31.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 153/102

—

като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (1),

—

като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007) (2),

—

като взе предвид Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно филмовото наследство и конкурентоспособността на обвързаните с него промишлени дейности (3),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 24 август 2006 г. относно цифровизацията и онлайн достъпа до културна информация и съхранението на информация в цифров формат (4),

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно цифровизацията и онлайн достъпа до културната информация и съхранението на информация в цифров формат (5),

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 18 и 19 ноември 2010 година относно възможностите и предизвикателствата пред европейското кино в цифровата ера (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно критериите за оценка на държавната помощ в съобщението на Комисията относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности (Съобщение относно филмовата индустрия) от 26 септември 2001 г. (7),

—

като взе предвид Съобщение на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 юли 2010 г. относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата ера (Втори доклад по изпълнението на Препоръката относно филмовото наследство) (SEC(2010)0853),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (СOM(2010)0245),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 септември 2010 г. относно възможностите и предизвикателствата пред европейското кино в цифровата ера (COM(2010)0487),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 13 юли 2011 г. относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазар (COM(2011)0427),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2002 г. относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални произведения (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2001 г. относно постигане на по-добро разпространение на европейски филми на вътрешния пазар и в страните кандидатки (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (10),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 2 април 2011 г. относно „Европейското кино в цифровата ера“ (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно отключването на потенциала на културните и творческите индустрии (12),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0366/2011),

A.

като има предвид, че културата формира основа за европейски идентичности и споделени ценности,

Б.

като има предвид, че културата е в центъра на настоящите разисквания относно идентичността, социалното сближаване и развитието на икономика на основата на знанието, както е посочено във Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие от 2001 г.,

В.

като има предвид, че всеки човек има право да участва в културния живот на общността и да изпитва радостта от общуването с изкуствата и че освен това киноизкуството помага на хората да се опознават взаимно, като споделят еднакви човешки преживявания, допринасяйки за формирането на европейска идентичност,

Г.

като има предвид, че инвестициите в култура показват дългосрочни, нематериални, резултати в оформянето на европейската идентичност, които се предават между поколенията;

Д.

като има предвид, че европейският аудио-визуален сектор, включително киното, представлява значителна част от икономиката на ЕС и следва да бъде по-конкурентоспособен в световен мащаб;

Е.

като има предвид, че европейските филми са важна част от културата, която насърчава диалог и разбирателство, изобразявайки и показвайки европейските ценности в ЕС и извън него, като едновременно с това играе значителна роля в опазването и подкрепата на културното и езиково разнообразие,

Ж.

като има предвид, че европейското кино следва да подобри териториалната и социалната цялост;

З.

като има предвид, че цифровата ера предоставя нови възможности за аудио-визуалния сектор, по-специално във филмовата индустрия по отношение на по-ефективно разпространение, излъчване на екран и наличие на филми и на по-високото аудио-визуално качество, което предлага на европейската публика, като също така създава някои сериозни предизвикателства за европейското кино в процеса на преминаване към цифрови технологии, по-специално по отношение на финансите,

И.

като има предвид, че следователно цифровите технологии допринасят за изпълнението на националните цели и на целите на ЕС за прожектиране и достъпност до европейски творби и за социално сближаване;

Й.

като има предвид, че технологията за цифрово кино дава възможност за гъвкавост в планирането на рекламата и промени в материала в последния момент;

К.

като има предвид, че първата фаза на цифровизацията на европейското кино имаше различни резултати;

Л.

като има предвид, че последното поколение цифрово оборудване е приблизително с 25-30 % по-евтино от предишни модели и в момента е много по-достъпно както за европейските кина, така и за програмите за финансиране,

М.

като има предвид, че не всички кина са способни да се справят в еднаква степен с предизвикателствата, свързани с цифровизацията,

Н.

като има предвид, че пълната цифровизация както на европейската филмова индустрия, така и на кината й трябва спешно да бъде завършена, за да се избегне ограничаването на културното многообразие и наличието на разнообразни платформи, и следва да бъде подкрепена на европейско и национално равнище,

О.

като има предвид, че независимите прожекции и прожекциите в културни центрове представляват единствена по рода си европейска кино мрежа, предлагаща разнообразна програма, която привлича публика, чийто интереси са извън преобладаващо комерсиалната насока в киното,

П.

