21.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/7

1.

На 24 юни 2011 г. Комисията представи предложение за решение на Съвета за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (наричано по-долу „ACTA“ или „споразумението“) между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония (1).

2.

Споразумението цели да уреди прилагането на правата върху интелектуалната собственост чрез разработването на общ подход за правоприлагане и улесняване на сътрудничеството на международно равнище. Глава II съдържа мерки в редица области на правото, а именно в областите на прилагане на нормите на гражданското право (раздел 2), гранични мерки (раздел 3), прилагане на нормите на наказателното право (раздел 4) и правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост в цифровата среда (раздел 5). В глава III са изложени мерките за подобряване на практиките по правоприлагане, а в глава IV е разгледано международното сътрудничество.

3.

ACTA беше одобрено единодушно от Съвета през месец декември 2011 г. (2) и подписано от Европейската комисия и 22 държави-членки (3) на 26 януари 2012 г. Съгласно член 40 от споразумението ACTA влиза в сила, след като бъде ратифицирано от 6 от подписалите го държави. За да влезе в сила като закон на ЕС обаче, споразумението трябва да бъде ратифицирано от ЕС, което означава да получи одобрение от Европейския парламент съгласно процедурата за одобрение на международни търговски споразумения (4) и да бъде ратифицирано от държавите-членки съгласно техните конституционни процедури. Гласуването на ACTA в Европейския парламент е насрочено за пленарна сесия през 2012 г.

4.

През последните месеци бяха изразени нарастващи опасения по отношение на ACTA (5). Това доведе до обявеното от Европейската комисия на 22 февруари 2012 г. намерение да отнесе споразумението до Съда на Европейския съюз за становище (6). Такава процедура е предвидена в член 218, параграф 11 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) (7).

5.

На 4 април 2012 г. Комисията реши да зададе следния въпрос на Съда: „Съвместимо ли е Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) с Европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?“ (8). В случай на отрицателен отговор в член 218, параграф 11 от ДФЕС се пояснява, че „предвиденото споразумение не може да влезе в сила, освен ако не се нанесат изменения в него или не се преразгледат Договорите“.

6.

Отнасянето на споразумението до Съда от страна на Комисията обаче не води до автоматично спиране на процедурата за одобрение, която понастоящем е в ход в Европейския парламент. След обсъждане в Комисията по международна търговия на Европейския парламент се взе решение да се пристъпи към гласуване на споразумение в съответствие с планирания график (9).

7.

През месец февруари 2010 г. ЕНОЗД издаде становище по своя инициатива с цел да насочи вниманието на Комисията към аспектите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, които следва да се вземат под внимание по време на преговорите за ACTA (10). Макар преговорите да не се провеждаха публично, бяха налице индикации, че ACTA ще включва мерки за правоприлагане онлайн, а именно механизмът на „трите предупреждения“ (11), които оказват въздействие върху правата на защита на данните.

8.

По това време ЕНОЗД насочи своя анализ върху законността и пропорционалността на такъв тип мерки и заключи, че въвеждането на мерките, предвидени в ACTA, които включват широко наблюдение на интернет потребители, ще бъде в противоречие с основни права на ЕС, и по-специално с правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, които са защитени съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС (12). ЕНОЗД също така изтъкна и необходимите предпазни мерки при осъществяването на международен обмен на лични данни в контекста на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

9.

След публичното оповестяване на текста на предложеното споразумение (13) ЕНОЗД счита за целесъобразно да издаде второ становище относно ACTA, в което да оцени някои от разпоредбите, съдържащи се в споразумението, с оглед на защитата на данните и по този начин да предостави специфични експертни мнения, които може да бъдат взети под внимание в процеса на ратифициране. Поради това ЕНОЗД прие по собствена инициатива настоящото становище, основано на член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, за да предостави насоки относно въпросите във връзка с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, породени от ACTA.

67.

Макар че ЕНОЗД признава законния стремеж за осигуряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост в международен контекст, е необходимо да се постигне баланс между изискванията за защита на правата върху интелектуалната собственост и правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните.

68.

ЕНОЗД подчертава, че предвидените мерки за укрепване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост не трябва да бъдат за сметка на основните права и свободи на физическите лица по отношение на неприкосновеност на личния живот, защита на данните и свобода на изразяване, както и на други права като презумпцията за невиновност и ефективната съдебна защита.

69.

Много от предвидените в споразумението мерки в контекста на прилагането на правата върху интелектуалната собственост в цифровата среда включват наблюдение върху поведението на потребителите и електронната им комуникация в интернет. Тези мерки са крайно вмешателски в личната сфера на хората и ако не бъдат приложени правилно, могат съответно да влязат в противоречие с техните права и свободи по отношение на, inter alia, неприкосновеност на личния живот, защита на данните и поверителност на комуникациите.

70.

Следва да се гарантира, че всяка мярка за правоприлагане онлайн в рамките на ЕС като резултат от сключването на ACTA е необходима и пропорционална на целта за прилагане на правата върху интелектуалната собственост. ЕНОЗД подчертава, че мерки, предполагащи безсистемно или широко разпространено наблюдение върху поведението на потребителите на интернет и/или на електронните комуникации във връзка с незначителни, малки по мащаб или некомерсиални нарушения, биха били непропорционални и в нарушение на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, и на Директивата за защита на данните.

71.

ЕНОЗД изразява и допълнителни конкретни опасения във връзка с редица разпоредби на споразумението, а именно: