ТЕКСТ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ КОМИСИЯТА

ИЗМЕНЕНИЕ

2.   В работната програма се взимат предвид съответните научни изследвания, извършени от държавите-членки, асоциираните държави и европейските и международните организации. При необходимост тя се актуализира.

2.   В работната програма се взимат предвид съответните научни изследвания, извършени от държавите-членки, асоциираните държави и европейските и международните организации , както и от промишлеността . При необходимост тя се актуализира.

3.   В работната програма се посочват критериите, въз основа на които ще се оценяват предложенията за непреките дейности по схемите за финансиране и ще се извършва подборът на проектите. Критериите ще бъдат върхови постижения, въздействие и изпълнение. В работната програма могат освен това да се определят или добавят допълнителни изисквания, тегла на отделни елементи и прагове.

3.   В работната програма се посочват критериите, въз основа на които ще се оценяват предложенията за непреките дейности по схемите за финансиране и ще се извършва подборът на проектите. Критериите ще бъдат върхови постижения, въздействие и изпълнение. В работната програма могат освен това да се определят или добавят ясно обосновани допълнителни изисквания, тегла на отделни елементи и прагове.

2a.     Комитетът, посочен в параграф 2, е със състав, който във всички случаи осигурява разумен баланс между броя на жените и на мъжете, както и между държавите-членки, които осъществяват ядрени изследвания и дейности по обучение.

НИРД в подкрепа на изграждането на ITER ще се извършват в асоциациите в областта на термоядрения синтез и съответните европейски сектори. Те ще включват разработването и изпитването на компоненти и системи.

НИРД в подкрепа на изграждането на ITER ще се извършват в асоциациите в областта на термоядрения синтез и съответните европейски сектори. Те ще включват разработването, изпитването , валидирането и проверката на надеждността на компоненти и зависими от тях системи.

Осъществяването на ITER в Европа, в международната рамка на организацията ITER, ще бъде елемент от новите изследователски инфраструктури с подчертано европейско измерение.

Осъществяването на ITER в Европа, в международната рамка на организацията ITER, ще бъде елемент от новите изследователски инфраструктури с подчертано европейско измерение и в контекста на съпътстващата европейска програма ще доведе до създаването на нова изследователска инфраструктура в подкрепа на експеримента ITER .

Общата цел е подобряване по-специално на безопасността, производителността, ефективността на ресурсите и разходната ефективност на термоядрения разпад, както и използването на лъчението в промишлеността и медицината. Ще бъдат предприети непреки дейности в областта на термоядрения разпад и радиационната защита в пет основни области на дейност, които са описани подробно по-долу. Съществуват важни взаимовръзки с изследванията по Седмата рамкова програма на Съюза, приета с Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, по-специално в областта на енергетиката, европейските стандарти, образованието и обучението, опазването на околната среда, здравето, материалознанието, управлението, общите инфраструктури, сигурността и културата на безопасност. Международното сътрудничество ще бъде ключова характеристика на дейностите в много от работните области, по-специално при сложните ядрени системи, разглеждани от Международния форум за реактори IV поколение.

Общата цел е подобряване по-специално на безопасността, производителността, ефективността на ресурсите и разходната ефективност на термоядрения разпад, както и използването на лъчението в промишлеността и медицината. Ще бъдат предприети непреки дейности в областта на термоядрения разпад и радиационната защита в пет основни области на дейност, които са описани подробно по-долу. Съществуват важни взаимовръзки с изследванията по Седмата рамкова програма на Съюза, приета с Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, по-специално в областта на енергетиката, европейските стандарти, образованието и обучението, опазването на околната среда, здравето, материалознанието, управлението, общите инфраструктури, сигурността и културата на безопасност , както и с предложенията в областта на термоядрения разпад, залегнали в Стратегическия план за енергийни технологии, приет от Съвета през март 2008 г . Международното сътрудничество ще бъде ключова характеристика на дейностите в много от работните области, по-специално при сложните ядрени системи, разглеждани от Международния форум за реактори IV поколение. Типичният проектен жизнен цикъл на настоящото поколение действащи атомни електроцентрали е 40 години и се предвижда евентуално удължаване на този жизнен цикъл. Инсталациите от поколение III и „подготвените за бъдещето“ инсталации от поколение IV целят достигането на жизнен цикъл от най-малко 60 години при едновременно свеждане до минимум на разходите, свързани с експлоатация и поддръжка поради остаряване.

Съществува ясна необходимост от повишаване на сътрудничеството с МААЕ във връзка със стандартите за безопасност, приложими за всички ядрени съоръжения и дейности. Тези стандарти следва да бъдат широко прилагани от проектанти, производители и оператори в производството на енергия, медицината, промишлеността, научните изследвания и образованието.

Посредством ориентирани към изпълнението изследвания да се създаде добра научна и техническа основа за демонстриране на технологиите и безопасността на погребването на отработено гориво и дълго живеещите радиоактивни отпадъци в геоложки формации и да се подпомогне развитието на общ европейски поглед върху основните въпроси, свързани с управлението и погребването на отпадъци.

Посредством ориентирани към изпълнението изследвания да се създаде добра научна и техническа основа за демонстриране на технологиите и безопасността на погребването на отработено гориво и дълго живеещите радиоактивни отпадъци , включително дългоживеещите отпадъци от извеждането от експлоатация на съоръженията за производство на ядрена енергия за граждански цели и приложенията на радиоактивни изотопи в медицината, промишлеността, селското стопанство, изследователската дейност и образованието, в геоложки формации и да се подпомогне развитието на общ европейски поглед върху основните въпроси, свързани с управлението и погребването на отпадъци.

Погребване в геоложката среда: инженерни проучвания и демонстрации на проекти на хранилища, характеризиране in situ на скални хранилища (както в общи, така и в специализирани подземни научно-изследователски лаборатории), натрупване на знания за обкръжаващата хранилищата среда, проучвания на съответните процеси в близките зони (форма на отпадъците и изградени бариери) и далечните зони (най-долният пласт и пътищата към биосферата), разработване на надеждни методологии за оценка на работата и безопасността и проучване на управленските и обществените въпроси, свързани с общественото приемане.

Погребване в геоложката среда: инженерни проучвания и демонстрации на проекти на хранилища, характеризиране in situ на скални хранилища (както в общи, така и в специализирани подземни научно-изследователски лаборатории), натрупване на знания за обкръжаващата хранилищата среда, проучвания на съответните процеси в близките зони (форма на отпадъците и изградени бариери) и далечните зони (най-долният пласт и пътищата към биосферата), разработване на надеждни методологии за оценка на работата и безопасността и проучване на управленските и обществените въпроси, свързани с общественото приемане. За да се осигури по-ефективно задържане на радиоактивни вещества в случай на непредвидени обстоятелства е необходимо да се въведат стабилни системи, които да поддържат услугата при ограничен оперативен режим.

Безопасност на ядрените инсталации: експлоатационна безопасност на настоящите и бъдещите ядрени инсталации, в частност оценка и управление на продължителността на периода на експлоатация на централите, култура на безопасност (намаляване до минимум на риска от човешка и организационна грешка), усъвършенствани методологии за оценяване на безопасността, инструменти за числено моделиране, контролно-измервателни прибори и предотвратяване и ограничаване на сериозни инциденти, а също така и свързани дейности за оптимизиране управлението на знанията и запазване на компетентността.

Безопасност на ядрените инсталации: експлоатационна безопасност на настоящите и бъдещите ядрени инсталации, като се вземат предвид по-специално научноизследователските изводи от аварията във Фукушима, в частност оценка и управление на продължителността на периода на експлоатация на централите, култура на безопасност (намаляване до минимум на риска от човешка и организационна грешка), усъвършенствани методологии за оценяване на безопасността, инструменти за числено моделиране, контролно-измервателни прибори и предотвратяване и ограничаване на сериозни инциденти, а също така и свързани дейности за оптимизиране управлението на знанията и запазване на компетентността. Допълнителната работа, която следва да се предприеме като последица от аварията във Фукушима, следва да включва: подобряване на сеизмичната устойчивост, преформулиране на определението на „авария по причини, излизащи извън проектирането“, анализ на честите причини за аварии, по-добро управление на извънредните ситуации, избягване на натрупването на водород при реакции с горещ метал/пара, рекомбиниране на водород, проектиране на филтриращи/пречистващи системи, които са в състояние да издържат свръхналягане на газ.

Усъвършенствани ядрени системи: подобряване ефективността на сегашните системи и горива и проучване на усъвършенствани реакторни системи с цел оценка на техния потенциал, устойчивост на разпространение и въздействието им върху дългосрочната устойчивост, включително основни и ключови междусекторни изследователски дейности (като материалознание) и проучване на горивния цикъл, иновативни горива и аспекти на управлението на отпадъците, включително разделяне и преобразуване за по-ефективно използване на материала за термоядрен разпад в съществуващите реактори.

Усъвършенствани ядрени системи: подобряване ефективността на сегашните системи и горива и проучване на усъвършенствани реакторни системи с цел оценка на техния потенциал, устойчивост на разпространение и въздействието им върху дългосрочната устойчивост, включително основни и ключови междусекторни изследователски дейности (като материалознание) и проучване на горивния цикъл, иновативни горива и аспекти на управлението на отпадъците, включително разделяне и преобразуване за по-ефективно използване на материала за термоядрен разпад в съществуващите реактори. Гореспоменатите дейности следва да бъдат насочени към подпомагане на Европейската промишлена инициатива за създаване на устойчива атомна енергия (ESNII), стартирана на конференцията относно Стратегическия план за енергийни технологии по време на белгийското председателство през ноември 2010 г., включително проектирането на ключовите демонстрационни реактори ASTRID, ALLEGRO, ALFRED и MYRRHA.