РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

4 юли 2007 година

Дело T‑502/04

Stéphane Lopparelli

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2003 г. — Предоставяне на точки за предимство“

Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на решението, с което на жалбоподателя се предоставят точки за предимство в процедурата за повишаване за 2003 г., както и на решението името му да не бъде вписано в списъка на длъжностните лица, повишени в стъпка А 5 в същата процедура

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи

(член 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      В рамките на въведената с вътрешен акт на Комисията система за повишаване, основаваща се на количествено измерване на заслугите, характеризираща се с ежегодно предоставяне на различни видове точки на длъжностните лица и с необходимостта още в процедурата за 2003 г. да се достигне определен праг, отговарящ на брой набрани точки, за да може да бъде получено повишаване, като преходната мярка, състояща се в автоматичното предоставяне, в зависимост от старшинството в съответната степен, на много ограничен брой точки за предимство в процедурата за 2003 г., от една страна, е обоснована от свързана с преминаването към новата система за повишаване належаща нужда, и от друга страна, не е непропорционална, тъй като тя сама по себе си не придава определяща роля на старшинството в съответната степен. Ето защо не може да се смята, че с тази мярка се превишават правомощията, които има органът по назначаването, за да организира временно промяната на правилата относно повишаването на длъжностните лица и следователно не противоречи на членове 43 и 45 от Правилника.

(вж. точки 51—54)

2.      В рамките на въведената с вътрешен акт на Комисията система за повишаване, основаваща се на количествено измерване на заслугите, характеризираща се, от една страна, с ежегодно предоставяне на длъжностните лица на различни видове точки, някои от които „точки за заслуги“, са резултат от промяната на получената от длъжностното лице атестация при периодичното му оценяване на основание член 43 от Правилника, други — „точки за предимство“, които имат за цел да се отличат най-заслужилите от длъжностните лица, за да се увеличат шансовете им за повишаване, и от друга страна, с необходимостта да се достигне определен праг, отговарящ на определен брой натрупани точки, за да може да бъде получено повишаване, нито съществуването на праг за повишаване, нито съществуването на квота за предоставяне на точки за предимство в рамките на всяка генерална дирекция, нито указването на средна стойност, която трябва да бъде достигната за предоставянето на точки за заслуги, не са от естество да попречат на съпоставяне на заслугите, в нарушение на член 45 от Правилника, на принципа на равно третиране и на този на право на развитие в кариерата. Напротив, оказва се, че тези механизми са от такова естество, че насърчават реалното изразяване на представително оценяване на заслугите на длъжностните лица, като същевременно гарантират най-висока степен на сравнимост на оценките във всички генерални дирекции на Комисията и в резултат на това — равното третиране на посочените длъжностни лица. В това отношение е важно да се припомни, че на практика съпоставянето на заслугите трябва да се провежда на равна основа и като се изхожда от сравними източници на информация и на сведения.

Що се отнася до квотата от точки за предимство във всяка генерална дирекция, тя отговаря на общата цел на този вид точки за отличаване сред длъжностните лица на онези, които са заслужили най-много, с цел да се увеличат шансовете им за повишаване. Всъщност ограничаването на броя на наличните точки е от естество да подтикне генералните дирекции да направят такъв подбор. Самата тази цел е съвместима с член 45 от Правилника, с равното третиране и с правото на развитие в кариерата. Обстоятелството, че предоставянето на споменатите точки в конкретен случай може да има за резултат в дадена генерална дирекция да бъде повишено само едно длъжностно лице, е логична последица на тази цел за подбор. Впрочем логично и пропорционално е също в малка генерална дирекция да има ограничен брой длъжностни лица, получаващи тази категория точки, в сравнение с генерални дирекции, в които има по-голям голям брой подлежащи на повишаване длъжностни лица. Във всеки случай доводът, че квотите от тези точки за предимство поставяли в неблагоприятно положение малките генерални дирекции, тъй като те могли да повишат само едно длъжностно лице, е ирелевантен, тъй като броят на споменатите точки за предимство, предоставени на длъжностно лице, сам по себе си не е определящ за достигането на прага за повишаване, поради това че други видове точки за предимство могат да бъдат предоставени от органа по назначаването, за да бъде дадена възможност на длъжностното лице да достигне посочения праг.

На последно място, така въведената система не противоречи нито на духа, нито на текста на член 45 от Правилника, доколкото в нея няма съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от различните генерални дирекции в момента на предоставянето на точките за предимство във всяка генерална дирекция, тъй като генералният директор не може да направи предварително сравнително изследване на свършената в генералната дирекция работа спрямо работата на длъжностните лица от другите генерални дирекции. Действително, от една страна, разнообразието на изпълняваните от длъжностните лица от различните генерални дирекции задачи в институция като Комисията предполага, че задълженията, възложени на длъжностните лица в институцията, които са с една и съща степен, не са еднакви и при това положение техните заслуги се оказват трудно сравними. С оглед на ограничения брой точки за предимство, поставени на разположение на всяка дирекция, всяко длъжностно лице, което може да бъде повишено, се състезава с всички останали длъжностни лица от неговата дирекция или от неговия отдел за ограничен брой точки, за да бъде повишено. От друга страна, предоставянето на точки за предимство във всяка генерална дирекция се конкретизира в изготвянето на списък за заслуги, който не определя окончателно реда за повишаване на длъжностните лица, включени или не в този списък, тъй като органът по назначаването решава кои длъжностни лица да бъдат повишени във всяка степен въз основа на приложените към този списък предложения на комитетите за повишаване, които не са задължителни за посочения орган. Той взима решението за повишаване на дадено длъжностно лице в съответствие с член 45 от Правилника, след като направи съпоставка на заслугите на всички включени в посочения списък длъжностни лица от институцията, които могат да бъдат повишени. По този начин той спазва принципа на равно третиране и на право на развитие в кариерата на длъжностните лица според тяхната степен.

(вж. точки 111, 112 и 147—152)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стр. II‑1281, точка 21; 21 септември 1999 г., Oliveira/Парламент, T‑157/98, Recueil FP, стp. I‑A‑163 и II‑851, точка 35