6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/91

А.

като има предвид, че управлението, основано на дейности (УД), бюджетирането, основано на дейности (БД) и цикълът на стратегическо планиране и програмиране (СПП) бяха приети от институциите на ЕС вследствие на Бялата книга за реформа от 2000 г. (т.нар. „реформи Kinnock“) като част от нов порив към по-силно ориентирано към постигането на резултати управление на Комисията и като цяло на програмите на ЕС;

Б.

като има предвид, че тези понятия на практика бяха въведени по времето на Комисията Проди и нейните стратегически цели за 2000-2005 г. включваха както годишен цикъл на СПП, така и съответстващ цикъл на УД-БД от приходната страна;

В.

като има предвид, че крайната цел на всичко това несъмнено беше да се гарантира, че ограничените средства, идващи от данъкоплатеца, ще се използват по най-добрия възможен начин за постигане на набор от съгласувани политически приоритети, като се свържат по-добре политиките и процесът на разпределяне на средствата, което означаваше, че институциите на ЕС трябва да изработят механизми, с които да постигнат това по небюрократичен и ефективен начин;

Г.

като има предвид, че същевременно реформата беше насочена към по-ефикасно управление и изпълнение, по-голяма свобода на действие и по-ясно определяне на лична отчетност и отговорност;

Д.

като има предвид, че бюджетният орган, естествено, отдаваше най-голямо значение на най-доброто използване на ограничените средства, а сега счита, че е дошло време да направим преглед на досегашното развитие и да дадем нов тласък за някои по-нататъшни подобрения, които биха могли да снабдят институциите на ЕС с висококачествени системи, ориентирани към постигането на резултати;

Е.

като има предвид, че вече са извършени значителни положителни промени в цялостния подход и нагласата по отношение на тези въпроси, но същевременно все още има поле за по-нататъшни подобрения в управлението на наличните средства;

1.

Счита, че прилагането на УД-БД е успех и е довело до значителна културна промяна в Комисията, като същевременно е помогнало за изясняване на личните отговорности и отчетност и е направила управлението по-ефективно, по-ориентирано към резултати и по-прозрачно;

2

Изтъква, че има реална опасност от бюрократизация на Комисията чрез увеличаване на обременяващите правила и тромавите процедури; затова призовава за по-нататъшно разработване на процедурите и управлението на всички равнища в Комисията;

3.

Счита, че петгодишните стратегически цели на Комисията, самата политическа основа на цялостното й програмиране, и тяхното ежегодно изразяване в Годишната политическа стратегия (ГПС) следва да бъдат много по-добре свързани с многогодишните финансови рамки (МФР) с оглед оптимизиране на сроковете и приемането им чрез последователна стратегия със съответните средства и следователно счита, че самата МФР следва да е със срок от пет години;

4.

Застъпва становището, че понастоящем програмите на ЕС се наблюдават обстойно по отношение на контрола и законността, но, за съжаление, не се обръща същото внимание на действителните резултати, постигнати в определения им срок; счита, че при оценяването на общата годишна ефективност на Комисията повече внимание следва да се отделя на постигнатите резултати, включително и в процедурата по освобождаване от отговорност;

5.

Подчертава, че ясното определяне и разпределяне на отговорностите е от жизнено значение за постигане на резултати в политиките на ЕС и разходна ефективност в бюджета; изтъква, че политическата отговорност е на членовете на Комисията; също така подчертава, че те са също така изцяло отговорни пред Парламента за прилагането на добро и ефективно управление в съответните им ресори и в Комисията като цяло; изтъква, че добрите отношения между институциите в дух на взаимно доверие и откритост са ключови елементи за успех;

6.

Счита, че е изключително важно Комисията, като орган, отговарящ за изпълнението, да има достатъчно средства и поле за действие, но същевременно тя следва да докладва много ясно за постигнатите цели и за използването на разпределените финансови и човешки ресурси; от позицията на бюджетен орган, счита за по-маловажно по какъв точно начин са постигнати целите и как Комисията е организирала вътрешно работата си; затова се обявява за съответстваща по-голяма степен на свобода в това отношение; призовава Комисията да анализира текущия цикъл на БД-СПП, за да гарантира своята последователност в това отношение и да представи съответни предложения за промяна;

7.

Счита, че Комисията следва да определи ясни количествени и качествени показатели за измерване на изпълнението на целите на политиката и административните цели и следва да ги направи сравними с течение на времето;

8.