като има предвид, че безпокойствата, изразени от асоциации за некомерсиално кино, които предложиха специални приоритетни мерки за насърчаване на производството и разпространението на независими европейски филми, следва да бъдат признати;

Р.

като има предвид, че местните и регионалните ръководни органи са ключови субекти при защитата и насърчаването на европейското културно наследство, по-специално цифровизацията на филми и кина, и поради това са основни партньори в процеса на цифровизация;

С.

като има предвид, че кината са важно средство за запазване на качеството на живот и социалното взаимодействие в старите градски центрове и периферните градски райони, както и за възстановяването на градските райони;

Т.

като има предвид, че европейските кинотворби трябва да постигат успех в Европа, ако ще бъдат разпространявани в международен план, като по този начин им се дава възможност да постигнат финансовите си цели и представляват форма на културно сътрудничество и дипломация, чрез които не само творбите, но и разнообразната смесица от култури в Европа се разпространяват в трети страни;

У.

като има предвид, че преходът към цифрови технологии следва да бъде възможно най-бърз с цел да се избегне удвояването на разходите за производство и разпространение,

Ф.

като има предвид, че европейската филмова индустрия в момента е фрагментирана по националните и езикови граници и че преди всичко филмите са създадени за местната публика в страната на произход и се гледат от нея;

1.

Подчертава важния принос на европейското кино за инвестициите в цифровите технологии, иновациите, растежа и създаването на работни места;

2.

Посочва, че през 2010 г. в Европа са продадени почти 1 милиард билета за кино и че това показва ненамаляващата популярност на кинематографията и огромния й финансов потенциал и потенциал по отношение на растежа и заетостта;

3.

Подчертава, че европейското кино е с нарастващо значение за икономиката като предоставя над 30 000 работни места;

4.

Подчертава, че наред с икономическата динамика, създавана от сектора на изкуствата в ЕС, европейското кино по-специално има също така изключително важно културно и социално измерение и е важен фактор за културното развитие и идентичността на Европа;

5.

Отбелязва, че европейският филмов пазар е силно фрагментиран и диверсифициран, като по-голямата част от кината имат само една или две зали;

6.

Отбелязва, че мултиплексите представляват по-голямата част от цифровизираните кина;

7.

Отбелязва, че в Европа е налице географски дисбаланс в достъпността на кината и филмите за гражданите, най-вече в Източна Европа и в селските райони;

8.

Подчертава значимостта на социалната и културна роля на кината, която трябва да бъде съхранена, по-специално в селските и отдалечените райони;

9.

Отбелязва, че потенциалът на европейската филмова индустрия постоянно нараства, но делът на европейските продукции, показвани в кината, трябва да продължи да расте;

10.

Посочва, че малките комерсиални и некомерсиални киносалони имат жизнено важен принос за опазване на културното наследство чрез включване на европейски продукции в своите програми;

11.

Отбелязва, че прожектирането на филми е в процес на промяна, като се увеличават мултиплексите и значително намалява броят на екраните в малките градове и в старите градски центрове;

12.

Счита, че разнообразието от кина в ЕС следва да се запази,

13.

Отбелязва, че отчасти поради водещата позиция на касовите филми, филмовото разнообразие в Европа и свободата на кината да определят програмата си са застрашени и в резултат на това съществува основание за опасения от необратима концентрация на пазара в областта на киното;

14.

Следователно подчертава, че разгръщането на цифровизацията трябва да запази програмното разнообразие и културните центрове в селските и в градските райони във всички държави на ЕС и не трябва да води до затваряне на малки и филмотечни кина в полза на мултиплексите;

15.

Посочва, че цифровизацията дава възможност за разпространение на културно съдържание на вътрешния пазар на по-ниска цена и защитава конкурентоспособността и разнообразието на европейското кино;

16.

Отбелязва, че все повече нараства натискът всички филми да бъдат съвместими със системите за цифрово прожектиране, а някои европейски кина вече са преминали към 100 % цифрови прожекции;

17.

Отбелязва със загриженост, че оцеляването на много независими кина е застрашено поради високите разходи за преминаването към цифрови технологии и конкуренцията с кина, които прожектират предимно филми от САЩ;

18.

