ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

27 май 2024 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — Принцип на независимост на съдебната власт — Указания от висшестоящ съд до първоинстанционен съд да се произнесе по съдебните разноски — Национални разпоредби относно реда и условията за командироване на съдии във висшестоящия съд — Тълкуване, поискано от първоинстанционния съд — Необходимост от исканото тълкуване, за да може запитващата юрисдикция да постанови решението си — Липса — Явна недопустимост“

По дело C‑797/21

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 декември 2021 г., постъпил в Съда на същия ден, в рамките на производство по дело

Й.Я.

срещу

К.П.,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: Z. Csehi, председател на състава, I. Jarukaitis (докладчик) и D. Gratsias, съдии,

генерален адвокат: A. M. Collins,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Европейската комисия, от E. Русева и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на Решение 2006/929/EО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност (ОВ L 354, 2006 г., стр. 58; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 58).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Й.Я. и К.П., възникнал след подадена от Й.Я. молба за издаване на заповед за незабавна защита, тъй като дъщеря му и той били жертва на насилие от страна на К.П.

 Правна уредба

 Конституция на Република България

3        Член 129 от Конституцията на Република България, в приложимата в главното производство редакция, предвижда в алинеи 1 и 3:

„(1)      Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

[…]

(3)      С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

1.      навършване на 65‑годишна възраст;

2.      подаване на оставка;

3.      влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4.      трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5.      тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“.

 ЗСВ

4        Член 30 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64 от 7 август 2007), в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „ЗСВ“), предвижда в алинея 1 и алинея 5, точка 18:

„(1)      Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.

[…]

(5)      Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

[…]

18.      съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован“.

5        Член 36, алинея 1 от ЗСВ гласи:

„Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14‑дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго“.

6        Член 87, алинеи 1 и 2 от ЗСВ предвижда:

„(1)      Когато съдия от окръжен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2—9.

(2)      Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова районен, окръжен или апелативен съдия от района на друг апелативен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227“.

7        Член 107, алинеи 1 и 3 от ЗСВ предвижда:

„(1)      Когато съдия от апелативния съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2—9.

[…]

(3)      Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд“.

8        Член 160 от ЗСВ предвижда:

„Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.

9        Съгласно член 227 от ЗСВ:

„(1)      Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт.

(2)      Алинея 1 не се прилага, когато съдия, прокурор или следовател се командирова на незаета щатна длъжност.

(3)      При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

[…]

(7)      Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.

(8)      За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател.

(9)      В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован“.

 Закон за защита от домашното насилие

10      Съгласно член 11, алинеи 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие (ДВ, бр. 27 от 29 март 2005 г.), в приложимата му в главното производство редакция:

„(2)      При издаване на заповедта [за защита] съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.

(3)      При отказ за издаване на заповед [за защита] или при отмяна на заповедта [за защита], държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18‑годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания“.

 Граждански процесуален кодекс

11      Член 248 от Гражданския процесуален кодекс гласи:

„(1)      В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо — в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

(2)      Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

(3)      Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението“.

12      Член 278, алинея 3 от този кодекс предвижда:

„Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13      На 28 февруари 2020 г. Й.Я. подава пред Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, молба срещу К.П. на основание на Закона за защита от домашното насилие, тъй като дъщеря му и той били жертва на насилие от страна на К.П. Искането му за привременна защита с издаване на заповед за незабавна защита от К.П. е отхвърлено от тази юрисдикция с определение от 13 май 2020 г., а разглеждането по същество на молбата за защита е насрочено за по-късно съдебно заседание.

14      На 22 май 2020 г. Й.Я. подава жалба до Софийски градски съд (България) срещу това определение.

15      На 2 юли 2020 г. Й.Я. оттегля искането си за защита. На следващия ден К.П. подава молба до запитващата юрисдикция, с която иска Й.Я. бъде осъден да заплати съдебните разноски. Поради пропуск от страна на тази юрисдикция молбата на К.П. не е била взета предвид.

16      С определение от 14 юли 2020 г. запитващата юрисдикция прекратява делото, като приема, че не следва да присъжда разноски. Според нея самото определение за прекратяване на делото не е обжалвано и е влязло в сила на 7 август 2020 г.

17      Същия ден К.П. подава жалба до Софийски градски съд, с която моли Й.Я. бъде осъден да заплати разноските.

18      По жалбите, подадени от Й.Я. на 22 май 2020 г. и от К.П. на 7 август 2020 г., е образувано въззивно дело на Софийски градски съд; съдебният състав се състои от двама съдии от същия съд и от CD, която е била командирована в Софийски градски съд на 6 февруари 2017 г. С определение от 28 януари 2021 г. този съдебен състав, от една страна, оставя без разглеждане жалбата на Й.Я., тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, а от друга страна, прекратява производството по жалбата на К.П., тъй като е преценил, че компетентна да се произнесе по разноските е запитващата юрисдикция. Поради това той ѝ дава указания да разреши въпроса за разноските по реда на член 248 от Гражданския процесуален кодекс.

19      Това определение е обжалвано пред Апелативен съд София (България) от Й.Я., който излага доводи, че били засегнати правата му на справедлив процес и че първоначалното становище относно разноските не следвало да се преразглежда, тъй като сроковете били изтекли. Делото е разпределено за разглеждане на съдебен състав на този съд, включващ двама назначени в него съдии и FG, който е командирован в него от 12 февруари 2018 г.

20      С определение от 7 юни 2021 г. Апелативен съд София оставя жалбата без уважение, с което определението от 28 януари 2021 г. и дадените с него указания до запитващата юрисдикция да се произнесе по съдебните разноски, са станали окончателни.

21      В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали действащият в България режим за командироване на съдии е допустим. Тя посочва по-специално, че решението за командироване, което не е обвързано със срок или условия, се взема от председателите на съдилищата, които дават разрешение за това, стига командированият да е съгласен. Във всеки един момент обаче и дори въпреки неговото несъгласие, командированият може да бъде възстановен на първоначалната си длъжност. В някои случаи продължителността на командироване може да достигне до девет години. Тази юрисдикция счита, че липсата на ясни критерии дава възможност за произвол, както според нея е видно от някои решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

22      Запитващата юрисдикция счита, че макар за спора в главното производство да няма данни заседавалите в съставите на висшестоящите съдилища командировани съдии да са се намирали в положение на конфликт на интереси, правилата на института на командироването на съдии могат да поставят под съмнение безпристрастността на тези съдии. Впрочем Й.Я. е изразил съмнение, че е жертва на пристрастни съдии. В този контекст според запитващата юрисдикция следва да се отстрани всякакво съмнение в субективната или обективната безпристрастност на участвалите в тези съдебни състави командировани съдии и да се определи дали запитващата юрисдикция e обвързана от указанията да се произнесе по съдебните разноски.

23      При тези обстоятелства Софийски районен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)      Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че правни средства, необходими за ефективна съдебна защита, не са осигурени на гражданите поради накърняване на независимостта на съда, когато в една държава от Европейския съюз е допустимо командироване на съдии за неограничен период от време с тяхно съгласие във висшестоящ съд по решение на орган на управлението на съдебната власт, който е независим от останалите държавни органи, ако са предвидени условия за вземане на решение прекратяване на командироването, както и съдебна защита срещу последното решение, но без възможност да се прекрати действието му, докато процесът е висящ, и по какви критерии следва да се преценява конкретно, че е допустимо командироване без срок?

(2)      Следва ли отговорът на първия въпрос да е различен, ако обективните условия за решение за прекратяване на командироването са предвидени в закона и подлежат на съдебен контрол, но не са предвидени такива условия, подлежащи на съдебен контрол, при вземането на решения за избор кой магистрат да бъде командирован?

(3)      Ако отговорът на първия въпрос е, че при подобни условия командироването на съдии е допустимо, ако се спазват обективни правила, следва ли при преценка за това доколко националният режим нарушава изискването за достатъчност на необходимите средства по чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, да се вземат предвид не само установените в закона критерии, а и начинът на прилагането им от компетентните национални административни и съдебни органи?

(4)      Следва ли Решение [2006/929] да се тълкува в смисъл, че променя отговора на предходните три въпроса, ако е установена национална практика на командироване, която е имала сходна на действащата уредба, и това е било повод за повдигане на забележки в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, въведен с цитираното решение?

(5)      Ако се установи, че предвидените национални правила за командироване на съдии евентуално накърняват задължението за предоставяне на правни средства, необходими за осъществяване на ефективна съдебна защита, съгласно чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, следва ли последната разпоредба да се тълкува в смисъл, че изключва задължителни указания към националния съд, които са дадени от висшестоящ съд, в чийто състав е имало командирован съдия, и при какви условия? По-специално, засегнати ли са от порок указания, които не засягат съществото на съдебния спор, а указват какви процесуални действия да се предприемат?“.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

24      По силата на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

25      По настоящото дело следва да се приложи тази разпоредба.

26      От постоянната съдебна практика личи, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 62 и цитираната съдебна практика).

27      Съгласно самия текст на член 267 ДФЕС отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „[своето] решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 63 и цитираната съдебна практика).

28      Така Съдът нееднократно е припомнял, че както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, по който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 64 и цитираната съдебна практика).

29      Ето защо в рамките на преюдициално производство между спора в главното производство и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 65 и цитираната съдебна практика).

30      Съдът вече е постановил, че такава връзка не е налице, когато — след като в главното производство е трябвало да се произнесе по искане за допускане на обезпечителни мерки с определение, което впоследствие е било изменено от тричленен съдебен състав — запитващият съд поставя преюдициални въпроси относно редовното определяне на съдиите в този състав, въпреки че съгласно националноправните разпоредби постановеният от посочения състав акт обвързва запитващия съд и последният не е компетентен да преценява дали е формиран законосъобразно, по-специално с оглед на правото на Съюза, съдебният състав, изменил неговото определение (вж. в този смисъл решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 74—80).

31      В настоящия случай следва да се отбележи, че след като Апелативен съд София оставя без уважение жалбата срещу определението, постановено на 28 януари 2021 г. от Софийски градски съд, това определение е влязло в сила и следователно окончателно е решило въпроса дали следва да има произнасяне по съдебните разноски. Впрочем самата запитваща юрисдикция подчертава, че „указанията“, дадени ѝ от Софийски градски съд да се произнесе по искането за съдебните разноски, вече са станали окончателни. Така от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващият съд трябва да се произнесе по това искане, без да е обвързан, що се отнася до смисъла на решението, което следва да вземе, от каквито и да било „указания“, дадени от висшестоящ съд.

32      Освен това в отговор на искане на Съда за информация запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националните съдоустройствени и процесуални правила тя не е нито длъжна, нито дори има възможност да контролира дали е редовно формиран съставът на висшестоящ съд. Така съгласно националноправните разпоредби запитващата юрисдикция не е компетентна да преценява дали е формиран законосъобразно, по-специално с оглед на правото на Съюза, съдебният състав на висшестоящ съд, който ѝ е указал да се произнесе по съдебните разноски.

33      Следователно отправените въпроси са неразривно свързани с предварителен етап от главното производство, който е окончателно приключен и се различава от спора по същество, а именно да се прецени основателността на подадената от К.П. молба Й.Я. да бъде осъден да заплати съдебните разноски, спор, който единствен е останал висящ пред запитващата юрисдикция (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 78 и цитираната съдебна практика).

34      Ето защо тези въпроси не са обективно необходими за разрешаването на този спор, а имат за цел от Съда да се получи обща, несвързана с нуждите на посочения спор преценка относно режима за командироване на съдии в България и прилагането му на практика.

35      От това произтича, че посочените въпроси надхвърлят рамките на правораздавателната функция, възложена на Съда по силата на член 267 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

36      При това положение следва да се приеме, че преюдициалното запитване е явно недопустимо.

 По съдебните разноски

37      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд (България) с акт от 15 декември 2021 г., е явно недопустимо.

Подписи

*      Език на производството: български.