Припомня, че що се отнася до ефикасното, ефективно и, разбира се, законосъобразно изпълнение на програми и политики, генералните директори на ГД на Комисията (оправомощени разпоредители с бюджетни кредити) също имат своя дял от управленската и административна отговорност, както е определено в относимите разпоредби на Правилника за длъжностните лица и съгласно принципа на доброто финансово управление, залегнал във Финансовия регламент;

9.

Счита, че в повечето области въпросът за ясна верига на отговорност, която да няма нито твърде много нива, нито да е твърде бюрократична, все пак може да доведе до липса на „собственост“ върху отделни специфични теми в Комисията, и би искал някои ясни насоки в това отношение, що се отнася до изпълнението на програмите/бюджета и до влиянието на УД и БД върху тази тема;

10.

В това отношение приветства по-нататъшната работа за изясняване на отговорността на отделните участници и увеличаване на чувството за отговорност в организацията; също така счита във връзка с това, че ефективното използване и интегриране на УД-БД като „средство за успех“, а не като административна тежест, може да бъде от ключово значение; призовава Комисията да продължи този процес и да представи съответни предложения за неговия напредък;

11.

Счита, че практическото представяне и синтез на резултатите и разпределените средства, използвано в годишните доклади за дейността, все още изостава в сравнение с времето, отделено за административни задачи по представяне на целите и изискваните средства на подготвителните етапи, т.е. ГПС, годишни планове за управление и отчети за дейността; в това отношение счита, че е необходимо по-нататъшно развитие, при което колективните служби на Комисията поемат отговорността за този процес по положителен начин;

12.

Подчертава реалната потребност от по-добри доклади за резултатите, лесни за използване от Парламента при упражняване на бюджетните, законодателни и одитни задължения; счита, че една съкратена версия на съответните годишни доклади за дейността и техния обобщителен доклад, която да включва резултатите и разходите, следва да се предоставя на Парламента и Съвета при годишната бюджетна процедура;

13.

Счита за сериозен недостатък, че досега ГПС и успоредната бюджетна информация, заложена в предварителния проект на бюджета (ППБ), са въвеждали нови приоритети, без да установяват никакви „отрицателни приоритети“ и, следователно, целият цикъл има тенденцията да добавя приоритет след приоритет, без да взема каквото и да е политическо решение по въпроси, които предвид ограничените средства от данъкоплатците трябва да получат по-малко внимание, за да дадат път на по-жизненоважни приоритети; изтъква, че това е в недвусмислено противоречие с основните принципи на реформата; отбелязва със загриженост, че строгите ограничения на МФР оставят много малко свобода на действие;

14.

Отбелязва предложенията за подобряване на последователността между годишните планове за управление и отчетите за дейността, публикувани с ППБ, така че административната тежест на процеса на СПП да се намали, като същевременно се запази връзката между целите и измеримите резултати; счита, че годишният план за управление трябва да бъде реформиран и изисква от Комисията да действа бързо;

15.

Все още не е убеден, че процесът на СПП-УД отчита в достатъчна степен извлечените поуки и предишни резултати, и начина, по който те се използват в системата като обратна информация за идните години; изтъква, че това е свързано също с начина, по който широкият набор от проучвания и оценки, провеждани от Комисията, се отчитат и оказват влияние, както е редно, върху процеса на разпределение на средства; следователно предлага в общите условия на оценките да се изиска по-ясно обвързване с преразглеждане на програми и с бюджетния процес; в допълнение предлага в годишния доклад за дейността да се включи глава относно извлечените поуки;

16.

Счита, че цикълът на СПП-УД следва да включва и оценка на рисковете, свързани с постигането на определените цели в областите на политика;

17.

Като практическо предложение за подобряване на ефективността на програмите на ЕС счита, че е необходимо текущите бюджетни цикли и цикли на управление да се използват по-добре при изготвянето на новия бюджет; технически погледнато, за текущата процедура (бюджет за 2010 г.) това означава, че годишните доклади за дейността и техният обобщаващ доклад за 2008 г., съдържащ резултатите относно постигането или непостигането на целите, трябва да бъдат на разположение навреме и да бъдат широко използвани за предложенията на Комисията през 2009 г.; подчертава желанието си за „систематични последствия“ в резултат от напредъка по предишните приоритети и цели; отправя критика, че от година на година липсва съсредоточаване върху постигнатото през изминалите години и отражението му върху идните;

18.

