EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document E2012C0705(01)

Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ във връзка с потенциална помощ за AS Oslo Sporveier и AS Sporveisbussene в Норвегия

OB C 197, 5.7.2012, p. 25–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

5.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/25


Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ във връзка с потенциална помощ за AS Oslo Sporveier и AS Sporveisbussene в Норвегия

2012/C 197/07

С Решение № 123/12/COL от 28 март 2012 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Норвежките органи бяха информирани посредством копие от решението.

С настоящото известие Надзорният орган на ЕАСТ приканва държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС и заинтересованите страни да изпратят своите мнения относно въпросната мярка в срок от един месец от публикуването на известието на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

Rue Belliard/Belliardstraat 35

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Мненията ще бъдат предадени на норвежките органи. Самоличността на заинтересованата страна, изпратила мнение, може да не бъде разкрита, ако това бъде поискано писмено, като се изложат съответните причини.

ОБОБЩЕНИЕ

История на досието

В Норвегия местният автобусен транспорт се урежда със Закона за търговския транспорт от 2002 г., („ЗТТ“) и Наредбата за търговския транспорт от 2003 г. („НТТ“). Както ЗТТ, така и НТТ отменят предишното законодателство, което по същество е било подобно. В тази законодателна рамка се предвижда inter alia система от концесии, които са необходими на предприятията, за да отговарят на изискванията за възлагане на изпълнението на обществени автобусни услуги, и прави местните власти като община Осло отговорни за компенсирането на предприятия, които обслужват нерентабилни маршрути. Такава компенсация може да бъде отпусната за покриване на разликата между приходите, получени от продажба на билети, и разходите по извършването на услугата.

Още преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП в Осло се отпуска годишна компенсация на концесионерите на нерентабилни маршрути в съответствие с бюджетна процедура на града. Компенсацията е била изплащана под формата на фиксирана годишна сума, която се основава на разходите, направени през предходните години, като под внимание са били вземани разнообразни корекционни коефициенти. От 2008 г. насам всички договори за редовни автобусни услуги са възложени на предприятия вследствие на публичен търг. Оттогава на AS Oslo Sporveier не е отпускана компенсация като описаната по-горе за редовни автобусни услуги.

AS Oslo Sporveier и по-късно неговото дъщерно дружество AS Sporveisbussene са били натоварени с предоставянето на редовни автобусни услуги в Осло до 2008 г. в съответствие с разпоредбите, описани накратко по-горе, много преди Споразумението за ЕИП да влезев сила.

От 1994 г. насам AS Oslo Sporveier е преминало през много реорганизации. Например експлоатацията на всички автобусни услуги, включително на търговски туристически автобусни услуги в допълнение към редовните автобусни услуги в Осло, е била поверена на неговото дъщерно дружество AS Sporveisbussene през 1997 г. В резултат на това AS Oslo Sporveier и AS Sporveisbussene са сключили т.нар. транспортно споразумение, така че AS Sporveisbussene да стане действителният получател на годишната компенсация. Съгласно транспортното споразумение компенсацията за редовните автобусни услуги е била платена в съответствие с описаните по-горе разпоредби. Норвежките органи твърдят, че през целия период на разследване от 1994 г. до 2008 г. — Oslo Sporveier Group е водило отделни сметки за търговските и обществените услуги и че на търговските дейности винаги са били фактурирани пазарни цени за услугите, получени от дейностите за обществена услуга.

През 2004 г. община Осло, по това време основен акционер на AS Oslo Sporveier с 98,8 % от акциите, влива 111 760 000 NOK капитал за покриване на недостатъчното финансиране на пенсионния фонд на AS Sporveisbussene. Недостатъчното финансиране се е натрупало в периода преди 1997 г. и е било свързано с пенсионните задължения към служителите както в отдела за обществената услуга, така и в отдела за туристически автобуси на AS Oslo Sporveier. AS Oslo Sporveier бе длъжно да намери решение на недостатъчното финансиране. В качеството си на собственик община Осло избра вливането на капитал като най-евтиното средство за постигането на тази цел.

Оценка на мярката

Наличие на държавна помощ

Органът счита, че както вливането на капитал, така и годишните компенсационни плащания включват държавна помощ.

По отношение на вливането на капитал за покриване на недостатъчното финансиране на пенсионните сметки на търговската дейност понастоящем Надзорният орган не може да изключи, че то предоставя икономическо предимство в полза на AS Oslo Sporveier, тъй като не беше предоставена никаква информация, доказваща, че то е било отпуснато в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

Освен това предварителното становище на Надзорния орган е, че както годишните компенсации, така и вливането на капитал за покриване на недостатъчното финансиране, свързано с пенсионните сметки за обществената услуга, (свързани с разходи, които биха могли да представляват също основа за годишната компенсация), не са били определени чрез процедура за възлагане на обществена поръчка и не са сходни с разходите, които би направило едно добре управлявано и достатъчно оборудвано предприятие. Следователно четвъртият критерий на съдебната практика по делото Altmark не е изпълнен и поради това и двете мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Естеството на помощта

На този етап Органът не е в състояние да заключи дали помощта е отпусната съгласно съществуваща схема за помощ, която се е основавала на ЗТТ и НТТ, прилагани в Oslo още преди Споразумението за ЕИП да влезе в сила. Следва да се отбележи, че от 2008 г. насам не е предоставяна допълнителна помощ в съответствие с горните разпоредби. При хипотезата, че съществуващата схема за помощ е в сила от 1994 г. понастоящем Надзорният орган не е в състояние да определи точното приложение на схемата и дали всички помощи са отпуснати въз основа на тази схема. Освен това той не може да изключи, че мерките включват неправомерна и несъвместима държавна помощ, поне до известна степен, по-специално по отношение на покриването на пенсионните задължения, свързани с търговските дейности.

Съвместимост на помощта

На този етап за органа изглежда, че плащанията, извършени по прякото възлагане на концесия, са приключили през 2008 г. и че вливането на капитал от 2004 г. с цел компенсиране на недостатъчното финансиране на пенсионния фонд, биха могли поне в по-голямата си част да представляват съвместима компенсация за обществени услуги съгласно член 49 от Споразумението за ЕИП. Оценката на съвместимостта в окончателно решение ще се съсредоточи по-специално върху това дали е имало свръхкомпенсиране. Освен това помощта би могла поне отчасти да е съвместима с член 61, параграф 3, буква в).

Заключение

Предвид гореизложените съображения Органът реши да открие официална процедура по разследване в съответствие с член 1, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Заинтересованите страни се приканват да предоставят своите мнения в срок от един месец от публикуването на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз.


Top