на предприемачеството в иновативни сектори и да съсредоточат своите инвестиции в сектори „на бъдещето“, като хранително-вкусовата промишленост (селскостопански и ветеринарни технологии и технология на храните), „зелената“ икономика, творческите индустрии, инициативите за електронно здравеопазване, туризма, социалните услуги и т.нар. „сребърна икономика“. За тази цел Комитетът призовава Комисията да подкрепя регионалните администрации с цел изготвените от тях „стратегии за интелигентна специализация“ по смисъла на рамката на ЕС да бъде ефективно прилагани на регионално равнище;

13.

смята, че промените, свързани с глобализираната икономика, оказват огромно въздействие върху трудовата сфера, и че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху модернизирането на пазара на труда, за да се помогне на гражданите в търсенето на работа, и върху обучението, насочено към създаване на уменията, изисквани от новите икономически предизвикателства. В тази връзка Комитетът подчертава централната роля на Европейския социален фонд (наричан по-нататък ЕСФ) за подпомагане на активните политики, и по-специално на тези, насочени към подобряване на знанията на работниците и тяхното адаптиране към социалните, технологичните и културните промени;

14.

подчертава, че политиката на сближаване отделя една част от финансирането си за подкрепа на инициативи в областта на образованието и обучението, и припомня, че една от последиците на кризата беше значителното нарастване на безработицата сред младите хора. Комитетът изтъква ключовата роля, която местните и регионалните власти играят в тази сфера, и счита, че е необходимо да се засилят връзките между Инициативата за младежка заетост (2) и финансираните по линия на ЕСФ дейности с особен акцент върху „Гаранцията за младежта“ и инструментите за достъп до заетост;

15.

счита, че с оглед на увеличаването на бедността и социалното изключване, отчетено в европейските общества, публичните политики трябва да укрепят инструментите в подкрепа на най-нуждаещите се представители на обществото, включително чрез инициативи на европейско равнище и използването на ресурсите на политиката на сближаване;

16.

одобрява факта, че въпросите, свързани с градовете, заемат централно място в Шестия доклад за сближаването, предвид значението на градовете в глобализираната икономика и възможното въздействие по отношение на устойчивостта, но изразява съжаление, че не е направен по-задълбочен анализ на много сериозните разлики в развитието на градските и селските райони; с оглед на това подчертава необходимостта от насърчаване на балансиран в географско отношение и полицентричен между различните територии растеж, включително чрез решителни действия за решаване на проблема с цифровото разделение и чрез устойчива транспортна политика, основана на диференцирана стратегия, отчитаща териториалните специфики;

17.

припомня значението на растежа, който създава нови икономически възможности чрез разработване на чиста и ефективна енергия. Комитетът оценява положително факта, че местните власти през последните години са увеличили публичните инвестиции в сектора на околната среда, и отбелязва ангажимента на европейските градове и региони за преход към по-екологосъобразен растеж. В този контекст Комитетът призовава за укрепване на Конвента на кметовете с цел увеличаване и засилване на ангажимента на местните и регионални власти с борбата с изменението на климата;

18.

препоръчва политиката на ЕС на сближаване, благодарение на своите цели за икономическо, социално и териториално сближаване, да продължи и за в бъдеще да оказва значителен принос за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Посредством засилената връзка между целите за растеж и сближаване политиката на сближаване може да спомогне за намаляването на различията в Европейския съюз с оглед на осъществяването на водещите цели на стратегията и по този начин да постигне дългосрочни ползи и благоденствие в цяла Европа. Този потенциал трябва да се използва последователно, като спрямо политиката на сближаване се прилага партньорският подход, за да се гарантира, че съществуващите на регионално равнище стратегии обръщат специално внимание на местните условия и потенциал;

19.

още веднъж отправя искането публичните разходи, правени от държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането по структурните и инвестиционните фондове, да не бъдат включвани сред националните или еквивалентни структурни разходи, както са дефинирани в Пакта за растеж. Това би довело до освобождаването на ресурси за инвестиции, подбрани въз основа на европейския интерес, както и до ускоряване на процедурите, свързани с разходи;

20.