Приветства известните подобрения в отчетите за дейността, които се предоставят с ППБ като обосновка за изискваните средства; изразява съжаление, обаче, че информацията е все още недотам качествена, че да мотивира бюджетно увеличение например, и също изразява съжаление, че досега бюджетният орган не вижда в нея готовност за възнаграждаване на добрите резултати и, съответно, за запазване или дори намаляване на бюджетите на отделите, които представят незадоволителни резултати;

19.

Счита, че дългосрочните цели и планове, т.е. МФР и петгодишните стратегически цели, както и ГПС, също трябва да бъдат по-добре обяснени и свързани с работата на отделните ГД и служби, като част от мотивирането на персонала и чувството му за принадлежност и принос към първостепенните цели на организацията като цяло; следователно изисква от Комисията да обвърже по-ясно положителните и отрицателните приоритети в годишните планове за управление и годишните доклади за дейността с общите многогодишни и стратегически цели на Комисията;

20.

Също така счита, че тези стратегически цели като цяло не са били предмет на действителен опит за оценка на напредъка; счита, че може да се приложи например средносрочен преглед на изпълнението на стратегическите цели и че всяка ГД може да допринесе за този процес, като посочи какви действия са предприети, какви средства са използвани и по какъв начин това е спомогнало за постигането на общите цели; подчертава, че за да се осъществи това на практика, целите и показателите, използвани за измерване на ефективността, също би трябвало да се определят, доколкото е възможно, в този стратегически контекст;

21.

Подчертава, че такова участие е в крайна сметка също ключът към отговорно управление на средствата на оперативно равнище и, например, към мотивиране на отделите да търсят ефикасни работни практики, да правят икономии, където това е възможно, да си сътрудничат с други отдели и др.;

22.

Счита, че БД-УД трябва да се разработват така, че да е налице повече прозрачност и яснота по въпроса за разпределението на отговорностите между централните и децентрализираните функции в Комисията и, което е важно, да се предоставят ясни насоки във връзка с броя и разходите за персонал/ресурси за административна поддръжка и координационни функции, включително подкрепа за самия цикъл на БД-УД, като по този начин се допринася за намиране на точния баланс между централизиран и децентрализиран подход;

23.

Изисква Комисията да интегрира и рационализира цикъла на СПП-УД, за да може действителните резултати от прилагането на политиките и дейностите да се вземат надлежно под внимание при разпределянето на човешките и финансови ресурси; подчертава, че това следва също да води до установяването на възможни „отрицателни приоритети“;

24.

Счита, че следва да се отдели повече внимание на превръщането на годишната политическа стратегия в процедура, при която резултатите от предходните години се вземат систематично под внимание, като по този начин също се допринася за намаляване на административната тежест на Комисията;

25.

Изтъква, че съдържанието на ключовите документи на СПП-УД следва също да бъде предмет на опростяване и подобряване на представянето, например на годишните доклади за дейността и обобщителните доклади, за да се приведат в съответствие с потребностите на бюджетния и освобождаващ от отговорност орган;

26.

Настоява, че тази мярка не бива да води до увеличаване на административното работно натоварване; затова иска от Комисията да проведе обстоен анализ на административните разходи за цикъла на СПП/УД, за да се установи кои са възможните начини за административно опростяване и да се следи отблизо целесъобразността на разпределението на човешки ресурси, особено за дейностите по програмиране и бюджетиране;

27.

Изисква от Комисията, преди първото четене в Парламента на бюджета за 2010 г., в следващия доклад за преглед тя да докладва на Парламента относно резултата от подобни анализи, както и относно приложените действия и напредъка по исканията, отправени в настоящата резолюция;

28.

Счита, че следва да се постави по-голямо ударение върху определянето на критерии за качество, на които информацията относно резултатите от изпълнението трябва да отговаря;

29.

Иска още от Комисията да информира редовно Парламента за предприетите действия за оценка и подобряване на организационната ефикасност и ефективност, особено по отношение на разпределението на функциите по административна поддръжка и координация между централните оперативни нива в Комисията;

30.

Подчертава, че следва да има ясна връзка между годишни доклади за дейността, ГПС и ППБ на Комисията, както и че съответствието между дейности по програмиране и дейности по бюджетиране следва да се насърчава в многогодишна перспектива чрез по-добра връзка между МФР, стратегическия план на Комисията и ГПС;

31.

Счита, че тези подобрения биха направили БД-УД ефективен инструмент с оглед на бюджет, насочен към резултати, и биха насърчили култура на отговорност и отчетност в Комисията;

32.

Счита, че Парламентът следва да преразгледа начина, по който използва информацията относно резултатите от изпълнението от документите за СПП-УД, за да заздрави диалога си с Комисията;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.