6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/198

A.

като има предвид, че встъпването в длъжност на новия президент на САЩ открива нова епоха в историята на Съединените щати, беше прието с големи очаквания по света и има потенциал да даде нов тласък на трансатлантическото партньорство;

Б.

като има предвид, че Европейският съюз се превръща във все по-важен участник на световната сцена и че след влизането в сила на Лисабонския договор с неговите инструменти за външна политика ЕС ще може да изпълнява по-силна и по-последователна роля на международната сцена;

В.

като има предвид, че според проучванията повечето европейци подкрепят идеята, че ЕС следва да изпълнява по-значима роля на световната сцена; като има предвид, че повечето европейци и американци считат, че ЕС и САЩ следва да се справят в партньорство с международните заплахи;

Г.

като има предвид, че много европейци очакват от новата администрация на САЩ поведение на сътрудничество в международната област и укрепване на отношенията между ЕС и САЩ на основата на взаимно зачитане и взаимно разбиране на ограниченията и приоритетите на всеки от партньорите;

Д.

като има предвид, че трансатлантическите отношения трябва да останат крайъгълен камък на външните действия на Съюза;

Е.

като има предвид, че трансатлантическото партньорство се основава на споделени ключови ценности като демокрация, права на човека, правова държава и многостранност, както и на общи цели като открити и интегрирани икономики и устойчиво развитие, като има предвид, че тази основа продължава да е солидна въпреки някои различия през последните години;

Ж.

като има предвид, че ЕС и САЩ изпълняват ключови роли в световната политика и икономика, споделят отговорността за насърчаването на мира, зачитането на правата на човека и стабилността, както и за справянето с различни световни опасности и предизвикателства като дълбоката финансова криза, изкореняването на бедността и изпълнението на ЦХР, изменението на климата, енергийната сигурност, тероризма и разпространението на ядрени оръжия;

З.

като има предвид, че във все по- глобалния, сложен и променящ се свят е в интерес на двамата партньори, ЕС и САЩ, заедно да оформят международната среда и да се изправят в съюз срещу общите заплахи и предизвикателства въз основа на международното право и многостранни институции, по-конкретно системата на ООН, и да поканят други партньори, които да сътрудничат в това усилие;

И.

като има предвид, че е необходимо да се привлекат нови партньори в отговорността за световния ред, тъй като, както тогавашният кандидат за президент Barack Obama заяви в Берлин през юли 2008 г., „никоя нация, независимо колко е голяма и силна“ не може сама да се справи със световните предизвикателства;

Й.

като има предвид, че с оглед значението на техните отношения и тяхната отговорност за международния ред, както и с оглед промените, които настъпват при двамата партньори и в света, е необходимо партньорството им да се основава на солидна и актуална основа като ново споразумение за партньорство;

К.

като има предвид, че трансатлантическото партньорство и НАТО са абсолютно необходими за колективната сигурност;

Л.

като има предвид, че работата на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) е необходимо да продължи, за да се постигне целта за истински, интегриран трансатлантически пазар; като има предвид, че е необходимо общо ръководство, за да се извърши решителна реформа на международните икономически институции в условията на текущата криза;

М.

като има предвид, че брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС и САЩ представлява повече от половината от световния БВП; като има предвид, че двамата партньори имат най-голямото в света двустранно търговско и инвестиционно партньорство, като според Комисията почти 14 милиона работни места в ЕС и САЩ зависят от трансатлантическите търговски и инвестиционни връзки;

1.

Поздравява Barack Obama за избирането му за президент на Съединените американски щати; припомня неговия недвусмислен ангажимент за трансатлантическо партньорство, поет в произнесената от него реч в Берлин през юли 2008 г., в която той заяви, че „Америка няма по-добър партньор от Европа“ и добави, че сега е моментът двамата партньори да се обединят, за да посрещнат заедно предизвикателствата на 21-и век; отново отправя поканата си към президента Obama да произнесе реч пред пленарния състав на Европейския парламент по време на първото си официално посещение в Европа;

2.

Призовава Съвета, държавите-членки на ЕС и Комисията да повишат съгласуването и последователността на политиката на ЕС спрямо новата администрация на САЩ;

3.

Изразява убеденост, че отношенията между ЕС и САЩ са най-важното стратегическо партньорство за ЕС; счита, че съгласуваните действия на ЕС и САЩ за справяне със световните предизвикателства, при същевременно зачитане на нормите на международното право и укрепване на многостранния подход, са от основно значение за международната общност; настоятелно призовава чешкото председателство на Съвета и Комисията да установят с новата администрация на САЩ обща програма за краткосрочни и дългосрочни цели както по отношение на двустранни въпроси, така и световни и регионални въпроси и конфликти;

4.

Горещо приветства предстоящата среща на върха в Прага на 5 април 2009 г. между президента Obama и държавните и правителствени ръководители на 27-те държави-членки на ЕС, и изразява надежда, че тази среща ще предостави силен стимул за укрепване на трансатлантическите отношения и за създаването на общ дневен ред;

5.

Подчертава, че настоящият импулс следва да се използва и за подобряване и подновяване на уредбата на трансатлантическите отношения; настоява за необходимостта от замяна на действащата НТП от 1995 г. с ново Споразумение за трансатлантическо партньорство, което да осигурява по-стабилна и по-съвременна основа за отношенията;

6.

Счита, че е целесъобразно преговорите за новото споразумение да започнат веднага след влизането в сила на Лисабонския договор, за да могат да приключат преди 2012 г.;

7.

Изразява убеденост, че ТИС, в качеството на компетентен орган за засилване на икономическата интеграция и регулаторното сътрудничество, следва да бъде включен в новото споразумение; приветства факта, че ТИС се консултира от различни заинтересовани страни, в т.ч. представители на бизнеса, и изисква да се предостави сравнима роля на представителите на профсъюзите от двете страни на Атлантическия океан;

8.

Препоръчва два пъти годишно да се провеждат срещи на върха между ЕС и САЩ, за да се осигуряват стратегически насоки и тласък на партньорството, и тези срещи да започнат да упражняват задоволителен надзор върху изпълнението на предварително поставените цели;

9.

Счита, че с новото споразумение следва да се създаде орган за системна консултация и координация на високо равнище в областта на външната политика и политиката за сигурност; препоръчва този орган да се председателства от Върховния представител/заместник-председател на Комисията, от страна на ЕС, и държавния секретар, от страна на САЩ, и да заседава най-малко веднъж на три месеца, без това да възпрепятства осъществяването на неофициални контакти; предлага този механизъм да бъде наречен Трансатлантически политически съвет (ТПС);

10.

Отново потвърждава, че новото споразумение следва да превърне сегашния Трансатлантически законодателен диалог в трансатлантическа асамблея, служеща като форум за парламентарен диалог, определяне на цели и съвместен контрол на прилагането на споразумението, както и за съгласуване на работата на Европейския парламент и Конгреса на САЩ по въпроси от общ интерес, включително тясно сътрудничество между комисии и докладчици от двете страни; счита, че тази асамблея следва да провежда пленарни заседания два пъти годишно и да се състои от равен брой членове на Европейския парламент и членове на двете камари на конгреса на САЩ; счита, че асамблеята би могла да създаде работни групи, които да подготвят пленарните заседания; отново заявява, че в рамките на тази асамблея следва да се създаде реципрочна законодателна система за ранно предупреждение; счита, че следва да се създаде управителен комитет, който да отговаря за повишаване на сътрудничеството между законодателните комисии и докладчиците на Европейския парламент и Конгреса на САЩ относно нормативни актове, които са от значение за по-нататъшната интеграция на трансатлантическия пазар, и по-конкретно работата на ТИС;

11.

