This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62011CN0216
Case C-216/11: Action brought on 10 May 2011 — European Commission v French Republic
Дело C-216/11: Иск, предявен на 10 май 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
Дело C-216/11: Иск, предявен на 10 май 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
OB C 226, 30.7.2011 , pp. 11–12
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
30.7.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 226/11 |
Иск, предявен на 10 май 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
(Дело C-216/11)
2011/C 226/22
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и O. Beynet)
Ответник: Френска република
Искания на ищеца
|
— |
да се установи, че като използва чисто количествен критерий за преценката дали физическите лица държат с търговска цел тютюневи изделия от друга държава членка и като прилага този критерий за всеки личен автомобил (а не за всяко лице) и общо за всички тютюневи изделия, с което на практика възпрепятства физическите лица да внасят тютюневи изделия от друга държава членка, когато внасяното количество надвишава два килограма на личен автомобил, Френската република не изпълнява задълженията си по Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година (1), и в частност по членове 8 и 9 от нея, както и по член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз, |
|
— |
Френската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
На първо място, Комисията твърди, че ответникът използва единствено количествен критерий, за да определи дали е налице нарушение, докато равнищата, посочени в член 9, параграф 2 от Директива 92/12 (и в член 32, параграф 3 от Директива 2008/118 (2) са само примерни и в никакъв случай не следва да са единственият критерий, по който се определя дали физическото лице, което превозва тютюна, го държи с търговска цел или за собствено ползване.
Освен това Комисията посочва, че праговете от 1 и 2 kg, предвидени в членове 575 G и H от Общия данъчен кодекс (Code général des impôts), се прилагат за всички държани тютюневи изделия (цигари, тютюн за пушене, пури и пр.), докато предвидените в директивите минимални равнища са кумулативни примерни равнища за всеки отделен вид тютюневи изделия.
Ищецът също така отбелязва, че френската правна уредба въвежда ограничения за всеки автомобил, а не за всяко лице, поради което превозваните в един и същ автомобил количества на практика се разглеждат общо, независимо колко души пътуват с автомобила.
На второ място, ищецът твърди, че е извършено нарушение на член 34 ДФЕС, доколкото националните разпоредби възпрепятстват вноса на определени количества тютюневи изделия от други държави членки във Франция, въпреки че заинтересованите лица държат тези изделия за собствено ползване. Поради това въпросните разпоредби съставляват „мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект“, които имат за цел или резултат по-неблагоприятно третиране на стоките от други държави членки.
На трето място, Комисията отхвърля съображенията, с които ответникът обосновава взетите мерки, а именно че няма хармонизация на европейско равнище в данъчната област и че е необходимо да се гарантира целта за закрила на общественото здраве чрез засилване на борбата срещу тютюнопушенето.
(1) Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129).
(2) Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (JO L 9, 2009 г., стр. 12).