30.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/19

—

да постанови, че като не налага на всички работодатели задължението да предвидят подходящо настаняване, приложимо спрямо всички лица с увреждания, Италианската република не е изпълнила задължението си да транспонира правилно и напълно член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1);

—

да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

1.

Като не налага на всички работодатели задължението да предвидят подходящо настаняване, приложимо спрямо всички лица с увреждания, Италианската република не е изпълнила задължението си да транспонира правилно и напълно член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

2.

Въпросната разпоредба налага на държавите членки общото задължение да предвидят подходящо настаняване на лицата с увреждания, за да им предоставят възможност да получат работа, да полагат труд, да напредват в професията и да се обучават. Това настаняване трябва да се отнася — при спазване на принципа на пропорционалност и в зависимост от конкретните обстоятелства — до всички лица с увреждания, всички различни аспекти на трудовото правоотношение и всички работодатели.

3.

В италианското законодателство не съществува мярка, която да транспонира това общо задължение. Разбира се, съществуват разпоредбите на Закон № 68/1999, които в определено отношение предоставят по-големи гаранции и предимства от тези, предписани в член 5 от директивата. Тези гаранции и предимства обаче не засягат всички лица с увреждания, не се налагат на всички работодатели, не се отнасят до всички различни аспекти на трудовото правоотношение или имат чисто програмно съдържание.