Счита, че трансатлантическата асамблея следва да бъде информирана от ТИС и ТПС за тяхната дейност, включително правото да провежда изслушвания на представители на тези съвети, и че асамблеята следва да може да отправя предложения до двата съвета и до срещите на върха между ЕС и САЩ; изисква, освен засилване на ролята на парламентарните представители в рамките на ТИС, двамата съпредседатели на асамблеята да бъдат канени да участват в откриването на заседанията на двата съвета и на срещите на върха между ЕС и САЩ;

12.

Приканва Конгреса на САЩ, в сътрудничество с Европейския парламент, да обмисли възможността за създаване на служба за връзка с Конгреса на САЩ в Брюксел;

13.

Приканва генералния секретар на Европейския парламент спешно да пристъпи към изпълнение на решението на Бюрото от 11 декември 2006 г. относно разполагането във Вашингтон на длъжностно лице като служител за връзка;

14.

Подчертава предимствата на съвместна програма за обмен на персонал и приканва генералния секретар на Европейския парламент да проучи заедно със секретариата на Камарата на представителите и Сената на САЩ възможностите за постигане на съвместен меморандум за обмен на персонал, подобен на меморандума, договорен между Европейския парламент и Секретариата на ООН;

15.

Подчертава, че трансатлантическото партньорство трябва да се подкрепя от дълбоко разбиране от страна на гражданските общества на двамата партньори; настоява на необходимостта от увеличаване на обмена на студенти, представители на академичната общност и други участници в гражданското общество от двете страни, за да се гарантира, че днешните и бъдещите поколения постигат взаимно разбирателство и ще останат ангажирани с това партньорство; счита, че за тази инициатива следва да се предостави подкрепа от бюджета на ЕС за 2010 г. и от бюджетите на съответните институции на САЩ, за да се гарантира нейното ефективно развитие;

16.

Горещо приветства нарастващото присъствие на организациите на американците в Брюксел, и по-специално техния ангажимент към Европейския съюз и неговите институции и засиленото партньорство между ЕС и САЩ; подчертава, че е необходимо европейските организации да проявят подобен ангажимент да работят във Вашингтон, с цел подобряване на имиджа на ЕС и на европейските перспективи по трансатлантически и световни въпроси сред политическата общност на САЩ; съзнава, че европейските институции често не са в състояние да осигурят същите ресурси като техните американски партньори; затова предлага да се осигури финансиране и то да се предоставя приоритетно за организирани от европейски организации проекти, които са насочени към повишаване на информираността и разбирането на европейските проблеми и перспективи в Съединените щати;

17.

Призовава ЕС и САЩ да укрепят своето сътрудничество в областта на културата и да продължат да подкрепят и насърчават взаимните изгоди от културния обмен;

18.

Подчертава важността на по-тясното сътрудничество в космическите програми, по-специално между Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА;

19.

Настоятелно призовава двамата партньори да използват ефективен многостранен подход, като привличат нови партньори в дух на споделена отговорност за световния ред, зачитане на нормите на международното право и общите проблеми; настоява ЕС и САЩ да засилят техните усилия за изпълнение на програмата за реформа на ООН, включително реформата на Съвета за сигурност на ООН и на други многостранни форуми в рамките на световната структура;

20.

Призовава двамата партньори да насърчават зачитането на правата на човека по света като ключов елемент на тяхната политика; подчертава необходимостта от интензивно съгласуване в областта на предохранителната и кризисната дипломация, както и при съгласуваното и ефикасно реагиране в случаи на масови епидемии и хуманитарни кризи; призовава новата администрация на САЩ да ратифицира и да се присъедини към Римския статут на Международния наказателен съд; отново отправя своя призив за премахване на смъртното наказание;

21.

Призовава двамата партньори решително да допринесат за постигането на ЦХР, особено в Африка, където положението не трябва да се застрашава от икономическата криза, и да проучат възможности за съгласувани действия в тези области; призовава двамата партньори да спазват своя ангажимент за изразходване на 0,7 % от техния БВП за сътрудничество за развитие;

22.

