3

Член 18 от правилата относно осигурителното покритие, озаглавен „Вземане на решения“, предвижда:

„Решенията за признаване на злополука като причина за осигурително събитие, независимо дали то е свързано с професионални или други рискове, и решенията, произтичащи от това признаване, както и решенията за признаване на професионалното естество на заболяване или за определяне на степента на трайна инвалидност се вземат от органа по назначаването в съответствие с процедурата, предвидена в член 20:

4

Що се отнася до състава и работата на медицинската комисия, член 22, параграф 1, първа и втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, озаглавен „Медицинска комисия“, предвижда следното:

„1.   Медицинската комисия се състои от трима лекари:

В случай че не бъде постигнато съгласие за избор на третия лекар в срок от два месеца след определянето на втория лекар, председателят на Съда на [Европейския съюз] по искане на една от страните назначава служебно трети лекар“.

5

Член 23, параграф 1, първа алинея от правилата относно осигурителното покритие, озаглавен „Консултация с друг лекар“, гласи:

„1.   В случаи, различни от визираните в член 18, когато следва да се вземе решение след консултация с лекаря, посочен от органа по назначаването, преди вземането на решението органът по назначаването уведомява осигуреното лице или правоимащите лица за проекторешението и за становището на лекаря. В рамките на 30 дни осигуреното лице или правоимащите лица могат да поискат да се направи консултация с друг лекар, който се избира по взаимно съгласие между лекаря, избран от органа по назначаването, и лекаря, избран от осигуреното лице или правоимащите лица. Ако до изтичането на този срок не е внесено искане за консултация, органът по назначаването взема решение в съответствие с представеното проекторешение“.

[…]

28

На 23 май 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

29

На 6 август 2019 г. Комисията представя писмената си защита.

30

На 3 октомври 2019 г. жалбоподателят представя писмена реплика.

31

С решение от 25 октомври 2019 г., прието на основание член 27, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, председателят на Общия съд преразпределя делото на нов съдия докладчик от четвърти състав.

32

На 18 ноември 2019 г. Комисията представя писмена дуплика.

33

С писмо от 19 ноември 2019 г. страните са уведомени за приключването на писмената фаза на производството и за възможността им да поискат да бъде проведено съдебно заседание при условията, предвидени в член 106 от Процедурния правилник. С писмо от 13 декември 2019 г. жалбоподателят иска в предвидения срок да бъде проведено съдебно заседание.

34

В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, букви а) и г) от Процедурния правилник, на 15 юни 2020 г. Общият съд иска от страните да отговорят на редица въпроси и да представят четлива версия на някои документи. Страните отговарят на въпросите, а жалбоподателят изпълнява искането за представяне на документи в определения срок.

35

По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството. Тъй като обаче след искане на Общия съд жалбоподателят по същество посочва с писмо от 16 юли 2020 г., че в крайна сметка няма да присъства в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, на основание член 108, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти състав) решава да приключи устната фаза на производството.

36

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 16 юли 2020 г., жалбоподателят изменя жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник, така че исканията целят по същество да се вземе предвид, след като жалбоподателят е узнал за него, „акт, съставляващ ново обстоятелство, който автоматично намалява първоначалните претенции в жалбата, за да се „вземе предвид това ново обстоятелство“, с оглед на отмяната на решението на Комисията от 2 август 2018 г.“. С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 18 септември 2020 г., Комисията иска изявлението за изменение на жалбата на жалбоподателя да бъде отхвърлено като недопустимо.

37

На 14 септември 2020 г. жалбоподателят представя писмено изявление, съдържащо ново основание. На 30 септември 2020 г. Комисията представя становището си по посоченото писмено изявление.

38

С жалбата си жалбоподателят по същество моли Общия съд:

39

В писмената защита Комисията моли Общия съд:

40

Освен това в репликата си жалбоподателят моли Общия съд да „постанови, че [той] има право като временна мярка, включително с отделно определение, на сумата от 7754 EUR, представляваща предвиденото от [здравноосигурителната служба] възстановяване, което към онзи момент е било разрешено въз основа на двукратно представени документи, които Комисията притежава“.

41

В писмената си дуплика Комисията моли Общия съд да отхвърли и искането на жалбоподателя, формулирано в писмената реплика.

98

Първото искане е за отмяна на спорното решение, с което според жалбоподателя ОН неправилно се ръководи от изричната норма на член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, приложима за случаите, в които „не е постигнато никакво съгласие между лекаря, който представлява осигуреното лице, и този, който представлява институцията, за определянето на третия лекар“, за да я приложи по аналогия за избора на „друг лекар“.

99

Четвъртото искане, направено при условията на евентуалност спрямо предходното, цели по същество Комисията да бъде задължена да се ръководи от изрично предвидената в член 22 от правилата относно осигурителното покритие норма, посочена в спорното решение, в конкретния случай на жалбоподателя и да я приложи по аналогия, като изиска от медицинската комисия да даде становище в съответствие с член 20 от правилата относно осигурителното покритие.

100

Така с формулировката на първото и четвъртото искане жалбоподателят цели, от една страна, да оспори позицията на Комисията, която предпочита избирателно прилагане, като използва само член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие в конкретния случай, и от друга страна, да оспори решението на Комисията да не използва цялата процедура, предвидена в посочения член. Ето защо тези две искания следва да се разгледат заедно.

[…]

106

На първо място, важно е да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателя в рамките на четвъртото искане, с което по същество се цели основаване на процесуалната норма за сезиране на медицинската комисия, за да се преразгледа неговото искане за възстановяване на разноски, в правилата относно осигурителното покритие се разграничават ясно две хипотези, свързани с преразглеждането на дадено проекторешение.

107

В първата хипотеза, ако осигуреното лице поиска това, решението се взема след консултация с медицинската комисия в съответствие с член 18, второ тире от правилата относно осигурителното покритие. Във втората хипотеза осигуреното лице може да поиска консултация за становище на „друг лекар“ в случаите, различни от посочените в член 18 от споменатите правила. След съобщаването на тези проекторешения двете процедури установяват съответно 60‑дневен и 30‑дневен срок, в който осигуреното лице може да поиска преразглеждане на посочените проекторешения. Ако до изтичането на този срок не е било отправено искане за становище, ОН приема решение в съответствие с представеното проекторешение.

108

От тези разпоредби следва, че решенията, приети, както в настоящия случай, в рамките на искане за възстановяване на разноските в съответствие с член 9, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие, не попадат, както правилно подчертава Комисията, в материалното приложно поле на член 18 от правилата относно осигурителното покритие. Този член всъщност се отнася до „решенията за признаване на злополука като причина за застрахователно събитие, независимо дали то е свързано с професионални или други рискове, и решенията, произтичащи от това признаване, както и решенията за признаване на професионалното естество на заболяване или за определяне на степента на трайна инвалидност“. Тъй като тази формулировка е ясна, тя не може да се тълкува по такъв начин, че да включва решенията относно искания за възстановяване на разноски по смисъла на член 9, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие.

109

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, не става въпрос за определяне на каквото и да било право да се използва цялата приложима процедура за искане за възстановяване на разноски, а за определяне на процедурата за избор на „друг лекар“, приложима в случай на разногласие между страните във връзка с посочения избор. Всъщност по този въпрос член 23 от правилата относно осигурителното покритие не съдържа празнота, която да обосновава прилагането на цялата процедура, предвидена в член 22 от посочените правила.

110

При това положение решенията, приети по силата на член 9, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие, се отнасят до хипотези, различни от обхванатите от член 18, и се уреждат от процедурата, описана в член 23 от същите.

111

От направения в точка 110 по-горе извод следва, че жалбоподателят не може да се позовава на факта, че в случая ОН е решил да използва частично и по аналогия, що се отнася до избора на „друг лекар“, предвиден в член 23 от правилата относно осигурителното покритие, процедурата, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, за да изведе от него заключението, че a fortiori спрямо искането му за възстановяване трябва да се приложи цялата предвидена в посочения член 22 процедура. Освен това той не може да изведе от отказа за възстановяване на разноските, направен от посочения от ОН лекар, никакво право за сезиране на медицинската комисия. Следователно първият мотив на спорното решение е основателен, тъй като член 22 от правилата относно осигурителното покритие не се отнася до решенията за възстановяване на медицински разноски.

112

На второ място, предвид направения в точка 110 по-горе извод следва да се прецени оспорената от жалбоподателя и защитена от Комисията законосъобразност на използването по аналогия на процедурата, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, за избора на „другия лекар“ по смисъла на член 23 от посочените правила.

113

От текста на член 9, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие, озаглавен „Възстановяване на разноски“, следва, че този член въвежда право на възстановяване на „всички необходими разноски […] за лечението и всички грижи, които се налагат вследствие на преживените травми и във връзка с техните симптоми. Когато е целесъобразно, се възстановяват и разноските за функционална и професионална рехабилитация на потърпевшия“. В него обаче няма никакво уточнение за приложимата процедура за исканията за възстановяване на медицински разноски.

114

В това отношение следва да се посочи член 23, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие, който в съответствие със своя субсидиарен материален обхват определя приложимата процедурата за решенията във връзка със случаите, които не са предвидени в член 18 от правилата относно осигурителното покритие — положение, към което спада спорното решение.

115

Вярно е, че както посочват страните, член 23, параграф 1 от правилата относно осигурителното покритие, озаглавен „Консултация с друг лекар“, не уточнява изрично процедурата, която трябва да се следва за избора на „друг лекар“, за да се отстрани евентуалното несъгласие между лекаря, посочен от ОН, и лекаря, посочен от осигуреното лице.

116

Принципът на правна сигурност обаче обосновава тълкуване, основано на разпоредбите на правото на Съюза, за да се гарантира висока степен на предвидимост (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 май 2008 г., Glaxosmithkline и Laboratoires Glaxosmithkline, C‑462/06, EU:C:2008:299, т. 32 и 33). За да се гарантира такава предвидимост, е важно да се спази, доколкото това е възможно, текстът на тълкуваните разпоредби.

117

Признаването, че при липсата на съгласие между лекаря, посочен от ОН, и лекаря, посочен от осигуреното лице, за определянето на „друг лекар“ следва да се прибегне към процедурата, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, би могло да измени приложното поле на процедурата за консултация, както е предвидена първоначално от авторите ѝ. Освен това, както е видно от преамбюла на правилата относно осигурителното покритие, институциите, а не Общият съд, следва да приемат с общо съгласие правилата относно осигурителното покритие и следователно при необходимост да предвидят такава процедура или да препратят изрично към член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие.

118

По-нататък, съгласно утвърдената съдебна практика, макар тълкуване на разпоредба на правото на Съюза „с оглед“ на правния контекст, в който се вписва, или на нейните цели по принцип да е възможно, за да се преодолее неясна редакция, такова тълкуване не бива да води до лишаване на ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие, тъй като в противен случай ще е несъвместимо с принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл решения от 8 декември 2005 г., ЕЦБ/Германия, C‑220/03, EU:C:2005:748, т. 31, от 15 юли 2010 г., Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, EU:C:2010:429, т. 46, 49 и 51 и цитираната съдебна практика, и от 22 септември 2016 г., Парламент/Съвет, C‑14/15 и C‑116/15, EU:C:2016:715, т. 70).

119

След като институциите не са предвидили изрично служебно определяне от председателя на Съда на „друг лекар“, нито са изразили съгласието си за това прилагане по аналогия, Общият съд не следва да го налага по тълкувателен път. В това отношение Общият съд не може да пренебрегне ясния и точен текст на разпоредба, която предвижда само възможността за определяне на „друг лекар“, избран по взаимно съгласие от лекаря, посочен от ОН, и лекаря, посочен от осигуреното лице. Следователно Комисията не е можела да приложи по аналогия към настоящия случай член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие.

120

На трето място, направеният в предходната точка извод не може да се постави под съмнение от доводите на Комисията. Последната обосновава прилагането по аналогия на нормата за избор на „трети лекар“, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, с необходимостта да се намери решение на безизходицата, причинена от невъзможността да се определи „друг лекар“ по смисъла на член 23 от правилата относно осигурителното покритие и липсата във въпросния член на изрична уредба, приложима в такъв случай. Освен това според Комисията изборът за това прилагане е балансиран и позволява справедливо да се съвместят интересите на бившето длъжностно лице и на администрацията. Този избор се основавал на задължението на институцията за полагане на грижа и за спазване на принципа на добра администрация.

121

В това отношение, най-напред, доводът на Комисията, че поради необходимостта да се намери решение на безизходицата, характеризираща настоящия случай, при наличие на несъгласие за избора на „друг лекар“ разпоредбата на член 23 от правилата относно осигурителното покритие трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда прилагането по аналогия на процедурата, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, е несъвместим с ясния текст на посочената разпоредба и освен това не намира никаква подкрепа в други разпоредби от правилата относно осигурителното покритие.

122

Впрочем следва да се отбележи, че жалбоподателят оспорва твърдението на Комисията, че изборът да се приложи нормата за посочване на трети лекар, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, е балансиран и позволява справедливо съгласуване на интересите на бившето длъжностно лице и на администрацията. По-специално доводите относно несигурното съдържание на правомощията на този „друг лекар“, посочен от председателя на Съда, относно документите, които ще му бъдат изпратени без право на контрол от страна на жалбоподателя, и относно окончателния характер на решението по тази процедура за преразглеждане ad hoc свидетелстват най-малкото за това, че жалбоподателят оспорва балансираността на този избор и извършеното с него съчетаване на интересите на заинтересованите страни. Всъщност при наличие на процедура ad hoc като разглежданата, доводите на жалбоподателя могат да се тълкуват като твърдение, че принципът на правна сигурност не е спазен поради липсата на предвидимост на тази процедура.

123

Освен това обстоятелството, че други разпоредби от правилата относно осигурителното покритие предвиждат подобна процедура или че тя е обоснована от задължението на институцията за полагане на грижа и за спазване на принципа на добра администрация, не може да оправдае възприемане на тълкуването на член 23, параграф 1, първа алинея от правилата относно осигурителното покритие, съдържащо се в спорното решение.

124

Съгласно постоянната съдебна практика задължението за полагане на грижа отразява установеното с условията за наемане и приложимите за персонала норми равновесие между насрещните права и задължения в отношенията между публичната власт и служителите на публичната служба, което по-специално изисква, когато се произнася във връзка с положението на дадено длъжностно лице, публичният орган да вземе под внимание всички обстоятелства, които могат да определят решението му, както и в това отношение да вземе предвид не само интересите на службата, но и интересите на съответното длъжностно лице. Последното задължение е наложено на администрацията от принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. решения от 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика и от 13 декември 2017 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, T‑482/16 RENV, EU:T:2017:901, т. 131 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

125

Освен това изискванията, които произтичат за администрацията от задължението ѝ за полагане на грижа, са значително по-строги, когато се разглежда положението на длъжностно лице, за което е установено, че е с влошено физическо или психично здраве (вж. решение от 18 ноември 2014 г., McCoy/Комитет на регионите, F‑156/12, EU:F:2014:247, т. 106 и цитираната съдебна практика; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент, T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 106).

126

Все пак в рамките на задължението за полагане на грижа защитата на правата и интересите на длъжностните лица трябва винаги да е в рамките на действащите норми (вж. решение от 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика). По-специално, това задължение не може да накара администрацията да даде на общностна разпоредба действие, което би било в противоречие с ясната и точна формулировка на тази разпоредба (решения от 27 юни 2000 г., K/Комисия, T‑67/99, EU:T:2000:169, т. 68 и от 26 март 2020 г., Teeäär/ЕЦБ, T‑547/18, EU:T:2020:119, т. 87—89).

127

В случая, макар да е вярно, че спорното решение се вписва в по-общата уредба на свързано с професионалното заболяване на жалбоподателя искане за възстановяване на медицински разноски, фактът, че към задълженията на администрацията, произтичащи от задължението за полагане на грижа, се налагат значително по-строги изисквания, не означава, че Комисията може да действа в разрез с ясния и точен текст на член 23, параграф 1, първа алинея от правилата относно осигурителното покритие. Макар по силата на задължението за полагане на грижа Комисията действително да е длъжна да намери решение на съществуващата безизходица, това решение трябва да е съобразено с правната уредба, която тя следва да спазва.

128

Поради това Комисията не може да се позовава на задължението за полагане на грижа, за да обоснове прилагането по аналогия на нормата за избор на третия лекар, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, след като разпоредбата на член 23, параграф 1, първа алинея от посочените правила не допуска такова прилагане и впрочем не е несъвместима с нито един общ принцип на правото (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑81/09, EU:F:2011:13, т. 55).

129

На четвърто място, изводът, направен в точка 119 по-горе, не може да бъде поставен под съмнение и от доводите на жалбоподателя. Най-напред, последният изтъква по същество, че има право за него да се приложи процедурата по консултация с медицинската комисия, предвидена в член 22 от правилата относно осигурителното покритие, тъй като становището на колегиален орган предоставя повече гаранции от становището само на един лекар във връзка със случай и правомощия, които на практика са тайни. В това отношение той изглежда се позовава по-специално на зачитането на правото му на защита в рамките на член 23 от посочените правила, както в процедурата по разглеждане, довела до приемането на проекторешението от 30 юни 2017 г., така и в процедурата по преразглеждане, която е висяща понастоящем. По-специално той посочва, от една страна, отчитането на личното му медицинско досие и на историята на професионалното му заболяване, и от друга страна, предоставянето на „другия лекар“ на подходяща документация в конкретния случай от лекаря на осигуреното лице.

130

В това отношение от съдебната практика следва, че в рамките на своето конкретно и обстойно разглеждане на случая, който им е представен, посочените от ОН лекари трябва да се произнесат въз основа на научната литература, но не могат да пренебрегнат действителното и цялостно здравословно състояние на съответното лице. Впрочем това задължение да се вземе предвид личното положение на осигуреното лице произтича от задължението за полагане на грижа (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 88 и от 25 май 2016 г., GW/Комисия, F‑111/15, EU:F:2016:122, т. 40).

131

Също така „другият лекар“, на когото е възложено да преразгледа целесъобразността на възстановяването на разноските за лечението с оглед на професионалното заболяване на жалбоподателя, трябва да е запознат с обхвата и последиците от него и да има достъп до съдържанието на решенията.

132

Освен това от съдебната практика следва, че за да даде валидно медицинско становище, лекарят трябва да е в състояние да се запознае с всички документи, които могат да бъдат полезни за неговата преценка (вж. по аналогия решения от 15 юли 1997 г., R/Комисия, T‑187/95, EU:T:1997:119, т. 49 и от 29 февруари 2012 г., AM/Парламент, F‑100/10, EU:F:2012:24, т. 92). В този смисъл, както правилно припомня Комисията, посоченият от осигуреното лице лекар има възможност да изложи и защити своята гледна точка, като представи допълнителни документи.

133

По-нататък, доводът на жалбоподателя, с който цели да докаже, че лекарите на Комисията не са безпристрастни, с оглед на решение от 24 октомври 1996 г., Комисия/Royale belge (C‑76/95, EU:C:1996:406), е неоснователен и не поставя под въпрос направения в точка 119 по-горе извод. Всъщност с този общо формулиран довод и това кратко посочване на съдебната практика жалбоподателят не посочва по какъв начин в конкретния случай и по отношение точно на кой субект определените от институцията лекари не са били безпристрастни при приемането на решение относно възстановяването на поисканите разходи.

134

Следователно процедурите по разглеждане и преразглеждане, уредени в член 23 от правилата относно осигурителното покритие, предоставят достатъчно гаранции във връзка със зачитането на правото на защита на жалбоподателя при разглеждането на неговото искане за възстановяване на разноски, поради което той не може да иска определянето на медицинска комисия, за да се гарантира спазването на това право.

135

При това положение вторият мотив на спорното решение, съгласно който администрацията е решила да се ръководи от нормата, предвидена в член 22, параграф 1, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие, за да поиска от председателя на Съда да избере служебно „друг лекар“, е неправилен от правна гледна точка.

136

От съдебната практика обаче следва, че ако определени мотиви на решението могат сами по себе си да го обосноват в достатъчна степен, пороците, от които биха могли да страдат други мотиви на акта, във всеки случай не оказват влияние върху разпоредителната му част. Освен това, щом като аргументацията на разпоредителната част на дадено решение на Комисията почива на няколко основни положения, всяко от които само по себе си е достатъчно, за да обоснове разпоредителната част, този акт следва да се отмени по принцип само ако всяко от тези основни положения е опорочено от незаконосъобразност. В този случай грешка или друга незаконосъобразност, която засяга само едно от основните положения, не е достатъчна, за да обоснове отмяната на спорното решение, ако тази грешка не е била от решаващо значение за разпоредителната част, приета от институцията — автор на това решение (вж. решение от 10 ноември 2017 г., Icap и др./Комисия, T‑180/15, EU:T:2017:795, т. 74 и цитираната съдебна практика).

137

В случая грешката при прилагане на правото, която опорочава втория мотив на спорното решение, не може да доведе до отмяната на това решение, тъй като тя не е била от значение за неговия резултат. Всъщност в съответствие с извода, направен от Общия съд в точки 110 и 111 по-горе, първият мотив на спорното решение, с който се посочва, че предвидената в член 22 от правилата относно осигурителното покритие процедура не се отнася до решенията за възстановяване на медицински разноски, е основателен и достатъчен, за да обоснове надлежно постановения в спорното решение отказ за сезиране на медицинската комисия.

138

Следователно първото и четвъртото искане трябва да се отхвърлят като неоснователни.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: