1

С жалбата си Islamic Republic of Iran Shipping Lines (наричано по-нататък „IRISL“), Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Shipping Lines, IRISL Europe GmbH, Qeshm Marine Services & Engineering Co. (по-рано IRISL Marine Services and Engineering Co.), Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Marine Information Technology Development Co. (по-рано Shipping Computer Services Co.), Rahbaran Omid Darya Ship Management Co. (известно още като Soroush Sarzamin Asatir), Hoopad Darya Shipping Agency (по-рано South Way Shipping Agency Co. Ltd) и Valfajr 8th Shipping Line Co. искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 февруари 2017 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑14/14 и T‑87/14, наричано по-нататък „обжалваното решение“, EU:T:2017:102), с което този съд отхвърля исканията им:

2

На 23 декември 2006 г. Съветът за сигурност на Обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) прие Резолюция 1737 (2006), в чийто параграф 7 се забранява на Ислямска република Иран да изнася стоките и технологиите, свързани с чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или с разработването на системи за ядрено оръжие.

3

На 24 март 2007 г. Съветът за сигурност прие Резолюция 1747 (2007), в чийто параграф 5 се забранява на Ислямска република Иран да доставя, продава или да извършва трансфер, пряко или непряко, от територията си или чрез посредничеството на свои граждани или посредством плавателни съдове или въздухоплавателни средства под свой флаг, оръжия или свързани с тях материали.

4

На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност прие Резолюция 1929 (2010), която има за цел да разшири обхвата на наложените с предходните резолюции ограничителни мерки и да въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран.

5

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет приветства приемането на Резолюция 1929 (2010) и приканва Съвета на Европейския съюз да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в тази резолюция, както и придружителни мерки, за да се подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии в подкрепа на нейната ядрена и ракетна програма (наричана по-нататък „Декларацията от 17 юни 2010 г.“). Тези мерки трябвало да бъдат насочени към областта на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, включително IRISL и неговите дъщерни дружества, големите сектори на петролната и газовата промишленост. Предвидено е диспозитивът за замразяване на активи да бъде разширен, за да обхване по-специално членовете на Ислямската революционна гвардия.

6

На 26 юли 2010 г. е прието Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39), чиито съображения 4, 5, 7 и 8 гласят:

[…]

7

В член 20, параграф 1, буква б) от това решение се е предвиждало замразяването на финансови средства и икономически ресурси на „лица […] които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран […] или от лица или образувания, които са съдействали на посочени в списъците лица или образувания за заобикаляне или нарушаване на разпоредбите на резолюции 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008) или 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН или на настоящото решение, както и от други високопоставени членове или образувания […] на IRISL и от образувания, притежавани или контролирани от [него], или действащи от [негово] име, изброени в приложение II“.

8

Имената на жалбоподателите са включени в приложение II към посоченото решение, с мотив за IRISL по-специално че то „е участвал[о] в превоза на товари, свързани с военните, включително на забранени товари от Иран. Доколкото три от тези случаи представляват явни нарушения, те са били докладвани на Комитета за санкции [към Съвета за сигурност] […]“, а за останалите жалбоподатели, че те са притежавани или контролирани от IRISL или действат от негово име.

9

Също на 26 юли 2010 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, 2010 г., стр. 25) наименованията на жалбоподателите са включени в списъка в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1) на основания, по същество идентични с посочените в предходната точка.

10

Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1) предвижда в член 16, параграф 2, буква г) замразяването на финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на лицата, образуванията или органите, изброени в приложение VIII, които са били признати „като юридическо лице, образувание или структура, притежавано(а) или контролирано(а) от [IRISL]“. Този критерий за вписване е възпроизведен по същество в член 23, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).

11

Имената на жалбоподателите са били последователно запазени в приложение VIII към Регламент № 961/2010 и в приложение IX към Регламент № 267/2012, на основания по същество идентични с посочените в точка 8 от настоящото решение.

12

С Решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, наричано по-нататък „решението от 16 септември 2013 г.“, EU:T:2013:453) Общият съд отменя приложение II към Решение 2010/413, приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010, приложение VIII към Регламент № 961/2010 и приложение IX към Регламент № 267/2012, доколкото те се отнасят до жалбоподателите, с мотива, че Съветът не е мотивирал достатъчно от гледна точка на правото твърдението си, че IRISL е подпомогнало посочено лице или образувание да наруши резолюциите на Съвета за сигурност, нито е доказал, че като е извършило три пъти превоз на военно оборудване в нарушение на оръжейното ембарго, същото е предоставило подкрепа на разпространението на ядрени оръжия.

13

На 10 октомври 2013 г. Съветът приема решение 2013/497. Съгласно съображение 2 от това решение критериите за определяне с оглед на замразяването на финансовите средства, обхващащи лица и образувания, които са подпомагали посочените лица или образувания за заобикалянето или нарушаването на съответните разпоредби на резолюциите на Съвета за сигурност или на Решение 2010/413, следва да бъдат коригирани с цел да включват лица и образувания, които са заобиколили или нарушили тези разпоредби.

14

Посоченото решение изменя текста на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, както следва:

„лица и образувания […], които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран […], или от лица и образувания, които са заобикаляли или нарушавали разпоредбите на резолюции 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008) и 1929 (2010) на [Съвета за сигурност] или на настоящото решение, или са съдействали на посочени в списъците лица или образувания да правят това, както и от други членове или образувания на […] и на IRISL и от образувания, притежавани или контролирани от [него] или лица и образувания, действащи от [негово] име, или лица и образувания извършващи застрахователни или други съществени услуги за […] IRISL, или за образувания, притежавани или контролирани от [него] или действащи от [негово] име, изброени в приложение II“.

15

На 10 октомври 2013 г. Съветът приема и Регламент № 971/2013, за да осигури изпълнението на Решение 2013/497 в Европейския съюз, който изменя текста на член 23, параграф 2, букви б) и д) от Регламент № 267/2012, както следва:

„[…] Приложение IX включва физически и юридически лица, образувания или органи, които […] са определени като:

[…]

[…]

16

Със спорните актове от ноември 2013 г. Съветът вписва повторно имената на жалбоподателите, от една страна, в списъка на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, посочен в приложение II към Решение 2010/413, и от друга страна, в този, посочен в приложение IX към Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък „спорните списъци“).

17

Мотивите за вписването на IRISL в тези списъци са идентични и гласят следното:

„IRISL участва в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран в нарушение на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на [Съвета за сигурност]. Три явни нарушения са докладвани през 2009 г. на Комитета по санкциите срещу Иран към [Съвета за сигурност]“.

18

Другите жалбоподатели са повторно вписани в спорните списъци на мотиви, що се отнася до HDSL, Safiran Payam Darya Shipping Lines и Hoopad Darya Shipping Agency, че те „действа[ли] […] от името на IRISL“, що се отнася до Khazar Shipping Lines, IRISL Europe и Valfajr 8th Shipping Line, че са „собственост на IRISL“, що се отнася до Qeshm Marine Services & Engineering и Marine Information Technology Development, че те „се контролират от IRISL“, що се отнася до Irano Misr Shipping, че то „предоставя на IRISL основни услуги“, а що се отнася до Rahbaran Omid Darya Ship Management, че то „действа от името на IRISL и му предоставя основни услуги“.

19

На 18 октомври 2015 г. с цел изпълнението на Съвместния всеобхватен план за действие от 14 юли 2015 г., договорен с Ислямска република Иран по иранския ядрен въпрос, Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2015/1863 за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 274, 2015 г., стр. 174), което спира прилагането по отношение на жалбоподателите на ограничителните мерки, предвидени с Решение 2013/685, както и, от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1862 за изпълнение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 274, 2015 г., стр. 161), с който името им се заличава от списъка в приложение IX към последно посочения регламент.

20

С жалби, подадени в секретариата на Общия съд на 6 януари и на 7 февруари 2014 г. жалбоподателите подават съответно по дело T‑14/14 жалба за отмяна на спорните актове от октомври 2013 г., и по дело T‑87/14, жалба, целяща, от една страна, отмяната на спорните актове от ноември 2013 г., и от друга страна, спорните актове от октомври 2013 г. да бъдат обявени за неприложими на основание на член 277 ДФЕС. Общият съд съединява тези две дела за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

21

В обжалваното решение след като отхвърля жалбата по дело T‑14/14, Общият съд се произнася по жалбата по дело T‑87/14. В точки 53—105 от обжалваното решение той отхвърля най-напред всички основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, повдигнато срещу спорните актове от октомври 2013 г. Основанията за това възражение са били изведени, първото, от липса на правно основание, второто, от нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателите и на принципите на правна сигурност, ne bis in idem и сила на пресъдено нещо, третото, от злоупотреба с власт, четвъртото, от нарушение на правото им на защита и петото, от нарушение на основните им права, по-специално правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име.

22

След това в точки 106—211 от обжалваното решение Общият съд отхвърля всички основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на искането им за отмяна на спорните актове от ноември 2013 г. Тези основания са били изведени, първото, от липсата на правно основание, второто, от явни грешки в преценката, допуснати от Съвета, третото, от нарушение на правото на защита, четвъртото, от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност, сила на пресъдено нещо, принципа ne bis in idem и принципа на недопускане на дискриминация, и петото, от нарушение на основните им права, по-специално на правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име, както и на принципа на пропорционалност.

23

Вследствие на това Общият съд отхвърля изцяло жалбите по дела T‑14/14 и T‑87/14.

24

Жалбоподателите искат от Съда:

25

Съветът иска от Съда:

26

Европейската комисия иска от Съда:

27

Съветът повдига възражение за недопустимост на жалбата с мотива, че жалбоподателите нямат интерес от разрешаването на спора, поради отмяната с Решение 2015/1863 и с Регламент за изпълнение 2015/1862 на взетите спрямо тях ограничителни мерки, както и поради липсата на засягане на репутацията им с решението му да ги впише повторно със спорните актове от ноември 2013 г. в спорните списъци. По-специално, мотивите на това повторно вписване се позовавали на публичен доклад на Комитета по санкциите на Съвета за сигурност за 2009 г.

28

Комисията добавя, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима, доколкото жалбоподателите на практика се опитват да постигнат преразглеждане от Съда на делото, решено от Общия съд. В това отношение тя изтъква, че жалбоподателите се ограничават до голяма степен да повторят основанията и доводите, които са изтъкнали пред Общия съд, без да се ограничат до правни въпроси, по-специално в рамките на шестото си основание.

29

Жалбоподателите искат жалбата да бъде обявена за допустима. Те поддържат, от една страна, че наистина имат правен интерес с цел признаване на незаконността ab initio на ограничителните мерки срещу тях, възстановяване на тяхната репутация, която самият Съюз е накърнил, и евентуално предявяване на иск за обезщетение. От друга страна, те изтъкват, че допуснатите от Общия съд грешки при прилагане на правото, които би трябвало да доведат до отмяната на обжалваното решение, произтичат ясно от жалбата им.

30

На първо място, що се отнася до правния интерес, съгласно постоянната съдебна практика наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 43 и цитираната съдебна практика).

31

Съдът обаче е постановил, че на лице или образувание, името на което е било вписано в списъка на лицата или образуванията, чиито активи са замразени, продължава да има най-малкото морален интерес от отмяната на това вписване, с цел да се установи от съда на Съюза, че името му никога не е трябвало да бъде вписано в такъв списък, с оглед на последиците за неговата репутация, включително и след като неговото име е било заличено от посочения списък или замразяването на активите му е било преустановено (решения от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 33 и цитираната съдебна практика, както и от 29 ноември 2018 г., Bank Tejarat/Съвет, C‑248/17 P, EU:C:2018:967, т. 29).

32

От това следва, че жалбоподателите имат най-малкото морален интерес да искат отмяната на обжалваното решение с цел да продължат исканията си за отмяна на повторното им вписване в спорните списъци, дори когато, от една страна, замразяването на техните активи, което е резултат от това повторно вписване в списъка в приложение II към Решение 2010/413, е било преустановено, и от друга страна, имената им са били заличени от списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012 по силата съответно на Решение 2015/1863 и на Регламент за изпълнение 2015/1862. Също така самото обстоятелство, че подобно вписване се основава на публичен доклад на международна институция като Съвета за сигурност, не поставя под въпрос най-малкото моралния интерес на засегнатото лице или образувание да продължи да иска отмяната на акт на Съюза, който би могъл сам по себе си увреди репутацията му, дори да влоши вече съществуваща такава вреда.

33

При това положение повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост не би могло да се приеме.

34

Доколкото, на второ място, Комисията повдига възражение за недопустимост на жалбата с мотива, че жалбоподателите искали просто преразглеждане на вече изложените пред Общия съд правни основания и доводи, следва да се припомни, че след като един от жалбоподателите оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност ако жалбоподателят не може да основе жалбата си до Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решения от 19 януари 2017 г.Комисия/Total и Elf Aquitaine, C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 31, както и цитираната съдебна практика и от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 20).

35

В случая жалбата като цяло, определя с достатъчна точност критикуваните точки от обжалваното решение, както и мотивите, поради които, според жалбоподателите тези точки са опорочени от грешки при прилагане на правото, и не се ограничава до просто повтаряне или възпроизвеждане на доводите, както твърди Комисията, позволявайки по този начин на Съда да упражни своя контрол за законосъобразност.

36

При това положение направеното от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли, доколкото то е насочено срещу жалбата като цяло.

37

Въпреки това, тази констатация по никакъв начин не предрешава анализа на допустимостта на някои основания, разглеждани поотделно (решения от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 34 и от 4 май 2017 г., RFA International/Комисия, C‑239/15 P, непубликувано, EU:C:2017:337, т. 20).

38

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват девет правни основания.

39

Първите пет правни основания са изведени от грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на правните основания, изтъкнати в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, направено по дело T‑87/14 и насочено срещу спорните актове от октомври 2013 г., с които Съветът е изменил критериите за включване в списъците с лицата и образуванията, чиито активи са замразени.

40

С последните четири основания от жалбата се оспорва анализа на Общия съд на основанията за отмяна на спорните актове от ноември 2013 г., изтъкнати по същото дело, с които Съветът е вписал повторно имената на жалбоподателите в спорните списъци на основание, от една страна, що се отнася до IRISL, на критерия за вписване, посочен в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2013/497, и в член 23, параграф 2 буква б) от Регламент № 267/2012, изменен с Регламент № 971/2013 (наричан по-нататък „критерият относно нарушението на Резолюция 1747 (2007)“), и от друга страна, що се отнася до другите жалбоподатели, на критерия за вписване, посочен в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2013/497, и в член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, изменен с Регламент № 971/2013 (наричан по-нататък „критерият относно връзката с IRISL“).

41

На първо място следва да се разгледат второто и осмото основание заедно с третата част на първото и шестото основание, изведени от грешки при прилагане на правото що се отнася до последиците от решението от 16 септември 2013 г., на второ място, втората част на първото основание, изведена от липсата на отговор на довода, че Съветът не е дал обективна обосновка за изменението със спорните актове от октомври 2013 г. на критериите за вписване в списъците на лицата и образуванията, чиито активи са замразени, на трето място, четвъртото и седмото основание, изведени от нарушение на правото на защита, на четвърто място, третото, петото и деветото основание, заедно с първата част на първото основание и втората част на шестото основание, изведени от нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права, както и от грешка при прилагане на правото от Общия съд, доколкото той е приел, че Съветът не е допуснал злоупотреба с власт, и на последно място, първата част на шестото основание, изведена от грешки при прилагане на правото от Общия съд, доколкото той не е констатирал, че Съветът е допуснал множество явни грешки в преценката.

42

С второто и осмото основание, както и с третите части на първото и шестото основание, жалбоподателите изтъкват по същество, че Общият съд погрешно е приел, че вследствие на решението от 16 септември 2013 г., придобило сила на пресъдено нещо, Съветът е можел да приеме спорните актове от октомври 2013 г. и ноември 2013 г., без да наруши принципа на силата на пресъдено нещо, принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, принципа ne bis in idem или правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Единствената обосновка на спорните актове от октомври 2013 г. била да заобиколи това решение.

43

Жалбоподателите считат, че тези принципи не допускат Съветът да преформулира критериите за вписване, за да ги впише повторно в спорните списъци, при липса на промяна в обстоятелствата или на нови доказателства и въпреки че с решението от 16 септември 2013 г. не била установена връзка между забраната за прехвърляне на оръжия по параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) и разпространението на ядрено оръжие и бил отхвърлен критерият за вписване, отнасящ се до образувания, свързани с IRISL. Повторното вписване на IRISL обаче било основано на същите твърдения за предполагаеми нарушения на Резолюция 1747 (2007), извършени през 2009 г., като тези, които са били в основата на неговото първоначално вписване, отменено с решението от 16 септември 2013 г. Общият съд се ограничил да твърди, че тези факти са достатъчно скорошни.

44

Жалбоподателите добавят, че възможността за повторно вписване на лице или образувание в списъка на лицата и образуванията, чиито активи са замразени, след отмяната на първо вписване, не предоставя на Съвета абсолютно и неограничено правомощие за повторно вписване в списъците въз основа на същите факти, описани по различен начин. Следователно в точки 186—189 от обжалваното решение били допуснати грешки. Различно тълкуване само „отлагало разрешаването“ на спора и лишавало от смисъл правото на ефективни правни средства за защита.

45

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

46

Най-напред, както напълно правилно е припомнил Общия съд в точка 183 от обжалваното решение, отменителните решения, постановени от юрисдикциите на Съюза, се ползват от момента, в който са станали окончателни, от сила на пресъдено нещо. Такава сила има не само диспозитивът на отменителното решение, но и мотивите, които представляват необходимата опора на диспозитива и поради това са неразривно свързани с него (решение от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 42, както и от 29 ноември 2018 г., Bank Tejarat/Съвет, C‑248/17 P, EU:C:2018:967, т. 70).

47

Освен това от постоянната съдебна практика следва, че силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по подразбиране са разрешени със съдебно решение (решения от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 123, както и от 13 септември 2017 г., Pappalardo и др./Комисия, C‑350/16 P, EU:C:2017:672, т. 37), както става ясно от точка 184 от обжалваното решение.

48

В конкретния случай, както Общият съд правилно е констатирал в точка 185 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че в решението от 16 септември 2013 г. Общият съд е отменил първоначалното вписване на IRISL, след като е отбелязал, от една страна, в точки 38 и 39 от това решение, че мотивите за това вписване, свързани с помощта, предоставяна на лице или образувание, посочено като нарушител на резолюциите на Съвета за сигурност, са били недостатъчни, и от друга страна, в точки 58 и 66 от посоченото решение, че Съветът не е доказал, че като е превозило три пъти военно оборудване в нарушение на забраната, предвидена в параграф 5 от Резолюция 1747 (2007), IRISL е подпомогнало разпространението на ядрени оръжия. По този начин Общият съд обаче не е поставил под съмнение верността на тези три случая, нито свързаните с тях доказателства.

49

За сметка на това, както следва също от точки 80, 186 и 187 от обжалваното решение, в решението от 16 септември 2013 г. Общият съд не се е произнесъл нито по валидността на критериите за вписване, въз основа на които е извършено първоначалното вписване на IRISL, изведени от подкрепата за разпространението на ядрено оръжие и от предоставянето на помощ на лице или образувание, посочено като нарушител на резолюциите на Съвета за сигурност, нито по въпроса дали вписването на IRISL е било обосновано въз основа на критерия относно нарушението на Резолюция 1747 (2007).

