Определение на Съда (шести състав) от 9 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège — Белгия) — Auditeur du travail/Yangwei SPRL

(Дело C-349/11) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 97/81/ЕО - Административни пречки, които могат да ограничат възможностите за работа на непълно работно време - Задължително оповестяване и съхраняване на трудовите договори и на работните часове)

2012/C 109/09

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Ищец: Auditeur du travail

Ответник: Yangwei SPRL

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal de première instance de Liège — Тълкуване на Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35) — Допустимост на национална правна уредба, която изисква съставянето от работодателя на документи, в които се вписват отклоненията от работните часове, както и съхраняването и оповестяването на договорите и на работните часове на работниците на непълно работно време — Административни пречки, които могат да ограничат възможностите за работа на непълно работно време

Диспозитив

Клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), приложено към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, налагаща на работодателите задължение за съхраняване и оповестяване на договорите и на работните часове на работниците на непълно работно време, ако е установено, че тази правна уредба не води до по-неблагоприятно третиране на последните в сравнение с работниците на пълно работно време, които са в сходно положение, или че такава разлика в третирането съществува, но е установено, че тя е обоснована от обективни съображения и не надхвърля необходимото за постигането на преследваните с посоченото задължение цели. Запитващата юрисдикция следва да извърши необходимите проверки от фактическа и правна страна, по-специално с оглед на приложимото национално право, за да прецени дали това е така по делото, с което е сезирана.

В случай че запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданата по делото в главното производство национална правна уредба не е съвместима с клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО, клауза 5, параграф 1 от същото следва да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба.

(1)  ОВ C 282, 24.9.2011 г.