Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011IP0492

    Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2011 г. относно хазарта по интернет на вътрешния пазар (2011/2084(INI))

    OB C 153E, 31.5.2013, p. 35–43 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    31.5.2013   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 153/35


    Вторник, 15 ноември 2011 г.
    Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар

    P7_TA(2011)0492

    Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2011 г. относно хазарта по интернет на вътрешния пазар (2011/2084(INI))

    2013/C 153 E/05

    Европейският парламент,

    като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2011 г., озаглавено „Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар“ (COM(2011)0128),

    като взе предвид членове 51, 52 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз протокол относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

    като взе предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (1),

    като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2010 г. и докладите за постигнатия напредък на френското, шведското, испанското и унгарското председателство на Съвета относно рамката за хазартните игри и залаганията в държавите-членки на ЕС,

    като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г. относно почтеността на онлайн хазарта (2),

    като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно Бялата книга за спорта (3),

    като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (4),

    като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5),

    като взе предвид Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (6),

    като взе предвид Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (7),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борбата с корупцията в ЕС“(COM(2011)0308),

    като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8),

    като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (9),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“(COM(2011)0012),

    като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (10),

    като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (11),

    като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (12),

    като взе предвид член 48 от своя правилник,

    като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси (A7-0342/2011),

    А.

    като има предвид, че секторът на онлайн хазарта постоянно нараства, в известна степен извън контрола на националните правителства и на гражданите, на които се предоставят такива хазартни услуги, и като има предвид, че този сектор се различава от останалите пазари поради съпътстващите рискове от гледна точка на защитата на потребителите и борбата срещу организираната престъпност,

    Б.

    като има предвид, че в изпълнение на принципа на субсидиарност не съществува специален европейски правен акт за регулиране на онлайн хазарта,

    В.

    като има предвид, че хазартните услуги са предмет на редица актове на ЕС като Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за продажбите от разстояние, Директивата за предотвратяване на прането на пари, Директивата за защита на личните данни, Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации и Директивата относно общата система на данъка върху добавената стойност,

    Г.

    като има предвид, че секторът на хазарта се регулира по различен начин в различните държави-членки и това затруднява не само регулираните оператори в предоставянето на законни хазартни услуги трансгранично, но също така и регулаторите при защитата на потребителите, както и в борбата на равнище ЕС срещу незаконния онлайн хазарт и свързаната с него потенциална престъпност,

    Д.

    като има предвид, че добавената стойност на един общоевропейски подход за борба срещу престъпността и измамите, по-специално когато става дума за запазване на почтеността на спорта и защита на играчите и потребителите, е значителна,

    Е.

    като има предвид, че член 56 от ДФЕС гарантира свободата на предоставяне на услуги, но като има предвид, че вследствие на особеното естество на онлайн хазарта той бе изключен от директивите за електронната търговия, за услугите и за правата на потребителите,

    Ж.

    като има предвид, че въпреки че Съдът на ЕС е изяснил много от важните правни въпроси в сектора на онлайн хазарта в ЕС, все още съществува правна несигурност по отношение на редица други въпроси, които могат да се решат само на политическо равнище; като има предвид, че тази правна несигурност е довела до значително увеличаване на предлагането на незаконни хазартни услуги и на високите рискове, свързани с тях;

    З.

    като има предвид, че ако не е регулиран по подходящ начин, онлайн хазартът може да крие по-голям риск от пристрастяване, отколкото традиционните присъствени хазартни игри, наред с другото поради улеснения достъп и липсата на обществен контрол,

    И.

    като има предвид, че потребителите трябва да бъдат запознати с потенциалната вреда от онлайн хазарта и да бъдат защитени срещу опасностите в тази област, особено пристрастяване, измами, фалшификации и участие на непълнолетни играчи,

    Й.

    като има предвид, че хазартът представлява значителен източник на приходи, които повечето държави-членки могат да използват за обществено полезни и благотворителни цели, като например спорта,

    К.

    като има предвид, че е от изключителна важност почтеността на спорта да бъде гарантирана чрез засилване на борбата срещу корупцията и манипулирането на резултати,

    Л.

    като има предвид, че за постигането на тези цели е от съществено значение да се въведат механизми за контролиране на спортните състезания и финансовите потоци, заедно с общи надзорни механизми на равнище ЕС,

    М.

