Иск, предявен на 17 април 2007 г. — Hitachi и други/Комисия

(Дело T-112/07)

(2007/C 129/38)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Hitachi Ltd (Токио, Япония), Hitachi Europe Ltd (Maidenhead, Обединено кралство), Japan AE Power Systems Corp. (Токио, Япония) (представители: M. Reynolds, P. Mansfield и D. Arts, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

Ищците почтително искат от Съда:

Правни основания и основни доводи

Ищците предявяват иск на основание на членове 225 и 230 ЕО за отмяна на Решение на Комисията от 24 януари 2007 година (дело COMP/F/38.899 –Комутационна апаратура с газова изолация — C(2006) 6762 окончателен), на основата на което Комисията установява, че ищците, наред с други предприятия, са нарушили член 81 ЕО и член 53 ЕИП в областта на комутационната апаратура с газова изолация (наричана по-нататък „КАГИ“) посредством споразумения и съгласувани практики, състоящи се в: а) разделяне на пазара, б) разпределяне на квоти и поддържане на съответните пазарни дялове, в) разпределяне на индивидуални КАГИ проекти (тръжна манипулация) на избрани производители и манипулиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка за тези проекти, г) фиксиране на цени, д) споразумения за прекратяване на лицензни споразумения с не-членове на картели и е) размяна на поверителна информация за пазара. Алтернативно, ищците искат на основание на член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (1) да бъдат отменени или намалени наложените на всеки един от тях глоби.

Основанията на ищците могат да бъдат обобщени както следва. Ищците твърдят, че Комисията е нарушила основни правила във връзка с правото на защита, член 2 от Регламент 1/2003 и член 81 ЕО, както и основни принципи на правото на Общността по отношение на следното:

На първо място се твърди, че Комисията е нарушила правото на защита на ищците като не им е предоставила достъп до някои доказателства, за които се твърди, че са обвинителни, както и до някои потенциално оправдателни документи.

На второ място ищците претендират, че Комисията не е доказала наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО съгласно правния критерий, изискван от член 2 от Регламент 1/2003. В това отношение ищците твърдят по-специално, че Комисията не е успяла да докаже наличието на общи споразумения между европейски и японски предприятия, така както се твърди в решението или че някое общо споразумение съставлява ограничително споразумение и/или ограничителна практика.

На трето място ищците твърдят, че Комисията не е успяла да докаже, че ищците са взели участие в едно единствено продължаващо нарушение.

На четвърто място се твърди, че Комисията е допуснала очевидни грешки при преценката по отношение на наложените на ищците глоби като не е успяла да прецени специфичната тежест на нарушенията, за които се твърди, че са извършени от ищците.

На пето място, според ищците, Комисията е допуснала явна грешка при определяне на размера на техните глоби като не е взела предвид фактори, свързани с продължителността.

В заключение ищците твърдят, че използваният от Комисията метод за определяне на размера на глобите с оглед на възпиращия коефициент нарушава общите принципи на правото на Общността за равно третиране и за пропорционалност както що се отнася до риска ищците да могат да причинят някакви значителни вреди на европейския пазар, така и що се отнася до това, че не е взет предвид рецидивизма.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1-25).