Отбелязва, че независимите разпространители изпитват трудности при справянето с двойните разходи, които трябва да посрещнат в преходния период, което оказва вълнообразно въздействие в цялата филмова индустрия;

19.

Отбелязва, че издаването на лицензи за разпространение на много територии или в цяла Европа е изключително важно за отключването на потенциала на пазарите за онлайн разпространение на филми, за подпомагане на по-широкото разпространение на европейски филми, за по-добър достъп на потребителите до тях, за предлагане на европейски филми на платформи за „видео по заявка“;

20.

Отбелязва, че съществуват редица европейски схеми, които имат потенциала да подпомогнат прехода на филмовата индустрия към цифровата ера, като например програмата МЕДИА;

21.

Отбелязва, че в резултат на неправилно финансиране, европейското кино не се популяризира в достатъчна степен в международен план;

22.

Подчертава важността на всички етапи от производствената верига на създаването на кинематографично съдържание и необходимостта от подкрепа за всички тези етапи;

23.

Посочва, че мултимедийните технологии изместват другите форми на комуникация и поради това е необходимо хората да се научат как да ги приемат;

24.

Призовава държавите-членки и Комисията финансово да подкрепят пълната цифровизация по отношение на оборудването на кината в ЕС и да установят европейски и национални програми за подкрепа на прехода към цифрови технологии възможно най-бързо, както и да насърчават разпространението на европейски филми в една силно конкурентна аудиовизуална среда на световно равнище;

25.

В тази връзка подчертава, че програмите следва гъвкаво да се адаптират към практическите изисквания;

26.

Подчертава, че цифровото кино следва да бъде насочено към подобряване на качеството на картината и звука (когато се въведе стандартът за минимална резолюция 2K), за да се позволи по-диверсифицирано и гъвкаво програмиране на събития на живо, и също така на предаванията на запис и на събития с възпитателен, културен и спортен характер, като същевременно се позволява използването на широк набор от иновативни технологии, които ще продължат да привличат публика в бъдеще;

27.

Подчертава, че е особено важно да се подкрепят и насърчават продукциите на ЕС и признава, че ЕС допринася значително за развиването на творческите умения и иновации в цифровото кино, например 3D;

28.

Признава, че макар и цифровизацията на кината да е ключов приоритет, последователното технологично развитие следва да бъде взето предвид, тъй като в средносрочен и дългосрочен план може да бъде необходимо допълнително приспособяване към по-нови формати на прожекции;

29.

Припомня, че преминаването на Европа към цифрово кино следва да има за цел създаването на нови възможности за разпространение на европейски филми, поддържайки разнообразието на европейските продукции и увеличавайки достъпността им за европейските граждани;

30.

Подчертава, че услугата „видео по заявка“ може да предостави на европейските филмови компании възможността да достигнат до по-широка публика;

31.

Признава, че творчеството и иновациите са от общ интерес и настоятелно призовава инвестициите в областта на програмите да бъдат превърнати в приоритет и подкрепяни, за да се стимулира предлагането на качествено културно съдържание в мрежите;

32.

Призовава малките и независимите кина да се възползват от всички предимства на търговския си потенциал чрез разнообразяване на продуктите, добавяйки допълнителна стойност към услугите, които предлагат, и използвайки пазарната ниша, която заемат;

33.

Вярва, че цифровизацията е много важна възможност за насърчаване на присъствието на официални регионални езици в кината, както и за изучаването на чужди езици;

34.

Признава, че високите разходи за цифровизация, която би осигурила значителни дългосрочни търговски ползи, могат въпреки това да създадат значителна тежест за много малки и независими кина и кинотеатри, чиято програма е извън преобладаващата насока в изкуството, с голям дял на европейски филми;

35.

В тази връзка признава, че изправени пред закриване или с цел да го избегнат, тези кина и кинотеатри се нуждаят от специална и приоритетна подкрепа;

36.

Следователно призовава Комисията предложи конкретни мерки за предоставяне на подкрепа на тези кина;

37.

Отбелязва, че кината понасят най-голямата тежест във връзка с разходите за цифровизация и че тъй като това предполага създаването на основна инфраструктура, която е важна за обществото и ще подпомогне по-доброто предоставяне на културни услуги от досегашното, независимо от мястото на пребиваване, е важно да се осигури публично финансиране, най-вече за малки и независими кина;

38.

