–

за G.D., A.R. и C.M., от D. Naso, avvocato,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Fiandaca и F. Sclafani, avvocati dello Stato,

–

за Европейската комисия, от D. Recchia и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между G.D., A.R. и C.M., от една страна, и Ministero dell’Istruzione (Министерство на образованието, Италия) и Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS) (Национален осигурителен институт (INPS), Италия), от друга страна, по повод на изчисляването на трудовия им стаж към момента на назначаването им като служители на постоянна длъжност от това министерство.

3

Съгласно съображение 14 от Директива 1999/70:

„[П]одписалите страни пожелаха да сключат рамково споразумение относно срочната заетост, като определят общите принципи и минималните изисквания за срочни трудови договори и трудови правоотношения; те демонстрираха желанието си да подобрят качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа [на недопускане на дискриминация] и да създадат рамка за предотвратяване на нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

4

Съгласно трета алинея от преамбюла на Рамковото споразумение:

„[Споразумението] определя общите принципи и минималните изисквания, свързани със срочната работа, приемайки, че тяхното детайлно приложение трябва да отчита реалностите на специфичните национални, секторни и сезонни ситуации. То илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация и за използване на срочните трудови договори на база, приемлива за работодателите и работниците“.

5

Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение:

„Целта на настоящото рамково споразумение е:

6

Клауза 2 от Рамковото споразумение предвижда:

7

Клауза 3 от Рамковото споразумение има следния текст:

8

Клауза 4 от Рамковото споразумение гласи:

9

Член 4, параграф 3 от Decreto del Presidente della Repubblica n. 399 — Norme risultanti dalla disciplina prevista dall’accordo per il triennio 1988‑1990 del 9 giugno 1988 relativo al personale del comparto scuola (Президентски указ № 399 от 23 август 1988 г. — „Норми, произтичащи от правната уредба, предвидена в споразумението за тригодишния период 1988—1990 г. от 9 юни 1988 г. относно персонала в училищния сектор), от 23 август 1988 г. (GURI, бр. 213 от 10 септември 1988 г., редовна притурка № 85, наричан по-нататък Президентски указ № 399/1988), предвижда:

„При приключване на 16-ата година за завършилите университет преподаватели във втория гимназиалния етап на средното образование, на 18-ата година за административните координатори, за преподавателите в детските градини и началните училища, за преподавателите в първия етап на средното образование и за завършилите висше училище преподаватели във втория гимназиален етап на средното образование, на 20-ата година за помощния персонал и сътрудниците, на 24-ата година за учителите в музикалните консерватории и академии, трудовият стаж, който се зачита само за икономически цели, се признава изцяло за определяне на по-нататъшните категории възнаграждение“.

10

Член 485 от Decreto legislativo no 297 — Approvazione del testo unico delle disposizioni legislative vigenti in materia di istruzione, relative alle scuole di ogni ordine e grado“ (Законодателен декрет № 297 за одобряване на консолидирания текст на действащите в областта на образованието законови разпоредби във връзка с училищата от всички видове и етапи) от 16 април 1994 г. (GURI, бр. 115 от 19 май 1994 г., редовна притурка бр. 79), наричан по-нататък „Законодателен декрет № 297/1994“) предвижда:

„1.   За преподавателите в средните училища и училищата по изкуства положеният труд в качеството им на преподаватели на временна длъжност в посочените държавни и официално приравнени училища, включително тези в чужбина, се признава като прослужено време на постоянна длъжност — за правни и икономически цели — изцяло за първите четири години и две трети за евентуален допълнителен период, както и единствено за икономически цели — за оставащата една трета. Произтичащите от това признаване икономически права се запазват и оценяват при всички категории заплащане, определени след първоначално определената категория заплащане към момента на признаването.

2.   За същите цели и в същата степен съгласно параграф 1 на персонала, посочен в него, се признава трудовият стаж в държавните девически интернати и този на постоянна или временна длъжност като преподаватели в държавните начални училища или в акредитирани начални училища, включително в горепосочените интернати и учебни заведения в чужбина, както и в читалищата, субсидираните или помощните училища.

3.   На преподавателския персонал в началните училища се признава за същите цели и в рамките на същите граници, определени в параграф 1, трудовият стаж като преподаватели на временна длъжност в държавни начални училища или държавни девически интернати или акредитирани училища, в държавни средни училища и училища по изкуствата, или официално приравнени средни училища, както и трудовият стаж на постоянни и временни длъжности в читалища, субсидирани или помощни училища“.

11

Член 489 от Законодателен декрет № 297/1994 гласи:

„1.   За целите на признаването по предходните членове трудовият стаж като преподавател се счита за пълна учебна година, ако е бил с продължителност, предвидена за зачитането на годината в действащия училищен правилник към момента на придобиването му.

2.   Периодите на платен отпуск, както и периодите на отпуск по майчинство се включват в изчисляването на подлежащия на признаване период“.

12

Съгласно член 11, параграф 14 от Legge n. 124 „Disposizioni urgenti in materia di personale scolastico“ (Закон № 124 за приемането на неотложни разпоредби във връзка с училищния персонал) от 3 май 1999 г. (GURI, бр. 107 от 10 май 1999 г., наричан по-нататък „Закон № 124/1999“):

„Член 489, параграф 1 от [Законодателен декрет № 297/1994] трябва да се разбира в смисъл, че трудовият стаж, придобит от преподаватели на временна длъжност от учебната 1974/1975 г. нататък, се счита за пълна учебна година, ако е с продължителност най-малко 180 дни или ако е бил непрекъснат от 1 февруари до приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците“.

13

Ищците в главното производство са работили като преподаватели по множество срочни договори с различно естество и срок преди да бъдат назначени като служители на постоянна длъжност след провеждането на конкурс по документи, съответно на 1 септември 2015 г. за G.D. и C.M., учители в детска градина, и на 1 септември 2011 г. за A.R., дипломиран преподавател във втория гимназиален етап от средното образование.

14

При признаването на трудовия стаж, придобит по предишните срочни договори, Министерството на образованието взема предвид прослуженото време от ищците в главните производства съобразно член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, като приема, че трудовият стаж е съответно 5 години и 4 месеца за G.D., 8 години и 8 месеца за C.M. и 13 години и 4 месеца за A.R.

15

Тъй като считат, че в нарушение на клауза 4 от Рамковото споразумение министерството им е признало по-малък трудов стаж време от действително придобития от тях, ищците в главното производство сезират запитващата юрисдикция, Tribunale ordinario di Ravenna (Първоинстанционен съд Равена, Италия), с искане да им бъде признат трудов стаж, съответно 5 години, 11 месеца и 8 дни за G.D., 10 години, 5 месеца и 18 дни за C.M. и 18 години, 6 месеца и 1 ден за A.R., наред с допълнителните трудови възнаграждения и корекция на съответните вноски и удръжки за социално осигуряване.

16

В подкрепа на искането си ищците в главното производство претендират при изчисляването на трудовия им стаж да се вземе предвид всеки работен ден, като се приравни на отработен от постоянно назначен преподавател ден, и изтъкват, че се прилага съдебната практика, установена с решение № 31149 на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) от 28 ноември 2019 г.

17

Запитващата юрисдикция посочва, че в това решение въз основа на решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) е постановил, че член 485 от Законодателен декрет № 297/1994 противоречи на клауза 4 от Рамковото споразумение и че следователно този член не трябва да се прилага, когато трудовият стаж на временно назначените преподаватели, които впоследствие са окончателно назначени на постоянна длъжност, вследствие на съвместното прилагане на критериите по членове 485 и 489 от този законодателен декрет, допълнен с член 11, параграф 14 от Закон № 124/1999, е по-малък от трудовия стаж, който би бил признат на преподавател в сходно положение, който от самото начало е бил постоянно назначен.

18

Запитващата юрисдикция добавя, от една страна, че тази практика на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) води до разнопосочна национална съдебна практика, и от друга страна, че според нея в решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), Съдът окончателно е признал съвместимостта с клауза 4 от Рамковото споразумение на посочения член 485, разгледан по делото, по което е постановено това решение, въпреки че някои точки от последното могат да се тълкуват по друг начин и Съдът не е взел предвид всички аспекти на разглежданото по това дело национално законодателство.

19

Ако случаят не е такъв, запитващата юрисдикция счита, на първо място, че разглежданият в главното производство национален режим относно признаването на прослуженото време на преподавателите е дал възможност да се постигне комплексно равновесие между насрещните интереси на постоянно назначените преподаватели и намиращите се в несигурно положение, както и на различните категории временно назначени преподаватели, и че този режим не води със сигурност до дискриминационни последици. По-специално вземането предвид на трудовия стаж, което посоченият режим допускал след изтичането на определен срок, а именно 16 години за A.R. и 18 години за G.D. и C.M., често в крайна сметка се оказвало благоприятно за временно назначените преподаватели, които впоследствие са постоянно назначени.

20

На следващо място, тази юрисдикция иска да установи дали е налице сходство, от една страна, между преподавателската дейност, извършвана за неопределено време или временно, но дългосрочно, която води до непрекъснатост на обучението, и от друга страна, преподавателската дейност, извършвана временно и откъслечно, по повод на кратки и спорадични замествания в зависимост от съществуващите потребности, като например някои от дейностите, извършвани от ищците в главното производство, преди да бъдат назначени като служители на постоянна длъжност, които според запитващата юрисдикция не дават възможност да се придобие същия опит.

21

Необходимо било да се провери и релевантността на тези обстоятелства, за да се прецени дали евентуално неблагоприятно третиране по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение може да бъде оправдано по „обективни причини“ като посочените в тази клауза.

22

На последно място, тъй като италианският законодател е избрал да не взема предвид работното време при изчисляването на трудовия стаж за една учебна година, запитващата юрисдикция иска да се установи какво е значението на предвидения в посочената клауза принцип pro rata temporis за този благоприятен аспект на разглежданото в главното производство национално законодателство.

23

При тези условия Tribunale ordinario di Ravenna (Първоинстанционен съд, Равена) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Запитващата юрисдикция иска делото да бъде разгледано по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник на Съда.

25

В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква съществуващата правна несигурност относно обхвата на тълкуване на правото на Съюза след Решение № 31149 на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) от 28 ноември 2019 г., както и опасността от накърняване на изискванията за еднакво тълкуване на това право и на големия брой спорове, до които се отнасят поставените въпроси и с които са сезирани италианските юрисдикции.

26

В това отношение член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

27

Що се отнася най-напред до съществуващата правна несигурност относно обхвата на правото на Съюза до произнасянето на отговора на Съда по поставените въпроси, следва да се припомни, че бързото производство по член 105, параграф 1 е процесуален способ, който следва да се прилага в случай на извънредна неотложност (определения на председателя на Съда от 31 август 2010 г., UEFA и British Sky Broadcasting, C‑228/10, EU:C:2010:474, т. 6, от 20 декември 2017 г., M. A. и др., C‑661/17, EU:C:2017:1024, т. 17, и от 18 януари 2019 г., Adusbef и др., C‑686/18, EU:C:2019:68, т. 11).

28

Впрочем самият несъмнено легитимен интерес на правните субекти възможно най-бързо да се установи обхватът на правата, които черпят от правото на Съюза, не може да докаже наличието на изключително обстоятелство по смисъла на посочения член 105, параграф 1 (определение на председателя на Съда от 8 март 2018 г., Vitali, C‑63/18, EU:C:2018:199, т. 18 и цитираната съдебна практика).

29

По-нататък, що се отнася до опасността от накърняване на изискванията за еднообразно тълкуване на правото на Съюза, от практиката на Съда следва, че важността на осигуряването на еднообразно прилагане в Европейския съюз на разпоредбите, които са част от неговия правен ред, е вътрешноприсъща на всяко запитване, отправено по силата на член 267 ДФЕС, и сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че е налице неотложност, която обосновава разглеждането на преюдициалното запитване по реда на бързото производство (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 17 септември 2018 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2018:769, т. 16 и цитираната съдебна практика).

30

Накрая, що се отнася до обстоятелството, че поставените въпроси са предмет на многобройни съдебни спорове в Италия, следва да се припомни, че големият брой лица или правни положения, потенциално засегнати от поставения въпрос, сам по себе си не може да представлява изключително обстоятелство, което да обоснове провеждането на бързо производство (определение на председателя на Съда от 17 септември 2018 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2018:769, т. 15 и цитираната съдебна практика).

31

При това положение на 30 юни 2022 г., след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда реши да не уважи искането.

32

Италианското правителство изтъква, че преюдициалните въпроси са недопустими. Всъщност посоченото правителство поддържа, че повдигнатият с първия въпрос проблем е от хипотетично естество, доколкото единственото съмнение на запитващата юрисдикция относно тълкуването на принципа, утвърден в решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), произтичало от практиката на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) и съответно от разнопосочност в националната съдебна практика, за преодоляването на която имало способи в националния правен ред. Посоченото правителство добавя, че вторият и третият въпрос трябва да се разгледат само ако отговорът на първия въпрос води до това да „се надхвърли“ този принцип. Ето защо вторият и третият въпрос също поставяли хипотетичен проблем. На последно място, вторият въпрос се отнасял освен това до въпрос относно дискриминация не между временно и постоянно назначените преподаватели, а между две категории временно назначени преподаватели в зависимост от това дали са достигнали праговете, определени от разглежданото в главното производство национално законодателство.

33

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 19 декември 2019 г., Darie, C‑592/18, EU:C:2019:1140, т. 24 и цитираната съдебна практика).

34

Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 19 декември 2019 г., Darie, C‑592/18, EU:C:2019:1140, т. 25 и цитираната съдебна практика).

35

В случая в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция обяснява, че въпреки тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение, направено от Съда в решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), съществува разнопосочност в практиката на националните съдилища по въпроса за съответствието с тази клауза на разглежданото в главното производство национално законодателство. Тази юрисдикция добавя, че в посоченото решение Съдът не е взел предвид всички аспекти на това национално законодателство и че продължават да са налице съмнения относно тълкуването на посочената клауза, което следва да се възприеме в положения като това на ищците в главното производство, поради което за разрешаването на спора, с който е сезирана, е необходимо да се отговори на първия въпрос и евентуално на втория и на третия въпрос, които са поставени при условията на евентуалност.

36

Следователно повдигнатият с отправените въпроси проблем не е от хипотетично естество.

37

Поисканото в рамките на втория въпрос тълкуване на същата клауза има освен това връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство. Всъщност то се отнася до оспорването от страна на ищците в главното производство на приложения спрямо тях метод за изчисляване на трудовия стаж при назначаването им на постоянна длъжност като държавни служители за периода, през който са работили като преподаватели по срочни договори, в сравнение с този, от който биха се ползвали, ако от самото начало са били постоянно назначени. Освен това преюдициалното запитване съдържа необходимите данни от фактическа и правна страна, за да се отговори на този въпрос.

38

От това следва, че преюдициалните въпроси са допустими.

39

В самото начало, както отбелязва запитващата юрисдикция, член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, който се прилага спрямо ищците в главното производство и за който последните твърдят, че нарушава клауза 4 от Рамковото споразумение, е разгледан по делото, по което е постановено решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758).

40

В това решение Съдът приема, че посочената клауза 4 допуска по принцип национална правна уредба, която за целите на класирането на работник в категория възнаграждение при неговото назначаване като длъжностно лице с нормативноустановен статут след подбор по документи, прослуженото време на срочни трудови договори се отчита изцяло в рамките на четири години, а над четири години — частично, в размер на две трети.

41

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че Съдът не е разполагал с всички данни, характеризиращи разглежданото в главното производство национално законодателство по делото, по което е постановено решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758). В този контекст в акта за преюдициално запитване е изложен механизмът за преобразуване, предвиден в член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/1988, както и правилото, което произтича от член 489 от Законодателен декрет № 297/1994, допълнен с член 11, параграф 14 от Закон № 124/1999, съгласно което за целите на изчисляването на трудовия стаж преподавателският стаж под една учебна година, придобит от преподавател, който не е постоянно назначен, се приравнява на трудов стаж за пълна учебна година само при условие че този стаж е с продължителност най-малко 180 дни или е бил непрекъснат между 1 февруари и приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците.

42

Освен това, доколкото тази юрисдикция иска да се установи дали в посоченото решение Съдът е направил окончателна преценка на съвместимостта на това национално законодателство с клауза 4 от Рамковото споразумение, поради което национална юрисдикция вече не би могла да установи в конкретен случай евентуалното му противоречие с тази клауза, нито при необходимост да остави без приложение посоченото национално законодателство, подобен подход трябва да бъде отхвърлен.

43

Всъщност в производство, образувано съгласно член 267 ДФЕС, националните разпоредби трябва да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда, и последният не следва да се произнася относно съвместимостта на норми на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза. Съдът е компетентен само да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на такива норми с правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 240 и цитираната съдебна практика).

44

Освен това принципът на предимство задължава националния съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, ако не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на това право, да гарантира пълното действие на установените в това право изисквания в спора, с който е сезиран, като при необходимост по свой почин остави без приложение националната правна уредба или практика, дори и последваща, която е в противоречие с разпоредба от правото на Съюза с директен ефект (вж. в този смисъл решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект),C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 37 и цитираната съдебна практика).

45

С оглед на разпределението на функциите между националните юрисдикции и Съда последният само е предоставил на запитващата юрисдикция по делото, по което е постановено решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), насоки за тълкуване на клауза 4 от Рамковото споразумение, с оглед на описаната от тази юрисдикция правна уредба и фактическа обстановка и при условие че се извършат проверките, които са от компетентността единствено на посочената юрисдикция, както се припомня в точки 35, 48, 49 и 53 от това решение. Съдът използва и израза „по принцип“ в диспозитива на посоченото решение.

46

След това уточнение от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че за разлика от ищцата по делото, по което е постановено решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), която е работила по срочни договори за една година в периода, преди да бъде постоянно назначена като държавен служител с нормативноустановен статут, както е посочено в точка 8 от това решение, някои от периодите, прослужени от ищците в главното производство, не са достигнали установените в националното законодателство прагове, припомнени в точка 41 от настоящото решение, а именно да възлизат на 180 дни за всяка учебна година или да са били непрекъснати от 1 февруари до приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците.

47

Тази юрисдикция обаче посочва, че по силата на това законодателство, ако трудът, положен от срочно назначените преподаватели, достига тези прагове, този труд се приравнява на цяла учебна година трудов стаж, независимо от действителния брой отработени часове и дори ако отработеният брой часове седмично е по-малък от седмичното работно време при работа на пълно или на непълно работно време. Ако обаче положеният труд не достига тези прагове, той не се взема предвид и съгласно член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, достигналият тези прагове се взема изцяло предвид само до четвъртата година, а след това в размер на три четвърти, като оставащата една трета не се взима предвид за определен брой години, а след изтичането на този срок отново се взима предвид.

48

При тези условия, за да се предостави полезен отговор на посочената юрисдикция, следва да се приеме, че с въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на признаването на трудовия стаж на работник при назначаването му на постоянна длъжност като държавен служител изключва прослуженото по срочни трудови договори време, което е под 180 дни за една учебна година или не е непрекъснато между 1 февруари и приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците, независимо от действителния брой отработени часове, и съгласно което се вземат предвид само две трети от достигащото тези прагове прослужено време над четири години, при условие че оставащата една трета се взема предвид след определен брой прослужени години.

49

Следва да се припомни, че съгласно клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение една от неговите цели е да подобри качеството на срочната работа, като гарантира спазването на принципа на недопускане на дискриминация. Също така в третата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение се уточнява, че то „илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация“. В това отношение в съображение 14 от Директива 1999/70 се посочва, че целта на Рамковото споразумение по-специално е да се подобри качеството на срочната работа, като се определят минимални изисквания, така че да се гарантира прилагането на принципа на недопускане на дискриминация (решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 39 и цитираната съдебна практика).

50

Рамковото споразумение, и по-специално клауза 4 от него, има за цел да приложи посочения принцип спрямо работниците на срочен трудов договор, за да се попречи на работодателите да използват подобно трудово правоотношение като средство за лишаване на тези работници от права, признати на работниците на постоянен трудов договор (решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 40 и цитираната съдебна практика).

51

Като се имат предвид целите на Рамковото споразумение, припомнени в предишните две точки, клауза 4 от това споразумение следва да се разглежда като изява на принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително (решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 41 и цитираната съдебна практика).

52

Освен това е важно да се припомни, че клауза 4 от Рамковото споразумение, която има директен ефект, въвежда в точка 1 забрана работниците на срочни трудови договори да се третират само защото работят по срочен договор по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на постоянни трудови договори в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 56 и 64, и от 5 юни 2018 г., Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 42 и цитираната съдебна практика).

53

Точка 4 от тази клауза формулира същата забрана по отношение на критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 64 и цитираната съдебна практика).

54

От текста и целта на посочената клауза 4 освен това следва, че тя се отнася не до самия избор на сключване на срочни трудови договори вместо трудови договори за неопределено време, а до условията за наемане на работа на работниците, които са сключили първия вид договори в сравнение с тези на работниците, наети съгласно втория вид договори, като понятието „условия за наемане на работа“ включва мерки, произтичащи от трудовото правоотношение между работника и неговия работодател (вж. в този смисъл решение от 8 октомври 2020 г., Universitatea „Lucian Blaga“ Sibiu и др., C‑644/19, EU:C:2020:810, т. 39 и цитираната съдебна практика).

55

В това отношение Съдът вече е постановил, че правила като разглежданите в главното производство относно трудовия стаж, който трябва да се придобие, за да стане възможно класирането в категория възнаграждение, попадат в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на същата клауза 4 (решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 26 и цитираната съдебна практика).

56

Ето защо в съответствие с припомненото в точки 52 и 53 от настоящото решение и за да се предостави отговор на запитващата юрисдикция, следва да се провери дали разглежданото в главното производство законодателство води до разлика в третирането, която засяга сходни положения, преди евентуално да се установи дали такава разлика може да бъде обоснована от „обективни причини“.

57

Страните в настоящото производство не спорят и впрочем от точка 27 от решение от 20 септември 2018 г., Motter (C‑466/17, EU:C:2018:758), следва, че за целите на класирането им в определена категория на заплащане на преподавателите на постоянни договори, назначени чрез конкурс, може да бъде зачетено изцяло прослуженото време. По-специално изглежда, че за целите на изчисляването на прослуженото от тях време в полза на тези преподаватели се зачита всеки ден опит, независимо от действително отработените часове или от количеството действително положен труд, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство. Освен това тази юрисдикция не посочва, че периодите на отпуск или отсъствия, например поради болест, се изключват от това изчисление.

58

За сметка на това от акта за преюдициално запитване е видно, че времето, прослужено по срочни трудови договори от ищците в главното производство в рамките на една учебна година в качеството им на срочно назначени преподаватели, назначени впоследствие като държавни служители чрез конкурс по документи, което е под праговете, определени в член 489 от Законодателен декрет № 297/1994, допълнен с член 11, параграф 14 от Закон № 124/1999, не се взема предвид за целите на признаването на трудовия им стаж. Освен това достигащото тези прагове време се взема предвид изцяло само за четири години, като за следващите години вземането му предвид е ограничено до две трети в съответствие с член 485 от този законодателен декрет.

59

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че третината от трудовия стаж, която не е взета предвид след първите четири години и се заделя, може евентуално след изтичането на определен срок да бъде отново взето предвид за целите на последващото класиране на срочно назначените преподаватели, назначени впоследствие постоянно като държавни служители, в таблицата на възнагражденията съгласно член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/1988. Вземането им отново предвид обаче може да се осъществи само след особено дълъг период от време, а именно между 16-ата и 24-ата година от трудовия стаж в зависимост от това кои са съответните преподаватели, и в частност 16 години стаж за A.R. и 18 години стаж за G.D. и C.M., ако те все още са част от личния състав на Министерството на образованието.

60

От това следва, че национално законодателство като разглежданото в главното производство въвежда разлика в третирането, която поставя срочно назначените преподаватели в по-неблагоприятно положение спрямо преподавателите, които са назначени за неопределено време чрез конкурси на общо основание, към които тези ограничения не се прилагат.

61

За да представлява дискриминация, забранена от клауза 4 от Рамковото споразумение, подобна разлика в третирането трябва да се отнася до сходни положения и да не е обоснована от обективни причини (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 28).

62

Първо, що се отнася до сходството на съответните положения, за да се прецени дали работниците извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се установи дали, предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд, може да се приеме, че тези лица се намират в сходно положение (решения от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 29, и от 30 юни 2022 г., Comunidad de Castilla y León, C‑192/21, EU:C:2022:513, т. 34 и цитираната съдебна практика).

63

Ако се установи, че докато са работели, срочно назначените работници са изпълнявали същите функции като наетите от същия работодател работници по трудов договор за неопределено време или са заемали същата длъжност като тях, по принцип следва да се приеме, че положението на тези две категории работници е сходно (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 144 и цитираната съдебна практика).

64

От акта за преюдициално запитване е видно, че докато са работели, преди да бъдат назначени като служители на постоянна длъжност, ищците в главното производство са извършвали различни преподавателски дейности, които понякога са били краткосрочни и с малък брой часове. Целта на тези дейности била да се задоволят различни потребности от заместници поради липсата на преподаватели с нормативноустановен статут, подчертана от италианското правителство.

65

От запитването е видно по-специално, че G.D., която е преподавателка в детска градина, е отработила голям брой отделни дни и че C.M., която също е преподавателка в детска градина, е работила през първата година пет месеца и четири дни по 62 различни договора, срокът на които е средно два дни, отработвани по договор в различни училища. Що се отнася до A.R., гимназиален преподавател, той не представил доказателство за броя отработени часове, но многобройни договори, в които се посочвал този брой часове, се отнасяли до част от пълно работно време с много малък брой часове, например пет часа седмично за поредица от договори през 2003 г.

66

От запитването обаче, изглежда, следва, че в рамките на тези различни дейности ищците в главното производство са имали едни и същи функции и една и съща длъжност при един и същ работодател като постоянно назначените преподаватели, които е трябвало да заместват. В това отношение запитващата юрисдикция не посочва, че на ищците са били възлагани функции, които съществено се различават от тези на последните. Ето защо изглежда, че с оглед на естеството и условията на работа може да се счита, че посочените ищци могат се намират в положение, сходно на положението на постоянно назначените преподаватели, които те е трябвало да заместват.

67

Освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, функциите на ищците в главното производство, упражнявани в рамките на трудовия им стаж преди назначаването им като служители на постоянна длъжност, по принцип трябва следователно да се считат за сходни с тези на постоянно назначените преподаватели, като се има предвид, че фактът, че не са издържали успешно административен конкурс, не поставя под въпрос сходството на положението на преподавателите на срочни договори и на преподавателите с нормативноустановен статут (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 33—35).

68

Що се отнася до краткия и откъслечен характер на някои от дейностите, които ищците в главното производство са извършвали в този контекст, от една страна, нищо не сочи, че той би могъл съществено да промени изпълняваните функции или заеманите длъжности, или пък естеството или условията на извършваната работа. От друга страна, нито един от материалите по представената на Съда преписка не може да удостовери, че краткият и откъслечен характер на някои от дейностите, евентуално извършени от постоянно назначен преподавател, би имал за последица така придобитият опит да не бъде взет предвид за целите на изчисляването на трудовия му стаж. Преценката в това отношение следва обаче да се извърши от запитващата юрисдикция, която единствено разполага с всички относими данни.

69

Второ, що се отнася до въпроса дали разликата в третирането, посочена в точка 60 от настоящото решение, между сходните положения, посочени в точка 67, може да бъде обоснована от „обективни причини“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение, следва да се припомни, че това понятие трябва да се разбира в смисъл, че не допуска обосноваване на разлика в третирането между работниците на срочен трудов договор и работниците на трудов договор за неопределено време само с обстоятелството, че тази разлика е предвидена от обща и абстрактна национална норма. Посоченото понятие изисква установеното неравно третиране да бъде обосновано с наличието на точни и конкретни елементи, характеризиращи въпросното условие за наемане на работа в особения контекст, в който то се вписва (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 36 и 37, и от 30 юни 2022 г., Comunidad de Castilla y León, C‑192/21, EU:C:2022:513, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).

70

Въз основа на обективни и прозрачни критерии трябва да може да се провери дали това неравно третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени срочни договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 37, и от 30 юни 2022 г., Comunidad de Castilla y León, C‑192/21, EU:C:2022:513, т. 41 и цитираната съдебна практика).

71

Освен това позоваването единствено на временния характер на работата на служителите в публичната администрация не съответства на тези изисквания и следователно не може да представлява „обективна причина“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 38, и от 30 юни 2022 г., Comunidad de Castilla y León, C‑192/21, EU:C:2022:513, т. 43 и цитираната съдебна практика).

72

В случая, за да обосноват разглежданата в главното производство разлика в третирането, запитващата юрисдикция и италианското правителство изтъкват необходимостта, от една страна, да се отразят разликите в професионалната дейност на преподавателите с нормативноустановен статут, назначени от самото начало чрез конкурси на общо основание, на която Costituzione della Repubblica Italiana (Конституцията на Италианската република) отдава особено значение, и преподавателите, назначени като служители на постоянна длъжност след придобиване на професионален опит въз основа на срочни трудови договори, както и, от друга страна, да се избегне появата на обратна дискриминация спрямо първите. В частност те изтъкват разнообразието от предмети, условия и часове, в контекста на които трябва да действат вторите, както и липсата на първоначална проверка на уменията им чрез конкурс.

73

Съгласно практиката на Съда всяка от тези цели може да представлява „обективна причина“ по смисъла на клауза 4, точка 1 и/или точка 4 от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 47 и 51, както и цитираната съдебна практика).

74

Също така е безспорно обаче, че предотвратяването на появата на обратна дискриминация не може да представлява такава обективна причина, когато съответната национална правна уредба напълно и във всички случаи изключва отчитането на целия трудов стаж, придобит от работници по срочни трудови договори, при определянето на прослуженото време във връзка с назначаването им за неопределено време, и съответно при определянето на размера на възнаграждението им (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 62, и определение от 4 септември 2014 г., Bertazzi и др., C‑152/14, EU:C:2014:2181, т. 16).

75

В случая, що се отнася до целите, на които се позовават запитващата юрисдикция и италианското правителство, Съдът е приел, че те могат легитимно да се считат за насочени към задоволяването на реална потребност, като това обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 48 и 51).

76

Разглежданото в главното производство национално законодателство, доколкото ограничава вземането предвид при назначаването за неопределено време на трудовия стаж, придобит в рамките на временни и разнородни преподавателски дейности без наличието на непрекъснатост на обучението и без първоначална проверка на уменията чрез конкурс, по принцип може да се счита за годно да постигне тези цели.

77

Що се отнася до необходимостта от това национално законодателство за постигане на преследваните цели, от данните, съдържащи се в преюдициалното запитване, е видно, че правилото, предвидено в член 489 от Законодателен декрет № 297/1994, допълнен с член 11, параграф 14 от Закон № 124/1999, действа автоматично или в благоприятна, или в неблагоприятна за съответните срочно назначени преподаватели насока.

78

Всъщност, както отбелязват запитващата юрисдикция и италианското правителство, дейностите, извършвани от последните в продължение на 180 дни в годината, тоест около две трети от една учебна година, се приравняват на трудов стаж в размер на пълна учебна година. Същото се отнася и за трудовия стаж, придобит от 1 февруари до приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците.

79

За сметка на това, ако тези дейности не достигнат тази продължителност или не се извършват непрекъснато между 1 февруари и посочения краен срок, те не се вземат предвид дори в ограничена степен. Освен това посоченото правило за изключване се добавя към правилото, че съответните периоди се вземат предвид само за първите четири години, а след това в размер до две трети, в съответствие с член 485 от този законодателен декрет.

80

В това отношение Съдът безспорно е приел, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която се вземат предвид само две трети от трудовия стаж над четири години, придобит по срочни трудови договори, не може да се счита за надхвърляща необходимото за постигане на разгледаните по-горе цели и за установяване на равновесие между легитимните интереси на работниците на срочни договори и тези на работниците на постоянни договори, при зачитане на ценностите за растеж в службата, основан на личните качества, и на съображенията за безпристрастност и ефикасност на администрацията, на които се опират назначенията посредством конкурс (решение от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 51).

81

Въпреки това вземането предвид само на две трети от трудовия стаж над четири години, придобит по срочни трудови договори, съчетано с такова изключване, което води до пълно лишаване на преподавателя по срочни трудови договори от неговия трудов стаж, когато той е под релевантните прагове, определени от италианския законодател, надхвърля необходимото за отразяването на разликите между опита, придобит от преподавателите, назначени чрез конкурс, и назначените по документи, както и за избягването на обратна дискриминация в ущърб на първите.

82

Тази констатация не може да се постави под въпрос поради обстоятелството, че действителният брой отработени от вторите часове, който може да е ограничен и да е по-малък от седмичното работно време при режим на пълно работно време или дори на непълно работно време, не се взема предвид за целите на изчисляването на трудовия им стаж.

83

Всъщност, както бе посочено в точки 57 и 68 от настоящото решение, прослуженото време на безсрочно назначените преподаватели, изглежда, също не зависи от действителния обем на положения от тях труд и в извършваните от тях преподавателски дейности също може да има прекъсвания. Следователно критерият, установен от разглежданото в главното производство национално законодателство за целите на изчисляването на трудовия стаж на преподавателите, изглежда, се основава не на броя действително отработени от последните, а на продължителността на трудовото правоотношение между съответния преподавател и неговия работодател, включително за преподавателите с нормативноустановен статут, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

84

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на признаването на трудовия стаж на работник при назначаването му на постоянна длъжност като държавен служител изключва прослуженото по срочни трудови договори време, което е под 180 дни за една учебна година или не е непрекъснато между 1 февруари и приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците, независимо от действителния брой отработени часове, и съгласно което се вземат предвид само две трети от достигащото тези прагове прослужено време над четири години, при условие че оставащата една трета се взема предвид след определен брой прослужени години.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национално законодателство, което за целите на признаването на трудовия стаж на работник при назначаването му на постоянна длъжност като държавен служител изключва прослуженото по срочни трудови договори време, което е под 180 дни за една учебна година или не е непрекъснато между 1 февруари и приключването на дейностите по определянето на окончателните оценки на учениците, независимо от действителния брой отработени часове, и съгласно което се вземат предвид само две трети от достигащото тези прагове прослужено време над четири години, при условие че оставащата една трета се взема предвид след определен брой прослужени години.