1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи:

2

Член 2 ДЕС има следния текст:

„[Европейският с]ъюз[…] се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.

3

Член 19, параграф 1 ДЕС гласи:

„Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите.

Държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.

4

Член 157 ДФЕС предвижда:

„1.   Всяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност.

2.   За целите на настоящия член под „заплащане“ се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд.

[…]

3.   Европейският парламент и Съветът [на Европейския съюз], като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет, приема[т] мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.

4.   За да се осигури на практика пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот, принципът за равно третиране не е пречка всяка държава членка да запази или да приеме мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол или да предотврати или да компенсира неизгоди в професионалната кариера“.

5

Дял VI от Хартата, озаглавен „Правосъдие“, включва член 47, озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, който гласи:

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. […]

[…]“.

6

Съгласно член 51 от Хартата:

„1.   Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза.

2.   Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите“.

7

Съображения 14 и 22 от Директива 2006/54 гласят:

[…]

8

Съгласно член 1 от Директива 2006/54:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

[…]

[…]“.

9

Член 2, параграф 1 от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

10

Член 3 от Директива 2006/54, озаглавен „Позитивни мерки“, предвижда:

„Държавите членки могат да поддържат или приемат мерки по смисъла на член [157, параграф 4 ДФЕС] с цел осигуряване на практика на пълната равнопоставеност между мъжете и жените в трудовия живот“.

11

Дял II, глава 2 („Равно третиране в професионалните социално-осигурителни схеми“) от Директива 2006/54 включва по-конкретно членове 5, 7 и 9.

12

Член 5 от тази директива гласи:

„[…] не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социалноосигурителни схеми, по-специално по отношение на:

[…]“.

13

Озаглавен „Материален обхват“, член 7 от посочената директива предвижда:

„1.   Настоящата глава се прилага по отношение на:

[…]

2.   Настоящата глава се прилага също така и по отношение на пенсионни схеми за конкретни категории работници, като например държавни служители, ако обезщетенията, изплащани по схемата се плащат в резултат на трудовото правоотношение с публичния работодател. Фактът, че такава схема съставлява част от обща законно установена схема, в това отношение е без значение“.

14

Според текста на член 9 от същата директива, озаглавен „Примери на дискриминация“:

„1.   Разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране са онези, които се основават на пола, пряко или косвено, при:

[…]

[…]“.

15

Съгласно член 69, параграфи 1 и 3 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон относно организацията на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. (Dz. U. № 98, заглавие 1070, наричан по-нататък „Законът за общите съдилища“):

„1.   Съдията се пенсионира при навършване на 67‑годишна възраст […], освен ако не по-късно от 6 месеца преди достигането на тази възраст подаде декларация до министъра на правосъдието, в която посочи, че желае да продължи да изпълнява длъжността си, и представи удостоверение, издадено в съответствие с правилата за лицата, кандидатстващи за съдебна длъжност, което потвърждава, че неговото здравословно състояние не възпрепятства изпълнението на задълженията на съдия.

[…]

3.   Когато съдия подаде декларация и представи удостоверение по смисъла на параграф 1, той може да продължи да изпълнява своята длъжност до навършване на 70‑годишна възраст. […]“.

16

Член 69, параграф 1 от Закона за общите съдилища е изменен най-напред с Ustawa o zmianie ustawy o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за пенсиите за старост и другите пенсии, дължими от Фонда за социално осигуряване, и на някои други закони) от 16 ноември 2016 г. (Dz. U. oт 2017 г., заглавие 38, наричан по-нататък „Законът от 16 ноември 2016 г.“), който намалява на 65 години пенсионната възраст за съдиите както за мъжете, така и за жените. Това изменение е трябвало да влезе в сила на 1 октомври 2017 г.

17

Още преди това изменение да влезе в сила обаче, посоченият член 69, параграф 1 е изменен отново с член 13, параграф 1 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г., който влиза в сила на 1 октомври 2017 г. Вследствие на посоченото изменение пенсионната възраст за съдиите се определя на 60 години за жените и 65 години за мъжете.

18

С член 1, параграф 26, букви b) и c) от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. също така се добавя нов параграф 1b в член 69 от Закона за общите съдилища и се изменя текстът на член 69, параграф 3 от същия член.

19

Вследствие на споменатите в предходните две точки изменения посоченият член 69 предвижда:

„1.   Съдията се пенсионира при навършване на 60‑годишна възраст, в случай че е жена, или при навършване на 65‑годишна възраст, в случай че е мъж, освен ако не по-късно от 6 месеца и не по-рано от 12 месеца преди достигането на тази възраст подаде декларация до министъра на правосъдието, в която посочи, че желае да продължи да изпълнява длъжността си, и представи удостоверение, издадено в съответствие с правилата за лицата, кандидатстващи за съдебна длъжност, което потвърждава, че неговото здравословно състояние не възпрепятства изпълнението на задълженията на съдия.

[…]

1b.   Министърът на правосъдието може да разреши даден съдия да продължи да изпълнява длъжността си, като има предвид рационалното използване на персонала на общите съдилища и нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища. В случай че производството, свързано с продължаване на изпълнението на длъжността на съдията, все още не е приключило след навършване на възрастта, посочена в параграф 1, съдията остава на длъжност до изтичането на необходимия за приключване на производството срок […]“.

[…]

3.   В случай че министърът на правосъдието издаде разрешението, посочено в параграф 1b, съдията може да продължи да заема своята длъжност до навършване на 70‑годишна възраст. […]“.

20

Съгласно текста на член 91 от Закона за общите съдилища:

„1.   Размерът на възнаграждението на съдиите, заемащи равностойни съдебни длъжности, се определя в зависимост от продължителността на прослуженото време или изпълняваните функции:

[…]

1c.   Основното годишно възнаграждение на съдиите се определя на база средното възнаграждение за второто тримесечие на предходната година, обнародвано в Държавен вестник на Република Полша (Monitor Polski) […]

[…]

2.   Основното възнаграждение на съдиите се определя по класове, като размерът му за всеки клас се изчислява чрез прилагането на коефициенти върху посочената в параграф 1c основа за формирането на основното възнаграждение. Класовете на основното възнаграждение за отделните съдебни длъжности и коефициентите, използвани за определяне на размера на основното възнаграждение на съдиите в отделните класове, са посочени в приложението към този закон. […]

[…]

7.   Освен това възнаграждението на съдиите варира в зависимост от надбавката за прослужено време, която, считано от шестата година прослужено време, възлиза на 5 % от основното възнаграждение и се увеличава с 1 % всяка година, докато не достигне 20 % от основното възнаграждение.

[…]“.

21

Член 91а от Закона за общите съдилища гласи:

„1.   При встъпването си в длъжност съдия в [Sąd Rejonowy (районен съд, Полша)] получава основно възнаграждение, съответстващо на първия клас. При встъпването си в длъжност съдия в [Sąd Okręgowy (окръжен съд, Полша)] получава основно възнаграждение, съответстващо на четвъртия клас; ако вече е получавал на по-ниска длъжност възнаграждение, съответстващо на четвъртия или петия клас, неговото основно възнаграждение отговаря съответно на петия или шестия клас. При встъпването си в длъжност съдия в [Sąd Apelacyjny (апелативен съд, Полша)] получава основно възнаграждение, съответстващо на седмия клас; ако вече е получавал на по-ниска длъжност възнаграждение, съответстващо на седмия или осмия клас, неговото основно възнаграждение отговаря съответно на осмия или деветия клас. […]

[…]

3.   Основното възнаграждение за съдия се определя съгласно следващия най-висок клас след придобиване на петгодишен трудов стаж на дадена съдебна длъжност.

4.   Периодът на заемане на длъжността помощник-съдия се добавя към този на заемане на длъжността районен съдия.

[…]“.

22

С член 13, параграф 1 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. се изменя член 100, параграф 1 от Закона за общите съдилища и се въвеждат в същия член нови параграфи 4а и 4b. След тези изменения посоченият член 100 гласи:

„1.   Съдия, който е пенсиониран вследствие на промени в организацията на съдилищата или промени в границите на съдебните райони, има право, докато навърши 60 години за жените и 65 години за мъжете, на пенсия в размера на получаваното възнаграждение на последно заеманата длъжност.

2.   Съдия, който се е пенсионирал или е бил пенсиониран поради възраст, заболяване или загуба на сила, има право на пенсия в размер на 75 % от основното възнаграждение и надбавката за прослужено време, получавани на последно заеманата длъжност.

3.   Пенсиите, посочени в параграфи 1 и 2, се увеличават в зависимост от промените в размера на основното възнаграждение на действащите съдии.

[…]

4a.   В случаите по параграф 1 пенсионираният съдия получава еднократно плащане при навършване на 60‑годишна възраст за жените и 65‑годишна възраст за мъжете.

4b.   Съдия, който се е завърнал на заемана преди това длъжност или на длъжност, която е равностойна на заемана преди това длъжност съгласно член 71c, параграф 4 или член 74, параграф 1а, в случай че се пенсионира или бъде пенсиониран, има право на еднократно плащане в размер на разликата между размера на плащането, изчислен към деня на пенсиониране, и размера на вече изплатената сума. В случаите по параграф 1 съдията има право да получи плащането при навършване на 60‑годишна възраст за жените и 65‑годишна възраст за мъжете“.

23

Член 127, параграф 1 от Ustawa Prawo o prokuraturze (Закон за прокуратурата) от 28 януари 2016 г. (Dz. U. от 2016 г., заглавие 177) гласи:

„Освен ако не е предвидено друго в този закон, разпоредбите на членове 69—71, […] членове 99—102 […] от Закона [за общите съдилища] се прилагат mutatis mutandis за прокурорите […]“.

24

Според текста на член 124 от Закона за прокуратурата:

„1.   Размерът на възнаграждението на прокурорите, заемащи равностойни длъжности в прокуратурите, се определя в зависимост от продължителността на прослуженото време или изпълняваните функции. […]

2.   Основното възнаграждение на прокурорите се определя по класове, като размерът му за всеки клас се изчислява чрез прилагането на коефициенти върху основата за формирането на основното възнаграждение на прокурорите.

3.   При встъпването си в длъжност прокурорите получават:

[…]

5.   Основното възнаграждение на прокурор се определя съгласно следващия най-висок клас след придобиване на петгодишен трудов стаж на дадена прокурорска длъжност.

6.   Периодът на заемане на длъжността на помощник-прокурор се добавя към този на заемане на длъжността прокурор в [Prokuratura Rejonowa (районна прокуратура)].

[…]

11.   Освен това прокурорите получават надбавка за прослужено време, която, считано от шестата година прослужено време, възлиза на 5 % от основното възнаграждение, получавано понастоящем от заинтересованите лица, и се увеличава с 1 % всяка година, докато достигне 20 % от основното възнаграждение. След 20 години трудов стаж надбавката се изплаща, без да се взема предвид допълнителното прослужено време, и отговаря на 20 % от основното възнаграждение, получавано понастоящем от заинтересованите лица.

[…]“.

25

Член 13, параграф 1 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. изменя някои други разпоредби от Закона за прокуратурата, като въвежда по-конкретно препратки към новата пенсионна възраст за прокурорите, а именно 60 години за жените и 65 години за мъжете.

26

Член 30, параграф 1 от Ustawа o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 23 ноември 2002 г. (Dz. U. от 2002 г., № 240, заглавие 2052, наричан по-нататък „Закон от 2002 г. за Върховния съд“), определя пенсионната възраст за съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) на 70 години. В параграф 2 от същия член 30 обаче се предвижда, че съдиите, които подадат такава молба, могат да се пенсионират след навършване на 67 години.

27

Член 30, параграф 2 от Закона от 2002 г. за Върховния съд е изменен, на първо място, със закона от 16 ноември 2016 г., който намалява на 65 години възрастта, на която може да се подаде такава молба. Още преди това изменение обаче да е влязло в сила, същата разпоредба е изменена отново, с член 13, параграф 2 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. В редакцията си след последното изменение член 30, параграф 2 от Закона от 2002 г. за Върховния съд предвижда:

„Съдиите [в Sąd Najwyższy (Върховен съд)], които подадат такава молба, се пенсионират:

[…]“.

28

Членове 42 и 43 от Закона от 2002 г. за Върховния съд предвиждат:

„Член 42.

[…]

§ 4. Възнаграждението на съдия [от Sąd Najwyższy (Върховен съд)] се изразява в обичаен клас или клас за повишение. Класът за повишение е 115 % от обичайния клас.

§ 5. При встъпване в длъжност съдия [от Sąd Najwyższy (Върховен съд)] получава основно възнаграждение съгласно обичайния клас. След седем години трудов стаж основното възнаграждение на този съдия се увеличава до класа за повишение.

[…]

Член 43. Съдиите [от Sąd Najwyższy (Върховен съд)] имат право на надбавка за прослужено време, повишаваща основното възнаграждение всяка година с 1 %, но не повече от 20 % от това възнаграждение. Периодът, който се взема предвид при определяне на размера на надбавката, включва също така продължителността на трудовия стаж или на трудовото правоотношение, предшестващо назначаването в качеството на съдия [в Sąd Najwyższy (Върховен съд)], както и периода на упражняване на професионална дейност като адвокат, правен съветник или нотариус“.

29

Член 50 от Закона от 2002 г. за Върховния съд има следния текст:

„Пенсионираните съдии [от Sąd Najwyższy (Върховен съд)] имат право на пенсия в размер на 75 % от основното възнаграждение и от надбавката за прослужено време, получавани на последно заеманата длъжност. Тези плащания се индексират в същите срокове и съотношения, както за основното възнаграждение на действащите съдии [от Sąd Najwyższy (Върховен съд)]“.

30

Законът от 2002 г. за Върховния съд е отменен и заменен с Ustawa o Sądzie Najwyższym [Закон за Върховния съд)] от 8 декември 2017 г. (Dz. U. от 2018 г., заглавие 5, наричан по-нататък „Законът от 8 декември 2017 г.“), който влиза в сила на 3 април 2018 г.

31

Като счита, че вследствие на приемането на член 1, параграф 26, букви b) и c) и на член 13, параграфи 1—3 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 157 ДФЕС, както и по член 5, буква а) и по член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54, от една страна, и по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата — от друга страна, на 28 юли 2017 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до тази държава членка. Последната отговаря с писмо от 31 август 2017 г., в което оспорва, че е налице нарушение на правото на Съюза.

32

На 12 септември 2017 г. Комисията приема мотивирано становище, в което заявява, че споменатите в предходната точка национални разпоредби нарушават посочените разпоредби на правото на Съюза. Вследствие на това тази институция приканва Република Полша да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в срок от един месец от получаването му. Тази държава членка отговаря на същото с писмо от 12 октомври 2017 г., в което настоява, че не е налице твърдяното неизпълнение на задължения.

33

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

34

След писмената фаза на производството, в хода на която Република Полша подава писмена защита и след това — писмена дуплика в отговор на писмената реплика, представена от Комисията, на съдебното заседание, проведено на 8 април 2019 г., са изслушани устните становища на страните. Генералният адвокат представя заключението си на 20 юни 2019 г. — дата, на която следователно е приключила устната фаза на производството.

35

С акт, постъпил в секретариата на Съда на 16 септември 2019 г., Република Полша е поискала възобновяване на устната фаза на производството. В подкрепа на това искане тя посочва по същество, че не е съгласна със заключението на генералния адвокат, което почивало по-конкретно, както било видно от „съдържанието и от контекста“ на някои точки от него, както и от аналогични точки, съдържащи се в заключението на генералния адвокат, представено на 11 април 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C‑619/18, EU:C:2019:325), на прочит, който според нея е погрешен, на предходната практика на Съда, и по-конкретно на решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586), прочит, който освен това страните не били разисквали.

36

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност за страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 26 и цитираната съдебна практика).

37

От друга страна, по силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералния адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 27 и цитираната съдебна практика).

38

Независимо от това, Съдът може във всеки момент, след изслушване на генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник, по-специално когато смята, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали (решение от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 28 и цитираната съдебна практика).

39

В конкретния случай обаче Съдът счита, след изслушване на генералния адвокат, че разполага, след края на писмената фаза на производството и след проведеното пред него съдебно заседание, с всички необходими елементи, за да се произнесе. Той отбелязва впрочем, че делото не трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали.

40

При тези условия не следва да се разпорежда възобновяване на устната фаза на производството.

41

В своята писмена дуплика и в хода на съдебното заседание Република Полша изтъква, че предметът на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения е отпаднал занапред вследствие на влизането в сила, на 23 май 2018 г., на Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz ustawy o Sądzie Najwyższym (Закон за изменение на [Закона за общите съдилища], на Закона за Националния съдебен съвет, както и на [Закона от 8 декември 2017 г.]) от 12 април 2018 г. (Dz. U. от 2018 г., заглавие 848, наричан по-нататък „Законът от 12 април 2018 г.“).

42

Що се отнася до първото оплакване, изведено от нарушение на член 157 ДФЕС, както и на член 5, буква а) и на член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54, член 1, точка 4 от Закона от 12 април 2018 г. всъщност изменя разпоредбите на член 13, точки 1 и 3 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г., като отменя разликите между мъжете и жените във връзка с пенсионната възраст на съдиите от полските общи съдилища, както и полските прокурори, което Комисията оспорва. Колкото до разпоредбите относно пенсионната възраст на съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд), те междувременно са заменени от тези, съдържащи се в Закона от 8 декември 2017 г.

43

Що се отнася до второто оплакване, изведено от нарушение на разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, измененията, направени в член 13, параграф 1 и в член 1, параграф 26, букви b) и c) от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. с член 1, параграф 4 от Закона за изменение от 12 април 2018 г., имали за последица това, че член 69, параграф 1b от Закона за общите съдилища предвижда, че занапред Националният съдебен съвет (Полша), а не министърът на правосъдието има правомощието да разрешава продължаването на изпълнението на функциите на съдия от полските общи съдилища след навършване на 65‑годишна възраст. По силата на посочените изменения Националният съдебен съвет освен това трябвало да взема своите решения в това отношение при отчитане на критерии, различни от прилаганите до този момент за решенията на министъра на правосъдието.

44

По време на съдебното заседание Комисията от своя страна посочва, че поддържа иска си.

45

В това отношение, дори без да е необходимо да се разглежда дали законодателните изменения, на които се позовава Република Полша, могат да преустановят изцяло или частично твърдяното неизпълнение на задължения или не, е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, и че последващи промени не се вземат предвид от Съда (решение от 6 ноември 2012 г., Комисия/Унгария, C‑286/12, EU:C:2012:687, т. 41 и цитираната съдебна практика).

46

В случая е безспорно, че към датата на изтичане на дадения от Комисията в мотивираното становище срок националните разпоредби, които Комисията оспорва в иска си по настоящото дело, все още са били в сила. Поради това Съдът следва да се произнесе по посочения иск.

47

С първото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че различията, установени в член 13, параграфи 1—3 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г. между жените и мъжете, що се отнася, от една страна, до пенсионната възраст за съдиите от полските общи съдилища и за полските прокурори, и от друга страна, до възрастта, от която е възможно ранно пенсиониране за съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд), а именно и в двата случая 60 години за жените и 65 години за мъжете, представляват основана на пола дискриминация, която член 157 ДФЕС, както и член 5, буква а) и член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54 забраняват.

48

Според Комисията пенсионните схеми, приложими към тези три категории магистрати, се числят към понятието „заплащане“ по смисъла на член 157 ДФЕС и са в обхвата на Директива 2006/54, при положение че изпълняват трите критерия, установени от практиката на Съда, а именно предвидената от тези схеми пенсия да засяга само конкретна категория работници, тя да зависи пряко от прослуженото време и нейният размер да се изчислява въз основа на последното трудово възнаграждение.

49

Действително, на първо място, всяка от посочените схеми засягала конкретна категория работници. На второ място, размерът на пенсията на заинтересованите лица се изчислявал въз основа на възнаграждението, получавано за последно заеманата длъжност, тъй като той бил определен на 75 % от посоченото възнаграждение. На трето място, тази пенсия зависела пряко от прослуженото време, щом като от приложимите национални разпоредби било видно, че броят години трудов стаж представлява решаващият фактор за изчисляването на всеки от двата компонента на същото възнаграждение, а именно основната заплата, от една страна, и надбавката за прослужено време — от друга.

50

Както член 157 ДФЕС, така и член 5, буква а) и член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54 обаче не допускали определянето на различни условия за възраст в зависимост от пола за отпускането на такива пенсии.

51

Комисията впрочем е на мнение, че спорните различия не представляват мерки за позитивно действие, разрешени от разпоредбите на член 157, параграф 4 ДФЕС и член 3 от Директива 2006/54.

52

Република Полша от своя страна поддържа като главно твърдение, че разглежданите пенсионни схеми не попадат в приложното поле нито на член 157 ДФЕС, нито на Директива 2006/54, а на Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192), член 7, параграф 1, буква а) от която предвиждал възможността за държавите членки да изключат от приложното поле на последната директива въпроса за определянето на пенсионната възраст с отпускане на пенсия. Всъщност тези схеми не отговаряли на един от трите критерия, посочени в точка 48 от настоящото решение, а именно разглежданата пенсия да зависи пряко от прослуженото време.

53

Фактът, че надбавката за прослужено време е ограничена до 20 % от основното възнаграждение и че такъв таван се достига след 20 години трудов стаж, означавал всъщност, че прослуженото време има едва второстепенно значение за изчисляването на размера на пенсията.

54

Колкото до основната заплата, предвид факта, че при встъпването си в длъжност в Sąd Rejonowy (районен съд) или в Prokuratura Rejonowa (районна прокуратура) съдията или прокурорът получава възнаграждение, определено в обичайния клас, и се ползва от основна заплата в следващия най-висок клас след пет години служба на такава длъжност, всеки съдия или прокурор би се ползвал от петия клас за повишение, т.е. най-високия, след 20 години трудов стаж. Придобиването на класове за повишение поради преминаването на по-висока длъжност от своя страна зависело от индивидуалните повишения на съответните магистрати и следователно не било пряко свързано с прослуженото време.

55

Така по силата на приложимите национални разпоредби всички съдии или прокурори, мъже или жени, включително тези, които преди това са упражнявали други професионални дейности, които дават достъп до длъжността на съдия или прокурор, се ползвали от максималната надбавка за прослужено време и от максималния размер на основната заплата за повишение доста преди да достигнат пенсионна възраст. Последицата от това била, че различието в пенсионната възраст за мъжете и за жените, въведено със Закона за изменение от 12 юли 2017 г., нямало никакво въздействие върху размера на пенсията за осигурителен стаж, която получават тези магистрати, включително при ранно пенсиониране, като последното всъщност е обусловено от доказването на поне 25 години професионална кариера.

56

Накрая, Република Полша посочва, че към момента, в който оспорените от Комисията разпоредби все още са били в сила, са съществували преходни разпоредби, а именно предвидените в член 26, параграфи 1 и 2 от Закона от 16 ноември 2016 г., в приложение на които всички магистрати, както жени, така и мъже, посочени в Закона за изменение от 12 юли 2017 г. и навършили 60 години за жените и 65 години за мъжете не по-късно от 30 април 2018 г., са могли да се ползват от пенсионната възраст, така както е била определена по-рано, еднаква за мъжете и за жените, само с подаване на декларация в законоустановените срокове и без да се изисква разрешение от страна на който и да било орган.

57

При условията на евентуалност Република Полша твърди, че оспорените национални разпоредби представляват „мерки за позитивно действие, разрешени“ съгласно член 157, параграф 4 ДФЕС и член 3 от Директива 2006/54. Всъщност поради особената им социална роля, свързана с майчинството и с отглеждането на деца, жените по-трудно се отдавали по непрекъснат начин на професионална кариера, така че те се ползвали по-рядко от професионални повишения, отколкото мъжете. Публичният интерес обаче изисквал условията, поставени с оглед на тези повишения, да остават високи и еднакви, което би направило невъзможно приемането на специфични мерки за нюансиране, с цел да се даде отговор на така срещаните от жените затруднения за развитие на кариерата им. При това положение възможността за ранно пенсиониране представлявала косвена компенсация за обичайно претърпяваните по този начин от тях неудобства.

58

На първо място, трябва да се припомни, че според член 157, параграф 1 ДФЕС всяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност. Съгласно член 157, параграф 2, първа алинея ДФЕС под „заплащане“ се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд.

59

За да се прецени дали дадена пенсия за осигурителен стаж попада в приложното поле на член 157 ДФЕС, определящо значение може да има само критерият, изведен от констатацията, че работникът получава пенсия на основание трудовото правоотношение, което го е свързвало с бившия му работодател, тоест критерият за положен труд, изведен от самия текст на посочения член (решение от 15 януари 2019 г., E.B., C‑258/17, EU:C:2019:17, т. 45 и цитираната съдебна практика). Плащанията въз основа на пенсионна схема, която по същество зависи от някогашната работа на заинтересованото лице, са част от заплащането, което получава това лице, и попадат в приложното поле на посочената разпоредба (решение от 26 март 2009 г., Комисия/Гърция, C‑559/07, непубликувано, EU:C:2009:198, т. 42 и цитираната съдебна практика).

60

Съгласно постоянната съдебна практика в приложното поле на член 157 ДФЕС попада в частност пенсията, която се отнася само до конкретна категория работници, която зависи пряко от прослуженото време и чийто размер се изчислява въз основа на последната заплата (решение от 15 януари 2019 г., E.B., C‑258/17, EU:C:2019:17, т. 46 и цитираната съдебна практика).

61

В конкретния случай съдиите от полските общи съдилища, съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд) и полските прокурори, за които се прилагат разглежданите три пенсионни схеми, трябва да се считат за конкретни категории работници по смисъла на припомнената в предходната точка съдебна практика. В това отношение действително от постоянната съдебна практика произтича, че държавните служители, за които са прилага пенсионна схема, се различават от работниците, групирани в предприятие или група от предприятия, в даден икономически бранш или професионален сектор, или група професионални сектори, само по специфичните характеристики, които регламентират тяхното трудово правоотношение с държавата, с други общности или публичноправни работодатели (решения от 29 ноември 2001 г., Griesmar, C‑366/99, EU:C:2001:648, т. 31 и цитираната съдебна практика и от 26 март 2009 г., Комисия/Гърция, C‑559/07, непубликувано, EU:C:2009:198, т. 52 и цитираната съдебна практика).

62

По-нататък, в конкретния случай е безспорно и че размерът на пенсията за осигурителен стаж, изплащана на всяка от разглежданите три категории магистрати, се изчислява въз основа на последната заплата на заинтересованите лица. Действително, от член 100, параграф 2 от Закона за общите съдилища, от член 127, параграф 1 от Закона за прокуратурата, който препраща към посочения член 100, и от член 50 от Закона от 2002 г. за Върховния съд произтича, че размерът на пенсията, изплащана на тези магистрати, е определен на 75 % от основното възнаграждение и от надбавката за прослужено време, получавани на последно заеманата от тях длъжност.

63

Що се отнася до това дали тези пенсии са в пряка зависимост от прослуженото от заинтересованите лица време, трябва да се констатира, от една страна, че от разпоредбите на член 91, параграф 1 и на член 91a, параграф 3 от Закона за общите съдилища, от член 124, параграфи 1 и 5 от Закона за прокуратурата и от член 42, параграфи 4 и 5 от Закона от 2002 г. за Върховния съд е видно, че размерът на основното възнаграждение, който е един от двата компонента на последното възнаграждение, към който се прилага ставка от 75 % за целта на изчисляването на размера на пенсията, получавано от тези отделни категории магистрати, се променя по-конкретно в зависимост от продължителността на прослуженото от съответните магистрати време.

64

От друга страна, и що се отнася до другия компонент на последното възнаграждение, а именно надбавката за прослужено време, от член 91, параграф 7 от Закона за общите съдилища, от член 124, параграф 11 от Закона за прокуратурата и от член 43 от Закона от 2002 г. за Върховния съд е видно, че броят прослужени години се включва при изчисляването на тази надбавка, тъй като тя възлиза на 5 % от основното възнаграждение след пет години служба и след това се увеличава с 1 пункт за всяка година служба в продължение на петнадесет години.

65

По-нататък, както отбелязва Комисията, надбавката за прослужено време, тъй като самата тя представлява процент от размера на това основно възнаграждение, който се развива в зависимост от продължителността на прослуженото от съответните магистрати време, е и на това основание функция от трудовия стаж на заинтересованите лица.

66

При тези условия различните обстоятелства, на които се позовава Република Полша, споменати в точки 53—55 от настоящото решение, са напълно ирелевантни, за да се определи дали пенсиите, изплатени на основание разглежданите пенсионни схеми, попадат в обхвата на понятието „заплащане“ по смисъла на член 157 ДФЕС.

67

Всъщност тези обстоятелства не засягат нито факта, че както е видно от констатациите в точки 63—65 от настоящото решение, прослуженото от заинтересованите лица време играе в случая определяща роля в изчисляването на размера на тяхната пенсия, нито обстоятелството, че пенсиите, изплатени на основание разглежданите пенсионни схеми, са по същество функция от длъжността, заемана от заинтересованите лица, което по силата на постоянната съдебна практика, припомнена в точка 59 от настоящото решение, съставлява определящият критерий за квалифициране като „заплащане“ по смисъла на член 157 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 28 септември 1994 г., Beune, C‑7/93, EU:C:1994:350, т. 5 и 46, от 29 ноември 2001 г., Griesmar, C‑366/99, EU:C:2001:648, т. 33—35 и от 12 септември 2002 г., Niemi, C‑351/00, EU:C:2002:480, т. 45 и 55).

68

В това отношение следва да се уточни освен това, че както изтъква Комисията, тази връзка между пенсията и заеманата от заинтересованите лица длъжност се засилва още повече от факта, че от член 100, параграф 3 от Закона за общите съдилища, от член 127, параграф 1 от Закона за прокуратурата, който препраща към посочения член 100, и от член 50 от Закона от 2002 г. за Върховния съд следва, че съответните пенсии са предмет на преизчисления, които от своя страна зависят от развитието на възнаграждението на действащите магистрати.

69

От всичко изложено по-горе следва, че пенсиите, изплащани по силата на схеми като установените със Закона за общите съдилища, Закона за прокуратурата и Закона от 2002 г. за Върховния съд, попадат в обхвата на понятието „заплащане“ по смисъла на член 157 ДФЕС.

70

Що се отнася до Директива 2006/54, и по-специално член 5, буква а) и член 9, параграф 1, буква е) от нея, за които Комисията също твърди, че са нарушени, следва да се отбележи, че и двете разпоредби се намират в дял II, глава 2 от посочената директива, която глава, видно от заглавието ѝ, съдържа разпоредби относно равното третиране в професионалните социалноосигурителни схеми.

71

В член 7 от Директива 2006/54, който определя материалния обхват на посочената глава 2, се уточнява в параграф 2, че тази глава се прилага по-конкретно по отношение на пенсионни схеми за конкретни категории работници, като например държавни служители, ако обезщетенията, изплащани по схемата се плащат в резултат на трудовото правоотношение с публичния работодател.

72

В това отношение от съображение 14 от Директива 2006/54 следва, че волята на законодателя на Съюза е била да отбележи, че в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 60 от настоящото решение, пенсионна схема за държавни служители попада в приложното поле на принципа за равно заплащане, прогласен в член 157 ДФЕС, ако платимите по силата на тази схема обезщетения се изплащат на работника поради неговото трудово правоотношение с публичния работодател, тъй като това условие е изпълнено, ако посочената пенсионна схема засяга конкретна категория работници и обезщетенията са в пряка зависимост от прослуженото време и са изчислени въз основа на последната заплата на длъжностното лице.

73

От точки 61—69 от настоящото решение обаче е видно, че трите пенсионни схеми, за които се отнася настоящият иск, отговарят на посочените условия, така че попадат в материалното приложно поле на дял II, глава 2 от Директива 2006/54 и следователно — на разпоредбите на членове 5 и 9 от нея.

74

На второ място, следва да се припомни, че както следва от постоянната съдебна практика, член 157 ДФЕС забранява всякаква дискриминация между мъжете и жените работници, независимо от механизма, който определя това неравенство. Според същата съдебна практика определянето на различно условие за възраст в зависимост от пола за придобиването на пенсия, представляваща заплащане по смисъла на член 157 ДФЕС, противоречи на тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 17 май 1990 г., Barber, C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 32, от 12 септември 2002 г., Niemi, C‑351/00, EU:C:2002:480, т. 53, както и от 13 ноември 2008 г., Комисия/Италия, C‑46/07, непубликувано, EU:C:2008:618, т. 55).

75

Що се отнася до член 5, буква a) от Директива 2006/54, той гласи, че не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социалноосигурителни схеми, по-специално по отношение на обхвата на такива схеми и условията за достъп до тях.

76

От своя страна член 9, параграф 1 от тази директива посочва определен брой разпоредби, които, когато се основават на пола, пряко или непряко, следва да се класират сред разпоредбите, които противоречат на принципа на равно третиране. Такъв е по-конкретно случаят, както е видно от буква е) от посочената разпоредба, на разпоредбите, които се основават на пола, за да наложат различни пенсионни възрасти. По този начин законодателят на Съюза е решил, че правилата в областта на професионалните социалноосигурителни схеми, на които се позовава посочената разпоредба, противоречат на принципа на равно третиране, прогласен в Директива 2006/54 (решение от 3 септември 2014 г., X, C‑318/13, EU:C:2014:2133, т. 48).

77

В конкретния случай обаче е безспорно, че разпоредбите на член 13, точки 1—3 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г., доколкото определят пенсионната възраст за магистратите от общите съдилища и от прокуратурата, съответно на 60 години за жените и 65 години за мъжете, и в частта им, с която се разрешава евентуално ранно пенсиониране на съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд) след навършване на 65‑годишна възраст за мъжете и 60‑годишна възраст за жените, се основават на пола, за да наложат различни пенсионни възрасти.

78

По този начин посочените разпоредби въвеждат в съответните пенсионни схеми пряко дискриминационни условия, основани на пола, по-специално що се отнася до момента, в който заинтересованите лица могат да се ползват от ефективен достъп до предвидените в тези схеми предимства, така че те нарушават както член 157 ДФЕС, така и член 5, параграф 1 от Директива 2006/54, и в частност буква а) от него във връзка с член 9, параграф 1, буква е) от същата директива.

79

На трето място, що се отнася до довода на Република Полша, че определянето, за пенсиониране, на такива различни условия за възраст в зависимост от пола е оправдано от целта за премахване на дискриминацията в ущърб на жените, от постоянната съдебна практика произтича, че той не може да се възприеме.

80

Макар член 157, параграф 4 ДФЕС да разрешава на държавите членки, за да се осигури на практика пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот, да запазят или да приемат мерки, предвиждащи специфични придобивки за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера, от това не може да се направи извод, че тази разпоредба позволява определянето на такива различни условия за възраст в зависимост от пола. Всъщност националните мерки, обхванати от посочената разпоредба, трябва при всички случаи да допринесат за това жените да водят професионалния си живот на равна основа с мъжете (вж. в този смисъл решения от 29 ноември 2001 г., Griesmar, C‑366/99, EU:C:2001:648, т. 64 и от 13 ноември 2008 г., Комисия/Италия, C‑46/07, непубликувано, EU:C:2008:618, т. 57).

81

Същевременно определянето, за пенсиониране, на различно условие за възраст в зависимост от пола, не е от естество да компенсира неизгодите, на които са изложени кариерите на държавните служители от женски пол, подпомагайки тези жени в техния професионален живот и решавайки проблемите, които те могат да срещнат в хода на професионалната си кариера (решение от 13 ноември 2008 г., Комисия/Италия, C‑46/07, непубликувано, EU:C:2008:618, т. 58).

82

Поради изложените в предходните две точки съображения такава мярка не може да бъде разрешена и на основание член 3 от Директива 2006/54. Всъщност, както произтича от самия текст на тази разпоредба и от съображение 22 от същата директива, мерките, към които препраща посочената разпоредба, са само тези, които самият член 157, параграф 4 ДФЕС разрешава.

83

На четвърто място, що се отнася до преходните мерки, които Република Полша посочва в писмената си дуплика и в хода на съдебното заседание, достатъчно е да се отбележи, че във всеки случай и по признание на самата държава членка посочените мерки могат да се ползват само от магистрати от женски пол, навършили 60 години преди 30 април 2018 г. Така от гореизложеното следва, че към датата, релевантна за преценката на основателността на настоящия иск, а именно, както бе припомнено в точки 45 и 46 от настоящото решение, тази, на която е изтекъл определеният в мотивираното становище срок, основаната на пола дискриминация, критикувана от Комисията, е била налице.

84

С оглед на изложените по-горе съображения първото твърдение за нарушение на Комисията, изведено от нарушение на член 157 ДФЕС, както и на член 5, буква а) и на член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54, трябва да бъде уважено.

85

По време на съдебното заседание Комисията уточнява, че по същество с второто си твърдение за нарушение претендира да бъде установено нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Според Комисията понятието за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС действително трябва да се тълкува, като се вземе предвид съдържанието на член 47 от Хартата, и по-специално на заложените в тази разпоредба гаранции, присъщи на правото на ефективна съдебна защита, от което следва, че първата от споменатите разпоредби изисква да се гарантира опазването на независимостта на органи като полските общи съдилища, на които е възложена задачата да тълкуват и прилагат правото на Съюза.

86

Ето защо, за да се произнесе по това твърдение за нарушение, Съдът трябва да провери дали Република Полша е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

87

Като се позовава по-специално на решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117), Комисията твърди, че за да изпълнят задължението за установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, предвидено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, Република Полша трябва по-специално да гарантира, че националните органи, които — както полските общи съдилища — могат да се произнасят по въпроси, отнасящи се до прилагането или тълкуването на това право, трябва да отговарят на изискването за независимост на съдиите, като последното спада към същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес, както е видно по-специално от член 47, втора алинея от Хартата.

88

Според Комисията обаче, като е намалила с член 13, параграф 1 от Закона за изменение от 12 юли 2017 г., пенсионната възраст, приложима за съдиите в полските общи съдилища, на 65 години за мъжете и на 60 години за жените, като същевременно е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да разрешава или не удължаване на периода на активно упражняване на съдийските им функции до 70‑годишна възраст, по силата на член 1, параграф 26, букви b) и c) от посочения закон, Република Полша е нарушила посоченото в предходната точка задължение.

89

В това отношение Комисията изтъква, че критериите, въз основа на които министърът на правосъдието взема решението си, са с твърде неясен характер и че, по-нататък, спорните разпоредби не го задължават нито да разреши продължаването на изпълнението на функциите на съответния съдия въз основа на посочените критерии, нито да мотивира решението си в зависимост от тях, тъй като освен това посоченото решение не подлежи на съдебен контрол. Посочените разпоредби не уточнявали и в какъв срок или за колко време трябва да бъде взето това решение на министъра на правосъдието и дали може или съответно трябва то да бъде подновено.

90

Според Комисията, предвид правото на преценка, предоставено на министъра на правосъдието, перспективата да трябва да се обърне към него, за да поиска такова удължаване на изпълнението на съдийските функции и, след като е подадена подобна молба, необходимостта да чака решението на министъра за неуточнен период от време, можели да окажат натиск върху въпросния съдия, който да го накара да се съобрази с евентуалните желания на изпълнителната власт по отношение на делата, с които е сезиран, включително когато трябва да тълкува и прилага разпоредбите на правото на Съюза. Така спорните разпоредби накърнявали личната и функционалната независимост на действащите магистрати.

91

Комисията счита, че същите разпоредби накърняват и несменяемостта на съответните магистрати. В това отношение Комисията подчертава, че нейното твърдение за нарушение не засяга мярката за намаляване на пенсионната възраст за магистратите като такава, а факта, че в конкретния случай това намаляване е било съпътствано с предоставянето на такова право на преценка на министъра на правосъдието. Според Комисията магистратите трябва наистина да бъдат защитени срещу всяко решение, което произволно ги лишава от правото да продължат да изпълняват съдийските си функции, не само при формално загубване на статута им, произтичащо например от освобождаване от длъжност, но и когато става въпрос за това дали да се удължи или не това изпълнение, след като са навършили пенсионна възраст и при положение че самите те желаят да продължат да изпълняват тези функции и че здравословното им състояние позволява това.

92

В този контекст Комисията изтъква, че доводът на Република Полша, че спорните разпоредби имали за цел да уеднаквят пенсионната възраст за съдиите от полските общи съдилища с общата пенсионна възраст, приложима за работниците, е неоснователен, тъй като никакви съображения не оправдават нарушаването на принципа на независимост на съдиите. При всички положения, за разлика от оспорения режим, приложим за съдиите в общите съдилища, общият режим на пенсиониране пораждал не автоматично пенсиониране на работниците, а само право, но не и задължение за същите да преустановят дейността си. Освен това от бялата книга от 8 март 2018 г., издадена от полското правителство и посветена на реформата на полските съдилища, е видно, че целта на намаляването на пенсионната възраст за магистратите била по-конкретно да отстрани някои категории магистрати.

93

Република Полша изтъква на първо място, че национални правила като тези, които Комисията оспорва в иска си, са свързани с организацията и доброто функциониране на националното правосъдие, които не попадат в обхвата на правото на Съюза или на нейната компетентност, а са от изключителната компетентност и процесуалната автономия на държавите членки. Затова такива национални правила не могат да бъдат контролирани с оглед на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата, без да разширяват прекомерно обхвата на посочените разпоредби от правото на Съюза, които всъщност са приложими само в положения, регламентирани от това право.

94

В конкретния случай по-специално не било налице положение на прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Впрочем от член 6, параграф 1 ДЕС, както и от член 51, параграф 2 от Хартата следвало, че тя не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза и не създава никакви нови компетенции или задачи за същия. От своя страна член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС прогласява само общо задължение за вземане на необходимите мерки за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, без да предоставя на последния компетентност за приемане на органични правила относно съдебната власт, и по-специално тези, отнасящи се до пенсионната възраст за магистратите, които правила нямат реални връзки с правото на Съюза.

95

На второ място, Република Полша оспорва всяко накърняване на несменяемостта на съдиите, тъй като последната засягала само действащите магистрати и спорната национална правна уредба от своя страна се отнасяла за съдии, които вече са навършили законоустановената пенсионна възраст. След пенсионирането си съдиите запазвали статута си на магистрат и придобивали право на пенсия за осигурителен стаж, много по-висока от пенсионните обезщетения, предвидени по общата социалноосигурителна схема. В конкретния случай впрочем изравняването на възрастта за пенсиониране на съдиите с тази по общата пенсионноосигурителна схема, приложима за работниците, не можело да се счита за произволно или необосновано.

96

На трето място, от законоустановените критерии, въз основа на които министърът на правосъдието следва да вземе решението си относно евентуалното удължаване на изпълнението на функциите на съдия след навършване на нормалната пенсионна възраст, следвало, че отказът на удължаване е допустим само когато е обоснован с ниска работна натовареност на съответния съдия в съда, в който е на длъжност, и с необходимостта да се пренасочи тази длъжност към друг съд с по-висока работна натовареност. Такава мярка била легитимна по-специално предвид невъзможността съдиите да се преместват в друг съд без тяхно съгласие, освен при изключителни обстоятелства.

97

Във всеки случай опасението, че действащите съдии могат да се изкушат, в период от шест до дванадесет месеца, да се произнасят в полза на изпълнителната власт поради несигурността във връзка с решението, което ще бъде взето по евентуалното удължаване на изпълнението на функциите им, било лишено от основание. Всъщност било погрешно да се смята, че след като е правораздавал в продължение на много години, един съдия може да чувства натиск, свързан с евентуалното неудължаване на изпълнението на функциите му за още няколко допълнителни години. Впрочем гаранцията за независимост на съдиите не предполагала непременно абсолютна липса на отношения между изпълнителната и съдебната власт. Така продължаването на мандата на съдия в Съда на Европейския съюз също зависело от преценката на правителството на държавата членка за заинтересованото лице.

98

В самото начало следва да се припомни, че член 19 ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от посоченото право (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 47).

99

Във връзка с това и както е предвидено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в посочените области (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 34 и цитираната съдебна практика, както и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 48).

100

Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, всъщност представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 35 и цитираната съдебна практика, както и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 49).

101

Що се отнася до материалното приложно поле на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да се припомни, че тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 29, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 50).

102

От друга страна, макар, както припомня Република Полша, организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 40 и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 52 и цитираната съдебна практика).

103

В това отношение по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира по-конкретно че органите, които, като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза, са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза и следователно биха могли да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 55 и цитираната съдебна практика).

104

В случая е безспорно, че полските общи съдилища могат в това качество да се произнасят по въпроси относно прилагането или тълкуването на правото на Съюза и че в качеството си на юрисдикции по смисъла на това право са част от полската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така че тези съдилища трябва да отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита.

105

За да се гарантира, че тези общи съдилища са в състояние да осигурят такава защита, запазването на независимостта на посочените органи е от първостепенно значение, което се потвърждава от член 47, втора алинея от Хартата, съгласно който достъпът до „независим“ съд е едно от изискванията, свързани с основното право на ефективни правни средства за защита (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 53 и цитираната съдебна практика, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 57).

106

Това изискване за независимост на съдилищата, присъщо за правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на основното право на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гарант за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 48 и 63 и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 58).

107

Предвид гореизложеното националните разпоредби, посочени във второто твърдение за нарушение, формулирано от Комисията в иска ѝ, могат да бъдат предмет на контрол за спазване на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и следователно трябва да се провери дали, както тази институция поддържа, Република Полша е нарушила тази разпоредба.

108

Следва да се припомни, че изискването за независимост на съдилищата, чието спазване — по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — държавите членки трябва гарантират по отношение на националните съдилища, които, както полските общи съдилища, трябва да се произнасят по въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на правото на Съюза, има два аспекта (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 71).

109

Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и да било, и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решения и да повлияят на техните решения (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 44 и цитираната съдебна практика, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 72).

110

Вторият аспект, който е вътрешен, от своя страна се свързва с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 65 и цитираната съдебна практика, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 73).

111

Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за въздържане, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които да позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на органа на външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 66 и цитираната съдебна практика, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 74).

112

Както произтича също от постоянната съдебна практика, тази абсолютно необходима свобода на съдиите от всякаква външна намеса или натиск изисква установяването на някои гаранции, като несменяемостта, чието предназначение е да защитят лицата, изпълняващи правораздавателна функция (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 64 и цитираната съдебна практика, и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 75).

113

Принципът на несменяемост изисква по-специално съдиите да могат да останат на служба, докато не достигнат задължителната пенсионна възраст или до края на техния мандат, когато той е за определен срок. Без да е абсолютен по своя характер, този принцип може да се дерогира само по легитимни и императивни съображения и при спазване на принципа на пропорционалност. Ето защо е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от длъжност, ако не са в състояние да продължат да изпълняват функциите си поради неспособност или сериозно нарушение на задълженията си и при спазване на съответните процедури (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 76).

114

Във връзка с последното, от практиката на Съда следва по-конкретно че изискването за независимост налага правилата относно дисциплинарния режим, а следователно и евентуалното освобождаването от длъжност на лицата, натоварени с правораздавателни функции, да включват необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения. Така въвеждането на правила, които определят по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на процедура, гарантираща изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 67 и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 77).

115

Предвид кардиналното значение на принципа на несменяемост, изключение от същия е допустимо само ако е оправдано от легитимна цел и е пропорционално с оглед на постигането ѝ, както и при условие че не поражда основателни съмнения в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на съответните съдилища на външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 79).

116

В настоящия случай, както уточнява Комисията в писмените си изявления и в съдебно заседание, с второто си твърдение за нарушение тя няма за цел да критикува мярката за намаляване на пенсионната възраст за съдиите от полските общи съдилища като такава. Това твърдение за нарушение всъщност засяга главно придружаващия тази мярка механизъм, по силата на който министърът на правосъдието е оправомощен да разрешава продължаването на изпълнението на активните правораздавателни функции на съдиите от посочените съдилища след навършване на намалената по този начин пенсионна възраст. Според Комисията с оглед на характеристиките му този механизъм накърнявал независимостта на съответните съдии, тъй като не позволява да се гарантира, че те изпълняват длъжността си напълно самостоятелно и защитени срещу външна намеса или натиск. Освен това съчетаването на посочената мярка и описания механизъм накърнявало несменяемостта на заинтересованите лица.

117

В това отношение трябва да се отбележи най-напред че критикуваният от Комисията механизъм е свързан не с процеса на назначаване на кандидати за упражняване на правораздавателни функции, а с възможността действащи съдии, които следователно се ползват от гаранциите, присъщи на упражняването на тези функции, да продължат да ги изпълняват и след навършване на нормалната пенсионна възраст, и че при това положение въпросният механизъм се отнася до условията за протичане и прекратяване на тяхната кариера (вж. по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 109).

118

Впрочем, макар единствено държавите членки да могат да решават дали да разрешат или не такова удължаване на изпълнението на съдийски функции след навършване на нормалната пенсионна възраст, те остават длъжни, когато са избрали такъв механизъм, да гарантират, че условията и процедурата за подобно удължаване не нарушават принципа на независимост на съдиите (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 110).

119

Що се отнася до припомнената в точки 109—111 от настоящото решение необходимост да се гарантира, че съдебните инстанции могат да упражняват напълно самостоятелно функциите си при спазване на обективността и при липсата на всякакъв интерес при разрешаването на спора, защитени от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на техните членове при вземането на решения и да влияят на техните решения, несъмнено трябва да се отбележи, че обстоятелството, че орган като министъра на правосъдието е овластен да реши дали да разреши или не евентуално удължаване на изпълнението на съдийски функции след навършване на нормалната пенсионна възраст, само по себе си не е достатъчно, за да се направи изводът, че е налице нарушение на принципа на независимост на съдиите. Трябва да се гарантира обаче, че материалноправните и процесуалноправните условия за приемане на такива решения не могат да породят основателни съмнения в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на съдиите на външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси (вж. по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 111).

120

За тази цел е необходимо по-специално посочените условия и процедури да бъдат замислени по такъв начин, че съдиите да са защитени от евентуалното изкушение да се поддадат на външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост. Така тези условия и процедури трябва по-конкретно да изключват не само прякото влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочат решенията на съответните съдии (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 112 и цитираната съдебна практика).

121

В случая обаче условията и процедурите, на които оспорените национални разпоредби подчиняват евентуалното продължаване на изпълнението на функциите на съдия в полските общи съдилища след навършването на новата пенсионна възраст, не отговарят на тези условия.

122

Най-напред трябва да се отбележи, че член 69, параграф 1b от Закона за общите съдилища предвижда, че министърът на правосъдието може да разреши или не такова продължаване в зависимост от определени критерии. Тези критерии обаче са твърде общи и непроверими и впрочем, както признава Република Полша в хода на съдебното заседание, решението на министъра не трябва да бъде мотивирано, по-конкретно с оглед на същите. Освен това такова решение не подлежи на съдебен контрол (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 114).

123

По-нататък, трябва да се припомни, че по силата на член 69, параграф 1 от Закона за общите съдилища молбата за удължаване на изпълнението на правораздавателните функции трябва да се подаде от заинтересованите магистрати най-рано дванадесет месеца и най-късно шест месеца преди да навършат нормалната пенсионна възраст. Впрочем, както отбелязва Комисията в писмените си изявления и в съдебното заседание, без това да е оспорено от Република Полша, посочената разпоредба не определя на министъра на правосъдието срок, в който той трябва да вземе решението си по този въпрос. Тази разпоредба, съчетана с разпоредбата на член 69, параграф 1b от същия закон, която предвижда, че когато един съдия навърши нормалната пенсионна възраст преди края на процедурата, целяща удължаване на изпълнението на функциите му, заинтересованото лице остава на длъжност до приключването на посочената процедура, може да доведе до продължаване на периода на несигурност, в който се намира съответният съдия. От гореизложеното следва, че продължителността на периода, през който съдиите могат да останат в очакване на решението на министъра на правосъдието, след като е поискано удължаване на изпълнението на техните функции, е в крайна сметка в дискреционната власт на последния.

124

С оглед на гореизложеното трябва да се констатира, че дискреционното правомощие, което е предоставено в случая на министъра на правосъдието, за да разреши или не продължаването на изпълнението на функциите на съдия в полските общи съдилища от 60‑годишна възраст до 70‑годишна възраст за жените и от 65‑годишна възраст до 70‑годишна възраст за мъжете, може да породи основателни съмнения, по-специално в съзнанието на страните в производствата, относно неподатливостта на засегнатите съдии на външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси (вж. по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 118).

125

Впрочем това правомощие нарушава и принципа на несменяемост на съдиите, който е неразривно свързан с тяхната независимост (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 96).

126

В това отношение следва да се подчертае, че посоченото правомощие е предоставено на министъра на правосъдието в по-общия контекст на реформа, довела до намаляване на нормалната пенсионна възраст в частност за съдиите в полските общи съдилища.

127

Първо, с оглед по-специално на някои подготвителни документи във връзка с разглежданата реформа, съчетаването на двете мерки, споменати в предходната точка, е от естество да създаде в съзнанието на правните субекти основателни съмнения относно факта, че новата система всъщност би могла да позволи на министъра на правосъдието, действайки по свое усмотрение, да отстрани, веднъж навършили нововъведената нормална пенсионна възраст, определени групи действащи съдии в рамките на полските общи съдилища, като същевременно остави на служба друга част от тях (вж. по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 85).

128

Второ, трябва да се подчертае, че продължителността на изпълнение на съдийски функции от съдиите в полските общи съдилища, попадаща по този начин сред напълно дискреционните правомощия на министъра на правосъдието, е значително правомощие, тъй като става въпрос за последните десет години от изпълнението на такива функции в кариера на магистрат от женски пол и последните пет години от изпълнението на тези функции в кариера на магистрат от мъжки пол.

129

Трето, следва да се припомни, че по силата на член 69, параграф 1b от Закона за общите съдилища, когато един съдия навърши нормалната пенсионна възраст преди края на процедурата, целяща удължаване на изпълнението на неговите функции, заинтересованото лице остава на длъжност до приключването на посочената процедура. В подобна хипотеза евентуалното отрицателно решение на министъра на правосъдието, за което освен това вече бе подчертано в точка 123 от настоящото решение, че той не е обвързан с никакъв срок, следователно се взема, след като заинтересованият магистрат е бил запазен на длъжност, съответно за относително дълъг период на несигурност, след нормалната пенсионна възраст.

130

Предвид съображенията, изложени в точки 126—129 от настоящото решение, следва да се констатира, че поради неспазване на припомнените в точки 113—115 от настоящото решение изисквания, съчетаването на мярката за намаляване на нормалната пенсионна възраст на 60 години за жените и 65 години за мъжете, и дискреционното правомощие, с което в конкретния случай разполага министърът на правосъдието, за да разреши или да откаже продължаване на изпълнението на функциите на съдия от полските общи съдилища от 60 години до 70 години за жените, и от 65 години до 70 години за мъжете, нарушава принципа на несменяемост.

131

Направената в предходната точка констатация не се засяга нито от обстоятелствата, на които се позовава Република Полша, че съдиите, на които не е разрешено да продължат да изпълняват посочените функции, си запазват титлата на съдия, или че продължават да имат имунитет и да получават висока пенсия при пенсиониране, нито от формалния довод на същата държава членка, че съответните съдии не биха могли повече да се ползват от гаранцията за несменяемост, поради това че вече са навършили новата законоустановена пенсионна възраст. По този втори аспект впрочем вече беше припомнено в точка 129 от настоящото решение, че както произтича от член 69, параграф 1b от Закона за общите съдилища, решението на министъра на правосъдието да удължи или не периода на упражняване на правораздавателните функции на заинтересованите лица, би могло да бъде взето и след като същите са били запазени на длъжност след навършване на тази нова нормална пенсионна възраст.

132

Що се отнася накрая до довода на Република Полша, изведен от сходство между оспорваните национални разпоредби и процедурата, приложима във връзка с евентуалното подновяване на мандата на съдия в Съда на Европейския съюз, той не може да бъде уважен.

133

В това отношение трябва да се припомни, че за разлика от националните магистрати, които се назначават до навършване на законоустановената пенсионна възраст, съдиите в Съда се назначават, както е предвидено в член 253 ДФЕС, за срок от шест години. Освен това ново назначаване на този пост на досегашен съдия изисква, по силата на този член и подобно на първоначалното му назначаване, общото съгласие на правителствата на държавите членки, след становище на комитета по член 255 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 121).

134

Така установените в Договорите условия не могат да променят обхвата на задълженията, които държавите членки са длъжни да спазват по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 122).

135

С оглед на гореизложеното, второто оплакване на Комисията, изведено от нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да бъде уважено.

136

При това положение искът на Комисията трябва да бъде уважен изцяло, така че следва да се констатира:

137

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: