26.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/18

1)

За целите на прилагането на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), може ли дадено лице да се разглежда като „намиращо се“ или „пребиваващо“ в държава-членка, когато то (1):

2)

Когато член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е транспониран така, че при всички случаи изключва предаването на гражданин на съответната държава-членка против волята му за целите на изпълнението на присъда, като същевременно предоставя на органите на съответната държава право на преценка дали да допуснат изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу противопоставящи се на предаването си граждани на други държави-членки, това транспониране в съответствие ли е с правото на Съюза и по-специално с принципа за недопускане на дискриминация и с гражданството на Съюза съгласно член 6, параграф 1 ЕС във връзка с членове 12, 17 и сл. ЕО? При утвърдителен отговор, следва ли тези принципи най-малкото да се вземат предвид при упражняването на посоченото право на преценка?