а)

да участва в усилията за превръщане на интернет във важен инструмент за овластяване на потребителите, в среда, която позволява развитие на подход „отдолу-нагоре“ и на електронна демокрация, като същевременно се гарантира създаването на значителни предпазни механизми, тъй като могат да възникнат нови форми на контрол и цензура в тази сфера; свободата и защитата на личния живот, от които потребителите се ползват в интернет, следва да бъдат реални, а не въображаеми;

б)

да признае, че интернет може да бъде изключителна възможност за насърчаване на активно гражданско поведение и че в тази връзка достъпът до мрежи и съдържание е един от основните елементи; да препоръча този въпрос да бъде допълнително развит въз основа на допускането, че всеки има право да участва в информационното общество и че институциите и заинтересованите лица на всички равнища имат обща отговорност да подпомогнат това развитие, като по този начин противодействат на двете нови предизвикателства на електронната неграмотност и демократичното изключване в електронния век (12);

в)

да призове настоятелно институциите на ЕС и държавите-членки да отговорят на израстващото информационно-осъзнато общество и да намерят начини да предоставят повече прозрачност във вземането на решения чрез по-голям достъп на техните граждани до информацията, съхранявана от правителствата, за да дадат на гражданите възможността да се възползват от тази информация; да приложи същия принцип към собствената си информация;

г)

да гарантира, заедно с другите съответни участници, че сигурността, свободата на изразяване и правото на защита на личния живот, както и откритостта в интернет, не се разглеждат като противоречащи си цели, а че всички те се предоставят едновременно, в рамките на една всеобхватна визия, която отговаря адекватно на всички тези задължителни изисквания;

д)

да гарантира, че законните права на малолетните и непълнолетните лица на защита от вреда, предписани от Конвенцията на ООН за правата на детето и заложени в правото на ЕС, са отразени изцяло във всички съответни дейности, инструменти или решения, свързани с укрепването на сигурността и свободата в интернет;

е)

да прикани председателството на Съвета и Комисията да обмислят и разработят всеобхватна стратегия за борба с престъпленията в кибернетичното пространство, наред с другото съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство, включително начини за справяне с проблема „кражба на идентичност“ на равнище ЕС в сътрудничество както с интернет доставчиците, така и с потребителските организации, а също и с полицейските органи, разследващи престъпления, свързани с ИТ, и да излезе с предложение за начини за създаване на кампании за повишаване на осведомеността и превенция на такива престъпления, като същевременно се гарантира, че използването на интернет е безопасно и свободно за всички; да призове за създаването на бюро на ЕС за подпомагане на жертвите на кражба на идентичност и измами, свързани с идентичността;

ж)

да насърчи размисъл относно необходимото сътрудничество между частните и публичните участници в тази област, както и относно засилването на сътрудничеството в областта на правоприлагането, заедно с подходящо обучение за правоприлагащи и съдебни органи, включително обучение по въпроси на защитата на основните права; да признае необходимостта от споделена отговорност и ползите от съвместна регулация и саморегулация като ефикасни алтернативи или допълнителни инструменти на традиционното законодателство;

з)

да гарантира, че дейностите, предприети в рамките на проекта „Check the Web“, и неотдавнашните инициативи, насочени към подобряване на разпространението на информация за престъпленията в кибернетичното пространство, включително чрез създаване на национални платформи за подаване на сигнали и европейска платформа за подаване на сигнали с цел докладване на престъпления, извършени в интернет (създаване на европейска платформа за престъпленията в кибернетичното пространство от Европол), са необходими, съразмерни и подходящи и са придружени от всички необходими предпазни механизми;

и)

да призове настоятелно държавите-членки да осъвременят законодателството за предпазване на децата, ползващи интернет, и по-специално за да инкриминират „сприятеляването“ (grooming, търсене онлайн на връзка с деца за сексуални цели), както това е определено в Конвенцията на Съвета на Европа от 25 октомври 2007 г. за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба;

й)

да насърчи програмите за защита на децата и обучаване на техните родители, както е заложено в правото на ЕС, във връзка с новите електронни заплахи, и да предостави оценка на въздействието на ефективността на съществуващите до този момент програми; в тази дейност да взема предвид по-специално игрите онлайн, които са насочени най-вече към деца и млади хора;

к)

да насърчи всички производители на компютри в ЕС да инсталират предварително софтуер за защита на деца, който да е лесен за активиране;

л)

да пристъпи към приемане на директива относно наказателни мерки, насочени към прилагането на правата на интелектуална собственост, след оценка с оглед на съвременната иновационна изследователска дейност доколко това е необходимо и съразмерно, и като същевременно забрани да се извършва системно наблюдение и следене на дейността на всички потребители в интернет при преследването на тази цел и гарантира съразмерност между санкциите и извършените нарушения; в този контекст също така да зачита свободата на изразяване и сдружаване на отделните потребители и да се бори със стимулите за нарушаване на правата на интелектуална собственост в кибернетичното пространство, включително с някои прекомерни ограничения за достъп, налагани от самите притежатели на правата на интелектуална собственост;

м)

да гарантира, че изразяването на спорни политически убеждения чрез интернет не е обект на наказателно преследване;

н)

да гарантира, че не са в сила закони или практики, ограничаващи или инкриминиращи правото на журналистите и медиите да събират и разпространяват информация с осведомителна цел;

о)

да отчете, че „цифровата идентичност“ все повече се превръща в неразделна част от нашето собствено „аз“ и в тази връзка заслужава да бъде адекватно и ефективно защитена от натрапничество от страна на частни и публични участници - по този начин конкретният набор от данни, неразривно свързан с „цифровата идентичност“ на дадено лице, следва да се определи и защити, и всичките му елементи следва да се разглеждат като неотчуждими лични, неикономически и нетъргуеми права; надлежно да отчита важността на анонимността, използването на псевдоними и контрола върху потока от информация за личния живот, както и факта, че потребителите следва да разполагат със средства за неговата ефикасна защита, и да бъдат обучавани относно подобни средства, например чрез различните налични технологии за подобряване на защитата на личния живот (Privacy-Enhancing Technologies, PETs);

п)

да гарантира, че държавите-членки, които прихващат и наблюдават трафик на данни, независимо дали това се отнася до техните собствени граждани или до трафик на данни от други страни, извършват това при законово определени строги условия и защитни механизми; да призове държавите-членки да гарантират, че дистанционните обиски, ако са разрешени от националното законодателство, се извършват въз основа на валидна заповед за обиск, издадена от компетентните съдебни органи; да отбележи, че опростените процедури за провеждане на дистанционни обиски, в сравнение с преките обиски, са неприемливи, тъй като нарушават принципа на правовата държава и правото на личен живот;

р)

да признае опасността от някои форми на наблюдение и контрол в интернет, които имат за цел също така да проследяват всяка „цифрова“ стъпка на отделния човек, така че да могат да направят профил на потребителя и да му присъдят „точки“; да изясни факта, че тези техники трябва винаги да се оценяват от гледна точка на тяхната необходимост и тяхната пропорционалност предвид целите, които искат да постигнат; да изтъкне също така необходимостта от повишена осведоменост и информирано съгласие на потребителите по отношение на тяхната дейност в електронното пространство, включваща обмен на лични данни (напр. в случая на социалните мрежи);

с)

да призове настоятелно държавите-членки да идентифицират всички организации, използващи интернет наблюдение, и изготвят обществено достъпни годишни доклади относно интернет наблюдението, като гарантират законосъобразност, съразмерност и прозрачност;

т)

да разгледа и предпише ограничения относно „съгласието“, което може да бъде поискано и взето от потребителите, независимо дали от правителства или частни компании, за отказ от част от тяхното право на личен живот, тъй като очевидно съществува неравновесие в преговорната сила и познанията между отделните потребители и подобни институции;

у)

строго да ограничи, определи и регулира случаите, в които една частна интернет компания може да бъде задължена да разкрие данни на правителствени органи, и освен това да гарантира, че използването на тези данни от правителствата подлежи на най-строги стандарти за защита на данните; да установи ефективен контрол и оценяване на този процес;

ф)

да подчертае значението на това, потребителите на интернет да могат да разширят правото си да постигат трайно заличаване на своите лични данни, намиращи се на уебсайтове в интернет или на всяко средство за съхранение на данни на трета страна; да гарантира, че подобно решение от страна на потребителите се зачита от доставчиците на интернет услуги, доставчиците на услуги за електронна търговия и услугите на информационното общество; да гарантира, че държавите-членки осигуряват ефективно прилагане на правото на своите граждани на достъп до техните лични данни, включително, когато е уместно, за изтриване на подобни данни или премахването им от уебсайтове;

х)

да осъди налаганата от правителства цензура върху съдържанието, което може да се търси в интернет сайтовете, особено когато тези ограничения могат да имат „сковаващ ефект“ върху политическото слово;

ц)

да призове държавите-членки да гарантират, че свободата на изразяване не е предмет на произволни ограничения от страна на публичната и/или частната сфера и да избягват всички законодателни или административни мерки, които могат да имат „сковаващ ефект“ върху всички аспекти на свободата на словото;

ч)

да припомни, че предаването на лични данни на трети държави трябва да се извършва съгласно разпоредбите на, наред с другото, Директива 95/46/ЕО и Рамково решение 2008/977/ПВР;

ш)

да привлече вниманието върху факта, че развитието на т.нар. „интернет мрежа за вещи“ („Internet of things“) и използването на системи за радиочестотна идентификация (RFID) не следва да представлява заобикаляне на защитата на данните и на правата на гражданите;

щ)

да призове държавите-членки да прилагат правилно Директива 95/46/ЕО относно личните данни по отношение на интернет; да напомни на държавите-членки, че тази директива, особено член 8, се прилага независимо от технологията, използвана за обработка на лични данни, и че нейните разпоредби приканват държавите-членки да предоставят правото на правна защита и обезщетение за тяхното нарушаване (членове 22, 23 и 24);

аа)

да насърчи включването на основните принципи на Декларацията за правата в интернет в процесите на изследване и разработка на свързани с интернет инструменти и приложения, и подкрепата на принципа „privacy by design“ (зачитане на личния живот още във фазата на проектиране на продукта), според който изисквания за защита на правото на личен живот и защита на данните следва да се въведат възможно най-рано в жизнения цикъл на новите технологични разработки, като се гарантира на гражданите удобна за потребителя среда;

аб)

да подкрепя и изисква активното включване на Европейския надзорен орган по защита на данните и на работната група по член 29 в изготвянето на европейско законодателство, отнасящо се до дейностите в интернет с потенциално въздействие върху защитата на данните;

ав)

да призове настоятелно всички участници в интернет да се присъединят към текущия процес на „Декларация за правата в интернет“, който представлява надграждане на базата на съществуващите основни права, насърчава тяхното прилагане и подкрепя признаването на очертаващите се принципи; в тази връзка динамичното обединение около Декларацията за правата в интернет ще играе важна роля;

аг)

да гарантира, че в тази връзка се разглежда ориентирана към процеса инициатива с множество заинтересовани страни на много равнища, както и че се разглежда съчетание между глобални и местни инициативи, така че да се конкретизират и защитят правата на потребителите на интернет, и по-този начин да се осигури легитимността, отчетността и приемането на процеса;

ад)

да признае, че глобалното и отворено естество на интернет изисква глобални стандарти за защита на данните, сигурност и свобода на словото; в този контекст да призове държавите-членки и Комисията да поемат инициативата за изработване на подобни стандарти; да приветства резолюцията за неотложната необходимост от защита на личния живот в един свят без граници и за постигане на съвместно предложение за установяване на международни стандарти за защита на личния живот и личните данни, приета от 30-та международна конференция на комисарите по защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, която се проведе в Страсбург на 15-17 октомври 2008 г.; да призове настоятелно всички заинтересовани страни в ЕС (публични и частни) да се включат в този размисъл;

ае)

да изтъкне колко е важно да се разработи истинска уеб електронна агора, където гражданите на Съюза да могат да провеждат по-интерактивна дискусия с лицата, които формират политиките, и с други институционални заинтересовани страни;

аж)

да насърчи активното участие на ЕС в различните международни форуми, занимаващи се с глобални и локални аспекти на интернет, като например Форума за управление на интернет (IGF);

аз)

да участва, заедно с всички съответни участници от ЕС, в създаването на Европейски форум за управление на интернет, който да направи преглед на опита, придобит от националните форуми за управление на интернет, да функционира като регионален център и да представи по-ефективно общоевропейските проблеми, позиции и въпроси, които предизвикват загриженост, в предстоящите международни форуми за управление на интернет;