1

С жалбата си Европейската комисия иска отмяната на Решение (EС) 2020/470 на Съвета от 25 март 2020 година за продължаване на срока на действие на правото, предоставяно за съвместно продуцирани аудио-визуални творби, както е предвидено в член 5 от Протокола относно сътрудничеството в областта на културата към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 101, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Член 5 от Протокола относно сътрудничеството в областта на културата (ОВ L 127, 2011 г., стр. 1418, наричан по-нататък „Протоколът“) към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 127, 2011 г., стр. 6, наричано по-нататък „Споразумението“), е озаглавен „Съвместни аудио-визуални творби“ и предвижда правото съвместно продуцираните аудио-визуални творби да се ползват от съответните схеми на страните за насърчаване на културното съдържание от местен и регионален характер (наричано по-нататък „разглежданото право“). Този член гласи следното:

„[…]

3.   Съгласно своето съответно законодателство страните улесняват съвместните продукции между продуценти от [Европейския съюз] като страна по споразумението и Корея, включително посредством предоставяне на [разглежданото право].

[…]

8.   

[…]“.

3

Съображение 6 от Решение 2011/265/ЕС на Съвета от 16 септември 2010 година за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 127, 2011 г., стр. 1), гласи:

„В съответствие с член 218, параграф 7 [ДФЕС] е целесъобразно Съветът [на Европейския съюз] да упълномощи Комисията да одобри определени ограничени изменения на Споразумението. Комисията следва да бъде упълномощена да прекрати [разглежданото право], освен ако Комисията не реши, че правото следва да бъде продължено, и това решение не бъде одобрено от Съвета в съответствие със специална процедура, необходима както поради чувствителното естество на този елемент от Споразумението, така и поради факта, че Споразумението трябва да бъде сключено от Съюза и неговите държави членки. […]“.

4

Член 4, параграф 1 от това решение предвижда:

„Комисията известява [Република] Корея за намерението на Съюза да не продължи срока на действие на [разглежданото право] след прилагане на изложената в член 5, параграф 8 от [Протокола] процедура, освен ако въз основа на предложение на Комисията Съветът не се съгласи четири месеца преди изтичането на този срок на действие на правото той да бъде продължен. Ако Съветът се съгласи да продължи срока на действие на правото, настоящата разпоредба става отново приложима в края на подновения срок на действие на правото. Конкретно по отношение на продължаването на срока на действие на правото Съветът взема решение с единодушие“.

5

С Решение за изпълнение 2014/226/ЕС на Съвета от 14 април 2014 година за продължаване на срока на действието на правото за съвместно продуцираните аудио-визуални творби, предвидено в член 5 от Протокола за сътрудничеството в областта на културата към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 124, 2014 г., стр. 25), срокът на действие на разглежданото право се продължава за три години — от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2017 г.

6

С Решение (ЕС) 2015/2169 на Съвета от 1 октомври 2015 година за сключване на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 307, 2015 г., стр. 2), това споразумение е одобрено от името на Съюза. Текстът на съображение 6 от това решение е еднакъв с този на съображение 6 от Решение 2011/265. Освен това член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 е сходен по съдържание с член 4, параграф 1 от Решение 2011/265.

7

С Решение (ЕС) 2017/1107 на Съвета от 8 юни 2017 година за продължаване на срока на действие на правото, предоставяно за съвместно продуцираните аудиовизуални творби, както е предвидено в член 5 от Протокола относно сътрудничеството в областта на културата към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (ОВ L 160, 2017 г., стр. 33), срокът на действие на разглежданото право се удължава за срок от три години — от 1 юли 2017 г. до 30 юни 2020 г.

8

Обжалваното решение, прието на основание член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, предвижда, че срокът на действие на разглежданото право се удължава за срок от три години — от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2023 г.

9

Комисията иска от Съда да отмени обжалваното решение и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

10

Съветът иска жалбата да бъде отхвърлена и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. При условията на евентуалност, ако обжалваното решение бъде отменено, Съветът иска от Съда да постанови запазване на правните последици на това решение до отстраняването на основанията за отмяната му.

11

С решения на председателя на Съда от 7 декември 2020 г. Френската република и Кралство Нидерландия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

12

В подкрепа на жалбата си Комисията посочва едно-единствено основание за отмяна, а именно че използването на член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 като правно основание на обжалваното решение противоречи на Договора и на практиката на Съда.

13

В рамките на това основание Комисията поддържа, че като е използвал това правно основание, което изисква Съветът да действа с единодушие и изключва участието на Европейския парламент, вместо да приеме за процесуално правно основание член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС, който във връзка с член 218, параграф 8, първа алинея ДФЕС предвижда гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета след одобрение от Парламента, както тя е предложила, Съветът е изменил приложимото правило за гласуване и не е зачел правомощията на Парламента да продължи във времето прилагането на част от международно споразумение.

14

Комисията счита, че член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 представлява „правно основание от вторичното право“, чието използване противоречи на принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 13, параграф 2 ДЕС, както и на принципа на институционално равновесие.

15

Освен това според тази институция е непоследователно да се изисква единодушието на Съвета за подновяването на разглежданото право, при положение че при приемането на Решение 2011/265 решението за предоставянето му е взето с квалифицирано мнозинство, а по силата на международното право Съветът е приел това право по принцип да се подновява автоматично. Прилагането на по-строго вътрешно правило и изискването Съветът да приеме подновяването на това право били в разрез с целта за автоматично подновяване, договорено от страните в Споразумението, и следователно противоречали на съдебната практика относно предимството на международните споразумения пред вторичното право на Съюза.

16

В репликата си в отговор на доводите на Съвета, че обжалваното решение се основава не на „правно основание от вторичното право“, а на член 218, параграф 7 ДФЕС, Комисията добавя, че споделя становището на Съвета, че доколкото продължава във времето прилагането на разпоредбата, съдържаща се в Протокола, това решение има за предмет изменение на споразумение по смисъла на тази разпоредба. При това положение тя счита, че член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 не може да се разглежда като хипотеза на прилагане на член 218, параграф 7 ДФЕС, тъй като този протокол, предвиждайки автоматично подновяване на разглежданото право за нови последователни периоди със същата продължителност, не предвижда никакъв конкретен процесуален етап за подновяването на това право, така че не е необходимо Съветът да упълномощава Комисията да одобрява това подновяване.

17

Освен това процесуалните условия на това твърдяно пълномощие на Комисията били несъвместими с член 218 ДФЕС и използването на „правно основание от вторичното право“, изискващо гласуване с единодушие в рамките на Съвета, било незаконосъобразно.

18

Освен това член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 не упълномощавал за одобряване от името на Съюза на изменения на Споразумението по смисъла на член 218, параграф 7 ДФЕС, а само отразявал правомощието на Комисията съгласно член 17 ДЕС да осигурява външното представителство на Съюза в случай на решение за неподновяване на разглежданото право, тъй като Съветът все пак оставал компетентен да вземе решение за това подновяване. Поради това нямало реално прехвърляне към Комисията на правомощието за вземане на решения, обвързано със специфични условия.

19

Съветът, подкрепян от Френската република и Кралство Нидерландия, се противопоставя на доводите на Комисията, като основно изтъква, че процедурата, приложена за приемането на обжалваното решение, се основава на член 218, параграф 7 ДФЕС, както съвсем ясно следва от изричното посочване на тази разпоредба в съображение 6 от Решение 2015/2169, и че тази процедура е съвместима с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС.

20

Всъщност Съветът твърди, че условията за приложимост на член 218, параграф 7 ДФЕС са изпълнени, доколкото, от една страна, подновяването на разглежданото право представлява изменение на конкретна и независима част от Споразумението посредством опростена процедура, установена в член 5, параграф 8 от Протокола. Комисията по-конкретно била упълномощена в качеството си на преговарящ да измени разглежданото право, като го прекрати при изтичането на текущия тригодишен период, и да уведоми Република Корея за това решение. От друга страна, процедурата по член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 предвиждала валидни условия за упълномощаването на Комисията.

21

Всъщност, що се отнася до изискването за гласуване с единодушие в рамките на Съвета, последният поддържа, че подновяването на разглежданото право е изключение от общото правило, че при липсата на решение в обратния смисъл правото се прекратява, и предполага по-строги условия.

22

При условията на евентуалност Съветът твърди, че ако Съдът приеме, че не е възможно такова гласуване с единодушие да бъде възприето като едно от посочените в член 218, параграф 7 ДФЕС условия, невалидно би било единствено задължението решенията да се вземат с единодушие. Тъй като обаче обжалваното решение било прието с единодушие, то задължително щяло да получи квалифицирано мнозинство в Съвета и поради това според него трябвало да се счита за надлежно прието.

23

В своята дуплика Съветът оспорва по-специално довода на Комисията, че разглежданото право можело да бъде подновено от Съюза без използването на вътрешна процедура, когато намерението на Комисията е да го поднови, докато за прекратяването му била необходима процедура за вземане на решение. Според него автоматичният характер на подновяване на разглежданото право по отношение на всяка една от страните по Споразумението всъщност не може да изключи всички вътрешни процедури за вземане на решения, тъй като, при положение че срокът на действие на това право е ограничен до три години, е необходимо да се взема решение на всеки три години в съответствие с подходящите вътрешни процедури за вземане на решения. Ако тези процедури за вземане на решения не били спазени, би се засегнала автономността на правния ред на Съюза, както и установеното от авторите на Договорите институционално равновесие.

24

Съветът поддържа, че член 218, параграф 7 ДФЕС е подходящото правно основание на процедурата, предвидена в член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169. Той подчертава по-специално, че член 5, параграф 8 от Протокола установява опростена процедура за изменение на този протокол, като предвижда мълчаливо съгласие за подновяване на разглежданото право и предварително уведомление за прекратяване на това право.

25

Френската република изтъква, че с обжалваното решение се прилага процедура на основание член 218, параграф 7 ДФЕС и че следователно Комисията неправилно твърди, че Съветът е основал това решение на правно основание, което не е предвидено в Договора за функционирането на ЕС. На първо място, тя счита, че правилата за подновяване на разглежданото право представляват хипотеза на прилагане на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС. Всъщност според нея, от една страна, подновяването на разглежданото право продължава във времето действието на разпоредбите относно това право, които представляват конкретна и самостоятелна съставна част от Протокола, и обратно, неподновяването на посоченото право по същество лишава тези разпоредби от правно действие. Така подновяването на разглежданото право представлявало изменение на този протокол.

26

От друга страна, автоматичното подновяване на разглежданото право при мълчанието на страните според тази държава членка попада в категорията разпоредби, дерогиращи общата процедура за преразглеждане на международните споразумения, и представлява опростяване.

27

На второ място, Френската република счита, че механизмът, предвиден в член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, прилага правилно член 218, параграф 7 ДФЕС, доколкото предвижда, че Съветът трябва да одобри решението на Комисията да не нотифицира прекратяването на разглежданото право. В това отношение тя отбелязва, че член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 предоставя на Комисията реално правомощие за вземане на решения относно избора, който трябва да се направи на всеки три години, като същевременно включва специфични условия при упълномощаването по смисъла на член 218, параграф 7 ДФЕС. Това ограничение било законосъобразно, като се има предвид, че последната разпоредба представлява дерогация от член 218, параграфи 5, 6 и 9 ДФЕС и че подновяването на разглежданото право е част от действията по определяне на политиките на Съюза и по разработване на външната му дейност. Прибягването до правилото за единодушие било само начин за предоставяне на одобрение от Съвета на избора на Комисията да не се противопоставя на подновяването на това право и въпросът дали този начин е законосъобразен или не, нямал отношение към валидността на изискването за такова одобрение.

28

На трето и последно място, Френската република твърди, че при всички положения с оглед на принципа на автономност на правния ред на Съюза разглежданото право не би могло да бъде подновено при липсата на акт на Съюза, който да го предвижда конкретно, независимо от обстоятелството, че такова изрично подновяване не е необходимо в международния правен ред.

29

Кралство Нидерландия заявява, че споделя напълно позицията на Съвета и всички доводи, изтъкнати в нейна подкрепа.

30

От обжалваното решение е видно, че то е прието на основание член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, който предвижда по-специално, подобно на член 4, параграф 1 от Решение 2011/265, че Комисията уведомява Република Корея за намерението на Съюза да не продължи срока на действие на разглежданото право, освен ако въз основа на предложение на Комисията Съветът не се съгласи с единодушие четири месеца преди изтичането на този срок на действие на правото той да бъде продължен.

31

В подкрепа на единственото основание Комисията поддържа, че като е основал обжалваното решение на член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, Съветът незаконосъобразно е използвал „правно основание от вторичното право“.

32

В това отношение следва да се припомни, че правилата за формирането на волята на институциите на Съюза са установени в Договорите и прилагането им не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции. Поради това само Договорите могат в особени случаи да овластят институция да променя установена от тях процедура за вземане на решения. Следователно да се признае на институция възможността с актове от вторичното право да установява правни основания, независимо дали това утежнява или облекчава правилата за приемане на акта, би било равносилно на това да ѝ се възложат законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договорите. Това би ѝ позволило също така да наруши принципа на институционалното равновесие, който предполага, че всяка институция упражнява своите правомощия при зачитане на правомощията на останалите институции (вж. в този смисъл решения от 6 май 2008 г., Парламент/Съвет, C‑133/06, EU:C:2008:257, т. 54—57 и от 22 септември 2016 г., Парламент/Съвет, C‑14/15 и C‑116/15, EU:C:2016:715, т. 47).

33

В случая от съображение 6 от Решение 2015/2169 следва, че правното основание на предвидената в член 3, параграф 1 от това решение процедура за вземане на решения е член 218, параграф 7 ДФЕС, като в това съображение се посочва, че съгласно тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС Съветът може да упълномощи Комисията да одобри някои ограничени изменения на Споразумението и Комисията следва да бъде упълномощена да прекрати разглежданото право, освен ако не реши, че правото следва да бъде продължено, и това решение не бъде одобрено от Съвета в съответствие със специална процедура, необходима както поради чувствителното естество на този елемент от Споразумението, така и поради факта че Споразумението трябва да бъде сключено от Съюза и неговите държави членки.

34

От това следва, че единственото основание, повдигнато от Комисията, трябва да бъде отхвърлено, ако въведената с член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 процедура, приложена с обжалваното решение, попада в приложното поле на член 218, параграф 7 ДФЕС и ако е в съответствие с член 218 ДФЕС, доколкото за подновяването на разглежданото право се изисква гласуване с единодушие в рамките на Съвета.

35

Член 218, параграф 7 ДФЕС предвижда, че чрез дерогация от параграфи 5, 6 и 9 Съветът може, с решението за сключването на дадено споразумение, да упълномощи преговарящия да одобри измененията по споразумението от името на Съюза, когато това споразумение предвижда, че измененията трябва да бъдат приети съгласно опростена процедура или от създаден от споразумението орган. Освен това той предвижда, че Съветът може да включи специфични условия при упълномощаването.

36

Ето защо, на първо място, следва да се провери дали член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 упълномощава Комисията да одобри от името на Съюза изменение на Протокола и дали последният предвижда, че такова изменение трябва да се приеме по опростена процедура или от орган, създаден от споразумението или от този протокол.

37

Що се отнася, от една страна, до въпроса дали с член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 Съветът упълномощава Комисията да одобри от името на Съюза изменение на Протокола, следва да се отбележи, че от член 5, параграф 8, букви а) и б) от последния следва, че страните по Споразумението, а по аналогия и по Протокола, трябва на всеки три години след извършена оценка от Комитета за сътрудничество в областта на културата, създаден съгласно член 3, параграф 1 от този протокол, да преценяват дали възнамеряват да подновят разглежданото право за още три години или не.

38

В това отношение член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 предвижда вътрешна за Съюза процедура, доколкото дава възможност на Комисията да прекрати разглежданото право в края на всеки тригодишен период или, ако прецени, че това право трябва да бъде подновено, да направи предложение в този смисъл в Съвета преди изтичането на всеки период. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, неподновяването на разглежданото право означава да се прекрати установено с Протокола право, което по принцип се подновява мълчаливо и автоматично на всеки три години, като такова прекратяване трябва да се разглежда като изменение на този протокол.

39

При това положение, макар решение като обжалваното, което има за цел да поднови разглежданото право за период от три години, да не може да се разглежда като такова за изменение на Протокола, това не променя факта, че процедурата, предвидена в член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, приложима за приемането на такова решение, упълномощава Комисията да преценява на всеки три години дали следва да се поднови или да прекрати това право, да реши сама относно прекратяването, или да реши да сезира Съвета, за да поднови посоченото право. Така тази процедура упълномощава Комисията да приема решения относно изменението на този протокол.

40

Ето защо следва да се приеме, че член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169, приложен с обжалваното решение, действително представлява упълномощаване на Комисията, дадено от Съвета при сключването на споразумението, а оттам и на приложения към него Протокол, да одобрява от името на Съюза „измененията по споразумението“ по смисъла на член 218, параграф 7 ДФЕС.

41

От друга страна, що се отнася до въпроса дали Протоколът предвижда, че измененията му трябва да се приемат по опростена процедура или от орган, създаден от споразумението или от протокола, както изисква член 218, параграф 7 ДФЕС, следва да се констатира, че член 5, параграф 8, букви а) и б) от Протокола не предоставя на Комитета за сътрудничество в областта на културата правомощие да внася изменения в Протокола, а само му възлага задачата да извършва оценки на резултатите от прилагането на разглежданото право, както бе отбелязано в точка 37 от настоящото решение. За сметка на това последната разпоредба действително предвижда опростена процедура, доколкото, както отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, за прекратяването на това право е достатъчно една от страните по споразумението да го прекрати чрез писмено предизвестие най-малко три месеца преди изтичането на първоначалния или който и да е последващ период, като в противен случай това право се подновява автоматично.

42

Освен това следва да се добави, че предвидените в член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 правила могат да се считат за прилагане на предвидената в член 218, параграф 7 ДФЕС възможност Съветът да включи специфични условия при упълномощаването, тъй като тази разпоредба на Решение 2015/2169 задължава Комисията, ако счита, че следва не да прекрати разглежданото право, а да го поднови за срок от три години, да направи предложение в този смисъл до Съвета четири месеца преди изтичането на съответния период.

43

От това следва, че противно на поддържаното от Комисията, въведената с обжалваното решение процедура по член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 попада в приложното поле на член 218, параграф 7 ДФЕС, така че това решение не е трябвало да бъде прието съгласно процедурата, предвидена в член 218, параграф 6, буква а) ДФЕС.

44

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали въведената с член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 процедура е в съответствие с член 218 ДФЕС, доколкото за подновяването на разглежданото право се изисква гласуване с единодушие в рамките на Съвета, следва да се отбележи, че член 218, параграф 7 ДФЕС не предвижда никакво правило за гласуване с оглед на приемането от Съвета на решенията, по отношение на които той, в рамките на предоставено от него упълномощаване на Комисията на основание на тази разпоредба, запазва компетентността си.

45

При тези условия приложимото правило за гласуване трябва да се определи с оглед на член 218, параграф 8 ДФЕС във всеки конкретен случай. С оглед на използването, от една страна, на израза „[п]о време на цялата процедура“ в първа алинея от тази разпоредба и от друга страна, на термина „[в]ъпреки това“ в началото на втората алинея от посочената разпоредба, следва да се приеме, че по принцип Съветът действа с квалифицирано мнозинство и единствено в посочените във втората алинея случаи той действа с единодушие. При тези условия приложимото правило за гласуване трябва във всеки конкретен случай да се определя в зависимост от това дали попада в обхвата на последните случаи (вж. по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Армения), C‑180/20, EU:C:2021:658, т. 29).

46

В частност първата хипотеза, единствената релевантна в случая, при която член 218, параграф 8, втора алинея ДФЕС изисква Съветът да действа с единодушие, е когато споразумението се отнася до област, за която се изисква единодушие за приемане на акт на Съюза, установявайки така връзка между материалноправното основание на прието по този член решение и приложимото за приемането му правило за гласуване (в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), C‑244/17, EU:C:2018:662, т. 29).

47

Така осигурената връзка между материалното правно основание на решенията, приети в рамките на споразумение, и правилото на гласуване при приемане на тези решения допринася и за запазването на симетрията между предвидените за вътрешната и за външната дейност на Съюза процедури, спазвайки при това установеното от авторите на Договорите институционално равновесие (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), C‑244/17, EU:C:2018:662, т. 30).

48

Така такава симетрия трябва да бъде гарантирана и когато е прието решение за изменение на споразумение като предвиденото в член 218, параграф 7 ДФЕС.

49

Тъй като разглежданото право не спада към област, за която се изисква гласуване с единодушие в рамките на Съвета при приемането на акт на Съюза, установената в член 3, параграф 1 от Решение 2015/2169 процедура, противно на поддържаното от Съвета, не е в съответствие с член 218 ДФЕС, тъй като изисква такова гласуване с единодушие. Следователно правилото за гласуване, приложимо при приемането на решения като обжалваното, трябва да бъде предвиденото в член 218, параграф 8, първа алинея ДФЕС, а именно гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета.

50

Тъй като в съображение 6 от Решение 2015/2169 се посочва, че продължаването на действието на разглежданото право се одобрява от Съвета в съответствие със специална процедура, като се има предвид както чувствителното естество на този елемент от Споразумението, така и фактът, че то трябва да бъде сключено от Съюза и неговите държави членки, следва да се добави, от една страна, че чувствителното естество на съответната материя не може да обоснове приемането на правно основание с акт от вторичното право, с което се установява специална процедура (вж. в този смисъл решение от 6 май 2008 г., Парламент/Съвет, C‑133/06, EU:C:2008:257, т. 59). От друга страна, тези обосновки не могат да позволят на Съвета да се освободи от задължението си да спазва правилата за гласуване, предвидени в член 218 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 28 април 2015 г., Комисия/Съвет, C‑28/12, EU:C:2015:282, т. 55), и по-специално той не може да се отклонява от тях в рамките на специфичните условия, които може да включи при упълномощаването на преговарящия съгласно член 218, параграф 7 ДФЕС.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че е налице единственото основание, изтъкнато от Комисията, и следователно да се отмени обжалваното решение.

52

Съветът иска от Съда, ако отмени обжалваното решение, да запази породените от него правни последици до отстраняването на основанията за отмяната му.

53

Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

54

В това отношение от практиката на Съда следва, че по съображения, свързани с правната сигурност, правните последици на такъв акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия за засегнатите страни (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Армения), C‑180/20, EU:C:2021:658, т. 62 и цитираната съдебна практика).

55

В случая отмяната на обжалваното решение без запазване на породените от него правни последици би могла да постави под съмнение ангажимента на Съюза по отношение на продължаването на срока на действие на разглежданото право за период от три години, от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2023 г., и да затрудни надлежното изпълнение на Споразумението с Република Корея (вж. по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Армения), C‑180/20, EU:C:2021:658, т. 63 и цитираната съдебна практика).

56

Следователно по съображения за правна сигурност правните последици на обжалваното решение, чиято отмяна се постановява с настоящото решение, следва да се запазят до отстраняване на установените основания за отмяна.

57

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Съвета и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

58

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. При това положение следва да се постанови, че Френската република и Кралство Нидерландия ще понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: