20.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/12

1)

Задължени ли са националните съдилища да тълкуват националното право, доколкото това е възможно, в съответствие с директива, транспонирана със закъснение във вътрешното право, а) от момента на влизане в сила на директивата, или б) от момента на изтичане на срока за нейното транспониране във вътрешното право, или в) от момента на влизане в сила на националната разпоредба за транспонирането й?

2)

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което представлява неразделна част от Директива на Съвета 1999/70/ЕИО (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), да се тълкува в смисъл, че обикновеният факт, че сключването на срочния договор е наложено със законодателен или с административен акт, може да представлява обективна причина, която оправдава неограничен брой подновявания на последователни срочни трудови договори — различна от причините, свързани с природата, вида, характеристиките на полагания труд или сходни?

3)

Може ли клауза 5, точка 1 и точка 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което представлява неразделна част от Директива на Съвета 1999/70/ЕИО (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр.129) да бъде тълкувана в смисъл, че [са неприложими] вътрешноправните разпоредби, съгласно които срочните договори или трудови правоотношения се считат за последователни само при условие, че не са отделени от период, по-дълъг от три месеца, както и презумпцията в полза на работниците и служителите, установена с тези разпоредби, според която срочните договори или трудови правоотношения се признават за сключени за неопределена продължителност, непременно се основава на горепосочените изисквания?

4)

Съвместима ли е забраната за преобразуване на срочните трудови договори в договори с неопределена продължителност, установена с вътрешноправна разпоредба, съдържаща се в член 21 от Закон 2190/1994, когато подобни договори се сключват за определен срок с цел преодоляване на извънредни или сезонни нужди на работодателите, а в действителност с цел да отговорят на трайни и дългосрочни нужди, с принципа за полезния ефект на общностното право и с целта на клауза 5, точка 1 и точка 2, във връзка с клауза 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което представлява неразделна част от Директива на Съвета 1999/70/ЕИО (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр.129) и

5)

Съвместимо ли е с принципа на полезния ефект на общностното право и с целта на клауза 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което представлява неразделна част от Директива на Съвета 1999/70/ЕИО (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр.129) обстоятелството, че по силата на вътрешноправна разпоредба за транспониране на горепосочената директива, компетентен да вземе окончателното решение относно възможността за преобразуване на срочните договори в договори с неопределена продължителност е независим административен орган, наречен Anotato Symvoulio Epilogis Prosopikou (Висш съвет за подбор на персонала, „ASEP“)?