подчертава, както е посочено в Шестия доклад, че в насоките за развитие на трансевропейската транспортна мрежа се поставя за цел изграждането на истинска мултимодална мрежа на територията на ЕС, която трябва да включва железопътните линии, чрез изграждане на нова инфраструктура, но също и чрез подобряване на съществуващата. Комитетът счита, че за тази цел е необходимо да има транспортни средства, които да са устойчиви, конкурентни, ефикасни от енергийна гледна точка и по-екологични; необходимо е също така да се насърчава интермодалността и допълващата употреба на различни транспортни средства, както и да се осъществят инфраструктурни проекти в по-слабо развитите райони, които са изправени пред физически пречки за достъп до вътрешния пазар (като периферните и планинските райони) и които имат проблеми с териториалното сближаване;

21.

с цел увеличаване и определяне на обема на инвестициите за растеж, призовава за подобряване на синергиите между бюджетните инструменти на различните нива на управление в държавите членки и финансовите инструменти на ЕС. В този контекст Комитетът смята за приоритетно задълбочаването на дискусията относно ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд за разширяването на техния мандат и укрепването на капитала им. Комитетът посочва, че началото на програмния период би бил подходящ момент за определяне на възможностите за финансиране от ЕИБ, специално предназначено за регионалното развитие, с продължителност и условия, пригодени към нуждите на администрациите, отговарящи за разходите. Освен това е необходимо да се проучи възможността да се осигури надзорна роля на ЕИБ по отношение на определени инвестиции, инициирани от местните и регионалните власти. Финансовата институция на Съюза, по-специално, би могла да направи оценка на качеството и последователността на тези инвестиции спрямо основните европейски стратегически решения, с цел също да се издейства привилегировано третиране на кредитите, необходими за прилагането им в рамките на Пакта за стабилност;

22.

отново изразява своята загриженост, че обвързването с макроикономически условия може да доведе до това ефикасността и ползата от структурните и инвестиционните фондове да бъдат застрашени от макроикономическите политики на държавите членки;

23.

призовава Комисията да оцени до каква степен изискванията за изпълнение на предварителни условия са станали повод за значителни закъснения при сключването на споразуменията за партньорство и оперативните програми;

24.

посочва, че показателите, които се използват в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, въведена с т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“, са изключително от икономически характер. Комитетът препоръчва в духа на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ да се да вземат под внимание и социални, екологични или териториални показатели, включени в набора от показатели, който Комисията използва, за да реши дали да отправи предварително предупреждение към държава членка, или, в най-тежките случаи, да започне процедурата при макроикономически дисбаланси. Комитетът счита, че тясната връзка между финансовите и фискалните цели и политиката на сближаване би могла да отслаби прилагането на мерките за териториално сближаване;

25.

призовава за по-добро спазване на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), отнасящ се до териториалното сближаване, особено в селските райони, зоните в индустриален преход и регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; Освен това трябва да се вземат предвид и други демографски предизвикателства, които оказват голямо влияние върху регионите, като обезлюдяването, застаряването и голямата разпокъсаност на населението. Комитетът на регионите призовава Комисията да обърне особено внимание на най-необлагодетелстваните в географско и демографско отношение зони в процеса на прилагане на политиката на сближаване;

26.

подчертава основната подкрепа, която оказва политиката на сближаване като двигател на растежа и промяната в по-слабо развитите региони, които се нуждаят от трайни и дългосрочни усилия;

27.

призовава също при определянето и прилагането на политиката на сближаване да се обръща по-голямо внимание на характерните особености и ограничения на най-отдалечените региони, посочени в член 349 от ДФЕС;

28.

счита, че в светлината на възникналите различия по отношение на степента на иновации, териториалното измерение следва да бъде изцяло взето предвид при определянето и изпълнението на стратегията „Европа 2020“. За тази цел счита, че възлагането на по-важна роля на местните и регионалните власти би повишило степента на тяхната отчетност, като благоприятства по-ефикасното вземане на решения по отношение на приоритетните инвестиции, и предлага създаването на регионални показатели за мониторинг на постигнатия напредък;

29.

изразява съжаление от факта, че Шестият доклад относно политиката на сближаване не съдържа ясна оценка на териториалното въздействие на европейските секторни политики върху политиката на сближаване. Като има предвид съществуващата взаимозависимост между политиката на сближаване и другите секторни политики, Комитетът предлага в доклада да бъде включена специална глава за този аспект, така както това се правеше преди и в съответствие с постановеното в ДФЕС, който налага задължението европейските политики да насърчават сближаването в Европа;

30.

припомня значението на приемането на инструментите за оценка на териториалното въздействие на политиките, чиято главна цел е да се проучи териториалното въздействие на европейските политики върху регионалните и местните власти и да се повиши видимостта на това въздействие в законодателния процес;

31.

по тази причина призовава за определяне на приоритетно териториално измерение в рамките на оперативните програми, чрез включване на темите, свързани със стратегията „Европа 2020“, с цел териториалното сближаване да може да осигури една балансирана териториална структура, която да е в състояние да гарантира взаимната зависимост между регионите;

32.

припомня на Европейската комисия предишната си работа по въпросите „отвъд БВП“ и относно необходимостта от по-проницателен поглед върху регионалните предизвикателства (като например по какъв начин проектите в областта на ИКТ и високоскоростния широколентов интернет достъп биха могли да бъдат подкрепени посредством ЕФРР); счита, че да се разчита на БВП на даден регион носи редица слабости, които намаляват надеждността на политиката на сближаване, особено по отношение на класификацията на регионите и разпределянето на средствата от ЕСИФ;

33.

насърчава, с цел да се гарантира бързото изпълнение на програмите, приемането на мерки за опростяване и рационализиране на процедурите за достъп до европейско финансиране, на управлението на дейностите и на механизмите за контрол, за да се постигне по-голяма ефективност;

34.

настоятелно призовава отговорните власти да положат конкретни усилия за хармонизация и правилно транспониране на основните правила от хоризонтално естество, на които се опира управлението на ресурсите на политиката на сближаване, и по-конкретно на онези, които се отнасят до процедурите за възлагане на поръчки (3);

35.

смята, че Комисията трябва да гарантира, че прекалено многобройните бюрократични задължения не се превръщат във възпиращ фактор за ефикасността на мерките. Комитетът приканва Комисията да преразгледа практиката, която налага на най-ефективните оперативни програми същите бюрократични тежести, които се прилагат спрямо програми, характеризиращи се с висок дял на грешки или измами. Освен това Комитетът на регионите приканва Европейската комисия да приеме мерките, необходими за постигане на по-бързо одобрение на оперативните програми, така че новият програмен период да започне възможно най-скоро;

36.

изразява съгласие с изтъкнатата в доклада необходимост от насочване на структурните и инвестиционните фондове към ограничен брой цели, за да се постигне максимално въздействие по места. Все пак Комитетът изразява безпокойството си от липсата на гъвкавост при избора на тематичните цели, които трябва да се определят въз основа на спецификите и потребностите на различните региони;

37.

изразява тревога относно отслабването на принципа на допълняемост за периода 2014 — 2020 г., през който проверка се изисква само за 14 държави членки, и призовава Комисията да оцени прилагането на този принцип в целия ЕС, за да се избегне използване на ЕСИФ като заместител на инвестициите на държавите членки;

38.

изразява несъгласие с идеята за създаване на европейски резерв за изпълнение на национално равнище, тъй като счита, че подобен механизъм би могъл да доведе до определяне на лесно постижими цели със скромни резултати. Комитетът счита, че едно от най-големите предизвикателства за рамката на изпълнението е да се формулират амбициозни, но постижими цели и показатели;

39.

отбелязва, че публичните и частните инвестиции намаляха през последните няколко години, достигайки отрицателни стойности в някои държави членки. Бюджетните ограничения и намаленията на разходите сериозно подкопаха инвестициите в секторите, които са в състояние да стимулират икономическия растеж. Във връзка с това Комитетът призовава Европейската комисия да оценява внимателно случаите, в които ще бъдат извършени финансови корекции или прекратени плащанията, като отчита евентуалните въздействия върху заетостта и растежа;

40.

призовава Комисията и държавите членки да ускорят преговорите и процедурите по одобрението на споразуменията за партньорство и оперативните програми; подчертава колко са важни европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестициите на местните и регионалните органи, и поради това призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират качеството на процедурите и да ограничат отрицателното въздействие от допълнителните закъснения в началото на новия период на финансиране;

41.

призовава Комисията да определи форми на административно сътрудничество по основни въпроси като набелязването на целите на мерките, оценката на техните резултати въз основа на подходящи показатели и определянето на последващите действия. Целта е да се гарантира хармонизирано извършване на тези дейности от страна на различните заинтересовани администрации и да се допринася за утвърждаването на административна култура, основана на мониторинга на осъществяваната дейност и нейната оценка, в целия ЕС. В същия ред на мисли Комитетът смята за важно да се осигури подкрепа за местните и регионалните власти във връзка с инициативите на т.нар. „финансов инженеринг“, които са от ключово значение за увеличаването на ресурсите и инвестициите, а така също и във връзка с обществените поръчки, които трябва все повече да се оформят като инструмент на публичната администрация за стимулиране на иновациите и творчеството;

42.

е убеден, че Кодексът за поведение в областта на партньорствата засилва, по форма и съдържание, участието в дейностите по планиране в регионите и е от основно значение за разширяване на ефекта от политиката на сближаване и за консолидиране на нейното въздействие. Комитетът призовава Европейската комисия да наблюдава начина, по който Кодексът се транспонира в отделните правни системи, за да се осигури широко и прозрачно участие на местните заинтересовани страни, като се има предвид, че без пълен ангажимент от тяхна страна в подготовката на програмните документи, участието им ще бъде по-малко ефективно в етапа на изпълнение, особено що се отнася до инструментите, предполагащи планиране с участието на различните равнища на управление;

43.

в момент, когато, за да се гарантира цялостна легитимност на политиката и да се задълбочи европейската интеграция, гражданите трябва да бъдат осведомявани и информирани за резултатите от проектите, финансирани от структурните фондове, и за въздействието на политиките на ЕС на тяхна територия, Комитетът сигнализира, че в Шестия доклад не е обърнато специално внимание на комуникацията и информацията. Във връзка с това, за да може усилията за повишаване на осведомеността на гражданите относно политиката на сближаване да постигнат максимални резултати, Комитетът призовава Европейската комисия и държавите членки за по-широко участие на местните и регионалните власти в информационните кампании. Успоредно с това Комитетът подкрепя необходимостта разпоредбите, които налагат прозрачност на отпусканите средства и на очакваните резултати от мерките, да станат по-ефективни, включително посредством пълноценно използване на ИТ инструменти, и да се увеличи използването на събраната информация (свободно достъпните данни — Open Data) за цели, които се считат за по-полезни и ефективни за гражданите;

(44)

като има предвид факта, че от програмния период 2007 — 2013 г. насам европейското териториално сътрудничество представлява пълноправна цел в политиката на сближаване, счита, че в доклада за сближаването е отделено твърде малко внимание на този въпрос. Върху сближаването на трансграничните региони оказва влияние на първо място частта за трансграничното сътрудничество. Затова Комитетът предлага в бъдеще в горепосочения доклад да бъде включвана оценка на сближаването на трансграничните региони в Европа, в която да се съдържа анализ на основните им проблеми и оценка на въздействието на оперативните програми за трансгранично сътрудничество. Следва да се отдели по-голямо внимание на този инструмент именно защото той насърчава сътрудничеството и обмена на опит между администрациите на различните държави членки и има за цел постигането на административна система, която да се основава във все по-голяма степен на споделени ценности и оперативни методи;

45.

изразява съжаление, че ключовата роля на политиката на сближаване за оказване на подкрепа на макрорегионалните стратегии не е развита в по-голяма степен в Шестия доклад относно сближаването;

46.

призовава за по-тясна координация между политиката на сближаване и политиката за съседство на Европейския съюз и за по-добра оценка и разпространение на резултатите от проектите;

47.

препоръчва създаването на „Съвет за политиката на сближаване“, съставен от отговарящите за политиката на сближаване министри на компетентното управленско равнище в държавите членки. Комитетът счита, че това може да придаде повече видимост и да гарантира непрекъснат политически дебат относно политиката на сближаване. Комитетът заявява готовността си да участва активно в политическите дискусии относно създаването на такава структура, за да гарантира, че гледната точка на местните и регионалните власти ще бъде отчетена в пълна степен (4).