1

С жалбата си National Iranian Tanker Company (наричано по-нататък „NITC“) иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 14 септември 2016 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑207/15, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното решение“, EU:T:2016:471), с което същият е отхвърлил жалбата му, целяща:

2

На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност на Обединените нации приема Резолюция 1929 (2010) (наричана по-нататък „Резолюция 1929“), целяща да разшири обхвата на ограничителните мерки, въведени с резолюции 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008), и да въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран. В тази резолюция Съветът за сигурност на Обединените нации споменава по-конкретно „потенциалната връзка между приходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на чувствителните ядрени дейности на Иран, свързани с разпространението на ядрено оръжие“.

3

На 24 ноември 2013 г. Ислямска република Иран, от една страна, и Федерална република Германия, Китайската народна република, Съединените американски щати, Руската федерация, Френската република и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с подкрепата на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, от друга страна, сключват в Женева (Швейцария) споразумение относно съвместен план за действие (наричан по-нататък „съвместният план за действие“), който определя действията за в бъдеще с цел да се намери глобално разрешение в дългосрочен план на иранския ядрен въпрос.

4

На 14 юли 2015 г. Ислямска република Иран, от една страна, и Федерална република Германия, Китайската народна република, Съединените американски щати, Руската федерация, Френската република и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, от друга страна, приемат във Виена (Австрия) „Съвместен всеобхватен план за действие“ с цел да се намери глобално разрешение в дългосрочен план на иранския ядрен въпрос (наричан по-нататък „съвместния всеобхватен план за действие“).

5

На 20 юли 2015 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 2231 (2015), с която одобрява съвместния всеобхватен план за действие, призовава за цялостното му изпълнение съгласно предвидения в него график и предвижда действия, които да се предприемат в съответствие с този план.

6

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет приканва Съвета на Европейския съюз да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929, както и съпътстващи мерки, за да подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за нейната ядрена и ракетна програма. Тези мерки следвало да бъдат насочени към областите на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, ключовите сектори на петролната и газовата промишленост.

7

На 26 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2010/413, в приложение II към което се изброяват имената на лицата и образуванията, чиито финансови средства се замразяват. Съображение 22 от това решение се позовава на Резолюция 1929 и споменава потенциалната връзка, отбелязана в същата, между доходите на Ислямска република Иран от нейния енергиен сектор и финансирането на нейната ядрена дейност, пораждаща опасност от разпространението на ядрени оръжия.

8

На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, 2012 г., стр. 22). Съгласно съображение 13 от това решение замразяването на средства и икономически ресурси следва да се прилага по отношение на други лица и образувания, които подпомагат иранското правителство, с което му дават възможност да продължава чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрено оръжие, или за разработването на носители на ядрено оръжие, по-специално лица и образувания, предоставящи финансова, логистична и материална подкрепа на иранското правителство.

9

Посоченото решение вмъква член 3а в Решение 2010/413, с който се забраняват вносът, закупуването или транспортът на ирански суров нефт и петролни продукти.

10

Решение 2012/35 добавя буква в) към член 20, параграф 1 от Решение 2010/413, която предвижда замразяването на средства, принадлежащи на следните лица и образувания:

„други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, както и свързани с тях лица и образувания, изброени в приложение II“.

11

На 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент № 267/2012, с който се изпълняват, що се отнася до Европейския съюз, предвидените в Решение 2012/35 ограничителни мерки.

12

Член 11 от този регламент въвежда аналогични на посочените в член 3а от Решение 2010/413 ограничения относно вноса, закупуването или транспорта на ирански суров нефт и петролни продукти.

13

Член 23, параграф 2, буква г) от посочения регламент предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата, образуванията и структурите, изброени в приложение IX към него, които в съответствие с член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 са били признати като „други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, както и лица и образувания, свързани с тях“.

14

Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, 2012 г., стр. 58 и поправка в ОВ L 251, 2013 г., стр. 33) изменя текста на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, както следва:

„други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, които оказват подкрепа на правителството на Иран и образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, свързани с тях, както са посочени в приложение II“.

15

С Регламент (ЕС) № 1263/2012 от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 356, 2012 г., стр. 34) Съветът изменя текста на член 23, параграф 2, буква г) от последния регламент както следва:

„други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, и образувания, притежавани или контролирани от тях, или лица и образувания, свързани с тях“.

16

На 20 януари 2014 г. с цел изпълнението на съвместния план за действие Съветът приема Решение 2014/21/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 15, 2014 г., стр. 22). Съгласно съображение 3 от Решение 2014/21 като част от първата стъпка на съвместния план за действие Ислямска република Иран ще предприеме редица доброволни мерки, определени в този план, а в отговор ще бъдат предприети редица доброволни мерки, като за Съюза те ще включват временно прекратяване на действието на ограничителните мерки относно забраната, по-конкретно на доставката на транспортни услуги за иранския суров нефт. С това решение Съветът по-конкретно спира за срок от шест месеца прилагането на посочената забрана в член 3а от Решение 2010/413, що се отнася до преноса на ирански суров нефт. Спирането на тази забрана е продължено впоследствие с няколко последователни акта на Съвета.

17

На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) № 42/2014 за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 15, 2014 г., стр. 18 и поправка в ОВ L 19, 2014 г., стр. 7), с който спира за срок от шест месеца прилагането на забраната, предвидена в член 11, параграф 1, буква в) от Регламент № 267/2012, за пренос на суров нефт или на петролни продукти, ако те са с произход от Иран или се изнасят от Иран в която и да е друга държава. Спирането на прилагането на тази забрана е продължено впоследствие с няколко последователни акта на Съвета. Тази забрана в крайна сметка е отменена с Регламент (ЕС) 2015/1861 на Съвета от 18 октомври 2015 година за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 274, 2015 г., стр. 1).

18

NITC е иранско дружество, специализирано в превоза на товари от суров нефт и газ. То притежава една от най-големите в света флоти от двукорпусни петролни танкери.

19

На 15 октомври 2012 г. с Решение 2012/635 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 за прилагане на Регламент № 267/2012 (ОВ L 282, 2012 г., стр. 16 и поправка в ОВ L 205, 2013 г., стр. 18) Съветът вписва наименованието на NITC в списъците на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, посочени съответно в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение IX към Регламент № 267/2012. Мотивите за неговото вписване в тези списъци са идентични и формулирани, както следва:

„Ефективно контролирано от правителството на Иран. Предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран посредством акционерите си, които поддържат тесни връзки с правителството“.

20

С решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608) Общият съд отменя Решение 2012/635 и Регламент за изпълнение № 945/2012, доколкото тези актове засягат NITC, с мотив че вписването на неговото наименование в списъка на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, е необосновано, тъй като твърденията на Съвета, че NITC било контролирано от иранското правителство и му предоставяло финансова подкрепа, не били доказани. Освен това Общият съд запазва действието на посочените актове спрямо NITC до изтичането на срока за обжалване по член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз или, в случай че в рамките на този срок бъде подадена жалба, до датата на нейното отхвърляне. Това решение не е обжалвано.

21

На 12 февруари 2015 г. с обжалваните актове Съветът вписва повторно наименованието на NITC, от една страна, в списъка на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, посочен в приложение II към Решение 2010/413, и от друга страна, в този, посочен в приложение IX към Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък „спорните списъци“), въз основа на следните мотиви:

„[NITC] предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран посредством акционерите си Iranian State Retirement Fund, Iranian Social Security Organization и Oil Industry Employees Retirement and Savings Fund, които са контролирани от държавата образувания. Освен това [NITC] е един от най-крупните оператори на танкери за суров нефт в света и един от основните превозвачи на суров ирански нефт. Следователно [NITC] предоставя логистична подкрепа на правителството на Иран посредством транспорт на ирански нефт“.

