1

С жалбата си ACTC GmbH иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2018 г., ACTC/EUIPO — Taiga (tigha) (T‑94/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:539), с което същият отхвърля жалбата му за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 декември 2016 г. (преписка R 693/2015‑4), постановено в производство по възражение между Taiga AB и ACTC (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), който влиза в сила на 23 март 2016 г. Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Въпреки това, предвид датата на подаване на процесната заявка за регистрация, а именно 28 декември 2012 г., която определя приложимото материално право, към настоящия спор се прилагат материалните разпоредби на Регламент № 207/2009 в първоначалната му редакция (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2019 г., FTI Touristik/EUIPO, C‑99/18 P, EU:C:2019:565, т. 2).

3

Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 предвижда:

„1.   При възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

4

Член 15, параграф 1, първа алинея от този регламент предвижда:

„Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на [Европейския съюз] не е била реално използвана от притежателя в [Съюза] за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на [Европейския съюз] подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването“.

5

Съгласно член 42, параграф 2 от посочения регламент:

„По молба на заявителя притежателят на по-ранна марка на [Европейския съюз], който е направил възражение, представя доказателства, че през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка на [Европейския съюз], по-ранната марка на [Европейския съюз] е била реално използвана в [Европейския съюз] за стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се обосновава възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата по-ранната марка е била регистрирана преди не по-малко от пет години. При липса на такива доказателства възражението се отхвърля. Ако по-ранната марка на [Европейския съюз] е била използвана само за една част от стоките или от услугите, за които тя е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите“.

6

Член 43, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Заявителят може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на [Европейския съюз] или да ограничи списъка на стоки или услуги, който се съдържа в нея. Когато заявката е вече публикувана, оттеглянето или ограничаването също се публикуват“.

7

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—10 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.

8

На 28 декември 2012 г. жалбоподателят подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент № 207/2009. Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „tigha“ (наричана по-нататък „заявената марка“).

9

Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат по-конкретно към клас 25 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година (наричана по-нататък „Ницската спогодба“), ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание:

„Облекло, обувки, украшения за глава, шапки; костюми; дрехи от изкуствена кожа; облекло за мотористи; облекло; рокли; широки дълги дрехи [облекло]; колани и пояси [за облекло]; ботинки; ръкавици ; платки за дрехи; ризи, блузи; нагръдници; дървени обувки; панталони; шапки и принадлежности за глава; жакети, сака, якета, куртки; плетени пуловери; ватирани жакети, сака, куртки, якета; кепета, малки шапчици за теме; качулки, гугли, капишони [облекло]; платове, готови за обличане (дрехи); украшения за глава, шапки; камизоли; дамски плетени блузи [нагръдници]; кожени дрехи; клинове [панталони]; бельо; сака; дамски дълги палта; каскети, кепета, шапки; козирки-шапки; връхни дрехи; маншони за уши [облекло]; комбинезони [бельо]; анорак; пончо; пуловери; непромокаеми дрехи; поли; сандали; пояси, широки платнени колани с висящи краища; обувки; подметки за обувки; горници за ботуши; шипове за обувни артикули; обувки; защитни работни костюми; скиорски ръкавици; панталони; къси чорапи; ботуши; горници за ботуши; панделки, ленти за глава; дълги чорапи; попиващи потта дълги чорапи; трика; пуловери; тениски; сукмани; трикотажно и плетено облекло; спортни фланелки; връхни палта; униформи; попиващо потта бельо; долни дълги гащи [облекло]; костюми за водни ски; жилетки за костюми; трикотаж; цилиндри [шапки]“.

10

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз № 2013/011 от 16 януари 2013 г.

11

На 12 април 2015 г. Taiga, встъпила страна в първоинстанционното производство, подава възражение срещу регистрацията на заявената марка по-специално за стоките, посочени в точка 9 от настоящото решение.

12

Възражението се основава на по-ранната словна марка на Европейския съюз „TAIGA“, обозначаваща по-специално стоките от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, които отговарят на следното описание:

„Облекла; връхни дрехи; бельо; обувки; шапки (принадлежности за глава) и шапки; работни обувки и ботуши; защитни работни костюми; ръкавици; колани и къси чорапи“.

13

В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

14

С решение от 9 февруари 2015 г. отделът по споровете на EUIPO отхвърля възражението на Taiga.

15

На 28 септември 2015 г. Taiga подава жалба пред EUIPO срещу това решение на отдела по споровете.

16

Със спорното решение четвърти апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) отменя частично посоченото решение на отдела по споровете, а именно за всички разглеждани стоки от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, и вследствие на това отхвърля заявката за регистрация във връзка със тези стоки. Той приема, че използването на по-ранната марка е доказано за някои стоки от клас 25, които са идентични или сходни на стоките, обхванати от заявената марка, че конфликтните знаци са много сходни във визуално отношение и идентични във фонетично отношение, поне за англоезичните потребители, и че тези знаци не могат да се свържат с никакво понятие от по-голямата част от съответните потребители. При тези условия апелативният състав заключава, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на тези потребители по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по отношение на стоките от посочения клас 25.

17

На 13 февруари 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

18

В подкрепа на жалбата си той изтъква две основания, като твърди, първо, че е налице нарушение на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и второ — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от същия.

19

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло жалбата.

20

Жалбоподателят иска от Съда:

21

EUIPO иска от Съда:

22

Taiga иска от Съда:

23

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, като твърди, първо, че е налице нарушение на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и второ — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от същия.

24

С първото основание на жалбата жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че в точка 34 от обжалваното съдебно решение е приел, че всички облекла, посочени в доказателствата, които Taiga е представило за доказване на използването на по-ранната марка, имат едно и също предназначение. Така Общият съд неправилно приел, че тези стоки не представляват самостоятелна подкатегория стоки, спадащи към клас 25 по смисъла на Ницската спогодба.

25

С първата част на това основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е трябвало да основе преценката си на стоките, посочени в тези доказателства, а на тези, за които по-ранната марка е била регистрирана. Така въпросът, на който Общият съд е трябвало да отговори, е дали по-ранната марка е била регистрирана за достатъчно широка категория стоки, за да могат в нея да се разграничат няколко самостоятелни подкатегории, така че използването да се отнася само до специфични стоки от тази „широка категория“.

26

С втората част на посоченото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е взел предвид факта, че облеклата, визирани съответно в посочените доказателства и в заявената марка, са предназначени, първо, за множество цели, а именно да покрият, скрият, украсят или предпазят човешкото тяло, и второ, че те са насочени към различни потребители и са продавани в различни магазини, поради което първите се различават от вторите.

27

EUIPO счита, че първото основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустимо, доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд е преценил неправилно доказателствата, представени от Taiga пред апелативния състав, за да докаже реалното използване на по-ранната марка. Така според EUIPO жалбоподателят оспорва направената от Общия съд преценка на фактите, без да твърди изопачаване на тези факти, нито да се позовава на грешка при прилагане на правото, която може да доведе до невалидност на съображенията на Общия съд. При всички случаи това основание трябвало да се отхвърли по същество.

28

Taiga поддържа, че посоченото основание трябва да се отхвърли по същество.

29

В самото начало следва да се отхвърлят доводите на EUIPO, изведени от недопустимостта на първото основание на жалбата. Всъщност жалбоподателят не оспорва фактическа преценка на Общия съд, а поставя под въпрос приложените от него метод и критерии за определяне на понятието за използване на „част от стоките или услугите“ по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Доколкото това основание се отнася до критериите, с оглед на които Общият съд трябва да прецени дали е налице реално използване на по-ранната марка за стоките или услугите, за които е регистрирана, или за част от тези стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба, посоченото основание повдига правен въпрос, който може да бъде предмет на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2019 г., Der Grüne Punkt/EUIPO, C‑143/19 P, EU:C:2019:1076, т. 51 и цитираната съдебна практика).

30

С доводите си жалбоподателят упреква Общия съд най-напред, че е приел, че следва да се определи дали единствено стоките, посочени в представените от встъпилата страна доказателства за използване, представляват самостоятелна подкатегория по отношение на стоките от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, след това, че не е приложил правилно критерия за целта и предназначението на разглежданите стоки, за да определи такава самостоятелна подкатегория, както и накрая, че не е взел предвид факта, че разглежданите стоки са насочени към различни потребители и че се продават в различни магазини.

31

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че в точки 29—32 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва следното:

32

С оглед на тези правни норми и принципи, изведени от съдебната практика, в точки 33—36 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали артикулите, до които се отнасят представените от Taiga доказателства, представляват самостоятелна подкатегория стоки по отношение на обхванатите от по-ранната марка стоки от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, включващи само връхни защитни дрехи срещу лоши метеорологични условия. На първо място, Общият съд приема, че тези артикули имат „еднакво предназначение, тъй като целта им е да покрият човешкото тяло, да го скрият, да го украсят и да го предпазят от стихиите“, и че „при всяко положение“ не може да се счита, че те „по своята същност са различни“ по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 31 от обжалваното съдебно решение. На второ място, Общият съд отбелязва, че особените характеристики на посочените артикули, по-специално тези, целящи предпазване от лоши метеорологични условия, по принцип са без значение, тъй като съгласно цитираната в точка 32 от обжалваното съдебно решение съдебна практика „характеристиките на стоките сами по себе си не са релевантни за определянето на подкатегории стоки или услуги“. Поради това Общият съд отхвърля първото основание.

33

Съгласно член 42, параграф 2, първо изречение от Регламент № 207/2009 заявителят на марка на Европейския съюз може да поиска от притежателя на по-ранната марка да докаже, че тази по-ранна марка е била „реално използвана“ в Съюза през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка, предмет на възражението.

34

Най-напред следва да се припомни, че понятието „реално използване“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 25—31).

35

В този смисъл, за да може да се счита, е дадена марка е „реално използвана“ по смисъла на член 42, параграф 2, първо изречение от Регламент № 207/2009, е необходимо тази марка да се използва в съответствие с нейната основна функция, която се състои в това да гарантира на потребителите или на крайните ползватели какъв е произходът на обозначената с посочената марка стока или услуга, като им позволява без вероятност от объркване да разграничат тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2019 г., Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark/Schmid, C‑514/18 P, непубликувано, EU:C:2019:878, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика). Всъщност неизползваната марка застрашава не само конкуренцията — тъй като ограничава набора от знаци, които могат да бъдат регистрирани като марки от други лица, и лишава конкурентите от възможността да използват тази марка или сходна марка при пускането на вътрешния пазар на стоки или услуги, които са идентични или сходни с обхванатите от съответната марка — но и свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги (решение от 19 декември 2012 г., Leno Merken, C‑149/11, EU:C:2012:816, т. 32).

36

Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, за да може тази основна функция да бъде изпълнена от дадена марка, Регламент № 207/2009 предоставя на нейния притежател съвкупност от права, като същевременно ги ограничава до стриктно необходимото за изпълнението на тази функция.

37

Така от член 15 от Регламент № 207/2009 следва, че защитата на по-ранна марка е оправдана само доколкото е „реално използвана в [Съюза] за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана“.

38

Член 42, параграф 2 от този регламент прилага тази правна норма в специфичната рамка на производствата по възражение. Член 42, параграф 2, последно изречение от посочения регламент предвижда, че ако по-ранната марка е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се счита за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите.

39

В този контекст следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 47 от заключението си, че обхватът на категориите стоки или услуги, за които е регистрирана по-ранната марка, е от решаващо значение за постигането на равновесие между, от една страна, поддържането и запазването на изключителните права, предоставени за тази цел на притежателя на по-ранната марка, и от друга, ограничаването им, за да се предотврати възможността частично използвана марка да се ползва с разширена защита само защото е регистрирана за широк асортимент от стоки или услуги, което Общият съд правилно е взел предвид в точки 29—31 от обжалваното съдебно решение.

40

Що се отнася до понятието „част от стоките или услугите“, посочено в член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, следва да се припомни, че при прилагането на член 43, параграф 1 от този регламент Съдът е приел, че подкатегория на стоките, посочени в заявка за регистрация като марка на Съюза, трябва да се идентифицира чрез прилагане на критерий, позволяващ да се разграничи достатъчно точно тази подкатегория (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., СХВП/Kessel medintim, C‑31/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2436, т. 37).

41

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, анализът, направен от Съда в това решение, може да се използва и за прилагането на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като определянето на самостоятелна подкатегория стоки или услуги, независимо дали в рамките на искане за ограничаване на списъка на стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация или на възражение, трябва да се основава на идентични критерии, за да позволи при преценката на вероятност от объркване да се сравняват стоки или услуги, определени въз основа на едни и същи критерии.

42

От това следва, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, че потребителят, който желае да закупи стока или услуга от категория, определена по особено точен и конкретен начин, но в рамките на която не е възможно да се направят значителни деления, ще свърже с по-ранната марка всички стоки или услуги от тази категория, така че тази марка ще изпълни основната си функция да гарантира произхода на тези стоки или услуги. При тези обстоятелства е достатъчно да се изиска от притежателя на по-ранната марка да представи доказателства за реалното използване на тази марка за част от стоките или услугите, спадащи към тази хомогенна категория.

43

От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, що се отнася до стоките или услугите, обединени в рамките на широка категория, която може да бъде разделена на няколко самостоятелни подкатегории, необходимо е да се изиска от притежателя на по-ранната марка да представи доказателства за реалното използване на тази марка за всяка от тези самостоятелни подкатегории. Всъщност, ако притежателят на по-ранната марка е регистрирал марката си за широк асортимент от стоки или услуги, които евентуално е можел да пусне на пазара, но не е направил това през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка, срещу която е направил възражение, интересът му да се ползва от защитата на по-ранната марка за тези стоки или услуги, не може да има превес над интереса на конкурентите да регистрират тяхната марка за посочените стоки или услуги.

44

Що се отнася до релевантните критерии или критерии, които да се приложат за целите на определянето на хомогенна подкатегория от стоки или услуги, която може да бъде разглеждана самостоятелно, Съдът по същество приема, че критерият за целта и предназначението на разглежданите стоки или услуги е основен критерий за целите на определянето на самостоятелна подкатегория стоки или услуги (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., СХВП/Kessel medintim, C‑31/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2436, т. 39).

45

Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледа най-напред първата част на първото основание на жалбата, съгласно която в рамките на анализа си, състоящ се в определяне дали съществува хомогенна подкатегория, която може да се разглежда самостоятелно, Общият съд е трябвало да се основе на стоките, за които е регистрирана по-ранната марка.

46

В това отношение следва да се отбележи, че както от текста на член 42, параграф 2, последно изречение от Регламент № 207/2009, така и от точки 39—42 от настоящото решение следва, че е важно да се прецени конкретно — главно с оглед на стоките, за които притежателят на по-ранната марка е доказал използването на по-ранната марка — дали тези стоки представляват самостоятелна подкатегория по отношение на стоките, спадащи към съответния клас стоки, така че да се свържат стоките, за които е доказано реалното използване на по-ранната марка, с категорията стоки, обхванати от заявката за регистрацията на тази марка.

47

В точка 33 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд е разгледал дали артикулите, посочени в представените от Taiga доказателства за използване, представляват самостоятелна подкатегория по отношение на стоките от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, тоест спрямо по-общата категория, за която е била регистрирана по-ранната марка. Освен това Общият съд правилно е свързал тези артикули с тази по-обща категория, след което в точка 34 от обжалваното съдебно решение е направил извода, че посочените артикули не могат да се считат за различни по своята същност.

48

Вследствие на това първата част на първото основание на жалбата трябва да се отхвърли по същество.

49

По-нататък, що се отнася до втората част на първото основание на жалбата, жалбоподателят упреква Общия съд в първото твърдение за нарушение от същата, че не е приложил правилно критерия за целта и предназначението на разглежданите стоки, за да определи самостоятелна подкатегория от стоки. Това твърдение за нарушение също трябва да се отхвърли по същество.

50

Всъщност от решение от 11 декември 2014 г., СХВП/Kessel medintim (C‑31/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2436, т. 37 и 39—41) следва, че критерият за целта и предназначението на разглежданите стоки няма за цел да определи абстрактно или изкуствено подкатегории стоки, а че този критерий трябва да се прилага съгласувано и конкретно, както отбелязва генералният адвокат в точки 70 и 71 от заключението си.

51

Следователно, ако, както е в случая, посочените стоки често имат няколко цели и предназначения, противно на твърдяното от жалбоподателя, не може да се определи съществуването на отделна подкатегория стоки, като се вземе предвид поотделно всяка от целите, които тези стоки могат да имат. Всъщност такъв подход не би позволил да се идентифицират съгласувано самостоятелни подкатегории и би довел, както отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, до прекомерно ограничаване на правата на притежателя на по-ранната марка, по-специално доколкото не се отчита в достатъчна степен законният му интерес от разширяване на асортимента му от стоки или услуги, за които е регистрирана неговата марка.

52

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, Общият съд правилно не е взел предвид поотделно всяко използване на разглежданите стоки, а именно да покрият, скрият, защитят или предпазват човешкото тяло, тъй като тези различни цели се съчетават за целите на пускането на пазара на тези стоки.

53

Накрая, второто твърдение за нарушение от втората част на първото основание на жалбата, с което жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е взел предвид факта, че разглежданите стоки са насочени към различни потребители и че те са продавани в различни магазини, също трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото подобни критерии не са релевантни за определяне на самостоятелна подкатегория от стоки, а за преценката на кръга от потребители (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 декември 2014 г., OHMI/Kessel medintim, C‑31/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2436, т. 37 и 41).

54

Следва, че първото основание на жалбата трябва да се отхвърли по същество.

55

Второто основание за обжалване се състои от три части.

56

С първата част на второто основание за обжалване жалбоподателят твърди, че доколкото Общият съд е приложил неправилно условията относно реалното използване на по-ранната марка, той неправилно е стигнал до извода, че стоките „облекло“ и „украшения за глава, шапки“, визирани от заявената марка, са идентични на стоките, обхванати от по-ранната марка.

57

EUIPO и Taiga считат, че първата част на второто основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.

58

Първата част на второто основание за обжалване се основава единствено на неправилно прилагане на условията, свързани с реалното използване на по-ранната марка, и видно от точки 47, 52 и 53 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка в това отношение, поради което тази част трябва да се отхвърли по същество.

59

С втората част на второто основание за обжалване, която включва три твърдения за нарушения, жалбоподателят оспорва преценката на Общия съд относно сходството на конфликтните знаци във визуално, фонетично и концептуално отношение.

60

Що се отнася до първото твърдение за нарушение, жалбоподателят счита, че ако Общият съд беше взел предвид необичайния състав на заявената марка, свързан с наличието на „асиметрични съгласни“ и с необичайния правопис на тази марка предвид групата от букви „igh“, той нямаше да стигне до извода, че конфликтните знаци са сходни във визуално отношение.

61

Що се отнася до второто твърдение за нарушение, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е „предположил“, без това да е подкрепено с никакви доказателства, че групата от букви „ti“ се произнася винаги „tai“. Очевидно било обаче, че случаят не е такъв, и поради това той не е длъжен да представя доказателства в това отношение.

62

Що се отнася до третото твърдение за нарушение, жалбоподателят критикува анализа на Общия съд, в рамките на който той е заключил, че концептуалните разлики между конфликтните знаци не са установени на територията на Съюза като цяло, така че те не могат да неутрализират съществуващите между тези знаци визуални и фонетични сходства. Първо, противно на посоченото от Общия съд в точка 71 от обжалваното съдебно решение, думата „taïga“ имала „точно и непосредствено значение“ не само за средните потребители от северната и от източната част на „европейския континент“, но и за тези от южната част на този континент, както и за англоезичните потребители. Всъщност поради безспорния размер на северната гора, наречена „taïga“, както и поради нейното значение в целия свят този термин спадал към общите познания относно „европейския континент“ и извън него.

63

Второ, Общият съд неправилно не приложил собствената си практика, съгласно която е достатъчно дадена дума да е разбираема в една част от Съюза, за да се направи извод за съществуването на концептуални разлики между конфликтните знаци.

64

EUIPO поддържа, че трите твърдения за нарушения, изтъкнати в подкрепа на втората част на второто основание на жалбата, трябва да се отхвърлят като недопустими и че при всички случаи първото и третото твърдение за нарушение трябва да се отхвърлят по същество.

65

Taiga счита, че тази част на второто основание трябва да се отхвърли по същество.

66

Следва да се отбележи, че с първото и второто твърдение за нарушение от втората част на второто основание за обжалване жалбоподателят се опитва да получи от Съда нова преценка на фонетичното и визуалното сходство на конфликтните знаци, без обаче да се позовава на каквото и да е изопачаване от страна на Общия съд на фактите или на доказателствата в тази връзка.

67

В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е ограничено само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява относимите факти и представените пред него доказателства. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Преценката на фонетичното и визуалното сходство между конфликтните знаци обаче представлява преценка от фактическо естество (решение от 19 март 2015 г., MEGA Brands International/СХВП, C‑182/14 P, EU:C:2015:187, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

68

Следва, че първото и второто твърдение за нарушение от втората част на второто основание за обжалване трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото с тях се цели нова преценка на фактите.

69

Освен това, доколкото следва да се приеме, че в рамките на второто твърдение за нарушение жалбоподателят критикува направеното от Общия съд прилагане на правилата относно тежестта на доказване, като го упреква, че е „предположил“, без никакво доказателство в подкрепа на това, че групата от букви „ti“ винаги се произнася „tai“, и че е изискал от него да представи доказателства за противното, следва да се припомни, че в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал по-конкретно, че в точка 40 от оспорваното решение апелативният състав е приел, че най-малкото за англоезичните потребители сричките „ti“ и „tai“ от конфликтните марки се произнасят идентично. Освен това в точки 60—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава заключението на апелативния състав, че най-малкото за англоезичните потребители конфликтните знаци са идентични във фонетично отношение, след като подчертава, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, което да позволи да се приеме, че звукът на първите срички „ti“ и „tai“ на конфликтните знаци не е еднакъв за англоезичните потребители.

70

Общият съд обаче не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид факта, че жалбоподателят не е представил доказателства, позволяващи да се постави под въпрос преценката на апелативния състав, че първите срички „ti“ и „tai“ се произнасят по идентичен начин за англоезичните потребители, за да одобри тази преценка. Всъщност, от една страна, посочената преценка е илюстрирана с пример от Oxford English Dictionary, както е видно от точка 40 от спорното решение. От друга страна, в рамките на жалба за отмяна пред Общия съд жалбоподателят трябва да докаже твърдените грешки, които според него опорочават спорното решение.

71

Следователно второто твърдение за нарушение от втората част на второто основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество, доколкото с него се твърди, че Общият съд е нарушил правилата относно тежестта на доказване.

72

С третото твърдение за нарушение, на първо място, жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че в точка 71 от обжалваното съдебно решение е приел, че нито едно доказателство от преписката не позволява да се установи, че думата „taïga“ има „точно и непосредствено значение“ за средните англоезични потребители и за южната част на „европейския континент“.

73

С тези доводи, без да излага правни аргументи, насочени конкретно към установяване на грешката при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение, жалбоподателят се опитва да получи от Съда нова преценка на фактите и доказателствата. Доколкото с тях не се изтъква никакво изопачаване на тези факти, посочените доводи трябва вследствие на това да се отхвърлят като недопустими (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., Outsource Professional Services/EUIPO, C‑528/18 P, непубликувано, EU:C:2019:961, т. 47 и цитираната съдебна практика).

74

На второ място, доколкото жалбоподателят оспорва метода и критериите, приложени от Общия съд при преценката на концептуалното сходство на конфликтните знаци, той на практика го упреква в неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, което е правен въпрос, който може да бъде предмет на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2019 г., Der Grüne Punkt/EUIPO, C‑143/19 P, EU:C:2019:1076, т. 51 и цитираната съдебна практика).

75

Жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 67 и 71 от обжалваното съдебно решение е приел, че той не е доказал, че думата „taïga“ има „точно определено и непосредствено разбираемо значение“ за кръга на съответните потребители, състоящ се от потребителите на Съюза като цяло, въпреки че от практиката на Общия съд не следвало, че въпросната дума трябва да се разбира от всички съответни потребители. Всъщност било достатъчно само една част от съответните потребители да свържат разглежданата дума с конкретно понятие, за да се направи извод за съществуването на концептуални разлики, които могат да неутрализират визуалните и фонетичните прилики между конфликтните знаци за всички съответни потребители.

76

Съдът обаче е постановил, че когато притежател на марка на Европейския съюз подаде възражение по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на сходна марка на Европейския съюз, която създава вероятност от объркване, това възражение трябва да бъде уважено, ако наличието на вероятност от объркване е установено в част от територията на Съюза (решение от 22 септември 2016 г., combit Software, C‑223/15, EU:C:2016:719, т. 26 и цитираната съдебна практика).

77

Вследствие на това, ако визуалните или фонетичните сходства между конфликтните знаци съществуват за една съществена част от съответните потребители, за която концептуалните разлики между тези знаци, които могат да неутрализират тези сходства, не са били доказани, Общият съд трябва да направи цялостен анализ на вероятността от объркване (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., EUIPO/Equivalenza Manufactory, C‑328/18 P, EU:C:2020:156, т. 74—76 и цитираната съдебна практика).

78

Вследствие на това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид факта, че жалбоподателят не е доказал, че за съществена част от съответните потребители думата „taïga“ има „точно определено и непосредствено разбираемо значение“.

79

Следва, че втората част на второто основание на жалбата трябва да се отхвърли като отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

80

С третата част на второто основание за обжалване жалбоподателят твърди, че няма вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като, що се отнася до общата им преценка, първо, конфликтните знаци се продават в различни магазини, второ, разликите във визуално отношение между думите „taiga“ „и „tigha“ са по-значителни от всички предполагаеми сходства във фонетично отношение и трето, сходството между разглежданите стоки е слабо.

81

EUIPO счита, че третата част на второто основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустима и при всички случаи като неоснователна.

82

Taiga поддържа, че тази част трябва да се отхвърли като неоснователна.

83

Третата част на второто основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустима, при положение че жалбоподателят не посочва никаква точка от обжалваното съдебно решение, която оспорва, и не изтъква никаква грешка на Общия съд при прилагане на правото, а се ограничава да припомни доводите, които вече е развил в рамките на жалбата си пред първата инстанция (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2018 г., Basic Net/EUIPO, C‑547/17 P, непубликувано, EU:C:2018:682, т. 43 и цитираната съдебна практика).

84

Следователно второто основание за обжалване трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти по същество.

85

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли като отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

86

Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

87

Тъй като EUIPO и Taiga са направили искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: