27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/138

1.1

От години ЕИСК смята, че отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка са част от обширна стратегическа рамка, която обхваща не само обичайните търговски отношения, а и те отразява желанието на Европа да затвърди ролята си на ключов партньор в процеса на изграждане на социален модел на основата на правовата държава, демокрацията и зачитането на правата на човека, мира и солидарността между народите (1).

1.2

От друга страна, от историческа гледна точка, целта на отношенията с Латинска Америка и Карибите надхвърля обикновеното търсене на икономически и геостратегически партньор. Народите на Латинска Америка поддържат дългогодишни културни, политически, социални, езикови и емоционални връзки с Европа и дори споделят една и съща визия за света. Тези връзки не може и не трябва да се забравят, а напротив — още по-важно — следва да се ценят високо предвид стартиращия процес на преговори.

1.3

При започналите преговори между Европейския съюз и Централна Америка с оглед сключване на Споразумение за асоцииране между двата региона Комитетът призовава да се насочат всички усилия за бързо постигане на споразумение, което да удовлетворява и двете страни и което също може да бъде пример за настоящи и бъдещи преговори с Латинска Америка и Карибите по отношение на взаимните ползи от стратегическо партньорство с Европейския съюз. Тези ползи трябва далеч да надхвърлят сферата на търговията и да бъдат подкрепени от икономически и социален напредък и напредък в устойчивото развитие, като се спазват нормите на правовата държава и се зачита достойнството на всички хора.

1.4

ЕИСК се надява, че преговорите ще позволят да се гарантира, че правителствата на централноамериканските държави ще засилят диалога с организираното гражданско общество в техните страни. Този диалог следва да бъде демократичен, прозрачен и основан на практически предложения, спазвани от двете страни. ЕИСК също настоява Консултативният комитет на Системата за интеграция на Централна Америка (КК-СИЦА) да продължи усилията си за сключване на споразумения, които да са резултат от възможно най-широк консенсус и да отразяват позицията на гражданското общество като цяло в Централна Америка по отношение на процеса на преговорите, както и да спомогнат за поемането на необходимите ангажименти, които да придружават и осигурят проследяването на целия процес.

1.5

ЕИСК препоръчва при преговорите да се вземат под внимание следните аспекти:

1.5.1

Необходимостта от засилване на организираното гражданско общество в Централна Америка, по-специално чрез институционалното укрепване на КК-СИЦА като консултативен орган на Системата за интеграция на Централна Америка. Европейският съюз следва да допринесе за по-високото признание от страна на партньорите по преговорите на ролята, която КК-СИЦА е играла и следва да играе за постигането на стабилна регионална интеграция. Той следва същевременно да предвиди мерки за финансова подкрепа на този орган в съответствие с целите, приети от Комисията в нейния документ за регионално сътрудничество.

1.5.2

Въвеждането на социални клаузи, които да гарантират, че Споразумението за асоцииране е от полза за цялото общество и е решаващ фактор за консолидиране на демокрациите, за борба с бедността, със социалното изключване и безработицата и за разработване на социален модел, който да не води до увеличаване или задълбочаване на неравенствата. Споразумението следва да спомогне също за засилване на социалното сближаване и на опазването на биоразнообразието на околната среда (за тази цел Споразумението следва да допринесе за включването на хиляди малки производители, които желаят да постигнат по-безвредно за околната среда земеделие). Освен това, по време на преговорите и при последващото прилагане на Споразумението за асоцииране следва да се отдаде особено значение на пълното спазване и стриктно прилагане на Международните трудови стандарти на МОТ.

1.5.3

Наличието на Обща система за преференции (GSP), едностранен инструмент на ЕС, чиято цел е да се подпомагат най-слабо развитите страни. Поради това главата от Споразумението, отнасяща се до търговията, следва да бъде по-благоприятна за страните от Централна Америка, отколкото е предвидено в системата, упомената по-горе, която, трябва да се отбележи, е доста добра система.

1.5.4

Необходимостта да се предоставя на организираното общество редовна, навременна и актуална информация, за да може то да следи преговорите на институционално ниво. Това следва също да включва възможност за организиране на консултации преди провеждането на съответния кръг преговори, за да могат да бъдат взети под внимание мненията на организираното гражданско общество, както и провеждането на форуми с участието на широк кръг участници, за да се гарантира, че всички членове на обществото могат отблизо да следят хода на преговорите. В тази глава ключов аспект на участието на гражданското общество следва да бъде създаването на Съвместен комитет за наблюдение на преговорите, който да функционира като институция и да може да проследява всички преговори и да служи като мост между процеса на преговори и цялото гражданско общество.

