–

за CJ, от А. M. V. Bandhoe, A.G.P. de Boon, J. S. Dobosz и P. M. Langereis, advocaten,

–

за Openbaar Ministerie, от M. Diependaal, C. McGivern и K. van der Schaft,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, M. H. S. Gijzen и M. J. M. Hoogveld, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и M. Wasmeier, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 2, на член 12 и на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“), както и на членове 6, 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено във връзка с изпълнението в Нидерландия на европейска заповед за арест, издадена на 31 август 2021 г. от Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша), за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено на CJ.

3

Съображения 8, 9 и 12 от Рамково решение 2002/584 гласят:

[…]

4

Съгласно член 1, параграфи 1 и 3 от това рамково решение:

„1.   Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

[…]

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ЕС]“.

5

Съгласно член 2, параграф 2 от посоченото рамково решение:

„Следните престъпления, ако в издаващата държава членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за [максимален] срок не по-малък от три години, и така както са определени в законодателството на издаващата държава членка, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за двойна наказуемост на деянието, дават основание за предаване съгласно европейска заповед за арест:

[…]

[…]“.

6

Член 5 от същото рамково решение гласи:

„Съгласно законодателството на изпълняващата държава членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:

[…]

7

Член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 предвижда:

„Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава“.

8

Член 7, параграф 1 от това рамково решение гласи:

„Всяка държава членка може да определи централен орган, а когато правната ѝ система го предвижда и повече от един централен орган, който да подпомага компетентните съдебни органи“.

9

Съгласно член 12 от посоченото рамково решение:

„Когато лицето е задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно правото на изпълняващата държава членка. Лицето може да бъде освободено временно по всяко време в съответствие с националното право на изпълняващата държава членка, при условие че неин компетентен орган вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му“.

10

Член 23 от същото рамково решение гласи следното:

„1.   Издирваното лице трябва да бъде предадено възможно най-скоро на определената от съответните органи дата.

2.   То следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест.

3.   Когато предаването на издирваното лице не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, изпълняващият и издаващият съдебен орган трябва незабавно да осъществят връзка помежду си и да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.

4.   По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице. Изпълнението на европейската заповед за арест трябва да се извърши възможно най-скоро след отпадане на тези основания. Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми издаващия съдебен орган и заедно да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.

5.   След изтичане на посочените в параграфи от 2 до 4 срокове, ако лицето продължава да е задържано, то следва да бъде освободено“.

11

Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 предвижда:

„След като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, [наложено за деяние,] което е различно от посоченото в европейската заповед за арест“.

12

Съгласно член 26, параграф 1 от това рамково решение:

„Издаващата държава членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на европейската заповед за арест от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.

13

Рамково решение 2002/584 е транспонирано в нидерландското право с Wet tot implementatie van het kaderbesluit van de Raad van de Europese Unie betreffende het Europees aanhoudingsbevel en de procedures van overlevering tussen de lidstaten van de Europese Unie (Overleveringswet) (Закон за транспониране на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите — членки на Европейския съюз, (Закон за предаването) от 29 април 2004 г. (Stb. 2004, бр. 195) (наричан по-нататък „Законът за предаването“).

14

Съгласно член 1 от Закона за предаването:

„По смисъла на този закон:

[…]

[…]“.

15

Член 27, параграф 2 от този закон предвижда:

„Преди приключването на съдебното следствие съдът се произнася служебно по продължаването на задържането на издирваното лице, ако то вече е било задържано или му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

16

Член 33 от посочения закон гласи:

„Освен в случаите на продължаване на задържането по други причини лишаването от свобода, разпоредено в съответствие с член 27, се прекратява, щом като:

17

Съгласно член 34 от същия закон:

„1.   Лишаването от свобода, предвидено в член 33, буква b, може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от десет дни.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 лишаването от свобода може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от 30 дни, когато:

[…]

[…]“.

