1.

Дали принципът за борба със злоупотребата с права в данъчната област, определен в Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др. (C-255/02, Recueil, стр. I-1609) и в Решение дело Part Service (C-425/06, Сборник 2008 г., стр. I-897), е основен принцип на общностното право, който се прилага единствено в областта на хармонизираните данъци и в областите, уредени от норми на вторичното общностно право, или се разпростира — като хипотеза на злоупотреба с основни свободи — към областта на нехармонизираните данъци като преките данъците, когато облагането има за предмет транснационални икономически факти като придобиването от дружество на права на плодоползване върху акции на друго дружество, чието седалище е в друга държава членка или м трета държава?

2.

Независимо от отговора на предходния въпрос, има ли общностен интерес от възможността на държавите членки да предвидят подходящи средства за борба срещу избягването на данъци в областта на нехармонизираните данъци; дали подобен интерес възпрепятства неприлагането в рамките на мярка за амнистия на принципа на злоупотреба с право, признат и като национална правна норма и дали в подобен случай има нарушение на принципите, произтичащи от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз?

3.

Дали принципите, уреждащи единния пазар съдържат забрана освен извънредни мерки за пълен отказ от данъчното вземане да се предвижда извънредна мярка за уреждане на данъчни спорове, която е с ограничена приложимост във времето и зависи от заплащането само на чест от дължимия данък, която е значително по-ниска от целия размер на последния?

4.

Дали принципът за недопускане на дискриминация и правната уредба в областта на държавните помощи възпрепятстват разглеждания в настоящото дело режим за уреждане на данъчните спорове?

5.

Дали принципът за ефективно прилагане на общностното право възпрепятства извънредна и ограничена във времето процесуална норма, която освобождава от контрола за законосъобразност (и по-специално от контрола за правилно тълкуване и прилагане на общностното право) на юрисдикцията, която действа като последна инстанция и която е длъжна да отправя до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси за валидност или за тълкуване?