1

Cambodia Rice Federation (CRF) е сдружение, което защитава интересите на оризовата промишленост на Камбоджа. В жалбата, която подава заедно с Кралство Камбоджа, то посочва, че в случая действа от името на своите членове, които осъществяват дейност в този промишлен сектор, и от свое име.

2

От началото на 70‑те години на миналия век Европейският съюз предоставя търговски преференции на развиващите се страни в рамките на своята схема от общи тарифни преференции.

3

Общите тарифни преференции, които Съюзът предоставя нереципрочно, са част от самостоятелен търговски режим, създаден, за да подпомага развиващите се страни в усилията им за намаляване на бедността и да насърчава доброто управление и устойчивото развитие, като помага на тези страни да генерират допълнителни приходи чрез международна търговия, както се посочва в съображение 7 от Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за ОСП“). Следователно механизмът, предвиден в Регламента за ОСП, функционира като израз на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие.

4

В рамките на Регламента за ОСП Съюзът предоставя на развиващите се страни преференциален достъп до своя пазар под формата на намаляване на редовите мита по Общата митническа тарифа, който включва общ режим и два специални режима. Режимът, наречен „Всичко освен оръжие“ (наричан по-нататък „режимът ВОО“), е специален режим в полза на най-слабо развитите държави.

5

За да се ползва от режима ВОО, една държава трябва да бъде определена от Организацията на обединените нации за най-слабо развита държава (член 17 от Регламента за ОСП). Списъкът на държавите — бенефициери по предвидения в член 1, параграф 2, буква в) от Регламента за ОСП режим ВОО, се съдържа в приложение IV към същия регламент.

6

По силата на режим ВОО, на основание член 18, параграф 1 от Регламента за ОСП вносът в Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма (наричан по-нататък „разглежданият продукт“) се ползва от пълно суспендиране на митата по Общата митническа тарифа.

7

На 16 февруари 2018 г. Италианската република, впоследствие подкрепена от други държави членки, подава до Европейската комисия искане на основание член 22 и член 24, параграф 2 от Регламента за ОСП за приемане на защитни мерки по отношение на разглеждания продукт.

8

Съгласно член 22, параграф 1 от Регламента за ОСП, когато продукт с произход от държава — бенефициер по някой от преференциалните режими, посочени в член 1, параграф 2, се внася в количества или на цени, които причиняват или застрашават да причинят сериозни затруднения на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, за този продукт могат да бъдат въведени отново нормалните мита по Общата митническа тарифа.

9

На 16 март 2018 г. Комисията започва разследване за налагане на защитни мерки във връзка с вноса на разглеждания продукт, за да събере необходимата за извършването на задълбочена оценка информация. Разследването се извършва с участието на камбоджанското правителство, на CRF и на някои предприятия износители от Камбоджа.

10

След приключване на разследването за налагане на защитни мерки и тъй като стига до извода, че разглежданият продукт се внася в количества и на цени, които причиняват сериозни затруднения на промишлеността на Съюза, Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/67 от 16 януари 2019 година за въвеждане на защитни мерки по отношение на вноса на ориз Indica с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма (ОВ L 15, 2019 г., стр. 5, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), с който решава да възстанови временно митата по Общата митническа тарифа върху вноса на разглеждания продукт. Комисията счита, че защитните мерки трябва да се приемат за период от три години и въвежда постепенно намаляване на приложимата митническа ставка.

11

На 10 април 2019 г. Кралство Камбоджа и CRF подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

12

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 28 юни 2019 г., Комисията повдига възражение за недопустимост срещу жалбата на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

13

На 21 август 2019 г., Кралство Камбоджа и CRF представят становищата си по възражението за недопустимост.

14

На 28 февруари 2020 г. Общият съд поставя писмен въпрос на Комисията в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник. Комисията отговаря на този въпрос в определения срок.

15

В жалбата си Кралство Камбоджа и CRF молят Общия съд:

16

Във възражението си за недопустимост Комисията моли Общия съд:

17

В становищата си по възражението за недопустимост Кралство Камбоджа и CRF молят Общия съд:

18

Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Съгласно член 130, параграф 7 от посочения правилник Общият съд се произнася по молбата в най-кратък срок или, ако наличието на особени обстоятелства оправдава това, отлага произнасянето за решението по същество.

19

Тъй като в настоящия случай Комисията е поискала произнасяне по недопустимостта, Общият съд, след като прие, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, реши да се произнесе по това искане, без да провежда докрай производството.

20

В подкрепа на възражението си за недопустимост Комисията изтъква главно, че Кралство Камбоджа и CRF не отговарят на критериите за активна процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

21

Най-напред, без изрично да заявява позиция по приложното поле на член 263, четвърта алинея ДФЕС във връзка с процесуалната легитимация на чужда суверенна държава пред юрисдикциите на Съюза, Комисията все пак иска от Общия съд да разгледа доводите на Съвета, изложени по делото, приключило с решение от 20 септември 2019 г., Венецуела/Съвет (T‑65/18, обжалвано, EU:T:2019:649), и по-специално твърдението, че трета държава не може да се счита за „физическо или юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

22

По-нататък Комисията поддържа, че Кралство Камбоджа и CRF не са пряко засегнати от обжалвания регламент.

23

В това отношение Комисията изтъква, първо, че обжалваният регламент не поражда никакви правни последици за Камбоджа и следователно не може да засегне в правно отношение Кралство Камбоджа и CRF.

24

Второ, дори обжалваният регламент да е могъл да породи правно действие в Камбоджа, той нито ограничавал, нито забранявал износа за Съюза на ориз „Indica“ от Камбоджа. Комисията добавя, че приемането на обжалвания регламент е просто последица от установените с Регламента за ОСП процесуални условия, която води до временно суспендиране на предимствата, произтичащи от режима ВОО. Неблагоприятното конкурентно положение и отрицателното въздействие върху износа за Съюза, които евентуално биха могли да произтекат от обжалвания регламент за Кралство Камбоджа и CRF, били само общи оплаквания от фактическо естество.

25

Трето, според Комисията правните последици на обжалвания регламент могат да се проявят само при прилагането му от митническите органи на държавите членки и само по отношение на вносителите в Съюза, които не са страни по спора.