50

Що се отнася до жалбоподателите, различни от IRISL, от точка 188 от обжалваното решение следва също, че в решението от 16 септември 2013 г. Общият съд се е ограничил с констатацията, че обстоятелството, че те са притежавани, контролирани или действат от името на IRISL, не обосновава приемането или запазването спрямо тях на ограничителни мерки, тъй като самото IRISL не било надлежно включено в списъците на лицата и образуванията, чиито активи са замразени, без да разгледа законосъобразността на критериите, на които се основава вписването им, нито въпроса дали те отговарят на тези критерии.

51

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 106 от заключението си, от констатациите на Общия съд в решението от 16 септември 2013 г., припомнени в точки 48—50 от настоящото решение, придобили сила на пресъдено нещо съгласно цитираната в точки 46 и 47 от настоящото решение съдебна практика, не следва, че Съветът не може, в рамките на мерките, взети за съобразяване с решението от 16 септември 2013 г., да реши да запази съществуващите критерии за вписване, залегнали в основата на първоначалното вписване на жалбоподателите, нито да ги адаптира, в ролята си на законодател, за да продължи, засилвайки правните средства, с които разполага, целта да се упражни натиск върху Ислямска република Иран, за да я принуди да прекрати изпълнението на програмата си за разпространение на ядрено оръжие.

52

В това отношение и както правилно Общият съд е посочил в точка 186 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че повторното вписване на IRISL в спорните списъци е основано на критерий, различен от тези, въз основа на които то е било вписано с решенията, отменени с решението от 16 септември 2013 г., и следователно на различна правна основа (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., Bank Tejarat/Съвет, C‑248/17 P, EU:C:2018:967, т. 74).

53

Освен това, следва да се уточни, че Съдът вече е постановил, че незаконосъобразност, засягаща актовете, с които лице или образувание е било вписано в списък на лица и образувания, чиито активи се замразяват, поради недостатъчността на доказателствата, които Съветът на Европейския съюз е представил с цел да подкрепи тяхната фактическа основа, не е от естество да попречи на тази институция след преразглеждане на положението на засегнатото лице или образувание, да приеме нови ограничителни мерки въз основа на вече съществуващи или налични фактически данни (вж. в този смисъл решения от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 45 и 56, както и от 29 ноември 2018 г., Bank Tejarat/Съвет, C‑248/17 P, EU:C:2018:967, т. 73 и 82).

54

Обратно на това, което твърдят жалбоподателите, повторното включване на IRISL в спорните списъци въз основа на критерий, различен от тези, въз основа на които то е било вписано до постановяването на решението от 16 септември 2013 г., както е видно от точки 132 и 186 от обжалваното решение, само по себе си обаче е представлявало нов елемент, що се отнася до положението на другите жалбоподатели.

55

При тези условия следва да се констатира, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 90 и 189 от обжалваното решение, че силата на пресъдено нещо на решението от 16 септември 2013 г. допуска приемането на спорните актове от октомври 2013 г. и ноември 2013 г.

56

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че в решението от 16 септември 2013 г. Общият съд е установил, че няма връзка между забраната, предвидена в параграф 5 от Резолюция 1747 (2007), и разпространението на ядрено оръжие, той се дължи на неправилно тълкуване на това решение, тъй като, както е видно от точка 49 от същото решение Общият съд се е ограничил до тълкуване на критерия за вписване, изведен от подкрепата за разпространението на ядрено оръжие, и да го приложи в рамките на делото, с което е сезиран, като е изтъкнал по-конкретно, че забраните, предвидени съответно в параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) и в параграф 7 от Резолюция 1737 (2006), са различни и не обхващат непременно същите стоки и технологии при всички обстоятелства. Той е продължил, като на практика е приел в точка 52 от същото решение, че представените пред него доказателства не съдържат елементи, навеждащи на мисълта, че стоките, засегнати от трите случая, припомнени в точка 48 от настоящото решение, са били в същото време обхванати от предвидената в параграф 7 от Резолюция 1737 (2006) забрана относно материали, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

57

Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, както става ясно от точка 191 от обжалваното решение, че в съответствие с постоянната практика на Съда, правото да се позове на него принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. За сметка на това никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват такива уверения (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2017 г., Pappalardo и др./Комисия, C‑350/16 P, EU:C:2017:672, т. 39 и от 21 февруари 2018 г., Kreuzmayr, C‑628/16, EU:C:2018:84, т. 46).

58

Обратно на това, което твърдят жалбоподателите, решението от 16 септември 2013 г.обаче не е можело да породи у тях оправдани правни очаквания, че Съветът не би могъл вследствие на това решение да измени приложимите критерии за включване, или да реши, в съответствие с посоченото решение, повторно вписване в спорните списъци за в бъдеще. Той е можел да направи това още повече, както е видно от точки 193 и 194 от обжалваното решение, че Общият съд е уточнил в точки 64 и 82 от решението от 16 септември 2013 г., че е желателно Съветът да адаптира приложимата правна уредба, в ролята си на законодател, за да разшири хипотезите, в които могат да се приемат ограничителни мерки, и че той разполага със срок от два месеца и десет дни, за да поправи констатираните нарушения, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу жалбоподателите. При тези условия и доколкото жалбоподателите не представят в жалбата си никакъв конкретен довод относно твърдяно нарушение от страна на Общия съд на принципа на правна сигурност, подобно нарушение също не може да бъде установено.

59

Що се отнася до принципа ne bis in idem, гарантиран с член 50 от Хартата, достатъчно е да се припомни, че ограничителните мерки имат превантивен характер (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Afrasiabi и др., C‑72/11, EU:C:2011:874, т. 44, както и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 132), поради което този принцип, който визира наказателните производства и санкциите за правонарушение, за което лице вече е било освободено от отговорност или осъдено с окончателна наказателна присъда, не би могъл да се изтъкне, за да се оспори валидността на подобни мерки.

60

От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точки 90, 196 и 199 от обжалваното решение, че Съветът не е нарушил принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, както и принципа ne bis in idem.

61

Накрая, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил правото им на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, тъй като не е констатирал, че при липсата на нови факти или доказателства Съветът не е можел да изменя критериите за вписване, за да ги впише повторно в спорните списъци.

62

В това отношение следва да се напомни, че този член се осигурява в правото на Съюза защитата, предоставена от член 6, параграф 1 и член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. В първа алинея от посочения член 47 се изисква всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. При все това принципът на ефективна съдебна защита не би могъл да попречи на Съвета да впише повторно лице или образувание в списъците на лица и образувания, чиито активи се замразяват, въз основа на мотиви, различни от тези, на които се е основавало първоначалното вписване или въз основа на един и същ мотив, подкрепен с други доказателства. Всъщност този принцип има за цел да гарантира, че увреждащ акт може да бъде обжалван пред съда, а не че не може да бъде приет нов увреждащ акт, основан на различни мотиви или доказателства (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 53 и 54). Поради това и с оглед на съображенията, изложени в точки 53 и 54 от настоящото решение, този принцип допуска приемането на спорните актове от октомври 2013 г. и от ноември 2013 г.

63

С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли второто и осмото основание, както и третата част на първото и шестото основание.

64

С втората част на първото си основание жалбоподателите изтъкват, че в обжалваното решение Общият съд не е разгледал твърдението за нарушение, което са изложили пред него, изведено от това, че Съветът не е дал обективна обосновка за изменението със спорните актове от октомври 2013 г. на критериите за вписване в списъците на лицата и образуванията, чиито активи са замразени.

65

Съветът, подпомаган от Комисията, поддържа, че втората част на първото основание е необоснована.

66

Доколкото с втората част на първото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е отговорил на довода им, че критериите за вписване не са били разумно обосновани, достатъчно е да се отбележи, че в точки 65—78 от обжалваното решение Общият съд е изтъкнал причините, поради които според него подобни критерии трябва да се считат за оправдани и пропорционални. От това следва, че Общият съд е отговорил на подобен довод.

67

Доколкото следва втората част на първото основание за обжалване да се схване като критикуващо Общия съд за това, че не е повдигнал служебно липсата на формално мотивиране на спорните актове от октомври 2013 г., с които Съветът е изменил критериите за включване в списъка на лица и образувания, чиито активи са замразени, трябва да се отбележи следното.

68

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 138, както и цитираната съдебна практика и от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 50).

69

Въпреки това мотивите трябва да са съобразени с естеството на разглеждания акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 139 и 140, както и от 8 септември 2016 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, C‑459/15 P, непубликувано, EU:C:2016:646, т. 24).

70

На първо място, следва да се констатира, че в съображение 2 от Решение 2013/497 се посочва, че критериите за вписването в списъците на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, които обхващат лицата и образуванията, подпомогнали определени лица или образувания да заобиколят или нарушат разпоредбите на съответните резолюции на Съвета за сигурност или на Решение 2010/413, трябва да се адаптират, за да обхванат лицата и образуванията, които заобикалят тези разпоредби или ги нарушават. Тези мотиви са възпроизведени по същество в съображение 2 от Регламент № 971/2013.

71

По този начин обосновката за приемането от Съвета на критерия относно нарушението на Резолюция 1747 (2007), стоящ в основата на повторното вписване на IRISL в спорните списъци, произтича ясно от текста на спорните актове от октомври 2013 г. Освен това, както напълно правилно е посочил Общият съд в точка 68 от обжалваното решение, общите правила на Съюза, които предвиждат приемането на ограничителни мерки, трябва да се тълкуват с оглед на текста и целта на резолюциите на Съвета за сигурност, които те привеждат в изпълнение (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 297, както и от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 104).

72

На второ място, следва да се отбележи, най-напред, че в съображения 1 и 3 Решение 2013/497 се позовава на Решение 2010/413, което то изменя, което вече е предвиждало в член 20, параграф 1, буква б) замразяването на финансовите средства на лицата и образуванията, притежавани, контролирани или действащи от името на IRISL.

73

Също така Регламент № 971/2013 визира не само тези решения, но и Регламент № 267/2012, който изменя, чийто член 23, параграф 2, буква д) също вече е предвиждал замразяването на финансовите средства на подобни лица и образувания. Този Регламент № 267/2012 заменя Регламент № 961/2010 за прилагане на Решение 2010/413 и предвиждащ в член 16 замразяването на финансовите средства на лицата и образуванията, притежавани или контролирани от IRISL.

74

По-нататък, в съображения 4 и 5 Решение 2010/413 се позовава на приетата от Съвета за сигурност Резолюция 1929 (2010), както и на декларацията от 17 юни 2010 г., с която Европейският съвет изрично приканва Съвета да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929 (2010), както и „съпътстващи мерки“. Тези мерки трябвало да бъдат насочени към иранския транспортен сектор, включително „компанията IRISL и нейните дъщерни дружества“.

75

Освен това в съображения 7 и 8 от Решение 2010/413 е посочено, че Резолюция 1929 (2010) разшири финансовите ограничения и ограниченията за пътуване, въведени с Резолюция 1737 (2006) към образуванията на IRISL и че в съответствие с декларацията от 17 юни 2010 г. замразяването на финансови средства трябва да се прилага по отношение на други лица и образувания, посочени от Съвета за сигурност, като се използват същите критерии. Регламент № 961/2010 също се позовава на Решение 2010/413, на Резолюция 1929 (2010) и на декларацията от 17 юни 2010 г.

76

Предвид тези обстоятелства обосновката за приемането от Съвета на разпоредби, в които се предвижда замразяване на финансовите средства на дъщерните дружества на IRISL, и по-общо на лицата и образуванията, свързани с него, с цел да се осигури ефективност на наложените му ограничителни мерки и по този начин да се избегне евентуално заобикаляне чрез тях на Решение 2010/413 и Регламент № 961/2010, произтича ясно, разбираемо и недвусмислено от тези актове, с оглед на историческия им контекст, както и съвкупността от правилата, уреждащи ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран.

77

Следователно този добре известен на жалбоподателите контекст, както и цялата тази правна уредба са им позволили да разберат обосновката на посочените разпоредби, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

78

При тези условия следва да се заключи, че спорните актове от октомври 2013 г. мотивират в достатъчна степен от гледна точка на правото запазването на критерия за вписване, предвиждащ замразяването на финансовите средства на образуванията, притежавани, контролирани или действащи от името на IRISL, както и неговото разширяване към образуванията, които предоставят на IRISL застрахователни или други основни услуги.

79

От изложеното по-горе следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е повдигнал служебно основанието за липса на мотиви на спорните актове от октомври 2013 г.

80

Следва, че втората част на първото основание трябва да се отхвърли.

81

С четвъртото и седмото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че техните права на защита са били зачетени при приемането на спорните актове от октомври 2013 г. и от ноември 2013 г. На първо място, жалбоподателите изтъкват, че след като с критерия относно връзката с IRISL се посочва изрично това образувание, той трябва да се разглежда като критерий ad hominem, така че Съветът е имал задължението да ги информира за измененията, които възнамерявал да извърши и да им даде възможност да представят своите коментари. На второ място, те твърдят, че Съветът не е взел предвид коментарите на IRISL, преди да вземе решение за повторното му вписване и че той ги е включил повторно в спорните списъци преди да отговори на коментарите им и да им предостави документите, обосноваващи това повторно вписване.

82

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва по същество четвъртото и седмото основание.

83

На първо място следва да се припомни, че що се отнася до индивидуални ограничителни мерки, зачитането на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита изисква по-специално компетентният орган на Съюза да уведоми съответното лице за доказателствата, с които този орган разполага срещу него, за да вземе решението си (решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 121 и цитираната съдебна практика).

84

При все това в конкретния случай жалбоподателите не оспорват, че критерият относно връзката с IRISL, произтичащ от спорните актове от октомври 2013 г., представлява акт с общо приложение, както правилно е припомнил Общият съд в точка 97 от обжалваното решение, при положение че той определя по обективен и абстрактен начин категория лица и образувания, различни от самото IRISL, към които могат да се приложат ограничителни мерки, нито че останалите жалбоподатели, различни от IRISL, не са индивидуално визирани от този критерий.

85

При тези обстоятелства Съветът не е бил длъжен да съобщи доказателствата, с които е разполагал, на жалбоподателите, различни от IRISL, преди да приеме критерия относно връзката с IRISL.

86

Що се отнася до самото IRISL, следва да се приеме, че посоченият критерий не допуска приемането на индивидуални ограничителни мерки по отношение на него, така че характерът ad hominem, на който то се позовава що се отнася до същия този критерий, не поражда задължението за Съвета да приложи съдебната практика, цитирана в точка 83 от настоящото решение. Следва да се отбележи, че при всички случаи правната уредба преди спорните актове от октомври 2013 г. вече е предвиждала подобен критерий ad hominem, така че липсата на информация относно въпросното изменение не му е причинила вреда, и по-специално, не го е лишила напълно от възможност да се обърне към Съвета, за да изложи гледната си точка относно индивидуалния характер на този критерий, евентуално след постановяването на решението от 16 септември 2013 г.

87

При тези условия следва да се приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод за липса на нарушение на правото на защита на жалбоподателите при приемането на посочените актове.

88

На второ място, що се отнася до въпроса дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал в точки 173—181 от обжалваното решение, че Съветът не е нарушил правата им на защита, като ги е вписал повторно в спорните списъци, следва да се припомни, че в случай на последващо решение за замразяване на средства, с което се запазва вече включено в списък име на лице или образувание, чиито финансови средства са замразени, приемането на подобно решение по принцип би трябвало да се предхожда от съобщаване на установените факти и доказателства, както и от предоставяне на възможност за изслушване на съответното лице или образувание (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 62 и от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет, C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 32).

89

Когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересования субект надлежно да изложи становището си по установените от Съвета обстоятелства в негов ущърб, принципът за спазване на правото на защита не изисква от последния по собствен почин да даде достъп до документите в преписката му. Единствено по искане на заинтересованата страна Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 92, както и от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 66).

90

Важно също да се уточни, че съгласно практиката на Съда правото на изслушване преди приемането на актове, с които се запазват ограничителни мерки спрямо лица или образувания, срещу които тези мерки вече са били насочени, се налага, когато Съветът е установил нови уличаващи доказателства срещу тези лица или образувания, а не когато подобно запазване е основано на същите мотиви като тези, които са обосновали приемането на първоначалния акт, налагащ въпросните ограничителни мерки (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 63, както и от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 67).

91

В конкретния случай, както е посочил генералният адвокат в точка 190 от заключението си, релевантният момент за преценката дали Съветът е спазил правото на изслушване на жалбоподателите е датата, на която той ги е вписал повторно в спорните списъци, а именно 26 ноември 2013 г. Както обаче става ясно от точки 173—175 от обжалваното решение, Съветът е съобщил на жалбоподателите мотивите за планираното о него повторно вписване, с писма от 22 или от 30 октомври 2013 г., които се основавали на същите факти и по същество били идентични с тези, които се съдържат в приетите през 2010 г. решения за първоначално вписване, така че ставало въпрос за елементи, които били вече известни на жалбоподателите. Освен това, от точки 176—180 от обжалваното решение е видно, че с писма от 15 или от 19 ноември 2013 г. жалбоподателите са представили коментарите си по тези доказателства преди приемането на спорните актове от ноември 2013 г., на които Съветът е отговорил на 27 ноември 2013 г. съобщавайки им документите от своята преписка.

92

Освен това, както е отбелязал генералният адвокат в точка 193 от своето заключение, противно на поддържаното от жалбоподателите, Съветът не е длъжен да отговори на коментарите, представени от засегнатото лице или образувание преди приемането на планираните ограничителни мерки. Всъщност изпращането на подобен отговор, след изслушване на заинтересованите лица, се отнася до мотивите на акта, с който тези мерки са приети, а не до зачитането на правото на защита.

93

При тези условия следва да се заключи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът не е нарушил правото на защита на жалбоподателите при приемането на спорните актове от ноември 2013 г.

94

От това следва, че четвъртото и седмото основание трябва да се отхвърлят.

95

Със третото, петото и деветото си основание, както и с първата част на първото си основание и втората част на шестото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно е приел, от една страна, в точки 63, 71, 74 и 76 от обжалваното решение, че спорните актове от октомври 2013 г. са обосновани и пропорционални на целта за борба срещу разпространението на ядрено оръжие в Иран, и от друга страна, в точки 93—95 от обжалваното решение, че приемането на тези актове, които според тях не са в съответствие с тази цел, след решението от 16 септември 2013 г., не представлява злоупотреба с власт от страна на Съвета. Освен това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорните актове от октомври 2013 г. и от ноември 2013 г. не са накърнили необосновано и непропорционално основните им права, по-специално правото на собственост и правото на зачитане на доброто им име.

96

Жалбоподателите поддържат, най-напред, че критерият относно нарушението на Резолюция 1747 (2007) не е подходящ и пропорционален на целта за борба с разпространението на ядрено оръжие в Иран, тъй като нямало връзка между превоза на оръжия, забранен с параграф 5 от тази резолюция, дейностите на засегнатото образувание и разпространението на ядрено оръжие. Същото се отнасяло и за критерия относно връзката с IRISL, доколкото включването на дъщерно дружество в списък на образувания, чиито активи са замразени, е обосновано само когато предприятието майка е участвало в разпространението на ядрено оръжие.

97

По-нататък, жалбоподателите считат, че разсъжденията на Общия съд са противоречиви. Общият съд потвърдил законосъобразността на тези критерии, без да обясни с какво те били подходящи и пропорционални на тази цел и същевременно той погрешно приел в точки 101 и 102 от обжалваното решение, че посочените критерии не предполагат наличието на връзка между жалбоподателите и разпространението на ядрено оръжие, нито налагат на Съвета да установи такава връзка. По този начин Общият съд дал твърде широко тълкуване на същите тези критерии.

98

Жалбоподателите добавят, че Общият съд не е анализирал и по какъв начин повторното им включване в спорните списъци би позволило постигането на тази цел и оказването на натиск върху Ислямска република Иран, въпреки че IRISL, обратно на това, което се предлага в обжалваното решение, не е нито притежавано, нито контролирано от иранското правителство. Накрая те уточняват, че като посочва отново и изрично IRISL, критерият относно връзката с IRISL показал това дружество в очите на света като организация, осигуряваща подкрепа на разпространението на ядрено оръжие, което е имало тежки последици върху репутацията и дейността му.

99

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

100

В рамките на третото, петото и деветото основание, както и на първата част на първото основание и втората част на шестото основание жалбоподателите поддържат по същество, на първо място, че Общият съд неправилно е приел, че засягането на основното им право на собственост и на правото им на зачитане на доброто им име, до което спорните актове от октомври 2013 г. и ноември 2013 г. можели да доведат, е пропорционално и че формулировката на критерия относно нарушението на Резолюция 1747 (2007) и на критерия относно връзката с IRISL също отговаря на принципа на пропорционалност, основавайки се на същите доводи.

101

Най-напред следва да се припомни, че в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от същата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, и при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани на тази права и свободи само ако те са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

102

Следователно, както основателно Общият съд е припомнил в точки 204 и 205 от обжалваното решение, правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, не е абсолютно. Освен това принципът на пропорционалност изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122, както и цитираната съдебна практика, и от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 76).

103

Що се отнася до съдебния контрол върху зачитането на принципа на пропорционалност, Съдът е признал на законодателя на Съюза широко право на преценка, както също основателно е посочил Общият съд в точка 62 от обжалваното решение, в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът e стигнал до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120, както и цитираната съдебна практика).

104

Що се отнася до целта, преследвана от Съвета с приемането на спорните актове от октомври 2013 г. и ноември 2013 г., които са изменили Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, Съдът вече е постановил, че това решение и този регламент имат за цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие и по този начин да се упражни натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови тя съответните дейности. Тази цел, която се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, е легитимна (решение от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 77 и цитираната съдебна практика.)

105

По-нататък, колкото до подходящия характер на спорните актове от октомври 2013 г. и ноември 2013 г. за постигане на тази цел, следва да се отбележи, що се отнася до критерия относно нарушението на Резолюция 1747 (2007), че както изтъква Съветът, от тази резолюция следва, че Съветът за сигурност е счел предвидената в параграф 5 от нея забрана за трансфер на оръжия от Иран като отговаряща на целта да се гарантира, че иранската ядрена програма служи изключително за мирни цели и да се попречи на разработването от страна на Ислямска република Иран на чувствителни технологии в подкрепа на нейните ядрени и балистични програми.

106

Както е отбелязал генералният адвокат в точки 76 и 77 от заключението си, приходи от търговията с оръжие могат да предоставят на правителството на Иран, пряко или косвено, ресурси или съоръжения от различно естество, позволяващи му да продължи дейностите по разпространение на ядрено оръжие, както и да злоупотреби с тях за тази цел.

107

При тези условия критерият относно нарушението на резолюция 1747 (2007) позволява да се визира поведението на лица и образувания, които могат да насърчат дейностите по разпространение на ядрено оръжие в Иран, въпреки че тези лица и образувания нямат никаква пряка или косвена връзка с разпространението на ядрено оръжие и не участват в тези дейности, както правилно е отбелязал Общият съд в точки 101 и 102 от обжалваното решение, поради което този критерий се явява подходящ за постигането на целта, спомената в точка 104 от настоящото решение.

108

Що се отнася до необходимия характер на посочения критерий, противно на твърдяното от жалбоподателите, фактът, че той позволява приемането на мерки за замразяване на финансови средства при липсата на връзка между съответните лица и образувания и разпространението на ядрено оръжие не би могъл да доведе до извода, че тези мерки надвишават границите на необходимото за постигането на тази цел, тъй като Съдът е постановил, че критерий за вписване, като този за подкрепата на иранското правителство, който позволява да се обхванат дейностите, типични за съответното лице или образувание, които сами по себе си нямат никаква пряка или непряка връзка с разпространението на ядрено оръжие, но при все това могат да го насърчат, не изглежда да надхвърлят границите на необходимото за постигането на тази цел (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 78). Следва също да се отбележи, че големият брой резолюции на Съвета за сигурност, както и различните мерки, които Съюзът последователно е приел, отразяват необходимостта да се разшири спектъра на ограничителните мерки, предназначени да постигнат същата тази цел.

109

Що се отнася до обхвата на критерия относно връзката с IRISL, следва да се отбележи, че той се вмества в правен контекст, чиито граници са ясно очертани от целите на правната уредба на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран.

110

В това отношение Съдът вече е постановил, че когато са замразени финансовите средства на дадено образувание, предоставящо подкрепа на иранското правителство, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава или контролира, за да заобиколи последиците на насочените към него мерки, поради което замразяването на финансовите средства на тези образувания е необходимо и подходящо, за да се осигури ефикасността на приетите мерки и да се гарантира, че те няма да бъдат заобиколени (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2016 г., NIOC и др./Съвет, C‑595/15 P, непубликувано, EU:C:2016:721, т. 89, както и цитираната съдебна практика).

111

По този начин този критерий обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, които, поради връзките, които ги свързват с IRISL, биха могли да улеснят заобикалянето на ограничителните мерки срещу последното, и следователно да застрашат постигането на целта, припомнена в точка 104 от настоящото решение, да се попречи на разпространението на ядрено оръжие и по този начин да се упражни натиск върху Ислямска република Иран, независимо от евентуално участие на тези лица и образувания в дейностите по разпространение на ядрено оръжие и при това положение не изглежда да надхвърля явно границите на необходимото за постигането на тази цел.

112

Следва да се добави, че с оглед на съображенията, изложени в точки 106—111 от настоящото решение, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че разсъжденията на Общия съд са противоречиви, доколкото той е приел, че макар да са оправдани и пропорционални на посочената цел, критерият относно нарушението на Резолюция 1747 (2007) и критерият относно връзката с IRISL не налагат да се установи връзка между съответното лице или образувание и разпространението на ядрено оръжие. По този начин Общият съд не е дал прекалено широко тълкуване на тези критерии и неговите разсъждения не са противоречиви.

113

Освен това, що се отнася до твърдяното накърняване на репутацията на жалбоподателите, Общият съд също не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил в точка 209 от обжалваното решение, че Съветът не твърди, че самите те участват в ядреното разпространение, поради което те не са свързани лично с поведенията, представляващи риск за международния мир и международната сигурност и че репутацията им неминуемо е накърнена в по-малка степен, отколкото ако повторното им вписване в спорните списъци беше основано на подобно основание. Що се отнася до критерия относно връзката с IRISL, той също не предполага, че IRISL е участвало лично в ядреното разпространение. По този начин не изглежда, че посоченото накърняване явно надхвърля необходимото с оглед на основното значение на посочената в точка 104 от настоящото решение цел и на необходимостта от ясно и точно определяне в общите критерии, от които трябва да се ръководи включването на лица и образувания в списъците на лицата и образуванията, чиито активи са замразени, на тези лица и образувания, т.е. в случая на връзките с IRISL, които като такива, обосновават подобно вписване, след като бъдат доказани.

114

От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 71, 73, 75—77, 103 и 208 от обжалваното решение е приел по същество, от една страна, че критерият относно нарушението на Резолюция 1747 (2007) и критерия относно връзката с IRISL трябва да се считат за съобразени с принципа за пропорционалност, и от друга страна, че ограниченията на правото на собственост и накърняването на тяхната репутация не изглеждат явно несъразмерни спрямо преследваните цели.

115

На второ място, жалбоподателите не са представили доказателства от естество да установят злоупотреба с власт, извършена от Съвета с приемането на спорните актове от октомври 2013 г. Съгласно практиката на Съда даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 135), както основателно Общият съд е припомнил в точка 92 от обжалваното решение.

116

Както обаче следва от точки 46—63 и 101—114 от настоящото решение, Общият съд основателно е приел в точки 93—95 от обжалваното решение, че решението от 16 септември 2013 г. допуска приемането на тези актове, които са съобразени със законосъобразната цел за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие и да се упражни по този начин натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови дейностите по разпространение на ядрено оръжие, поради което той напълно правилно е отхвърлил основанието, изведено от подобна злоупотреба.

117

От това следва, че трето, петото и деветото основание, както и първата част на първото правно основание и втората част на шестото правно основание трябва да се отхвърлят.

118

В рамките на първата част на шестото си основание, жалбоподателите изтъкват, на първо място, че Общият съд неправилно е пропуснал да констатира явни грешки в преценката допуснати от Съвета при повторното вписване на IRISL в спорните списъци. Мотивите на Общия съд в точки 117 и 131 от обжалваното решение, основани на установяването на действителни нарушения на Резолюция 1747 (2007) през 2009 г., били неточни от фактическа гледна точка. Докладът на Комитета по санкциите на Съвета за сигурност за 2009 г., на който се е основал Съветът, не позволявал да се приеме, че IRISL е нарушило тази резолюция. Общият съд също придал недостатъчна тежест в точки 120 и 124 от обжалваното решение на доказателствата и по-конкретно на свидетелските показания, представени от жалбоподателите, за да докажат липсата на участие на IRISL в нарушението на Резолюция 1747 (2007).

119

На второ място, жалбоподателите поддържат, че в точки 136—165 от обжалваното решение, Общият съд е пропуснал да констатира грешки в преценката на фактите от Съвета, като е приел, че повторното вписване на жалбоподателите, различни от IRISL, е обосновано въз основа на критерия относно връзката с IRISL. По този начин Общият съд се ограничил, що се отнася до Khazar Shipping Lines, IRISL Europe и Valfajr 8th Shipping Line, да потвърди, че повторното им вписване в спорните списъци е обосновано, тъй като те са притежавани от IRISL, въпреки че Съветът не е разгледал до каква степен те са притежавани и дали е вероятно те да бъдат подложени на натиск, за да се заобикалят ограниченията, наложени на IRISL, а що се отнася до Qeshm Marine Services & Engineering и Marine Information Technology Development, да посочи, че става въпрос за дъщерни дружества на IRISL. Освен това Общият съд погрешно приел, че HDSL и Safiran Payam Darya Shipping Lines действат от името на IRISL, тъй като те са поели, в качеството на действителни бенефициери, някои от неговите кораби. Що се отнася до Irano Misr Shipping Съветът не посочил услугите, които то предоставя, нито с какво те били основни.

120

Съветът и Комисията считат, че първата част на шестото основание е недопустима и при всички случаи неоснователна.

121

Съгласно постоянната практика на Съда само Общият съд е компетентен да установява и преценява фактите и по принцип да проверява доказателствата, които е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани, общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на тези доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от страна на Съда (решение от 7 април 2016 г., Akhras/Съвет, C‑193/15 P, EU:C:2016:219, т. 67 и цитираната съдебна практика).

122

В конкретния случай, доколкото жалбоподателите изтъкват, че повторното вписване на IRISL, въз основа на критерия относно нарушението на Резолюция 1747 (2007), не е било обосновано с оглед на доклада на Комитета по санкциите на Съвета за сигурност за 2009 г., изтъкнат от Съвета и от свидетелските показания, които те са представили, следва да се констатира, че на практика жалбоподателите искат от Съда да извърши нова преценка на представените на Общия съд факти и доказателства, както и на значението, което трябва да им бъде дадено, без да твърдят изопачаване на тези доказателства, което е недопустимо на етапа на обжалването. Поради същите тези причини са недопустими доводите им относно фактическите констатации на Общия съд, изложени в точки 136—165 от обжалваното решение, що се отнася до притежаването от IRISL на Khazar Shipping Lines, IRISL Europe, както и на Valfajr 8th Shipping Line, до контрола на същото върху Qeshm Marine Services & Engineering и Marine Information Technology Development, до факта, че HDSL и Safiran Payam Darya Shipping Lines действат от негово име и че Irano Misr Shipping му предоставя основни услуги.

123

Поради това първата част на шестото основание трябва да се отхвърли.

124

След като всички основания са отхвърлени, жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

125

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

126

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

127

Тъй като Съветът е поискал жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, а те губят делото, следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Съвета.

128

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от последния, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: