Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62014TN0122

Дело T-122/14: Жалба, подадена на 9 февруари 2014 г.  — Италия/Комисия

OB C 102, 7.4.2014, p. 42–43 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

7.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 102/42

Жалба, подадена на 9 февруари 2014 г. — Италия/Комисия

(Дело T-122/14)

2014/C 102/63

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: S. Fiorentino, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу Решение C (2013) 8681 окончателен на Комисията от 9 декември 2013 г., с което в изпълнение на Решение на Съда от 17 ноември 2011 г. по дело C-496/09 Комисията разпорежда на Италианската република да заплати сумата от 6 252 000 EUR кaто периодична имуществена санкция.

Обжалваното решение се отнася за второто шестмесечие на закъснение, тоест за периода 17 май до 17 ноември 2012 г.

Италианското правителство изтъква следните основания за обжалване:

1.

Първо основание, изведено от нарушение на член 260, параграф 1 и параграф 3, алинея втора ДФЕС, както и от нарушаване на решението — предмет на изпълнение, във връзка с вземанията към предприятията в „предпазен конкордат“ или в режим на „надзор върху управлението“.

Изтъква се в това отношение, че решението всъщност не изважда от спряната помощ, дължима към изтичането на референтното шестмесечие, вземанията към предприятията длъжници в състояние на несъстоятелност или намиращи се в конкордатни процедури, предявени в съответните колективни процедури, макар че според италианското правителство става въпрос за вземания, за чието събиране държавата членка е проявила цялата дължима грижа и поради това трябва да бъдат изключени от сумата на спрените помощи на основание на решението, което се изпълнява.

2.

Второ основание, изведено от нарушението на член 14 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 41), както и от неправилното прилагане на член 11 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, стp. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 2, стр. 42).

В това отношение се отбелязва, че решението налага на италианските власти да приложат към сумите, дължими от предприятията за възстановяване на държавната помощ, лихвен процент с натрупване, както е предвидено в член 11 от Регламент № 794/2004. Италианското правителство оспорва тази точка, като приема че — в светлината и на практиката на Съда на Европейския съюз (и в частност на Решение от 11 декември 2008 г. по дело C-295/07, Комисия/Département du Loiret и Scott SA) — този режим на изчисление на лихвения процент не може да намери приложение за решенията за възстановяване, предхождащи влизането в сила на Регламент № 794/2004, и още по-малко, относно решенията отпреди публикацията на Съобщението на комисията относно лихвения процент, който трябва да се прилага в случай на възстановяване на незаконни държавни помощи (ОВ C 110 от 08.05.2003 г., стр. 21-22).
Top