31.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 153/9

—

като взе предвид петия доклад на Генерална дирекция „Регионална политика“ за икономическото, социалното и териториалното сближаване, и по-конкретно страниците от 230 до 234 от него,

—

като взе предвид заключенията от петия доклад за сближаването: бъдещето на политиката на сближаване (COM(2010)0642) и придружителния документ (SEC(2010)1348),

—

като взе предвид работния документ на Генерална дирекция „Регионална политика“ от ноември 2008 г. „Региони 2020: оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“ (информационен документ към работен документ на службите на Комисията SEC(2008)2868),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (3),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа — превръщане на предизвикателството във възможност“ (COM(2006)0571),

—

като взе предвид Зелената книга от 16 март 2005 г., озаглавена „Пред демографска промяна – нова солидарност между поколенията“ (СOM(2005)0094),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0350/2011),

A.

като има предвид, че демографските промени в ЕС и по света са факт и действията във връзка с това са една от основните задачи за в бъдеще, както и че населението на ЕС е най-застаряващото в света;

Б.

като има предвид, че демографските промени се характеризират със застаряване на населението и мощни миграционни потоци както от трети страни към ЕС, така и в рамките на ЕС в посока от изток на запад и от селските към градските райони;

В.

като има предвид, че демографските промени поставят нови задачи по-специално пред определени региони, но че те не следва да се възприемат единствено като заплаха, а също така и като възможност;

Г.

като има предвид, че анализът „Региони 2020“ на ГД „Регионална политика“ на Европейската комисия определя демографските промени като основно предизвикателство;

Д.

като има предвид, че демографските промени засягат както селските, така и градските региони, като, наред с другото, оказват влияние върху осигуряването на добра инфраструктура и услуги;

Е.

като има предвид, че макар и справянето с различните демографски предизвикателства е преди всичко отговорност на държавите-членки, регионите също трябва да действат активно и за тази цел се нуждаят от подкрепа на европейско равнище,

Ж.

като има предвид, че в рамките на оперативните програми за периода 2007 – 2013 г. държавите-членки са предвидили 30 милиарда евро от средствата на структурните фондове за мерки във връзка с демографските промени, и като има предвид, че регионалните и местните органи заемат централна позиция за действия по отношение на тази промяна, поради което регионалната политика ще бъде ключов инструмент сред инструментите на ЕС,

1.

Счита, че нарастването на продължителността на живота в Европа е радващо; счита, че общественото възприятие често забелязва само опасностите, но не и възможностите, свързани с демографските промени;

2.

Счита, че всички възможности следва да бъдат разгледани внимателно и използвани по подходящ начин, включително с подкрепата, предоставена от инструментите на политиката на сближаване;

3.

Счита, че демографските промени оказват доста различно влияние върху регионите, в зависимост от това дали тези промени се случват бързо или бавно, дали се отнасят за регион с нетна имиграция или за регион с намаляващо население, и затова са необходими различни стратегиите за приспособяване. Тези промени трябва да получат координиран отговор от всички европейски, национални и регионални органи; отбелязва, че качеството на живота се определя по различен начин в регионите с намаляващо население, и по-специално в селските райони, в сравнение с регионите с нарастващо население, и поради това счита, че има необходимост от различни стратегии за подпомагане; счита, че миграцията на работна сила засилва ефектите на демографските промени и че застаряването на населението представлява само част от общата картина;

4.

Счита, че ЕФРР и ЕСФ могат да допринесат при задачата за разрешаване на предизвикателствата, произтичащи от демографските промени в ЕС, а именно, увеличаването на броя на хората в напреднала възраст и намаляването на младото поколение; застъпва се за използването на средства от ЕФРР за подпомагане на приспособяването на жилищния фонд към нуждите на възрастните, с цел да се гарантира високо качество на живот за застаряващото общество; призовава държавите-членки и регионите да използват наличното финансиране от ЕФРР и ЕСФ за подкрепа на младите семейства;

5.

Счита, че една политическа рамка за равенство между половете може да допринесе за посрещане на демографските предизвикателства; следователно изисква във всички разисквания по демографски въпроси да се взема предвид въпросът за равенството между половете;

6.

Счита, че настоящото влошаване на демографското положение, най-малкото в няколко държави-членки, ще стимулира разискванията по отношение на реформите на пенсионните системи в близко бъдеще;

7.

Призовава държавите-членки и регионите да вземат предвид различното равнище на развитие на отделните региони, както и демографските показатели, например коефициента на зависимост, при разпределянето и предоставянето на средствата от структурните фондове на ЕС и при определянето на показателите за въздействие; посочва, че ЕС има най-голям дял на застаряващо население в целия свят; счита, че Комисията следва да определи начини за посрещане на демографските промени също и на европейско равнище; счита, че е от съществено значение, както по отношение на достъпа до инфраструктура и услуги, така и във връзка с опазването на околната среда, да се оценява не само миграцията на работници, но също така и необходимостта от осигуряване на условия за задържане на хората в регионите, от които произхождат, за да се избегне концентриране на населението в определени градски райони;

8.

Счита, че посредством прилагане на политиките на ЕС могат да се намерят общи решения и да се установи взаимодействие в областта на демографските промени; призовава Комисията да включи демографската промяна като хоризонтална цел в бъдещата политика на сближаване; освен това призовава Комисията да настоява този въпрос да бъде вземан предвид при сключването на инвестиционни партньорства с държавите-членки;

9.

Насърчава държавите-членки и регионите да обърнат по-голямо значение, отколкото е било обръщано в миналото, на демографските промени и следствията от тях, като вземат мерки тези промени да бъдат разглеждани като хоризонтална цел при разработването на националните стратегически рамкови програми (или съответен документ), както и в своите оперативни програми; във връзка с това счита, че водещите мерки на стратегията „ЕС 2020“, включително партньорството за активно остаряване в добро здраве, биха могли пряко да се обвържат с предпочитанията на партньорите в тези програми;

10.

Призовава за активни мерки с цел предотвратяване на отрицателните последици от демографските промени и увеличаване на техническата помощ за регионите, които страдат в най-голяма степен от обезлюдяване и застаряване на населението, за да се гарантира, че те запазват своя капацитет за усвояване на средствата и възможността за извличане на полза от структурните фондове;

11.

Счита, че публичните и частните субекти в Европа имат възможността да играят водеща роля в справянето с предизвикателствата, дължащи се на демографските промени и застаряването, като използват социални иновации и други средства; посочва, че в бъдеще разходите, произтичащи от застаряването, ще представляват все по-голям дял от публичните и частните инвестиции; признава, че тази област се характеризира с постоянно нарастващ потенциал за предприемачеството, както и за иновациите;

12.

Подчертава факта, че демографските промени, по-специално застаряването на населението, имат отчетливо въздействие върху предоставянето на социална инфраструктура, като например пенсионни системи, медицински грижи и здравеопазване, като регионалните органи трябва да удовлетворяват променящите се потребности на различни групи от населението;

13.

Призовава бъдещите правила на ЕСФ да бъдат по-прости за управление и следователно да позволяват на малките организации да се възползват в по-голяма степен от финансирането, както и да развиват и управляват иновативни социални проекти; призовава Комисията да увеличи в рамките на бъдещия ЕСФ финансовите средства за транснационални пилотни проекти на равнище ЕС по социални въпроси и въпроси на заетостта, за да се улесни иновативното регионално, трансгранично и макрорегионално сътрудничество и така да се посрещнат общите предизвикателства, породени от демографските промени;

14.

Насърчава регионите да използват структурните фондове за съдействие при справянето с демографските предизвикателства и за подобряване на достъпа да социални и административни услуги, в това число в малки и отдалечени градове и села, чрез насърчаване на специфичния потенциал на всеки регион и укрепване на факторите, които карат хората да останат;

15.

Призовава Комисията да създаде по-гъвкави условия за насърчаване на кръстосано финансиране от ЕФРР и ЕСФ при разработването и прилагането на интегрирани планове/стратегии за развитие на градската среда;

16.

Счита, че за да се предотврати обезлюдяването, е необходимо развитие на градовете, съобразено с потребностите на децата и семействата и адаптирано спрямо нуждите на лицата с увреждания и с намалена подвижност; счита, че доколкото е възможно, градовете следва да бъдат проектирани по такъв начин, че работното място, жилището и местата за почивка и отдих да се намират на не твърде големи разстояния едно от друго; призовава регионите при градоустройственото планиране да осигуряват редуване на жилищни, търговски и паркови зони, които се развиват по балансиран и хармоничен начин, както и да гарантират подобряване на връзките с крайградските райони, предназначени за нови жилищни зони; настоятелно призовава по-нататъшното развитие на възможностите за работа от разстояние;

17.

Отбелязва, че малките градове в региони с нетна емиграция играят особено важна роля като центрове за услуги; призовава тази ключова роля да се вземе предвид в бъдещите структурни фондове, по-специално чрез по-добра координация на ЕЗФРСР с ЕФРР и ЕСФ; отбелязва, че обезлюдяването на селските райони има отрицателни последици върху градските райони и че селски райони, които са жизнеспособни от икономическа и социална гледна точка, представляват обществено благо, което следва да бъде признато под формата на адекватно финансирани програми за развитие на селските райони; призовава държавите-членки, регионите и общините, с цел предотвратяването на масово емигриране и обезлюдяване на селските райони, да осигурят всеобхватна и функционираща мрежа от услуги за своите жители от всички възрастови групи;

18.

Посочва, че могат да се ползват средства от ЕФВР също така и за предотвратяване на социалната изолация на хората в напреднала възраст, като например за изграждане на инфраструктура и услуги, които са предназначени специално за тази възрастова група, и гарантиране на достъп за всеки;

19.

Счита, че стратегиите за приспособяване следва да бъдат подпомагани финансово в региони с намаляващо население; счита, че градоустройственото и регионалното планиране трябва в по-голяма степен да бъдат пригодени към промяна на ползването на инфраструктурата, включително чрез съживяване и оформяне по нов начин на градските центрове, при което сътрудничеството с частните бенефициери е също от значение; посочва, че градоустройствената политика трябва да се фокусира върху развиването на градове, които са съобразени с нуждите на хората в напреднала възраст; призовава за отчитане и оценяване на туристическия потенциал на градовете и културното им наследство като възможност за райони, застрашени от обезлюдяване, да станат привлекателни за нови жители;

20.

Призовава регионите да създадат новаторски концепции за обществения транспорт на местно равнище, за да се намерят решения, наред с другото, на предизвикателствата, свързани с намаляващия брой пътуващи, преди всичко в селските райони; предлага на Комисията да подпомага финансово такива проекти;

21.

Застъпва се за това средства от ЕФРР да бъдат използвани приоритетно за нисколихвени кредити, с които може да се подпомогне приспособяването на жилищното настаняване към нуждите на хората в напреднала възраст; предлага, с цел осигуряването на високо качество на живот на застаряващото общество, предоставянето на разположение на средства при определени условия за обслужвани жилищни комплекси и домове, в които съжителстват няколко поколения, с цел да се избегне изолация на хората в напреднала възраст и целенасочено да се използва творческият им потенциал;

22.

Насърчава държавите-членки да приспособят услугите в социалната област и здравеопазването към съществуващите потребности за всички, особено за семействата и децата, и да предвидят субсидии за осигуряване и занапред на грижи по домовете и на всеобхватни медицински грижи за лица в напреднала възраст, независимо от техния доход, възраст и социално положение, за да се предотврати обезлюдяването на селските райони и отдалечените региони;

23.

Счита, че публичните инвестиции в здравната система и в системата за полагане на грижи са важни за социалната солидарност в Европа; призовава държавите-членки да осигурят добри медицински грижи и в селските райони, например посредством създаването на регионални „портални клиники“ за медицински грижи и здравни услуги, които позволяват борба с напускането на медицинския персонал, както и в граничните райони посредством по-тясно трансгранично сътрудничество между клиниките и между заинтересованите и чрез разглеждане на възможностите за използване на, структурните фондове за стимулиране на допълнителни мерки в областта на телемедицината и грижите и за подпомагане на активността на хората в напреднала възраст; призовава Комисията да намери новаторски решения за предоставянето на финансова подкрепа за тези мерки;

24.

Предупреждава за опасността от конкретни регионални проблеми, имащи отражение върху предоставянето на услуги от общ интерес, по-конкретно от недостиг на квалифициран персонал за професиите, свързани с полагане на грижи в определени райони; счита, че тези региони следва да създадат конкретни регионални отговори за нуждите и затрудненията при предоставянето на услуги и да използват средства от европейските структурни фондове за обучението на такъв персонал с цел осигуряване на високо в качествено отношение равнище на предоставяните грижи и създаване на нови работни места, включително чрез програми за преквалификация на безработните; посочва, че това пряко допринася за изпълнението на целта на „ЕС2020“ за създаването на повече работни места;

25.

Подчертава значението на създаването на условия, даващи възможност на хората за постигане на равновесие в професионалния/семейния /личния живот, като например осигуряването, когато това е осъществимо, на достъпни за всички висококачествени заведения за предлагане на надеждни целодневни грижи за децата от всички възрастови групи, включително заведения и възможности за предучилищна подготовка, с цел да се предотврати обезлюдяването; същевременно признава ценната роля на разширения семеен кръг при грижите за децата;

26.

Счита, че е важно да има достатъчен брой жилища на достъпни цени за нуждите на семействата, така че да може да се подобри съвместимостта на семейния и професионалния живот, тъй като подкрепата за младите семейства може да спомогне за повишаването на раждаемостта в държавите-членки;

27.

Подчертава, че миграцията може да предизвика някои проблеми, свързани с интеграцията;

28.

Посочва, че миграцията на квалифицирана работна ръка от новите държави-членки към старите е един от най-големите демографски проблеми на новите държави-членки и има отрицателно въздействие върху възрастовата структура на населението им; подчертава освен това, че миграцията засяга също и медицинския персонал и следователно излага на опасност устойчивостта на здравната система в по-слабо развитите региони;

29.

Въпреки това признава, че миграцията предоставя възможност, особено на регионите с нетна емиграция, да ограничат неблагоприятните последици от демографското развитие, и поради това призовава държавите-членки да признаят интеграцията на мигрантите за стратегически важна политическа мярка;

30.

Призовава държавите-членки да се споразумеят относно една обща стратегия по отношение на законната миграция, не на последно място, тъй като Европа, особено в определени сектори, поради демографските процеси е зависима от миграцията квалифицирана работна ръка (както между държавите-членки, така и извън ЕС, като се обръща особено внимание на държавите, граничещи със Съюза); счита, че държавите-членки трябва да положат усилия за задържане на квалифицираната работна ръка, за да допринесат за балансираното развитие на регионите и да смекчат последиците от демографските промени;

31.

Предлага да бъдат предоставени повече средства за интеграцията на имигранти, с цел премахване на предразсъдъците, като могат да се насърчават обучения и общи мероприятия за обмен;

32.

Призовава Комисията да ориентира ЕСФ така, че да се вземат предвид хората на различните етапи от живата, за да гарантира, че техният професионален и доброволчески потенциал се използва по-добре в посрещането на предизвикателствата на демографските промени; посочва, че опитът и знанието на по-възрастните хора следва да бъдат използвани, например в проекти за обучение, за улесняване на смяната на поколенията, и че за това са необходими целесъобразни решения; счита, че обменът между различните поколения предоставя възможност, която трябва да се използва;

33.

Счита, че регионите следва да използват целенасочено средства от ЕСФ за борба с безработицата сред младите хора, за да се гарантира социалната им интеграция и да им се даде възможност да намерят подходяща професия; изтъква, че това може да бъде постигнато например чрез подпомагане на мерки за обучение и за насърчаване на предприемчивостта сред младите хора;

34.

Счита, че трябва да се осигури непрекъснатост на мерките за повишаване на процента на заетост сред жените; следователно призовава да се предостави достъп на повече жени до квалифицирана трудова заетост, както и до програмите за учене през целия живот, като при това квалификацията, която ще бъде придобита, трябва да отговаря на изискванията на пазара на труда; препоръчва на държавите-членки да разработят системи, които да насърчат участието на работещите в конкретни проекти, които да им помогнат за съвместяване на професионалния и личния живот;

35.

Подчертава, че за изправените пред демографски предизвикателства европейски региони създаването на условия за един конкурентоспособен и новаторски частен сектор представлява главният елемент за създаването на нови възможности за заетост за всички поколения;

36.

Счита, че демографското развитие на регионите следва да бъде измервано статистически; призовава Комисията да направи предложения, с цел местните, регионалните и националните бази данни относно демографските процеси да станат сравними, за да може да се извършва оценка на данните на европейско равнище, както и да се благоприятства обменът на добри практики между държави, региони и общини;

37.

Призовава Комисията да прецизира „Demography Vulnerability Index“ и да го актуализира на всеки пет години, за да се види кои региони в Европа са особено застрашени от демографските промени, призовава Комисията да създаде пилотни практики, за да отчете функциониращите практики в най-проблемните региони;

38.

Призовава държавите-членки и регионалните и местни органи да подобрят сътрудничеството с местните и регионални фактори по темите, свързани с демографските промени; счита, че при това сътрудничество в граничните райони трябва да се отчетат желанията и възможностите за трансгранични инициативи; препоръчва разработването на програми за обучение в тази област, с цел да се постигне по-голяма яснота и по-добра осведоменост във връзка с тази проблематика; призовава регионите да обменят най-добрите практики във връзка с предизвикателствата на застаряването;

39.

Предлага на Комисията да насърчава в рамките на Териториалното сътрудничество европейски мрежи, в които регионалните и местни органи и региони и представителите на гражданското общество ще могат да се учат едни от други при преодоляването на проблеми, които са последица от демографските промени;

40.

Отправя молба към Комисията да търси възможности да реформира по подходящ начин идеята за „ЕРАЗЪМ за представители на местни и регионални изборни длъжности“ и по-подробно да опише идеята си за „летен или зимен университет“, за да могат представители от различни европейски региони да обменят полезен опит и методи за разрешаване на демографски въпроси;

41.

Призовава Комисията да събере най-добрите практики, да ги анализира, да ги сподели с държавите-членки и техните региони, за да могат да се използват като модел при разработването на мерки за справяне с демографските предизвикателства;

42.

Призовава държавите-членки и регионите да обменят опит, най-добри практики и нови подходи за предотвратяване на отрицателните последици от демографските промени.

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.