–

за LY и DB, от Гр. Ганева, адвокат,

–

за българското правителство, от М. Георгиева и Л. Захариева, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Tomkin и Ив. Залогин, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 38, параграф 1 и член 39, параграф 3 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 205, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „Решение ШИС II“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между DB и LY, от една страна, и началника на Районно управление Силистра при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Силистра (България), от друга страна, по повод на решението на последния да предаде на подалата сигнала държава членка вещ, иззета по въведения от нея сигнал в Шенгенската информационна система от второ поколение (наричана по-нататък „ШИС II“).

3

Съображение 5 от Решение ШИС II има следното съдържание:

„ШИС II следва да представлява компенсаторна мярка, допринасяща за поддръжката на високо ниво на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз, като оказва подкрепа за оперативната координация между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси“.

4

Член 1 от това решение, озаглавен „Създаване и обща цел на ШИС II“, предвижда в параграф 2:

„Целта на ШИС II е, в съответствие с настоящото решение, да обезпечи висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз, включително поддържането на обществената сигурност и обществения ред и гарантирането на сигурността на териториите на държавите членки, както и да прилага разпоредбите на част трета, дял IV от Договора за ЕО, отнасящ[и] се до движението на лицата на техните територии, като се използва информацията, предадена чрез тази система“.

5

Член 2, параграф 1 от посоченото решение предвижда:

„С настоящото решение се установяват условията и процедурите за въвеждане и обработка в ШИС II на сигнали за лица и вещи, както и за обмен на допълнителна информация и допълнителни данни за целите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“.

6

Член 3 от същото решение, озаглавен „Определения“, гласи в параграф 1:

„За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

[…]“.

7

Член 20, параграфи 1 и 2 от Решение ШИС II предвижда:

„1.   Без да се засяга член 8, параграф 1 или разпоредбите на настоящото решение, предвиждащи съхраняването на допълнителни данни, ШИС II съдържа само тези категории данни, които се предоставят от всяка от държавите членки за целите, предвидени в членове 26, 32, 34, 36 и 38.

2.   Категориите данни са следните:

[…]

8

Член 21 от това решение гласи:

„Преди да подадат сигнал, държавите членки определят дали случаят е подходящ, съответстващ и достатъчно важен, за да даде основание за въвеждане на сигнала в ШИС II“.

9

Член 24 от посоченото решение, озаглавен „Общи разпоредби относно специалния ограничителен знак“, предвижда в параграф 1:

„Когато държава членка счете, че даването на ход на сигнал, въведен в съответствие с член 26, член 32 или член 36, е несъвместимо с националното ѝ законодателство, международните ѝ задължения или съществени национални интереси, тя може впоследствие да изиска към сигнала да се добави специален ограничителен знак, означаващ, че действието, което следва да се предприеме въз основа на сигнала, няма да бъде предприето на нейна територия. Специалният ограничителен знак се добавя от бюрото Sirene на държавата членка, която е въвела сигнала“.

10

Член 38 от същото решение гласи:

„1.   В ШИС II се въвеждат данни относно вещи, издирвани с цел изземване или използване като доказателство в наказателно преследване.

2.   Въвеждат се следните категории лесно установими вещи:

[…]“.

11

Член 39 от Решение ШИС II, озаглавен „Изпълнение на действия по сигнал“, предвижда:

„1.   Ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за вещ, която е намерена, органът който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки. За тази цел в съответствие с настоящото решение могат да се съобщават и лични данни.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се съобщава посредством обмена на допълнителна информация.

3.   Държавата членка, която е открила вещта, предприема мерки в съответствие с националното законодателство“.

12

Член 49 от Решение ШИС II гласи:

„1.   Държавата членка, подаваща сигнал, отговаря за осигуряването на точността и актуалността на данните и законното им въвеждане в ШИС II.

2.   Само държавата членка, подала сигнала, има право да изменя, допълва, поправя[, актуализира] или да заличава данните, които е въвела.

3.   Ако държава членка, различна от подалата сигнала, разполага с доказателства, от които личи, че дадена информация е неточна или е незаконно съхранена, тя уведомява за това посредством обмена на допълнителна информация подалата сигнала държава членка възможно най-бързо и не по-късно от десет дни, след като се е запознала с посочените доказателства. Държавата членка, която е подала сигнала, проверява съобщението и ако е необходимо, незабавно поправя или заличава въпросната информация.

[…]“.

13

Точка 2.1 от приложението към Решение за изпълнение 2013/115/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 71, 2013 г., стр. 1), изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1528 на Комисията от 31 август 2017 г. (ОВ L 231, 2017 г., стр. 6) (наричан по-нататък „Наръчникът за Sirene“) гласи:

„Определения

[…]

г) са необходими по-нататъшни действия вследствие на намирането на съответствие

[…]“.

14

Точка 8.3 от Наръчника за Sirene, озаглавена „Обмен на информация след намиране на съответствие“, гласи:

„Бюрата SIRENE могат да изпратят допълнителна информация по сигнали, въведени по член 38 от Решението за ШИС II, като в този случай те могат да действат от името на съдебни органи, ако тази информация попада в обхвата на съдебната взаимопомощ в съответствие с националното законодателство.

[…]“.

15

Член 84 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 28 май 2014 г. (ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., стр. 2), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„(1)   Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

[…]

(6)   […] За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

[…]

(8)   […] Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7‑дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

[…]

(13)   […] При предаване или изземване на […] документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 11, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

[…]“.

16

Член 7 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България) от 26 август 2014 г. (ДВ, бр. 74 от 5 септември 2014 г., стр. 33) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:

(1)   В [Националната Шенгенска информационна система (НШИС)] се обработват сигнали за следните категории вещи:

[…]“.

17

EF, български гражданин, придобива моторно превозно средство, като сключва на 23 декември 2014 г. банков кредит със Santander Consumer Bank AS — банка, установена в Норвегия. Този банков кредит е обезпечен с финансирания автомобил.

18

През май 2016 г. по неустановена причина EF спира да погасява посочения банков кредит, като същевременно уведомява банката, че автомобилът вече се намира в България. Тогава посочената банка възлага на Lindorff AS да събере вземанията ѝ във връзка с въпросния автомобил.

19

От преюдициалното запитване е видно, че същият автомобил впоследствие е придобит в България от AB, който от своя страна през март 2017 г. го препродава на DB във Варна (България).

20

На 24 май 2017 г. Кралство Норвегия въвежда сигнал в НШИС за целите на изземване на автомобил като вещ, „открадната, незаконно присвоена или изгубена“.

21

На 26 май 2017 г. на паркинг в община Силистра (България) българските полицейски органи идентифицират автомобил с номер на рама, който напълно съответства на сигнализирания. Същия ден този автомобил и свидетелството му за регистрация са иззети от DB, на чието име той е бил регистриран.

22

Българското бюро Sirene обменя информация с норвежкото бюро Sirene, което посочва, че за съответния автомобил е подаден сигнал във връзка с извършена на 23 декември 2014 г. в Хордаланд (Норвегия) измама/злоупотреба с доверие.

23

На 6 юни 2017 г. българските органи получават от норвежките органи искане автомобилът да бъде предаден на посоченото като негов собственик лице, а именно Santander Consumer Bank, с посредничеството на Lindorff, чийто представител в България е „Плам“ ЕООД.

24

На 4 юли 2017 г. посоченият автомобил е предаден на CD, управителят на „Плам“ ЕООД.

25

На 28 август 2019 г. началникът на Районно управление Силистра към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Силистра отхвърля молбата на жалбоподателите в главното производство, подадена на 13 август 2019 г., същият автомобил да им бъде върнат незабавно.

26

Тогава жалбоподателите в главното производство оспорват пред Административен съд Силистра (България) законосъобразността на решението за предаване на съответния автомобил на органите на подалата сигнал държава членка, позовавайки се на липсата на убедителни доказателства, че в Норвегия действително е образувано наказателно производство във връзка с това превозно средство, и изтъквайки своята добросъвестност при придобиването на същото.

27

Тъй като счита, че между Santander Consumer Bank и EF са налице частноправни отношения и че не е установено извършването на престъпления, запитващата юрисдикция иска от началника на Районно управление Силистра към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Силистра да отправи запитване до норвежките полицейски органи за наличието на образувано наказателно производство в Норвегия относно същото превозно средство, както и да представи извадка с релевантните разпоредби на норвежкия наказателен кодекс, придружена с превод на български език, в частите, включващи параграфите, въз основа на които е бил въведен сигналът относно въпросния автомобил. Освен това тази юрисдикция изисква официален отговор на норвежките органи, що се отнася до това какво точно е престъплението, предмет на наказателното преследване, и на каква фаза се намира съответното производство.

28

С писмо, представено в съдебно заседание от 26 август 2020 г. пред запитващата юрисдикция, същата е уведомена, че на 10 юли 2017 г. преписката по случая е прекратена, тъй като съответният автомобил е бил намерен и репатриран в Норвегия.

29

Запитващата юрисдикция счита, че след като такова наказателно производство не съществува, сигналът относно съответния автомобил в ШИС II не попада в приложното поле на решение ШИС II, определено в член 2 от него, и следователно е бил въведен в тази система в разрез с целите, които се преследват с такива сигнали, въвеждани с оглед на изземване или използване като доказателство в наказателно производство в подалата сигнала държава членка.

30

Тази юрисдикция се пита дали е в съответствие с Решение ШИС II национална правна уредба, която задължава компетентните органи на държавата членка, която е открила издирваната вещ, да изземат, действайки съответно при условията на обвързана компетентност, всяка вещ, за която е подаден сигнал за издирване в ШИС II, когато са налице данни, даващи повод да се счита, че въпросният сигнал не е бил въведен в ШИС II в съответствие с целите, посочени в член 38, параграф 1 от това решение.

31

При тези обстоятелства Административен съд Силистра решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли чл. 39 и по-специално чл. 39, § 3 от Решение [ШИС II] да се тълкува в смисъл, че се допуска национална уредба и административни практики, съгласно които, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за постигането на които е регистриран, и по-конкретно на тези от чл. 38, § 1, компетентният изпълняващ орган може и следва да откаже изпълнението?“.

32

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 39 от Решение ШИС II трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която компетентните органи на изпълняващата държава членка са длъжни да изпълнят въведен в ШИС II сигнал за вещ, въпреки че имат съмнения относно причините за въвеждането на такъв сигнал, така както те са посочени в член 38, параграф 1 от това решение.

33

Най-напред, от акта за преюдициално запитване е видно, че съответният сигнал има за предмет моторно превозно средство с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра.

34

В това отношение член 38, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Решение ШИС II предвижда, че данните относно такива превозни средства, издирвани с цел изземване или използване като доказателство в наказателно преследване, се въвеждат в ШИС II.

35

Изпълнението на действията по такъв сигнал е уредено в член 39 от Решение ШИС II. Този член визира стандартизирани действия и мерки, основно обезпечителни, от страна на органите, констатирали наличието на сигнал относно дадена вещ, и в параграф 3 препраща към националното право, що се отнася до избора на мерките, които да се предприемат.

36

Член 39, параграф 1 от това решение предвижда, че ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за откритата вещ, органът, който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки.

37

В точка 2.2.2 от допълнение 2 към Наръчника за Sirene се уточнява в това отношение, че в съответствие с националното право на изпълняващата държава членка предприеманите действия са изземване на намерената вещ или вземане на всички необходими мерки за защита, установяване на самоличността на лицето, у което се намира вещта, и установяване на връзка с бюрото Sirene на подалата сигнала държава членка.

38

Освен това в член 39, параграф 2 от Решение ШИС II се добавя, че информацията, посочена в параграф 1 от този член, се съобщава посредством „обмена на допълнителна информация“, определена в член 3, параграф 1, буква б) от това решение като информация, която не се съхранява в ШИС II, но е свързана със сигнали в ШИС II и подлежи на обмен по-специално, от една страна, с цел да се даде възможност на държавите членки да се консултират или информират една друга при въвеждане на сигнал, и от друга страна, с цел да се даде възможност да бъдат предприети необходимите действия след намиране на съответствие.

39

В точка 8.3 от Наръчника за Sirene се уточнява, че когато става въпрос за намерено съответствие по сигнал, подаден по-специално за превозно средство с цел изземване или използване като доказателство съгласно член 38 от Решение ШИС II, допълнителната информация се предава от бюрата Sirene „възможно най-бързо“.

40

С оглед на тази необходимост от бързи действия, от които зависи осъществяваното въз основа на Решение ШИС II оперативно сътрудничество между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси, органите на изпълняващата държава членка трябва да предприемат необходимите обезпечителни мерки за целите на изпълнението на въведения сигнал, без да може срещу това да се възразява чрез оспорване на валидността на този сигнал заради наличието на съмнения дали органите на въвелата сигнала държава членка са спазили целите, посочени в член 38, параграф 1 от това решение, в случая дали в подалата сигнала държава членка е образувано наказателно производство с предмет вещта, за която е подаден сигналът.

41

Подобен извод се налага още повече поради това че съгласно член 1, параграф 2 от Решение ШИС II целта на ШИС II е по-специално да обезпечи висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, включително поддържането на обществената сигурност и обществения ред и гарантирането на сигурността на териториите на държавите членки.

42

Именно в този контекст съгласно член 2, параграф 1 от Решение ШИС II последното установява условията и процедурите за въвеждане и обработване в ШИС II на сигнали, отнасящи се по-специално до вещи, както и за обмен на допълнителна информация и допълнителни данни за целите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

43

Както следва от член 20, параграфи 1 и 2 от Решение ШИС II, ШИС II съдържа само категориите данни, които са необходими за целите, предвидени по-специално в член 38 от това решение.

44

Макар от това да става ясно, че по силата на член 38 сигналите относно вещи трябва да преследват предвидените там цели, в член 21 от това решение се уточнява, че преди да подаде сигнал, държавата членка трябва да определи дали случаят е достатъчно подходящ, съответстващ и важен, за да даде основание за въвеждането на сигнала в ШИС II.

45

Освен това следва да се отбележи, че видно от член 49, параграф 1 от Решение ШИС II, подалата сигнала държава членка отговаря за точността и актуалността на данните и законното им въвеждане в ШИС II, като съгласно член 49, параграф 2 от това решение само тя има право да изменя, допълва, поправя, актуализира или заличава данните, които е въвела.

46

Всъщност в член 49, параграф 3 от посоченото решение се уточнява, че ако държава членка, различна от подалата сигнала, разполага с доказателства, от които личи, че дадена информация е неточна или е незаконно съхранена, държавата членка, разполагаща с такива доказателства, уведомява за това посредством обмена на допълнителна информация подалата сигнала държава членка възможно най-бързо и не по-късно от десет дни след като се е запознала с посочените доказателства. Държавата членка, подала сигнала, проверява съобщението и ако е необходимо, незабавно поправя или заличава въпросната информация.

47

Макар несъмнено в някои случаи Решение ШИС II да позволява на изпълняващата държава членка да изисква към сигнала да се добави „специален ограничителен знак“, означаващ, че изпълнението му няма да бъде предприето на нейна територия, както предвижда член 24, параграф 1 от това решение, следва все пак да се отбележи, че видно от текста му, този член се прилага само по отношение на сигналите, въведени в съответствие с член 26, 32 или 36 от посоченото решение, тоест относно лица или вещи за целите на проверките от разстояние или явните проверки. Следва обаче да се отбележи, че настоящият случай не е такъв, тъй като става въпрос за сигнал относно вещ, въведен за цели, различни от свързаните с проверка от разстояние или явна проверка, а именно за изземване или използване като доказателство в наказателно производство.

48

Освен това, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, обменът на информация между подалата сигнала държава членка и изпълняващата държава членка, както и приемането на необходимите мерки от държавата членка, която е открила издирваната вещ, произтичат от прилагането на принципа на лоялно сътрудничество. Всъщност, както е видно от съображение 5 от Решение ШИС II, въведената с това решение система би трябвало да окаже подкрепа за оперативното сътрудничество между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси.

49

В това отношение Съдът впрочем е постановил, че принципът на лоялно сътрудничество, който стои в основата на достиженията на правото от Шенген, предполага държавата, която търси данни в ШИС, да взема надлежно предвид информацията, предоставена от подалата сигнала държава членка. Също така мрежата от бюрата Sirene е създадена именно с цел да се осведомят националните органи, изправени пред проблем при изпълнението на сигнал (решение от 31 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑503/03, EU:C:2006:74, т. 56 и 57).

50

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, ако във връзка с изпълнението на сигнал относно вещ органите на изпълняващата държава членка можеха да поставят под въпрос валидността на такъв сигнал единствено поради наличието на данни, обосноваващи извод, че посочените в член 38, параграф 1 от Решение ШИС II цели не са били спазени, това би застрашило ефективността на въведеното с въпросното решение оперативно сътрудничество между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси.

51

Що се отнася до евентуалното предаване на иззетата вещ на органите на подалата сигнала държава членка, като предвиденото в случая в член 84, параграф 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в редакцията му, приложима към спора по главното производство, следва да се отбележи, че макар подобна мярка да не следва изрично от текста на член 39 от Решение ШИС II, параграф 3 от този член предвижда, че държавата членка, която е открила вещта, предприема мерки „в съответствие с националното законодателство“.

52

Така последната разпоредба препраща към националното право и по никакъв начин не определя конкретните мерки, които съответно трябва да бъдат предприети от органите на изпълняващата държава членка. От това следва, че въпросната разпоредба не би могла да се тълкува като изключваща възможността тези мерки да включват предаване на вещта, предмет на сигнала, на подалата го държава членка.

53

Вследствие на това предвид свободата на преценка, с която по силата на член 39, параграф 3 от Решение ШИС II разполага изпълняващата държава членка при избора на посочените мерки, тази разпоредба допуска също така тази държава членка, която е избрала да предвиди такова задължение за предаване, да е длъжна да го изпълни, дори ако компетентните ѝ органи имат съмнения дали сигналът е въведен по причините, посочени в член 38, параграф 1 от това решение.

54

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 39 от Решение ШИС II трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която компетентните органи на изпълняващата държава членка са длъжни да изпълнят въведен в ШИС II сигнал за вещ, въпреки че имат съмнения относно причините за въвеждането на такъв сигнал, така както те са посочени в член 38, параграф 1 от това решение.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която компетентните органи на изпълняващата държава членка са длъжни да изпълнят въведен в Шенгенската информационна система от второ поколение сигнал за вещ, въпреки че имат съмнения относно причините за въвеждането на такъв сигнал, така както те са посочени в член 38, параграф 1 от това решение.