23.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 344/47

1.

Как следва да се тълкува критерия безспорност на изпълняваното парично вземане по смисъла на съображение (6) от Преамбюла и разпоредбата на чл. 1 от Регламента.

2.

В случаите, когато във вътрешното законодателство на държава член на Европейския съюз, на територията на която се изпълнява паричното вземане, не е уреден въпроса за приложението на заповедта за изпълнение на паричното вземане в производството по несъстоятелност открито за лице, спрямо чието имущество се насочва изпълнението, следва ли забраната, установена в чл.2,т.2, буква„б“ на Регламента да се тълкува стеснително и да се прилага само по отношение на изпълняваните спорни парични вземания, или същата се отнася и до изпълняваните безспорни парични вземания.

3.

Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.2, т.2, буква „б“ на Регламента, определяща неприложимост на регламента към производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства, в аспект, дали ограничението се отнася единствено до процедурата по откриване на посочените производства или обхваща и тяхното пълно развитие, според означените процесуални фази и етапи във вътрешната нормативна уредба на съответната държава член на Европейския съюз.

4.

Съгласно доктрината за примат на общностното право и в условията на празнота във вътрешно нормативната уредба по националното законодателство на държава член на Европейския съюз, допустимо ли е основата на съображение (10) от Преамбюла и на разпоредбата на чл.26 от Регламента, по тълкувателен път националният съд на съответната държава член на Европейския съюз, пред който е открито производство по несъстоятелност на лице, спрямо чието имущество е насочено изпълнението, да наложи решение различно и в противоречие с основните принципи, застъпени в Регламента.