I. Правна уредба

А. Правото на СТО

Б. Правото на Съюза

II. Обстоятелствата по спора

III. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

IV. Искания на страните

V. По жалбата

А. По допустимостта на жалбата пред Общия съд

1. По процесуалната легитимация на CCCME да действа от свое име

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

2. По правомощието на CCCME да представлява членовете си пред съд

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

3. Относно редовността на пълномощните, предоставени от деветте други жалбоподатели

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

4. Изводи относно допустимостта на жалбата пред Общия съд

Б. По същество

1. По първото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

1) Предварителни съображения

2) По първата част на първото основание

3) По втората част на първото основание

2. По второто основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

3. По третото основание

а) По първата част на третото основание

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

б) По първата част на третото основание

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

4. По четвъртото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

5. По петото основание

а) Предварителни съображения

б) По първата част на петото основание

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

По съдебните разноски

1

С жалбата си China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products (Китайска търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти, наричана по-нататък „CCCME“), както и Cangzhou Qinghong Foundry Co. Ltd, Botou City Qinghong Foundry Co. Ltd, Lingshou County Boyuan Foundry Co. Ltd, Handan Qunshan Foundry Co. Ltd, Heping Cast Co. Ltd Yi County, Hong Guang Handan Cast Foundry Co. Ltd., Shanxi Yuansheng Casting and Forging Industrial Co. Ltd, Botou City Wangwu Town Tianlong Casting Factory и Tangxian Hongyue Machinery Accessory Foundry Co. Ltd. (наричани по-нататък „деветте други жалбоподатели“) искат отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия (T‑254/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:278), с което той отхвърля жалбата на жалбоподателите за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/140 на Комисията от 29 януари 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на наложеното временно мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република и за прекратяване на разследването относно вноса на някои чугунени изделия с произход от Индия (ОВ L 25, 2018 г., стр. 6, наричан по-нататък „спорният регламент“) в частта, засягаща жалбоподателите.

2

С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3.), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията в приложения 1—3 към посоченото споразумение, сред които е Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112., наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).

3

Член 3.1 от Антидъмпинговото споразумение предвижда:

„Установяване на вредата по смисъла на член VI на [Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ)] (1994) следва да се основава на достоверни доказателства и да включва обективно проучване както на a) обема на дъмпинговия внос и влиянието му върху цените на подобни стоки на вътрешния пазар, така и б) произтичащото от това въздействие на вноса върху местните производители на такива стоки“.

4

Член 6.11 от това споразумение предвижда:

„По смисъла на това споразумение „заинтересовани страни“ следва да включва:

Този списък не трябва да ограничава страните членки да разрешават на местни и чуждестранни лица, различни от посочените по-горе, да бъдат включвани като заинтересовани страни“.

5

Съображение 12 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“) гласи:

„Необходимо е да се уточни начинът, по който заинтересованите страни следва да се уведомяват за информацията, изисквана от органите. Заинтересованите страни следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. Освен това е желателно да се определят ясно правилата и процедурите по разследването, по-специално правилата, по които заинтересованите страни могат да се представят, да изложат своите становища и да представят информация в определен срок, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид. Освен това е уместно да се уточнят условията, при които заинтересованата страна може да има достъп до информация, представена от други заинтересовани страни и да представи коментари по нея. Освен това при събирането на информация следва да има сътрудничество между държавите членки и [Европейската комисия]“.

6

Съгласно член 1, параграф 4 от този регламент:

„За целите на настоящия регламент „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.

7

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Установяване на вреда“ и предвижда:

„1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на [Европейския съюз], опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на:

3.   По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Съюза. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Съюза или дали в резултат на този внос е налице значителен натиск върху цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.

[…]

5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Съюза включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, включително факта, че определена промишленост е още в процес на възстановяване от въздействието на минал дъмпинг или субсидиране; значението на действителния дъмпингов марж; действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите и натоварването на мощностите; от фактори, отразяващи се върху цените в Съюза; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение.

6.   От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3 са довели до въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено.

7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни продукти, които не се продават на дъмпингови цени; свиване на търсенето или промени в потреблението; ограничителни търговски практики на производители от трети страни и такива от Съюза и конкуренция между същите тези производители, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на промишлеността на Съюза.

[…]“.

8

Член 5, параграфи 10 и 11 от същия регламент гласи:

„10.   В известието за започване на процедура се обявява започването на процедурата, посочва се продуктът и страната, предмет на разглеждане, обобщава се получената информация и се указва, че цялата отнасяща се до процедурата информация следва да се представи в Комисията.

В него се определят сроковете, в които заинтересованите страни могат да изразят интерес, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването. В известието се определя и срок, в рамките на който заинтересованите страни могат да поискат да бъдат изслушани от Комисията в съответствие с член 6, параграф 5.

11.   Комисията уведомява за започването на процедурата известните ѝ изразили интерес износители, вносители и представителни сдружения на вносители и износители, както и представителите на страната на износа и жалбоподателите и при спазване на изискването за поверителност на информацията предоставя пълния текст на получената по параграф 1 писмена жалба на известните износители и на органите на страната на износа, а при поискване предоставя този текст и на други заинтересовани страни. Когато изразилите интерес износители са изключително много, пълният текст на писмената жалба може да се предостави само на органите на страната на износа или на съответното търговско сдружение“.

9

Член 6 от основния регламент, озаглавен „Разследване“, предвижда:

„1.   След започване на разследването Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започва разследване на ниво на Съюза. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно.

[…]

3.   Комисията може да поиска от държавите членки да предоставят информация, в който случай държавите членки предприемат всички необходими стъпки за предоставянето на тази информация.

Държавите членки изпращат на Комисията исканата информация, като прилагат към нея резултатите от всички предприети инспекции, проверки и разследвания.

В случаите, когато информацията е от общ интерес или предоставянето ѝ е поискано от държава членка, Комисията я предоставя на държавите членки, освен ако не е поверителна, в който случай Комисията предоставя резюме с неповерителен характер.

4.   Комисията може да поиска от държавите членки предприемането на всички необходими проверки и инспекции, по-специално сред вносителите, търговците и производителите от Съюза, както и провеждането на разследвания в трети страни, в случай че съответните дружества са дали съгласие и правителството на съответната страна е официално информирано и няма възражения.

Държавите членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят исканията на Комисията.

Ако Комисията или някоя държава членка поиска, служители на Комисията се упълномощават да оказват съдействие на служителите на държавите членки при изпълнението на техните задължения.

5.   Заинтересованите страни, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, се изслушват, ако в рамките на определения в известието в Официален вестник на Европейския съюз срок са отправили писмено искане за изслушване, от което е видно, че те са заинтересована страна, която е вероятно да бъде засегната от резултатите на разследването, и че имат специални основания да бъдат изслушани.

[…]

7.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от [неговите] държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването.

Тези страни могат да представят отговор във връзка с такава информация и становищата им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора.

[…]

9.   При процедура, започнала съгласно член 5, параграф 9, разследването приключва по възможност в рамките на една година. Във всеки случай разследването приключва в рамките на 15 месеца от неговото започване, в съответствие с констатациите, направени съгласно член 8 за приемане на гаранции или с констатациите, направени съгласно член 9 за налагане на окончателни мерки“.

10

Съгласно член 17 от този регламент, наименуван „Представителна извадка“:

„1.   Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки, които са статистически валидни, въз основа на наличната информация по време на подбора, или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

2.   Окончателният подбор на лица, видове продукти и осъществени сделки, осъществен съгласно тези разпоредби за получаване на представителна извадка, се прави от Комисията, като се предпочита представителната извадка да е съгласувана и одобрена от заинтересованите страни, при условие че тези заинтересовани страни са заявили себе си като такива и са предоставили достатъчна налична информация в рамките на три седмици от започването на разследването, за да може да се направи подбор на представителна извадка.

[…]“.

11

Член 20 от посочения регламент, озаглавен „Разгласяване“, предвижда:

„1.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2.   Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

3.   Исканията за окончателно разгласяване по смисъла на параграф 2 се отправят в писмена форма до Комисията и се получават, в случаите на налагане на временни мита, не по-късно от един месец след публикуване на налагането на това мито. Когато не е наложено временно мито, на страните се предоставя възможност да поискат окончателно разгласяване в срок, определен от Комисията.

[…]“.

12

Член 21, параграф 2 от същия регламент гласи:

„С цел да се подсигури солидна основа, която да позволи на органите да вземат предвид всички становища и информации при формулиране на решението доколко въвеждането на мерки е в интерес на Съюза или не е, жалбоподателите, вносителите и техните представителни сдружения, представителните организации на купувачите и на потребителите, имат право да се представят и да предоставят на Комисията информация в срок, определен в публикуваното известие за започване на антидъмпингово разследване. Такава информация или подходящи обобщения на същата се предоставят на останалите страни, посочени в настоящия член, и те имат право да я коментират“.

13

Обстоятелствата по спора, изложени в точки 1—9 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва, за целите на настоящото съдебно решение.

14

На 31 октомври 2016 г. до Комисията е подадена жалба от седем производители на чугунени изделия от Съюза с искане тя да започне антидъмпингова процедура относно вноса на някои от тези изделия с произход от Китай и Индия. Посочената жалба се подкрепя от двама други производители на чугунени изделия от Съюза (тези девет производители са наречени по-нататък „подателите на жалбата до Комисията“).

15

На 10 декември 2016 г. Комисията публикува Известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република и Индия (ОВ C 461, 2016 г., стр. 22). Продуктите, за които се отнася тази процедура, са капаци на шахти. В точка 2 от това известие продуктът е определен като някои изделия от чугун с пластинчат графит, наричан още „сив чугун“, или от сферографитен чугун, наричан още „пластичен чугун“ и частите от тях, използван за покриване и/или за предоставяне на достъп до надземни или подземни системи и/или предоставяне на възможност за оглед на такива системи (наричан по-нататък „разглежданият продукт“).

16

Разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 октомври 2015 г. и 30 септември 2016 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2013 г. до 30 септември 2016 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“).

17

CCCME е сдружение, регистрирано по китайското право, сред чиито членове са китайски производители — износители на разглеждания продукт. Тази камара участва в антидъмпинговата процедура относно разглеждания продукт. Деветте други жалбоподатели са производители — износители на разглеждания продукт, двама от които са подбрани от Комисията, за да бъдат включени в извадката с китайски производители износители, използвани за целите на тази процедура.

18

На 16 август 2017 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1480 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република (ОВ L 211, 2017 г., стр. 14, наричан по-нататък „временният регламент“).

19

На 29 януари 2018 г. Комисията приема спорния регламент, с който налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китай.

20

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 април 2018 г., жалбоподателите искат отмяната на спорния регламент.

21

С определение от 24 октомври 2018 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска EJ Picardie, Fondatel Lecomte, Fonderies Dechaumont, Fundiciones de Ódena SA, Heinrich Meier Eisengießerei GmbH & Co. KG, Saint Gobain Construction Products UK Ltd, Saint Gobain PAM Canalisation, anciennement Saint-Gobain PAM и Ulefos Oy (наричани по-нататък „встъпилите страни“) да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.

22

В подкрепа на подадената от тях жалба пред Общия съд жалбоподателите изтъкват шест основания. Комисията оспорва както допустимостта, така и основателността на тази жалба.

23

Що се отнася до допустимостта на посочената жалба, единствено преценката на Общия съд относно, от една страна, процесуалната легитимация на CCCME да предприема действия по съдебен ред от свое собствено име и от името на своите членове и от друга страна, относно пълномощните, представени от деветте други жалбоподатели на техните адвокати, за да ги представляват пред съда, са релевантни в рамките на настоящото производство по обжалване.

24

Що се отнася до процесуалната легитимация на CCCME да предприема действия по съдебен ред лично от свое име, с цел да осигури защитата на процесуалните си права, Комисията посочва, че тази камара няма подобна процесуална легитимация, тъй като в хода на административното производство са ѝ били предоставени погрешно процесуални права. Общият съд отхвърля това възражение за недопустимост, като по същество приема, че през цялото административно производство CCCME е била считана за заинтересована страна, на която би следвало да се предоставят процесуални права, и че наличието на грешка в това отношение, ако се допусне, че е доказана, не може да засегне това, което е прието и предоставено в рамките на административното производство.

25

Що се отнася до процесуалната легитимация на CCCME да предприема действия по съдебен ред от името на своите членове, Общият съд отхвърля възражението на Комисията, че CCCME не може да представлява своите членове пред съда, тъй като няма качеството на представително сдружение по смисъла на общата правна традиция на държавите членки. Според Общия съд не е налице подобно изискване, за да може сдружение да действа от името на своите членове пред юрисдикциите на Съюза.

26

Що се отнася до пълномощните, предоставени от деветте други жалбоподатели на техните адвокати, Комисията твърди, че те не са действителни, тъй като функциите на подписалите ги лица не е била ясно идентифицирана и не е било доказано, че тези лица имат правомощието да подпишат посочените пълномощни. Общият съд отхвърля това възражение, като посочва, че неговият процедурен правилник не изисква доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били предоставени от представител, оправомощен за тази цел.

27

Що се отнася до основателността на жалбата на жалбоподателите в първоинстанционното производство, за целите на настоящото производство по обжалване е релевантна само преценката на Общия съд относно първата и петата част на първото основание, втората и третата част от второто основание и втората и третата част от третото основание.

28

При разглеждането на първата част от първото основание Общият съд отхвърля твърденията на жалбоподателите за нарушения във връзка с направените от Комисията корекции по данните на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), класирани съгласно контролните номера на продуктите (КНП), за целите на изчисляването на обема на дъмпинговия внос съгласно член 3 от основния регламент.

29

В рамките на преценката си на петата част на първото основание Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателите за нарушение, съгласно което за изчисляване на вредата, претърпяна от Saint-Gobain PAM, Комисията била използвала фактурирани цени за препродажби вътре в групата дружества, част от която е този производител, без да оцени самостоятелния характер на тези цени.

30

В рамките на втората част на второто основание жалбоподателите твърдят, че неправилно Комисията е отказала да извърши анализ по сегмент, за да установи причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и констатираната вреда. В отговор на това твърдение Общият съд приема по същество, че не се изисква анализ по сегмент, когато продуктите са достатъчно взаимозаменяеми, а също така, че нито принадлежността на продукти към различни гами, нито фактът, че потребителите са дали приоритет на определени продукти или са изразили предпочитание по отношение на тях, са достатъчни, за да се установи липсата на взаимозаменяемост при тях и съответно уместността да се извърши такъв анализ.

31

В рамките на третата част от второто си основание жалбоподателите упрекват Комисията по-специално, че не е оценила в достатъчна степен значението на подбиването на цените с оглед на обстоятелството, че за 37,4 % от общите продажби, осъществени в рамките на Съюза от включените в извадката производители от Съюза, не се установява каквото и да е подбиване на цените. Общият съд отхвърля тази част от основанието, като приема, че след като разглежданият продукт обхваща разнообразие от видове продукти, които продължават да са взаимозаменяеми, наличието на марж на подбиване на цените в диапазон от 31,6 % до 39,2 %, засягащ 62,6 % от продажбите на включените в извадката производители от Съюза, е достатъчно, за да се заключи, че е налице значително подбиване на цената по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент.

32

Що се отнася до третото основание, което е нарушение на процесуалните права на жалбоподателите, тъй като не им била съобщена съществена информация за защитата на техните интереси, Общият съд приема, че то е допустимо, доколкото е изтъкнато лично от името на CCCME. Обратно на това, Общият съд отхвърля посоченото основание като недопустимо, доколкото е повдигнато от членовете на CCCME и от деветте други жалбоподатели, тъй като тези членове и тези жалбоподатели не са участвали в разследването, нито са отправили искания да им бъде съобщена посочената информация. Общият съд отхвърля също така довода на жалбоподателите, че в хода на това разследване CCCME е упражнила процесуалните права на посочените членове и на посочените жалбоподатели от тяхно име с довода, че CCCME е действала като субект, който е представител на китайската промишленост, разглеждана в нейната цялост, а не на някои от нейните членове поотделно.

33

Що се отнася до основателността на това трето основание, CCCME посочва в рамките на втората и третата му част, че Комисията е нарушила процесуалните ѝ права, като от една страна, не ѝ е предоставила определени данни в обобщен вид, по-специално относно изчисленията на нормалната стойност, въздействието на китайския внос върху цените и равнището на отстраняване на вредата, както и, от друга страна, относно прогнозните оценки, свързани с макроикономическите показатели, информация относно сравнението между изнасяните продукти на индийските производители и на производителите от Съюза, както и изчисленията на обема на вноса с произход от съответните трети страни. Общият съд отхвърля посочените втора и трета част, като приема по същество, че Комисията е предоставила на CCCME информация, която ѝ позволява надлежно да защити своите интереси.

34

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателите.

35

Жалбоподателите искат от Съда:

36

Комисията иска от Съда:

37

Встъпилите страни искат от Съда:

38

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания. Първото, второто, третото и четвъртото основание се отнасят до грешки, които Общият съд е допуснал, като не е приел за установено, че Комисията е нарушила член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент при приемането на спорния регламент. В рамките на петото основание жалбоподателите поддържат, че неправилно Общият съд е обявил за частично недопустимо третото основание на жалбата им пред Общия съд, в рамките на което се изтъква нарушение на процесуалните им права и че е допуснал грешки при прилагане на правото при преценката на тези права в приложение на член 6, параграф 7, на член 19, параграфи 1 и 2, както и на член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент.

39

Комисията и встъпилите страни считат, че жалбата на жалбоподателите в първоинстанционното производство е трябвало да се обяви за недопустима, а също така, че във всички случаи жалбата на жалбоподателите в настоящото производство е неоснователна.

40

Комисията посочва, че жалбата в първоинстанционното производство е недопустима, тъй като CCCME не е имала процесуална легитимация да предприема действия по съдебен ред от свое собствено име, не е имала процесуална легитимация да представлява пред съда своите членове и деветте други жалбоподатели не са били упълномощили надлежно своите адвокати.

41

Жалбоподателите оспорват тези доводи, твърдейки, че като е поискала от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него жалбата в първоинстанционното производство е обявена за допустима, и да обяви тази жалба за недопустима, Комисията е подала насрещна жалба, без да спази изискванията, предвидени в член 176, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

42

В това отношение следва да се напомни, че въпросите относно допустимостта на жалба за отмяна са абсолютна процесуална предпоставка, която юрисдикциите на Съюза могат да проверят във всеки момент дори служебно (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 32, и от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия,C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 53 и цитираната съдебна практика).

43

От това следва, че в производството по обжалване Съдът може да прецени допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство, независимо от факта, че тя е оспорена от страна, която е представила писмен отговор, без да подаде насрещна жалба на основание член 176, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 56—59 и цитираната съдебна практика).

44

Следователно възраженията на жалбоподателите, изложени в точка 41 от настоящото решение, трябва да се отхвърлят.

45

Комисията посочва, че в точки 52—75 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че признаването на CCCME за представително сдружение в хода на административното производство е достатъчно, за да докаже, че условието по член 263, четвърта алинея ДФЕС, съгласно което жалбоподателят трябва да бъде засегнат пряко и лично от обжалвания от него акт, е било изпълнено по отношение на CCCME. Въпросът дали дадено образувание има процесуална легитимация пред Общия съд зависел не от признаването на това лице на подобна легитимация в хода на административното производство, а от приложимите в тази област правила. Поради това Общият съд сам следвало да прецени дали CCCME отговаря на условията, за да бъде счетена за представително сдружение съгласно основния регламент и дали в резултат от това е имала процесуална легитимация да предприема действия по съдебен ред от свое име.

46

Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Комисията и твърдят, че CCCME не е представително сдружение на китайските производители — износители на разглеждания продукт, а образувание, посредством което китайското правителство контролира тези производители — износители. CCCME действала под надзора, ръководството и професионалните насоки на Министерството по гражданските въпроси и Министерството на търговията на Китайската народна република.

47

Жалбоподателите считат, че CCCME е представително сдружение по смисъла на основния регламент и съответно е заинтересована страна по смисъла на същия регламент. Тя била считана за такова сдружение от Комисията както в хода на разследването, довело до приемане на спорния регламент, така и в рамките на по-ранни антидъмпингови разследвания. Поради мотивите, изложени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, тя била пряко и лично засегната от спорния регламент.

48

Като начало следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако същият го засяга пряко (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Jiangsu Seraphim Solar System и Съвет/Jiangsu Seraphim Solar System и Комисия, C‑439/20 P и C‑441/20 P, EU:C:2023:211, т. 53 и цитираната съдебна практика).

49

В рамките на възражението си за недопустимост Комисията посочва, че като е разгледал първата от тези две хипотези, Общият съд неправилно е приел, че CCCME може да предприема действия по съдебен ред лично от нейно име, с цел да защити процесуалните си права. В точки 52—75 от обжалваното съдебно решение Общият съд бил основал преценката си относно процесуалната легитимация на CCCME да предприема действия по съдебен ред от свое име върху факта, че в хода на антидъмпинговата процедура, довела до приемането на спорния регламент, Комисията му е предоставила тези права. Общият съд обаче не бил проверил законосъобразността на подобно предоставяне. При все това предоставянето на посочените права на CCCME било незаконосъобразно, тъй като тя не била представително сдружение по смисъла на основния регламент, а еманация на китайската държава.

50

Съгласно постоянната съдебна практика лицата, които не са адресати на решение, могат да претендират, че са лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако това решение ги засяга поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги отличава от всяко друго лице и поради това ги индивидуализира по начин, аналогичен на този, по който биха били индивидуализирани адресатите на такова решение (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 156 и цитираната съдебна практика).

51

Сред лицата, които могат да бъдат индивидуализирани посредством акт на Съюза на същото основание като адресатите на едно решение, са тези, които са участвали в процеса по приемане на този акт. При все това, участието на дадено лице в процеса по приемане на такъв акт може да го индивидуализира по отношение на въпросния акт само в случай, че в полза на това лице са предвидени процесуални гаранции от правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 1983 г., Fediol/Комисия,191/82, EU:C:1983:259, т. 31, и определение от 17 февруари 2009 г., Galileo Lebensmittel/Комисия,C‑483/07 P, EU:C:2009:95, т. 53). Всъщност точният обхват на правото на частноправен субект да обжалва акт на Съюза зависи от правното положение, определено в негова полза от правото на Съюза, с което се цели да се защитят така признатите законни интереси (решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 107 и цитираната съдебна практика).

52

От това следва, че на едно лице трябва да бъдат предоставени процесуални права по закон, за да може то да се счита за лично засегнато от тези права и да е допустимо да подаде жалба за отмяна срещу акт, приет в нарушение на посочените права.

53

В настоящия случай, в писмената си защита пред Общия съд Комисията оспорва допустимостта на жалбата, подадена от CCCME с цел да изтъкне нарушение на процесуалните си права, тъй като CCCME не е заинтересована страна, на която основният регламент предоставя подобни права. Следователно, за да прецени допустимостта на тази жалба, Общият съд бил длъжен да прецени дали този регламент предоставя на CCCME процесуални права.

54

В точки 53—60 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче е приел, че CCCME е била лично засегната от спорния регламент, тъй като през цялото време, през което се е провеждало производството, довело до приемане на този регламент, Комисията е считала CCCME за заинтересована страна, която представлява по-специално китайската промишленост за производство на чугунени отливки, тъй като Комисията е предоставила на тази камара процесуални права, включващи правото на достъп до преписката на разследването, право да ѝ бъдат съобщени временните и окончателните изводи, право да представи становище по тях и право да участва в две изслушвания, организирани в рамките на това производство.

55

Следователно трябва да се приеме за установено, че Общият съд не е разгледал законосъобразността на предоставянето на тези процесуални права на CCCME и съответно е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е разгледал дали предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие, съгласно което жалбоподателят трябва да бъде лично засегнат от акта, който е предмет на жалбата му, е изпълнено що се отнася до CCCME.

56

Тази констатация не се поставя под въпрос от становището на Общия съд, изразено в точка 64 от обжалваното съдебно решение, че дори да бъде установена грешка, допусната от Комисията при предоставяне на посочените права на CCCME, тази грешка не може да заличи онова, което е признато и предоставено по време на административното производство, още повече че след приключване на последното Комисията запазва възможността да оттегли спорния регламент и да продължи това производство, поправяйки грешката на етапа, на който е допусната. Всъщност решенията, които Комисията взема в хода на едно административно производство, и възможността тя да ги коригира не могат да водят до ограничаване на обхвата на разглеждането от страна на съда на Съюза на допустимостта на жалбите, с които е сезиран.

57

Същата грешка при прилагане на правото опорочава направената в точки 71—75 от обжалваното съдебно решение преценка на Общия съд по отношение на предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие, съгласно което жалбоподателят трябва да бъде пряко засегнат от акта, който е предмет на жалбата му, тъй като тази преценка също се основава на предоставянето от страна на Комисията на процесуални права на CCCME в хода на административното производство.

58

Тези грешки обаче могат да доведат до недопустимост на жалбата на CCCME, подадена от нейно име, само ако бъде доказано, че въпросните процесуални права не е можело да бъдат предоставени законосъобразно на тази камара. Следователно трябва да се прецени дали по силата на основния регламент тези права е трябвало да бъдат предоставени на CCCME.

59

В това отношение CCCME счита, че основният регламент ѝ предоставя подобни права, тъй като тя е представително сдружение на вносителите или износителите на разглеждания продукт.

60

Макар член 5, параграф 11, член 6, параграф 7, член 20, параграфи 1 и 2, и член 21, параграф 2 от основния регламент да предоставят на представителни сдружения на вносителите или износителите на дъмпингов продукт някои процесуални права, този регламент не предоставя определение на понятието за представително сдружение на вносителите или износителите, което се съдържа в тези разпоредби.

61

Следователно съгласно постоянната съдебна практика това понятие трябва да се тълкува, като се вземе предвид не само текстът на разпоредбите, в които се съдържа, но и контекстът, в който те се вписват, и целите на правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 42 и цитираната съдебна практика). Освен това, предвид предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право на Съюза, посоченото понятие трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения, сред които е Антидъмпинговото споразумение (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Yieh United Steel/Комисия,C‑79/20 P, EU:C:2022:305, т. 101 и цитираната съдебна практика).

62

Буквалното тълкуване на понятието за представително сдружение на вносителите или износителите описва сдружение на лица, които представляват вносителите или износителите като цяло.

63

От това следва, на първо място, че разглежданото понятие не обозначава лица или образувания, които представляват интереси, различни от тези на вносители или износители, като например държавни интереси. Това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва посоченото понятие. Всъщност член 5, параграф 11, член 6, параграф 7 и член 20, параграф 1 от основния регламент посочват „представителни[те] сдружения на вносители и износители“, от една страна, и „органите“ или „представителите“ на държавата на износа, от друга страна, като различни заинтересовани страни в една антидъмпингова процедура.

64

Целта на основния регламент, която се състои в това да позволи на Комисията да наложи адекватни антидъмпингови мита при спазване на принципа на принципа на добра администрация също потвърждава посоченото тълкуване. Тази цел изисква Комисията да може да се запознае със становищата на различните заинтересовани страни, които участват в антидъмпинговата процедура. В този смисъл съображение 12 от разглеждания регламент гласи, че тези страни следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. При все това доказателствата, които могат да бъдат предоставени от представителни сдружения на вносителите или на износителите или от представители на държавата износител, както и съответните им интереси, не е задължително да съвпадат. От една страна, тези сдружения защитават търговските и промишлени интереси на вносителите или на износителите, а от друга страна, посочените представители целят да насърчат политическите и дипломатически интереси на страната износител.

65

Освен това въпросното тълкуване е в съответствие с член 6.11 от Антидъмпинговото споразумение, тъй като в посочения член се прави разграничение между заинтересованите страни, за които се отнася споразумението, а именно, от една страна, правителствата на държавите износители, които са страни по това споразумение, и от друга страна, търговски и бизнес асоциации, болшинството от чиито членове са износители или вносители на стоката, която е предмет на антидъмпингово разследване.

66

От волята на законодателя на Съюза да въведе разграничение между представителните сдружения на вносителите или на износителите, от една страна, и органите и представителите на държавата износител, от друга страна, следва, че за да се счита за представително сдружение по смисъла на разпоредбите, посочени в точка 63 от настоящото съдебно решение, субектът, който се представя за такова сдружение, не трябва да търпи намеса от страна на държавата износител, а обратното, трябва да притежава необходимата автономност по отношение на тази държава, за да може действително да действа в качеството на представител на общите и колективни интереси на вносителите или на износителите, а не в качеството на подставено лице на посочената държава.

67

Тази независимост на представителните сдружения, посочени в основния регламент, отразява независимостта, която е призната на сдруженията по силата на свободата на сдружаване, дефинирана в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото в последната е признато правото на сдруженията да упражняват дейността си и да функционират без необоснована държавна намеса (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 110—113). Подобна съгласуваност обаче се ограничава до липсата на намеса на съответната държава, поставяща под въпрос представителството от страна на едно сдружение на общите и колективни интереси на вносителите или на износителите, тъй като този регламент е насочен към транспониране на разпоредбите на Антидъмпинговото споразумение, което има за цел насърчаване на световната търговия, а не на свободата на сдружаване.

68

На второ място съгласно буквалното и текстуалното тълкуване на понятието за представително сдружение на вносителите или износителите, което се съдържа в точки 62 и 63 от настоящото решение, предметът на дейност на такова сдружение трябва да включва представителство на вносителите или на износителите на продукта, който е обект на антидъмпинговото разследване. Подобно представителство изисква сред членовете на такова сдружение да фигурират значителен брой вносители или износители на този продукт. Освен това, подобно представителство изисква вносът или износът на посочения продукт от тези членове да бъде значителен, така че съответното сдружение да може да отчете характеристиките на дейността на вносителите или на износителите на същия този продукт като цяло.

69

Това тълкуване се потвърждава от целта на основния регламент, посочена в точка 64 от настоящото решение, която изисква участие на представителните сдружения на вносителите или износителите, в качеството им на заинтересовани страни, в антидъмпинговата процедура. Всъщност интересите на тези сдружения могат да бъдат легитимни само при условие че те действително представляват вносителите или износителите на дъмпинговия продукт.

70

С оглед на всички гореизложени съображения понятието за представително сдружение на вносителите или износителите по смисъла от посочения регламент трябва да се разбира като обозначаващо асоциация, чийто предмет на дейност включва представителството на колективните и общи интереси на вносителите или износителите на дъмпингов продукт, което изисква тази асоциация, от една страна, да бъде независима по отношение на държавните органи, за да може да осигури това представителство, а от друга страна, сред нейните членове да има голям брой вносители или износители, които внасят или изнасят значителни количества от този продукт.

71

Тъй като жалбоподателят е този, който следва да докаже процесуалната си легитимация да предприема действия по съдебен ред, в настоящия случай CCCME трябва да докаже, че е такова представително сдружение на вносителите или износителите на разглеждания продукт.

72

В това отношение в жалбата си пред Общия съд CCCME посочва, че сред членовете ѝ има 19 производители износители на разглеждания продукт, на които със спорния регламент са наложени антидъмпингови мита. Освен това, съгласно устава на CCCME тя е социална организация с нестопанска цел, която е учредена доброволно от предприятия и институции, регистрирани в Китай и упражняващи дейност в областта на вноса и износа, инвестициите и сътрудничеството в сектора на машините и електронните продукти (член 2), а нейната цел по-специално е да защитава правата и законните интереси на своите членове, както и да насърчава устойчивото развитие на механичната и на електронната промишленост (член 3). Следователно CCCME включва износители на дъмпинговия продукт и е оправомощена да защитава техните интереси.

73

При все това, както посочва Комисията, уставът на CCCME посочва, че тя действа под надзора, ръководството и професионалната ориентация на две министерства на Китайската народна република (член 4), а също така, че тази камара провежда релевантната си дейност в съответствие с насоките и разрешението на китайското правителство (член 6, параграф 2). Тези елементи обаче свидетелстват, че CCCME няма достатъчна автономност по отношение на китайските държавни органи, за да може да бъде считана за „представително сдружение“ на износителите на разглеждания продукт.

74

Освен това CCCME не представя доказателство, че представлява вносителите или износителите на разглеждания продукт. Така, в производството пред Общия съд Комисията посочва, че CCCME упражнява дейност във всички сектори за производство на мишини и електроника и че има повече от 10000 члена. Освен това, когато в рамките на тази процедура Комисията изтъква срещу CCCME възражение, че тази камара не представлява значителен брой производители износители на разглеждания продукт, CCCME се ограничава до това да се позове, първо, на съображение 25 от спорния регламент, в което Комисията приема, че камарата представлява по-специално китайската промишленост за производство на чугунени отливки, и второ, на доказателството за присъединяването на 19 производители износители на разглеждания продукт, фигуриращи в приложение A.4 към нейната жалба пред Общия съд, като посочва, че този брой е значителен. Освен това, в отговора си на въпросите на Съда, жалбоподателите посочват, че са предоставили на Комисията списък с 58 китайски производители износители на чугун, които са членове на CCCME. Този списък обаче не е представен пред юрисдикциите на Съюза и жалбоподателите не са уточнили количеството на разглежданите продукти, които са били изнесени от тези членове. Следователно CCCME не е доказала нито факта, че сред нейните членове има голям брой вносители или износители на разглеждания продукт, нито че износът на този продукт от нейните членове е бил в значителни размери.

75

Следователно CCCME не е притежавала процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея ДФЕС, поради което жалбата в първоинстанционното производство, подадена от нейно име, трябва да се отхвърли като недопустима, а Общият съд е разгледал неправилно изтъкнатите в подкрепа на тази жалба основания, в рамките на които се твърди нарушение на процесуалните права на CCCME.

76

Комисията твърди, че в точки 98—103 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не е необходимо сдружение да бъде организирано по демократичен начин, за да може да предприема действия по съдебен ред от името на своите членове. Според нея професионално сдружение не може да бъде еманация на една държава и да бъде организирано въз основа на еднопартиен комунистически режим, тъй като в подобен случай то било длъжно да защитава интересите на своите членове, демократично определени от самите тях по отношение на държавата, на която сдружението представлява еманация. Схващане, че професионално сдружение, което едновременно е част от една държава и защитава колективните интереси на своите членове срещу тази държава, противоречало на основните принципи на представителната демокрация, които са общи за държавите членки. Освен това вземането предвид на особеностите на държавата, в която е учредено сдружението, противоречало на прогласения в член 3, параграф 5 ДЕС принцип, че в отношенията си с външния свят Съюзът утвърждава и популяризира своите ценности.

77

CCCME оспорва доводите на Комисията.

78

Комисията поддържа, че в точки 98—103 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил погрешно възражението за недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство, доколкото тя е била подадена от CCCME от името на нейните членове. Всъщност според Комисията било недопустимо CCCME да подаде жалба за отмяна от името на някои свои членове, тъй като тази камара била еманация на Китайската народна република и не била организирана по демократичен начин.

79

Като начало следва да се посочи, че въпросът дали едно сдружение може да представлява членовете си в рамките на производство по жалба за отмяна пред юрисдикциите на Съюза е различен от въпроса дали то е представително сдружение на вносителите или износителите по смисъла на основния регламент.

80

Що се отнася до първия въпрос, съгласно установената съдебна практика по принцип сдружение, натоварено със защитата на колективните интереси на някои предприятия, да подаде жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако то може да се позове на собствен интерес или ако предприятията, които представлява, или някои от тях са лично процесуално легитимирани (вж. в този смисъл решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия,C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 87 и цитираната съдебна практика).

81

Така, по силата на тази разпоредба е допустима жалба, подадена от сдружение, което действа вместо един или няколко от своите членове, които са можели сами да подадат допустима жалба (решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия,C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 39 и цитираната съдебна практика).

82

Както Общият съд посочва с основание в точка 84 от обжалваното съдебно решение, възможността сдружение да предприема действия по съдебен ред от името на своите членове има за цел да позволи по-ефективно правораздаване, като се избегне подаването на голям брой жалби срещу едни и същи актове от членовете на сдружението.

83

От гореизложеното следва, че за да може едно сдружение да подаде валидно жалба пред юрисдикциите на Съюза от името на своите членове, е необходимо, първо, физическите или юридически лица, от името на които действа, да са негови членове, второ, сдружението да има правомощие да предприема действия по съдебен ред от тяхно име, трето, тази жалба да е подадена от тяхно име, четвърто, поне един от членовете, от името на които действа сдружението, да е можел да подаде сам допустима жалба и пето, членовете, от името на които действа сдружението, да не са подали паралелно жалба пред юрисдикциите на Съюза.

84

Обратно на твърденията на Комисията, за да може едно сдружение да представлява своите членове пред съда не се изисква, освен изпълнението на петте посочени в предходната точка условия, то да е организирано по демократичен начин. Всъщност, при разглеждане на понятието „юридическо лице“ по член 263, четвърта алинея ДФЕС, Съдът е приел, че това понятие включва както частноправните юридически лица, така и публични образувания и трети държави, без да споменава или взема предвид демократичната им организация (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 41—52). Следователно процесуалната легитимация на тези лица, образувания и държави на основание на посочената разпоредба не зависи от тази организация.

85

В контекста на спор с предмет отмяната на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито, Съдът е постановил, както с основание подчертава Общият съд в точка 99 от обжалваното съдебно решение, че липсата от страна на някои членове на едно сдружение на право на глас или на друго средство, за да защитят своите интереси в рамките на това сдружение, не е достатъчно, за да се установи, че сдружението няма за цел да представлява такива членове. Следователно подобна липса не е пречка посоченото сдружение да подаде жалба за отмяна от името на тези членове (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 120—125).

86

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 98—103 от обжалваното съдебно решение е приел, че правото на едно сдружение да предприема действия по съдебен ред от името на своите членове не е подчинено на условието, „свързано с представителността на сдружението по смисъла на общата правна традиция на държавите членки“ и съответно, по същество — с демократичния характер на организацията на това сдружение.

87

Следователно трябва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост относно жалбата на CCCME пред Общия съд, подадена от името на нейните членове.

88

Комисията поддържа, че в точки 133—137 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбите на деветте други жалбоподатели са допустими, въпреки че тя е оспорила редовността на пълномощните, предоставени от тези жалбоподатели на техните адвокати. Според нея Общият съд може да отхвърли подобно оспорване по съображение, че неговият процедурен правилник не изисква представянето на доказателство, че предоставеното на адвоката пълномощно е съставено от представител, оправомощен за тази цел. Според нея, в случай на оспорване задължението на Общия съд да провери това пълномощно произтичало от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз.

89

Жалбоподателите оспорват доводите на Комисията.

90

Комисията твърди, че жалбите на деветте други жалбоподатели в първоинстанционното производство са недопустими, тъй като пълномощните на техните адвокати са нередовни и Общият съд е отхвърлил неправилно повдигнатото от нея възражение за недопустимост в това отношение, позовавайки се на факта, че неговият процедурен правилник не изисква представяне на доказателство, че въпросните пълномощни са съставени от оправомощен за целта представител.

91

В това отношение следва да се напомни, че по силата на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим спрямо Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, за да могат да предприемат действия пред юрисдикциите на Съюза, юридическите лица, каквито са деветте други жалбоподатели, трябва да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4).

92

Що се отнася до пълномощното, предоставено на адвокат от тези лица, член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице. За разлика от редакцията на този правилник, приложима преди 1 юли 2015 г., посочената разпоредба не предвижда задължение такова лице да представи доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел.

93

При все това обстоятелството, че посоченият член 51, параграф 3 не предвижда такова задължение, не освобождава Общия съд от задължението да провери редовността на съответното пълномощно в случай на оспорване. Всъщност обстоятелството, че при подаване на жалбата си жалбоподателят не е длъжен да представи такова доказателство, не засяга задължението му да е упълномощил надлежно своя адвокат да предприема действия по съдебен ред. Облекчаването на изискванията за представяне на доказателства към момента на подаване на жалбата няма влияние върху материалното условие, съгласно което жалбоподателите трябва да бъдат надлежно представлявани от техните адвокати. Следователно в случай на оспорване на редовността на пълномощното, което страна е предоставила на нейния адвокат, тази страна трябва да докаже, че посоченото пълномощно е редовно (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган,14/64, EU:C:1965:13, стр. 10).

94

Следователно, както по същество посочва генералният адвокат в точки 120 и 121 от заключението си, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 136 от обжалваното съдебно решение е приел, че щом неговият процедурен правилник не изисква доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били предоставени от представител, оправомощен за тази цел, трябва да се отхвърли възражението, с което Комисията оспорва редовността на пълномощните, предоставени на адвокатите на деветте други жалбоподатели.

95

По тази причина трябва да се разгледа допустимостта на жалбите на деветте други жалбоподатели.

96

В това отношение следва да се посочи, че в подкрепа на повдигнатото от нея възражение за недопустимост Комисията изтъква, от една страна, че някои лица, подписали разглежданите пълномощни, не са уточнили какво е тяхното качество и не са приложили документи, които удостоверяват правомощието им да подписват подобни актове, а също така, от друга страна, че някои лица, подписали тези пълномощни, които са уточнили качеството си на упълномощен управител, генерален директор, финансов контрольор или директор, не са доказали, че по силата на китайското право са били оправомощени да подпишат такива пълномощни.

97

При все това, дори юрисдикциите на Съюза да трябва да изискат от страна по делото да докаже редовността на пълномощното, предоставено на нейния адвокат, когато то е било оспорено от друга страна по делото, подобно изискване възниква само доколкото това оспорване се основава на достатъчно конкретни и точни улики.

98

В настоящия случай Комисията не е изтъкнала подобни улики. Всъщност обстоятелството, че някои от лицата, подписали въпросните пълномощни, не са уточнили качеството си, или че в случаите, в които са уточнили качеството си, не са доказали, че по силата на китайското право са били оправомощени да подписват подобни пълномощни, не представляват такива улики.

99

Следователно трябва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията по отношение на жалбите на деветте други жалбоподатели.

100

С оглед на гореизложеното, следва да се направи извод, че жалбата пред Общия съд е допустима, доколкото е подадена от CCCME от името на нейните членове и от деветте други жалбоподатели. В замяна на това, тъй като CCCME няма процесуална легитимация на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, тази жалба е недопустима, доколкото е подадена от името на CCCME. Следователно Общият съд е разгледал неправилно посочената жалба, доколкото с нея CCCME е изтъкнала нарушение на процесуалните си права, поради което съдържащите се в жалбата пред Съда основания, касаещи посоченото разглеждане, са недопустими.

101

В рамките на първото основание, което съдържа две части, жалбоподателите твърдят, че в точки 152—211 и 398—403 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при преценката на обема на вноса, който трябва да се вземе предвид с цел да се определи дали е налице вреда съгласно член 3 от основния регламент.

102

В рамките на първата част от първото основание жалбоподателите посочват, че Общият съд погрешно е одобрил подхода на Комисията, съгласно който в настоящия случай тази вреда е можело да се определи чрез екстраполация на абсолютните и относителните стойности на обемите на вноса за референтните години и държави към следващите години и към други държави. Такава екстраполация се основавала на неприемливо, неправдоподобно и необосновано предположение, че обемите и референтните цени остават непроменени във времето и между държавите.

103

По-специално Общият съд бил допуснал грешка в точка 194 от обжалваното съдебно решение, като се е позовал на референтни данни с цел да отхвърли първата част на първото основание на жалбата за отмяна на жалбоподателите, без да разгледа въпроса за екстраполацията на тези данни към други години и към други държави. Подобен подход не се основавал на достоверни доказателства, както изисква член 3, параграф 2 от основния регламент. Предположението на Комисията, че няма промяна във вноса, било абсурдно, тъй като данните относно вноса били изтъкнати именно с оглед на преценката на тази промяна и на разликите между съответните държави.

104

Освен това в точка 179 от това съдебно решение Общият съд бил допуснал грешка, приемайки, че китайските данни относно износа, предоставени от CCCME, са ирелевантни. Неправдоподобният характер на предположението на Комисията, заедно с китайските данни относно износа, които свидетелствали за липсата на надеждност на това предположение, доказвали, че взетите предвид данни от Комисията не представляват достоверни доказателства по смисъла на този член 3, параграф 2. Всеки друг подход би довел до възлагане на необоснована тежест на доказване.

105

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите посочват, че неправилно Общият съд е пропуснал да констатира, че Комисията не е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни доказателства, което е била длъжна да направи в съответствие с принципа на добра администрация и със задължението за полагане на дължима грижа, както и на основание на задълженията ѝ по член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент. Според жалбоподателите Общият съд не е можел да ограничи задължението на Комисията да вземе предвид цялата налична информация, позовавайки се, от една страна, на задължението на последната да спазва процедурните срокове и от друга страна, на обстоятелството, че спазването на тези задължения е трябвало да може да доведе с достатъчно голяма вероятност до по-надеждни резултати. Задължението за основаване на достоверни доказателства и за вземане предвид на цялата налична информация за получаването на тези данни, установявало минимален стандарт, независимо от сроковете, и в този смисъл имало характера на абсолютно задължение. Съображенията, съдържащи се в точка 68 от решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572), потвърждавали посоченото тълкуване.

106

Така в точка 200 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно бил приел, че трябва да се държи сметка дали предвижданите данни могат да доведат с достатъчно голяма вероятност до по-надеждни резултати от получените в приложимите срокове. Всъщност, първо, било трудно да се установи такава степен на вероятност, преди да се получат първите резултати, и второ, единственият срок, приложим към получаването на данни относно вноса, бил целият период на провеждане на разследването, обхващащ петнадесет месеца.

107

Преценката на Общия съд, съдържаща се в точки 199—202 от това решение, била в нарушение на задължението на Комисията да разгледа служебно цялата налична информация, тъй като тази преценка означавала да се приеме, че Комисията не е трябвало да предприема каквито и да са действия, за да изпълни задължението си за проверка на всички налични източници поради съображението, че това би било непропорционално. Жалбоподателите оспорват също така и извода на Общия съд, изложен в точка 205 от посоченото съдебно решение, съгласно който Комисията не е била длъжна да отправи искане до митническите органи, тъй като това би представлявало значителна инвестиция от гледна точка на натовареността и би изисквало значително време. Според жалбоподателите ако се презумира, че подобно изискване е непропорционално, това би лишило от всякакъв смисъл член 6, параграфи 3 и 4 от основния регламент.

108

Обратно на преценките на Общия съд в точки 205 и 206 от същото решение, разглеждането на всички сделки, осъществени през два конкретни периода, които обаче са ограничени във времето, и за две конкретни държави, щяло да предостави значителна информация относно логичния и правдоподобен характер на предположението, че не е имало промяна на вноса във времето, и да позволи по-прецизна екстраполация.

109

В точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд бил приел неправилно, че вносителите не са предоставили информация в това отношение. Всъщност Комисията не била поискала подобна информация, която щяла да бъде по-представителна в сравнение с екстраполацията, извършена от нея поради липсата на подобна информация. Във всички случаи Общият съд бил допуснал явна грешка, приемайки, че подбраните вносители не са били достатъчно представителни за всички вносители на разглеждания продукт, тъй като те имали подобно качество въз основа на член 17, параграф 1 от основния регламент.

110

Комисията и встъпилите страни оспорват доводите на жалбоподателите.

111

В рамките на първото основание, жалбоподателите посочват по същество, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е доказала надлежно обема на дъмпинговия внос с цел да се установи съществуването на вреда съгласно член 3 от основния регламент.

112

В това отношение трябва да се припомни, че както следва от постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат. Това широко право на преценка се отнася по-специално до установяването на наличието на вреда, причинена на промишлеността на Съюза, в рамките на антидъмпингова процедура (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube,C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

113

Поради това съдебният контрол върху такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите са точно установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт. Това е така по-специално когато в рамките на антидъмпингово разследване се определят факторите, които причиняват вреда на промишлеността на Съюза (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 36 и цитираната съдебна практика).

114

Упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от тях изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само фактическата точност на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (решение от 28 април 2022 г., Yieh United Steel/Комисия, C‑79/20 P, EU:C:2022:305, т. 58 и цитираната съдебна практика).

115

Именно с оглед на гореизложеното следва да се разгледат различните твърдения за нарушения, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на първото им основание.

116

В рамките на първата част от първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд e квалифицирал погрешно като „обосновани“ предположенията на Комисията във връзка с определянето на обема на вноса, и като „логични“ и „правдоподобни“ произтичащите от тях прогнозни оценки. Следователно Общият съд не е можел да приеме, че Комисията е основала преценката си относно този обем на достоверни доказателства, както се изисква съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент.

117

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно тази разпоредба наличието на вреда се установява въз основа на достоверни доказателства и съдържа обективно изследване, по-специално на обема на дъмпинговия внос. Така посочената разпоредба уточнява събирането на доказателствата и изследването, които трябва да осъществи Комисията в качеството си на разследващ орган с цел да докаже съществуването на вреда, за да може да наложи антидъмпингови мита.

118

Основният регламент обаче не дефинира понятието „достоверни доказателства“. С оглед на буквалния смисъл на това понятие, на неговия контекст, който включва по-специално изискването за обективно изследване, съдържащо се в член 3, параграф 2 от този регламент, както и на целта на установяването на вреда, а именно, да се позволи налагането на антидъмпингово мито върху дъмпинговия внос, това понятие определя фактически елементи, които установяват категорично, обективно и по подлежащ на проверка начин наличието на индикатори за тази вреда. То изключва възможността обикновени твърдения, предположения или случайни съображения да могат да съставляват подобни индикатори.

119

Подобна дефиниция е съобразена с изискването, припомнено в точка 61 от настоящото решение, съгласно което разпоредбите на вторичното право трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с международните споразумения, сключени от Съюза. Всъщност понятието „достоверни доказателства“, което се съдържа също така в член 3, параграф 1 от Антидъмпинговото споразумение и чието съдържание е идентично с това на член 3, параграф 2 от основния регламент, е било изтълкувано от Апелативния орган на СТО в точка 192 от неговия доклад от 24 юли 2001 г. по дело „Съединени щати — Антидъмпингови мерки спрямо някои горещовалцовани стоманени продукти от Япония“ (WT/DS184/AB/R), като означаващо, че тези доказателства трябва да бъдат от категорично, обективно и поддаващо се на проверка естество, а освен това трябва да бъдат достоверни.

120

В настоящия случай от обжалваното съдебно решение се установява, че за изчисляването на обема на вноса на разглеждания продукт през разглеждания период Комисията и използвала данните на Евростат, класирани по кодове по Комбинираната номенклатура (КН). Тя обаче е трябвало да адаптира тези данни, тъй като те са се отнасяли не само до разглеждания продукт, но и до градоустройственото оборудване.

121

По-специално за изделията от нековък чугун, спадащи съм код по КН ex 732510 00, Комисията е разполагала за периода от началото на разглеждания период, тоест 1 януари 2013 г., до 1 януари 2014 г., с данни, разпределени в подкодове, два от които са включвали само тези продукти, а третият е включвал същите продукти, както и други продукти. Това разпределение в подкодове обаче е прекратено от 1 януари 2014 г. нататък. За да се отграничат данните, които се отнасят до нековкия чугун за периода от 1 януари 2014 г. до края на разследвания период, тоест 30 септември 2016 г., Комисията е взела предвид 60 % от обема, осчетоводен като китайски внос по код по КН ex732510, тъй като този процент съответства на съотношението между продуктите от нековък чугун, внесени под този код преди 1 януари 2014 г., и всички продукти, внесени под посочения код, с оглед на класификацията в три подкода на продуктите от нековък чугун, която е съществувала преди последната посочена дата. За последния от тези подкодове, който не е включвал само продукти от нековък чугун, се счита, че процентът на последните е 30 %. Аналогично изчисление и осъществено за вноса от Индия и от другите трети засегнати държави (т. 159 и 160 от обжалваното съдебно решение).

122

През разглеждания период продуктите под код по КН ex7325 99 10 са включвали ковък чугун, както и други продукти. За да вземе предвид само продуктите от ковък чугун, Комисията е взела предвид 100 % от сделките, осчетоводени като китайски внос под този код, от които тя изважда 14645 тона. Тази операция по изваждане е била в съответствие със сделките, осъществени през 2004 г., които не са се отнасяли до разглеждания продукт, тъй като за посочената година Комисията е разполагала с данни, сочещи внос от Китай по посочения код, който обаче не засяга разглеждания продукт. Аналогично изчисляване е извършено за вноса от Индия. Освен това въз основа на разследванията, осъществени от подателите на жалбата до Комисията, последната счита, че вносът от трети държави, който спада към същия код, не се е отнасял до продукти от ковък чугун (т. 162—164 от обжалваното съдебно решение).

123

В точки 183—196 от обжалваното съдебно решение Общия съд отхвърля твърдението на жалбоподателите за нарушение, съгласно което използваните от Комисията данни са се основавали на необосновани и нелогични предположения, които не са се основавали на каквото и да е достоверно доказателство. Той обосновава това, като приема, че при липса на по-точни и по-актуални данни, които да са със сходно или по-високо равнище на надеждност, като се вземе предвид логичният и правдоподобен характер на представените от Комисията прогнозни оценки и с оглед на широкото право на преценка, признато на тази институция, обемът на вноса бил надлежно установен.

124

В подкрепа на първата част на първото основание жалбоподателите изтъкват два довода. На първо място, те считат, че хипотезата, в която разпределението на различните видове продукти в рамките на код по КН е непроменливо във времето и равностойно за различните държани, не е нито логичен, нито правдоподобен. При липсата на доказателства в този смисъл би било абсурдно да се счита, че подобно разпределение не се е променило.

125

В това отношение следва да се посочи, че когато липсват по-надеждни данни на разположение, то данни, получени след корекция на други данни, могат да съставляват достоверни доказателства, както те са дефинирани в точка 118 от настоящото решение, при условие, от една страна, че сами по себе си тези други данни представляват такива достоверни доказателства и от друга страна, че разглежданите корекции са осъществени въз основа на логични предположения, така че резултатът от тези корекции е правдоподобен.

126

В настоящия случай не се оспорва обстоятелството, че данните на Евростат, които са използвани от Комисията за определяне, в следствие от корекции, на обема на разглеждания внос, представляват достоверни доказателства, както те са дефинирани в точка 118 от настоящото решение.

127

Освен това, при липса на по-надеждни доказателства налице, Общият съд е можел, без да допусне грешка при прилагане на правото, да потвърди предположението на Комисията, че е логично да се счита, че в рамките на един и същ код по КН обемът на вноса на капаци за шахти, които представляват разглеждания продукт, по отношение на вноса на градоустройствено оборудване, е останал стабилен във времето. Обратно на твърдението на жалбоподателите, обстоятелството, че осъществената от Комисията проверка цели да се прецени промяната във вноса, не доказва, че това предположение е грешно, тъй като подобна промяна е възможна, като се запази стабилно разпределение на различните видове продукти в рамките на един и същи код по КН.

128

Освен това при липса на надеждни данни за трети държави, различни от Китайската народна република, относно процента на вноса на разглеждания продукт по отношение на други продукти от същия код по КН, Комисията е можела да вземе предвид процента на този внос, който е бил установен по отношение на вноса от Китай. Всъщност при липса на други надеждни данни налице относно посочения внос на разглеждания продукт от трети държави Комисията е можела да счита, че подобна екстраполация е логична.

129

Следователно трябва да се отхвърли първият довод на жалбоподателите, изтъкнат в подкрепа на първата част на първото основание.

130

На второ място жалбоподателите оспорват преценката на Общия съд, че прогнозните оценки на Комисията с оглед на това да се прецени обемът на вноса, е можело да се считат за логични и правдоподобни. Според жалбоподателите Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 179 от обжалваното съдебно решение е приел, че предоставените от тях данни за китайския износ са ирелевантни, при положение че тези данни доказвали, че данните на Комисията относно вноса са преувеличени.

131

В точка 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че ако жалбоподател възнамерява да оспори успешно надеждността на използваните от Комисията данни относно обема на вноса, той не може само да представи алтернативни стойности — например стойности, получени въз основа на данни от митническите органи, откъдето идва спорният внос — а трябва да представи доказателства, с които може да се оспорят представените от Комисията данни.

132

Така, в посочената точка 179 Общият съд уточнява, без да допусне грешка при прилагане на правото, нито да наложи прекомерна доказателствена тежест, при какви основания жалбоподател е можел валидно да оспори надеждността на някои използвани от Комисията данни. Всъщност подобно оспорване не може да се ограничи до предоставяне на алтернативни данни, а трябва да се изложат и причините, поради които алтернативните данни са по-надеждни от данните, използвани от Комисията.

133

Следователно вторият довод, изтъкнат от жалбоподателите в подкрепа на първата част на първото основание, също трябва да се отхвърли.

134

Така поради всички изложени по-горе съображения първата част на първото основание следва да се отхвърли.

135

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите поддържат, от една страна, че преценките, съдържащи се в точки 199 и 200 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд необосновано е ограничил задължението на Комисията да вземе предвид цялата налична информация, тъй като следвало да се държи сметка за процедурните срокове и за обстоятелството, че спазването на посоченото задължение трябва да може да доведе с достатъчно голяма вероятност до по-надеждни резултати от получените в тези срокове. Задължението да се основе на достоверни доказателства и да вземе предвид цялата налична информация с цел да получи такива доказателства, е абсолютно задължение, което не зависи от срок, както Съдът е потвърдил в точка 68 от решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572).

136

В това отношение е важно да се напомни, че съгласно основния регламент Комисията като разследващ орган е тази, която трябва да установи наличието на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между вноса — предмет на дъмпинг, и вредата (решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper,C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 47).

137

От това следва, че както с основание е припомнил Общият съд в точка 198 от обжалваното съдебно решение, като се е позовал на точка 32 от решение от 22 март 2012 г., GLS (C‑338/10, EU:C:2012:158), ролята на Комисията в антидъмпинговите разследвания не е на арбитър, чиято компетентност би се ограничила до вземането на решение единствено с оглед на сведенията и доказателствата, предоставени от страните в разследването. Комисията също така е длъжна да проучи служебно цялата релевантна информация, с която не разполага, но до която тя самата може да получи достъп. В това отношение член 6, параграфи 3 и 4 от основния регламент оправомощава Комисията да поиска от държавите членки да ѝ предоставят сведения, както и да предприемат всички необходими проверки и инспекции.

138

При все това посоченото задължение на Комисията да извърши за служебна проверка трябва да се съвмести с останалите задължения, които ѝ налага основният регламент. Така тази проверка трябва са бъде осъществена в срока за извършване на проверка, посочен в член 6, параграф 9 от този регламент, без да се засяга изискването по член 3, параграф 2 от посочения регламент, а именно установяването на вреда да се основава на достоверни доказателства и обективно изследване.

139

Освен това посоченото задължение за осъществяване на служебна проверка се отнася само до информацията, до която тя самата може да получи достъп и която е релевантна за нейното антидъмпингово разследване. Подобна релевантност ще зависи по-специално от съдържането, както и от надеждността на сведенията и на доказателствата, с които вече разполага в следствие от сътрудничеството на заинтересованите страни в това разследване. Всъщност Комисията е длъжна да разгледа с цялата дължима грижа цялата информация, с която разполага (вж. в този смисъл решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 50 и цитираната съдебна практика). Тъй като Комисията разполага с достатъчно надеждна информация, за да проведе посоченото разследване по обективен начин, и не е вероятно информацията, до която тя самата може да има достъп, да бъде по-надеждна, тази институция не може да бъде задължена да упражни правомощията си за провеждане на служебна проверка.

140

При все това, при детайлно оспорване от страна в антидъмпинговата процедура на точността на определена информация, Комисията е длъжна да разгледа внимателно основателността на това оспорване (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., Bricmate, C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 68) и ако то е основателно, да базира изводите си на друга надеждна информация.

141

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 199 и 200 от обжалваното съдебно решение е приел, че преценката на това дали Комисията е длъжна да извърши служебна проверка трябва да осъществи с оглед както на нейното задължение за спазване на процедурните срокове, така и на обстоятелството, че предвижданите данни могат да доведат с достатъчно голяма вероятност до по-надеждни резултати от получените в тези срокове.

142

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите поддържат, от друга страна, че в точки 202—210 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приложил неправилно задължението на Комисията да разгледа служебно цялата налична информация, като е приел, че тази институция не е била длъжна нито да събере данни от националните митнически органи, нито да изпрати въпросници на вносителите с цел получаване на по-надеждни данни или за проверка на предположенията, които е изразила.

143

В това отношение, като начало следва да се припомни, както беше изложено в точка 125 от настоящото решение, че Комисията може да се основе на данни, получени в следствие на корекция, само при липса на по-надеждни данни на разположение, което Комисията следва да прецени служебно.

144

По-нататък, що се отнася до данните, които Комисията е можело да получи от националните митнически органи, трябва да се отбележи, на първо място, че в точка 202 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че би било непропорционално от Комисията да се изисква да събира списъци за внос, сделка по сделка, от митническите органи на всички държави членки и да ги анализира, за да определи дали могат да бъдат взети предвид, и да обедини след това данните за разглеждания продукт за четири години за целия Съюз.

145

Подобна преценка не представлява неправилно прилагане на задължението на Комисията за извършване на служебна проверка. Всъщност подобно събиране на данни предполага да се направи проверка на всеки внос в Съюза на капаци за шахти през разследвания период, което би било практически невъзможно за осъществяване в предвидения срок. Както обаче беше изложено в точка 138 от настоящото решение, задължението на комисията за извършване на служебна проверка трябва да се съвмести с останалите задължения, които са наложени на тази институция с основния регламент, по-специално за спазване на сроковете, предвидени в последния.

146

На второ място, следва да се посочи, че в точки 205 и 206 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че Комисията не е била длъжна също така да състави извадка с данни, като събере някои по-подробни данни от националните митнически органи, тъй като, от една страна, съставянето на подобна извадка би предполагало значителна работна натовареност и би изисквало много време, което трябвало да се вземе предвид с оглед на стриктните процедурни срокове, наложени на Комисията, а от друга страна, релевантността на подобна извадка можела да се постави под въпрос, тъй като можела да се оспори представителността на подбраните сделки и тя не позволявала да се изчисли точно обемът на вноса на разглеждания продукт.

147

Тази преценка на Общия съд не нарушава и задължението на Комисията да извърши служебна преценка, тъй като не е видно, че събирането от националните митнически органи на данни за извадка би позволило получаването на по-надеждни данни от коригираните данни, взети предвид от Комисията в настоящия случай.

148

Накрая, що се отнася до данните, които Комисията е можела да събере от вносителите, Общият съд е приел в точки 207—209 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е била длъжна да събира такива данни в настоящия случай, тъй като те нямало да бъдат по-надеждни. Общият съд е мотивирал тази преценка, като е посочил, на първо място, че 28‑те вносители, които са се представили по време на разследването, са предоставили в отговорите си на въпросника, приложен към известието за започване на разследването, обща стойност, която включва обема на вноса на разглеждания продукт от Китай и Индия, на второ място, че посочените данни не са били разделени според кодовете по КН на разследвания продукт и на трето място, че тези отговори е било възможно да се проверят само за тримата включени в извадката вносители, които са отговорили на този въпросник, но за които не е било установено, че са достатъчно представителни за всички вносители на посочения продукт. Общият съд е обосновал последната посочена преценка, като е изтъкнал обстоятелството, че според Комисията пазарът е раздробен и се характеризира с голям брой малки и средни предприятия и че в такъв контекст не е изключено множество други независими действащи на пазара вносители, които нямат пряк интерес да съдействат на разследването, да не са се представили.

149

В това отношение следва да се отбележи, че сам по себе си фактът, че отговорите на вносителите на посочения въпросник не са съдържали достатъчно подробна информация не е достатъчен, за да освободи Комисията от нейното задължение да провери служебно дали тези вносители са разполагали данни, които са по-надеждни от данните, изготвени въз основа на данните от Евростат. При все това, грешката, допуснатата от Общия съд в това отношение, е ирелевантна. Всъщност е посочила Комисията в писмения си отговор, дори да беше поискала по-подробна информация, тази информация винаги щеше да е по-малко изчерпателна от предоставената от Евростат. Всъщност фактическата преценка, съгласно която не е било изключено много други независими вносители, които са осъществявали дейност на пазара, да не са имали пряк интерес да съдействат на разследването, не е била оспорена. Следователно не е доказано, че събирането от вносителите на данни за вноса е щяло да позволи получаването на по-надеждни данни от коригираните, които са били взети предвид от Комисията в настоящия случай.

150

Поради изложените съображения трябва да се отхвърли втората част на първото основание и следователно първото основание като цяло.

151

В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че в точки 305—311 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно е потвърдил преценките на Комисията относно претърпяната от Saint-Gobain PAM вреда и относно причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и тази вреда. Посочените преценки не се основавали на достоверни доказателства и на обективно изследване по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, тъй като при изчисляването на посочената вреда не били отчетени печалбите в резултат от продажбите на продаващи дружества, свързани със Saint-Gobain PAM. Като е взела предвид производствените разходи на Saint-Gobain PAM, без да има предвид вида на последвалата продажба, Комисията не е отчела при изчисляване на общата рентабилност на това предприятие, „скритите“ печалби, които предприятието е реализирало от споменатите дружества при продажбата на разглеждания продукт. Тези печалби били приети за разходи при изчисляването на вредата, поради което рентабилността на Saint-Gobain PAM била подценена, а вредата била надценена.

152

Комисията и встъпилите страни изтъкват главно, че това основание е недопустимо, тъй като твърдяната грешка при прилагане на правото била неразбираема, а освен това с посоченото основание на практика се поставяла под въпрос неоспорена фактическа преценка, а при условията на евентуалност, страните изтъкват, че посоченото основание е необосновано.

153

В рамките на второто основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, като е потвърдил преценката на Комисията относно вредата, претърпяна от Saint-Gobain PAM. В рамките на тази преценка посочената вреда била надценена, тъй като Комисията била приела погрешно, че печалбите на Saint-Gobain PAM, произтичащи от продажбите на тези свързани дружества за продажба, представляват разходи.

154

В това отношение следва да се посочи, че в рамките на петата част от първото основание на жалбата им пред Общия съд жалбоподателите са изтъкнали срещу Комисията, че за целите на изчисляване на вредата, претърпяна от Saint-Gobain PAM, тя е използвала фактурирани цени за препродажби вътре в групата дружества, част от която е този производител от Съюза, тоест трансферни цени, при положение че преценката на действителната рентабилност трябвало да се осъществи, като стойността на реализираните продажби на независими клиенти се сравни с разходите, направени за производството на продуктите и с разходите за продажба, административните разходи и други общи разходи на препродавачите.

155

В точки 305—307 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил това твърдение за нарушение, като е приел, че обстоятелството, че Saint-Gobain PAM е продавало разглеждания продукт както пряко, на независими клиенти, така и непряко, посредством свързани търговци, е ирелевантно за определянето на производствените разходи, тъй като двата вида продажби се отнасяли до продукти, произведени от това предприятие и стойността, взета предвид от Комисията, съответствала на производствените разходи, направени от това предприятие, независимо от вида продажба, която се извършва впоследствие. От това Общият съд е направил извод, че извършването на някои продажби с посредничеството на свързани дружества е напълно ирелевантно за изчисляването на производствените разходи на Saint-Gobain PAM и съответно за оценката на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

156

Така Общият съд не е приел, че печалбата на Saint-Gobain PAM, произтичаща от продажбите на разглеждания продукт на тези свързани предприятия са били част от разходите на това дружество за целите на определянето на вредата, претърпяна от промишлеността на Съюза. Всъщност както за преките, така и за непреките продажби, осъществени с посредничеството на свързани предприятия за продажба, разходите, които са били взети предвид, са били производствените разходи на Saint-Gobain PAM.

157

Твърдението на жалбоподателите за нарушение, съгласно което разходите на Saint-Gobain PAM, които са били взети предвид, са включвали печалбите на това дружество, произтичащи от продажбите, осъществени от него на свързани предприятия за продажба, цели да постави под въпрос фактическа преценка на Общия съд, без да е доказано изопачаване на доказателствата, нито подобно изопачаване се твърди. Това твърдение за нарушение обаче е недопустимо съгласно постоянната съдебна практика, в съответствие с която единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява относимите факти и представените пред него доказателства. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 98 и цитираната съдебна практика).

158

С оглед гореизложеното второто основание трябва да се отхвърли като недопустимо.

159

В рамките на третото основание, което съдържа две части, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 371—392 и точка 397 от обжалваното съдебно решение, че не е следвало да се прави анализ по сегмент, за да се прецени съществуването на причинно-следствената връзка между вноса на разглеждания продукт и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, независимо от разликите, които съществуват между стандартните и нестандартните продукти, както и разликите между продуктите от сив чугун и продуктите от пластичен чугун.

160

В рамките на първата част на третото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е ограничил случаите, в които следва да се направи анализ на вредата по сегмент само до случаите, в които разглежданите продукти не са взаимозаменяеми. Така в точка 378 от обжалваното съдебно решение той бил приел погрешно, че не се изисква анализ по сегмент, когато тези продукти са достатъчно взаимозаменяеми, а в точки 383—392 от обжалваното съдебно решение бил ограничил неправилно анализа си до въпроса дали посочените продукти са един и същ продукт за целите на антидъмпинговата процедура, основавайки се на решение от 10 март 1992 г., Sanyo Electric/Съвет (C‑177/87, EU:C:1992:111). Според жалбоподателите съществуват значителни разлики между стандартните и нестандартните продукти, както и между продуктите от сив чугун и тези от пластичен чугун. Споменатите разлики обаче били важни за клиентите на тези продукти. Освен това разглежданият внос бил само на стандартни продукти и почти изключително на продукти от пластичен чугун. Тези данни обосновавали анализ по сегмент, който щял да се отрази на преценката за наличие на причинно-следствената връзка.

161

Комисията счита, че тази първа част е недопустима, тъй като жалбоподателите не са установили по достатъчно точен начин грешката при прилагане на правото, с която е опорочено обжалваното съдебно решение. Освен това Комисията и встъпилите страни считат, че първата част е необоснована.

162

Що се отнася до допустимостта на първата част на третото основание, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. по-специално решения от 10 ноември 2022 г., Комисия/Valencia Club de Fútbol, C‑211/20 P, EU:C:2022:862, т. 29, и от 15 декември 2022 г., Picard/Комисия, C‑366/21 P, EU:C:2022:984, т. 52).

163

В тази първа част жалбоподателите обаче посочват достатъчно точно твърдяната грешка при прилагане на правото, както и съображенията, поради които Общият съд е допуснал тази грешка. Всъщност те считат, че Общият съд погрешно е ограничил анализа по сегмент на вредата, причинена от дъмпинговия внос в хипотезата, в която разглежданите продукти не са взаимозаменяеми и в подкрепа на твърденията си се позовават на решения от 28 октомври 2004 г., Shanghai Teraoka Electronic/Съвет (T‑35/01, EU:T:2004:317), и от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, EU:T:2019:691). Следователно трябва да се отхвърли възражението за недопустимост, изтъкнато от Комисията.

164

Що се отнася до основателността на посочената първа част, следва се отбележи, че съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент установяването на вреда трябва да се съпътства от обективно изследване на обема на дъмпинговия внос и ефекта му върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза и от последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Съюза. Член 3, параграф 3 от този регламент предвижда, че по отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените следва да се установи дали в резултат на този внос е налице значително подбиване на цената спрямо цената на сходен продукт на промишлеността на Съюза.

165

Макар основният регламент да не налага никакъв конкретен метод за анализ на подбиването на цените, от самия текст на член 3, параграф 3 от този регламент следва, че методът, по който се определя евентуално подбиване на цените, трябва по принцип да се прилага на равнището на „сходния продукт“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочения регламент, макар той да може да се състои от различни видове продукти, спадащи към няколко пазарни сегмента. Следователно основният регламент по принцип не задължава Комисията да извърши анализ дали е налице подбиване на цените на друго равнище освен на равнището на сходния продукт (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 73—75).

166

При все това, тъй като по силата на член 3, параграф 2 от Основния регламент Комисията е длъжна да извърши „обективно изследване“ на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на сходните продукти на промишлеността на Съюза, тази институция е длъжна да вземе предвид в рамките на анализа си на подбиването на цените всички относими достоверни доказателства, включително, когато е необходимо, отнасящите се до различните пазарни сегменти на разглеждания продукт (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 77).

167

Следователно, за да се гарантира обективност на анализа на подбиването на цените, при определени обстоятелства Комисията може да е длъжна да извърши такъв анализ на равнището на пазарните сегменти на разглеждания продукт, въпреки широкото си право на преценка. Това може да е така при положение, белязано от съществуването на явно изразено сегментиране на пазара на разглеждания продукт и от обстоятелството, че вносът, обект на антидъмпинговото разследване, е бил концентриран предимно в един от пазарните сегменти на разглеждания продукт, при условие обаче, че надлежно е взет предвид сходният продукт като цяло. Това може да е така и в конкретна ситуация, характеризираща се със силна концентрация на продажбите на вътрешния пазар и на дъмпинговия внос в различни сегменти, които от своя страна се характеризират с доста значителни ценови разлики. Всъщност при такива обстоятелства Комисията може да е длъжна да вземе предвид пазарните дялове за всеки вид продукт и тези ценови разлики, за да се гарантира обективността на анализа за наличието на подбиване на цените (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 78—81, 110 и 111).

168

С оглед на гореизложеното Общият съд е можел да приеме, както е направил в точка 378 от обжалваното съдебно решение, че анализ по сегмент не се изисква, когато разглежданите продукти са достатъчно взаимозаменяеми. Всъщност достатъчната взаимозаменяемост на тези видове продукт гарантира липсата на явно изразено сегментиране на пазара и оттам —, обективността на анализа на подбиването на цените, тъй като има за последица, че продажбите на продуктите на Съюза ще бъдат засегнати от дъмпинговия внос, независимо от сегмента на тези продукти или на този внос.

169

От това следва, че когато се установи подобна взаимозаменяемост, възприемането от клиентите на разликите между стандартните и нестандартните продукти, както и между продуктите от сив чугун и продуктите от пластичен чугун и обстоятелството, че дъмпинговият внос се отнася само до стандартните продукти и почни изключително до продуктите от пластичен чугун не може да обоснове анализ по сегмент.

170

Освен това, без да допусне грешка при прилагане на правото Общият съд е приел в точка 383 от обжалваното съдебно решение, че принадлежността на продукти към различни гами сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже липсата на взаимозаменяемост при тях и съответно уместността да се извърши анализ по сегмент. Всъщност както Общият съд е изтъкнал с основание по този въпрос, продукти, спадащи към различни гами, могат да имат идентични функции или да задоволяват същите нужди.

171

Следователно първата част на третото основание трябва да се отхвърли по същество.

172

В рамките на втората част на третото основание жалбоподателите поддържат, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като нито е взел предвид, нито е отговорил на довода им, съгласно който естеството на дъмпинговия внос е трябвало да се вземе предвид, за да се прецени дали съществува причинно-следствената връзка. Според жалбоподателите, с оглед на естеството на този внос, който се състои почти изключително от стандартни продукти и от продукти от пластичен чугун, не можела да се установи каквато и да е причинно-следствената връзка на основание член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент между този внос и вредата за „сходен продукт“, без да се осъществи по-подробен анализ на тази вреда, от една страна, относно продуктите от пластичен чугун в сравнение с продуктите от сив чугун, и от друга страна, относно стандартните продукти в сравнение с нестандартните продукти.

173

За да онагледят значимостта на посочената грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, жалбоподателите твърдят, че Комисията е приложила метод за сравнение на продуктите, който се основава на КНП (наричан по-нататък „методът КНП“) само в рамките на проверката за съществуването на подбиване на цените, а не в рамките на проверката на индикаторите за съществуването на вреда, каквито са обемът на продажбите и рентабилността, които били преценени само за сходния продукт в неговата цялост. Поради това Комисията не е имала възможност да определи вредата, констатирана въз основа на всеки от разглежданите индикатори, отнасящ се до един сегмент, засегнат от китайския внос, и следователно дали тази вреда е била причинена от посочения внос. Освен това обстоятелството, че Комисията е установила съществуването на подбив на цените само за 62,6 % от общите продажби на производителите на Съюза, засилва необходимостта да се прецени дали вредата, констатирана за сходен продукт, се отнася до категории продукти, които не са били предмет на никакъв внос или на почти никакъв внос. Във всички случаи Общият съд неправилно бил възложил на жалбоподателите прекомерна тежест на доказване по отношение на установяването на разлики между категориите продукти, които изискват анализ по сегмент.

174

Общият съд бил допуснал и грешка при прилагане на правото, като в точки 391 и 392 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил релевантността на „предпочитанието“ или на „приоритета“ между различните сегменти. Именно това предпочитание би могло да доведе до липса на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, претърпяна от промишлеността на Съюза, когато този внос засяга само един сегмент, а тази вреда е констатирана при производители от Съюза в друг сегмент. Обстоятелството, че в точки 391 и 392 от това решение Общият съд е приел, че съществуването на приоритет или предпочитание от страна на потребителите в някои държави членки за един или друг вид чугун, е „твърдение“, което „не се подкрепя от конкретни доказателства“, представлявало явно погрешен и заблуждаващ ход. Всъщност, на първо място, Комисията била допуснала съществуването на подобно предпочитание. На второ място, всички заинтересовани страни, включително подателите на жалбата до Комисията, били подчертали различията, които съществуват между продуктите от пластичен чугун и продуктите от сив чугун.

175

Комисията и встъпилите страни считат, че втората част на третото основание е неотносима, тъй като жалбоподателите не са доказали, че разглежданите продукти не са били взаимозаменяеми. Във всички случаи тази втора част била необоснована, тъй като взаимозаменяемостта на тези продукти не допускала изкуствено разделяне на анализа на вредата от този на причинно-следствената връзка.

176

В рамките на втората част на третото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е взел предвид, нито е отговорил на довода им, че никаква причинно-следствената връзка не е можела да бъде установена на основание член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, без да се извърши анализ в зависимост от сегментите на стандартните продукти, на нестандартните продукти, на продуктите от пластичен чугун и на продуктите от сив чугун, тъй като дъмпинговият внос се е състоял почти само от стандартни продукти и от продукти от пластичен чугун.

177

В това отношение следва да се посочи, че в точки 382—385 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че с оглед на взаимозаменяемостта на стандартните продукти и на нестандартните продукти, както и на липсата на доказателства за противното от страна на жалбоподателите, не се налага сегментен анализ на вредата, разграничаващ стандартните и нестандартните продукти. Освен това в точки 387—392 от обжалваното съдебно решение, Общият съд посочва, че Комисията е приела, че продуктите от пластичен чугун и продуктите от сив чугун са взаимозаменяеми и че жалбоподателите не да представили доказателства, поставящи под въпрос тази преценка, тъй като са изтъкнали единствено съществуването на „приоритет“ или на „предпочитание“ в някои държави за единия или другия вид чугун. Следователно Общият съд е приел, че не следва да се прави сегментен анализ на вредата, разграничаващ пластичния чугун от сивия чугун.

178

След като осъществената от Общия съд фактическа преценка на стандартните и нестандартните продукти и на продуктите от пластичен чугун и от сив чугун сочи, че те са взаимозаменяеми, не се изисква осъществяване на анализ на вредата в зависимост от сегментите на разглежданите продукти. Всъщност, както беше посочено в точка 168 от настоящото решение, от взаимозаменяемостта на тези продукти може да се направи извод, че продажбите на продуктите от Съюза ще бъдат засегнати от дъмпинговия внос независимо от сегмента на тези продукти или на този внос.

179

Следва да се отхвърли като неотносим доводът на жалбоподателите, че прилагайки метода КНП, Комисията била взела предвид един сегмент на разглежданите продукти, без обаче този метод да дава задоволителен резултат, тъй като той се отнася само до разглеждането на един от индикаторите за наличие на вреда, а именно съществуването на подбиване на цените, и се отнася само до 62,6 % от общите продажби, осъществени от включените в извадката производители от Съюза. Всъщност, щом като взаимозаменяемостта на разглежданите продукти не налага извършването на анализ по сегмент, твърдените недостатъци на този метод за целите на анализ по сегмент са ирелевантни.

180

Доколкото жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е разгледал изтъкнатото от тях твърдение за нарушение на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, дължащо са на липсата на анализ по сегмент, следва да се посочи, че, несъмнено този член 3, параграфи 2 и 3 и посоченият член 3, параграфи 6 и 7 имат различен предмет, като първият урежда установяването на вреда за промишлеността на Съюза, а вторият уточнява условията за съществуването на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и тази вреда. При все това, както е посочено в точка 363 от обжалваното съдебно решение, споменатите разпоредби са обвързани една с друга. Всъщност член 3, параграф 6, от този регламент предвижда изрично, че доказването на обстоятелството, че този внос причинява вреда, трябва да бъде осъществено въз основа на представени във връзка с параграф 2 от този член релевантни доказателства, което изисква да де докаже, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3 от посочения член, са довели до съществено въздействие върху промишлеността на Съюза. Така в точка 364 от обжалваното решение Общият съд е припомнил с основание, че проверката, посочена в член 3, параграф 3 от разглеждания регламент, трябва да послужи за основа на анализа на наличието на причинно-следствена връзка между въпросния внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

181

От това следва, че преценката съгласно която не се изисква анализ по сегмент при разглеждането на вредата на основание на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, е валидна и що се отнася до разглеждането на причинно-следствената връзка на основание този член 3, параграфи 6 и 7. Следователно, приемайки в точки 382—392 от обжалваното съдебно решение, че не е обосновано да се прави анализ по сегмент на въпросните продукти в рамките на разглеждането на вредата с оглед на взаимозаменяемия характер на тези продукти, Общият съд имплицитно, но несъмнено е отхвърлил твърдението на жалбоподателите за нарушение на член 3, параграфи 6 и 7 от този регламент поради липсата на подобен анализ.

182

Освен това следва да се отхвърли като необоснован доводът на жалбоподателите, че Общият съд им е възложил прекомерна тежест на доказване във връзка с установяването на разликите между категориите продукти, които изискват анализ по сегмент. Всъщност, тъй като извършването на анализ по сегмент е обосновано само с цел гарантиране на обективността на разглеждането на последиците от дъмпинговия внос върху сходни продукти на промишлеността на Съюза, задължението да се докаже, че разглежданите продукти не са не са достатъчно взаимозаменяеми, с цел да се наложи извършването на анализ по сегмент, не представлява прекомерна доказателствена тежест.

183

Накрая, доколкото жалбоподателите изтъкват, че в точка 392 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в рамките на преценката на вредата е отхвърлил релевантността на изразени от потребителите предпочитание или приоритет в някои държави членки за един или друг вид чугун, следва да се посочи, че в това отношение Общият съд е отхвърлил доводите им на две отделни основания. От една страна, той е установил, че твърденията им в това отношение не са били подкрепени с конкретни доказателства, а от друга страна, е приел, че само по себе си наличието на предимство не позволява да се установи със сигурност, че продуктите не са или са недостатъчно взаимозаменяеми. Тъй като в жалбата си пред Съда жалбоподателите са поставили под въпрос това второ съображение на Общия съд, доводите им относно съществуването на конкретни доказателства в подкрепа на техните твърдения трябва да се отхвърлят като неотносими.

184

С оглед на гореизложеното трябва да бъдат отхвърлени втората част на третото основание и в резултат от това третото основание като цяло.

185

В рамките на четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че в точка 425 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, както и задължението си за мотивиране, като е приел, че наличието на марж на подбиване на цените, засягащ 62,6 % от продажбите на включените в извадката производители от Съюза, е достатъчно, за да се заключи, че е налице значително подбиване на цената по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент. Следователно Общият съд не е разгледал въпроса дали липсата на подбиване на цените за 37,4 % от тези продажби е пречка за установяването на причинно-следствената връзка на основание на член 3, параграфи 6 и 7 от посочения регламент. Всъщност констатираната вреда можела да засегне видове продукти, които не са предмет на дъмпинговия внос, което би засегнало обективния характер на преценката на вредата, причинена от този внос.

186

Освен това, в точка 417 от обжалваното съдебно решение Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, подчинявайки анализа на последиците от липсата на подбиване на цените за 37,4 % от посочените продажби на констатацията за сегментиране на пазара на Съюза. Съществуването на подобно сегментиране обаче не може да бъде предварително условие за внимателно разглеждане от страна на Комисията на причинно-следствената връзка. Липсата на подбиване на цените и на категория, съответстваща на внесените продукти за голяма част от продажбите, осъществени в Съюза, е можела да попречи на констатирането на причинно-следствена връзка за вредата, претърпяна от цялата промишленост на Съюза.

187

Жалбоподателите оспорват също така, че методът КНП би могъл да обоснове подхода, следван в спорния регламент. Липсата на съответствие между КНП, разглеждани в рамките на изготвянето на извадката, предполага да се провери дали въпреки подобна липса, може да бъде установена причинно-следствена връзка. Тук може например да се включи анализ, който цели да се определи дали вносът, различен от извършения от самите производители, включени в извадката, включва видовете продукт без съответствие. В настоящия случай обаче това не било така.

188

Комисията и встъпилите страни оспорват доводите на жалбоподателите.

189

По силата на член 3, параграф 6 от основния регламент от всички представени във връзка с параграф 2 от този член релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда, което изисква да се докаже, че обемът и/или ценовите равнища на този внос, идентифицирани съгласно параграф 3 от посочения член, са довели до съществено въздействие върху промишлеността на Съюза.

190

В точки 417—425 от обжалваното съдебно решение Общия съд е приел, че за разлика от положението по две други дела, в настоящия случай Комисията не е установила съществуването на различни сегменти и че макар да е класирала разглеждания продукт в кодове по КНП за целите на сравнението, този продукт обхваща разнообразие от видове продукти, които продължават да са взаимозаменяеми. При това положение Общият съд е приел, че наличието на марж на подбиване на цените в диапазон от 31,6 до 39,2 %, засягащ 62,6 % от продажбите на включените в извадката производители от Съюза, е достатъчно, за да се заключи, че е налице значително подбиване на цената спрямо цената на сходен продукт на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент.

191

Жалбоподателите посочват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и грешка в мотивите, като не е разгледал въпроса дали липсата на подбиване на цените за 37,4 % от тези продажби представлява или пречка за констатиране на причинно-следствена връзка на основание на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент. Общият съд бил допуснал и грешка при прилагане на правото, поставяйки необходимостта от анализ на последиците от тази липса на подбиване на цените в зависимост от констатацията за сегментиране на пазара на Съюза.

192

Що се отнася до твърдението за нарушение, състоящо се в грешка при прилагане на правото, следва да се изтъкне, че макар член 3 от основния регламент да посочва определен брой елементи, които трябва да се вземат предвид при установяването на вреда, причинена от дъмпинговия внос, тази разпоредба не предвижда, както беше посочено в точка 165 от настоящото решение, какъвто и да е конкретен метод за анализ на подбиването на цените. Тъй като това установяване предполага сложен икономически анализ, съгласно съдебната практика, припомнена в точка 112 от настоящото решение, Комисията разполага с широко право на преценка при избора на такъв метод.

193

Освен това основният регламент не предвижда, че във всеки случай Комисията е длъжна да вземе предвид всички продукти, продавани от промишлеността на Съюза, включително видовете на разглеждания продукт, които не се изнасят от попадащите в извадката производители износители при установяването на вреда, причинена от антидъмпинговия внос.

194

Всъщност текстът на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, към който препраща член 3, параграф 6 от този регламент, не задължава Комисията за вземе предвид при изследването на въздействието на този внос върху цените на промишлеността на Съюза всички продажби от страна на тази промишленост на сходен продукт (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 152,153 и 159).

195

Това се потвърждава от обстоятелството, че изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на промишлеността на Съюза, което следва да се осъществи с оглед на установяването на вреда, предполага сравнение на продажбите не на едно и също предприятие, какъвто е случаят при определянето на дъмпинговия марж, който се изчислява въз основа на данните за съответния производител износител, а на няколко предприятия, по-специално включените в извадката производители износители и включените в извадката предприятия от промишлеността на Съюза. Сравнението на продажбите на тези предприятия обаче често ще бъде по-трудно в рамките на анализа на подбиването на цените, отколкото в рамките на анализа за определянето на дъмпинговия марж, тъй като гамата от видовете продукти, продавани от тези различни предприятия, вероятно ще се припокрива само частично (вж. в този смисъл, решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 154 и 155).

196

Този риск, свързан с обстоятелството, че някои видове продукти не могат да бъдат взети предвид при анализа на подбиването на цените поради разликата в гамата от продукти, продавани от тези различни предприятия, е още по-висок, когато КНП са по-подробни. Всъщност, макар предимството на по-голямата детайлност на КНП е, че се сравняват видове продукти с повече общи физически и технически характеристики, тя, обратно, има за недостатък увеличаването на възможността някои видове продукти, продавани от едните или другите съответни дружества, да нямат еквивалент и следователно да не могат да бъдат сравнявани, нито да бъдат взети предвид при този анализ (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 156 и 157).

197

Така упражняването от страна на Комисията на широкото ѝ право на преценка относно избора на метод за анализ на подбиването на цените, която, както е в случая с метода на КНП, може да има за неизбежна последица, че някои видове продукти не могат да бъдат сравнявани и следователно не се вземат предвид в рамките на този анализ. Упражняването на тази свобода на преценка обаче е ограничено от задължението, наложеното на Комисията по член 3, параграф 2 от основния регламент, да извърши обективно изследване на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 158).

198

В настоящия случай изборът на Комисията да приложи метода КНП има за последица невъзможността ѝ да сравни 37,4 % от продажбите на включените в извадката производители от Съюза.

199

При все това обстоятелството, че Комисията е могла да установи наличието на марж на подбиване на цените в диапазон от 31,6 % до 39,2 %, засягащ 62,6 % от тези продажби, представлява значително подбиване на цената спрямо цената на тези производители, което може да се квалифицира като съществено въздействие върху промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

200

Освен това при всички положения жалбоподателите са направили неправилен извод от липсата сравнение за 37,4 % от посочените продажби, че тези продажби не са били засегнати от разглеждания внос. Всъщност, щом като разглежданият продукт включва различни видове продукти, които са взаимозаменяеми и същевременно не налице ясно изразено сегментиране на разглеждания продуктов пазар (вж. т. 167 от настоящото решение), този внос вероятно също е имал въздействие върху цените на продуктите на участващите в извадката производители от Съюза, които не е можело да бъдат сравнени въз основа на метода КНП. Обстоятелството, че това въздействие не е било изразено в цифров вид въз основа на посочения метод не е достатъчно, за да се постави под въпрос обективността на преценката, съгласно която посоченият внос е трябвало да засегне цените на всички видове продукти на производителите от Съюза, тъй като тези продукти са взаимозаменяеми.

201

Следователно твърдението на жалбоподателите за нарушение от страна на Общия съд, на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент поради неотчитане на липсата на подбиване на цените за 37,4 % от продажбите на участващите в извадката производители на Съюза трябва да се отхвърли като неоснователно, тъй като те погрешно считат, че не е налице подбиване на цените за този процент от продажбите и че в приложение на метода КНП Комисията е установила значително подбиване на цените, което има съществено въздействие върху промишлеността на Съюза.

202

Що се отнася до твърдението за нарушение на задължението за мотивиране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда задължението на Общия съд по член 36 и по член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 14 септември 2016 г., Trafilerie Meridionali/Комисия, C‑519/15 P, EU:C:2016:682, т. 41 и цитираната съдебна практика).

203

В настоящия случай обаче, с оглед на мотивите в точки 406—425 от обжалваното съдебно решение и на преценката в точки 192—201 от настоящото съдебно решение, следва да се констатира, че тези мотиви са позволили на жалбоподателите да се запознаят със съображенията на Общия съд и на Съда да упражни своя контрол. Следователно твърдението на жалбоподателите за нарушение на задължението за мотивиране трябва да се отхвърли.

204

С оглед на всички изложени обстоятелства четвъртото основание трябва да се отхвърли.

205

В рамките на петото съображение, което включва три части, жалбоподателите оспорват преценката, осъществена от Общия съд по отношение на третото основание на жалбата им в първоинстанционното производство, изведено от неспазване от страна на Комисията на процесуалните им гаранции, тъй като тя не им е предоставила необходимата информация за установяване на дъмпинга и на вредата.

206

Втората и третата част от това пето основание се отнасят по-специално до основателността на съображенията на Общия съд във връзка с преценката на третото основание на жалбата в първоинстанционното производство, което CCCME е изтъкнала от свое име. Както обаче беше посочено в точки 48—75 и 100 от настоящото решение, CCCME не е имала процесуална легитимация да предприема действия по съдебен ред от свое име за отмяна на спорния регламент. Следователно втората и третата част на посоченото пето основание са недопустими.

207

В първата част на петото основание жалбоподателите поддържат, че в точки 435—438 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, а при условията на евентуалност, че е изопачил фактите, като е обявил за недопустимо третото основание на жалбата им за отмяна относно нарушенията на твърдените процесуални гаранции от членовете на CCCME и деветте други жалбоподатели, с мотива, че те не са участвали в разследването. Тези членове на CCCME и тези жалбоподатели били участвали в разследването, тъй като ставало дума или за участващи в извадката производители износители, или за производители износители, отразени в спорния регламент като оказали сътрудничество за изготвянето на тази извадка. Представянето на формуляр за участие в извадката е бил начинът даден производител износител да „вземе участие“ в отговор на съобщение за започване на основание на член 5, параграф 10 от основния регламент. Освен това Комисията била посочила в писмената си защита пред Общия съд, че китайските жалбоподатели, които не са били включени в извадката и тези, които са били включени в нея, са получили от нейна страна „предоставящите информация документи по член 19, параграф 2 от основния регламент“.

208

Жалбоподателите твърдят също така, че в точки 443—447 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че фактът, че CCCME е действала като представител на китайската чугунена промишленост в нейната цялост не е достатъчен, за да докаже, че тази камара е действала за сметка на своите членове и на деветте други жалбоподатели в разглежданата антидъмпингова процедура, поради което тя не е можела да изтъкне нарушение на процесуалните права на тези членове и на тези жалбоподатели. Общият съд e приложил неправилен правен критерий и e осъществил неправилна правна квалификация на фактите. При преценката си относно представителството от страна на CCCME на нейните членове и на деветте други жалбоподатели, Общият съд не e отчел някои доказателства, изопачил e съдържанието на становището на CCCME от15 септември 2017 г. относно временния регламент и не e взел предвид обстоятелството, че представителството на китайските производители износители от страна на CCCME било очевидно за Комисията.

209

Комисията и встъпилите страни оспорват доводите на жалбоподателите.

210

На първо място жалбоподателите поддържат основно, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че макар членовете на CCCME и деветте други жалбоподатели да са били включени в извадката или да са били посочени като лица, оказали съдействие при съставянето на тази извадка в хода на антидъмпинговото разследване, той е счел, че не е допустимо те да изтъкнат нарушение на правата си да получат информация относно установяването на дъмпинга и на вредата в рамките на това разследване.

211

В това отношение е от значение да се припомни, че зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза (решение от 3 юни 2021 г., Jumbocarry Trading, C‑39/20, EU:C:2021:435, т. 31 и цитираната съдебна практика). В резултат от това Съдът е приел, че зачитането на това право е от е от съществено значение в процедури по антидъмпингово разследване и че по силата на разглежданото право заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76 и 77 и цитираната съдебна практика).

212

Така съображение 12 от основния регламент посочва, че заинтересованите страни следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. Освен това член 6, параграфи 5 и 7 и член 20, параграфи 1 и 2 от този регламент са отражение на правото на защита на тези страни. Всъщност първата от посочените разпоредби предвижда възможността страните, сред които са по-специално вносителите и износителите на разследвания продукт, да бъдат изслушани и да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от неговите държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна и се използва в разследването. Втората от посочените разпоредби позволява на страните да бъдат информирани за подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които, от една страна, са въведени временни мерки, а от друга страна, съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки.

213

Посочените разпоредби обаче поставят упражняването на тези права в зависимост от изпълнението на определени условия, за да се гарантира добрата администрация на антидъмпинговата процедура. Така по силата на член 6, параграфи 5 и 7 от основния регламент, заинтересованите страни са длъжни, от една страна, да изразят своя интерес, а от друга страна, да представят писмено искане за запознаване с информацията или за изслушване. Що се отнася до първото от тези условия, член 5, параграф 10 от този регламент гласи, че в известието за започване на процедура се е определят сроковете, в които заинтересованите страни могат да изразят интерес, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването. Последната посочена разпоредба предвижда също така, че в известието се определя и срок, в рамките на който заинтересованите страни могат да поискат да бъдат изслушани от Комисията в съответствие с член 6, параграф 5. По силата на член 20, параграфи 1 и 3 от същия регламент информацията относно налагането на временни мерки трябва да бъде поискана писмено непосредствено след въвеждането на тези мерки, а информацията относно налагането на окончателни мерки трябва също да бъде поискана писмено през месеца, следващ публикуването на временната мярка.

214

Следователно основният регламент предоставя на някои заинтересовани субекти процесуални права и гаранции, чието упражняване обаче зависи от активното участие на тези субекти в самата процедура, което се изразява най-малкото чрез подаване на писмено искане в определени срокове (решение от 9 юли 2020 г., Donex Shipping and Forwarding, C‑104/19, EU:C:2020:539, т. 70).

215

Освен това член 17 от разглеждания регламент гласи, че когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, Комисията може да ограничи разследването до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки. За да се използва възможността за съставяне на извадка и определяне на състава ѝ е важно заинтересованите страни да предоставят на Комисията необходимите сведения в това отношение. Така, когато Комисията възнамерява да базира разследването си на извадка от износители или вносители, в обявлението за започване на процедурата тя може да прикани съответните износители или вносители да заявят интерес и да поискат информация, за да може да състави представителна извадка въз основа на тях.

216

Обстоятелството, че заинтересованите страни заявяват интерес и предоставят релевантна информация с оглед на съставяне на представителна извадка, евентуално за да бъдат включени в нея, представлява вид участие в антидъмпинговата процедура. При все това посоченото участие не предоставя на тези страни процесуалните гаранции по член 6, параграфи 5 и 7 и член 20, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Всъщност, както беше посочено в точки 213 и 214 от настоящото решение, предоставянето на тези гаранции е предмет на някои условия, които предполагат особен вид участие на същите страни в тази процедура под формата на изразяване на интерес и на подаване на писмени молби. При все това, участието в извадка по смисъла на член 17 от този регламент не съставлява такъв особен вид участие.

217

Следователно дори ако членовете на CCCME и деветте други жалбоподатели са участвали в извадката в хода на антидъмпинговата процедура, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 435—438 от обжалваното съдебно решение, че тези членове и тези жалбоподатели не са имали право да се позоват на нарушение на процесуалните си гаранции, тъй като Комисията не им е съобщила основна за защита на интересите им информация. Всъщност, Общият съд е изтъкнал правилно, че посочените членове и жалбоподатели не са подали искания да получат подобна информация в хода на тази процедура.

218

При условията на евентуалност жалбоподателите посочват, че Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че членовете на CCCME и деветте други жалбоподатели не са участвали в разследването по начин, който им позволява да изтъкнат нарушение на процесуалните им права. В това отношение те споменават, че в писмената си защита пред Общия съд, Комисията е обявила, че тези членове и тези жалбоподатели са получили „предоставящите информация документи по член 19, параграф 2 от основния регламент“.

219

В този контекст е важно да се напомни, че когато твърди изопачаване на доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. Освен това, съгласно постоянната съдебна практика изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 10 ноември 2022 г., Комисия/Valencia Club de Fútbol, C‑211/20 P, EU:C:2022:862, т. 55 и цитираната съдебна практика).

220

Твърдението в писмената защита на Комисията пред Общия съд, че членовете на CCCME и деветте други жалбоподатели „са получили предоставящите информация документи по член 19, параграф 2 от основния регламент“, макар че се отнася до член 20, параграф 2 от този регламент, не може да докаже, че Общият съд е изопачил фактите относно участието на тези членове и на тези жалбоподатели в антидъмпинговата процедура, предоставяйки им процесуалните гаранции по член 6, параграф 7 и член 20, параграф 2 от посочения регламент. Всъщност това твърдение не е достатъчно, за да се докаже, че посочените членове или посочените жалбоподатели са заявили интерес и са поискали писмено оповестяването на исканата информация, за да упражнят процесуалните си права съгласно тези разпоредби.

221

Следователно независимо от участието на членовете на CCCME и на деветте други жалбоподатели в представителната извадка, използвана в хода на антидъмпинговата процедура, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, нито е изопачил фактите, като е приел в точки 435—438 от обжалваното съдебно решение, че изтъкнатите от тези членове и от тези жалбоподатели твърдения за нарушения, основаващи се на липсата на съобщаване на основна информация за защита на правата им, са недопустими, тъй като те не са формулирали искания за получаването на подобна информация в хода на тази процедура.

222

На второ място, жалбоподателите оспорват преценката на Общия съд за недопустимост на твърдението за нарушение на правото на защита, изтъкнато от CCCME от името на нейните членове и на деветте други жалбоподатели, е прието за недопустимо. Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е приложил неправилен правен критерий, като е приел, че CCCME няма право да упражнява процесуалните права на своите членове и на деветте други жалбоподатели в хода на антидъмпинговата процедура. Освен това било погрешно твърдението, че CCCME е сдружение, което представлява китайската чугунена промишленост в нейната цялост, а не китайските производители износители, разгледани поотделно.

223

С оглед на тези твърдения за нарушения следва да се посочи, че процесуалните права са лични права на лицата, на които са предоставени. Така Съдът е приел, че правото на защита има субективен характер, така че самите засегнати страни трябва да могат да го упражнят ефективно, без оглед на характера на производството, на което са обект (решение от 9 септември 2021 г., Adler Real Estate и др., C‑546/18, EU:C:2021:711, т. 59) и че дружество, което не е участвало в процедура по дъмпингово разследване и което не е свързано с нито един производител износител от страната, обект на разследването, не може да иска да се ползва от право на защита в хода на производство, в което не е участвало (решение от 9 юли 2020 г., Donex Shipping and Forwarding, C‑104/19, EU:C:2020:539, т. 68 и цитираната съдебна практика).

224

Следва да се приеме за установено, че макар припомнената в предходната точка съдебна практика да не се отнася до въпроса дали в рамките на административно производство дадено сдружение има възможност да упражнява процесуалните права на някои предприятия, сред които са неговите членове, тази практика допуска подобна възможност. При все това посочената възможност не може да води до заобикаляне на условията, които по силата на споменатата съдебна практика е трябвало да бъдат спазени от разглежданите предприятия, ако са искали сами да упражнят процесуалните си права.

225

Следователно Общият съд не е приложил неправилен правен критерий, като е приел в точки 443 и 444 от обжалваното съдебно решение, че възможността сдружение да упражнява процесуалните права на някои от своите членове в хода на антидъмпинговата процедура е поставена в зависимост от условието по време на разследването сдружението да е изразило намерение да действа в качеството си на представител на някои от своите членове, което предполага в такъв случай последните да са били посочени и сдружението да може да докаже, че е получило от пях пълномощно, позволяващо му да упражнява тези процесуални права от тяхно име.

226

Освен това, що се отнася до квалифицирането от Общия съд на CCCME като „субект, който е представител на китайската [чугунена] промишленост, разглеждана в нейната цялост“, следва да се посочи, че съгласно точка 446 от обжалваното съдебно решение, в становището си от 15 септември 2017 г. по временния регламент CCCME уточнява естеството на участието си в антидъмпинговото разследване, като посочва, че „[и]нтересът на CCCME съответства на интереса на цялата китайска чугунена промишленост. Този интерес може — и това често ще е така — да съвпада с интересите на различните китайски производители износители на разглеждания продукт, но е отделен и надхвърля тези индивидуални интереси. […] Участието на CCCME в настоящото разследване цели защита на колективния интерес на нейните членове и на китайската промишленост (износител) на чугуна, отделно от индивидуалните интереси на членовете ѝ. Тези индивидуални интереси ще се отстояват от самите различни китайски производители (износители), някои от които участват самостоятелно в настоящата процедура“.

227

Така CCCME посочва ясно в хода на процедурата, че участва в нея в защита на общия интерес на китайската промишленост в областта на износа на чугун, а не в защита на индивидуалните интереси на нейните членове или на други предприятия, което е необходимо, за да може тя да упражнява процесуалните права на последните.

228

Изложената в предходната точка преценка не се поставя под въпрос от различните доводи, изтъкнати от жалбоподателите, съгласно които, първо, намеренията на CCCME са били изопачени, второ, CCCME е представително сдружение на китайските производители износители и трето, CCCME е доказала, че в хода на въпросната антидъмпингова процедура е осигурила съвместната защита на китайската чугунена промишленост, което е било признато от Комисията.

229

Всъщност, най-напред следва да се посочи, че преценката на Комисията, съдържаща се в точка 25 от спорния регламент, че CCCME представлява, наред с другото, китайската промишленост за производство на отливки, не доказва, че Общият съд е изопачил сведенията, предоставени от CCCME в нейното становище от 15 септември 2017 г. относно временния регламент, що се отнася до участието ѝ в разглежданата антидъмпингова процедура. По-нататък, останалите доводи на жалбоподателите не доказват, че CCCME е взела участие в тази процедура с цел да представлява индивидуалните интереси на въпросните предприятия. Накрая, посоченото от жалбоподателите пълномощно, което е приложено към известието от 12 декември 2016 г. относно разпространението на протокола от среща за ранно предупреждение относно антидъмпинговото разследване на Съюза във връзка с вноса на отливки от чугун, не доказва, че CCCME е можела да упражнява процесуалните права на тези предприятия, тъй като в това пълномощно не се уточнява, че тази камара може да представлява предприятия поотделно в хода на тази процедура и че не става въпрос само за проект на пълномощно.

230

С оглед на това Общият съд не е приложил погрешен правен критерий, нито е допуснал грешка в правната квалификация, като е приел, че CCCME няма право да изтъква нарушения на процесуалните права на своите членове и на деветте други жалбоподатели.

231

Поради всички изложени по-горе мотиви първата част на петото основание трябва да се отхвърли.

232

Следователно това основание трябва да се отхвърли и съответно настоящата жалба да се отхвърли в нейната цялост.

233

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

234

В настоящия случай, след като Комисията и встъпилите страни са поискали жалбоподателите да бъдат осъдени да понесат съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: