20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/12

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и на конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (1), като заедно двата акта формират „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да вземат предвид интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна и интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа.

(5)

На 3 май 2010 г. Гърция представи широкообхватна програма за приспособяване, подкрепена от финансова помощ, предоставена от държавите-членки от евро зоната и МВФ в размер на 110 милиарда евро. В придружаващия Меморандум за разбирателство и в последващите го допълнения се определят условията пред икономическата политика за изплащане на финансовата помощ.

(6)

Ключовите елементи на изискванията към политиката са предвидени в Решение 2010/320/ЕС на Съвета от 10 май 2010 г. (2) и последващите го изменения (3), отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за нотифициране на Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за намаляване на дефицита с оглед преодоляване на ситуацията с прекомерния дефицит по силата на разпоредбите на член 136 и член 126, параграф 9 от Договора.

(7)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи. Гърция се очаква да представи актуализирана програма за стабилност и конкретни ангажименти и действия по пакта „Евро плюс“ за 2011 г. въз основа на актуализираната програма за приспособяване.

(8)

През последното десетилетие растежът на Гърция беше основан на неустойчиви фактори: бързият растеж на потреблението и инвестициите в жилища бяха съпроводени със значително увеличение на реалните възнаграждения и бързо нарастване на кредитите, като бързият растеж беше поддържан от ниските реални лихвени проценти, свързани с приемането на еврото, както и от либерализирането на финансовия пазар. Глобалната криза от 2008—2009 г. разкри слабостите, включително: неустойчивост на фискалната политика, частично прикрита от ненадеждни статистически данни и временно високи приходи; недостатъчно гъвкави трудов и продуктов пазар; загуба на конкурентоспособност и нарастващ външен дълг. Макар не в началото банковият сектор беше засегнат от икономическата криза и кризата на доверието. Степента на влошаване на състоянието на фискалната позиция беше установена със закъснение поради сериозни недостатъци в гръцките счетоводни и статистически системи. Това забави изпълнението на корективните мерки. С нарастването на опасенията по отношение на фискалната устойчивост на Гърция и с увеличаването на страха от поемане на риск в глобален мащаб настроението на пазара по отношение на Гърция рязко се влоши в началото на 2010 г. През април 2010 г. Гърция поиска международна финансова помощ, тъй като беше изправена пред необходимост от значителен финансов ресурс и нямаше достъп до международните капиталови пазари.

(9)

Гърция се ангажира да изпълнява програмата за икономическо и финансово приспособяване с цел коригиране на фискални и външни дисбаланси и възстановяване на доверието в краткосрочен план. В средносрочен план тя следва да положи основите на модел на растеж, който разчита в по-голяма степен на подкрепата на инвестициите и износа за постигане на растеж и заетост. В програмата за приспособяване се предвиждат всеобхватни действия в три направления: (i) заложена в самото начало стратегия за фискална консолидация, подкрепена от структурни фискални мерки и подобрен фискален контрол; (ii) структурни реформи на трудовия и продуктовия пазар за постигане на конкурентоспособност и растеж; и (iii) усилия за запазване на стабилността на банковата система.

(10)

Комисията направи оценка на проекта на национална програма за реформи. Тя взе предвид не само нейното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Гърция, но също така и степента, в която тя спазва правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността за прилагането на планираните мерки за изпълнение на Решение 2010/320/ЕС,