1.

Дали принципите на ефективност, недопускане на дискриминация и данъчна неутралност в областта на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба или практика, които създават правото на придобиващия/клиента на приспадане на неоснователно платения ДДС като обективно недължимо платено по общия ред, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлителя или доставчика на услугата), с времево ограничение, за първото — много по-дълго от срока, определен за второто, така че искането на първия, упражнено когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска приспадане от финансовата администрация; като всичко това е без предвиждане на какъвто и да е инструмент за връзка, годен да предотврати конфликти или спорове, сред производствата, които са създадени или предстои да бъдат създадени пред различните юрисдикции;

2.

Независимо от предходната хипотеза, дали са съвместими с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на съдебно решение, с което се осъжда прехвърлителят/доставчикът на услугата да заплати приспадане в полза на придобиващия/клиента, който не е упражнил правото на иск за приспадане пред друг съд в наложените му срокове, в съответствие с тълкуване, дадено от съдебната практика, последвана от административна практика, според която сделката се облага с ДДС?