Призовава двамата партньори съвместно да ръководят многостранните усилия, започнали на конференцията във Вашингтон на 15 ноември 2008 г., за разрешаване на настоящата финансова и икономическа криза и за извършване на реформи на международната финансова система, Световната банка и МВФ, включвайки и нововъзникващите икономически сили, като същевременно оказват отпор на протекционизма и насърчават успешното приключване на кръга от Доха в рамките на СТО;

23.

Приветства силния ангажимент на новия президент на САЩ за справяне с изменението на климата; настоятелно призовава ЕС и САЩ да поемат водеща роля и да постигнат амбициозно споразумение за периода след 2012 г. на конференцията в Копенхаген, която следва да се проведе през 2009 г., като ангажират всички емитиращи газ държави и ги задължат със задължителни за изпълнение средносрочни и дългосрочни цели;

24.

Призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на енергетиката; настоятелно призовава ефективното съгласуване на техните подходи спрямо страните производителки и увеличаването на разнообразието на доставки, ресурси и пренос да се считат за приоритет; застъпва се за по-тясно научно и технологично сътрудничество в областта на енергетиката и енергийната ефективност;

25.

Обръща внимание на доклада на Националния разузнавателен съвет (НРС), озаглавен „Световни тенденции до 2025 г.: преобразен свят“, и, предвид необходимостта от дългосрочно стратегическо мислене по въпроси в областта на различни политики в рамките на институциите на ЕС, настоятелно призовава чешкото (от януари до юни 2009 г.) и шведското председателство (от юни до декември 2009 г.) да се стремят да установят система за анализ, сходна на използваната от НРС, за да се определят дългосрочните тенденции от гледна точка на ЕС, като се работи в тясно сътрудничество с Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС); изразява убеденост, че тази стъпка ще улесни диалога по главните стратегически въпроси, които дългосрочно стоят (не се отнася до българския текст) пред трансатлантическото партньорство;

26.

Подчертава, че мирното уреждане на конфликта в Близкия изток е от жизнено важно значение и приветства факта, че това ще бъде един от най-неотложните приоритети на новата администрация на САЩ; призовава администрацията на САЩ да работи в тясна координация с ЕС и да участва в Четворката; приветства бързото назначаване на специален пратеник на САЩ за Близкия изток в лицето на бившия сенатор George Mitchell; подчертава, че двамата партньори следва да се стремят да ускорят преговорите въз основа на пътната карта и постигнатите договорености на конференцията в Анаполис, с цел решение за двете държави; настоятелно призовава двамата партньори да работят в тясно сътрудничество, за да помогнат за превръщането на настоящото неустойчиво прекратяване на огъня в региона на ивицата Газа в трайно прекратяване, като същевременно приобщят регионалните участници и способстват за постигане на целите, определени в Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г. (S/RES/1860(2009)), като незабавна хуманитарна помощ за населението в Газа и осигуряване предотвратяването на незаконния трафик на оръжия и муниции, и вдигането на блокадата на Газа; призовава трансатлантическите партньори да подкрепят усилията за междупалестинско помирение и посочва, че е важно да се подобрят условията на живот на палестинците на територията на Западния бряг и ивицата Газа, включително възстановяването на ивицата Газа;

27.

Настоятелно призовава ЕС и САЩ да работят заедно за обновяване на стратегиите за насърчаване усилията за укрепване на зачитането на правата на човека и демокрацията в Близкия изток, въз основа на тяхната икономическа и „мека“ сила в региона;

28.

Подчертава, че в Афганистан са застрашени ценностите, сигурността и доверието в трансатлантическата общност; настоятелно призовава ЕС, САЩ, НАТО и ООН да представят нова обща стратегическа концепция, която всестранно да обединява компонентите на международния ангажимент, за да се повиши сигурността във всички региони, да се укрепи афганистанските правителствени и местни институции и да се помогне на изграждането на нации и постигането на благоденствие в тясно сътрудничество със съседните държави; счита, че крайната цел трябва да бъде постепенно прехвърляне на отговорността за сигурността и стабилността в ръцете на афганистанските органи; припомня резолюция 1833 (2008) на Съвета за сигурност на ООН от 22 септември 2008 г. (S/RES/1833(2008)), която насърчава всички афганистански страни и групи конструктивно да участват в политически диалог и да избягват прибягването до насилие;

29.

Призовава ЕС и САЩ да разработят обща стратегия за Пакистан, насочена към укрепване на демократичните институции в тази държава, принципа на правовата държава и нейната способност да се бори срещу тероризма, като същевременно се насърчава участието на Пакистан в отговорността за стабилността в региона, включително сигурността по афганистанската граница, и пълен правителствен контрол в граничните провинции и племенни райони на Пакистан; приветства назначаването на Richard Holbrooke за общ специален пратеник за пакистанско-афганистанския регион;

30.

Подчертава, че иранската ядрена програма застрашава системата за неразпространение на ядрени оръжия и стабилността в региона и света; приветства направеното от президента Obama изявление, че ще бъде обмислено осъществяването на преки контакти с иранската страна и подкрепя общо преследваната от двамата партньори цел за намиране на решение чрез преговори с Иран след двойствената стратегия на диалог и санкции, съгласувано с другите членове на Съвета за сигурност и Международната агенция за атомна енергия; счита, че всички евентуално подети инициативи от един от партньорите относно Иран трябва да бъдат тясно съгласувани между тях в дух на доверие и прозрачност; призовава трансатлантическите партньори, колкото е възможно по-скоро, да дефинират общ подход към Иран, без да чакат да се наложи този въпрос да бъде разглеждан по неотложност;

31.

Приветства ратифицирането на споразумението между САЩ и Ирак относно присъствието на американски военни части в Ирак; подчертава готовността на ЕС да продължи да помага за възстановяването на Ирак, като по-конкретно се съсредоточава върху принципа на правовата държава, зачитането на правата на човека, укрепването на държавните институции и подкрепата за икономическото развитие на Ирак и неговата реинтеграция в световната икономика; призовава партньорите да продължат да работят, чрез съгласувани усилия, с иракското правителство и ООН, за да се повиши степента на стабилност и национално помирение и да се способства за единството и независимостта на Ирак;

32.

Настоятелно призовава двете страни тясно да съгласуват политиките си спрямо Русия; като съзнава значението на Русия в качеството й на съседна страна, взаимната й зависимост от ЕС и ролята й на важен участник на регионално и световно равнище, подчертава, че е важно да се изгради конструктивно сътрудничество с Русия относно предизвикателствата, заплахите и възможностите от взаимен интерес, включително въпросите на сигурността, разоръжаването и неразпространението на ядрени оръжия при условия на зачитане на демократичните принципи, стандартите за права на човека и нормите на международното право; в тази връзка подчертава необходимостта от повишаване на взаимното доверие между трансатлантическите партньори и Русия и от засилване на сътрудничеството в рамките на Съвета на НАТО и Русия; призовава двамата трансатлантически партньори тясно да съгласуват подхода си спрямо всяка реформа на европейската структура на сигурност, като съблюдават принципите на ОССЕ и подкрепят последователността на НАТО; счита, че е необходимо развитието на тази структура, която включва и международни споразумения като Договора относно конвенционалните сили в Европа, да бъде предмет на диалог с Русия, както и с други нечленуващи в ЕС държави-членки на ОССЕ;

33.

Приветства неотдавнашните изявления на вицепрезидента на САЩ Joe Biden по време на Европейската конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен, в които той посочи, че САЩ ще продължат консултациите със своите партньори в НАТО и с Русия относно ракетната отбранителна система на САЩ, и добави, че новата администрация ще обмисли разходите и ефикасността на системата; отбелязва наличието на известни сигнали от страна на Русия, че би спряла осъществяването на плановете за разполагане на ракети с близък обхват „Искандер“ в Калининград;

34.

Призовава ЕС и САЩ да разработят обща стратегия относно шестте източноевропейски страни (Молдова, Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан и Беларус), обхванати от Европейската политика за добросъседство, с цел постигане на значителни и дълготрайни резултати в изпълнението на новото Източно партньорство и Черноморското взаимодействие;

35.

Настоятелно призовава двамата партньори да обърнат специално внимание на Латинска Америка, и по-специално на нейните регионални организации, като съгласуват усилията за насърчаване на укрепването на демокрацията, зачитането на правата на човека, доброто управление, борбата срещу бедността, засилване на социалното сближаване, пазарните икономики, прилагането на принципа на правовата държава, включително борбата срещу организираната престъпност и трафика на наркотици, и подкрепяне на регионалната интеграция, както и сътрудничеството във връзка с изменението на климата;

36.

Препоръчва и насърчаването на общ подход спрямо други големи геополитически участници като Китай, Индия или Япония, както и спрямо различните кризи и проблеми в Африка на юг от Сахара;

37.

Подчертава значението на НАТО като крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност; приветства решението на Европейския съвет през декември 2008 г. за укрепване на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО и призовава двамата партньори да ускорят създаването на група на високо равнище между ЕС и НАТО с оглед подобряване на сътрудничеството между двете организации; предлага да се проведат дискусии относно стойността на евро-атлантическата стратегия за сигурност, които биха могли да дефинират общи безпокойства и интереси, свързани със сигурността;

38.

Подчертава нарастващото значение на европейската политика за сигурност и отбрана и необходимостта от подобряване на гражданските и военните способности на Европа; приветства признаването от срещата на върха на НАТО през април 2008 г. в Букурещ на стойността, която има повишаването на европейската отбранителна способност за укрепване на трансатлантическата сигурност;

39.

Приканва ЕС и САЩ да възприемат обща стратегия на всички международни форуми, по-конкретно ООН, относно разоръжаването по отношение на оръжията за масово унищожение и конвенционалното въоръжение; настоятелно призовава новата администрация на САЩ отново да се ангажира с Русия в областта на контрола на оръжията и разоръжаването, продължавайки настоящите двустранни споразумения между двете страни; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество, за да се гарантира напредък в периода до конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през 2010 г., и приветства ангажимента на новия президент на САЩ за ратифициране на Договора за пълна забрана на ядрените опити;

40.

Подчертава, че е важно да се укрепи трансатлантическото сътрудничество в борбата срещу тероризма на основата на пълно зачитане на нормите на международното право и правата на човека, и на подкрепата на ролята на ООН в борбата срещу тази заплаха; посочва необходимостта от тясно сътрудничество, когато е изложен на опасност животът на заложници;

41.

Приветства решението на президента на САЩ Barack Obama за закриване на затвора в залива Гуантанамо, както и други свързани правителствени постановления относно провеждането на законосъобразни разпити и относно затворите на ЦРУ, и насърчава администрацията на САЩ да закрие всички места за задържане извън Съединените щати, които не отговарят на нормите на международното право, и изрично да се преустанови политиката на извънредно предаване на задържани лица; призовава държавите-членки, в случай на искане от страна на администрацията на САЩ, да оказват сътрудничество при намирането на индивидуални за всеки случай решения на въпроса с приемането на някои затворници от Гуантанамо в ЕС, като се зачита задължението за лоялно сътрудничество, изразяващо се във взаимни консултации във връзка с възможните последици за обществената сигурност в ЕС;

42.

Подчертава значението на бързото влизане в сила на споразуменията между ЕС и САЩ за екстрадиция и правна помощ, и настоятелно призовава държавите-членки, които все още не са ги ратифицирали, да направят това възможно най-скоро; подчертава, че ефективното прилагане на тези споразумения изисква висока степен на взаимно доверие, градящо се на основата на пълно спазване от всички страни по споразуменията на задълженията за зачитане на правата на човека, правото на защита и правото на справедлив процес, както и нормите на националното и международното право;

43.

Подчертава, че обменът на данни и информация е ценен инструмент в международната борба срещу тероризма и трансграничната престъпност, но подчертава, че това трябва да се осъществява в рамките на съответна нормативна уредба, като се гарантира подходяща защита на гражданските свободи, включително правото на личен живот, и следва да се основава на международно споразумение с обвързваща правна сила, съобразно договореното на срещата на върха между ЕС и САЩ през 2008 г.;

44.

Приветства наскоро извършеното разширяване на обхвата на програмата за премахване на визовия режим, в който бяха включени още седем държави-членки на ЕС; въпреки това, настоятелно призовава САЩ да премахне визовия режим за оставащите пет държави-членки и да третира еднакво всички граждани на ЕС на основата на пълна взаимност; изисква Комисията приоритетно да разгледа този въпрос с новата администрация на САЩ;

45.

Счита, че е необходимо и тясно сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на правосъдието и вътрешните работи с оглед постепенно изграждане на трансатлантическо пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

46.

Настоятелно призовава партньорите да използват пълния потенциал на ТИС с оглед преодоляване на пречките за икономическа интеграция и постигане на обединен трансатлантически пазар до 2015 г.; изисква Европейската комисия, въз основа на проучването, одобрено и финансирано от Европейския парламент в рамките на неговия бюджет за 2007 г., да изработи подробна пътна карта на съществуващите пречки, които е необходимо да се отстранят с цел постигане на тази поставена като цел дата;

47.

Подчертава, че е важно ТИС да се използва и като рамка за макроикономическо сътрудничество между двамата партньори, и насърчава компетентните парични институции за засилят своето съгласуване;

48.

Приветства напредъка, постигнат през последните месеци в развитието на трансатлантическата икономическа интеграция; счита, по-специално, че подобреното сътрудничество в области като инвестиране, счетоводни стандарти, регулаторни въпроси, безопасността на внесени стоки и прилагането на правата на интелектуална собственост, вече е довело да съществен напредък и трябва да продължи;

49.

В същото време счита, че трансатлантическото икономическо сътрудничество трябва да се характеризира с по-голяма отчетност, прозрачност и предсказуемост; счита, че основните заинтересовани страни трябва в най-кратък срок да постигат съгласие относно графика на заседанията и техния дневен ред, пътните карти и докладите за напредък и впоследствие те следва да бъдат публикувани на интернет страница;

50.

Счита, че съществува голям потенциал за приемане на общи позиции и инициативи от Съединените щати и Европейския съюз на международни форуми, с оглед на множеството общи търговски интереси, например недискриминационен достъп до суровини на световния пазар, прилагането на правата на интелектуална собственост и хармонизиране на патентите в световен мащаб; предлага този потенциал да бъде използван по-добре в интерес на двете страни;

51.

Изразява загриженост относно новия възпрепятстващ търговията закон в САЩ, отбелязва, че същият е изменен с оглед привеждане в съответствие с правилата на СТО и настоява на абсолютната необходимост от взаимни действия в отговор на настоящата криза, а не предприемане на мерки, с които да се ЕС и САЩ взаимно да се изолират;

52.

Призовава за постепенна интеграция на финансовите пазари чрез взаимно признаване, допълнено от известно сближаване на действащите нормативни уредби, както и чрез определяне на някои изключения, когато това е възможно; припомня, че основните принципи за успешна интеграция са свободен достъп до пазари, съответстващи на световните стандарти нормативни разпоредби, еднакво прилагане на тези разпоредби и постоянен диалог с действащите на пазара лица; призовава органите на ЕС и на САЩ да избягват създаването на пречки за вътрешни инвестиции и приемането на законодателство с извънтериториално въздействие без предварителни консултации и споразумения;

53.

Изразява подкрепа за премахване на пречките, които затрудняват инвестициите и трансатлантическите финансови услуги, както и за подобряване интеграцията на пазарите на ЕС и САЩ, така те че по-добре да се съревновават с нововъзникващите пазари, при условие че бъде изработена задоволителна уредба от разумни правила, която да предотврати евентуалното засягане на една от двете страни на Атлантическия океан от криза, възникнала от другата страна;

54.

Подчертава, че интегрирането на пазарите за финансови услуги без едновременното преразглеждане на регулаторната рамка и на нормите за надзор би намалило възможностите за ефективен контрол от страна на органите; затова призовава за приемане на разпоредби, които гарантират конкуренция, обезпечават по-голяма прозрачност и ефективен надзор над продуктите, финансовите институции и пазарите и установяват общи модели за управление на рискове, в съответствие с договореностите от срещата на върха на страните от Г-20 през ноември 2008 г.;

55.

Признава, че надзорните органи на САЩ са постигнали напредък в прилагането на споразуменията Базел II по отношение на големите банки, но критикува оставащите несъответствия, които трябва да се коригират, тъй като представляват допълнителна тежест за американските филиали на европейски банки, които губят конкурентноспособността си, и отбелязва, че съществуват все още някои въпроси (за финансовите холдинги и малките банки), които трябва да се изяснят възможно най-скоро; поради това насърчава Конгреса на САЩ да помисли за по-съгласувана структура за надзор в банковия и в застрахователния сектор, за да се улеснява съгласуването между ЕС и САЩ;

56.

Призовава за по-добро сътрудничество между надзорните органи, за да се наблюдава дейността на трансграничните финансови институции и да се избегнат действия на институции със седалища в страни с непрозрачна юрисдикция и които отказват сътрудничество, и призовава за премахване на „данъчните оазиси“;

57.

Призовава органите на ЕС и САЩ да регулират агенциите за кредитен рейтинг съобразно общи принципи и методи, за да възстановят доверието в рейтингите и да обезпечат стабилността им; посочва обаче, че ЕС трябва да разработи собствена регулаторна рамка, защото не би било допустимо екстратериториално прилагане на норми, одобрени от Американската комисия по ценни книжа и фондови борси, към функциониращи на европейския пазар американски агенции;

58.

Съгласен е с Комисията, че е необходимо да се задължат институциите, отпускащи кредити, да задържат известна част от тях, за да бъдат принудени да поемат част от прехвърлените рискове; призовава този въпрос да бъде повдигнат в трансатлантическия диалог, за да се запазят равни условията на международно равнище и да се ограничат системните рискове на световните финансови пазари; счита, че следва да се договори кодекс на поведение на независимите инвестиционни фондове;

59.

Призовава новия Конгрес на САЩ да промени нормативната уредба, която предвижда за проверка на 100 % от товарите, влизащи в САЩ, и настоятелно го приканва да работи в тясно сътрудничество с ЕС с цел гарантиране на прилагането на многопластов подход, основаващ се на действителен риск; отбелязва, че сигурната и безопасна търговия е от изключително значение в една все по-тясно интегрирана глобална икономика, но счита, че тази крайна мярка представлява потенциална нова търговска бариера, налага значителни разходи за стопанските субекти и няма да допринесе за сигурността на доставките;

60.

Смята, че ТИС би могъл да организира семинари по въпроса за сто процентната проверка в Брюксел и Вашингтон с цел постигане на по-добро разбирателство между законодателите на ЕС и САЩ и по-бързото достигане до взаимноприемливо решение на този проблем;

61.

Препоръчва на следващото заседание на ТИС да бъде обсъдено дали ще е от полза в ТИС да бъдат включени повече технически теми и дали по-голямо сътрудничество между ЕС и САЩ е от основно значение за постигане на приложима схема за търговия с емисии с предварително фиксиране на определени прагови стойности; препоръчва съществуващите общи международни прагове за енергоемки отрасли да бъдат развити или интегрирани в процеса на ТИС;

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и председателя на Конгреса на Съединените американски щати.