1

С жалбата си BTB Holding Investments SA (наричано по-нататък „BTB“) и Duferco Participations Holding SA (наричано по-нататък „DPH“) искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 декември 2018 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия (T‑100/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:900), с което Общият съд отхвърля жалбата им за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/2041 на Комисията от 20 януари 2016 година относно държавна помощ SA.33926 2013/C (ex 2013/NN, 2011/CP), приведена в действие от Белгия в полза на Duferco (ОВ L 314, 2016 г., стр. 22, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени от Общия съд в точки 1—21 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

3

Групата Duferco произвежда и продава стомана. Тя развива дейност в около петдесет държави в целия свят. През 2009 г. дейностите на групата в Европа се съсредоточават главно в Белгия и Италия. Групата действа също по-специално в Швейцария, Люксембург и Франция.

4

Групата Duferco се установява в Белгия през 1997 г. и до 2002 г. придобива различни стоманодобивни обекти. В резултат от тази поредица от придобивания посочената група разполага с три основни дъщерни дружества в Белгия, а именно Duferco Clabecq, Duferco La Louvière и Carsid.

5

Търговската дейност на групата Duferco е обединена в рамките на дружество Duferco Industrial Investment (наричано по-нататък „DII“), чийто правоприемник е DPH. Начело на групата Duferco е BTB, предприятието майка на групата, което е правоприемник на дружество Bolmat Holding Ltd (наричано по-нататък „Bolmat“), както и на дружествата Ultima Holding Ltd и Ultima Partners Ltd (наричано по-нататък заедно „Ultima“), бивши предприятия майки на DPH.

6

През 2006 г. групата Duferco установява стратегическо партньорство с руската група Novolipetsk (наричана по-нататък „групата NLMK“). Целта на това партньорство е да се възползва от присъствието на групата NLMK нагоре по веригата за стомана (доставка на суровини и производство на заготовки). То се осъществява под формата на дялово участие на дружеството майка на групата NLMK в един от холдингите на групата Duferco, а именно Steel Invest & Finance (Luxembourg) SA (наричано по-нататък „SIF“). В SIF са групирани многобройни активи на групата Duferco, сред които Duferco Clabecq, Duferco La Louvière и Carsid. Американско поделение на групата Duferco, а именно Duferco US Investment Corp. (наричано по-нататък „Duferco US“) и неговото дъщерно дружество Duferco Farrell Corp. (наричано по-нататък „Farrell“), също е включено в SIF в края на 2006 г. На 18 декември 2006 г. споразумението между групите Duferco и NLMK е утвърдено и дружеството майка на групата NLMK придобива 50 % от дяловете на SIF.

7

През лятото на 2011 г. приключва стратегическото партньорство между групата Duferco и групата NLMK. Двете групи си поделят активите на SIF.

8

През ноември 2011 г. белгийски всекидневник публикува поредица от статии, според които регион Валония (Белгия) е предоставял от 2003 г. финансова помощ на групата Duferco, без да информира Комисията за това. Според посочения всекидневник през март 2003 г. регион Валония учредява нов финансов холдинг, Foreign Strategic Investment Holding SA (FSIH), дъщерно дружество на Société Wallonne de Gestion et de Participations (Sogepa), за инвестиране в дружества на споменатата група със седалища извън Белгия или извън Европейския съюз.

9

След тези статии, с писмо от 29 ноември 2011 г. Комисията иска от Кралство Белгия да ѝ представи допълнителна информация във връзка с естеството на финансовата подкрепа, която регион Валония е предоставил на групата Duferco в периода 2003—2011 г.

10

С писмо от 16 октомври 2013 г. Комисията информира Кралство Белгия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, във връзка с тези мерки за финансова подкрепа. Тя кани заинтересованите страни да представят становища относно въпросните мерки.

11

От цялата информация, предоставена от Кралство Белгия на Комисията, е видно, че в периода 2003—2011 г. FSIH предприема няколко интервенции в полза на групата Duferco общо на стойност 517 милиона евро.

12

Една от тези интервенции, наречена „първата мярка“ или „мярка № 1“, се изразява в прехвърляне през 2006 г., осъществено от FSIH, на притежавано от него от 2003 г. дялово участие в размер на 49,9 % в Duferco US, в полза на DII. Това прехвърляне на дялово участие е извършено в контекста на предварителни преговори за придобиването на дялово участие на групата NLMK в групата Duferco посредством SIF, тъй като групата NLMK изразява желание всички акции в Duferco US да се контролират от SIF. Поради това, за да се оттегли от Duferco US, на 14 юни 2006 г. FSIH предоставя на DII опция за закупуване на притежавани от FSIH акции в Duferco US, която впоследствие е прехвърлена на Ultima, което я упражнява и изкупува цялото дялово участие на FSIH в Duferco US за сумата от 125,85 милиона щатски долара (USD) (около 95 милиона евро).

13

Същевременно на 12 декември 2006 г. групата Duferco става пълен собственик на Duferco US едва няколко дни преди да оформи официално стратегическото си партньорство с групата NLMK.

14

Втората интервенция на FSIH в полза на групата Duferco, наречена „втората мярка“ или „мярка № 2“, се изразява в прехвърляне през 2006 г., осъществено от FSIH, на притежавано от него от 2003 г. дялово участие в DPH от около 25 % в полза на Bolmat, бивше предприятие майка на групата Duferco, чийто правоприемник е BTB. Това прехвърляне на дяловото участие е в резултат от желанието на FSIH да се оттегли от DPH. Поради това на 14 юни 2006 г. FSIH прехвърля на Bolmat цялото си дялово участие в DPH за сумата от 105,42 милиона щатски долара (около 84 милиона евро).

15

Третата интервенция, наречена „четвърта мярка“ или „мярка № 4“, по същество се изразява, съгласно два договора, подписани през септември и декември 2009 г., в предоставяне на заем в окончателен размер от 100 милиона евро на Ultima, бивше предприятие майка на групата Duferco, чийто правоприемник е BTB. Заемът е изплатен на два транша, първият от 30 милиона евро през септември 2009 г., а втория от 70 милиона евро през декември 2009 г. Приложимият за заема лихвен процент е определен по ставката на Euribor за 12 месеца плюс 75 базисни пункта, или 2,052 % към момента на сключване на посочените договори. Според информацията, предоставена от Кралство Белгия, действително приложената ставка при изплащането на първия транш е 2,04 % и 1,99 % при изплащането на втория транш.

16

Поради приключването на стратегическото партньорство между групата Duferco и групата NLMK през 2011 г. и съгласно уговореното между тях, общият размер на заема е върнат предсрочно на 30 юни 2011 г.

17

На 20 януари 2016 г. Комисията приема спорното решение.

18

По отношение най-напред на мярка № 1 Комисията приема, че в резултат от условията, при които е осъществена продажбата на дяловото участие на FSIH в Duferco US, DII е било поставено в по-благоприятно положение от своите конкуренти, тъй като нито един частен инвеститор не би приел да продаде дяловото си участие в Duferco US при същите условия, както и че и това предимство представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.

19

Комисията счита, че стойността на дяловото участие на FSIH в Duferco US е трябвало да бъде определена в размер на 141,09 милиона щатски долара, в резултат от което поради прехвърляне за 125,85 милиона щатски долара размерът на помощта в полза на DII възлиза на 15,24 милиона щатски долара (около 11,58 милиона евро).

20

На следващо място по отношение на мярка № 2 Комисията приема също, че в резултат от условията, при които е осъществена продажбата на дяловото участие на FSIH в DPH, Bolmat е било поставено в по-благоприятно положение от своите конкуренти, тъй като нито един частен инвеститор не би приел да продаде дяловото си участие в DPH при същите условия, както и че това предимство представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.

21

Комисията счита, че стойността на дяловото участие на FSIH в DPH е трябвало да бъде определена в размер най-малко на 131 милиона щатски долара, в резултат от което поради прехвърляне за 105,42 милиона щатски долара размерът на помощта в полза на Bolmat възлиза на 25,58 милиона щатски долара (около 20,36 милиона евро).

22

Накрая по отношение на мярка № 4 Комисията приема, че в резултат от условията, при които FSIH предоставя заем от 100 милиона евро на Ultima, последното е било поставено в по-благоприятно положение от своите конкуренти, тъй като нито един частен заемодател не би приел да му предостави заем при същите условия, както и че това предимство представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Според нея лихвеният процент, приложим по заема, е трябвало да бъде определен по ставката на Euribor за 12 месеца плюс 220 базисни пункта, тоест в размер на 3,502 %.

23

Тъй като предсрочното връщане на заема е уговорено през юни 2011 г., въз основа на изчисляване на опростена актуализация Комисията приема, че размерът на помощта в полза на Ultima възлиза по отношение на този заем на около 2,08 милиона евро.

24

Разпоредителната част на спорното решение гласи следното:

„Член 1

Следните мерки, приведени неправомерно в действие от [Кралство] Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], представляват несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ:

[…]

Член 2

1.   [Кралство] Белгия следва да направи необходимото, за да си възстанови от преките получатели и от техните правоприемници на несъвместимата помощ, посочена в член 1.

[…]“.

25

На 14 февруари 2017 г. BTB и DPH подават в секретариата на Общия съд жалба, с която искат частична отмяна на спорното решение.

26

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 юни 2017 г., FSIH е поискало да встъпи в производството в подкрепа на исканията на BTB и DPH.

27

В подкрепа на жалбата си BTB и DPH излагат осем твърдения. Три от тях са относно мярка № 1, три относно мярка № 2 и последните две са относно мярка № 4.

28

Във връзка с мярка № 1 първите две твърдения по същество са за липса на предимство, свързано с условията, при които FSIH прехвърля на DII дяловото си участие в Duferco US. Третото твърдение по същество е за различни грешки, опорочаващи определянето на размера на съответната помощ.

29

Във връзка с мярка № 2 първите две твърдения по същество също са за липса на предимство, свързано с условията, при които FSIH прехвърля на Bolmat дяловото си участие в DPH. Третото твърдение по същество е за различни грешки, опорочаващи определянето на размера на съответната помощ.

30

Във връзка с мярка № 4 двете изложени твърдения по същество са за липса на предимство, свързано с условията, при които FSIH предоставя заем на Ultima.

31

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на BTB и DPH.

32

BTB и DPH искат от Съда:

33

Комисията иска от Съда:

34

Комисията повдига възражение за недопустимост на жалбата като цяло, тъй като същата била твърде абстрактна.

35

В тази връзка следва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане (решение от 11 април 2013 г., Mindo/Комисия, C‑652/11 P, EU:C:2013:229, т. 21).

36

В случая BTB и DPH са изложили ясно причините, поради които считат, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото. Достатъчно точно двете предприятия идентифицират точките от обжалваното съдебно решение, които според тях са опорочени от грешки при прилагане на правото и които са били причината в случая Общият съд да приеме, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице държавни помощи.

37

С оглед на това повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

38

Следователно жалбата на BTB и DPH до Съда е допустима.

39

В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателите излагат едно-единствено основание, състоящо се от две части, в първата от които твърдят нарушение на правилата за доказателствената тежест, а във втората на принципа на равни процесуални възможности и на правото на справедлив процес.

40

В първата част на единственото основание BTB и DPH твърдят, на първо място, че с израза „за да установят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, годна да обоснове отмяна на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценката на фактите, възприета в разглежданото решение“, съдържащ се в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е нарушил правилата за доказателствата тежест в областта на държавните помощи. Поддържайки позицията, че жалбоподателите следва да представят достатъчно убедителни доказателства, за да лишат от правдоподобност сложната икономическа преценка на фактите, възприета в спорното решение, Общият съд преобърнал доказателствената тежест.

41

Според тези предприятия Общият съд, от една страна, утвърдил правото на Комисията да не доказва по какъв начин разглежданите мерки представляват държавни помощи и да може да основава своята преценка на фактите само на твърдения или на „правдоподобни“ факти и доказателства, чиято истинност не била задължена да докаже. От друга страна, Общият съд изискал от жалбоподателите да докажат, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи.

42

На второ място, BTB и DPH считат, че от точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение следвало, че Общият съд имплицитно е приел, че ако след разглеждане на съответните мерки от Комисията продължава да съществува съмнение, то ще бъде в нейна полза, тъй като тя може да основе преценката си само на „правдоподобни“ факти и доказателства, чиято истинност не трябвало да установява.

43

Комисията оспорва доводите на BTB и DPH.

44

Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 19 декември 2019 г., Arriva Italia и др., C‑385/18, EU:C:2019:1121, т. 31).

45

Следва също да се припомни, че според постоянната практика на Съда, за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 44).

46

Така, предвид целта на член 107, параграф 1 ДФЕС да осигури ненарушена конкуренция, включително между публичните предприятия и частните предприятия, понятието „помощ“ по смисъла на тази разпоредба не би могло да обхваща мярка, предоставена в полза на предприятие чрез ресурси на държавата, когато то би могло да получи същото предимство при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия. Следователно преценката на условията, при които е предоставено такова предимство, по принцип се извършва чрез прилагане на принципа на частния оператор (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 45).

47

Принципът на частния оператор е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на помощ, и следователно не е изключение, което се прилага само по искане на държава членка, когато се установи, че съставомерните елементи на понятието за държавна помощ, съдържащо се в член 107, параграф 1 ДФЕС, са налице (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 46).

48

В тази връзка следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че Комисията не може да предполага, че дадено предприятие се е ползвало от предимство, представляващо държавна помощ, като се основава само на негативна презумпция, опираща се на липсата на информация, която позволява да се направи обратното заключение, при липсата на други данни от естество да установят със сигурност съществуването на такова предимство (решение от 17 септември 2009 г., Комисия/MTU Friedrichshafen, C‑520/07 P, EU:C:2009:557, т. 58).

49

В този смисъл, когато Комисията прилага принципа на частния оператор, тя е длъжна най-малкото да се увери, че сведенията, с които разполага, макар че евентуално могат да бъдат непълни и откъслечни, представляват достатъчна основа, за да се направи заключение, че дадено предприятие се е възползвало от предимство, представляващо държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2009 г., Комисия/MTU Friedrichshafen, C‑520/07 P, EU:C:2009:557, т. 56).

50

Действително Комисията трябва да основава решенията си на данни с известна надеждност и съгласуваност, които са от естество да обосноват заключенията, до които тя достига (решение от 17 септември 2009 г., Комисия/MTU Friedrichshafen, C‑520/07 P, EU:C:2009:557, т. 55).

51

Освен това, както по същество отбелязва Общият съд в точка 82 от обжалваното съдебно решение, Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на съответните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение, с което се установява наличието и евентуално несъвместимостта или незаконосъобразността на помощта, да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация (вж. в този смисъл решения от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 90 и от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 63).

52

В случая в точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че тежестта да се докаже изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния оператор се носи от Комисията, което важи в още по-голяма степен, когато обжалваното решение се основава не на непредставянето на факти и доказателства, които Комисията е поискала от съответната държава членка, а на констатацията, че частен оператор не би действал по същия начин като органите на тази държава членка — констатация, която предполага, че Комисията е имала на разположение всички релевантни факти и доказателства, необходими за изготвяне на нейното решение.

53

В този смисъл, противно на твърденията на BTB и DPH, от обжалваното съдебно решение не следва, че Общият съд е приел за достатъчно Комисията да основе икономическата си преценка само на „правдоподобни“ твърдения, чиято истинност не била задължена да докаже.

54

Що се отнася до доводите на BTB и DPH, че в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че те следва да представят доказателства, за да установят, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи, следва да се констатира, че тези доводи произтичат от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

55

Всъщност от точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение следва, че по същество Общият съд приема, че ако Комисията е приложила критерия за частния оператор, направила е анализ и в решението си е стигнала до констатацията, че съответните мерки представляват държавни помощи, то жалбоподателят следва да установи наличието на явна грешка в извършената от Комисията преценка на фактите.

56

Това съображение следователно логично произтича от принципа, установен в постоянната практика на Съда, в съответствие с който контролът, който юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от Комисията сложни икономически преценки по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 66 и цитираната съдебна практика).

57

С оглед на широкото право на преценка на Комисията при прилагане на принципа на частния оператор, Общият съд основателно ограничава контрола си до проверка за липсата на явни грешки в преценката в съображенията на Комисията, когато прилага критерия за частния оператор, за да установи, че съответните мерки представляват държавни помощи.

58

Действително, както Общият съд основателно припомня в точка 87 от обжалваното съдебно решение, съдебният контрол е ограничен, що се отнася до установяването на това дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато преценките на Комисията са сложни или имат технически характер (решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 88 и цитираната съдебна практика).

59

В това отношение също основателно Общият съд припомня в точка 88 от обжалваното съдебно решение, че когато Комисията следва да приложи критерия за частния оператор, за да провери дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, използването на този критерий предполага по принцип извършването от страна на Комисията на сложна икономическа преценка (решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 89 и цитираната съдебна практика).

60

Видно от постоянната съдебна практика, проверката от страна на Комисията дали определени мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, поради факта че публичните органи не са действали така, както би действал един частен оператор, изисква да се извърши сложна икономическа преценка (решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 62).

61

Правилно Общият съд добавя в точки 89 и 141 от обжалваното съдебно решение, че не може да замести със своя икономическата преценка на автора на решението, проверката на чиято законосъобразност е била поискана от него (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 63).

62

В този смисъл Общият съд е упражнил контрол над спорното решение в пълно съответствие с принципите и критериите, припомнени в съдебната практика, цитирана в точки 56 и 58—61 от настоящото решение.

63

При това положение следва да се направи констатацията, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение е приел, че BTB и DPH е следвало да установят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, годна да обоснова отмяната на спорното решение.

64

От това следва, че твърденията в рамките на първата част на единственото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

65

Във втората част на единственото основание BTB и DPH твърдят, че с израза, използван в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение, припомнен в точка 40 от настоящото решение, Общият съд е нарушил принципа на равни процесуални възможности и правото на справедлив процес.

66

Според тези предприятия от посочения принцип произтича задължението на всяка от страните да бъде предоставена разумна възможност да представи своята позиция, включително своите доказателства, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо насрещната страна.

67

В случая, като приел, че BTB и DPH са задължени да представят достатъчни доказателства, за да лишат от правдоподобност преценката на разглежданите мерки, възприета от Комисията, Общият съд нарушил въпросния принцип, поставяйки Комисията в привилегировано положение спрямо въпросните предприятия. Действително, в случай че Комисията и жалбоподателите представят противоречиви, но все пак еднакво правдоподобни преценки на фактите, обясненията на Комисията автоматично щели да имат предимство пред обясненията, дадени от жалбоподателите.

68

Според BTB и DPH Общият съд е изискал от тях да представят доказателства, чиято убедителност е по-голяма отколкото на доказателствата, въз основа на които Комисията е преценила фактите.

69

Подобно разпределение на доказателствената тежест било в разрез със съдебната практика, установена с решения от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия (29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 16), и от 31 март 1993 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, EU:C:1993:120, т. 126 и 127), според които, когато Комисията констатира нарушение на правилата за конкуренция, основавайки се на предположение, че установените факти могат да бъдат обяснени единствено с наличието на антиконкурентно поведение, съдът на Съюза следва да отмени въпросното решение, когато съответните предприятия представят доводи, които осветляват по друг начин установените от Комисията факти и по този начин позволяват да се замести с друго правдоподобно обяснение на фактите възприетото от Комисията, въз основа на което тя стига до извода, че е налице нарушение.

70

Комисията оспорва доводите на BTB и DPH.

71

Що се отнася до степента на доказване, изисквана за да се установи явна грешка при прилагането на принципа на частния оператор, следва незабавно да се отбележи, че видно от израза, използван от Общия съд в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение, той изисква от жалбоподателите да установят наличието на грешка, която е достатъчно сериозна, за да разколебае сложната икономическа преценка, осъществена от Комисията. За сметка на това от него не следва нито че жалбоподателите би трябвало да доказват липсата на държавни помощи, нито че Комисията би могла да се основе само на правдоподобни твърдения, за да докаже наличието на държавна помощ, нито пък че жалбоподателите би трябвало изцяло да опровергаят икономическия анализ на Комисията.

72

Следователно, както основателно приема Общият съд, явната грешка може да се установи с помощта на факти и доказателства, които лишават от правдоподобност преценката на фактите, възприета от Комисията в нейното решение. За сметка на това твърдението за явни грешки трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателите факти и доказателства оспорваната преценка не се оказва опорочена от подобна грешка.

73

В този смисъл възможността да се оспори правдоподобността на преценката на фактите, възприета от Комисията в нейното решение, е предвидена в полза на жалбоподателите и, противно на твърденията на BTB и DPH, използваният от Общия съд израз в обжалваното съдебно решение изобщо не предполага, че в случая жалбоподателите са били задължени да представят доказателства с по-голяма убедителност отколкото на доказателствата, въз основа на които Комисията осъществява преценка на фактите.

74

С оглед на изложените съображения в точки 121, 124, 127, 180, 221, 248, 253, 276 и 285 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява дали твърденията на BTB и DPH са достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценките на фактите, възприети от Комисията в спорното решение, и приема, че това не е така.

75

Що се отнася до доводите на BTB и DPH, изведени от решения от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия (29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 16), и от 31 март 1993 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, EU:C:1993:120, т. 126 и 127), достатъчно е да се отбележи, че когато Комисията прилага принципа на частния оператор, тя не се основава на предположението, че установените факти могат да бъдат обяснени единствено с наличието на антиконкурентно поведение, а по принцип осъществява сложна икономическа преценка, за да установи дали съответното предприятие е получило предимство, съставляващо държавна помощ.

76

При това положение следва да се констатира, че в случая, като в точки 90 и 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че „за да установят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, годна да обоснове отмяна на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценката на фактите, възприета в разглежданото решение“, той не е нарушил нито принципа на равни процесуални възможности, нито правото на справедлив процес.

77

С оглед на всички изложени съображения твърденията в рамките на втората част на единственото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

78

Поради това жалбата до Съда трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост като неоснователна.

79

Съгласно член 137 от Процедурния правилник, приложим по отношение на производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството.

80

Съгласно член 138, параграф 1 от посочения процедурен правилник, приложим по отношение на производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като BTB и DPH са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: