1.

Разглежданите преюдициални запитвания, към които се прибавя и това по дело C‑140/20 ( 2 ), показват още веднъж загрижеността в някои държави членки във връзка с практиката на Съда относно запазването на и достъпа до личните данни, създадени в сектора на електронните съобщения.

2.

В заключенията по съединени дела C‑511/18 и C‑512/18, La Quadrature du Net и др. ( 3 ) и по дело C‑520/18, Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. ( 4 ) посочвам, че в тази практика на Съда се открояват, до онзи момент, следните решения:

3.

През 2018 г. някои юрисдикции в определени държави членки се обръщат към Съда с отделни преюдициални запитвания, в които изразяват съмненията си дали посочените решения (от 2014 г., 2016 г. и 2018 г.) биха могли да лишат държавните органи от необходим инструмент за опазването на националната сигурност и борбата с престъпността и тероризма.

4.

По четири от тези преюдициални запитвания са постановени решения Privacy International ( 10 ) и La Quadrature du Net и др. ( 11 ), и двете от 6 октомври 2020 г., които по същество потвърждават установената с решение Tele2 Sverige съдебна практика, макар да въвеждат някои допълнителни нюанси.

5.

Поради постановилия ги състав на Съда (голям състав), поради тяхното съдържание и поради стремежа да се обяснят подробно — в диалог със запитващите юрисдикции — съображенията, които въпреки всичко обосновават изложените в тях тези, би могло да се очаква, че посочените две „обобщаващи“ решения от 6 октомври 2020 г. са сложили край на дебата. Следователно за всяко друго преюдициално запитване по същия въпрос би трябвало да се постанови мотивирано определение по член 99 от Процедурния правилник на Съда.

6.

Преди 6 октомври 2020 г. обаче в Съда постъпват още три преюдициални запитвания (двете съединени в настоящото производство и това по дело C‑140/20), в които отново се изразяват съмнения относно съдебната практика, установена във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58.

7.

Съдът уведомява запитващите юрисдикции за решенията от 6 октомври 2020 г., в случай че пожелаят да оттеглят преюдициалните си запитвания. Тъй като те ги поддържат, както ще посоча по-нататък ( 12 ), е преценено да не се прилага член 99 от Процедурния правилник и Съдът (голям състав) да даде отговор на поставените въпроси.

8.

Съгласно член 5 („Конфиденциалност на комуникациите“), параграф 1:

„Държавите членки гарантират конфиденциалност на съобщенията и свързани[те с тях данни за трафика] през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители[,] без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15[,] параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност“.

9.

Член 6 („Данни за трафик“) предвижда:

„1.   Данни за трафик, отнасящи се до абонати и потребители, обработени и съхранени от доставчика на публични комуникационни мрежи или публично достъпни електронни комуникационни услуги, трябва да бъдат изтрити или да се направят анонимни, когато не са необходими повече за целите на предаване на комуникация, без да се накърнява[т] параграф[и] 2, 3 и 5 от настоящия член и член 15, параграф 1.

2.   Могат да бъдат обработени данни за трафик, необходими за целите на изготвяне на сметката на абоната и плащания при взаимна връзка. Такава обработка е допустима само до края на периода, през който сметката може законно да бъде оспорена или плащането търсено.

[…]“.

10.

Член 15 („Приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО“ ( 13 )), параграф 1 предвижда:

„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф[и] 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е. държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на [престъпления] или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф[и] 1 и 2 от Договора за Европейския съюз“.

11.

В член 113а, параграф 1 се посочва:

„Задълженията във връзка със запазването, използването и сигурността на данните за трафик, определени в членове 113b—113g, се отнасят до операторите, които предоставят на крайните потребители обществено достъпни далекосъобщителни услуги“.

12.

