This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/247/05
Case C-326/07: Action brought on 13 July 2007 — Commission of the European Communities v Italian Republic
Дело C-326/07: Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
Дело C-326/07: Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
OB C 247, 20.10.2007, p. 3–4
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
20.10.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 247/3 |
Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-326/07)
(2007/C 247/05)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: L. Pignataro-Nolin и H. Støvlbæk)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
|
— |
да се установи, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 43 и 56 EО, като е добавила разпоредби в член 1.2 от Декрет на Председателя на Съвета на министрите от 10 юни 2004 г. относно определяне на критериите за упражняване на особените пълномощия по смисъла на член 2 от Законодателен декрет № 332 от 31 май 1994 г., променен с изменения в Закон № 474 от 30 юли 1994 г., в изменената му с член 4, параграф 227, букви. a), б) и в) от Закона за бюджета № 350/2004 редакция, |
|
— |
да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Комисията изтъква, че критериите по член 1.2 от Декрета от 10 юни 2004 г. относно упражняване на предвидените в член 4, параграф 227, букви a), б) и в) от Закон № 350/2004 особени правомощия, не са достатъчно конкретни и точни, за да позволят на даден инвеститор от друга държава-членка да разпознае кога тези особени правомощия по смисъла на горепосочения член могат да бъдат упражнени.
Особените правомощия по член 4, параграф 227, букви a), б) и в) са: възражение срещу придобиване от инвеститора на съответни дялове в размер на най-малко 5 % от правата на глас или от определения от Министерството на икономиката и финансите минимален процент, възражение срещу сключването на съглашения и споразумения между акционери, представляващи повече от 5 % от правата на глас или от определения от Министерството на икономиката и финансите минимален процент и право на вето по отношение на приемането на решения за прекратяване на дружеството, за прехвърляне на предприятието, за сливане или разделяне на дружеството, за преместване на седалището в чужбина или за промяна на предмета на дейността на дружеството. Тези критерии засягат посочените в член 4, параграф 227, алинея 1 от Закон № 350/2004 стопански отрасли (отбрана, транспорт, телекомуникации, енергийни източници и други обществени услуги).
Ищецът счита, че с оглед на практиката на Съда (Комисия/Испания, C-463/00, Комисия/Франция, C-483/99, Kомисия/Белгия, C-503/99, и Комисия/Нидерландия, C-282/04 и C-293/04) разглежданата правна уредба надхвърля пределите на необходимото с цел зачитане на обществения интерес по смисъла на член 1.2 от Декрета от 10 юли 2004 г. и следователно нарушава членове 56 и 43 EО. По отношение на регулираните стопански отрасли като електроенергия, газ и телекомуникации, целта за закрила на жизненоважните интереси на държавата, според ищеца, не може да се постигне с по-слабо ограничителни мерки за регламентиране като предвидените в Директиви 2003/54/EО (1), 2003/55/EО (2), 2002/21/EО (3), 2002/19/EО (4), 2002/20/EО (5), 2002/22/EО (6) и 2002/58/EО (7). Комисията счита, че подобна правна уредба гарантира минимално снабдяване на национално равнище, и че не съществува причинна връзка между изискването да се гарантира електроснабдяване, предоставянето на обществени услуги и контрола върху отношенията на собственост или на управление на предприятието.
(1) OB L 176, стр. 37.
(2) OB L 176, стр. 57.
(3) OB L 108, стр. 33.
(4) OB L 108, стр. 7.
(5) OB L 108, стр. 21.
(6) OB L 108, стр. 51.
(7) OB L 201, стр. 37.