–

за Swiftair SA, от R. Lindon и P. Spinosi, адвокати,

–

за syndicat ALTER, от A. Lyon-Caen, адвокат,

–

за с association AH5017-Ensemble, от E. Piwnica, адвокат,

–

за френското правителство, от R. Bénard, B. Dourthe и B. Fodda, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от F. Blanc и I. Zaloguin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г. (наричана по-нататък „КПСШ“), във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу дружество Swiftair SA за убийство по непредпазливост, извършено в Мали на 24 юли 2014 г.

3

Съображенията на КПСШ гласят:

„КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на контрола по общите граници,

РЕШЕНИ да изпълнят волята, изразена с посоченото споразумение, за постигане премахването на контрола по общите граници при движението на хора и улесняването на транспорта и движението на стоки през тези граници,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Договорът за създаване на Европейската общност, допълнен с Единния европейски акт, предвижда вътрешният пазар да обхваща пространство без вътрешни граници,

[…]“.

4

Член 54 от КПСШ гласи:

„Лице, което е [окончателно] осъдено в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена“.

5

Член 637 от Ley de Enjuiciamiento Criminal (Наказателно-процесуален кодекс) гласи:

„Окончателно прекратяване:

1°) когато няма сериозни доказателства, че престъплението, обосновало наказателното преследване, е извършено;

2°) когато деянието не съставлява престъпление;

3°) когато от производството е видно, че обвиняемите не носят наказателна отговорност като извършители, съучастници или укриватели“.

6

Член 641 от този кодекс гласи:

„Временно прекратяване:

1°) когато извършването на престъплението, обосновало наказателното преследване, не изглежда надлежно установено;

2°) когато от разследването е видно, че действително е извършено престъпление, но няма достатъчно основания за повдигане на обвинение срещу едно или повече конкретни лица като извършители, съучастници или укриватели“.

7

Член 113‑9 от Гражданския кодекс предвижда:

„В случаите, предвидени в членове 113‑6 и 113‑7, не може да се образува наказателно производство срещу лице, което представи доказателства, че е съдено в чужбина за същите деяния и присъдата е влязла в сила, а в случай на осъдителна присъда, че наказанието е изтърпяно или е погасено по давност“.

8

Член 692 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:

„В случаите, предвидени в предходната глава, не може да се образува наказателно производство срещу лице, което представи доказателства, че е съдено в чужбина за същите деяния и присъдата е влязла в сила, а в случай на осъдителна присъда, че наказанието е изтърпяно или е погасено по давност“.

9

На 24 юли 2014 г. самолет на Swiftair, който е регистриран в Испания, е нает за полет от Уагадугу (Буркина Фасо) до Алжир (Алжир). Самолетът се разбива в пустинна област северно от Мали. Всички пътници в самолета, 54 от които са френски граждани, загиват в инцидента.

10

След инцидента, с определение от 24 юли 2014 г. Juzgado Central de Instrucción № 6 (Централен следствен съд № 6, Испания) започва разследване. Впоследствие с определение от 23 септември 2014 г. и след като отхвърля хипотезата за терористичен акт, посоченият съд приема, че трябва да се проведе разследване, за да се установи дали е възможно деянието да е извършено поради липсата на опит или непредпазливост на пилотите.

11

Успоредно с това във Франция gendarmerie des transports aériens (жандармерия за въздушен транспорт, Франция) е сезирана, за да разследва фактите. С акт на прокурора от 29 юли 2014 г. е образувано досъдебно производство за убийство по непредпазливост.

12

Между 2014 г. и 2016 г. испанските и френските съдебни органи си сътрудничат, по-специално чрез реципрочни молби за международна правна помощ по наказателни дела. Контактите между тези органи обаче не позволяват да се уреди предварително въпросът за евентуалното противоречие между решенията, постановени след приключване на водените от тези органи паралелни производства.

13

На 18 юли 2016 г. испанският съдия-следовател се произнася с решение за временно прекратяване на наказателното производство на основание член 641 от испанския Наказателно-процесуален кодекс, с мотива че „що се отнася до човешкия и професионалния аспект на екипажа“, както и до състоянието на въздухоплавателното средство, не е открито „никакво доказателство за извършени нарушения от страна на дружеството [Swiftair], които биха могли да са свързани с авиационната злополука“. По-конкретно съгласно това решение не е установено „никакво нарушение на обективното задължение за внимание или полагане на грижа, което се изисква от пилотите на въздухоплавателно средство“.

14

Във Франция техническата експертиза е възложена на екип от трима експерти, а в окончателния доклад, представен на 23 декември 2016 г., се заключава, че са налице фактори, които са допринесли за инцидента, като например сезонния характер на дейността на пилотите, който е допринесъл за намаляване на равнището им на ефективност при необичайни ситуации, както и недостатъчния обем и непълното съдържание на обучението на земята и на летателен симулатор, които са допринесли по-специално за липсата на адекватна реакция в конкретната ситуация.

15

На 29 юни 2017 г. Swiftair е обвинено от френския съдия-следователи в убийство по непредпазливост за това, че като не е осигурило „достатъчно обучение“ на екипажа, е причинило по непредпазливост смъртта на всички пътници на борда, като сред жертвите са и френски граждани. На 24 ноември 2017 г. Swiftair отправя искане за отмяна на привличането си като обвиняем, с мотива че трябва да се ползва от постановеното в Испания решение за прекратяване на производството, което е влязло в сила и е задължително във Франция на основание член 54 от КПСШ и закрепения в този член принцип ne bis in idem. На 16 ноември 2018 г. съдия-следователят приема, че това искане е недопустимо.

16

С определение от 18 май 2021 г. френският съдия-следовател разпорежда Swiftair да бъде предадено на съд пред запитващата юрисдикция, tribunal judiciaire de Paris, като същевременно отхвърля изтъкнатите от това дружество доводи за нарушаване на принципа ne bis in idem, с мотива че решението за прекратяване на производството няма сила на пресъдено нещо и не е окончателно. По-специално според съдия-следователя посоченото решение, което няма еквивалент във френското право, не прекратява окончателно наказателното производство и не е пречка за провеждане на други наказателни производства за същото деяние.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва по-специално, че съгласно приложимото испанско законодателство не може да се ангажира наказателната отговорност на юридическо лице, каквото е Swiftair, и че поради това формално то не е било обект на наказателно преследване или принуда в Испания. Така тази юрисдикция иска да се установи дали, доколкото може да има окончателен характер, взетото в Испания решение за прекратяване на наказателното производство обхваща, за целите на прилагането на член 54 от КПСШ, не само физическите лица, които се негови преки адресати, но и непряко обвиненото юридическо лице, така че последното да трябва да се счита за „[окончателно] осъдено“ по смисъла на член 54.

18

При тези обстоятелства tribunal judiciaire de Paris (Първоинстанционен съд Париж) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

19

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 22 октомври 2024 г., Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret,C‑652/22, EU:C:2024:910, т. 36 и цитираната съдебна практика).

20

Съдът обаче следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност или допустимостта на отнесеното към него искане (решение от 22 октомври 2024 г., Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret,C‑652/22, EU:C:2024:910, т. 37 и цитираната съдебна практика).

21

В този контекст следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът може да откаже да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с обективните факти или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat),C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 65 и цитираната съдебна практика).

22

В това отношение изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява. По силата на тези изисквания, припомнени в точка 15 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1), всяко преюдициално запитване съдържа „кратко изложение на предмета на спора по главното производство и на относимите факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават преюдициалните въпроси“, „възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — относимата национална съдебна практика“, и „излага причините, поради които запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.

23

Що се отнася до настоящото дело, следва да се припомни, че съгласно член 54 от КПСШ лице, което е окончателно осъдено в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена.

24

Съгласно съдебната практика член 54 от КПСШ има за цел да гарантира на лице, което е било осъдено и е изтърпяло наказанието си или евентуално е било окончателно оправдано в дадена държава членка, възможността да се движи в Шенгенското пространство, без да се страхува от преследване за същото деяние в друга държава членка (решение от 14 септември 2023 г., Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft, C‑27/22, EU:C:2023:663, т. 81 и цитираната съдебна практика).

25

Всъщност член 54 от КПСШ следва да се тълкува в светлината, от една страна, на член 3, параграф 2 ДЕС, според който Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2016 г., Kossowski,C‑486/14, EU:C:2016:483, т. 46), и от друга страна, на съображенията на КПСШ, от които личи, че целта на тази конвенция е премахването на контрола по общите граници при движението на хора и улесняването на транспорта и движението на стоки в рамките на пространство без вътрешни граници.

26

Следователно член 54 от КПСШ е ирелевантен, когато не става въпрос за възможността за свободно движение в това пространство, и по-специално когато са засегнати само юридически лица (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2023 г., Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft, C‑27/22, EU:C:2023:663, т. 82).

27

В случая е безспорно, че образуваното във Франция наказателно производство, предмет на спора в главното производство, е насочено само срещу юридическо лице, а именно Swiftair. Физическите лица, чиято наказателна отговорност е разгледана в Испания, са загинали при разглеждания в главното производство инцидент. Ето защо, тъй като възможността физически лица да се движат свободно явно не е била предмет на спора по главното производство, член 54 от КПСШ не е приложим към този спор.

28

Съгласно съдебната практика обаче, когато разпоредбите от правото на Съюза, до които се отнасят преюдициалните въпроси, не са приложими към спора в главното производство и следователно не са от значение за решаването му, следва да се приеме, че отправеното преюдициално запитване не е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да постанови решението си, и че следователно тези въпроси са недопустими (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2024 г., Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret,C‑652/22, EU:C:2024:910, т. 38 и 68). От това следва, че поставените в случая от запитващата юрисдикция въпроси са недопустими на това основание, доколкото се отнасят до член 54 от КПСШ.

29

Макар че запитващата юрисдикция се позовава и на член 50 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от нея разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на последната разпоредба предполага съществуването на връзка между правния акт на Съюза и съответната национална мярка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на едната от областите върху другата (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2024 г., PT (Споразумение между прокурора и извършителя на престъпление), C‑432/22, EU:C:2024:987, т. 35 и цитираната съдебна практика).

30

В случая, тъй като в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция не е посочила връзката, която е установила между приложимото към спора в главното производство национално законодателство и релевантните разпоредби от правото на Съюза, във вида, в който е отправено, това запитване не позволява да се установи, че разглежданото в главното производство положение има отношение към прилагането на правото на Съюза. Съгласно практиката на Съда обаче в такъв случай Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (определение от 17 май 2024 г., VGG и др., C‑190/23, EU:C:2024:420, т. 57 и цитираната съдебна практика).

31

Следователно, що се отнася до исканото тълкуване на член 50 от Хартата, трябва да се приеме, че при това положение Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си на поставените му въпроси по смисъла на постоянната съдебна практика, посочена в точка 21 от настоящото решение. Преюдициалното запитване не отговаря на изискванията, припомнени в точка 22 от настоящото решение, и по-специално на изискванията по член 94, буква в) от Процедурния правилник, тъй като в него не се посочва установената от запитващата юрисдикция връзка между приложимото към спора в главното производство национално законодателство и релевантните разпоредби от правото на Съюза.

32

Поради това преюдициалното запитване е изцяло недопустимо.

33

Запитващата юрисдикция обаче може да отправи ново преюдициално запитване, което да съдържа всички данни, които да позволят на Съда да се произнесе (вж. в този смисъл определение от 20 май 2021 г., ENR Grenelle Habitat и др., C‑88/20, EU:C:2021:407, т. 38 и цитираната съдебна практика).

34

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Обявява преюдициалното запитване, отправено от tribunal judiciaire de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция) с акт от 4 юли 2023 г., за недопустимо.