26

Четвърто, Комисията поддържа, че обжалваният регламент изисква приемането на мерки за изпълнение от страна на митническите органи на държавите членки, така че сам по себе си и без такива мерки той не поражда никакви конкретни правни последици по отношение на Кралство Камбоджа и на CRF.

27

Накрая, Комисията поддържа, че Кралство Камбоджа и CRF не са лично засегнати от обжалвания регламент.

28

В това отношение Комисията изтъква, на първо място, че обжалваният регламент е акт с общо приложение, който изисква приемането на мерки за изпълнение и засяга по еднакъв начин всички действителни или потенциални вносители на съответния продукт, а не индивидуално Кралство Камбоджа и CRF.

29

На второ място, Комисията изтъква, че обжалваният регламент трябва да се разграничава от хибридните актове, като антидъмпинговите регламенти, които индивидуализират съответния икономически оператор, тъй като той не съдържа никакво индивидуално решение, което да индивидуализира Кралство Камбоджа и CRF.

30

На трето място, Комисията поддържа, че като акт с общо приложение обжалваният регламент не определя никаква конкретна засегната категория, и добавя, че по нищо не личи, че интересите на Кралство Камбоджа и на CRF съвпадат с интересите на определена категория.

31

На четвърто място, Комисията изтъква, че дори да съществува категория, за която се отнася обжалваният регламент, тя не включва непременно Кралство Камбоджа и CRF, тъй като по нищо не личи, че те представляват всички интереси на такава категория.

32

На пето място, според Комисията сам по себе си фактът, че Кралство Камбоджа и CRF са участвали в разследването, което предхожда приемането на обжалвания регламент, не води до индивидуализирането им от посочения регламент.

33

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че Кралство Камбоджа и CRF нямат личен правен интерес да обжалват пряко обжалвания регламент.

34

В това отношение Комисията твърди, че обжалваният регламент не се прилага на територията на Камбоджа, а на територията, за която се прилага Общата митническа тарифа на Съюза, поради което той няма никакви правнообвързващи последици за положението на Кралство Камбоджа и за CRF. Комисията добавя, че обжалваният регламент не възпрепятства износа за Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и в най-лошия случай причинява само бъдеща хипотетична обща фактическа вреда под формата на евентуално намаляване на продажбите. Тъй като субектите на Съюза са единствените, които понасят правните последици от обжалвания регламент, той не причинявал никаква лична вреда на Кралство Камбоджа и на CRF.

35

Кралство Камбоджа и CRF оспорват доводите на Комисията.

36

Най-напред трябва да се припомни, че е в духа на Договорите да се осигури възможност за пряко обжалване на всички разпоредби, които са приети от институциите и са предназначени да произведат правни последици (вж. решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 24 и цитираната съдебна практика). Така разпоредбите на Договорите относно процесуалната легитимация на правните субекти не трябва да се тълкуват стеснително (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 222 и от 11 юли 1996 г., Métropole télévision и др./Комисия, T‑528/93, T‑542/93, T‑543/93 и T‑546/93, EU:T:1996:99, т. 60).

37

Всъщност Съюзът е правова общност, доколкото нито актовете на неговите държави членки, нито актовете на неговите институции са освободени от контрол за съответствие с Договорите, които установяват цялостна система от правни способи за защита и процедури, чиято цел е да поверят на Съда на Европейския съюз контрола за законосъобразността на актовете на институциите (вж. в този смисъл решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23 и 24).

38

Този принцип на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, а освен това е закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (решения от 27юни 2013 г., Агроконсултинг-04, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 59 и от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 55 и 56).

39

Съгласно постоянната съдебна практика условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, лицето може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91 и цитираната съдебна практика; определение от 12 януари 2017 г., Amrita и др./Комисия, C‑280/16 P, непубликувано, EU:C:2017:9, т. 33 и цитираната съдебна практика, и решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 32 и цитираната съдебна практика).

40

В това отношение следва да се отбележи, че актовете, с които се въвеждат защитни мерки, могат да засегнат пряко и лично физическите или юридическите лица, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Комисията или са засегнати от подготвителните разследвания. (вж. по аналогия решения от 21 февруари 1984 г., Allied Corporation и др./Комисия, 239/82 и 275/82, EU:C:1984:68, т. 10—12, от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 73 и 79 и цитираната съдебна практика, и от 13 септември 2013 г., Huvis/Съвет, T‑536/08, непубликувано, EU:T:2013:432, т. 25 и цитираната съдебна практика).

41

Макар цитираната в точка 40 по-горе съдебна практика да се отнася до регламенти за налагане на антидъмпингови мита, тя е релевантна и в настоящия случай. Всъщност вече е постановено, че условието едно лице да бъде засегнато не само пряко, но и лично от регламент, за да може да го обжалва, следва да се тълкува с оглед на правото на ефективни правни средства за защита, като се вземат предвид различните обстоятелства, които могат да индивидуализират жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, EU:C:2002:462, т. 44, от 1 април 2004 г., Комисия/Jégo-Quéré, C‑263/02 P, EU:C:2004:210, т. 36 и от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 44).

42

Освен това съгласно съдебната практика, въпреки че по естеството и обхвата си регламентите, с които се въвеждат защитни мерки, могат да имат нормативен характер, в смисъл че се прилагат към всички заинтересовани икономически оператори, те могат да засегнат лично определени физически или юридически лица поради присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица (вж. решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen, C‑142/00 P, EU:C:2003:217, т. 65 и цитираната съдебна практика и определение от 30 април 2003 г., VVG International и др./Комисия, T‑155/02, EU:T:2003:125, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 17 януари 2002 г., Rica Foods/Комисия, T‑47/00, EU:T:2002:7, т. 34 и 36). Следователно регламент, с който се въвеждат защитни мерки, може да бъде признат, също като регламент за налагане на антидъмпингови мита, за хибриден акт.

43

Тъй като Кралство Камбоджа и CRF не са адресати на обжалвания регламент, въпросът дали те могат да се разглеждат като физически или юридически лица, пряко и лично засегнати от обжалвания регламент, следва да се разгледа именно в светлината на тези принципи.

44

В отговор на въпроса, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията потвърждава, че не e повдигала изрично възражение за недопустимост срещу жалбата на Кралство Камбоджа, основано на понятието „физическо или юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тя обаче отбелязва, че въпросът за допустимостта на дело пред Общия съд се отнася до абсолютна процесуална предпоставка, която при необходимост се разглежда служебно.

45

В това отношение следва да се припомни, че целта на член 263, четвърта алинея ДФЕС е да предостави адекватна съдебна защита на всички лица, физически или юридически, които са пряко и лично засегнати от актовете на институциите на Съюза (решение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑257/04, EU:T:2009:182, т. 53 и определение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑258/04, непубликувано, EU:T:2009:183, т. 61).

46

Разпоредбите на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се тълкуват телеологично (вж. в този смисъл решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 222), като се отбележи, че изключването по принцип на трети държави от предоставената с този член съдебна защита би противоречало на неговата цел.

47

Освен това, макар трети държави да не могат да претендират за предоставения на държавите членки от системата на Съюза статут в рамките на съдопроизводството, те все пак се ползват поне от признатата от тази система възможност да участват в съдебни производства като юридически лица (решение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑257/04, EU:T:2009:182, т. 52 и определение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑258/04, непубликувано, EU:T:2009:183, т. 60; заключение на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Полша/Съвет, C‑273/04, EU:C:2007:361, т. 40).

48

Така вече е постановено, че доколкото дадено образувание има правосубектност, то по принцип може да подаде жалба за отмяна по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 1 октомври 1997 г., Regione Toscana/Комисия, C‑180/97, EU:C:1997:451, т. 10—12 и решение от 22 ноември 2001 г., Nederlandse Antillen/Съвет, C‑452/98, EU:C:2001:623, т. 51).

49

Освен това нито член 263, четвърта алинея ДФЕС, нито която и да било друга разпоредба от първичното право изключват възможността трети държави да подадат жалба за отмяна (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 36 и от 18 септември 2015 г., Iran Liquefied Natural Gas/Съвет, T‑5/13, непубликувано, EU:T:2015:644, т. 48).

50

Ето защо, след като текстът на Договорите не изключва тази възможност, няма пречка за трета държава, която има правосубектност както по международното, така и по вътрешното право, да оспори акт на Съюза пред Общия съд, ако са налице условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС.

51

Следователно трябва да се приеме, че изразът „всяко физическо или юридическо лице“ по член 263, четвърта алинея ДФЕС обхваща и държавите, които не са членки на Съюза, като Кралство Камбоджа.

52

Що се отнася до понятието за пряко засягане, следва да се констатира, че физическо или юридическо лице е пряко засегнато от обжалваното решение, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на физическото или юридическото лице, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 4 декември 2019 г., Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия, C‑342/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1043, т. 38 и цитираната съдебна практика).

53

В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че за да се определи дали даден акт поражда правни последици, следва да се разгледат неговият предмет, съдържание, обхват, същност, действие, дори правният и фактически контекст, в който той се вписва, а не неговият характер, форма, наименование, материалният му носител или подписалото го лице (вж. определение от 8 март 2012 г., Octapharma Pharmazeutika/EMA, T‑573/10, EU:T:2012:114, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

В случая член 22, параграф 1 от Регламента за ОСП предоставя на държавите членки, както и на някои трети лица, възможността да информират Комисията за наличието на обстоятелства, които биха могли да наложат използването на защитни мерки.

55

С обжалвания регламент, приет на основание член 22, параграф 1 от Регламента за ОСП, се въвеждат защитни мерки с цел да се ограничат сериозните затруднения, които износът на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа е причинил на промишлеността на Съюза.

56

Съгласно член 1, параграф 1 от обжалвания регламент целта му е временно да възстанови митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, който се конкурира със сходни или пряко конкурентни продукти, продавани в Съюза. Съгласно член 1, параграф 2 от обжалвания регламент митото, което се прилага към ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, е в размер на 175 EUR на тон за първата година, 150 EUR на тон за втората година и 125 EUR на тон за третата година, считано от датата на влизане в сила на обжалвания регламент. Член 1, параграф 3 от посочения регламент предвижда и размера на приложимото мито в случай на коригиране на размера на митото по Общата митническа тарифа.

57

Според предоставената от Кралство Камбоджа и CRF информация, която Комисията не оспорва, износът за Съюза на ориз „Indica“ от Камбоджа представлява значителна част от общия износ на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, а именно между 50 % и 70 %. В съображение 28 от обжалвания регламент Комисията уточнява също, че в края на разследвания период Камбоджа представлява 25 % от общия внос на разглеждания продукт в Съюза. Следователно трябва да се отбележи, че обжалваният регламент може да засегне значително икономическото положение на Камбоджа. Освен това в съображение 84 от обжалвания регламент Комисията признава, че налагането на Камбоджа на пълните мита по Общата митническа тарифа прави износа от тази страна по-труден.

58

Действително вече е постановено, че сам по себе си фактът, че определен акт може да повлияе върху материалното положение на определен жалбоподател, не е достатъчен, за да се приеме, че същият го засяга пряко и че единствено наличието на конкретни обстоятелства би могло да даде право на правния субект, който твърди, че актът оказва въздействие върху пазарното му положение, да се обърне към съда на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решения от 10 декември 1969 г., Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, EU:C:1969:66, т. 7 и от 18 октомври 2018 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия, T‑364/16 и, EU:T:2018:696, т. 40).

59

Общият съд обаче припомня, че обжалваният регламент е приет на основание на Регламента за ОСП. Както подчертава Комисията в съображение 82 от обжалвания регламент, основната цел на Регламента за ОСП е да се подкрепят усилията на развиващите се страни за намаляване на бедността и насърчаване на доброто управление и устойчивото развитие, като чрез международна търговия им се помогне да генерират по-специално трудова заетост, индустриализация и допълнителни приходи. Режимът ВОО подпомага най-бедните и най-уязвимите държави в света — сред които съгласно Регламента за ОСП е и Камбоджа — чиято уязвимост се дължи на тяхната слаба и недиверсифицирана експортна база, да се ползват от наличните възможности за търговия и предоставя на най-малко напредналите държави преференциален достъп до пазара на Съюза, който са изразява в пълно суспендиране на митата по Общата митническа тарифа.

60

С обжалвания регламент временно се прекратява преференциалният достъп до пазара на Съюза на Кралство Камбоджа като страна, включена в приложение IV към Регламента за ОСП, в което се съдържа списъкът на страните, ползващи се от посочения в член 1, параграф 2, буква в) от Регламента за ОСП режим ВОО. Следователно въвеждането на защитни мерки променя както правните, така и икономическите условия за продажба на пазара на Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа. Ето защо правното положение на Кралство Камбоджа е пряко и съществено засегнато.

61

Следователно обжалваният регламент поражда пряко правни последици за Кралство Камбоджа, тъй като с него Комисията изменя правното положение на Кралство Камбоджа като страна, която се ползва от пълно суспендиране на митата по Общата митническа тарифа.

62

Ето защо следва да се отхвърлят доводите на Комисията, че обжалваният регламент не поражда никакви правни последици за Кралство Камбоджа и не засяга износа на ориз „Indica“ от Камбоджа за Съюза.

63

Следва да се отхвърли и доводът на Комисията, че правното положение на Кралство Камбоджа не е пряко засегнато, тъй като въведените с обжалвания регламент защитни мерки се прилагат само за установените в Съюза вносители. Макар да е вярно, че обжалваният регламент предвижда мерки, които се прилагат на първо място за посочените вносители, тези мерки засягат пряко държавата Камбоджа, чиято икономическа дейност, както бе посочено в точки 57, 59 и 61 по-горе, е подложена на ограничения поради прилагането спрямо нея на тези мерки.

64

Очевидно е, че именно вносителите, установени в Съюза, трябва да прилагат посочените мерки, тъй като актовете, приети от институциите на Съюза, по принцип не следва да се прилагат извън територията на Съюза. Независимо от това засегнатите от обжалвания регламент субекти могат да бъдат пряко засегнати от приложените спрямо тях защитни мерки. Всъщност временното възстановяване на митата по Общата митническа тарифа върху вноса на разглеждания продукт за Съюза е равнозначно на ограничаването на достъпа до пазара на Съюза за определени субекти, сред които Кралство Камбоджа, които преди това са се ползвали от преференциален достъп до пазара на Съюза посредством специален режим на тарифни преференции (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey/Съвет, T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545, т. 65).

65

Освен това следва да се припомни, че сам по себе си фактът, че Кралство Камбоджа не плаща тарифите за внос в Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, тъй като тези мита се плащат от вносителите в Съюза, не позволява да се заключи, че обжалваният регламент не поражда никакви правни последици за него (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 12—16 и от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет, T‑431/12, обжалвано, EU:T:2018:251, т. 61 и 62).

66

На второ място, следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че за прилагането на акта, чиято отмяна се иска, е необходима национална мярка за изпълнение, не позволява да се изключи възможността жалбоподателят да се счита за пряко засегнат от разглеждания акт, при условие обаче че държавата членка, на която е възложено изпълнението му, не разполага с никакво самостоятелно право на преценка (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2005 г., Land Oberösterreich и Австрия/Комисия, T‑366/03 и T‑235/04, EU:T:2005:347, т. 29 и цитираната съдебна практика).

67

Всъщност, в случай че държавата членка, на която е възложено изпълнението на обжалвания акт, не разполага с никакво самостоятелно право на преценка, приемането на националното решение има автоматичен характер и трябва да се приеме, че обжалваното решение засяга пряко правното положение на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Ente per le Ville Vesuviane и Ente per le Ville Vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, EU:C:2009:529, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика).

68

В това отношение Общият съд счита, че предвид текста на член 1, параграфи 1—3 от обжалвания регламент, той не оставя никаква свобода на преценка на държавите членки по отношение на разглежданото облагане и на размера на приложимото мито за ориз „Indica“ с произход от Камбоджа (вж. в този смисъл решение от 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, EU:T:1995:162, т. 63), така че второто условие за наличие на прякото засягане също е изпълнено.

69

Ето защо следва да се заключи, че Кралство Камбоджа е пряко засегнато от обжалвания регламент.

70

Що се отнася до понятието за лично засягане, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да може физическо или юридическо лице да се счита за лично засегнато от акт с общо приложение, приет от институция на Съюза, неговото правно положение трябва да бъде засегнато от съответния акт поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 18 май 1994 г., Codorniu/Съвет, C‑309/89, EU:C:1994:197, т. 20; вж. също решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen, C‑142/00 P, EU:C:2003:217, т. 65 и цитираната съдебна практика).

71

От цитираната в точки 40—42 по-горе съдебна практика следва, че нормативният характер на обжалвания акт не изключва възможността той да засяга пряко и лично някои заинтересовани юридически или физически лица (решение от 18 май 1994 г., Codorniu/Съвет, C‑309/89, EU:C:1994:197, т. 19; вж. също решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy et Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 72 и цитираната съдебна практика; решение от 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, EU:T:1995:162, т. 66).

72

При това положение, противно на поддържаното от Комисията, фактът, че целта на обжалвания регламент е да се възстановят митата по Общата митническа тарифа по отношение на целия внос на разглеждания продукт за Съюза, de facto не води до невъзможност някои физически или юридически лица да бъдат лично засегнати от посочения регламент.

73

С оглед на припомнената в точка 42 по-горе съдебна практика следва да се отхвърли и доводът на Комисията, който изключва възможността регламент, с който се въвеждат защитни мерки, като обжалвания в настоящия случай, да е хибриден акт, също като антидъмпинговите и антисубсидийните регламенти.

74

Тъй като обжалваният регламент, с който се въвеждат защитни мерки, е акт с общо приложение, следва да се констатира, че както правилно поддържа Комисията, този регламент може да се приложи по отношение на всяко лице, което е готово и може да изнася разглеждания продукт за Съюза. Това обаче не означава, че при определени обстоятелства някои физически или юридически лица не могат да бъдат лично засегнати от посочения регламент и на това основание да спадат към определена категория.

75

Така участието на едно лице в процеса на приемане на акт на Съюза може да го индивидуализира по отношение на този акт, което неизбежно означава, че той произвежда задължително правно действие спрямо него, когато приложимата правна уредба на Съюза му предоставя определени процесуални гаранции (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 1983 г., Fediol/Комисия, 191/82, EU:C:1983:259, т. 31, от 17 януари 2002 г., Rica Foods/Комисия, T‑47/00, EU:T:2002:7, т. 55 и определение от 14 декември 2005 г., Arizona Chemical и др./Комисията, T‑369/03, EU:T:2005:458, т. 72).