Признава, че кината са места, където хората се срещат и обменят мнения и подчертава, че изчезването на малки и независими кина, по-специално в малките градове и по-слабо развитите региони ограничава достъпа до европейските културни ресурси, култура и културен диалог;

39.

Подчертава, че проблемът на малките кина съществува преди всичко в селските райони, където кината, като място за срещи, могат да изпълняват особено силна социална роля;

40.

Обръща внимание на трудната положение на малките кина в градовете, които като филмотечни кина помагат за съхраняването на културното наследство;

41.

Признава, че цифровизацията на малки и независими кина трябва да се постигне възможно най-бързо, за да може тези средища да продължат да бъдат отворени за филми, културно многообразие и публиката;

42.

Подчертава заплахата пред киноиндустрията от нарушаването на авторските права и незаконното изтегляне на филми от интернет; призовава за правилното прилагане на правото на интелектуална собственост от държавите-членки;

43.

Освен това признава опасностите за качеството на прожектираните творби и за спазването на неимуществените права на авторите, причинени от метализираните екрани, които създават значителни различия в яркостта на картината, като има предвид, че метализираните екрани са създадени за 3D; препоръчва да се избягва прожектирането на 2D филми на метализирани екрани, за да се спазват неимуществените права на авторите и да се запазва качеството на преживяването за зрителите;

44.

Посочва, че европейската филмова индустрия е изправена пред проблеми с разпространението на филмите, особено на по-нискобюджетните, и че много от продукциите достигат само до националните пазари и рядко се излъчват в международен мащаб, което не им позволява да достигнат до по-широка публика на континента и по света;

45.

Предупреждава за настоящата липса на подходящо обучение за киномеханиците за работа с новото оборудване за цифрово кино и за приспособяването им към всеки отделен филм, за да не се нарушава качеството на прожектираната творба;

46.

Признава, че цифровизацията на аудио-визуалната продукция и разпространението й поставя нови предизвикателства пред институциите за съхраняване на филмовото наследство в дейностите им по събиране, запазване и съхраняване на европейското аудио-визуално наследство;

47.

Подчертава необходимостта да се гарантира оперативната съвместимост на системите за цифрови прожекции и материалите, както и на други устройства, тъй като те са необходими най-вече за по-малките и средните екрани, които са съобразени с икономическите рамкови условия на европейския кинопазар и следователно запазват разнообразието от кина и филми;

48.

Подчертава, че в хода на цифровизацията на кината е необходимо да се внимава тя да протича с възможно най-голяма технологична неутралност;

49.

Препоръчва стандартизацията на системи, основани на ISO стандартите в областта на производството, разпространението и прожектирането на филми;

50.

При все това счита, че в конкретния случай на цифрово възпроизвеждане цифровизацията на кината не трябва в никакъв случай да води до определяне на един-единствен стандарт;

51.

Отбелязва, че това не би било целесъобразно и с оглед на по-нататъшното техническо развитие и нововъведения, като например кинопрожекционни системи с лазерна технология;

52.

Подчертава значението на стандартизирането на системата за 2К резолюция, която позволява прожектирането на филми във формати 3D, HDTV и Blu-Ray, както и за услуги „видео по заявка“ (VOD);

53.

Приветства във връзка с това факта, че със стандарта 2K бе разработен единен, открит и съвместим в целия свят ISO стандарт за цифрово прожектиране, който отчита специфичните потребности на лицата, занимаващи се с показ на филми в Европа;

54.

Призовава европейските и националните организации по стандартизация да насърчават съответно използването на тези стандарти;

55.

Приветства изявлението на Комисията, направено в нейната работна програма за стандартизация в областта на индустриалните иновации за периода 2010-2013 г., относно плана за определяне до 2013 г. на доброволни стандарти за предаване на цифрови филми в архиви за тяхното съхраняване и за прожектиране в 3D формат;

56.

Взема предвид възможността за финансиране на не твърде скъпи прожекционни апарати, които да могат да бъдат използвани успешно в различни кина, където се прожектират повече алтернативни филми, от което могат да се възползват и специфичните категории филми като документални или чуждоезични филми;

57.