1.5.5

И накрая, за да се гарантира действителното включване на гражданското общество във всички аспекти на бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и Централна Америка, ЕИСК препоръчва Съвместният консултативен комитет (СКК) — институционалният консултативен орган, състоящ се от членове на ЕИСК и КК-СИЦА, както е посочено в член 52, параграф 4 от политическото споразумение между двата региона, да започне работа незабавно след подписването на споразумението.

2.1

Общо казано, отношенията между Европейския съюз и Централна Америка не са били много интензивни досега, въпреки че Европейският съюз е дал своя решителен принос за установяването на мир и демокрация в региона и е започнал процес на междуминистерски диалог, който днес представлява референтна точка за региона — министерският диалог от San José през 1984 г.

2.2

През 2003 г. ЕС и Централна Америка подписаха споразумение, чиято цел беше да се укрепи политическия диалог и сътрудничеството. Неотдавна на Четвъртата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз и на Латинска Америка и Карибите, която се проведе през м. май 2006 г., беше потвърдена волята да се предприемат стъпки за сключване възможно най-бързо на Споразумение за асоцииране (2).

2.3

Във „Виенската декларация“, приета на Четвъртата среща на организациите на гражданското общество на ЕС — Латинска Америка и Карибите (ЛАК), проведена през м. април 2006 г., се посочва, че Споразуменията за асоцииране между ЕС и ЛАК не следва да бъдат ограничени до търговията и икономиката, а следва да отчитат също така и политическите, културни и социални фактори с цел засилване на социалното сближаване.

2.4

Също така, в подписания между ЕИСК и КК-СИЦА протокол за сътрудничество се определят насоки за действие за двете институции „да насърчават включването на социалното измерение в бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и СИЦА“ и „да подкрепят инициативата за изготвяне на предложение за създаването на съвместен консултативен комитет“ на организациите на гражданското общество от двата региона в институционалната рамка на бъдещото Споразумение за асоцииране. Успехът на сключването на Споразумение за асоцииране ще зависи до голяма степен от това организациите на гражданското общество в двата региона да могат да наблюдават в действителност преговорите и да информират обществеността за напредъка, проблемите и успехите.

3.1

Понастоящем политическият диалог и сътрудничеството, а също и търговските отношения между Европейския съюз и Централна Америка се определят от Общата система за преференции, която ЕС създаде през седемдесетте години на миналия век и към която днес беше добавена специална система за насърчаване на устойчивото развитие и доброто управление (GSP+).

3.2

С 12 % дял от общата търговия ЕС е вторият основен търговски партньор на Централна Америка след Съединените щати, чийто дял възлиза на 46 %. По отношение на сътрудничеството и помощта за развитие е най-големият донор за Централна Америка, като е предоставил средства на стойност 563,2 милиона EUR за периода 2002-2006 г., към които следва да се прибавят 74,5 милиона EUR, предоставени съгласно меморандум, подписан от Комисията и Генералният секретариат на СИЦА. В допълнение към тези средства, ЕС е предоставил още 279 милиона EUR като помощ във връзка с опустошилите региона природни бедствия, по-специално след урагана Мич и земетресението, което по-късно разтърси Ел Салвадор. ЕС обеща да увеличи размера на помощта за развитие на 840 милиона EUR за периода 2007-2013 г. Размерът на преките европейски инвестиции в Централна Америка също се увеличава.

3.3

Въпреки това отношенията между Европейския съюз и Централна Америка надхвърлят сферата на търговията и сътрудничеството. Те също се подкрепят от по-широка стратегическа визия, която обхваща такива чувствителни днес аспекти като сигурността и борбата срещу тероризма, опазването на околната среда и изграждането на модел за устойчиво развитие, миграцията и необходимостта да се контролира явлението, като това ще бъде от полза както за приемните страни, така и за тези, които изнасят работна ръка. Друг аспект е установяването на нов световен ред, основан на добрите практики за управление, които зачитат правата на човека, както и икономическите и социални права.

3.4

Взетото във Виена през м. май 2006 г. решение за започване на преговори с Централна Америка с оглед постигането на Споразумение за асоцииране с Централна Америка е само по себе си предизвикателство и възможност, която не трябва да се пропуска.