18

Текстът на член 35 от Закона за предаването гласи:

„1.   Действителното предаване на издирваното лице се извършва възможно най-бързо след решението, с което предаването се разрешава напълно или частично, и не по-късно от десет дни след това решение. Прокурорът определя мястото и времето [на действителното предаване] след консултация с издаващия съдебен орган.

2.   Когато поради особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в определения в параграф 1 срок, се определя нова дата по взаимно съгласие. В този случай действителното предаване следва да се състои в десетдневен срок от съгласуваната дата.

3.   По изключение действителното предаване може да бъде отложено толкова, колкото се налага поради сериозни причини от хуманитарно естество, и по-конкретно — дотогава, докато здравословното състояние на издирваното лице не му позволява да пътува. Издаващият съдебен орган се информира незабавно. Прокурорът определя мястото и времето на възможното действително предаване след консултация с издаващия съдебен орган. В този случай действителното предаване се извършва в десетдневен срок от съгласуваната дата.

4.   Издирваното лице следва да бъде освободено при изтичането на сроковете по параграфи 1—3“.

19

Член 36 от този закон предвижда:

„1.   Решението относно датата и място на действителното предаване може да не бъде постановено, ако и докато срещу издирваното лице има протичащо в Нидерландия наказателно преследване или ако присъда, постановена спрямо него от нидерландски съд, все още подлежи на пълно или частично изпълнение.

2.   В случаите по параграф 1 и след консултация с прокуратурата министърът може реши, че издирваното лице може да бъде предадено временно на издаващия съдебен орган за целите на съдебния процес или на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с влязъл в сила съдебен акт, и да предвиди условията на това временно предаване.

3.   Предвидените от министъра условия включват в случай на:

[…]“.

20

На 31 август 2021 г. Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша) издава европейска заповед за арест срещу полския гражданин CJ за изпълнението в Полша на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено му в Полша за извършването на тринадесет престъпления, квалифицирани като организиран или въоръжен грабеж по смисъла на член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584. От информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, Rechtbank Amsterdam (Амстердамски първоинстанционен съд, Нидерландия), става ясно, че на CJ все още му остава да изтърпи почти цялото наказание, наложено за тези престъпления.

21

В рамките на изпълнението на тази европейска заповед за арест запитващата юрисдикция поставя CJ под стража с решение от 2 юни 2022 г. С влязло в сила решение от 16 юни 2022 г. тази юрисдикция разрешава предаването на заинтересованото лице за престъпленията в същата европейска заповед за арест.

22

Едновременно с това производство срещу CJ е образувано наказателно производство в Нидерландия за деяние, различно от това, за което е издадена европейската заповед за арест. Всъщност на 15 декември 2021 г. Kantonrechter in de rechtbank Den Haag (районен съдия в Районен съд Хага, Нидерландия) осъжда CJ за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление на глоба в размер на 360 евро или — като заместващо наказание — на лишаване от свобода за срок от седем дни. Тази присъда обаче не е влязла в сила, тъй като заинтересованото лице е обжалвало решението. Съдебното заседание пред въззивната инстанция е насрочено за ноември 2022 г., а решението, постановено във въззивното производство, подлежи на обжалване и по касационен ред. Запитващата юрисдикция уточнява също, че CJ не се е отказал от правото си да се яви лично на съдебните заседания, които ще се проведат в рамките на това наказателно производство.

23

Така на 17 юни 2022 г. officier van justitie bij het l'arrondissementsparket Amsterdam (прокурор от районната прокуратура на Амстердам, наричан по-нататък „прокурорът от амстердамската прокуратура“) иска от запитващата юрисдикция да удължи задържането на CJ за срок от тридесет дни, защото предаването му не може да се осъществи в десетдневния срок поради „особени обстоятелства“.

24

В тази насока запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че съгласно член 36, параграф 1 от Закона за предаването във връзка с член 35, параграф 1 от този закон решението за отлагане на предаването се взима от прокурора. Запитващата юрисдикция няма компетентност да проверява законосъобразността на такова решение.

25

От друга страна, тази юрисдикция констатира, че по образуваното пред нея дело единствената причина, която съгласно нидерландското право обосновава да се продължи задържането, е отлагането на предаването. Така според нея искането за продължаване на задържането на CJ по необходимост следва от факта, че прокурорът от амстердамската прокуратура е решил да отложи предаването поради висящото в Нидерландия наказателно производство.

26

Всъщност по искане на прокурора от амстердамската прокуратура Rechtbank Amsterdam (Амстердамски първоинстанционен съд) може да реши да продължи задържането на издирваното лице всеки път за срок до тридесет дни, ако наказателното производство в Нидерландия е висящо, стига процедурата по предаване да е водена достатъчно грижливо и следователно продължителността на задържането да не е прекомерна.

27

На 22 юни 2022 г. запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора от амстердамската прокуратура и по този начин продължава срока на задържане на CJ с тридесет дни.

28

На 6 юли 2022 г. прокурорът от амстердамската прокуратура иска за втори път продължаване на задържането на заинтересованото лице с тридесет дни, тъй като „поради наличието на особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в десетдневния срок“. Прокурорът по същество посочва, че тези „особени обстоятелства“ се състоят във факта, че CJ не се е отказал да се яви на съдебното заседание в рамките на въззивното производство.

29

Освен това прокурорът от амстердамската прокуратура уточнява, че ще разпореди отлагане на предаването и периодично ще иска продължаване на задържането на CJ, докато трае наказателното производство срещу него в Нидерландия. На 6 юли 2022 г. запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора от амстердамската прокуратура и продължава срока на задържане на CJ с нови тридесет дни.

30

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали CJ може да продължава да бъде задържан, когато предаването му на издаващата държава членка е отложено с мотива, че срещу него е образувано наказателно производство в изпълняващата държава членка.

31

В тази насока запитващата юрисдикция отбелязва, че членове 12 и 24 от Рамково решение 2002/584 допускат задържането на лице в положението на CJ да бъде продължено до приключването на наказателното производство срещу него в Нидерландия. Така, тълкувани във връзка с членове 33—36 от Закона за предаването, според нея тези разпоредби представляват ясно и достъпно правно основание, което дава на националните органи правомощието да продължат задържането на лице, за което е издадена европейска заповед за арест, когато предаването му е отложено.

32

Така според запитващата юрисдикция единственият оставащ въпрос е дали продължителността на задържането на това лице не би станала прекомерна, което би противоречало на изискванията на член 6 от Хартата.

33

На второ място, запитващата юрисдикция припомня, че съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 „изпълняващият съдебен орган“ е този, който следва да вземе решението за отлагане на предаването, за да е възможно да се проведе наказателното преследване в изпълняващата държава членка. Както следва от точка 24 от настоящото решение, прокурорът от амстердамската прокуратура в случая е органът, компетентен да се произнесе по евентуалното отлагане на предаването.

34

В тази насока запитващата юрисдикция припомня, от една страна, че в точка 67 от решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953), Съдът вече е постановил, че такъв прокурор не може да бъде квалифициран като „изпълняващ съдебен орган“ поради влиянието, което изпълнителната власт би могла да упражнява върху него. От друга страна, досежно прилагането на член 23, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 тази юрисдикция подчертава, че в решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки пред изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307), Съдът е постановил, че преценката за наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на тази разпоредба, както и евентуалното определяне на нова дата на предаване представляват решения относно изпълнението на европейската заповед за арест и следователно съгласно член 6, параграф 2 от това рамково решение, тълкуван в светлината на съображение 8 от него, попадат в изключителната компетентност на изпълняващия съдебен орган.

35

При тези условия запитващата юрисдикция посочва, че се поставя въпросът дали решението за отлагане на предаването, предвидено в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, е решение относно изпълнението на европейската заповед за арест, което трябва да бъде взето от изпълняващия съдебен орган съгласно член 6, параграф 2 от това рамково решение.

36

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че извън хипотезите на отлагане на предаването, залегнали в член 23, параграфи 3 и 4 от Рамково решение 2002/584, предаването трябва да се извърши в срок от десет дни съгласно член 23, параграфи 2 и 5 от това рамково решение. В случая обаче, щом като този срок няма да бъде спазен, запитващата юрисдикция иска да се установи дали CJ може да остане задържан, като се има предвид, че по същество решението за отлагане на предаването е основанието за продължаване на задържането.

37

Ако Съдът приеме, че прокурорът от амстердамската прокуратура не може да бъде квалифициран като „изпълняващ съдебен орган“ и следователно не е оправомощен да приеме решение за отлагане на предаването по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, запитващата юрисдикция иска да се установи как това би се отразило на положението на CJ.

38

На трето място, запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че действителното предаване на CJ би могло да бъде отложено с няколко месеца предвид, първо, намерението на прокурора от амстердамската прокуратура да поиска отлагането му до приключването на висящото в Нидерландия наказателно производство и второ, факта, че решението на въззивния съд все още подлежи на касационно обжалване.

39

От друга страна, тази юрисдикция отбелязва, че CJ трябва да изтърпи наказание лишаване от свобода в издаващата държава членка, докато в изпълняващата държава членка той е наказателно преследван за далеч по-леко престъпление, което следователно може да доведе до по-леко наказание. С оглед обаче, от една страна, на евентуалното продължаване на задържането му в Нидерландия и от друга, на задължението за приспадане от наказанието, което трябва да изтърпи в издаващата държава членка, на всеки срок на задържане в изпълняващата държава членка въз основа на изпълнението на европейската заповед за арест, в съответствие с член 26, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, CJ de facto би изтърпял в изпълняващата държава членка, т.е. в Нидерландия, значителна част от наказанието лишаване от свобода, на което е бил осъден в Полша. Според запитващата юрисдикция подобна последица не би допринесла за увеличаване на шансовете за социална реинтеграция на заинтересованото лице в издаващата държава членка.

40

При тези условия запитващата юрисдикция се пита дали не трябва да претегли засегнатите интереси, когато се произнася по искане за продължаване на задържането на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест. По-специално, тази юрисдикция поставя въпроса дали трябва да извърши претегляне, съпоставимо с извършваното от издаващия съдебен орган съгласно член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато определя момента на връщането на предаденото в изпълняващата държава членка лице, за да изтърпи там наказанието си лишаване от свобода. Тя припомня, че Съдът в решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (C‑314/18, EU:C:2020:191), всъщност е разтълкувал тази разпоредба в смисъл, че издаващият съдебен орган не може систематично и автоматично да отлага връщането на съответното лице в изпълняващата държава членка до момента, в който другите процесуални етапи в рамките на наказателното производство във връзка с престъплението, което е основание за европейската заповед за арест, ще бъдат окончателно приключени.

41

Според запитващата юрисдикция прилагането по аналогия на тази съдебна практика към образуваното пред нея дело би означавало, че изпълняващият орган не може да отложи предаването единствено поради това че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично пред юрисдикциите, сезирани в рамките на образуваното срещу него наказателно преследване в изпълняващата държава членка.

42

При тези условия Rechtbank Amsterdam (Амстердамски първоинстанционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

43

Запитващата юрисдикция е поискала преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

44

В подкрепа на искането си посочената юрисдикция отбелязва, от една страна, че от 2 юни 2022 г. CJ е задържан с цел екстрадиция. От друга страна, според нея отговорът на Съда на преюдициалните въпроси ще има пряко и определящо значение за продължителността на задържането на заинтересованото лице.

45

В тази насока трябва да се припомни, на първо място, че преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което попада в обхвата на част трета, дял V от ДФЕС, предмет на който е пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо това преюдициално запитване може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

46

Що се отнася, на второ място, до условието за спешност, следва да се подчертае, че това условие е изпълнено по-специално когато съответното лице по главното производство понастоящем е лишено от свобода и продължаването на задържането му зависи от изхода на спора по главното производство, като се има предвид, че положението на това лице следва да се прецени към момента на разглеждане на искането преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 37).

47

В случая от описанието на фактите, дадено от запитващата юрисдикция, се вижда, че към момента на разглеждане на искането преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство CJ, съответното лице по главното производство действително е лишено от свобода.

48

Също така целта на въпросите на запитващата юрисдикция е да се определят условията, при които лице в положението на CJ, чието предаване на органите на издаващата държава членка в изпълнение на европейска заповед за арест е отложено за целите на наказателното производство, образувано срещу него в изпълняващата държава членка, може да остане задържано.

49

При тези обстоятелства на 3 август 2022 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат първи състав на Съда уважи искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство.

50

С втория си въпрос, който следва да бъде разгледан на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че решението за отлагане на предаването, посочено в тази разпоредба, представлява решение относно изпълнението на европейска заповед за арест, което съгласно член 6, параграф 2 от посоченото рамково решение трябва да се вземе от изпълняващия съдебен орган. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи дали, когато такова решение е прието от орган, различен от изпълняващия съдебен орган, лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, може да остане задържано за целите на изпълнението на тази заповед.

51

Досежно първата част от този въпрос следва да се отбележи, на първо място, че текстът на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 ясно посочва, че изпълняващият съдебен орган има компетентността да отложи предаването на издирваното лице. След като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване (решение от 25 януари 2022 г., VYSOČINA WIND, C‑181/20, EU:C:2022:51, т. 39).

52

Действително от член 7 от Рамково решение 2002/584 във връзка със съображение 9 от него следва, че участието на орган, различен от изпълняващия съдебен орган, като посочения в този член „централен орган“, трябва да остане сведено до оказването на практическа и административна помощ на компетентните съдебни органи (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки пред изпълнението на решение за предаване), C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 65).

53

Използването на предвидената в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 възможност обаче надхвърля рамките на обикновената „практическа и административна помощ“, която може да бъде възложена на централните органи. Всъщност решението за отлагане на предаването, доколкото предполага спиране на изпълнението на европейската заповед за арест за срок, поне равен на този на отлагането, засяга самата същност на установените с Рамково решение 2002/584 механизми за сътрудничество между съдебните органи на държавите членки.

54

Ето защо решението за отлагане на предаването, доколкото представлява решение, което се отнася до изпълнението на европейската заповед за арест, е от изключителната компетентност на изпълняващия съдебен орган по силата на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584.

55

Колкото до възможността в случая прокурорът от амстердамската прокуратура да бъде квалифициран като „изпълняващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, уместно е да се припомни, че в точка 67 от решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953), Съдът вече е постановил, че той не попада в обхвата на посоченото понятие, тъй като може да получава конкретни указания от страна на нидерландския министър на правосъдието. Така се оказва, че решението за отлагане на предаването, разглеждано по главното производство, доколкото е взето от прокурора от амстердамската прокуратура, не е прието от такъв „изпълняващ съдебен орган“, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция.

56

На второ място, що се отнася до последиците, които евентуалното установяване на незаконосъобразност на решението за отлагане на предаването има за продължаването на задържането на издирваното лице и които са предмет на втората част от втория въпрос, член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не съдържа уточнение в тази насока.

57

Необходимо е обаче да се отбележи, че ако при вземане на решението за отлагане на предаването на издирваното лице не е участвал „изпълняващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, това решение не отговаря на формалните изисквания, предвидени в член 24, параграф 1 от същото рамково решение (вж. по аналогия решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки пред изпълнението на решение за предаване), C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 67—69).

58

Ето защо, доколкото решението за изпълнение на европейската заповед за арест е прието в съответствие с член 15 от Рамково решение 2002/584, който предвижда по-специално участието на изпълняващия съдебен орган, следва да се приеме, че подобен случай попада в обхвата на член 23 от това рамково решение, който определя сроковете за предаване.

59

В тази насока член 23, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 предвижда, че след като бъде взето окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган трябва възможно най-скоро да предаде издирваното или осъденото лице на определената от съответните органи дата. Макар член 23, параграф 2 да предвижда, че споменатото лице следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест, в член 23, параграфи 3 и 4 се определят сроковете за предаване в случаите, когато то не е осъществимо поради обстоятелства извън контрола на държавите членки или поради сериозни причини от хуманитарно естество. След като изтекат сроковете, залегнали в член 23, параграфи 2—4, в съответствие с член 23, параграф 5 от това рамково решение, ако издирваното лице продължава да е задържано, то следва да бъде освободено.

60

При тези условия, когато решението за отлагане на предаването не е било взето от „изпълняващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, се налага изводът, че щом окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест е било надлежно прието, компетентният орган на изпълняващата държава членка е длъжен в съответствие с член 23, параграф 5 от това рамково решение да освободи издирваното лице, без да се засяга прилагането на мерките, които този орган счете за необходими по силата на член 12 от това рамково решение, за да предотврати укриването на лицето.

61

Както посочва генералният адвокат в точки 40 и 41 от заключението си, в случая не е изключена възможността запитващата юрисдикция да тълкува разпоредбите на Закона за предаването в съответствие с изискванията на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и да замести със свое решение за отлагане приетото от прокурора от амстердамската прокуратура решение, чиято незаконосъобразност е установила преди това, като предвиди, ако е необходимо, продължаване на задържането на CJ.

62

В тази насока е важно да се припомни, че съгласно практиката на Съда, макар Рамково решение 2002/584 да няма директен ефект, понеже е прието въз основа на бившия трети стълб на Съюза, в частност съгласно член 34, параграф 2, буква б) ЕС (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Poplawski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 69), обвързващото му действие все пак поражда в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните органи, задължение за съответстващо тълкуване на националното право (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 58 и цитираната съдебна практика).

63

Следователно при прилагането на националното право националната юрисдикция, която трябва да го тълкува, е длъжна да го направи, доколкото е възможно, с оглед на текста и целта на споменатото рамково решение, за да се постигне търсеният с него резултат. Това задължение за съответстващо тълкуване на националното право е присъщо за системата на Договора за функционирането на ЕС, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (решение от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 59 и цитираната съдебна практика).

64

Ако не е възможно да тълкува Закона за предаването в съответствие с изискванията, залегнали в Рамково решение 2002/584, от член 23, параграф 5 от това рамково решение следва, че запитващата юрисдикция ще е длъжна да разпореди освобождаването на лице, което се намира в положението на CJ, ако установи, че предвидените в член 23, параграфи 2—4 срокове са надхвърлени.

65

С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че решението за отлагане на предаването, посочено в тази разпоредба, представлява решение относно изпълнението на европейска заповед за арест, което съгласно член 6, параграф 2 от това рамково решение трябва да се вземе от изпълняващия съдебен орган. Когато такова решение не е прието от този орган и предвидените в член 23, параграфи 2—4 от посоченото рамково решение срокове са изтекли, лицето, за което е издадена европейската заповед за арест, трябва да бъде освободено съобразно член 23, параграф 5 от същото рамково решение.

66

С първия си въпрос, който следва да бъде разгледан на второ място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицето, за което е издадена европейска заповед за арест и предаването на което на органите на издаващата държава членка е отложено за целите на наказателно преследване, започнало срещу него в изпълняващата държава членка, да остане задържано в последната въз основа на европейската заповед за арест, докато се провежда съответното наказателно преследване.

67

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 18 ноември 2020 г., Kaplan International colleges UK, C‑77/19, EU:C:2020:934, т. 39 и цитираната съдебна практика).

68

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно член 12 от Рамково решение 2002/584, когато лицето е задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно националното право на изпълняващата държава членка. Временното освобождаване е възможно по всяко време в съответствие с това право, при условие че компетентен орган на посочената държава членка вземе всички мерки, които счита за необходими за предотвратяване на укриването на издирваното лице.

69

Освен това съгласно член 24, параграф 1 от това рамково решение, след като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, наложено за деяние, което е различно от посоченото в европейската заповед за арест.

70

От текста на тези разпоредби не следва, че те не допускат продължаване на задържането на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, съобразно националното право на изпълняващата държава членка, когато срещу него е образувано наказателно производство в тази държава членка за престъпление, извършено в нея и различно от упоменатото в заповедта.

71

На второ място, що се отнася до контекста, от който са част тези разпоредби, от член 23 от Рамково решение 2002/584 действително следва, че след изтичането на сроковете по член 23, параграфи 2 и 4 издирваното лице трябва в съответствие с член 23, параграф 5 от него да бъде освободено, а именно не по-късно от 10 дни след окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест или новата определена дата, в зависимост от случая.

72

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, отложеното предаване на основанията по член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 представлява специално и различно правило спрямо предвидените в член 23 от него условия за осъществяване на предаването.

73

Ето защо сроковете по член 23, параграф 5 от Рамково решение 2002/584 не се прилагат в хипотезата на отложено предаване по член 24 от него и съответно изпълняващият съдебен орган може въз основа на член 12 от това рамково решение да вземе решение за продължаване на задържането на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест.

74

На трето място, възприетото в точка 70 от настоящото решение тълкуване на членове 12 и 24 от Рамково решение 2002/584 допринася за постигането на целите на това рамково решение, насочени по-специално към борбата с безнаказаността (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 62).

75

Всъщност, ако не е възможно такова лице да остане задържано за периода до датата, на която предаването му е отложено на основание член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, рискът това лице да се укрие и следователно да се затрудни надлежното изпълнение на издадената за него европейска заповед за арест, безспорно би се увеличил.

76

На четвърто място, подобно тълкуване на членове 12 и 24 от Рамково решение 2002/584 не се поставя под въпрос и от необходимостта тези разпоредби да бъдат тълкувани в съответствие с член 6 от Хартата, който предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност.

77

В тази насока член 1, параграф 3 от същото рамково решение изрично предвижда, че то не може да има за последица да измени задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ЕС и отразени в Хартата — задължение, което освен това се прилага за всички държави членки, и по-специално както за издаващата, така и за изпълняващата държава членка (решение от 12 февруари 2019 г., TC, C‑492/18 PPU, U:C:2019:108, т. 54 и цитираната съдебна практика).

78

Важно е да се припомни също, че член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като закрепените в член 6 от нея, при условие че тези ограничения са предвидени в закон, че зачитат основното съдържание на съответните права и свободи и че при спазване на принципа на пропорционалност тези ограничения са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 12 февруари 2019 г., TC, C‑492/18 PPU, U:C:2019:108, т. 56 и цитираната съдебна практика).

79

Освен това от член 52, параграф 3 от Хартата следва, че доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. Член 53 от Хартата добавя в тази връзка, че никоя нейна разпоредба не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата, признати по-специално от ЕКПЧ (решение от 16 юли 2015 г., Lanigan, C‑237/15 PPU, EU:C:2015:474, т. 56 и цитираната съдебна практика).

80

В това отношение следва да се припомни, че механизмът на европейската заповед за арест, въведен с Рамково решение 2002/584, съответства на хипотезата по член 5, точка 1, буква f) от ЕКПЧ (решение от 30 юни 2022 г., Специализирана прокуратура (Информация относно национален акт за задържане), C‑105/21, EU:C:2022:511, т. 56 и цитираната съдебна практика).

81

Досежно член 12 от това рамково решение се налага изводът, че съгласно тази разпоредба изпълняващият съдебен орган следва да реши дали да продължи задържането на издирваното или осъденото лице в съответствие с правото на изпълняващата държава членка, както и че лицето може да бъде освободено временно по всяко време в съответствие с това право, при условие че компетентният орган вземе всички мерки, които счита за необходими за предотвратяване на укриването му.

82

Освен това, когато реши да отложи предаването на основание член 24, параграф 1 от посоченото рамково решение, изпълняващият съдебен орган ще може да реши да продължи задържането на издирваното или осъденото лице съобразно член 6 от Хартата само ако процедурата по предаване е водена достатъчно грижливо и съответно ако продължителността на задържането не е прекомерна. За да се увери, че това е така, този орган ще трябва да извърши конкретна проверка по съответния случай, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2017 г., Vilkas, C‑640/15, EU:C:2017:39, т. 43).

83

С оглед на изложените съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат лицето, за което е издадена европейска заповед за арест и предаването на което на органите на издаващата държава членка е отложено за целите на наказателно преследване, започнало срещу него в изпълняващата държава членка, да остане задържано в последната въз основа на европейската заповед за арест, докато се провежда съответното наказателно преследване.

84

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предаването на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, да бъде отложено за целите на наказателно преследване, започнало срещу него в изпълняващата държава членка, единствено защото това лице не се е отказало от правото си да се яви лично пред юрисдикциите, сезирани в рамките на това наказателно преследване. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи кои са обстоятелствата, които изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид, когато се произнася по отлагането на предаването.

85

Съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, след като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, наложено за деяние, което е различно от посоченото в европейската заповед за арест.

86

От текста на тази разпоредба ясно следва, че тя предоставя на изпълняващия съдебен орган дискреционна власт при приемането на решение за отлагане на предаването, чието упражняване зависи единствено от условието това решение да е прието с цел провеждане на наказателно преследване в изпълняващата държава членка или изпълнение на наказание за различно от посоченото в европейската заповед за арест деяние.

87

В тази насока е важно да се отбележи, че макар съгласно текста на цитираната разпоредба за използването на предвидената в нея възможност да няма никакви допълнителни условия, Рамково решение 2002/584 трябва, както следва от член 1, параграф 3 във връзка със съображение 12 от него, да се тълкува в съответствие с изискванията за спазване на основните права.

88

Всъщност правото на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес в наказателното производство, което е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора и трета алинея и в член 48, параграф 2 от Хартата, задължава държавите членки да гарантират на обвиняемия правото да присъства в съдебната зала в хода на съдебния процес (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем), C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 54—56).

89

Ето защо, в случай че изпълняващият съдебен орган на държава членка реши да не отложи предаването на издирвано лице, срещу което се води наказателно преследване в тази държава членка, последната ще е длъжна да изведе всички последици, произтичащи от спазването на това право при организацията на съдебния процес на лицето, за да му осигури реална възможност да присъства на него (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем), C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 61).

90

От друга страна, тъй като приемането от изпълняващия съдебен орган на решение за отлагане на предаването не води до провеждане на съдебния процес срещу издирваното лице в изпълняващата държава членка в отсъствието на това лице, то само по себе си не може да накърни правото на лицето да се яви на съдебния процес.

91

При тези условия следва да се приеме за установено, че изпълняващият съдебен орган изобщо не е длъжен да отложи предаването въз основа на правото на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес, но с оглед на дискреционната власт, с която разполага в тази насока, нищо не му пречи да отложи предаването, за да гарантира спазването на това право в рамките на наказателното производство, висящо в изпълняващата държава членка.

92

В тази насока сред съображенията, които могат да бъдат от значение за вземането на решение за отлагане на предаването на издирваното лице, са по-специално интересът на изпълняващата държава членка да проведе докрай наказателното производство срещу това лице, интересът на издаващата държава членка то да ѝ бъде незабавно предадено за целите на наказателното преследване или изпълнението на наказание за престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест, както и тежестта на престъпленията, извършени в тези държави членки.

93

Накрая, следва да се припомни, че съгласно член 24, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 изпълняващият съдебен орган може, вместо да отложи предаването, временно да предаде издирваното лице на издаващата държава членка при съгласувани между изпълняващия и издаващия съдебен орган условия. В това отношение би могло по-специално да се договори връщане на издирваното лице в изпълняващата държава членка с цел наказателно преследване в нея.

94

С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 47, втора и трета алинея и член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предаването на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, да бъде отложено за целите на наказателно преследване, започнало срещу него в изпълняващата държава членка, единствено защото това лице не се е отказало от правото си да се яви лично пред юрисдикциите, сезирани в рамките на това наказателно преследване.

95

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: