1

На 25 юли 2014 г. жалбоподателите — Европейската гражданска инициатива „Един от нас“ и други жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение, подават жалба за отмяна, като главно искане, на Съобщение COM(2014) 355 окончателен на Комисията от 28 май 2014 година относно Европейската гражданска инициатива „Един от нас“ (наричано по-нататък „обжалваното съобщение“), и при условията на евентуалност, на член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (ОВ L 65, стр. 1).

2

На основание член 24, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., резюме на жалбата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 17 ноември 2014 г. (ОВ C 409, стр. 45).

3

С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 6 и на 9 февруари 2015 г., Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, посочени заедно с Европейската комисия като ответници в жалбата, правят възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

4

С молби, подадени в секретариата на Общия съд на същите дати, Парламентът и Съветът молят да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията в хипотезата, в която жалбата бъде приета за допустима по отношение на тях.

5

Молбите, посочени в точка 4 по-горе, са връчени на жалбоподателите, на Комисията, на Парламента, що се отнася до молбата на Съвета, и на Съвета, що се отнася до молбата на Парламента, в съответствие с член 116, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

6

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 март 2015 г., Международната федерация по семейно планиране (наричана по-нататък „IPPF“) иска да встъпи в подкрепа на Комисията, Парламента и Съвета.

7

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 април 2015 г., Marie Stopes International (наричана по-нататък „MSI“) иска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията, Парламента и Съвета.

8

Молбите, посочени в точки 6 и 7 по-горе, са връчени на жалбоподателите, на Комисията, на Парламента и на Съвета в съответствие с член 116, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

9

С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 27 май и 2 юли 2015 година, жалбоподателите повдигат възражения срещу молбите за встъпване на MSI и на IPPF.

10

С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 8 май и 12 юни 2015 г., Комисията посочва, че няма възражение относно молбите за встъпване на MSI и IPPF.

11

Парламентът и Съветът не представят становища по молбите за встъпване, посочени в точки 6 и 7 по-горе.

12

С писмо до секретариата на Общия съд, подадено на 15 юни 2015 г., MSI и IPPF информират Общия съд, че жалбоподателите са публикували в интернет сайт молбата за встъпване на MSI, като публикацията се придружава от негативни коментари за тази организация. Двамата молители за встъпване искат по-конкретно от Общия съд да използва способите, с които той разполага, включително и възлагането на съдебните разноски, за да предотврати подобна бъдеща злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателите.

13

С процесуално-организационно действие, прието на основание член 89, параграф 3, буква a) от Процедурния правилник на Общия съд, жалбоподателите са поканени да изложат становище по твърденията, посочени по-горе, на двамата молители за встъпване, което те правят с писмено становище, представено на 31 август 2015 г. в определения от Общия съд срок.

14

С ново процесуално-организационно действие, прието на основание член 89, параграф 3, буква a) от Процедурния правилник, и с оглед на това, че молбите за встъпване на MSI на IPPF са публикувани на интернет сайта, посочен в точка 12 по-горе, от жалбоподателите се иска да уточнят дали те са предоставили на този сайт посочените молби за встъпване, и ако това не е така, да разяснят по какъв начин според тях тези документи са се оказали на разположение на посочения интернет сайт. Жалбоподателите отговарят с писмено становище, представено на 17 ноември 2015 г. в определения от Общия съд срок.

15

С определение от 26 ноември 2015 г. първи състав на Общия съд отхвърля жалбата като недопустима в частта ѝ, в която тя е насочена срещу член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, като вследствие на това Парламентът и Съветът вече не се считат за ответници в производството.

16

С решение от 30 ноември 2015 г. председателят на първи състав на Общия съд уважава молбите за встъпване на Парламента и на Съвета, като уточнява, че техните права са предвидените в член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

17

С ново процесуално-организационно действие, прието от Общия съд на основание член 89, параграф 3, буква a) от Процедурния правилник, Комисията, от една страна, и MSI и IPPF, от друга страна, представят писмени становища, съответно на 4 декември и на 11 декември 2015 г., относно отговора на жалбоподателите, съдържащ се в неговото становище от 17 ноември 2015 г. (вж. точка 14 по-горе).

18

Съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, всяко лице, което може да докаже своя интерес от изхода на висящо пред Съда дело, освен в случаите на дела между държави членки, между институциите на Европейския съюз или между държави членки и институции на Съюза, може да встъпи по това дело.

19

Видно от постоянната съдебна практика, понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на посочената разпоредба, трябва да се дефинира от гледна точка на самия предмет на спора и да се разбира като пряк и настоящ интерес от решението по самите искания, а не като интерес по отношение на основанията или на изтъкнатите доводи. Всъщност под „изход“ на делото трябва да се разбира окончателното решение, искано от сезирания съд, така както то бъде записано в диспозитива на съдебното решение. Следва по-конкретно да се провери дали встъпилата страна е засегната пряко от обжалвания акт и дали нейният интерес от изхода на делото е несъмнен (вж. определение от 25 февруари 2003 г., BASF/Комисия, T‑15/02, Rec, EU:T:2003:38, т. 26 и цитираната съдебна практика).

20

Видно от преписката, IPPF е федерация, създадена по правото на Обединеното кралство с International Planned Parenthood Federation Act от 1977 г. (Законът за Международната федерация за семейно планиране). Съгласно член 4 от International Planned Parenthood Federation Act нейните цели са, първо, развитие на образованието на народите в света в областта на семейното планиране и отговорното родителство, второ, запазване и опазване както на психическото, така и на физическото здраве на родителите, децата и младежите чрез насърчаване и подкрепа за службите за ефективно семейно планиране, трето, възпитание на лицата по демографските въпроси на тяхната общност и на целия свят, и четвърто, стимулиране на подходящите научни изследвания във всички аспекти на репродуктивната функция на човека, както и на тяхната правна уредба, и разпространяване на резултатите от тези изследвания.

21

IPPF посочва, без да бъде оспорена по този пункт, че в нея като членове влизат 152 национални организации, наричани „членуващите сдружения“, като всяко от тях извършва дейности в определени страни, както и в международен план. Списък на тези членове е приложен към молбата за встъпване.

22

IPPF посочва също така, да бъде оспорена по този пункт, че чрез 65000 пунктове членуващите сдружения предоставят услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включващи семейно планиране, аборт, здравето на майката и детето, както и лечение, превенция и полагане на грижи при заболявания, предавани по полов път. IPPF уточнява, че тя защитава здравето и правата на всички в сексуалната и репродуктивната област. Съгласувано със своите членове тя насърчава правителствата и другите ключови фактори, вземащи решения, в национален, регионален и световен план, да развиват дейността си в областта на здравето и сексуалните и репродуктивните права, да приемат политики и законодателство, съответстващо на тези задачи, и да финансират програмите и този вид услуги.

23

IPPF поддържа, че нейната молба за встъпване трябва да бъде уважена, тъй като тя е представително сдружение, което има за цел защита на своите членове по дела като настоящото, поставящи принципни въпроси, които могат да засегнат последните.

24

Съгласно постоянната съдебна практика се допуска встъпване на представителни сдружения, които имат за цел защита на своите членове по дела, повдигащи принципни въпроси, които могат да засегнат тези членове (определения от 17 юни 1997 г., National Power и PowerGen/Комисия, C‑151/97 P(I) и C‑157/97 P(I), Rec, EU:C:1997:307, т. 66, от 28 септември 1998 г., Pharos/Комисия, C‑151/98 P, Rec, EU:C:1998:440, т. 6 и от 26 юли 2004 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04 R, Rec, EU:T:2004:246, т. 37). По-конкретно, встъпването на сдружение по дело се допуска, ако това сдружение представлява значителен брой предприятия, осъществяващи дейност в съответния сектор, ако целите му включват защита на интересите на неговите членове, ако делото може да повдигне принципни въпроси, засягащи функционирането на съответния сектор, и следователно ако предстоящото решение може в значителна степен да засегне интересите на неговите членове (определения от 8 декември 1993 г., Kruidvat/Комисия, T‑87/92, Rec, EU:T:1993:113, т. 14, от 28 май 2004 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑253/03, Rec, EU:T:2004:164, т. 18 и от 18 октомври 2012 г., ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA, T‑245/11, EU:T:2012:557, т. 12).

25

Съдът е уточнил, че възприемането на широко тълкуване на правото на встъпване по отношение на сдруженията цели да позволи по-добре да се преценят обстоятелствата по делата, като същевременно се избягват множество индивидуални встъпвания, които биха засегнали ефикасността и доброто протичане на производството (определение по дело National Power и PowerGen/Комисия, т. 24 по-горе, EU:C:1997:307, т. 66 и ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA, т. 24 по-горе, EU:T:2012:557, т. 13).

26

В конкретния случай следва да се разгледа, първо, дали делото може да повдигне принципни въпроси, които засягат съответния сектор по такъв начин, че интересите на членовете на IPPF биха могли да бъдат засегнати от предстоящото решение.

27

В това отношение IPPF изтъква, че една от основните цели на обсъжданата в случая гражданска инициатива се състои в това да възпрепятства финансирането от Съюза на абортите и на организациите, които ги насърчават или поощряват както в него, така и извън него. Това засягало дейността на IPPF, която не се ограничавала с това да предоставя чрез своите членуващи сдружения услуги, свързани с абортите, но която също така се борела в полза на сексуалното и репродуктивното здраве, както и в полза на правото на всяка жена на избира безопасни услуги, свързани с абортите, и да има достъп до тях. Вследствие на това обсъжданата гражданска инициатива повдигала сериозен принципен въпрос, който можел да засегне IPPF и нейните членове.

28

IPPF уточнява, че има интерес от изхода на делото по следните три причини.

29

На първо място, ако Общият съд потвърди законосъобразността на обжалваното съобщение, това щяло да даде пряко отражение върху финансовите интереси на IPPF, доколкото съобщението гарантирало от правна страна, че нейните дейности няма да бъдат предмет на пълна забрана за финансиране от страна на Съюза. В замяна на това, ако жалбата бъде уважена, и ако Комисията трябва да преразгледа позицията, изразена от нея в обжалваното съобщение, IPPF щяла да бъде изправена пред опасността от това да ѝ бъдат отнети сериозни източници на финансиране. Дори отмяната на обжалваното съобщение да няма като непосредствена последица намаляване на финансирането на IPPF и на нейните членове, подобна отмяна непременно щяла да има преки последици за техните интереси поради възобновяването на дискусията за бъдещото им потенциално финансиране от Съюза. От друга страна, ако жалбата бъдела уважена, IPPF и нейните членове щели да бъдат задължени да защитават отново своята мисия и да обосновават своята работа с цената на значителни разходи.

30

На второ място, IPPF изтъква, че жалбата и приложенията към нея съдържат неверни данни за нейните дейности. Ако тези данни бъдат възприети в съдебното решение, с което се слага край на производството, нейната репутация би била засегната, което би могло да даде отрицателно отражение върху възможностите ѝ за набиране на средства. Затова IPPF имала интерес от встъпването си, за да коригира тези данни и да защити своята репутация.

31

На трето място, IPPF поддържа, че настоящото дело повдига съществени принципни въпроси, свързани с политиката на Съюза в областта на свободата на репродукцията. Встъпването на IPPF от името на нейните членове би улеснило преценката на делото от гледна точка на неговия общ контекст. Като организация, която поддържа позиция, различна от тази на жалбоподателите, относно свободата на репродукцията, включително и правото да се избират безопасни услуги, свързани с аборта, и достъп до тях, IPPF би имала пряк интерес от това да бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателите.

32

Жалбоподателите възразяват срещу молбата за встъпване на IPPF по-конкретно с мотива, че нейният интерес от изхода на делото, доколкото такъв съществува, е прекалено непряк и неопределен.

33

В това отношение, първо, следва да се посочи, че разглежданата в случая гражданска инициатива има за цел по същество Съюзът да преустанови финансирането на дейностите, „които предполагат унищожаването на човешки ембриони, по-конкретно в областта на научните изследвания, помощта за развитие и общественото здравеопазване“. В това отношение организаторите на тази инициатива прилагат към молбата за нейната регистрация три предложения за законодателни промени. От това следва безспорно, че целта на разглежданата гражданска инициатива е в конфликт с дейностите на IPPF и на нейните членове, доколкото последните предоставят услуги, свързани с абортите, и работят за насърчаването на семейното планиране и на сексуалните и репродуктивните права.

34

По-нататък, следва да се припомни, че жалбата по делото има за предмет отмяна на обжалваното съобщение, прието на основание член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, в което Комисията преценява, че не е необходимо да представя предложение на законодателя на Съюза относно законодателните промени, предлагани от съответната гражданска инициатива.

35

Всъщност член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 предвижда, че когато Комисията получи гражданска инициатива при спазване на всички приложими процедури и условия в горепосочения регламент:

„[…] в срок от три месеца излага в съобщение своите правни и политически заключения за гражданската инициатива, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не“.

36

Съдържанието на член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 трябва да се чете в светлината на съображение 1 от посочения регламент, което уточнява, че:

„[…] процедура[та на гражданската инициатива] предоставя на гражданите възможност пряко да се обърнат към Комисията с искане и да я приканят да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, подобно на правото, предоставено на Европейския парламент съгласно член 225 [ДФЕС] и на Съвета съгласно член 241 [ДФЕС]“.

37

От това следва, че уважаването или отхвърлянето на жалбата от Общия съд може да засегне само непряко и неопределено интересите на IPPF и на нейните членове, свързани с финансирането на техните дейности от Съюза, доколкото чрез обжалваното съобщение Комисията се ограничава единствено до това да откаже да представи на законодателя на Съюза предложение за правен акт относно законодателните промени, предлагани от разглежданата гражданска инициатива.

38

Затова, дори и да се предположи, че жалбата бъде уважена, това обстоятелство би могло да доведе, в най-неблагоприятната за IPPF и за нейните членове хипотеза, само до представяне от Комисията на законодателя на Съюза на предложението за правен акт относно посочените по-горе изменения. Това предложение за правен акт обаче би съставлявало само етап от една поредица от бъдещи актове и дейности, резултатът от които би бил приемането на правен акт на Съюза, забраняващ финансирането на дейностите, „които предполагат унищожаването на човешки ембриони“ (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 18 май 2015 г., Izsák и Dabis/Комисия, T‑529/13, EU:T:2015:325, т. 29).

39

Също така, противно на твърдението на IPPF, евентуалното потвърждаване от Общия съд на законосъобразността на обжалваното съобщение, в правно отношение не би гарантирало по никакъв начин на IPPF и на нейните членове, че техните дейности няма да са предмет на забрана за финансиране от страна на Съюза, като законодателна инициатива в това отношение може да постъпи както от Парламента на основание член 225 ДФЕС, така и от Съвета по силата на член 241 ДФЕС.

40

Освен това се налага изводът, че според самата IPPF евентуалната отмяна от Общия съд на обжалваното съобщение не би имала преки последици за нейното финансиране и за финансирането на нейните членове (вж. т. 29 по-горе). Изтъкнатото обстоятелство, че тази отмяна би имала преки последици за интересите на IPPF и на нейните членове поради възобновяването на дискусията за потенциалното им бъдещо финансиране от Съюза и поради факта, че те ще трябва да защитават отново своята мисия и своята работа в рамките на тази дискусия, не може да бъде прието, доколкото то не доказва настоящо и несъмнено засягане на IPPF и на нейните членове по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 19 по-горе.

41

От друга страна, следва да се отхвърли твърдението на IPPF, че нейното встъпване е обосновано от интереса ѝ да коригира съдържащите се в преписката данни, които засягали нейната репутация (вж. т. 30 по-горе), доколкото този интерес не е свързан с предмета и с изхода от делото по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 19 по-горе. Следователно позоваването на този интерес е релевантно за преценката на интереса от встъпването на IPPF.

42

И накрая, следва да се посочи, че настоящото дело поставя главно, от една страна, въпроси, свързани с това дали обжалваното съобщение подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС, и от друга страна, видно от посочените основания за отмяна, въпроси, отнасящи се до естеството и съдържанието на задълженията на Комисията в рамките на член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011. От това следва, че „центърът на тежестта“ на настоящото дело не се отнася до въпросите, свързани с политиката на Съюза в областта на свободата на репродукцията, и че вследствие на това встъпването на IPPF като сдружение, предоставящо чрез своите членове услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и работещо за насърчаването на свободата на репродукцията, не би допринесло за по-добрата преценка от Общия съд на обстоятелствата по делото по смисъла на цитираната в точка 25 по-горе съдебна практика.

43

С оглед на предходните съображения следва да се направи изводът, че независимо от въпроса дали IPPF е представително сдружение и дали нейната цел включва защита на интересите на членовете ѝ, тези интереси не могат да бъдат засегнати в значителна степен от предстоящото съдебно решение по смисъла на цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика. Вследствие на това молбата за встъпване на IPPF трябва да бъде отхвърлена.

44

Според нейните твърдения MSI е фондация, учредена по законодателството на Англия и Уелс, която предоставя услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително и пълна гама противозачатъчни методи и достъп до безопасни услуги, свързани с аборта и с периода след аборта, чрез своите бюра и партньори в 37 страни в света. Видно от нейния устав, тя има за задача по-конкретно не само да предоставя посочените услуги, но и да намалява смъртността при родилките, да възпрепятства бедността и безизходицата, произтичащи от непланираната бременност, и да извършва или насърчава научните изследвания в областта на посочените по-горе здравни услуги.

45

В подкрепа на молбата си за встъпване, за да обоснове своя интерес от изхода на делото, MSI изтъква точно същите доводи като IPPF (вж. т. 27—31 по-горе). По-конкретно тя изтъква, на първо място, че потвърждаването от Общия съд на законосъобразността на обжалваното съобщение би имало пряко отражение върху нейните финансови интереси, и на второ място, че имала интерес от встъпването, за да коригира неверните данни, съдържащи се в преписката по делото, относно нейните дейности и да защити своята репутация, и на трето място, че нейното встъпване би улеснило преценката на Общия съд на делото от гледна точка на неговия общ контекст. По изложените в точки 33—42 по-горе причини следва да се направи изводът, че тези съображения не доказват пряк, несъмнен и настоящ интерес от изхода на делото по смисъла на цитираната в точка 19 по-горе съдебна практика. Следователно молбата за встъпване на MSI трябва да бъде отхвърлена.

46

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник, който е приложим в случая по силата на член 144, параграф 6 от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 135, параграф 2 от Процедурния правилник обаче Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от нейното поведение.

47

В конкретния случай IPPF и MSI в писмените си становища, представени на 11 декември 2015 г. (вж. т. 17 по-горе), искат жалбоподателите да бъдат осъдени да понесат съдебните им разноски, свързани с молбите за встъпване, или поне съдебните им разноски, възникнали в резултат на разгласяването на посочените молби в интернет мрежата. IPPF и MSI мотивират своите молби за възлагане на съдебните разноски, като изтъкват, че жалбоподателите носят отговорност за посоченото по-горе разгласяване, извършвайки по този начин злоупотреба с процесуални права.

48

Жалбоподателите, оспорвайки твърдението, че са постъпили незаконосъобразно, не правят искания, свързани със съдебните разноски. Комисията също не прави такива искания.

49

Следва обаче да се припомни, че по силата на правилата за разглеждане на делата от Общия съд страните се ползват от защита срещу неподходящото използване на доказателствата по делото (решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет, T‑174/95, Rec, EU:T:1998:127, т. 135). Така съгласно член 5, параграф 8 от Указанията за секретаря на Общия съд, които са били приложими към деня на публикуването в интернет сайта, посочен в точка 12 по-горе, на молбите за встъпване на IPPF и на MSI, трети лица, частноправни или публичноправни, не могат да имат достъп до преписката по делото или до материалите по делото без изрично разрешение от председателя на Общия съд или — ако делото е все още висящо — от председателя на разглеждащия делото съдебен състав, след като бъдат изслушани страните, като се уточнява, че такова разрешение може да се дава само въз основа на писмена молба, придружена от подробно обяснение на законния интерес от запознаване с преписката.

50

Тази разпоредба отразява един основен аспект на общия принцип на добро правораздаване, съгласно който страните имат право да защитават своите интереси независимо от всякакво външно влияние, включително и от страна на обществеността (решение Svenska Journalistförbundet/Съвет, т. 49 по-горе, EU:T:1998:127, т. 136). От това следва, че страна, на която е предоставен достъп до процесуалните документи на други страни, може да използва това право само за защитата на собственото си становище, а не с друга цел, каквато е предизвикването на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (решение Svenska Journalistförbundet/Съвет, т. 49 по-горе, EU:T:1998:127, т. 137). По този начин това допринася да се гарантира през цялото времетраене на съдебното производство нормалното протичане на устните състезания между страните, както и на разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело, и да се предотвратят, дори и само в представите на обществеността, възможностите за упражняване на външен натиск върху правораздавателната дейност и нарушаването на нормалното протичане на съдебните прения (вж. определение от 25 февруари 2015 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, T‑812/14 R, EU:T:2015:119, т. 14 и цитираната съдебна практика).

51

Видно от съдебната практика, действие, което противоречи на горепосочения аспект на общия принцип на добро правораздаване, съставлява злоупотреба с процесуални права, която може да се вземе предвид при разпределянето на съдебните разноски (вж. в този смисъл решение Svenska Journalistförbundet/Съвет, т. 49 по-горе, EU:T:1998:127, т. 139 и 140).

52

Важно е освен това да се посочи, че защитата, предоставяна на страните в съдебното производство по силата на горепосочения аспект на общия принцип на добро правораздаване, трябва да се разпростира и по отношение на молителите за встъпване пред Общия съд. Тези молители за встъпване участват всъщност в съдопроизводството и на това основание трябва да се ползват със същата степен на защита като страните в производството по отношение на възможността за защита на техните интереси, независимо от всякакво външно влияние, включително и от страна на обществеността.

53

В конкретния случай е установено, че молбите за встъпване на IPPF и на MSI са публикувани под формата на електронни линкове към съдържанието им в статиите, поместени на интернет сайт, чието създаване според неговите автори и редактори представлява „способ за създаване на общност, основана на цялостно разбиране за човешкото достойнство — достойнство, което е от полза за всички човешки същества, от момента на зачеването им до тяхната естествена смърт“. Следва също така да се посочи, че тези статии се позовават директно на производството по настоящото дело пред Общия съд и представят двамата молители за встъпване в негативна светлина, с цел по този начин сред обществеността да се създадат негативни чувства към тях.

54

В отговор на въпроса на Общия съд, представен в точка 14 по-горе, жалбоподателите заявяват, че както според тях е било закономерно и подходящо, те са съобщили всички данни във връзка с жалбата, включително и релевантните документи, единствено на онези, които са представлявали, а именно на организациите, участващи в Европейската гражданска инициатива „One of Us“. Според жалбоподателите това съобщение е могло непряко да доведе до публикуването на някои документи в интернет мрежата, макар и намерението им да не е било такова. Освен това жалбоподателите уточняват, че не носят издателска отговорност за съдържанието на съответния интернет сайт и че са изпратили на своите началници електронно писмо, с което са поискали електронните линкове към молбите за встъпване IPPF и на MSI да бъдат свалени от сайта.

55

В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателите не представят доказателства, позволяващи да се идентифицират „организациите“, на които те се позовават, и че тази информация не се извежда от преписката по делото. Освен това и във всички случаи следва да се изтъкне, че никоя от тези „организации“ не е идентифицирана като жалбоподател в жалбата. В тази жалба като жалбоподатели се определят Европейската гражданска инициатива „One of Us“, както и седем физически лица, които в качеството си на организатори по смисъла на член 2 от Регламент № 211/2011, са членове на гражданския комитет на тази инициатива.

56

От друга страна, жалбоподателите признават, че съобщаването на молбите за встъпване на IPPF и на MSI на тези „организации“ е могло непряко да има за последица публикуването на тези документи в интернет мрежата.

57

Следва да се посочи освен това, че видно от интернет сайта, представен в точка 53 по-горе, неговите автори и редактори заявяват своята подкрепа, без изобщо да членуват в тях, за определени организации и образувания, сред които е Европейската гражданска инициатива „One of Us“, и препоръчват сърфиране из интернет сайта на посочената гражданска инициатива.

58

Твърдението на жалбоподателите, че не са имали намерение да публикуват на посочения по-горе интернет сайт молбите за встъпване на IPPF и на MSI, не е убедително за Общия съд. Всъщност статиите, публикувани на този интернет сайт, съдържащи линкове към посочените молби за встъпване, се отнасят изрично и пространно до настоящото съдебно производство, агресивно привеждат аргументи в полза на становището на жалбоподателите, изложено пред Общия съд, и съдържат и електронни линкове към писмените им становища, както и пасажи от тези писмени становища. Във всички случаи, дори и да се предположи, че твърдението на жалбоподателите е точно, това не променя с нищо обстоятелството, както основателно отбелязва Комисията в становището си, посочено в точка 17 по-горе, че като са съобщили на гореспоменатите „организации“ молбите за встъпване на IPPF и на MSI, жалбоподателите обективно са създали опасност от разгласяване на спорната публикация в интернет мрежата.

59

С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че жалбоподателите не са чужди на обстоятелствата, довели до публикуването на интернет сайта, представен в точка 53 по-горе, на гореспоменатите молби за встъпване, и на причиненото по този начин посегателство върху правото на двамата молители за встъпване да защитават своите интереси независимо от всяко външно влияние по смисъла на цитираната в точка 50 по-горе съдебна практика. От това следва също така, че жалбоподателите са използвали по неподходящ начин тези процесуални актове по смисъла на цитираната в точка 49 по-горе съдебна практика.

60

Следва освен това да се отхвърли като ирелевантно твърдението на жалбоподателите, съдържащо се в писменото им становище от 17 ноември 2015 г. (вж. т.а 14 по-горе), според което молбите за встъпване на IPPF и на MSI не съдържали поверителни данни. Всъщност забраната за една страна да използва правото си на достъп до процесуалните актове на другите страни за цели, различни от свързаните със защитата на собствената си кауза, има за цел да гарантира спазването на общия принцип на добро правораздаване, а не да защити съдържанието на тези актове, за което се твърди, че е поверително.

61

Затова следва да се направи изводът, че жалбоподателите са допуснали злоупотреба с процесуални права по смисъла на съдебната практика, представена в точка 51 по-горе, злоупотреба, която може да се има предвид при разпределянето на съдебните разноски на основание член 135, параграф 2 от Процедурния правилник.

62

В светлината на изложеното по-горе би се дала справедлива преценка на обстоятелствата в конкретния случай, ако се реши, че след като жалбоподателите не са представили искания, свързани със съдебните разноски, те понасят направените от тях съдебни разноски, а също така, поради допуснатата злоупотреба с процесуални права, три четвърти от съдебните разноски, направени от IPPF и от MSI.

63

IPPF и MSI понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.

64

След като не е направила искания, свързани със съдебните разноски, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПЪРВИ СЪСТАВ НА ОБЩИЯ СЪД

определи: