–

за XI, от Y. Kasel, avocat,

–

за Caisse pour l’avenir des enfants, от A. Rodesch и R. Jazbinsek, avocats,

–

за Европейската комисия, от A. Szmytkowska и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 2.3, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., което се съдържа в приложението към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, 1996 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160), изменена с Директива 97/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. (ОВ L 10, 1998 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 31, наричана по-нататък „Директива 96/34“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между XI и Caisse pour l’avenir des enfants (Каса за бъдещето на децата, Люксембург) относно отказа на последната да предостави на XI право на родителски отпуск, за да полага грижи за близнаците си, с мотива че към момента на раждането им тя не е била наета на работа.

3

Директива 96/34 прилага Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП).

4

Клауза 1 от споменатото рамково споразумение е озаглавена „Предмет и обхват“ и предвижда:

„1. Настоящото споразумение съдържа минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители.

2. Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава членка“.

5

Клауза 2 от същото рамково споразумение е озаглавена „Родителски отпуск“ и гласи:

„1. Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците мъже и жени, индивидуално право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, който отпуск се определя от държавите членки и/или от социалните партньори.

[…]

3. Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, като се спазват минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

[…]

[…]“.

6

Съображение 1 от Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стр. 13) предвижда:

„Член 153 от [ДФЕС] позволява на [Европейския съюз] да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки, inter alia в областта на равенството между мъжете и жените по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа“.

7

Член 3, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, или гарантират, че социалните партньори са въвели необходимите мерки чрез споразумение, най-късно до 8 март 2012 г. […]“.

8

Член 4 от посочената директива гласи:

„Директива 96/34/ЕО се отменя, считано от 8 март 2012 г. […]“.

9

Точка I.8 от Рамковото споразумение за родителския отпуск (ревизирано) от 18 юни 2009 г., което се съдържа в приложението към Директива 2010/18 (наричано по-нататък „ревизираното рамково споразумение“), предвижда:

„[к]ато имат предвид, че семейната политика следва да допринесе за постигане на равенство между половете и да се разглежда в контекста на демографските промени, последиците от застаряването на населението, сближаването между поколенията, насърчаването на участието на жените в активния живот и споделянето на отговорностите, свързани с предоставяне на грижи, между жените и мъжете“.

10

Клауза 1 от ревизираното рамково споразумение е озаглавена „Цел и обхват“ и гласи:

„1. Настоящото споразумение определя минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители, при отчитане на нарастващото многообразие на семейните структури и при едновременно спазване на националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика.

2. Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори и/или от установената практика във всяка държава членка“.

11

Клауза 2 от ревизираното рамково споразумение е озаглавена „Родителски отпуск“ и гласи:

„1. Настоящото споразумение предоставя на мъжете и жените работници индивидуално право на родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете, за да се грижат за това дете, докато то достигне до определена възраст, която се определя от държавите членки и/или социалните партньори, но не надхвърля осем години.

2. Отпускът се предоставя най-малко за срок от четири месеца и, с цел насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените, по принцип следва да бъде непрехвърляем. За да се поощри ползването на отпуска на равни начала от двамата родители, следва да се предвиди поне един от четирите месеца да не може да бъде преотстъпван. […]“.

12

Клауза 3 от ревизираното рамково споразумение е озаглавена „Условия и ред за прилагане“ и предвижда:

„1. Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

[…]

[…]“.

13

Клауза 8.4 от ревизираното рамковото споразумение предвижда:

„Държавите членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с решението на Съвета, [с което се установява задължителният характер на изискванията на ревизираното рамково споразумение], най-късно до две години след неговото приемане, или гарантират, че социалните партньори ще въведат необходимите мерки чрез споразумение до края на този период. […]“.

14

Директива 96/34 е транспонирана в люксембургското право с Loi du 12 février 1999 concernant la mise en œuvre du plan d’action national en faveur de l’emploi (Закон от 12 февруари 1999 г. за прилагането на национален план за действие в подкрепа на заетостта) (Mémorial A 1999 г., стр. 190). Този закон включва по-специално в Loi modifiée du 16 avril 1979 fixant le statut général des fonctionnaires de l’État (Закон от 16 април 1979 г. за определяне на общия статут на държавните служители, изменен) (Mémorial A 1979 г., стр. 622, наричан по-нататък „измененият Закон от 16 април 1979 г.“) член 29 bis относно родителския отпуск. Приложимата към спора в главното производство редакция на този член гласи:

„Въвежда се специален отпуск, наречен „родителски отпуск“, който се предоставя предвид раждането или осиновяването на едно или повече деца, за които се плащат семейни помощи и които се намират с лицето, желаещо да ползва родителски отпуск, в отношения, отговарящи на условията по член 2, втора и трета алинея от изменения Закон от 19 юни 1985 г. за семейните помощи и за създаване на Националната каса за семейни обезщетения [(Mémorial A 1985, стр. 680)], като ползването на този отпуск е възможно до навършване на петгодишна възраст от децата.

Право на родителски отпуск има всяко лице, наричано по-нататък „родител“, което:

[…]

[…]“.

15

Член 29 ter от изменения Закон от 16 април 1979 г. предвижда:

„Всеки родител, който отговаря на условията по член 29 bis, има право да поиска шестмесечен родителски отпуск за дете. […]“.

16

На 15 септември 2011 г. XI сключва с Великото херцогство Люксембург срочен трудов договор за работа като преподавател в основно училище до 26 януари 2012 г.

17

След изтичането на срочния ѝ трудов договор на 26 януари 2012 г., социалното осигуряване на XI е прекратено и партньорът ѝ я включва в съзастрахователна схема като държавен служител.

18

На 4 март 2012 г., докато е безработна, XI ражда близнаци.

19

На 14 юни 2012 г. XI получава право на обезщетение за безработица и на това основание отново е включена в система за социална сигурност.

20

На 15 септември 2012 г. и на 1 август 2013 г. XI сключва с Великото херцогство Люксембург два последователни срочни трудови договора за работа като преподавател в основно училище, а на 15 септември 2014 г. сключва със същата държава членка и за същата работа трудов договор за неопределено време.

21

На 11 март 2015 г. XI подава молба за ползване на родителски отпуск, считано от 15 септември 2015 г.

22

Тази молба е отхвърлена с решение от 20 март 2015 г. на председателя на Caisse nationale des prestations familiales (Национална каса за семейни обезщетения, Люксембург), наричана понастоящем Caisse pour l’avenir des enfants (Каса за бъдещето на децата), на основание член 29 bis от изменения Закон от 16 април 1979 г., тъй като XI не отговаря на предвиденото в тази разпоредба условие, съгласно което работник има право на родителски отпуск, ако към момента на раждането на детето е бил законно нает на работа и на това основание е бил включен в съответната система за социална сигурност.

23

XI оспорва решението пред управителния комитет на Националната каса за семейни обезщетения, с мотива че член 29 bis от изменения Закон от 16 април 1979 г. не е в съответствие с рамковото споразумение за родителския отпуск, което се съдържа в приложението към Директива 96/34.

24

С решение от 19 май 2015 г. управителният съвет на Националната каса за семейни обезщетения потвърждава решението от 20 март 2015 г., като по същество приема, че XI няма право да ползва родителски отпуск, тъй като към момента на раждането на децата не е била законно наета на работа и не е била включена на това основание в съответната система за социална сигурност.

25

XI подава жалба срещу решението от 19 май 2015 г. пред Conseil arbitral de la sécurité sociale (Арбитражен съвет по социално осигуряване, Люксембург), който я уважава с решение от 27 октомври 2017 г. В него той по-специално приема, че съдържащото се в приложението към Директива 96/34 рамково споразумение поставя като условия за предоставяне на право на родителски отпуск наличие на качество работник и раждане на дете, а не трудова заетост и задължително включване на това основание в съответната система за социална сигурност към момента на раждането на детето, и че допълнителното изискване за включване в тази система за социална сигурност към момента на раждането на детето е несъвместимо по-специално както с изискването на рамковото споразумение за наличие на определен период, през който лицето е работило на дадено място и/или да има трудов стаж, който не надхвърля една година, така и с целта за улесняване на съвместяването на професионалните и родителските задължения. Касата за бъдещето на децата обжалва решението от 27 октомври 2017 г. пред Conseil supérieur de la sécurité sociale (Висш съвет по социално осигуряване, Люксембург).

26

С решение от 17 декември 2018 г. Conseil supérieur de la sécurité sociale (Висш съвет по социално осигуряване) изменя решението от 27 октомври 2017 г., като по-специално приема, че клауза 2.1 от съдържащото се в приложението към Директива 96/34 рамково споразумение въвежда индивидуално право на родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете и че следователно от това право се ползват само работниците, които могат да докажат това си качество към момента на раждането или осиновяването на детето, за което се иска отпускът.

27

XI обжалва решението от 17 декември 2018 г. пред запитващата юрисдикция, която приема, че с оглед на изтъкнатите от страните в главното производство основания разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали клаузите на съдържащото се в приложеното към Директива 96/34 рамково споразумение допускат прилагането на член 29 bis от изменения Закон от 16 април 1979 г.

28

При тези обстоятелства Cour de cassation du Grand-Duché de Luxembourg (Касационен съд на Великото херцогство Люксембург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли клаузи 1.1, 1.2 и 2.1, [както и клауза] 2.3, [буква] б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между общите междуотраслови организации Съюз на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и приложено с [Директива 96/34], да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредба от вътрешното право — като член 29 bis от Закона от 16 април 1979 г. за общия статут на държавните служители, изменен, в редакцията му, приета със Закона от 22 декември 2006 г. (Mémorial, A, 2006 г., [стр.] 4838) — която подчинява предоставянето на родителски отпуск на две условия: работникът да е бил законно нает на работа и на това основание да е бил включен в система за социална сигурност, от една страна, за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, и от друга страна, към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата, като спазването на второто условие се изисква дори и в случаите на раждане или приемане на детето или децата преди повече от дванадесет месеца от началото на родителския отпуск?“.

29

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 2.3, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, което се съдържа в приложението към Директива 96/34, трябва да се тълкуват в смисъл, че поставят две условия за предоставяне на родителски отпуск: работникът да е бил законно нает на работа и да е бил включен на това основание в съответната система за социална сигурност, първо, за непрекъснат период от поне дванадесет месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, и второ, към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата.

30

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран (решение от 21 октомври 2020 г., Eco TLC, C‑556/19, EU:C:2020:844, т. 20 и цитираната съдебна практика). В случая Съдът трябва най-напред да установи дали спорът в главното производство се урежда от Директива 96/34 или от отменилата и заменилата я Директива 2010/18, както и евентуално да преформулира поставения въпрос.

31

В това отношение следва да се припомни, че нова правна норма се прилага от момента на влизане в сила на акта, с който тя се въвежда, и че макар да не се прилага към правните положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, новата правна норма се прилага спрямо техните бъдещи последици, както и спрямо новите правни положения. Без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, изключения са възможни единствено ако новата правна норма е придружена от особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането ѝ във времето. При процесуалноправните норми по-специално принципът е да се прилагат към деня на влизането им в сила, докато материалноправните норми по правило се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от тяхната формулировка, предназначение или систематика ясно личи, че трябва да имат именно такова правно действие (решение от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 32 и 33 и цитираната съдебна практика).

32

В случая е безспорно установено, че условията за предоставяне на право на родителски отпуск са уредени с материалноправни норми, приложими от датата на влизане в сила на въвеждащия ги акт. Съгласно член 4 от Директива 2010/18 датата, считано от която Директива 96/34 се отменя, е 8 март 2012 г. Това е и датата, към която съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2010/18 и клауза 8.4 от ревизираното рамково споразумение държавите членки трябва или да съобразят законодателствата си с разпоредбите на Директива 2010/18 и ревизираното рамково споразумение, или евентуално да гарантират, че социалните партньори са въвели необходимите мерки в това отношение. След като е подадена на 11 март 2015 г., молбата на XI за ползване на родителски отпуск, считано от 15 септември 2015 г., се урежда от разпоредбите на Директива 2010/18. Фактът, че XI ражда близнаците на 4 март 2012 г., е без значение в това отношение. Всъщност към тази дата XI не е подала молба за родителски отпуск по клауза 2.3, буква б) от рамковото споразумение, което се съдържа в приложението към Директива 96/34 и което е транспонирано в люксембургското право с изменения Закон от 16 април 1979 г.

33

Имайки предвид, че към спора в главното производство е приложима Директива 2010/18 и че клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 2.3, буква б) от съдържащото се в приложението към Директива 96/34 рамково споразумение по същество съответстват на клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение, поставеният въпрос следва да преформулира като отнасящ се по същество до тълкуването на посочените клаузи от ревизираното рамково споразумение.

34

Най-напред трябва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 16 юли 2015 г., Maïstrellis, C‑222/14, EU:C:2015:473, т. 30 и от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 48 и цитираната съдебна практика).

35

По отношение, на първо място, на въпроса дали споменатите клаузи от ревизираното рамково споразумение допускат национална правна уредба, която поставя като условие за предоставяне на право на родителски отпуск родителят да е бил нает на работа за непрекъснат период от поне дванадесет месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, следва да се отбележи, че видно от текста на клауза 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение, държавите членки могат да поставят като условие за предоставяне на родителски отпуск наличието на определен период, в който лицето е работило и който не надхвърля една година. Като се има предвид използваният израз „период, в който лицето е работило“ в първата част от тази разпоредба и фактът, че втората част от същата разпоредба предвижда, че при изчисляване на този период се взема предвид сумата на последователните срочни договори с един и същ работодател, държавите членки могат да поставят изискване този период да е непрекъснат. Освен това в случаите, когато с молбата за родителски отпуск съответното лице иска и временно да спре да изпълнява задълженията си по трудово правоотношение (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2013 г., Hliddal и Bornand, C‑216/12 и C‑217/12, EU:C:2013:568, т. 53), държавите членки могат да поставят изискване периодът, в който лицето преди това е работило, да предхожда непосредствено началото на родителския отпуск. Следователно клаузи 1.1, 1.2, 2.1 и 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение допускат национална правна уредба, която поставя като условие за предоставяне на право на родителски отпуск съответният родител да е бил нает на работа за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск.

36

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали посочените клаузи от ревизираното рамково споразумение допускат национална правна уредба, която поставя като условие за предоставянето на право на родителски отпуск родителят да е бил нает на работа към момента на раждането или на приемането за осиновяване на детето или децата, следва да се отбележи, че съгласно клауза 2.1 от това рамково споразумение правото на родителски отпуск е индивидуално право, което се предоставя на мъжете и жените работници поради раждане или осиновяване на дете, за да се грижат за това дете, докато то достигне до определена възраст, която се определя от държавите членки, но не надхвърля осем години.

37

Освен това съгласно клаузи 1.1 и 1.2 ревизираното рамково споразумение определя минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители, и се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори и/или от установената практика във всяка държава членка.

38

При това, както се посочва в точка 35 от настоящото решение, клауза 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение допуска държавите членки да поставят като условие за предоставяне на родителски отпуск наличието на определен период, в който лицето е работило на дадено място, и/или наличието на трудов стаж, който не надхвърля една година.

39

Следователно елементите от фактическия състав за възникване на правото на родителски отпуск по ревизираното рамково споразумение са раждането или осиновяването на дете и статутът на работници на родителите.

40

При все това обаче, противно на твърдяното от Касата за бъдещето на децата, от посочените елементи от фактическия състав за възникване на правото на родителски отпуск не може да се направи извод, че родителите на детето, за което се иска отпускът, трябва да бъдат работници към момента на раждането или осиновяването.

41

Всъщност контекстът и целите на ревизираното рамково споразумение не допускат такова тълкуване.

42

Както се посочва в съображение 1, Директива 2010/18 се вписва в контекста на член 153 ДФЕС, който позволява на Съюза да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки по-специално в областите на подобряване на условията на живот и труд и на осигуряване на подходяща социална закрила за работниците.

43

Освен това от съображение 8 от Директива 2010/18, първа алинея от преамбюла и от точка 3 от общите съображения на ревизираното рамково споразумение, която препраща към членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз, се установява, че ревизираното рамково споразумение има за цел както да насърчи равното третиране на мъжете и жените по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа в целия Съюз, така и да позволи подобряване на съвместяването на професионалния, личния и семейния живот на работещите родители. Тези цели са препотвърдени в клаузи 1.1 и 2.2 от ревизираното рамково споразумение.

44

С оглед на посочените контекст и цели прогласеното в клауза 2.1 от ревизираното рамково споразумение индивидуално право на всеки работещ родител да ползва родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете следва да се разбира като отразяващо особено важното социално право на Съюза, закрепено в член 33, параграф 2 от Хартата на основните права. Ето защо правото на родителски отпуск не може да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 36 и цитираната съдебна практика).

45

В този смисъл в съдебната практика се приема, че макар раждането да е елемент от фактическия състав за възникването на правото на родителски отпуск, това право не зависи от датата на раждане на детето и, за да могат родителите му да се ползват от право на родителски отпуск по Директива 96/34, не се изисква датата на раждането да е по-късна от датата на влизане в сила на тази директива в съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от 14 април 2005 г., Комисия/Люксембург, C‑519/03, EU:C:2005:234, т. 47 и от 16 септември 2010 г., Chatzi, C‑149/10, EU:C:2010:534, т. 50).

46

Изключването на родителите, които към момента на раждането или осиновяването на детето не са били наети на работа, от кръга на лицата, които имат право на родителски отпуск, би означавало да се ограничи възможността им да се ползват от това право в по-късен момент от живота си, когато отново работят и имат нужда от него, за да съвместят семейните и професионалните си задължения. Такова изключване би било следователно в противоречие с индивидуалното право на всеки работник да ползва родителски отпуск.

47

Освен това следва да се констатира, че двете изисквани от люксембургското законодателство условия работникът да е бил нает на работа и на това основание да е бил включен в система за социална сигурност не само за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, но и към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата, в действителност води, когато раждането или приемането за осиновяване е настъпило преди повече от дванадесет месеца от началото на родителския отпуск, до това условието за наличие на определен период, в който лицето е работило на дадено място, и/или за наличие на трудов стаж, да се отнася за по-дълъг период, за който обаче клауза 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение предвижда, че не трябва да надхвърля една година.

48

Следователно с оглед на припомнените в точка 43 от настоящото решение контекст и цели на ревизираното рамково споразумение клаузи 1.1, 1.2, 2.1 и 3.1, буква б) от същото не могат да се тълкуват в смисъл, че държава членка може да постави като условие за предоставяне на право на родителски отпуск родителят да е бил нает на работа към момента на раждането или осиновяването на детето.

49

Това тълкуване не води, както твърди Касата за бъдещето на децата, до дискриминация между родителите, които към момента на раждането на детето не са били наети на работа, и тези, които са били, тъй като тогава първите са разполагали с възможност да полагат грижи за детето си за разлика от вторите, които не са можели да правят това, без да ползват родителски отпуск.

50

Всъщност, освен че тези доводи не отчитат обстоятелството, че при раждане на дете майките имат право на отпуск за бременност и раждане, предоставянето на родителски отпуск няма за цел да позволи на родител да полага грижи за детето си само при раждането му и малко след това, но и по-късно, по време на детството му, докато навърши, както предвижда клауза 2.1 от ревизираното рамково споразумение, осемгодишна възраст. Следователно обстоятелството дали към момента на раждането на детето родителят разполага с възможност да се организира, за да полага грижи за детето си, не е от значение за преценката за наличието на право на родителски отпуск и твърдението за дискриминация на това основание е несъстоятелно.

51

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 3.1, буква б) от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която поставя като условие за предоставянето на право на родителски отпуск съответният родител да е бил нает на работа за непрекъснат период от поне дванадесет месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск. Посочените клаузи не допускат обаче национална правна уредба, която поставя като условие за предоставяне на право на родителски отпуск съответният родител да е имал статут на работник към момента на раждането или осиновяването на детето.

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Клаузи 1.1, 1.2 и 2.1 и клауза 3.1, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск (ревизирано) от 18 юни 2009 г., което се съдържа в приложението към Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която поставя като условие за предоставянето на право на родителски отпуск съответният родител да е бил нает на работа за непрекъснат период от поне дванадесет месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск. Посочените клаузи не допускат обаче национална правна уредба, която поставя като условие за предоставяне на право на родителски отпуск съответният родител да е имал статут на работник към момента на раждането или осиновяването на детето.