24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/49

(1)

На лицата, които пребивават на територията на държава-членка и съгласно приложимото към тях законодателство имат право на обезщетения за безработица, следва да се позволи да извършват почасова професионална или търговска дейност на територията на друга държава-членка, като същевременно запазват правото си да получават обезщетения за безработица от държавата на пребиваване.

(2)

При това положение е необходимо в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се определи приложимото по отношение на такива лица законодателство, с цел да се избегне евентуален конфликт на законодателства.

(3)

Съгласно член 11, параграф 2 лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на своя дейност като заето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност.

(4)

Съгласно член 11, параграф 3, буква a) от посочения регламент спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

(5)

В интерес на лицата, упоменати в съображение 1 по-горе, е желателно спрямо тях да продължи да се прилага законодателството на държавата им на пребиваване, както по отношение на плащането на вноските, дължими във връзка с тяхната професионална или търговска дейност, така и по отношение на отпускането на обезщетения.

(6)

В член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се разрешава на държавите-членки да предвиждат изключения от членове 11—15 от посочения регламент;

в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Компетентните органи на съответните държави-членки сключват или дават инструкции на определените от тях органи да сключват споразумения по член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при следните условия:

Споразуменията следва да предвиждат, че лицата, получаващи обезщетения за безработица в държавата си на пребиваване и едновременно с това извършващи почасова професионална или търговска дейност в друга държава-членка са подчинени изключително на законодателството на първата държава, както по отношение на плащането на вноските, така и по отношение на отпускането на обезщетения.

Институцията, предоставяща обезщетението за безработица в държавата на пребиваване на съответното лице, информира институцията,определена от компетентния орган на същата държава, за всяка почасова професионална или търговска дейност, която съответното лице извършва на територията на друга държава-членка.

Последната институция незабавно информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия заинтересованото лице извършва почасова дейност, че лицето остава подчинено на законодателството на държавата-членка на пребиваване.

2.

По отношение на гореупоменатите споразумения се прилагат административните процедури, определени в членове 19—21 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

3.

Споразумението, сключено от държавите-членки в съответствие с Препоръка № 18 от 28 февруари 1986 г. и приложено към настоящата препоръка, остава в сила по отношение на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, при условията, определени в точка 2 от настоящата препоръка.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.