Иск, предявен на 9 август 2007 г. — Италианска република/Европейски парламент

(Дело C-393/07)

(2007/C 247/23)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (представители: I. M. Braguglia, P. Gentili, avvocato dello Stato.)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска се изтъкват пет правни основания.

На първо място, италианското правителство твърди, че е налице нарушение на членове 6 (предишен 4), 8 (предишен 7), 12 (предишен 11), 13 (предишен 12) от Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом относно Акта за избиране на членове на Европейския парламент с общи преки избори от 20 септември 1976 г. (Акт от 1976 г.), последно изменен с Решение № 2002/772/ЕО/Eвратом от 25 юни 2002 г. (1), и на член 6 ЕС. Според ищеца, Европейският парламент не може да проверява законосъобразността на националните избори в заседание за проверка на пълномощията на депутатите и поради това следва той само да се запознае с резултатите от редовно обявените избори. Обстоятелството, че съгласно член 6 от Акта от 1976 г. депутатите не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било указания и не могат да поемат задължителен мандат, няма никаква връзка с изричния отказ на неизбран кандидат да встъпи в мандата на избран кандидат, прекратил функциите си.

На второ място, според италианското правителство е налице нарушение на член 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, приет с Решение 2005/684/EО (2), Eвратом от 28 септември 2005 г. Всъщност, тези разпоредби влизат в сила от законодателния период с начало 2009 г., и ищецът смята, че те засягат обаче само настоящите членове на ЕП и са без значение за преценката на отказ на неизбран кандидат да встъпи в мандата на избран кандидат, прекратил функциите си.

На трето място, италианското правителство твърди, че е налице нарушение на член 199 EО и на членове 3 и 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент. То счита, че тези разпоредби регулират само вътрешните процедури на Европейския парламент, между които процедурата за проверка на пълномощията, и следователно от тях не произтича правомощие за проверка на законосъобразността на националните избори, както и на встъпване от неизбран кандидат в мандата на избран кандидат, прекратил функциите си.

На четвърто място италианското правителство твърди, че са нарушени членове 6 ЕС, 10 EО и 230 EО. Европейският парламент бил длъжен да зачете влязлото в сила решение на Consiglio di Stato, с което е установено правомерността на избора на г-н Donnici. Европейският парламент могъл да оспори това решение в качеството си на трето лице. Във всички случаи, решението на Европейския парламент противоречало на общия за всички държави-членки принцип на сила на пресъдено нещо.

На пето място италианското правителство изтъква, че са налице пороци в мотивите на спорното решение. В него не са посочени фактическите обстоятелствата, вследствие на което Европейският парламент прави извода, че г-н Occhetto не се отказва доброволно да встъпи в мандата на г-н Di Pietro.

(1)  ОВ L 283, стр. 1.

(2)  ОВ L 262, стр. 1.