Член 113b гласи:

„(1)   Операторите, посочени в член 113а, запазват данните на територията на страната по следния начин:

(2)   Доставчиците на обществено достъпни телефонни услуги запазват

Първата алинея се прилага mutatis mutandis

(3)   Доставчиците на обществено достъпни услуги за достъп до интернет запазват

(4)   В случай на ползване на мобилни телефонни услуги се запазват знаците на клетките, които се използват в началото на връзката от осъществяващия и от приемащия повикването. Що се отнася до обществено достъпните услуги за достъп до интернет, при мобилно ползване се запазват знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката. Следва също така да се запазват данните, които позволяват да се установят географското положение и посоките на максимално излъчване на антените, обслужващи съответната клетка.

(5)   Съдържанието на съобщенията, данни за посетени интернет страници и данни за услуги за електронна поща не могат да бъдат запазвани съгласно настоящата разпоредба.

(6)   Данните, свързани със съобщенията по член 99, параграф 2, не могат да бъдат запазвани съгласно настоящата разпоредба. Посоченото се прилага mutatis mutandis за телефонните разговори, започнати от субектите по член 99, параграф 2. Член 99, параграф 2, второ до седмо изречение се прилага mutatis mutandis [ ( 14 )].

[…]“.

13.

Съгласно член 113c:

„(1)   Данните, запазени в съответствие с член 113b, могат:

(2)   Данните, запазени съгласно член 113b, не могат да бъдат използвани от лицата, обвързани със задълженията по член 113а, параграф 1, за цели, различни от посочените в параграф 1.

[…]“.

14.

Съгласно член 113d:

„Носителят на задължението по член 113а, параграф 1 трябва да гарантира, че данните, запазени в съответствие с член 113b, параграф 1 въз основа на задължението за запазване, са защитени чрез съобразени със състоянието на техниката технически и организационни мерки срещу неразрешен контрол и неразрешено използване. Тези мерки включват по-специално:

15.

Член 113e гласи:

„(1)   Носителят на задължението по член 113а, параграф 1 трябва да гарантира, че за целите на контрола в областта на защитата на данни се отбелязва всеки достъп — по-специално четене, копиране, изменение, изтриване или заключване — до данните, запазени в съответствие с член 113b, параграф 1 въз основа на задължението за запазване. Отбелязва се:

(2)   Отбелязаните данни не могат да се използват за цели, различни от тези на контрола в областта на защитата на данните.

(3)   Носителят на задължението по член 113а, параграф 1 трябва да гарантира, че отбелязаните данни се изтриват след една година“.

16.

Член 100g предвижда:

„[…]

(2) Ако определени обстоятелства позволяват да се подозира, че някой е извършил, в качеството си на извършител или на съучастник, особено тежко престъпление от посочените във второ изречение или — в случаите, в които опитът за извършване на престъпление е наказуем — се е опитал да извърши такова престъпление и ако престъплението е особено тежко в конкретния случай, данните за трафика, запазени в съответствие с член 113b от [TKG], могат да бъдат събрани, в случай че разследването относно деянията или установяването на местонахождението на разследваното лице биха били прекомерно трудни или невъзможни с други средства и ако събирането на данните е пропорционално на значението на случая.

[…]

(4) Не се разрешава събирането на данни за трафик съгласно параграф 2 […], което може да доведе до информация, относно която засегнатото лице би могло да откаже да даде обяснения/показания […]“.

17.

Съгласно член 101а, параграф 1 за събирането на данни за трафика в съответствие с член 100g от StPO се изисква разрешение от съда. Съгласно член 101а, параграф 2 от този кодекс в решението на съда следва да се прецени необходимостта и пропорционалността в конкретния случай на мярката, за приемането на която трябва да се уведомят лицата, участвали в съответната връзка (член 101, параграф 6 от StPO).

18.

SpaceNet AG и Telekom Deutschland GmbH са дружества, които предоставят във Федерална република Германия обществено достъпни услуги за достъп до интернет.

19.

Двете дружества сезират Verwaltungsgericht (Административен съд, Германия), оспорвайки наложеното им съгласно член 113а, параграф 1 във връзка с член 113b от TKG задължение да съхраняват, считано от 1 юли 2017 г., далекосъобщителните данни за трафик на своите клиенти.

20.

След като съответните им искания са уважени на първа инстанция, Федералната агенция за мрежите подава ревизионни жалби пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), който, преди да постанови решението си, поставя в рамките на всяко едно от двете производства следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 15 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата […], от една страна, и с член 6 от Хартата […], както и с член 4 [ДЕС], от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато

21.

Както обяснява запитващата юрисдикция, правната уредба на разглежданото задължение е изменена със Закон от 10 декември 2015 г. ( 15 ), чието приемане става необходимо след:

22.

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданото задължение за съхраняване ограничава правата, предвидени в член 5, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Директива 2002/58. Според нея такова ограничаване би било оправдано само ако може да се основе на член 15, параграф 1 от посочената директива.

23.

Според запитващата юрисдикция — въпреки установената с решение Tele2 Sverige съдебна практика — спорното задължение би могло да намери основание в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, тъй като:

24.

Преюдициалните запитвания постъпват в Съда на 29 октомври 2019 г.

25.

Писмени становища представят SpaceNet, Telekom Deutschland, германското, датското, испанското, естонското, финландското, френското, ирландското, нидерландското, полското и шведското правителство, както и Комисията.

26.

След като запитващата юрисдикция е приканена да се произнесе по евентуалното оттегляне на преюдициалния въпрос след постановяването на решение La Quadraturе du Net, на 13 януари 2021 г. тя заявява намерението си да поддържа преюдициалните си запитвания, тъй като според нея не може да се приеме, че поставеният въпрос е получил отговор с посоченото решение.

27.

Съдебното заседание е проведено заедно с това по свързаното дело C‑140/20 на 13 септември 2021 г., като в него се явяват — освен субектите, представили писмени становища в рамките на настоящото производство — Федералната агенция за мрежите и Европейският надзорен орган по защита на данните.

28.

Двете преюдициални запитвания могат да бъдат разгледани така, както са отправени поначало, или пък с оглед преди всичко на съображенията, които запитващата юрисдикция излага в отговора си до Съда от 13 януари 2021 г., за да обясни защо ги поддържа, след като се е запознала с решение La Quadrature du Net.

29.

Въпреки че ще се спра накратко на най-релевантните въпроси в първоначалните преюдициални запитвания, ще се фокусирам върху анализа на причините, поради които според запитващата юрисдикция все още е необходима намесата на Съда. Най-общо казано, всички тези причини са свързани с обстоятелството, че разглежданата понастоящем правна уредба се различава от разглежданата в решение La Quadrature du Net.

30.

В акта си от 13 януари 2021 г. запитващата юрисдикция навежда следните доводи:

31.

Република Ирландия, както и френското, нидерландското, полското и шведското правителство поддържат по същество, че Директива 2002/58 не се прилага за национална правна уредба като разглежданата. Тъй като целта на тази правна уредба е опазването на националната сигурност, както и предотвратяването и преследването на тежките престъпления, тя попадала в обхвата на изключителната компетентност на държавите членки съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС.

32.

Този довод е отхвърлен от Съда с ясни мотиви в решение La Quadrature du Net, в което се посочва, че „национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение да съхраняват данни за трафик и данни за местонахождение с оглед опазването на националната сигурност и борбата срещу престъпността, като тази в делата по главните производства, попада в приложното поле на Директива 2002/58“ ( 20 ).

33.

Запитващата юрисдикция възприема тази предпоставка, като потвърждава преценката на първоинстанционния съд и допълва, че приложимостта на Директива 2005/58 в такава хипотеза е „окончателно установена“ с решение Tele2 Sverige ( 21 ).

34.

Поради това няма да се спирам обстойно на този въпрос, по който съм имал възможност да взема отношение в съответния момент в заключение La Quadrature du Net ( 22 ), следвайки възприетата от Съда линия.

35.

Основната идея на практиката на Съда във връзка с Директива 2002/58 е, че ползвателите на електронни съобщителни средства по принцип имат право да очакват, че техните съобщения и свързаните с тях данни, без тяхно съгласие, остават анонимни и няма да могат да бъдат записвани ( 23 ).

36.

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска изключения от задължението да се гарантира конфиденциалност и от свързаните с него задължения, както ще посоча по-нататък. Решение La Quadrature du Net разглежда обстойно съвместяването на посочените изключения с основните права, чието упражняване може да бъде засегнато ( 24 ).

37.

Според Съда общото и неизбирателно запазване на данни за трафик би могло да се обоснове само с целта за опазване на националната сигурност, чието значение „надхвърля това на другите цели, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58“ ( 25 ).

38.

В този случай (национална сигурност) Съдът е постановил, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата „допуска по принцип законодателна мярка, която дава право на компетентните органи да задължат доставчиците на електронни съобщителни услуги да запазват данни за трафик и данни за местонахождение на всички ползватели на електронни съобщителни средства за ограничен период от време, ако има достатъчно конкретни обстоятелства, които позволяват да се приеме, че съответната държава членка е изправена пред сериозна заплаха за националната сигурност […], която е действителна и настояща или предвидима“ ( 26 ).

39.

Посочените изисквания несъмнено установяват по-строг и по-стриктен режим от този, който произтича от практиката на ЕСПЧ във връзка с член 8 от ЕКПЧ. Обстоятелството, че „смисълът и обхватът“ на съдържащи се в Хартата права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, са същите като дадените им в посочената конвенция, не пречи, съгласно член 52, параграф 3 in fine от Хартата, правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

40.

Освен това практиката на ЕСПЧ, установена с решенията от 25 май 2021 г. по дело Big Brother Watch и др. с/у Обединеното кралство ( 27 ) и по дело Centrum för Rättvisa с/у Швеция ( 28 ), както и с решение по дело Захаров с/у Русия ( 29 ) от 4 декември 2015 г., се отнася до случаи, които — каквато е преобладаващата позиция на участниците в съдебното заседание — не са съпоставими със случаите, обсъждани в разглежданите преюдициални запитвания. Отговорът по последните трябва да се намери чрез прилагането на национална правна уредба, считана за съответстваща на изчерпателната регламентация, която се съдържа в Директива 2002/58, както е тълкувана от Съда.

41.

Каквото и да е мнението относно позоваването на националната сигурност — в решение La Quadrature du Net — като основание за вдигане при определени условия на забраната за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение (според мен очертаните от Съда предели са прекалено широки), трябва да се спазват изискванията, изброени в точки 137—139 от въпросното решение.

42.

Извън тази хипотеза трябва да се разгледа дали националната правна уредба се основава на критерии, които са достатъчно селективни, за да отговарят на условията, които съгласно практиката на Съда могат да оправдаят особено сериозна намеса в съответните основни права, каквато е запазването на данни.

43.

Целевото (селективно) запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение ( 30 ) е крайъгълният камък в мотивите на решенията на Съда в тази област. Подборът може да се направи в зависимост от категориите засегнати лица ( 31 ) или да се основава, по-специално, на географски критерий ( 32 ).

44.

Както запитващата юрисдикция, така и повечето от представилите становища участници изтъкват трудностите, свързани с критериите, посочени от Съда. Аз самият съм отбелязал някои от тези трудности ( 33 ) в заключение Ordre des barreaux francophones et germanophone ( 34 ).

45.

Не следва обаче да се изключва възможността да се намерят формули за целево запазване, основани на тези критерии, които да са ефективни и същевременно недискриминационни. Задача на националните законодатели, а не на Съда е да ги открият при зачитане на основните права, гарантирани от Хартата ( 35 ).

46.

Подчертавам впрочем, че би било грешка да се счита, че критерият относно категориите лица и географският критерий са единствените, които са съвместими с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на защитените с Хартата права.

47.

Макар френското правителство да твърди, че са се оказали неефективни ( 36 ), не считам, че могат да бъдат пренебрегнати начините, предложени от работните групи, организирани в рамките на Съвета ( 37 ) с цел определяне на правила за запазване и достъп, които да са съвместими с практиката на Съда ( 38 ).

48.

Според мен би трябвало да се отдаде предпочитание на временното запазване на някои категории данни за трафик и за местонахождение, които са ограничени в зависимост от конкретните нужди за сигурност и не позволяват в тяхната цялост да се получи точна и подробна картина за живота на засегнатите лица. На практика това означава, че от двете основни категории (данни за трафика и данни за местонахождението) посредством подходящите филтри трябва да се запазва само минималният обем от данни, които се считат за абсолютно необходими за ефективната превенция и ефективния контрол на престъпността и за гарантирането на националната сигурност ( 39 ).

49.

Във всички случаи, нека повторя, държавите членки или институциите на Съюза трябва по законодателен път (с помощта на собствените си експерти) да извършат тази дейност по подбор, избягвайки всеки опит за налагане на общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафика и за местонахождението ( 40 ).

50.

Поради това в заключение Ordre des barreaux francophones et germanophone посочвам, че „нормотворческата трудност — която признавам — точно да се определят случаите и условията, при които следва да се извършва целево запазване, не оправдава държавите членки, превръщайки изключението в правило, да превръщат общото запазване на лични данни в основен принцип на законодателството си. Подобно превръщане би означавало да се признае значително накърняване за неопределено време на правото на защита на личните данни“ ( 41 ).

51.

В този контекст елементите, които са необходими, за да се отговори на запитващата юрисдикция, според мен следват пряко от практиката на Съда във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, обобщена в решение La Quadrature du Net.

52.

Ето защо преди всичко трябва да припомня установената с посоченото решение практика на Съда, обобщена в точка 168 от него по следния начин:

„Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение за целите, предвидени в посочения член 15, параграф 1. Обратно, посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата допуска законодателни мерки:

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби“.

53.

Според запитващата юрисдикция, която има изключителната компетентност да го тълкува, германското законодателство предвижда „общо запазване на голяма част от всички релевантни далекосъобщителни данни за трафик без основание и без оглед на лицето, периода или географското място“ ( 42 ).

54.

Разглежданата национална правна уредба не само разрешава на компетентните органи да изискват запазването на данни за трафик и на данни за местонахождение за ограничен период от време: законодателят налага пряко и по неопределен начин задължението за запазване на данните.

55.

При така установената предпоставка, в акта си от 13 януари 2021 г. запитващата юрисдикция изброява различията между националните разпоредби и визираните в решение La Quadrature du Net, които биха могли да доведат до различно от възприетото тогава разрешение.

56.

Ще разгледам тези различия в реда, в който са изложени от запитващата юрисдикция, но преди това трябва да призная, че германският законодател е подходил сериозно към задачата да приведе националната правна уредба в съответствие с изискванията, произтичащи в тази област от установената от Съда практика.

57.

Както подчертава запитващата юрисдикция, разглежданата правна уредба е резултат на законодателно изменение, продиктувано от практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) и от последиците на установената с решение Digital Rights съдебна практика.

58.

Затова развитието на разглежданото национално законодателство е достойно за похвала и е израз на решителна воля за привеждането му в съответствие с практиката на Съда.

59.

При все това нормотворческото усилие като че ли е фокусирано повече върху аспектите, свързани със защитата на запазените данни и достъпа до тях, отколкото върху аспектите, свързани със селективното отграничаване на данните, които трябва да бъдат запазени.

60.

Типологията на запазваните данни (не се съхраняват данни за посетени интернет страници, данни за услуги за електронна поща, както и данни, които указват връзките от и към някои линии в социалния сектор или в църковната сфера) според мен не е пречка да се пренебрегне фактът, че задължението за общо и неизбирателно съхраняване обхваща голяма съвкупност от много други данни за трафик и данни за местонахождение, сходна като цяло на съвкупността от данни, разглеждана в решение La Quadrature du Net.

61.

В този смисъл е почти без значение обстоятелството, че са изключени данните, отнасящи се до връзките към някои линии на лица, органи или организации в социалния сектор или в църковната сфера, имайки предвид особените им характеристики и незначителното им отражение като цяло ( 43 ).

62.

Не е определящ и фактът, че задължението за запазване не обхваща съдържанието (независимо дали става въпрос за съдържанието на посетени интернет страници, или на електронни пощи), тъй като решение La Quadrature du Net не се отнася до него, а до данни за трафик и данни за местонахождение във връзка с електронните съобщения.

63.

Най-значителното различие с националните разпоредби, анализирани в решение La Quadrature du Net, е свързано със срока на съхраняване, който съгласно член 113b, параграф 1 от TKG е четири или десет седмици (четири седмици за данните за местонахождение и десет седмици за останалите), а не една година.

64.

Както запитващата юрисдикция, така и някои от представляваните в съдебното заседание правителства изтъкват това обстоятелство, като подчертават, че разглежданата правна уредба съкращава чувствително срока на запазване на данните. Според запитващата юрисдикция по-краткият срок намалява опасността от съставяне на цялостен профил на засегнатите лица.

65.

Както посочвам в заключение Ordre des barreaux francophones et germonophone с оглед именно на разглежданата понастоящем национална правна уредба, данните могат да бъдат запазвани само през ограничен период ( 44 ) в зависимост от категорията, към която спадат ( 45 ).

66.

Ако обаче ограничаването на периода на запазване е обстоятелство от значение за преценката на разглежданата правна уредба, то това обстоятелство не може да промени факта, че в нея се предвижда общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и данни за местонахождение.

67.

Вече посочих, че съгласно практиката на Съда, извън хипотезата, свързана с опазването на националната сигурност, се допуска само целево съхраняване на данни за електронни съобщения поради сериозния риск, свързан с тяхното общо запазване.

68.

Именно този риск в крайна сметка е в основата на практиката на Съда в тази област: „данните за трафик и данните за местонахождение могат да разкрият информация за голям брой аспекти на личния живот на засегнатите лица, включително чувствителна информация като сексуалната ориентация, политическите възгледи, религиозните, философските, обществените или други убеждения, както и здравословното състояние, въпреки че подобни данни се ползват освен това с особена защита от правото на Съюза. От посочените данни, разгледани в съвкупност, е възможно да се изведат много точни заключения за личния живот на лицата, чиито данни са били запазени, например относно навиците им в ежедневния живот, мястото на постоянно или временно пребиваване, ежедневните им или други пътувания, упражняваните дейности, социалните връзки на тези лица и социалните кръгове, в които се движат. По-специално тези данни предоставят средства да се установи профилът на съответните лица — информация, която с оглед на правото на зачитане на личния живот е също толкова чувствителна, колкото е и самото съдържание на съобщенията“ ( 46 ).

69.

Несъмнено — и както твърди запитващата юрисдикция — едно твърде ограничено във времето запазване може да затрудни съставянето на профили.

70.

При все това по-голямата или по-малката трудност в това отношение зависи не само от срока на запазване, но и от количеството и качеството на запазените данни: колкото повече са данните, толкова по-голяма ще бъде възможността да се получи чувствителна информация през периоди от време, чиято продължителност от своя страна ще зависи от развитието на техниките за проследяване, за установяване на връзки и за оценка на съвкупността от данни за електронните съобщения. Периодът от време, който днес може да е недостатъчен за натрупването на информация, улесняваща съставянето на профили, може да се окаже прекалено дълъг в едно повече или по-малко близко бъдеще ( 47 ).

71.

Във всички случаи и според Съда „намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато […] от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица“ ( 48 ).

72.

В крайна сметка считам, че въпреки посочените от запитващата юрисдикция различия сходствата по този аспект между правната уредба, разглеждана в производствата a quibus, и законодателствата, визирани в производствата, по които е постановено решение La Quadrature du Net, не позволяват да се пренебрегне установената с посоченото решение съдебна практика.

73.

Запитващата юрисдикция твърди, че германските разпоредби предоставят ефективна защита на запазените данни срещу опасността от злоупотреба и неправомерен достъп.

74.

Без да се пренебрегва нормотворческото усилие относно защитата на данните и достъпа до тях, не може да не се отчете фактът, че според Съда „запазването на данни за трафик и на данни за местонахождение съставлява само по себе […] намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни“ ( 49 ). В този смисъл „достъпът до такива данни, независимо от използването им, което е последващ факт, представлява определена намеса“ в посочените основни права ( 50 ).

75.

Следователно в настоящия случай не е от значение обстоятелството, че предвидените от германския законодател правила за защита на запазените данни: а) осигуряват ефективно целостта на тези данни; б) ограничават строго и ефективно условията за достъп, като стесняват кръга на лицата, които имат право да ги достъпват; и в) допускат използване на съхранените данни само за целите на разследването на тежки престъпления и за предотвратяването на конкретни заплахи за живота или свободата на хората или за сигурността на държавата.

76.

От наистина решаващо значение е обстоятелството, че — както подчертава запитващата юрисдикция — разглежданото задължение за запазване само по себе си не е обвързано с никакво специално условие.

77.

Запитващата юрисдикция споменава решение на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) относно член 113 от TKG ( 51 ), с което посочената разпоредба е обявена за противоконституционна, вследствие на което действието ѝ е било обвързано с условия, чиято съвместимост с правото на Съюза не е лесна за установяване.

78.

Понастоящем Съдът не следва да се произнася относно последиците на посоченото решение, а още по-малко — относно обхвата на новите разпоредби, които германският законодател трябва да приеме (или евентуално е приел).

79.

Ако — както твърди запитващата юрисдикция — тя трябва да постанови решението си по ревизионната жалба съобразно действащото право към датата на произнасянето ѝ, тя ще трябва сама да прецени неговата съвместимост с правото на Съюза с оглед на практиката на Съда относно защитата на данните за електронните съобщения.

80.

Според запитващата юрисдикция от точка 168 от решение La Quadrature du Net следва, че за запазването на IP адресите Съдът изисква наличието на основание, свързано с целите за опазване на националната сигурност, борба с тежката престъпност и предотвратяване на сериозни заплахи срещу обществената сигурност. От точка 155 обаче следвало, че IP адресите могат да се съхраняват, без да е необходимо специално основание, като само за използването на запазените данни се изисква основание, свързано с посочените цели.

81.

Не считам, че е налице напрежение (още по-малко противоречие). Ако в точка 155 се твърди, че общото и неизбирателно запазване на IP адресите, дадени на източника на свързването с интернет, „по принцип не изглежда да е в противоречие с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58“, в следващата точка 156 се посочва, че „предвид сериозността на намесата в основните права […], до която може да доведе това запазване, същата може да бъде обоснована единствено от борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи срещу обществената сигурност, подобно на опазването на националната сигурност […]“.

82.

Следователно от точка 155 във връзка с точка 156 от решение La Quadraturе du Net произтича съдържащият се в точка 168 последователен отговор, който Съдът дава на поставените тогава преюдициални въпроси относно запазването на IP адресите.

83.

В съдебното заседание са посочени определени проблеми — за които според някои участници би трябвало да се даде пояснение от страна на Съда — относно запазването на IP адресите. Разрешаването на тези проблеми (по-специално породените от различията между динамичните и статичните IP адреси, както и от отражението на интернет протокола IPv6) според мен надхвърля въпроса на запитващата юрисдикция, в чиито първоначални преюдициални запитвания ( 52 ) и в чийто акт от 13 януари 2021 г. този аспект е засегнат по много по-ограничен начин.

84.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) по следния начин:

„Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4, параграф 2 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да запазват превантивно, общо и неизбирателно данните за трафик и данните за местонахождение на крайните потребители на тези услуги за цели, различни от опазването на националната сигурност при наличието на сериозна заплаха, която е действителна и настояща или предвидима“.