3.5

Тъй като Европейската стратегия за сключване на споразумения за асоцииране се основава на междурегионален диалог, е важно да се анализира настоящото състояние на интеграцията в Централна Америка.

3.5.1

Интеграцията на Централна Америка е отдавнашен проект, чиито корени са в самата независимост на страните в региона. Протоколът от Tegucigalpa от 1991 г. и Общият договор за икономическа интеграция на Централна Америка от 1993 г. вдъхнаха нов живот на проекта.

3.5.2

Въпреки че съществува широк консенсус по отношение на регионалната интеграция, на практика не беше постигнат значителен напредък, поради трудностите за практическо изпълнение на взетите на политическо ниво решения, значителните слабости в икономиката или дори поради липсата на регионална солидарност. Въпреки това може да се каже, че от 2002 г. интеграцията като че ли върви по по-сигурен път (3).

3.5.3

От друга страна, нестабилният характер на регионалните институции, който възпрепятства вземането на решения на наднационално равнище, и разликата в нивото на икономическо развитие, заедно с почти отсъстващото участие на социалните сектори при вземането на решение и при повишаване на информираността за ползите от регионалната интеграция, са двата фактора, които пречат да се постигне по-осезаем напредък в процеса на интеграция.

3.5.4

Въпреки трудностите обаче, има основание за известен оптимизъм по отношение на процеса на регионална интеграция, по-специално традициите и културата, които свързват различните страни, наличието на сравнително стабилна и ангажирана правна и институционална рамка и необходимостта, която беше осъзната и заявена, да се реформират някои институции, като например PARLACEN (4), за да се гарантира по-голямата ефективност на стратегиите за изпълнение на регионалните политики. По-широката осведоменост и участие от страна на гражданското общество са също основание за оптимизъм и увереност.

3.5.5

По време на последните заседания на Съвместния комитет ЕС — Централна Америка, проведени през м. април 2007 г., правителствата на държавите от Централна Америка поеха задължението да представят до приключването на преговорите за сключване на Споразумение за асоцииране законодателна рамка за създаване на Митнически съюз в Централна Америка, заедно с график за осъществяването му. Това е важна и решителна стъпка в процеса на интеграция на Централна Америка и знак, че двата региона са в състояние да постигнат споразумение.

3.6

Започналият процес на преговори представлява изключителна възможност за постигане на взаимни ползи в различни области, които може и следва да се превърнат в голямо предимство. Като пример, може да се посочат следните аспекти:

3.6.1

Разработването и укрепването на Митническия съюз и премахването на икономическите и търговски бариери между страните в региона — политика, която Европейският съюз подкрепя, биха могли да допринесат значително за развитието на икономиката на страните от Централна Америка чрез подобряване на конкурентоспособността им по отношение на настоящите им и потенциални икономически партньори. Това също ще улесни потенциалните европейски инвестиции в региона и дори установяването на сътрудничество за развитие.

3.6.2

Засиленото и по-хармонизирано социално сближаване ще спомогне за укрепване на младите демокрации в Централна Америка, като се намалят вероятните причини за конфликти, като се засили правната сигурност и се направи възможно осъществяването на търговията между двата региона на основата на ясни, договорени и спазвани правила. Както показаха последващите проучвания, проведени от Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите на ООН (ИКЛАК), политическото, икономическо и социално развитие на една страна зависи до голяма степен от равнището на социално сближаване, което може да постигне. Оттук произтича и необходимостта да се привлече организираното гражданско общество в процеса на преговорите.

3.6.3

Друга област от интерес за двата региона е намирането на решения за предотвратяване на природни бедствия, с цел да се намали уязвимостта на страните от Централна Америка. Регионът често е подложен на въздействието на този вид явления, които причиняват значителни загуби на човешки живот и влошаване на условията за труд и живот на милиони хора. Преговорите следва да вземат това под внимание, за да се изготвят мерки за предотвратяване и да се предприемат действия за управление на тези явления. Тези мерки следва да улеснят предоставянето на помощ при извънредни ситуации и да намалят разходите за колективна международна помощ.

3.6.4

На последно място, и без претенции за изчерпателно разглеждане на този въпрос, следва да се припомни общият интерес на ЕС и Централна Америка относно неотложната необходимост от опазване на околната среда и разнообразието чрез осъществяването на политики, програми и действия. Ако преговорите успеят да насърчат рационалното използване на природните ресурси, неизползването на вредни за природата методи и продукти, зачитането на трудовите и синдикални права на селскостопанските работници и признаване съществуването на природни резервати, които следва да бъдат защитени, Споразумението за асоцииране ще направи съществен принос за тези два региона, като модел на асоцииране от нов вид, който може да послужи за пример при други преговори.

4.1

Страните от Централна Америка са едни от най-бедните в Латинска Америка, със сериозни икономически проблеми и високо равнище на социална уязвимост, застрашаващи социалното сближаване във всяка от страните и на региона като цяло. Голямата бедност и несправедливото разпределение на богатството допринасят за тази уязвимост.

4.2

Като се има предвид, че това е регион, в който демокрацията е сравнително нова и който е бил подложен на дългогодишни диктаторски режими и въоръжени конфликти, оставили дълбоки последици (изключение прави единствено Коста Рика), все пак е възможно да се изтъкнат някои основни пречки за неговото развитие:

4.3

В икономически план, регионът на Централна Америка отбеляза значителен икономически растеж, който не е достатъчен за справяне със социалните предизвикателства, пред които е изправен регионът. През последните години средният растеж в региона е между 3,2 % и 3,5 %. Въпреки това, поради ниската конкурентоспособност на икономиките на страните от Централна Америка, с относително изключение на Коста Рика и Ел Салвадор, страните от този регион заеха крайните места в класацията за конкурентоспособност на World Economic Forum за 2006 г. — 53-то (Коста Рика), 61-то (Ел Салвадор), 75-то (Гватемала), 93-мо (Хондурас) и 95-то (Никарагуа) от общо 125 страни, включени в проучването.

4.4

В социален план следва да се изтъкне, че обществото на Централна Америка е изключително сложно и разнообразно, обхващащо общности на коренното население и голяма общност от хора от африкански произход, на която общо взето не се обръща внимание и която е дори маргиналиризана.

4.5

Общностите на коренното население обикновено се свързват с бедните земеделски райони, но тук не се отчита значителното явление миграция към малките и големи градове, в резултат на непрекъснато влошаващото се състояние на икономиките в селските райони, което увеличи „пояса“ на бедността около големите градове.

4.6

На общностите от хора от африкански произход, разпръснати във всички страни на Централна Америка, с изключение на Ел Салвадор, не се отделя политическото и социално внимание, което те заслужават и в резултат на това са подложени на расова и социална дискриминация и дискриминация при наемане на работа.

4.7

Неравнопоставеността на половете, както е измерена от всички социално-икономически показатели, е широкоразпространено явление, което не може да бъде пренебрегнато. По отношение на безработицата или несигурната заетост, качеството на работните места или заплащането или ранното напускане на училище, което се отнася главно за момичетата, ситуацията, която е изключително във вреда на жените в обществото на Централна Америка, е достигнала почти трагични размери, главно поради това, че голям процент от тези жени, по различни причини, са глава на семействата.

4.8

Липсата на актуализирани, надеждни и сравними статистически данни за положението на девойките и жените като че ли отразява недостатъчното внимание, отделяно на този въпрос, въпреки че правителствата на страните от региона са подписали и ратифицирали международни конвенции, отнасящи се до този въпрос, като Конвенциите на МОТ и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Насилието над жените (в различните му форми — от домашното насилие до насилието на работното място) все още представлява сериозна причина, която буди тревога въпреки полаганите от женските движения усилия.

4.9

Тази бедност, която на практика засяга половината от населението или повече (с изключение на Коста Рика), разпространените случаи на неформален труд, които са около 40 % и крайно недостатъчните бюджетните средства, отпускани на социалните сектори като здравеопазване, образование и осигуряване на безработните, са характерни за региона и трябва да се имат предвид, за да се разбере липсата на социално сближаване в Централна Америка.

4.10

Важно е да се подчертае също така общата липса на политика по отношение зачитането на правата на човека. По-специално трябва да се отбележи неспазването на трудовите и синдикалните права, въпреки факта, че различните страни в Централна Америка са ратифицирали редица конвенции на МОТ, което означава, разбира се, че техните правителства носят още по-голяма отговорност за спазването им. Гражданските и синдикални права често се упражняват на много висок собствен риск и дори с цената на живота.

5.1

В процеса на конкретизиране на Споразумението за асоцииране редица критерии следва да се вземат под внимание и според ЕИСК следва да представляват ключови елементи от успеха не само на това споразумение, но и на по-широката стратегия за Латинска Америка като цяло.

5.2

Несъответствия. Един от най-важните аспекти, които следва да се вземат предвид, е огромното несъответствие между двата региона в редица области, включително площта, населението, БВП, търговските отношения и социално-икономическото развитие.

5.2.1

Наличието на такива големи различия между двата региона означава, че за успеха на Споразумението за асоцииране е необходимо да се приложат компенсаторни мерки. Следователно, споразумението трябва да позволи да се гарантира, че търговските политики и политиката на сътрудничество са съвместими и преследват едни и същи цели.

5.3

Засилване на социалното сближаване. Това следва да бъде един от основните критерии на бъдещото споразумение, не само поради факта, че социалното сближаване е аспект със стратегическо значение за подхода на Европейския съюз към отношенията му с трети страни, но и тъй като то е ключът към цялостното развитие на региона на Централна Америка, който се бори с огромните проблеми, каквито са бедността и социалното изключване.

5.3.1

За постигането на тази цел трябва да се предприемат необходимите и подходящи мерки за разработване на социалните политики като образованието, здравеопазването и социалната сигурност, както и в областта на данъчното облагане, наред с останалите, за да се гарантира, че всички членове на обществото могат да се възползват от осигурените от Споразумението за асоцииране икономическо развитие и възможности.

5.4

Укрепване на демокрацията и на институциите. В общество, толкова разнородно и съсипано от бедност, продължителни диктаторски режими и граждански войни, каквото е обществото на Централна Америка, Споразумението следва да представлява възможност за укрепване на демокрацията и по-специално на демокрацията на участието, както и на участващите в този процес институции.

5.4.1

Толкова разнообразни институции като тези, които се борят за защита на правата на човека, правата на коренното население или на това от африкански произход, правата на жените, на работниците и екологичните права, изискват днес по-голямо участие в политическия, икономически и социален процес на вземане на решения, въпреки трудностите, пред които са изправени, за да бъде чут гласът им като пълноправни партньори. Споразумението трябва да бъде фактор за стимулиране признаването на тяхното участие.

5.4.2

В конкретния случай на КК-СИЦА, Консултативният комитет на Системата за интеграция на Централна Америка — консултативният орган, утвърден с член 12 от Протокола от Tegucigalpa, следва да бъде призната и подкрепяна неговата роля като представител на организираното гражданско общество и поради това следва да бъдат предоставяни логистични и бюджетни ресурси, необходими за изпълнението на неговите задължения.

5.4.3

ЕИСК признава КК-СИЦА като институционален партньор, който е сключил споразумение през м. април 2006 г. на основата на взаимното задължение да се отстояват принципите на демокрацията, правата на човека и икономическите и социални права и готовността за участие в процеса на диалог и установяване на по-тесни икономически връзки и връзки за сътрудничество между Европейския съюз и Системата за интеграция на Централна Америка.

5.5

Укрепване на регионалната интеграция. Регионалната интеграция следва да се разглежда не само като европейско изискване за сключване на търговско споразумение, но и като възможност за страните от Централна Америка да се заловят с преодоляването на икономическите слабости и да се възползват от синергиите, които тя може да създаде.

5.5.1

Не е препоръчително да се възприема прекалено амбициозен подход към този въпрос. Регионалната интеграция е процес, който изисква време, подкрепа и непрекъсната работа. Следователно Споразумението следва да осигури набор от механизми (а именно създаване на митнически компенсационен фонд и фонд за икономическо и социално сближаване), които да стимулират, подкрепят и улесняват процеса на регионална интеграция на Централна Америка.

5.6

Придаване на социално измерение на Споразумението. Споразумението за асоцииране съдържа три тясно свързани основни елемента: политически, търговски и елемент, отнасящ се до сътрудничеството. Всички те са еднакво важни и в преговорите не трябва да се придава по-голяма важност на един от тях, който може да изглежда по-сложен и труден.

5.6.1

На политическо равнище Споразумението за асоцииране трябва да набележи политически мерки за подкрепа на доброто управление, да вземе под внимание социалното измерение, чиято цел е постигане на по-голямо социално сближаване, трябва да съдържа клаузи, които отчитат ролята на жените и защитата на правата на човека, трудовите права, екологичните права и правата на коренното население и на хората от африкански произход.

5.6.2

В Споразумението също ще трябва да се разгледа въпросът за емиграцията от Централна Америка, която може да има както положителни, така и отрицателни последици за страните от региона (прехвърляне на средства/източване на мозъци и на работна ръка). Този подход следва също да гарантира дължимото зачитане на достойнството и правата на имигрантите, които живеят и работят в Европейския съюз.

5.6.3

В областта на сътрудничеството в споразумението трябва да се предвиди непрекъсната и дори нарастваща помощ от Общността за развитието на региона и за преодоляване на политическите му, икономически и социални слабости и тези на околната среда. То може, и по мнението на ЕИСК, следва да предостави подкрепа за институциите, които са специализирани в конкретни области, като например МОТ, ЮНЕСКО и СЗО, за да им даде възможност да анализират напредъка по по-чувствителните аспекти.

5.6.4

На практика, за да отговори на очакванията на страните от Централна Америка, които вече имат опит с други международни споразумения (по-конкретно ЦАФТА, подписано със Съединените американски щати), Европа трябва да докаже, че това Споразумение има по-широки цели, в съответствие с глобалната социална визия, въз основа на основополагащите принципи на самия ЕС, включително икономически модел, който може да осигури устойчиво развитие в региона.

6.1

Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка следва да бъде политически приоритет за Съюза, поради неговия стратегически потенциал за насочените към двата региона дейности на ЕС с други партньори от Латинска Америка.

6.2

Това споразумение следва да обхваща в еднаква степен всички аспекти — политика, търговия и сътрудничество.

6.3

То следва да вземе предвид факта, че партньорът на ЕС в преговорите включва най-бедните страни в Латинска Америка и че огромните различия между двата региона изискват програмите за сътрудничество да бъдат засилени, за да се избегне всякакво потенциално вредно въздействие. Следва също да се гарантира съответстваща степен на търговска отвореност.

6.4

То следва да съдържа мерки, които да насърчават конкурентоспособността и да гарантират правна стабилност на инвестициите, както и да предвиди инструменти за компенсиране на неизбежните трудности, свързани с изграждането на единния пазар на Централна Америка в резултат на несъответствията между икономиките в самия регион.

6.5

Споразумението следва да допринесе по решителен начин за засилване на социалното сближаване в региона, така че ползите от него да са насочени към всички хора, а не само към някои сектори, които вече се ползват от предимствата му.

6.6

То следва да съдържа социално и трудово измерение, по-специално в съответствие с правилата на МОТ. Споразумението за асоцииране следва да насърчи прилагането от договарящите се страни на принципите и ценностите, изразени в Устава на МОТ и в основните свързани с него инструменти в социалната област, като Декларацията за основните принципи и права в областта на труда (1998 г.), Тристранната декларация относно многонационалните предприятия и социалната политика (1977 г., изменена през 2000 г.) и резолюцията на Международната конференция по труда относно профсъюзните права и връзката им с гражданските свободи (1970 г.).

6.7

То следва да включва ясно социално измерение, не само за да се насочва вниманието към трудови въпроси, но и да се съобразява с околната среда и да се преследва целта за постигане на общ напредък на региона и на неговото население.

6.8

То следва да вземе предвид най-уязвимите групи на обществото, като жените, коренното население и хората от африкански произход.

6.9

То следва да създаде необходимите механизми, които да гарантират правото на ефективно участие на гражданското общество от самото начало на преговорите до изпълнението на споразумението.

6.10

Поради това следва да се засили подкрепата за укрепването на консултативните органи на гражданското общество, в частност КК-СИЦА, институционалния орган за процеса на интегриране на региона Централна Америка, за да се гарантира, че той разполага с човешките, логистични и финансови ресурси, необходими за изпълнение на неговите задължения.

6.11

Следва също да бъде ускорено създаването на Съвместния комитет за наблюдение на преговорите, включващ представители на ЕИСК и на КК-СИЦА, към който ще се присъединят по взаимна договореност между страните представители на други организации, чието присъствие се смята за необходимо и полезно за анализа на преговорния процес.

6.12

На последно място, следва незабавно да започнат дискусии между КК-СИЦА и ЕИСК относно членството, задълженията и методите на работа на бъдещия съвместен консултативен комитет, консултативен орган, който ще наблюдава бъдещото Споразумение за асоцииране.