    като има предвид, че сътрудничество на международно равнище между всички заинтересовани страни (институции, спортни федерации и оператори на залагания) също е от съществено значение с оглед обединяване на добрите практики,

    1.

    Приветства факта, че Комисията е поела инициативата за започване на консултация с обществеността във връзка със своята Зелена книга за залагания и хазарт по интернет, което ще улесни прагматичното и реалистично обмисляне на бъдещето на този сектор в Европа;

    2.

    Приветства разяснението от Комисията на факта, че политическият процес, започнат посредством Зелената книга, по никакъв начин не е насочен към дерегулиране/либерализиране на хазарта по интернет;

    3.

    Припомня нарастващото икономическо значение на сектора на онлайн хазарта, чиито годишни приходи през 2008 г. надхвърлиха 6 милиарда евро, което представлява 45 % от световния пазар; изразява съгласие със Съда на Европейския съюз, че става дума за икономическа дейност от особено естество; припомня, че този ръст също така означава по-големи социални разходи от пристрастяване към хазарта и незаконни практики;

    4.

    Счита, че едно ефективно регулиране на сектора на онлайн хазарта следва по-специално:

    а)

    да канализира естествената потребност от игра на населението,

    б)

    да се бори срещу сектора на незаконния хазарт,

    в)

    да гарантира ефикасна защита на играчите, със специално внимание към уязвимите групи, по-специално малолетните и непълнолетните,

    г)

    да предотвратява опасностите от пристрастяване при хазарта, както и

    д)

    да гарантира, че хазартните игри се провеждат правомерно, честно, отговорно и прозрачно,

    е)

    да гарантира, че се насърчават специфични мерки за гарантиране на почтеността на спортните състезания,

    ж)

    да гарантира, че значителна част от държавните приходи от хазарт се използват за насърчаване на обществено полезни и благотворителни цели, и

    з)

    да гарантира, че хазартът се предпазва от престъпност, измами и всякаква форма на пране на пари;

    5.

    Счита, че подобна регулация има потенциала да гарантира, че спортните състезания са привлекателни за потребителите и за обществеността, че спортните резултати остават правдоподобни и че състезанията запазват своя престиж;

    6.

    Подчертава становището на Съда на ЕС (13), че интернет е единствено канал за предлагане на игри на късмета с помощта на сложни технологии, които могат да бъдат използвани за защита на потребителите и за запазване на обществения ред, въпреки че свободата на действие на държавите-членки при определяне на техния собствен подход към регулирането на онлайн хазарта не се засяга от това и те запазват възможността си да ограничат или забранят предоставянето на определени услуги на потребителите;

    Принцип на субсидиарност и европейска добавена стойност

    7.

    Подчертава, че всяко регулиране на хазартния сектор е предмет на принципа на субсидиарност и трябва да бъде основано на него, като се имат предвид различните традиции и култури на държавите-членки, които трябва да се разбират като „активна субсидиарност“, включваща сътрудничество между националните администрации; въпреки това счита, че този принцип предполага съответствие с правилата на вътрешния пазар, доколкото те са приложими съгласно постановеното от Съда на ЕС относно хазарта;

    8.

    Счита, че едно атрактивно, добре регулирано предлагане на хазартни услуги, както по интернет, така и по традиционните присъствени канали за хазарт, е необходимо, за да се гарантира, че потребителите не използват оператори, които не изпълняват националните изисквания за лицензиране;

    9.

    Поради това отхвърля един европейски правен акт за единно регулиране на целия сектор на хазарта, но въпреки това счита, че в някои области координираният европейски подход би имал явна добавена стойност в допълнение към националното регулиране, предвид трансграничното естество на хазартните онлайн услуги;

    10.

    Признава свободата на действие на държавите-членки при определяне на начина на организация на хазарта, като същевременно се спазват основните принципи на Договора за ЕС за недискриминация и пропорционалност; в този контекст зачита решението на редица държави-членки да забранят всички или някои видове онлайн хазарт или да поддържат държавни монополи в този сектор съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, при условие че приемат последователен подход;

    11.

    Подчертава, че Съдът на ЕС е приел в няколко свои решения, че предоставянето на изключителни права на един-единствен оператор, предмет на строг контрол от публичен орган, може да е средство за подобряване на защитата на потребителите от измами и за по-ефективна борба срещу престъпността в сектора на онлайн хазарта;

    12.

    Посочва, че онлайн хазартът е икономическа дейност от особен вид, към която не могат да се прилагат изцяло правилата на вътрешния пазар, а именно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги; въпреки това признава последователната практика на Съда на Европейския съюз, в която се подчертава, че националният контрол следва да се приема и прилага по последователен, пропорционален и недискриминационен начин;

    13.

    Подчертава, от една страна, че операторите на онлайн хазарт следва във всички случаи да спазват националните закони на страните, в които се организират тези игри, а от друга страна, че държавите-членки следва да запазят правото за налагане на мерки, насочени срещу незаконния онлайн хазарт, с цел да се приложи националното законодателство и да се прекрати достъпът до пазара за незаконните оператори на хазарт;

    14.

    Счита, че принципът на взаимно признаване на лицензи не е приложим на пазара за хазарт, но че въпреки това – в съответствие с принципите на вътрешния пазар – настоява, че държавите-членки, които отварят сектора на онлайн хазарта за конкуренция по отношение на всички или някои видове онлайн хазарт, трябва да осигурят прозрачност и да създадат възможност за недискриминационна конкуренция; препоръчва в този случай държавите-членки да въведат модел на лицензиране, който да даде възможност на европейските оператори на хазарт, изпълняващи наложените от приемащите държави-членки условия, да кандидатстват за лиценз; в държавите-членки, въвели система за лицензиране, могат да бъдат установени процедури за подаване на заявление за лиценз, които намаляват административните тежести, като избягват ненужното дублиране на изисквания и проверки, извършвани в други държави-членки, като същевременно се гарантира значимата роля на регулатора в държавата-членка, в която е подадено заявлението; поради това счита, че взаимното доверие между националните регулатори трябва да бъде засилено чрез по-тясно административно сътрудничество; освен това зачита решението на някои държави-членки да определят броя на операторите, видовете и количествата предлагани игри с цел да защитят потребителите и да предотвратят престъпленията, при условие, че тези ограничения са пропорционални и отразяват загрижеността за последователно и систематично ограничаване на дейностите в този сектор;

    15.

    Призовава Комисията да разгледа – в съответствие с принципа на „активната субсидиарност“ – всички възможни инструменти или мерки на равнище ЕС за защита на уязвимите потребители, предотвратяване на пристрастяването и борба с незаконните оператори в областта на хазарта, включително официално сътрудничество между националните регулатори, общи стандарти за операторите или рамкова директива; счита, че един общоевропейски кодекс за онлайн хазарта, договорен между регулаторите и операторите, би могъл да бъде първата крачка;

    16.

    Счита, че един общоевропейски кодекс за онлайн хазарта следва да обхване правата и задълженията както на доставчика на услуги, така и на потребителя; счита, че този кодекс следва да помогне за гарантиране на отговорен хазарт, високо ниво на защита на играчите, по-специално в случай на непълнолетни и други уязвими лица, да подкрепя създаването на механизми за борба срещу компютърни престъпления, измами и подвеждаща реклама както на равнище ЕС, така и на национално равнище, и накрая, да осигурява рамка от принципи и правила, която да гарантира, че потребителите са защитени еднакво в целия ЕС;

    17.

    Подчертава, че следва да се предприемат повече действия от държавите-членки за предотвратяване на предлагането на онлайн услуги от незаконни оператори на хазарт, например чрез съставяне на черен списък на незаконните оператори на хазарт; призовава Комисията да проучи възможността за представяне на предложение за правно обвързващи инструменти, с които банките, издателите на кредитни карти и другите участници в платежните системи в ЕС да бъдат задължени да блокират – въз основа на национални черни списъци – транзакциите между техните клиенти и доставчиците на хазартни услуги, които не са лицензирани в тяхната юрисдикция, без да бъдат засягани законните транзакции;

    18.

    Зачита правото на държавите-членки да се възползват от широк набор от репресивни мерки срещу предлагането на незаконни хазартни онлайн услуги; подкрепя, с цел увеличаване на ефективността на борбата срещу предлагането на незаконни онлайн хазартни услуги, въвеждането на регулаторен принцип, според който един оператор на хазарт може да извършва дейност (или да наддава за необходимия национален лиценз) в една държава-членка единствено ако неговата дейност не е в нарушение на правото на която и да било друга държава-членка на ЕС;

    19.

    Призовава Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, и държавите-членки да продължат да контролират ефективно съгласуваността с правото на ЕС;

    20.

    Отбелязва, че от 2008 г. можеше да се постигне по-голям напредък по висящите дела за нарушения и че нито една държава-членка не е призована досега пред Съда на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията да продължи своето разследване на възможните несъответствия на законодателството на държавите-членки в областта на хазарта (на място и онлайн) с ДФЕС и ако е необходимо, да продължи процедурите за нарушение, висящи от 2008 г. досега, за да гарантира това съответствие; припомня на Комисията, в качеството й на „пазител на Договорите“, задължението й да действа бързо при получаването на жалби за нарушаване на свободите, залегнали в Договорите;

    Сътрудничество между регулаторните органи

    21.

    Призовава за значително разширяване на сътрудничеството между националните регулаторни органи, като им се предоставят достатъчно правомощия, при координация от страна на Европейската комисия, с цел изработване на общи стандарти и предприемане на съвместни действия срещу оператори на онлайн хазартни услуги, които осъществяват дейност без необходимия национален лиценз; заявява, че изолираните национални решения не са успешни, по-специално като средство за идентифициране на включените в черните списъци играчи и борбата срещу прането на пари, измамите при залагания и друга организирана престъпност; Във връзка с това счита установяването на регулатор с подходящи правомощия във всяка държава-членка за необходима стъпка към по-ефективно регулаторно сътрудничество; заявява, че информационната система за вътрешния пазар би могла да послужи като основа за едно по-ефективно сътрудничество между националните регулаторни органи; отбелязва инициативите на националните регулатори за по-тясно сътрудничество, като например мрежата на Европейския форум на регулаторите на хазарта (GREF) и Европейската регулаторна платформа; призовава за по-тясно сътрудничество и по-добра координация между държавите-членки на ЕС, Европол и Eurojust в борбата срещу незаконния хазарт, измамите, прането на пари и други финансови престъпления в областта на онлайн хазарта;

    22.

    Счита, че различните форми на онлайн хазарт, като например бързите интерактивни игри на късмета, които трябва да се играят с честотата на секунди, залаганията и лотариите със седмично теглене, се различават една от друга и изискват различни решения, тъй като някои форми на хазарт дават по-големи възможности за злоупотреба от други; отбелязва по-конкретно, че възможността за пране на пари зависи от степента на идентификация, вида на играта и използваните методи за плащане, което поражда необходимостта по отношение на някои форми на игри от наблюдение на играта в реално време и упражняване на по-строг контрол, отколкото при други форми на игри;

    23.

    Подчертава необходимостта от мерки за защита на сметките на потребителите, открити във връзка с онлайн хазарта, в случай че доставчикът на услугата изпадне в неплатежоспособност; поради това предлага бъдещото законодателство да бъде насочено към защита на депозитите в случай че бъдат наложени глоби на въпросните интернет сайтове или срещу тях бъде образувано съдебно производство;

    24.

    Призовава Комисията да подкрепи потребителите, станали жертва на незаконни практики, и да им предложи правна помощ;

    25.

    Препоръчва въвеждането на общоевропейски единни минимални стандарти за електронна идентификация; счита, че регистрацията следва да се извършва по такъв начин, че да се установява идентичността на играча и едновременно с това да се гарантира, че той разполага с максимум една сметка при съответния оператор на хазарт; подчертава, че стабилните системи за регистрация и проверка са ключови механизми за предотвратяване на злоупотребите с онлайн хазарта, като например прането на пари;

    26.

    Счита, че за да бъдат защитени ефективно потребителите, по-специално уязвимите и младите играчи, от отрицателните аспекти на онлайн хазарта, ЕС трябва да приеме общи стандарти за защита на потребителите; във връзка с това подчертава, че процедурите на контрол и защита трябва да бъдат установени преди започването на каквато и да било хазартна дейност и могат наред с другото да включват проверка на възрастта, ограничения за електронно разплащане и трансфери на средства между сметките за хазартни услуги, както и изискване към операторите да публикуват на сайтовете за онлайн хазарт съобщения относно законната възраст, високорисковото поведение, пристрастяването към хазарта и националните звена за контакт;

    27.

    Призовава за използването на ефективни методи за справяне с хазартната зависимост, наред с другото, посредством забрана за хазарт и задължителни ограничения на изразходваните суми за определен период, макар и определени от самия потребител; освен това подчертава, че ако даден лимит на разходите може да бъде повишен, преди влизане в сила на промяната следва да се прилага период на забавяне;

    28.

    Подчертава, че пристрастяването към хазарта всъщност е поведенческо разстройство, което може да засегне до 2 % от населението в някои страни; поради това призовава за изготвянето на проучване за мащаба на проблема във всяка държава-членка на ЕС, за да се положи основата за определяне на цялостна стратегия за защита на потребителите от тази форма на пристрастяване; счита, че при откриването на сметка за хазарт трябва да бъде предоставена изчерпателна и точна информация относно хазартните игри, отговорния хазарт и възможностите за лечение на зависимостта от хазарта;

    29.

    Призовава Комисията и държавите-членки да се запознаят с вече проведените в тази област изследвания, да се съсредоточат върху изследванията, разглеждащи разпространението, формирането и лечението на пристрастеността към хазарт и да съберат и публикуват статистически данни за всички канали на секторите на хазарта (онлайн и на място), както и за пристрастяването към хазарта, с цел да бъдат получени всеобхватни данни за целия сектор на хазарта в ЕС; подчертава необходимостта от статистически данни, събирани от независими източници, по-специално по отношение на пристрастяването към хазарта;

    30.

    Призовава Комисията да инициира създаването на мрежа от национални организации, които полагат грижи за играчите с хазартна зависимост, за да могат да бъдат обменяни опит и най-добри практики;

    31.

    Отбелязва, че съгласно наскоро публикувано проучване секторът на хазарта (14) е определен като сектора, в който най-често се усеща липсата на система за алтернативно разрешаване на спорове; следователно предлага националните регулаторни агенции да установят системи за алтернативно разрешаване на спорове за сектора на онлайн хазарта;

    Хазарт и спорт: необходимостта от гарантиране на почтеност

    32.

    Отбелязва, че рискът от измами в спортните състезания – въпреки че поначало съществува – се изостри с развитието на сектора на спортните онлайн залагания и представлява риск за почтеността на спорта; поради това счита, че следва да се изработи общо определение за измамите и нечестната игра при спортни състезания и че измамите при залагания би трябвало в цяла Европа да бъдат считани за наказуеми деяния;

    33.

    Призовава за създаване на инструменти за засилване на трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество, което да включва всички компетентни органи на държавите-членки за предотвратяване, откриване и разследване на случаи на манипулиране на резултати във връзка със спортни залагания; в тази връзка приканва държавите-членки да обмислят създаването на специални служби по наказателно преследване с основна отговорност разследване на случаи на манипулиране на резултати; призовава за обмислянето на рамка за сътрудничество с организаторите на спортни състезания с оглед улесняване на обмена на информация между спортните дисциплинарни органи и държавните разследващи и прокурорски агенции, чрез установяване например на специални национални мрежи и звена за контакт за справяне със случаите на манипулиране на резултати; това следва да се осъществи по целесъобразност в сътрудничество с операторите на хазарт;

    34.

    Следователно счита, че следва да се установи единно определение за спортни измами на европейско равнище и то да бъде включено в наказателното право на всички държави-членки;

    35.

    Изразява своята загриженост по отношение на връзките между престъпните организации и развитието на манипулирането на резултати във връзка с онлайн залаганията, печалбите от които финансират други престъпни дейности;

    36.

    Отбелязва, че няколко европейски държави вече са приели строго законодателство срещу прането на пари посредством спортни залагания, спортните измами (класифицирайки ги като специфично и престъпно деяние) и конфликтите на интереси между оператори на залагания и спортни клубове, отбори или действащи спортисти;

    37.

    Отбелязва, че лицензираните в ЕС интернет оператори вече играят роля в идентифицирането на потенциални случаи на корупция в спорта;

    38.

    Подчертава важността на образованието за опазването на почтеността на спорта; във връзка с това призовава държавите-членки и спортните федерации да информират и образоват по подходящ начин и хората, работещи в областта на спорта, и потребителите, от ранна възраст и на всички равнища (както аматьори, така и професионалисти);

    39.

    Осъзнава особената важност на приноса на приходите от хазарт за финансирането на всички нива на професионалния и аматьорския спорт в държавите-членки, включително мерките за защита на почтеността на спортните състезания от манипулиране на залаганията; призовава Комисията да търси алтернативни начини за финансиране, като при това се зачитат практиките в държавите-членки, в които приходите от спортни залагания биха могли да се използват редовно за защита на почтеността на спортните състезания от манипулиране на залаганията, и същевременно се има предвид, че никой механизъм за финансиране не следва да води до положение, от което единствено малобройни професионални спортове, широко излъчвани по телевизията, биха имали полза, докато за други спортове и особено аматьорските спортове финансирането, генерирано от спортни залагания, би намаляло;

    40.

    Потвърждава своята позиция, че спортните залози са вид търговска експлоатация на спортните състезания; препоръчва спортните състезания да бъдат защищавани от каквото и да било неразрешено използване за търговски цели, по-специално чрез признаване на правата на спортните органи върху организираните от тях състезания, така че не само да се гарантира справедлива финансова възвращаемост в полза на професионалния и непрофесионалния спорт на всички равнища, но и да се засили борбата срещу спортните измами, по-специално уреждането на резултати от спортни срещи;

    41.

    Подчертава, че сключването на законово обвързващи споразумения между организатори на спортни състезания и оператори на онлайн хазарт би гарантирало по-балансирани отношения помежду им;

    42.

    Подчертава значението на прозрачността в сектора на онлайн хазарта; в тази връзка предвижда задължение за представяне на годишен доклад, от който, наред с другото, да се види кои дейности от обществен интерес и/или спортни събития се финансират и/или спонсорират с приходи от хазарт; призовава Комисията да проучи възможността за задължително представяне на годишен доклад;

    43.

    Посочва необходимостта от осигуряване на надеждна алтернатива на незаконните хазартни услуги; изтъква необходимостта от прагматични решения във връзка с рекламата и спонсорството на спортни мероприятия от оператори на онлайн хазарт; счита, че следва да бъдат намерени общи стандарти за реклама, които да осигуряват достатъчна защита на уязвимите потребители, но същевременно да осигуряват възможност за спонсориране на международни мероприятия;

    44.

    Призовава Комисията и държавите-членки да работят с всички заинтересовани страни в спорта с оглед набелязване на подходящите механизми, необходими за запазване на почтеността на спорта и финансирането на аматьорския спорт;

    *

    * *

    45.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


    (1)  и по-специално решенията по дела Schindler, 1994 г. (C-275/92), Gebhard, 1995 г. (C-55/94), Läärä, 1999 г. (C-124/97), Zenatti, 1999 г. (C-67/98), Anomar 2003 г. (C-6/01), Gambelli, 2003 г. (C-243/01), Lindman, 2003 г. (C-42/02), Fixtures Marketing Ltd/OPAP, 2004 г. (C-444/02), Fixtures Marketing Ltd/Svenska Spel AB, 2004 г. (C-338/02), Fixtures Marketing Ltd/Oy Veikkaus Ab, 2005 г. (C-46/02), Stauffer, 2006 г. (C-386/04), Unibet, 2007 г. (C-432/05), Placanica и др., 2007 г. (C-338/04, C-359/04 и C-360/04), Комисията срещу Италия, 2007 г. (C-206/04), Liga Portuguesa de Futebol Profissional, 2009 г. (C-42/07), Ladbrokes, 2010 г. (C-258/08), Sporting Exchange, 2010 г. (C-203/08), Sjöberg и Gerdin, 2010 г. (C-447/08 и C-448/08), Markus Stoß и др., 2010 г. (C-316/07, C-358/07, C-359/07, C-360/07, C-409/07 и C-410/07), Carmen Media, 2010 г. (C-46/08), Engelmann, 2010 г. (C-64/08).

    (2)  ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 30.

    (3)  ОВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 51.

    (4)  ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

    (5)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

    (6)  ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.

    (7)  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

    (8)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

    (9)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

    (10)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

    (11)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

    (12)  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

    (13)  Carmen Media 2010(C-46/08).

    (14)  Изследване относно „Трансграничното алтернативно разрешаване на спорове в Европейския съюз“, 2011 г., http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?language=en&file=41671.


    Top