76

Освен това съдебната защита, от която се ползва физическо или юридическо лице по член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да е съобразена със специфичното положение на това лице спрямо всички останали засегнати лица. Така определяща за идентифицирането на лицата, които са засегнати лично от решение за въвеждане на защитна мярка, е съдебната защита, която е предвидена в правото на Съюза за държавата или територията, както и заинтересованите предприятия, по отношение на които е приета защитната мярка (вж. в този смисъл решение от 11 февруари 1999 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, C‑390/95 P, EU:C:1999:66, т. 28).

77

Фактът, че по силата на специални разпоредби Комисията е длъжна да държи сметка за последиците от акта, който възнамерява да приеме, за положението на някои физически или юридически лица, също може да индивидуализира тези лица (вж. в този смисъл решение от 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, EU:T:1995:162, т. 67 и цитираната съдебна практика).

78

В случая обжалваният регламент посочва изрично и конкретно Кралство Камбоджа. Всъщност неговото име е посочено в заглавието на обжалвания регламент като страна, по отношение на която се въвеждат защитните мерки.

79

Що се отнася до процесуалните гаранции, с които се ползва Кралство Камбоджа като страна, спрямо която са приети защитните мерки, следва да се констатира, че член 22, параграф 4 от Регламента за ОСП предвижда, че Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, за да установи правилата на процедурата за приемане на общи защитни мерки, по-специално що се отнася до правата на страните.

80

Именно на това основание е приет Делегиран регламент (ЕС) № 1083/2013 на Комисията от 28 август 2013 година за установяване на правила във връзка с процедурата по временно оттегляне на тарифни преференции и приемане на общи защитни мерки в съответствие с Регламента за ОСП (ОВ L 293, 2013 г., стр. 16, наричан по-нататък „Делегираният регламент“).

81

В съответствие с процедурните правила, установени с Делегирания регламент, на държавата — бенефициер по режима ВОО, както и на „заинтересованите лица“, определени в член 22, параграф 3 от Регламента за ОСП като лицата, включени в производството, разпространението или продажбата на продуктите от внос с произход от държава — бенефициер по някой от преференциалните режими и на сходни или пряко конкурентни продукти, се признават определени права и процесуални гаранции.

82

Освен качеството на държава — бенефициер по режима ВОО, на Кралство Камбоджа е признато и качеството „заинтересовано лице“. Всъщност от съображение 19 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е включила камбоджанското правителство в списъка на „заинтересованите лица“, които са изложили становището си след съобщаването на констатациите на Комисията.

83

Така Делегираният регламент предвижда, че като държава — бенефициер по режима ВОО, Кралство Камбоджа, както и всички други заинтересовани страни имат право да бъдат уведомени за започването на разследването и да получат пълния текст на писмената жалба (член 10, параграф 2 от Делегирания регламент). По време на разследването Комисията е длъжна да вземе предвид становищата на заинтересованите страни, доколкото те са подкрепени с достатъчно доказателства (член 11, параграф 2 от Делегирания регламент). Впоследствие, когато Комисията оповести основните съображения, въз основа на които взема решението си, същите тези страни могат да представят и становищата си, които се вземат предвид от Комисията (член 17, параграфи 3 и 5 от Делегирания регламент).

84

Освен това при отправено писмено искане, Кралство Камбоджа, като държава — бенефициер по режима ВОО, и всички други заинтересовани страни, имат право на достъп до преписката, образувана от Комисията след започване на разследването. Те могат да се запознаят с цялата информация по преписката и да правят коментари по тази информация. Коментарите им се вземат предвид, когато са достатъчно добре мотивирани (член 14, параграф 2 от Делегирания регламент). Посоченият регламент предоставя на държавата — бенефициер по режима ВОО, и на заинтересованите страни правото да бъдат изслушани от Комисията (член 15, параграф 1 от Делегирания регламент) и да поискат участие на служител по изслушването (член 16, параграф 1 от Делегирания регламент).

85

Що се отнася до активното участие на Кралство Камбоджа в процедурата по разследване, безспорно е, че то е участвало в процедурата по приемане на обжалвания регламент. Всъщност в съображение 19 от обжалвания регламент Комисията се позовава на становището, представено от камбоджанското правителство като заинтересована страна. В съображения 34, 41, 52, 72 и 73 от обжалвания регламент се припомнят други места, в които се посочва активното участие на Кралство Камбоджа или на камбоджанското правителство в провежданото от Комисията разследване.

86

Макар само по себе си активното участие в разследването да не е достатъчно условие, за да се прецени личното засягане на физическо или юридическо лице, то все пак не е ирелевантно. Всъщност активното участие на жалбоподателя в разследването, например със съобщаване на данни и представяне на писмено становище, е от значение за установяване на личното му засягане (вж. в този смисъл решение от 16 април 2015 г., TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 24—26 и от 11 юли 1996 г., Sinochem Heilongjiang/Съвет, T‑161/94, EU:T:1996:101, т. 47).

87

Що се отнася до необходимостта да се отчетат последиците от обжалвания регламент за положението на Кралство Камбоджа, Общият съд констатира, че както е видно от точки 56—59 по-горе, като суспендира временно защитата, от която се ползва Кралство Камбоджа по силата на Регламента за ОСП, обжалваният регламент може да му причини значителна икономическа вреда, предвид значението, което има за икономиката на тази страна износът на ориз „Indica“ за Съюза.

88

Самата Комисия посочва целта на Регламента за ОСП като основание за постепенно либерализиране на защитните мерки в продължение на три години и така приема, че постепенното намаляване на приложимата митническа ставка би трябвало да е достатъчно, за да позволи на промишлеността на Съюза да противодейства на влошаването на икономическото или финансовото положение (съображения 81—85 от обжалвания регламент).

89

От гореизложеното Общият съд стига до извода, че когато приема защитни мерки, Комисията трябва да се осведоми, доколкото обстоятелствата в конкретния случай не са пречка за това, за отрицателните последици, които нейното решение може да има за икономиката на Кралство Камбоджа, в качеството му на държава — бенефициер по режима ВОО, както и за заинтересованите страни, и да стигне до извода, че за целите на допустимостта на жалба те следва да се считат за лично засегнати като членове на ограничен кръг физически или юридически лица, които са или могат да бъдат идентифицирани от Комисията, и специално засегнати от обжалвания регламент (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1985 г., Piraiki-Patraiki/Комисия, 11/82, EU:C:1985:18, т. 28 и 31 и от 11 февруари 1999 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, C‑390/95 P, EU:C:1999:66, т. 25 и цитираната съдебна практика).

90

Задължението на Комисията да вземе предвид конкретното положение на Кралство Камбоджа се подкрепя от констатацията, че приемането на защитни мерки на основание член 26 от Регламента за ОСП засяга и дерогира свободата на износ, произтичаща от преференциалния достъп до пазара на Съюза, предоставен на Кралство Камбоджа на основание на Регламента за ОСП.

91

Когато решението засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори и това може да е така, по-специално когато решението изменя правата, които тези лица са придобили преди неговото приемане (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 59 и цитираната съдебна практика). В случая, в качеството си на държава — бенефициер по режима ВОО, Кралство Камбоджа е част от посочена в обжалвания регламент затворена категория лица, които са участвали активно в процедурата по приемане на обжалвания регламент и за които последиците от защитните мерки са били взети предвид при определяне на митата по Общата митническа тарифа.

92

От точки 79—91 по-горе следва, че Кралство Камбоджа се намира в по-особено положение от всяко друго лице.

93

Следователно, без да е необходимо да се определя дали обжалваният регламент представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на втората хипотеза, предвидена в цитираната в точка 39 по-горе съдебна практика, следва да се заключи, че Кралство Камбоджа е лично засегнато от обжалвания регламент и следователно е процесуално легитимирано по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

94

Макар от постоянната съдебна практика да следва, че когато при наличието на една жалба, подадена от няколко жалбоподатели, процесуалната легитимация на един от тях е установена, не следва да се разглежда процесуалната легитимация на другите жалбоподатели (вж. в този смисъл решения от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 31 и от 9 юли 2007 г., Sun Chemical Group и др./Комисия, T‑282/06, EU:T:2007:203, т. 50 и цитираната съдебна практика), по съображения за изчерпателност Общият съд реши да разгледа въпроса за допустимостта на жалбата от гледна точка на CRF.

95

Най-напред следва да се припомни, че съдебната практика приема за допустими жалби, подадени от сдружения, в три ясно определени хипотези. Първо, когато законова разпоредба изрично признава на професионалните сдружения определени процесуални права, второ, когато сдружението представлява интересите на предприятия, които от своя страна са процесуално легитимирани, и трето, когато сдружението е индивидуализирано поради засягане на собствените му интереси като сдружение, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна (вж. определение от 30 септември 1997 г., Federolio/Комисия, T‑122/96, EU:T:1997:142, т. 61 и цитираната съдебна практика, и решение от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия, T‑182/10, EU:T:2013:9, т. 48 и цитираната съдебна практика).

96

В случая CRF поддържа, че действа от името на своите членове и от свое име, с което по същество се позовава на втората и третата хипотеза. Ето защо следва да се определи дали CRF, от една страна, и неговите членове, от друга, са пряко и лично засегнати от обжалвания регламент.

97

Общият съд счита за уместно да разгледа, на първо място, втората хипотеза, посочена в точка 94 по-горе, а именно хипотезата, при която сдружението представлява интересите на предприятията — членове, които от своя страна са процесуално легитимирани.

98

В тази хипотеза процесуалната легитимация на сдружението се основава на съображението, че подаването на жалбата от сдружението има процесуални предимства, тъй като позволява да се избегне подаването на голям брой различни жалби срещу едни и същи актове, като сдружението се субституира в правата на един или няколко от членовете си, чиито интереси представлява, доколкото самите те могат да подадат допустима жалба (вж. в този смисъл решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 60).

99

Ето защо следва да се установи дали членовете на CRF са били в положение, което ми позволява да подадат жалба на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тъй като тези предприятия не са адресати на обжалвания регламент, трябва да се разгледа въпросът дали той ги засяга пряко и лично.

100

Най-напред, от цитираната в точки 40—42 по-горе съдебна практика следва, че не е изключено регламент, с който се въвеждат защитни мерки и който по своето естество и общо приложение има нормативен характер, тъй като се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, да засегне пряко и лично някои от тях, сред които по-специално при определени условия производителите и износителите на посочения продукт.

101

Подобни актове могат да засегнат пряко и лично предприятията, производители и износители на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, на които въз основа на данните за търговската им дейност се вменява отговорността за сериозните затруднения, които са причинени или които могат да бъдат причинени на промишлеността на Съюза. Това се отнася за предприятия производители и износители, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Комисията или че са засегнати от подготвителните разследвания (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 1984 г., Allied Corporation и др./Комисия, 239/82 и 275/82, EU:C:1984:68, т. 11 и 12 и от 7 май 1987 г., NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 240/84, EU:C:1987:202, т. 5).

102

Ето защо Общият съд ще разгледа по-специално въпроса за процесуалната легитимация на CRF да действа от името на тези своите членове, които са посочени от Комисията в обжалвания регламент или са засегнати от производството по приемането му.

103

Първо, следва да се отбележи, че от цитираната в точки 100 и 101 по-горе съдебна практика следва, че едно предприятие не може да се счита за пряко засегнато от регламент за налагане на защитни мерки само поради качеството си на производител на продукта, обложен с посоченото мито, тъй като качеството на износител е от съществено значение в това отношение. Всъщност от тази съдебна практика следва, че прякото засягане от регламент за налагане на защитни мерки на някои производители и износители на разглеждания продукт се дължи по-специално на факта, че им е вменена отговорност за сериозните затруднения, които са причинени или могат да бъдат причинени на промишлеността на Съюза. Производител, който не изнася продукцията си на пазара на Съюза обаче, а само я продава на пазара в страната си, не може да причини такива затруднения (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 74).

104

В случая от съображения 8, 35 и 38 от обжалвания регламент е видно, че в рамките на процедурата по изготвяне на извадка Комисията е получила тринадесет отговора от преработватели износители от Камбоджа. Трима от тях първоначално са избрани въз основа на най-големия обем износ за Съюза. След по-задълбочен анализ и получени от CRF коментари Комисията заменя двама износители от Камбоджа и уточнява, че в крайна сметка само едно дружество — износител от Камбоджа, е отговорило на въпросника. Следователно не се оспорва качеството „износител“ на камбоджанските дружества, за които се отнася процедурата по разследване и изготвяне на извадка. Освен това Комисията не оспорва, че така посочените камбоджански износители, които са засегнати от производството по приемане на обжалвания регламент, са членове на CRF. Сред тях Amru Rice (Cambodia) Co., Ltd е посочено поименно в обжалвания регламент, а Golden Rice (Cambodia) Co., Ltd е отговорило на изпратения от Комисията въпросник.

105

Освен това търговското поведение на камбоджанските износители е непосредственото основание за отправеното до Комисията искане за разследване, довело до приемането на обжалвания регламент. От друга страна, от съображения 62—64 от обжалвания регламент следва, че констатациите за наличието на сериозни затруднения за промишлеността на Съюза се основават пряко на износа на продукцията на членовете на CRF на пазара на Съюза и на тяхната търговска дейност.

106

Второ, що се отнася до наличието на последици за правното положение на съответните физически или юридически лица, от точки 52—62 по-горе следва, че доколкото възстановява митата по Общата митническа тарифа върху вноса за Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа от износителите — членове на CRF, обжалвания регламент изменя материалното положение на тези членове. В този смисъл е безспорно, че възстановяването на митата по Общата митническа тарифа може да затрудни износа за Съюза, което Комисията признава в съображение 84 от обжалвания регламент. Освен това обжалваният регламент изменя и правното им положение. Всъщност посоченият регламент изменя признатото на камбоджанските износители с Регламента за ОСП право да се ползват от привилегирован достъп до пазара на Съюза посредством пълно суспендиране на митата по Общата митническа тарифа.

107

Трето, с оглед на принципите, изложени в точки 63—65 по-горе, следва да се отхвърли доводът на Комисията, че правното положение на износителите — членове на CRF, не е пряко засегнато, тъй като въведените с обжалвания регламент защитни мерки се прилагат само за установените в Съюза вносители. Всъщност тези мерки засягат пряко износителите — членове на CRF, чиято икономическа дейност е ограничена. Временното възстановяване на митата по Общата митническа тарифа върху вноса за Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа е равнозначно на ограничаване на достъпа до пазара на Съюза на износители, които преди това са се ползвали от преференциален достъп до пазара на Съюза посредством специален режим на тарифни преференции. Така само фактът, че износителите — членове на CRF, не плащат тарифите, приложими за вноса в Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, тъй като тези мита са платени от вносителите, не позволява да се заключи, че обжалваният регламент не поражда никакви последици за правното им положение.

108

Четвърто, дружество, за чиито продукти са наложени защитни мерки, е пряко засегнато от регламент за налагане на такива мерки, тъй като този регламент задължава митническите власти на държавите членки да събират наложеното мито, без да им оставя каквото и да било право на преценка (вж. в този смисъл решения от 25 септември 1997 г., Shanghai Bicycle/Съвет, T‑170/94, EU:T:1997:134, т. 41 и цитираната съдебна практика, и от 19 ноември 1998 г., Champion Stationery и др./Съвет, T‑147/97, EU:T:1998:266, т. 31). В случая в точки 66 и 68 по-горе вече бе констатирано, че обжалваният регламент не оставя никаква свобода на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му.

109

Ето защо следва да се заключи, че износителят — член на CRF, който е посочен от Комисията в обжалвания регламент, и износителите — членове на CRF, които са посочени и засегнати от производството по приемане на обжалвания регламент, са пряко засегнати от обжалвания регламент.

110

Както вече бе посочено в точки 42, 71—77, 100 и 101 по-горе, нормативният характер на обжалвания регламент не изключва възможността някои предприятия да бъдат лично засегнати от него поради някои присъщи за тях качества, които ги разграничават от всички останали лица.

111

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че съдебната защита на предприятия, лично засегнати от защитни мерки, не може да бъде засегната само от обстоятелството, че мерките са наложени по отношение на отделна държава, а не на отделни предприятия (вж. в този смисъл решение от 25 септември 1997 г., Shanghai Bicycle/Съвет, T‑170/94, EU:T:1997:134, т. 38). Така фактът, че защитните мерки, наложени с обжалвания регламент, се налагат на национално равнище, а не по отношение на посочените износители, сам по себе си не е пречка за съдебната защита на износителите — членове на CRF.

112

При всички положения вече е постановено, че производител износител, който поименно е посочен в обжалван регламент, може да се счита за лично засегнат (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 28 и цитираната съдебна практика). В случая от точка 104 по-горе следва, че Amru Rice (Cambodia) Co. е посочено поименно в обжалвания регламент и че в хода на процедурата по изготвяне на извадка и по разследване Комисията е посочила и други износители — членове на CRF.

113

По-нататък, що се отнася до процесуалните гаранции, от които се ползват членовете на CRF като износители от Камбоджа, следва да се констатира, че в съответствие с процедурните правила, установени с Делегирания регламент, на износителите на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, както и на „заинтересованите лица“ по смисъла на член 22, параграф 3 от Регламента за ОСП, се признават определени права и процесуални гаранции.

114

Така Делегираният регламент предвижда, че износителите, както и всички други заинтересовани страни имат право да бъдат уведомени за започването на разследването и да получат пълния текст на писмената жалба (член 10, параграф 2 от Делегирания регламент). Ако Комисията желае да извърши проверки на място, включително в трети страни, за да провери по-специално документацията на износителите, тя трябва да получи съгласието на икономическите оператори, засегнати от тези проверки, и да ги информира за естеството на информацията, която трябва да се провери и да се предостави (член 12 от Делегирания регламент). На заинтересованите страни се признават и останалите права, подробно описани в точки 83 и 84 по-горе.

115

В това отношение следва да се припомни, че от точка 104 по-горе безспорно е видно, че камбоджанските дружества, до които се отнася процедурата по изготвяне на извадка и по разследване, имат качеството на износители и че тези износители са членове на CRF. Впрочем Amru Rice (Cambodia) CO., износител — член на CRF, е посочено поименно от Комисията в списъка на „заинтересованите страни“.

116

Освен това, що се отнася до активното участие на износителите — членове на CRF, в производството по приемане на обжалвания регламент, от точки 104 и 115 по-горе следва, че определен брой от износителите — членове на CRF, са избрани от Комисията и са участвали в процедурата по изготвяне на извадка и в производството по разследване. Комисията признава, че е използвала, доколкото е възможно, данните и коментарите, предоставени от участвалите в разследването износители — членове на CRF (съображения 8, 19, 35 и 38 от обжалвания регламент).

117

Обстоятелството, че Комисията е решила да не вземе предвид информацията, предоставена от някои от участващите в подготвителното разследване предприятия, не поставя под въпрос възможността тези предприятия да се позоват на участието си, за да докажат своето индивидуализиране. Износителите, които са участвали в процедурата по изготвяне на извадка, както и първоначално избраните износители, са участвали в подготвителната процедура по разследване и тяхното становище е разгледано от Комисията в рамките на производството по приемане на обжалвания регламент. Този извод не се поставя под съмнение от факта, че в крайна сметка Комисията е решила да не използва предоставената от тези износители информация (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., Sinochem Heilongjiang/Съвет, T‑161/94, EU:T:1996:101, т. 47).

118

Освен това, що се отнася до задължението на Комисията да отчете последиците от акта, който възнамерява да приеме, за положението на производителите износители — членове на CRF, от съображения 81 и 84 от обжалвания регламент е видно, че като посочва, че „не би се наложило спрямо Камбоджа […] да се прилагат пълните мита за целия тригодишен период, като износът от [тази държава] ще се затрудни, но [тя] постепенно ще [може да изнася] повече ориз Indica за Съюза“, Комисията признава, че посоченият регламент се отразява неблагоприятно на икономическото положение на камбоджанските износители и на правото им да изнасят за Съюза ориз „Indica“ с произход от Камбоджа. За да реши, че постепенно намаляване на митническата ставка по Общата митническа тарифа би било достатъчно, тя е взела предвид и тези последици.

119

Накрая, следва да се добави, че лично засегнати могат да бъдат онези физически или юридически лица, на които са наложени защитни мерки въз основа на данните за тяхната търговска дейност (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2018 г., Rotho Blaas, C‑207/17, EU:C:2018:840, т. 33 и цитираната съдебна практика).

120

В случая от съображения 27—42, 61—64, 66—68, 76 и 77 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е използвала данните на Евростат за вноса от Камбоджа, тоест за камбоджанските предприятия износители, изразени в абсолютни стойности и в пазарни дялове, както и техните цени, и изрично е свързала увеличаването на този внос със сериозните затруднения, причинени на промишлеността на Съюза, които според Комисията обосновават приемането на защитни мерки. Така износителят — член на CRF, посочен поименно в обжалвания регламент, и износителите — членове на CRF, посочени от Комисията и засегнати от процедурата по изготвяне на извадка и производството по разследване, са лично засегнати от обжалвания регламент, тъй като въз основа на данни за търговската им дейност са им били наложени защитните мерки.

121

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че членовете на CRF, износители за Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, са част от затворена категория по смисъла на съдебната практика, които са посочени поименно в обжалвания регламент и са участвали в производството по приемане на този регламент, на които, въз основа на данни за търговската им дейност, са били наложени защитни мерки и по отношение на които последиците от посочените мерки са били взети предвид за определянето на митата по Общата митническа тарифа. Следователно тези предприятия са лично засегнати от обжалвания регламент.

122

Поради това следва да се заключи, че CRF е процесуално легитимирано да действа от името на тези от свои членове — износители за Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, които са пряко и лично засегнати от обжалвания регламент, и не е необходимо да се разглежда въпросът дали CRF е легитимирано да действа от свое име или от името на тези от своите членове, които не са посочени от Комисията или не са засегнати от производството по приемане на обжалвания регламент, нито да се определя дали обжалваният регламент представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на втората хипотеза, предвидена от цитираната в точка 39 по-горе съдебна практика.

123

Тъй като при условията на евентуалност Комисията повдига довод за липса на правен интерес на Кралство Камбоджа и CRF, Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да породи правни последици и когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 63, от 21 декември 2011 г., ACEA/Комисия, C‑319/09 P, непубликувано, EU:C:2011:857, т. 67, от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 67 и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 54).

124

Интересът на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ. Той не може да се свързва с бъдещо несигурно събитие. Този интерес трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (вж. решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и 57 и цитираната съдебна практика, и от 10 април 2019 г., Deutsche Post/Комисия, T‑388/11, EU:T:2019:237, т. 48 и цитираната съдебна практика).

125

Жалбоподателят е този, който трябва да докаже правния си интерес. Ако интересът, на който се позовава даден жалбоподател, се отнася до бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че накърняването на това положение вече е сигурно. Жалбоподателят обаче не може да се позовава на бъдещи и несигурни събития, за да обоснове интереса си от отмяната на обжалвания акт (вж. решение от 30 април 2014 г., Hagenmeyer и Hahn/Комисия, T‑17/12, EU:T:2014:234, т. 39 и цитираната съдебна практика).

126

В случая Общият съд припомня, че вече бе установено, че обжалваният регламент поражда последици както за икономическото, така и за правното положение на Кралство Камбоджа и на износителите — членове на CRF.

127

Тъй като обжалваният регламент засяга дейността на Кралство Камбоджа и на CRF, отмяната на възстановените с посочения регламент мита по Общата митническа тарифа, с които се облага вносът в Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, може да донесе лична полза на Кралство Камбоджа и на CRF.

128

Поради това следва да се заключи, че Камбоджа и CRF — от името на нейните членове износители, засегнати от разследването, довело до приемането на обжалвания регламент — имат интерес от отмяната на посочения регламент.

129

Този извод не се поставя под съмнение от съдебната практика, посочена от Комисията.

130

Всъщност в решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), Съдът се е произнесъл по въпроса за прилагането на споразумение за либерализация от органите на трета държава към географска зона, предмет на териториални претенции. Така въпросът повдига проблеми, свързани с международното право за признаване на границите на дадена територия, а не с последиците на регламент, който спада към търговската политика на Съюза.

131

От всичко изложено по-горе следва, че възражението за недопустимост трябва да се отхвърли.

132

Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството. Тъй като с настоящото определение не се слага край на производството, Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

определи: