31.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 153/15

—

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно създаването на европейска професионална карта за доставчиците на услуги (2),

—

като взе предвид решението на Съда на ЕО от 19 януари 2006 г. по дело C-330/03 Colegio de Ingenieros de Caminos, Canales y Puertos (Сборник 2006 г.),

—

като взе предвид Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. – „Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

—

като взе предвид публичната консултация, започната от Европейската комисия през март 2011 г., относно Директива 2005/36/ЕО,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид доклада на Mario Monti до Комисията от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

—

като взе предвид изслушването, проведено заедно с национални парламенти на 26 октомври 2010 г., относно транспонирането и прилагането на Директива 2005/36/ЕО,

—

като взе предвид поръчаното от него проучване относно признаването на професионалните квалификации (PE 447.514),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид годишния доклад на SOLVIT за 2010 г. относно развитието на мрежата SOLVIT и постигнатите резултати през 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно Единния пазар за европейците (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 юни 2011 г. относно модернизирането на Директивата за професионалните квалификации (COM(2011)0367),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 5 юли 2011 г. относно резюмето на отговорите, дадени при консултацията с обществеността относно модернизирането на Директивата за професионалните квалификации (4),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 5 юли 2011 г. относно оценката на Директивата за професионалните квалификации (5),

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0373/2011),

A.

като има предвид, че поради променящата се демографска ситуация професионалната мобилност в Европейския съюз ще придобива все по-голямо значение;

Б.

като има предвид, че променящите се пазари на труда изискват по-голяма прозрачност, опростяване и гъвкавост по отношение на правилата за признаване на професионалните квалификации;

В.

като има предвид, че професионалната мобилност е ключов фактор за икономическо развитие и устойчиво икономическо възстановяване;

Г.

като има предвид, че по данни на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) търсенето на висококвалифицирани работници се очаква да нарасне с над 16 милиона работни места в Европейския съюза от настоящия момент до 2020 г.;

Д.

като има предвид, че съгласно Договорите, правото на работа или на предоставяне на услуги в друга държава-членка представлява основно право и конкретен израз на това как гражданите могат да се ползват от предимствата на единния пазар;

Е.

като има предвид, че свободното движение на хора в рамките на ЕС и правото на признаване на постиженията и професионалните умения ще се осъществят единствено, когато бъдат сведени до минимум сега съществуващите невидими бариери и изчезнат някои национални правила, които понастоящем непропорционално възпрепятстват упражняването на правото на квалифицирана работа;

Ж.

като има предвид, че да се гарантира, че системата за признаване на професионалните квалификации е създадена по най-добрия възможен начин, е необходимо условие, за да могат всички граждани да се ползват напълно от предимствата от свободата на движение;

З.

като има предвид, че актът за единния пазар изтъкна факта, че модернизирането на системата за признаване на професионалните квалификации представлява ключ за повишаване на икономическия растеж и за укрепване на доверието на специалистите и гражданите;

И.

като има предвид, че една от основните причини за съществуването на трудности при признаването на академични звания и професионални квалификации е липсата на доверие в критериите за акредитация и академичните сертификати, издавани от страната по произход, поради което е необходимо спешно да се установят мерки за автоматично признаване чрез премахване на предубежденията и формалните национални пречки по отношение на признаването;

Й.

като има предвид, че от 2007 г. съгласно директивата са постановени 100 000 решения относно признаване на квалификации, с което е дадена възможност за мобилност на 85 000 специалисти (6);

К.

като има предвид, че по отношение на регламентираните професии в ЕС специалистите в областта на здравеопазването са най-мобилни, като за периода между 2007 и 2010 г. са били признати квалификациите на приблизително 57 200 лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, фармацевти, акушерки и ветеринарни лекари;

Л.

като има предвид, че все още съществува голямо разминаване между очакванията на гражданите и реалността, като повече от 16 % от случаите в SOLVIT са свързани с признаването на професионални квалификации (7);

М.

като има предвид, че е трудно да се установи кой е компетентният орган за целите на признаването на професионалните квалификации и че свързаните с него процедури са сложни;

Н.

като има предвид, че Директивата за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване изисква от държавите-членки по местолечение да гарантират, че информацията относно правото на практикуване на здравните специалисти, вписани в национални или местни регистри, създадени на тяхна територия, се предоставя на органите на други държави-членки, като обменът на информация се извършва чрез Информационната система за вътрешния пазар;

О.

като има предвид, че през 2010 г. отнесените към мрежата SOLVIT случаи, свързани с професионални квалификации, наброят 220, като над две трети от тези случаи произхождат само от четири държави-членки;

П.

като има предвид, че Директива 2005/36/ЕО консолидира правила, изложени в 15 предишни директиви, приети от 60-те години насам;

Р.

като има предвид, че Директива 2005/36/ЕО не бе транспонирана навреме от всички държави-членки, като пълното й прилагане бе осъществено едва три години след първоначално определения срок;

С.

като има предвид, че правилното прилагане на тази директива би укрепило човешкото измерение на единния пазар;

Т.

като има предвид, че въвеждането на европейска професионална карта би могло да опрости и ускори процеса на признаване на професионалните квалификации;

1.

Счита, че свободното движение на все повече висококвалифицирани лица и на работници е сред ключовите ползи от европейското сътрудничество и от един конкурентен вътрешен пазар, важен фактор за развитието на икономиките в целия ЕС и право на всеки гражданин на ЕС; изразява твърдото си убеждение, че следва да се увеличи мобилността на работници сред гражданите на ЕС и че следва да се отстранят косвените пречки, при условие че бъде постигнат баланс между мобилността и качеството на професионалните квалификации;

2.

Насърчава всички инициативи, които имат за цел да улеснят трансграничната мобилност като средство за ефективно функциониране на пазарите на труда, както и като средство за насърчаване на икономически растеж и конкурентоспособност в рамките на ЕС; признава необходимостта от осъвременяване на Директива 2005/36/ЕО с цел да се гарантира ясна и солидна правна рамка;

3.

Призовава Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават мобилността сред специалистите; счита, че сравнително малкият брой мобилни специалисти поражда загриженост, и предлага да се изготвят стратегии за справяне с този проблем; подчертава резултатите от неотдавна проведено проучване на Евробарометър, според което повече от 50 процента от младите хора в Европа имат нагласа или желание да работят в чужбина (8);

4.

Призовава държавите-членки да популяризират ползите от директивата сред гражданите и специалистите;

5.

Счита, че диалогът между заинтересованите страни с целта за осъвременяване на изискванията към началното обучение, за признаване на опита и на постоянното професионално развитие е съществен елемент за постигане на хармонизация на обученията; счита, от друга страна, че създаването на „28-ми режим“, който се припокрива с националните режими, не е пътят към решаване на въпроса с различията в обучението по ясен и задоволителен начин;

6.

Изтъква, че принципът на частичен достъп се разглежда като нежелателен от голямото мнозинство сред участниците в обществената консултация на Комисията, упражняването на контрол върху него е трудно на практика и е необходимо да бъдат внесени пояснения; при все това подчертава, че принципът на частичен достъп може да бъде от полза, но единствено за тези специалисти, чиито задачи могат ясно да бъдат отграничени; призовава за цялостна оценка на принципа, както и за това той да бъде прилаган към всеки конкретен случай, като бъдат изключени регламентираните професии, имащи отношение към безопасността и здравето;

7.

Приветства постигнатия като цяло успех по отношение на процедурата за автоматично признаване; при все това подчертава, че процесът на признаване по общата система въз основа на професионалния опит е прекалено тромав и отнема време, както за компетентните органи, така и за лицата, които упражняват определени професии;

8.

Отбелязва, като подчертава в същото време значението на системата за предварително деклариране, че в обществената консултация на Комисията от 2011 г. бяха повдигнати редица будещи тревога въпроси, както и че следователно мерките за подобряване на временната мобилност на специалистите следва да представляват ключов аспект от предстоящото преразглеждане на Директивата за професионалните квалификации; призовава за допълнително пояснение на понятието за предоставяне на услуги на временен или случаен принцип, като в същото време осъзнава, че едно покриващо всички професии определение би било невъзможно да се изготви и би накърнило принципа на субсидиарност;

9.

Счита, че компетентните органи биват изправени пред трудности при прилагането на режима за предварително деклариране, тъй като няма последователен подход при оценката на временното и случайно естество на предоставяната услуга, както и че е изключително трудно да бъдат наблюдавани на място дейностите на доставчика на услуги; призовава Комисията да направи оценка на настоящите разпоредби, изложени в член 7 от директивата, и да предостави допълнителни разяснения относно съществуващата съдебна практика, по-специално по отношение на професиите, свързани с общественото здраве и с безопасността; призовава Комисията да представи своите заключения пред Парламента;

10.

Подчертава, че болшинството от заинтересованите страни считат за особено важен член 7, параграф 4 от директивата, който допуска държавите-членки да извършват предварителна проверка на квалификациите за професиите, които са свързани с общественото здраве и безопасност и които не се ползват с автоматично признаване; въпреки това счита, че с цел постигане на по-голяма прозрачност държавите-членки следва да пояснят кои професии считат за имащи отношение към общественото здраве и безопасност;

11.

Изразява съгласието си с Комисията, че определението за „регламентирано образование и обучение“ е твърде ограничаващо и може да има неблагоприятно въздействие върху временната мобилност за специалистите; счита, че определението следва да включва всяко обучение, което дава възможност за упражняване на дадена професия в държавата-членка по произход;

12.

Призовава Комисията недвусмислено да посочи, че декларацията за целите на временната мобилност по принцип следва да бъде валидна на цялата територия на съответната държава-членка, както и да прецени дали е необходима годишна декларация;

13.

Призовава доставчиците на услуги, които предоставят изключително само услуги на съпровождани от тях в друга държава-членка потребители, и които поради тази причина нямат контакт с местни потребители в приемащата държава-членка (например екскурзоводи, обучаващи, медицински персонал, придружаващ спортисти), да бъдат освободени от изискването за декларация, която се представя предварително, по смисъла на член 7; застъпва се за това по отношение на всички услуги, които не засягат общественото здраве и безопасност;

14.

Призовава Комисията да координира и консолидира разнообразните източници на информация, които понастоящем са на разположение относно въпроси, свързани с признаването на професионалните квалификации – включително националните центрове за връзка и професионалните организации– с портала „Вашата Европа“, който посочва съществуващите понастоящем единични звена за контакт по смисъла на директивата за услугите; счита, че това ще предостави на специалистите публичен интерфейс на техния собствен език, където ще могат да качват документи, да имат достъп до своята професионална карта и да могат да я разпечатат, както и да получават актуална информация относно процеса на признаване и административна информация относно компетентните органи, професионалните организации и документите, които трябва да бъдат представени;

15.

Счита, че трябва да бъдат подобрени диалогът и обменът на информация в рамките на всяка професия и сътрудничеството между компетентните органи и националните центрове за връзка, както на национално равнище, така и между държавите-членки; призовава Комисията да улесни мрежите от компетентни органи и професионални организации за най-мобилните специалисти да обменят информация от общ характер относно националните процеси и образователните изисквания, да обменят най-добри практики и проучват възможности за по-задълбочено сътрудничество, например общи платформи; счита, че публичните органи и социалните партньори трябва се ангажират със структуриран диалог относно това как да подобрят професионалната интеграция на младите хора;

16.

Призовава държавите-членки да подобрят ефективността, с която публичните органи разпространяват информация във връзка с правата на работниците и процедурите за признаване на професионалните квалификации, като по този начин намалят възпиращия ефект на бюрокрацията, в рамките на мерките за насърчаване на мобилността;

17.

Ето защо призовава държавите-членки да използват съвременните комуникационни технологии, включително бази данни и процедури за онлайн регистрация, за да бъде гарантирано спазването на сроковете, определени от общата система на признаване, както и въвеждането на значителни подобрения по отношение на достъпа на специалистите до информация и познаването на процедурите;

18.

Призовава за установяване на задължение за компетентните органи да предоставят актуална информация за връзка на всички други компетентни органи за съответната професия;

19.

Призовава Комисията да определи насоки по отношение на периода от време, в рамките на който лице, което е представило пълно досие, следва да очаква решение от компетентния орган; намаляването на този период от време чрез използване в по-голяма степен на ИСВП и оптимизиране на процедурите също така би улеснило мобилността; призовава държавите-членки да предоставят достатъчно ресурси, за да се гарантира признаването на професионалните квалификации в рамките на разумен период от време;

20.

Призовава държавите-членки, компетентните органи и Комисията да гарантират по-голяма прозрачност, така че на кандидатите или на заинтересованите лица да могат да бъдат предоставяни пълни обяснения относно причините за непризнаването на тяхната диплома или професионална квалификация;

21.

Счита, че настоящата процедура за обявяване на нови дипломи е твърде усложнена; призовава Комисията да улесни обявяването на нови дипломи и да осъвременява приложение V към директивата по-навременно;

22.

Настоятелно призовава държавите-членки, компетентните органи и Комисията да гарантират, че признаването на дипломи и свидетелства се извършва на равна нога с признаването на професионалните квалификации, така че да се създаде действителен единен пазар на европейско и международно равнище и по този начин да се избегне регламентиране на това, което вече е регламентирано;

23.

Подчертава, че компенсационните мерки, които позволяват на компетентните органи да налагат изпит за правоспособност или период за приспособяване с продължителност най-много до три години, и играят безценна роля за гарантиране безопасността на потребителите и пациентите, трябва да бъдат преразгледани, за да се оцени дали са подходящи и да се разрешат съществуващите проблеми; призовава за по-добри пояснения и за оценка на Кодекса за поведение, с оглед оказването на помощ на компетентните органи;

24.

Призовава необвързващите насоки на ЕС относно прилагането на компенсационните мерки да бъдат изготвени в сътрудничество с компетентните органи, професионалните организации, държавите-членки и Европейския парламент;

25.

Подчертава, че проверката на квалификационните нива съгласно член 11 е особено сложна и скъпоструваща за органите, а за гражданите е трудна за разбиране; счита, че петте квалификационни нива съгласно член 11 често пъти водят до объркване с осемте нива на Европейската квалификационна рамка; изразява съгласието си с Комисията, че заличаването на член 11 и приложения II и III би означавало, че от компетентните органи повече няма да се изисква да определят пригодността на даден кандидат според предварително зададените квалификационни нива, а ще търсят съществени различия при обучението, за да определят дали са необходими компенсационни мерки; поради това отбелязва, че заличаването на квалификационните нива, включително на приложения II и III, значително би опростило процеса на признаване на квалификации;

26.

Подчертава, че все още съществуват значителни различия между системите на образование и обучение в различните държави-членки; ето защо счита, че в рамките на обучение, съчетаващо учебни занятия и практическа работа, периодите, които обикновено биват прекарвани в професионалните училища, следва да се признават при изчисляване на минималната продължителност на посещаване на учебно заведение, изисквана за определени специалности;

27.

Призовава държавите-членки и компетентните органи, с подкрепата на Комисията, да започнат проучвания с цел изготвяне на европейска класификация на уменията, квалификациите и професиите, за да се установи дали професионалните квалификации и професиите съответстват на същите умения и квалификации в различните държави-членки и за да се разработи европейски инструмент за анализ;

28.

Счита, че Кодексът за поведение следва да бъде по-широко разпространен, за да се гарантира по-ефективно прилагане на директивата, тъй като това ще насърчи общо тълкуване на разпоредбите;

29.

Призовава Комисията отново да въведе механизмите за диалог между държавите-членки, компетентните органи и професионалните организации, за да осъвременява възможно най-редовно и в съответствие с научните и техническите развития минималните квалификационни изисквания за секторните професии, така че те да отразяват настоящата професионална практика, да осъвремени настоящата класификация на икономическите дейности, основаваща се на професионалния стаж, и да установи прост механизъм за непрекъснато осъвременяване на минималните квалификационни изисквания; като взема предвид бъдещото развитие на процесите от Болоня и Копенхаген, настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на въвеждането на основан на умения подход чрез определянето на минимални квалификационни изисквания не само по отношение на продължителността, но и по отношение на резултатите от учебния процес;

30.

Настоятелно призовава Комисията да не накъсва процеса на модернизация на автоматичното признаване, както предполага зелената книга, и да гарантира, че Парламентът има възможност за надлежен надзор при изготвянето на съществени изменения на директивата;

31.

Приветства неотдавнашните реформи, предприети като част от Болонския процес, и ползите от този процес за европейските студенти по отношение на мобилността и възможностите за наемане на работа; насърчава Европейската комисия да подпомага държавите-членки да направят европейската система за трансфер на кредити по-прозрачна и съпоставима, за да може тази система да се превърне в основен инструмент за улесняване на взаимното признаване на квалификациите и в крайна сметка, на мобилността;

32.

Призовава Комисията да отчете важността на стандартизираните резултати от обучението и клиничната компетентност при определянето на минималните изисквания за обучение;

33.

Призовава Комисията да проучи възможността за допълнително разширяване на обхвата на автоматичното признаване в бъдеще;

34.

Отправя искане за допълнителни пояснения на предложеното удължаване на продължителността на общото образование като изискване за достъп до обучение за медицински сестри и акушерки;

35.

Отправя искане за допълнително пояснение на предложеното заличаване на член 21, параграф 4 от директивата за професионалните квалификации;

36.

Призовава държавите-членки да направят сравнение на минималните изисквания за обучение и да пристъпят към по-редовен обмен помежду си, а също така и между компетентните органи, с цел сближаване на минималните изисквания за обучение;

37.

Посочва, че оценката на прилагането на Директива 2005/36/ЕО изисква да се изготви списък от сертификати и други доказателства за официална квалификация, които са признати в една или повече държави-членки, но не са признати в други държави-членки; списъкът следва също така да включва случаи, при които дипломите на граждани, които са завършили университет в държава-членка, различна от тяхната държава на произход, не се признават в собствената им държава-членка при завръщането им;

38.

Подчертава големия брой на регламентираните професии в Европейския съюз и призовава държавите-членки да преразгледат основателността на класификацията на някои професии, за да установят дали професионалните квалификации и професиите съответстват на същите умения и квалификации във всички държави-членки; счита, че намаляването на общия брой на регламентираните професии в ЕС би подобрило мобилността; отбелязва обаче, че подобна класификация може да бъде оправдана от съображения за защита на потребителите, по-специално в случая на медицинските, юридическите и техническите професии;

39.

Счита, че най-ефективният начин за предоставяне на възможност за свободно движение на специалистите би бил да се намали броят на регламентираните професии в ЕС; призовава Комисията да включи в преразгледаната директива механизъм, чрез който държавите-членки да могат да извършват проверка на своите разпоредби за регламентиране, с изключение на тези за специалистите в областта на здравеопазването, и да ги премахнат, ако не са пропорционални;

40.

Счита, че защитата на безопасността на потребителите и пациентите представлява жизненоважна цел в контекста на преразглеждането на директивата и че успехът на тази директива зависи в голяма степен от осигуряването на мобилност, като същевременно се гарантира безопасността; обръща внимание на специалния статут на специалистите в областта на здравеопазването;

41.

Подчертава възникналите сериозни проблеми със специалисти, които продължават да практикуват в ЕС, въпреки че имат временна или постоянна забрана за това;

42.

Призовава за създаването, в рамките на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), за професиите, които все още не са обхванати от Директивата за услугите, на проактивен механизъм за предупреждение, който да въведе задължителното оповестяване на предупреждение към всички държави-членки, когато е предприето регулаторно действие срещу регистрацията на специалисти или правото им да предлагат услуги, при условие че системата за предупреждение не съдържа друга информация, зачита презумпцията за невиновност и отговаря на действащите правила за защитата на личните данни;

43.

Изтъква, че обществеността и пациентите имат нужда от по-големи гаранции, че специалистите в областта на здравеопазването, които се ползват от признаване на квалификациите, поддържат актуално равнището на своите умения и знания;

44.

Подчертава призива от страна на заинтересованите страни за отдаване на по-голяма значимост на постоянното професионално развитие (ППР), включително формалното, неформалното и самостоятелното учене, и на необходимостта от неговото оценяване; изтъква, че глобалната конкуренция и ориентирането към икономика, основана на знанието, създават нови предизвикателства в областта на развитието на уменията и на образованието; поради тази причина призовава Комисията да проучи методи за документиране на всички видове образование, например чрез европейския паспорт на уменията и европейската квалификационна рамка, както и информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), и да изготви сравнителна таблица за различните съществуващи системи за ППР в държавите-членки; освен това призовава Комисията да прецени дали компенсационните мерки биха могли да бъдат подходящо решение на разликите в нивото на ППР за здравните работници; насърчава компетентните органи да предоставят информация относно ППР по време на процеса на признаване, да обменят най-добри практики в тази област и да обменят информация относно ППР, особено по отношение на онези сектори и държави-членки, в които то е задължително;

45.

Подчертава колко е важно продължаващото обучение да бъде специално съобразено с нуждите на пазара на труда във всяка една държава-членка, така че да се гарантира по-добро оползотворяване на ресурсите за обучение за заетите лица;

46.

Подчертава, че разширяването на процедурата на признаване, така че тя да включва и квалификации от трети страни, може да доведе до злоупотреби със системата под формата на „търсене на най-благоприятната правна система“ (forum shopping) и би било извънредно опасно за компетентните органи в приемащата държава-членка;

47.

Настоява, че за специалистите в областта на здравеопазването са от основно значение уменията за общуване с колегите и пациентите с оглед избягването на опасни или евентуално застрашаващи живота ситуации;

48.

Счита, че следва да бъде пояснен член 53 от Директива 2005/36/ЕО, който се отнася до езиковите изисквания, тъй като понастоящем са налице противоречиви тълкувания на тази разпоредба в Комисията, Съда на Европейския съюз и държавите-членки; поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат режима за езиковите изисквания за професиите в областта на здравеопазването, като предоставят на компетентните органи необходимата гъвкавост за удостоверяване и, само когато това е необходимо, за тестване на специализираните и разговорните езикови умения на специалистите, като част от процеса на признаване; счита, без да се накърнява възможността работодателите да се уверят в езиковата компетентност на специалистите при назначаването им на определена длъжност, че в това отношение следва стриктно да се прилага принципът на пропорционалност, така че тези тестове да не се превърнат в допълнителна бариера;

49.

Счита, че езиковата компетентност е от ключово значение за улесняване на професионалната интеграция в чужда държава, като гарантира качеството на предоставяните услуги и защитава безопасността на потребителите и пациентите;

50.

Подчертава, че с оглед на защитата на пациентите, лекарите, които предоставят услуги за електронно здравеопазване, следва да предлагат същите стандарти на качество и безопасност, както при предоставянето на услуги за неелектронно здравеопазване; поради това следва да се поясни, че за доставчиците на услуги за електронно здравеопазване следва да се прилагат изискванията на тази директива и ако е необходимо, допълнителни изисквания;

51.

Посочва, че развитието на електронното здравеопазване и на система за дистанционно здравеопазване изисква, след като завършат обучението си, медицинските сестри и лекарите да могат да се грижат за пациенти от различни националности, и че поради това ще бъде необходимо да се насърчава сътрудничеството между центровете за обучение, болниците и университетите в различните страни по отношение на специалистите и висшистите, които трябва да се грижат за пациенти посредством използването на тези инструменти;

52.

Приветства резултатите от пилотните проекти за професионални карти, обявени на Форума на единния пазар в Краков; настоява, че всяка професионална карта трябва да бъде доброволна, да удостоверява придобития академичен и професионален опит и да бъде свързана с ИСВП; счита, че професионалната карта би могла да представлява полезен инструмент за подпомагане на мобилността в някои професии, за опростяване на административните процедури и за повишаване на безопасността; призовава Комисията, преди въвеждането на подобна карта, да предостави доказателства за евентуалната добавена стойност за процеса на признаване; подчертава, че въвеждането на такава карта трябва да отговаря на конкретни условия за безопасност и защита на личните данни, и настоява, че трябва да бъдат определени необходимите предпазни мерки срещу злоупотреби и измами;

53.

Отново посочва, че за да ограничи ЕС неравномерното изпълнение и прилагане на Директива 2005/36/ЕО за признаването на професионалните квалификации в целия ЕС27, всички държави-членки трябва да имат повече доверие и вяра в системите на другите държави;

54.

Подкрепя включването в ИСВП на професии, които все още не са обхванати от тази информационна система, както е формулирано в предложението за регламент относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (9) (Регламент за ИСВП), както и за професиите, които не са обхванати от Директива 2005/36/ЕО;

55.

Призовава за задължителното въвеждане на ИСВП за компетентните органи, с цел улесняване на проактивното административно сътрудничество и опростяване на процедурите за признаване; счита, че ИСВП би могла да бъде допълнително подобрена, например чрез разширяване на наличните характеристики, за да се улесни работата на националните органи; призовава Комисията да въведе съпътстващи мерки в областта на обучението и техническата подкрепа, за да гарантира, че се използват всички предимства на системата по отношение на ефективността;

56.

Призовава за по-голяма мобилност на дипломираните специалисти и за съобразяване с решението по делото Morgenbesser (10); счита, че държавите-членки следва да насърчават платените контролирани стажове за дипломирани специалисти от други държави-членки, ако предлагат тази възможност и на своите собствени граждани; подчертава освен това, че придобитият по време на контролирания стаж професионален опит следва да бъде признат в държавата-членка по произход;

57.

Подчертава факта, че понятието за общи платформи, както е описано в член 15 от директивата, се оказа безуспешно, като към момента такива платформи не съществуват; счита, че те имат потенциала да бъдат полезни инструменти при улесняване на мобилността и че те следва да бъдат определени и контролирани от самите специалисти; приветства желанието на Комисията да подобри това понятие в ревизиран член; призовава Комисията да даде на държавите-членки необходимата гъвкавост, за да избират дали да участват или не в обща платформа, и да занижи прага за участие на държавите-членки;

58.

Счита, че въвеждането на каквато и да било обща платформа следва да бъде обусловено от тестване на вътрешния пазар и да подлежи на парламентарен контрол;

59.

Подчертава факта, че тази директива следва да включва защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО и че при преразглеждането й следва също така да се включат промените в разпоредбите за защита на личните данни; отбелязва, че следва да има актуализирана информация за връзка за тази част от компетентния орган, която отговаря за управлението на личните данни, както и ясни политики по отношение на съхранението и използването на личните данни на специалистите, както и насоки за поправка на грешна информация;

60.

Отбелязва, че вследствие на преговорите между ЕС и Швейцария се стигна до споразумение за изменение на приложение III към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора, така че да се включи Директива 2005/36/ЕО; отбелязва, че споразумението предвижда временно прилагане на по-голямата част от директивата, с изключение на раздел II, който изисква адаптации в Швейцария, и че решението на Съвета относно горепосоченото споразумение ще изтече, ако Швейцария не уведоми за приключването на вътрешните си процедури за прилагането на решението в срок от 24 месеца от приемането на решението; ангажира се да следи отблизо развитието по този въпрос;

61.

Призовава Комисията да гарантира, че всяка ревизирана директива бива надлежно транспонирана в определения срок; настоятелно призовава държавите-членки да отдадат на директивата подобаващото предимство;

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.