7.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 6/4

—

Да се обяви, че жалбата на г-жа Danièle Boni-Claverie е допустима,

—

да се отмени Определение по дело T-350/11 от 13 юли 2011 г., с което се установява, че жалбата е недопустима,

—

да се върне делото за разглеждане от Общия съд, за да може жалбоподателката да защити правата си,

—

да се осъди Съвета на Европейския съюз да понесе съдебните разноски на основание членове 69 и 73 от Процедурния правилник на Съда.

—

Настъпване на непреодолима сила поради военни действия, прекъсващи давността. Настъпилите за жалбоподателката събития от месец ноември 2010 г. в Кот д'Ивоар, представлявали случай на непреодолима сила по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз поради военното положение, което водело до прекъсване на давностните срокове на актовете, приети по отношение на нея от Съвета.

—

Настоящият случай на непреодолима сила поради война бил пречка за жалбоподателката да упражни свободно своето право да подаде жалба срещу актове, които явно нарушават основни права.

—

Основните права и свободи стояли над принципа на правна сигурност. Като изтъквал принципа на правна сигурност, за да обяви искането на жалбоподателката за недопустимо, Общият съд засягал основното право на достъп до съд и правото на защита. По този начин жалбоподателката била лишена от правото да бъде изслушана от компетентна юрисдикция.

—

Непротивопоставимост на срока поради отдалеченост и на срока за обжалване в случай на война. Срокът за отдалеченост и срокът за обжалване не можели да се изтъкват срещу адресат, пребиваващ в държава, в която се води война. Подобни срокове били приложими единствено в мирно време и на европейския континент. Жалбоподателката обаче се намира на друг континент и поради тази причина стриктното прилагане на член 102 от Процедурния правилник на Общия съд в настоящия случай безспорно е нарушение на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

—

По-високият ранг на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Член 102 от Процедурния правилник на Общия съд обезсилвал задължението за уведомяване, предвидено от Договора за функционирането на Европейския съюз, което гласи, че срокът за обжалване тече, считано от публикуването на акта, от неговото съобщаване или от деня, в който заинтересованото лице е узнало за него. Всъщност член 102 от Процедурния правилник пренебрегвал задължението за уведомяване и не вземал предвид деня, в който жалбоподателката действително е узнала за акта, като така стеснявал буквата и духа на член 263 ДФЕС. По този начин член 102 поставял под въпрос правата, предвидени и защитени от Договора, който има по-висша правна сила и е задължителен за институциите на Европейския съюз. Следователно тъй като обжалваните актове не са били съобщени на жалбоподателката, в нарушение на член 263, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, срокът за обжалване може да започне да тече едва считано от момента, в който тя е узнала за приетите спрямо нея актове.

—

Сериозно засягане на основните права и свободи. Прогласеният от Общия съд принцип на правна сигурност сериозно поставял под въпрос правната сигурност в цялост, тъй като на правните субекти, пребиваващи извън Европейския съюз и то в страна, в която се води война, се налагат санкции, срещу които те не могат надлежно да упражнят своето право на обжалване, тъй като не са узнали за санкцията.

—

При условията на евентуалност жалбоподателката иска отмяна на актовете, приети от Съвета спрямо нея, поради тежестта на нарушението на основните права и свободи. Като се има предвид, че обжалваните актове нарушавали основни свободи, защитени от различни международни договори, Съдът трябвало да ги отмени, тъй като тяхната незаконосъобразност нарушавала установения европейски правов ред, както и поради съображението, че срок за обжалване не можел да бъде противопоставен на толкова сериозно нарушение на защитените основни права и свободи.