Признава, че архивирането на филми в резултат на тяхното цифровизиране или чисто цифровото производство, въпреки че технически става все по-лесно, за в бъдеще ще бъде свързано с повече предизвикателства с оглед на стандартите и авторските права;

58.

Препоръчва на държавите-членки да приемат законодателни мерки, за да се гарантира, че аудио-визуалните произведения, които в бъдеще биха могли да поставят началото на европейска мултимедийна библиотека и да се превърнат във важен инструмент за защита и популяризиране на националното наследство, ще бъдат цифровизирани, събирани чрез механизми за задължително депозиране, каталогизирани, съхранявани и разпространявани за културни, образователни и научни цели при зачитане на авторското право;

59.

Препоръчва преходът към цифровизация да бъде осъществен възможно най-бързо, за да се избегнат разходите за производство на целолуидни и цифрови версии на филмите и системата за двойно разпространение/показ, като се осигурят и стимули за разпространителите да преминат от 35-милиметров към цифров формат;

60.

Призовава Европейската комисия да използва европейската цифрова библиотека EUROPEANA не само като цифрова библиотека за печатни произведения, но и за европейското филмово наследство, и да определи задачите пред EUROPEANA по съответстващ начин;

61.

Подчертава необходимостта да се предостави подкрепа за кина и филмотеки, които популяризират и съхраняват филмовото наследство;

62.

Препоръчва на държавите-членки да създадат механизми за задължително депозиране за цифровите формати или да приспособят съществуващите механизми към такива формати, като изискват депозирането на стандартен цифров мастър за цифровите филми;

63.

Призовава държавите-членки да вземат предвид правилата за конкуренцията на ЕС при изготвянето на схемите за държавни помощи за преминаване към цифрови технологии, за да се избегнат нарушенията на условията на финансиране на цифровата кинематография;

64.

Призовава Комисията да изготви ясни насоки за държавните помощи въз основа на опита в различните държави-членки, за да се повиши правната сигурност, като същевременно се запазва свободата на държавите-членки да формират финансирането на филмовото производство и кинематографията на национално равнище;

65.

Подчертава, че публичното подпомагане следва да бъде неутрално по отношение на технологията, но то също така следва да гарантира устойчивостта на инвестициите, като се вземат предвид специфичните бизнес-модели на лицата, занимаващи се с показ на филми, и техническите изисквания на разпространителите;

66.

Призовава държавите-членки да предоставят подкрепа на националните филмови студиа и други релевантни институции в прехода към работата с цифрови технологии;

67.

Подчертава необходимостта от публични и частни инвестиции при навлизането на кинематографичния сектор в цифровата ера;

68.

Подчертава, че за да се улесни процесът на цифровизация, гъвкаво и диверсифицирано финансиране, както публично, така и частно, следва да бъде предоставяно на местно, регионално, национално и европейско равнище, по-специално за подкрепа на малките и независимите кина, в рамка, която да определя приоритети и допълняемост на различните равнища и да поставя измерими цели;

69.

Подчертава, че макар европейските структурни фондове да са значителен източник на финансиране на проекти за цифровизация и на инициативи за обучение, финансирането следва да бъде увеличено, сроковете за чакане да бъдат съкратени, а процедурите по кандидатстване – опростени като част от новата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г.;

70.

Препоръчва финансирането на проекти за цифровизация от европейските структурни фондове да включва поемането на ангажимент от страна на кината, на които е оказана подкрепа, да прожектират европейски филми;

71.

Освен това призовава за създаване на механизми за подобряване на подкрепата чрез програмите по Европейския фонд за регионално развитие;

72.

Призовава Комисията и държавите-членки да разпространяват най-добри практики в областта на финансирането на цифровизацията, включително основаващи се на пазарните принципи решения, като например групиране на малки кина в мрежи с цел сключване на колективни споразумения с разпространителите; призовава Комисията, държавите-членки и регионите да концентрират обществено финансиране за преминаване към цифрови технологии на киносалоните, които не могат да покрият своите финансови потребности от други източници, и да се стремят към възможно най-кратък период на преход;

73.

Призовава Комисията внимателно да проучи последствията, които преходът от традиционно към цифрово кино може да има за всички участници и заинтересовани страни; подчертава, че при изготвянето на националните програми за цифровизация държавите-членки следва да вземат предвид разходите за малките местни кина и потенциалните възможности/последствия за пазара на труда;

74.

Счита, че кината, разположени в по-слабо заселени райони, където културните събития са рядкост, и които не са в състояние да плащат разходите, свързани с преминаването към цифрови технологии, следва да бъдат снабдени с цифрово оборудване;

75.

Подчертава наличието на преференциални заеми, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за кина, които извършват цифровизация и нямат подходящо финансиране;

76.

Подчертава ролята на публично-частните партньорства като начин за финансиране на цифровизацията на кината и това, че те следва да бъдат насърчавани;

77.

Подчертава, че публично или частно финансираното цифровизиране на кината не трябва да застрашава независимостта на кинотеатрите или да води до намаляване на програмното разнообразие и на пазарния дял на европейските филми;

78.

Призовава Комисията да разреши този проблем, включително в контекста на удължаване срока на приложение на съобщението относно филмовата индустрия;

79.

Отбелязва във връзка с това, че всички публични средства, отпускани за цифровизация на киното и филмите, следва да подлежат на същия контрол, както държавната помощ за други сектори;

80.

Насърчава сътрудничеството между операторите на киносалони, местните органи, културните средища, филмовите клубове/общности и филмовите фестивали, за най-доброто използване на цифровите технологии, осигурени с финансиране на ЕС;

81.

Счита, че следва да се прилагат механизми, които интегрират лицата, занимаващи се с разпространение и показ, и призовава за засилване на сътрудничеството между малките кина, за да се сведат до минимум разходите за инвестиции в цифрово оборудване;

82.

Насърчава държавите-членки да увеличат финансирането за изследвания, свързани с технологиите за цифрово кино, и по-специално каналите за разпространение на филмови материали и методите за компресирането им, за да може създадената мрежа да бъде интерактивна и да предлага висококачествени прожекции и същевременно да позволява по-лесното използване на компресирани и декомпресирани образи;

83.

Подчертава важността на подходящите инвестиции в изследванията, финансирането и обучението на специалистите, които вече работят в тази област, за да им се даде възможност да се приспособят към използването на новите технологии и да се гарантира социално приобщаване и защита на заетостта;

84.

Подчертава необходимостта да се прилагат програми за обучение, насочени към специалисти в аудио-визуалния сектор, които да им позволяват да се обучат на използване на цифровите технологии и да се приспособят към новите бизнес модели, и признава успеха на вече предприетите в сектора инициативи; счита, че ЕС трябва да оказва подкрепа и да отпуска средства за тези програми;

85.

Признава, че така нареченият търговски модел на ТВК за финансиране на инсталирането на цифрово оборудване е подходящ за големи кинематографични мрежи, но не е оптимално решение за малки и независими кина, които са ограничени от липсата на инвестиционни фондове, следователно моделът за финансиране чрез ТВК може също така да възпрепятства културното многообразие;

86.

Подчертава факта, че много от малките кина, кината в селските райони и филмотечните кина, които прожектират най-вече европейско културно съдържание, са изключени от модела на ТВК и че може да се окажат необходими алтернативни модели на финансиране, включително публично подпомагане, за поддържане и засилване на културното разнообразие и за запазване на конкурентоспособността;

87.

Поради това призовава моделът за финансиране чрез ТВК да се приспособи към изискванията и особеностите на независимите програми и филмотечните кина;

88.

Посочва, че следва да се насърчават модели за финансиране, които дават възможност на независимите кина да получат достъп до плащания на ТВК от всички разпространители; препоръчва организирането на обединения от купувачи, за да се даде възможност на всички кина да се възползват от предимствата на груповите тарифи;

89.

Подчертава, че кинематографичното образование допринася за развитието на аналитичното мислене и за общото образование на младите хора, като дава възможност за съчетаване на придобиване на знания за наследството и повишаване на осведомеността за сложността на света на образите и звуците;

90.

Подчертава, че образованието с помощта на кинематографията, включително кинематографичната култура и език, позволява на гражданите да развият критично разбиране на различните форми медии, като по този начин разширява и обогатява ресурсите и възможностите, предлагани от т.нар. цифрова грамотност;

91.

Подчертава, че кинематографичното образование следва да дава възможност на гражданите да придобиват по-широки познания, да ценят кинематографичното изкуство и да разсъждават върху ценностите, предавани от филмите;

92.

Призовава държавите-членки да включат кинематографичното образование в техните национални образователни програми;

93.

Подчертава значението на кинематографичното образование в независимите кина на всички етапи от образованието, с цел да се създаде публика за европейски филми;

94.

Насърчава държавите-членки да подкрепят образователните програми във филмовите училища и други подобни институции по отношение на възможностите за създаване на филми с помощта на цифрови технологии и създаването и разпространяването на цифрова филмова продукция;

95.

Призовава за висококачествено и актуализирано обучение за технически и ръководен персонал, което да бъде осигурено с финансиране на ЕС или чрез успешно кандидатстване за финансиране, с цел да се гарантира оптимално използване на цифрови технологии, финансирани от ЕС;

96.

Призовава държавите-членки да разработят и насърчават специални програми и събития, например в рамките на филмови фестивали, за да развият познанията и вкуса за европейски филми на младите европейски граждани;

97.

Признава, че програмата МЕДИА е подкрепяла европейската аудио-визуална индустрия в продължение на повече от две десетилетия и е допринесла за развитието, разпространението и насърчаването на европейски филми и за обучението на операторите на киносалони в областта на цифровите технологии;

98.

Приветства в този контекст ангажимента, поет от г-н Барозу на 18 март 2011 г., за запазване и по-нататъшно засилване на програмата МЕДИА;

99.

Подчертава значението на програмата МЕДИА за цифровизацията на кината и призовава за запазване на съществуващите линии за финансиране, както и за увеличаване на средствата в следващото поколение на програмата с цел справяне с предизвикателствата, породени от цифровите технологии;

100.

Призовава Комисията да задели финансиране по новата програма МЕДИА за периода след 2013 г. и в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) да подкрепи цифровизацията на кината, които прожектират европейско съдържание;

101.

Посочва, че е необходимо за следващото поколение на програмата да се предвидят мерки за генериране на значителна добавена стойност, която да допринесе за цялостната стратегия „Европа 2020“;

102.

Подчертава, че като част от следващото поколение на програмата МЕДИА трябва да бъдат въведени нови инициативи, за да се подобрят и насърчат преводът, дублажът, субтитрирането и изготвянето на надписи, с цел да се подпомогнат независимите кина, в които се прожектират европейски филми;

103.

Припомня, че инвестициите в новите кинотехнологии и преходът към цифровизация би следвало да подобрят достъпността за лицата с увреждания, по-специално чрез въвеждане на технология за аудио описание;

104.

Поради това призовава за въвеждане на „цифрова програмна линия“ в програмата МЕДИА, за да се опрости преходът към цифрови формати;

105.

Обръща внимание на значението на програмата за продължаващо обучение МЕДИА като инструмент за професионалистите в сектора за развитие на техните умения, така че да се адаптират към променящите се технологии и производствени методи;

106.

Посочва добавената стойност на програмата за първоначално обучение МЕДИА, която подпомага мобилността на студентите, изучаващи филмово изкуство, в Европа, което води до по-добра интеграция в професионалния сектор и до засилване на европейското сътрудничество и създаването на копродукции; във връзка с това призовава за увеличаване на тази линия на финансиране;

107.

Препоръчва програмата МЕДИА да инвестира във „видео по заявка“ в рамките на своите усилия за подкрепа на общоевропейското разпространение, да насърчава транснационалното сътрудничество между платформите и да възнаграждава инициативите за трансгранично сътрудничество;

108.

Подчертава добавената стойност на европейските помощи, по-специално по отношение на трансграничното излъчване на филми и за предотвратяване на по-нататъшното фрагментиране на европейския кинематографичен пазар;

109.

Отбелязва, че цифровите технологии оказаха влияние върху начина, по който филмите се разпространяват върху различни платформи и устройства или чрез линейни, или чрез нелинейни услуги;

110.

Признава, че след първоначалните разходи за процеса на цифровизация впоследствие цифровата инфраструктура ще намали значително разходите за разпространение и ще позволи на малки независими филмови разпространители да разпространяват своите филми на по-голяма територия и по този начин да достигнат до по-широка публика;

111.

Признава, че успешното преминаване към цифрови технологии е тясно свързано с достъпа до високоскоростен широколентов интернет като средство за разпространение на цифрово съдържание, надграждане на цифровия софтуер и много други основни функции и поради това призовава институциите, които желаят да преминат към цифрови технологии, да приемат необходимите разпоредби, които да регламентират тази връзка;

112.

Отбелязва, че цифровите технологии подпомогнаха развитието на късометражното кино и късометражните видеофилми и че те позволяват нови модели и гъвкави варианти на разпространение като възможността за пускане на филм върху различни платформи скоро след излизането му на широк екран;

113.

Счита освен това, че изключителният период на експлоатация за кинотеатрите следва да бъде запазен, за да се защити многообразието от кина;

114.

Подчертава, че слабо място в процеса на цифровизация е фактът, че разпространителите и по-специално независимите разпространители не получават достатъчна подкрепа за цифровото разпространение и поради това не могат следват темпа на този процес;

115.

Насърчава държавите-членки да насочат финансова помощ към разпространението;

116.

Насърчава европейските институции да започнат подготвителни действия и пилотни проекти, насочени към изпитването на нови бизнес модели, които биха могли да подобрят разпространението на европейски аудио-визуални творби;

117.

Насърчава държавите-членки да изготвят стратегия за създаване на мрежа за цифрово кино, която да включва филмовите студиа, кината с една зала и мултиплексите и салоните за прожекции на живо, използвайки всички канали за предаване на данни, включително сателит;

118.

Подчертава необходимостта, разработването на нови методи за онлайн експлоатация да бъде придружено на европейско равнище от справедливо заплащане за авторите на аудио-визуални произведения, което да бъде пропорционално на приходите от тези нови формати и услуги;

119.

Насърчава държавите-членки да осигурят възможно най-широкото включване на европейски филми в програмата на прожекции на техните кина, за да се засили тяхното разпространение и популяризиране в ЕС и да се позволи на гражданите на ЕС да оценят богатството и разнообразието на такива филми чрез възможно най-широко разнообразие от платформи;

120.

Посочва, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа за европейски копродукции и че увеличаването на броя на такива продукции може да доведе до по-широко разпространение на европейските филми на континента;

121.

Подкрепя дейностите на кинематографичните мрежи като Europa Cinemas, които популяризират европейските филми по целия свят, като предоставят финансова и оперативна помощ на кината, които прожектират значителен брой европейски филми;

122.

Признава значението на подпомагането на независимите кина, в които се прожектират европейски филми (например членовете на мрежата Europa Cinemas), с цел да се засили политиката им за излъчване на европейски филми и за многообразие, както и конкурентоспособността им на пазара;

123.

Изисква неутрално по отношение на технологиите подпомагане, като се отдава приоритет на всички кина с висок дял на европейски филми и амбициозна програма, независимо от техния оборот или брой посетители;

124.

Насърчава държавите-членки да поощряват и подкрепят разпространението на европейски филми на своята територия чрез конкретни мероприятия и фестивали; насърчава държавите-членки да подкрепят също така различните филмови училища, които съществуват в Европа;

125.

Подчертава, че филмите, които печелят награди на европейски фестивали, следва да получават подкрепа, свързана с пазарната им реализация, за да се подпомогне допълнително международното им разпространение чрез услугата „видео по заявка“ и да се спомогне за популяризирането на европейското кино;

126.

Признава ролята на Наградата на ЕП за европейско кино „LUX“ в популяризирането на европейските филми и насърчаването на многоезичието чрез превода на субтитрите за спечелилия филм на всички 23 официални езика на ЕС, като същевременно се генерират и обществени дебати сред гражданите на ЕС;

127.

Препоръчва засилено сътрудничество и обмен с трети страни за по-добро представяне на европейските произведения на световния пазар и по-специално в Средиземноморието, за да се насърчава културният обмен, а също така за да се предприемат нови инициативи в подкрепа на евро-средиземноморския диалог и демократичното развитие на целия регион, не на последно място в контекста на ангажиментите, поети в рамките на Евро-средиземноморската конференция по въпросите на киното;

128.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.