22

На 18 октомври 2015 г. в рамките на изпълнението на съвместния всеобхватен план за действие Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2015/1863 за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 274, 2015 г., стр. 174), което спира спрямо NITC прилагането на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413, както и от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1862 за прилагане на Регламент № 267/2012 (ОВ L 274, 2015 г., стр. 161), който заличава наименованието му от списъка, посочен в приложение IX към последния регламент.

23

Решение 2015/1863 и Регламент за изпълнение 2015/1862 се прилагат от 16 януари 2016 г. по силата съответно на Решение (ОВППС) 2016/37 на Съвета от 16 януари 2016 година относно датата на прилагане на Решение 2015/1863 (ОВ L 11 I, 2016 г., стр. 1) и на информацията относно датата на прилагане на Регламент 2015/1861 и на Регламент за изпълнение 2015/1862 (ОВ C 15 I, 2016 г., стр. 1).

24

С акт, заведен в секретариата на Общия съд на 24 април 2015 г., NITC подава настоящата жалба за отмяна на обжалваните актове. При условията на евентуалност NITC иска на основание член 277 ДФЕС да се обявят за неприложими спрямо него член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.

25

Паралелно с тази жалба NITC подава молба за допускане на обезпечителни мерки, целяща да се спре изпълнението на обжалваните актове. Тази молба е отхвърлена с определение на председателя на Общия съд от 16 юли 2015 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑207/15 R, EU:T:2015:535).

26

В подкрепа на жалбата си NITC изтъква пет основания, изведени, първото, от нарушение на принципите на сила на пресъдено нещо, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и на правото на ефективни правни средства за защита, второто, от грешка в преценката, третото, от нарушение на правото на защита, на правото на добра администрация и на принципа на ефективна съдебна защита и четвъртото, от нарушение на правото на собственост, на правото на репутация и на правото на свободна стопанска инициатива. Петото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от незаконността на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.

27

Общият съд отхвърля всяко от тези основания и като последица от това и жалбата като цяло.

28

NITC иска от Съда:

29

Съветът иска от Съда:

30

Съветът изтъква, че NITC няма интерес от разрешаването на спора по настоящата жалба и че при това положение същата е недопустима поради прекратяването с Решение 2015/1863 и Регламент за изпълнение 2015/1862 за прилагането на постановените спрямо него ограничителни мерки, както и поради липсата на накърняване на репутацията му с обжалваните актове.

31

NITC поддържа, че то има интерес от отмяната на обжалваното решение, както и на обжалваните актове, с цел да бъде признат незаконният характер ab initio на повторното му вписване в спорните списъци, да подаде евентуално иск за обезщетяване на вредите, претърпени поради повторното му вписване върху посочените списъци, и да възстанови репутацията си.

32

Съгласно постоянната съдебна практика наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решение от 21 декември 2011 г., France/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 43 и цитираната съдебна практика).

33

Съдът обаче е постановил, че лице или образувание, чието име е било вписано в списъка на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, продължава да има най-малкото морален интерес от отмяната на това вписване с цел Съдът на Съюза да обяви, че то изобщо не е трябвало да бъде вписвано в подобен списък, с оглед на последиците върху неговата репутация, включително и след като неговото име е било заличено от посочения списък или след като замразяването на неговите активи е било прекратено (вж. в този смисъл решения от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 70—72, от 8 септември 2016 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, C‑459/15 P, непубликувано, EU:C:2016:646, т. 12 и от 15 юни 2017 г., Al-Faqih и др./Комисия, C‑19/16 P, EU:C:2017:466, т. 36).

34

От това следва, че NITC има най-малкото морален интерес да иска отмяната на повторното си вписване в спорните списъци, въпреки че от една страна, замразяването на неговите активи в резултат от това повторно вписване в списъка, посочен в приложение II към Решение 2010/413, е било спряно и от друга страна, че неговото наименование е било извадено от списъка, посочен в приложение IX към Регламент № 267/2012, по силата съответно на Решение 2015/1863 и Регламент за изпълнение 2015/1862.

35

При това положение жалбата е допустима.

36

NITC изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си.

37

С първото си основание NITC изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 45—65 и 68 от обжалваното решение, че обжалваните актове не нарушават принципите на сила на пресъдено нещо, на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, както и правото му на ефективни правни средства за защита. Така Общият съд погрешно приел, че Съветът можел да го впише повторно в спорните списъци въз основа на фактически твърдения, идентични на изтъкнатите в подкрепа на първоначалното му вписване, което е било отменено с окончателно решение, и при липсата на значителна промяна в обстоятелствата или на нови доказателства, които било възможно да се получат при това първо вписване. Според NITC Съветът не можел, за да го впише повторно в спорните списъци въз основа на същия критерий за вписване, да се ограничи с преквалифициране на фактите, стоящи в основата на първоначалното му впиване.

38

Като се позовава на определението на председателя на Общия съд от 16 юли 2015 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑207/15 R, EU:T:2015:535), NITC добавя, че дори и принципът на силата на пресъдено нещо да не се прилага в стриктен смисъл, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и правото на ефективни правни средства на защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., налагат на Съвета да представи всички доводи и доказателства, с които разполага в рамките на първото вписване, тъй като в противен случай няма повече възможност да ги представи впоследствие. Следователно Общият съд възприел твърде ограничително тълкуване на член 47 от Хартата. Логиката, стояща в основата на обжалваното решение, давала на Съвета неограничена власт да възстанови прилагането на ограничителните мерки въз основа на мотиви, които са идентични или основани на същите факти, които са можели и е трябвало да бъдат изтъкнати при първоначалното вписване. Тази логика можела да доведе до злоупотреби и да изложи засегнатото образувание на поредица съдебни спорове, което било в разрез с принципа на справедлив процес и на правото на добра администрация.

39

NITC уточнява по-специално, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 51 и 52 от обжалваното решение, като е решил, че Съветът можел отново да се основе на мотива за вписване, свързан с финансовата подкрепа на иранското правителство, въпреки че по-голямата част от представените доказателства били с дата преди първоначалното вписване и били общодостъпни или произхождали от кореспонденцията с него. Що се отнася до мотива за вписване, свързан с логистичната подкрепа, NITC изтъква, че Общият съд е приел погрешно в точка 53 от обжалваното решение, че той не е бил контролиран от Общия съд по делото, довело до постановяването на решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608). Въпреки че не фигурирал в първоначалното вписване, този мотив бил еднакъв с фактическото твърдение за финансова подкрепа, каквото е твърдението, отхвърлено в точка 60 от това решение под друга квалификация.

40

Съветът оспорва първото основание по същество. Той счита, че към момента на първоначалното вписване на NITC не бил длъжен да посочи всички критерии за вписване и мотиви, които могат да бъдат възприети. Съветът уточнява, че при първоначалното вписване на NITC той не представил никакъв елемент, доказващ мотива за вписване, свързан с финансовата подкрепа, който стои в основата на това вписване. Що се отнася до мотива за вписване, свързан с логистичната подкрепа, той не бил изтъкнат, нито представен за разглеждане на Общия съд.

41

В рамките на първото основание за обжалване изтъкнатото от NITC нарушение на различните принципи на правото на Съюза и основни права почива по същество на довода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че образувание, което е получило отмяната на постановени спрямо него ограничителни мерки, може да бъде повторно вписано в списък на образувания, чиито активи се замразяват, въз основа на мотиви или доказателства, които са можели да бъдат изтъкнати при първото вписване на това образувание, въпреки липсата на значителна промяна във фактите и каквото и да е ново доказателство.

42

Най-напред, що се отнася до принципа на сила на пресъдено нещо, следва да се припомни, че решенията за отмяна, постановени от юрисдикциите на Съюза, се ползват от момента, в който са станали окончателни, от сила на пресъдено нещо. Тя обхваща не само диспозитива на решението за отмяна, но и мотивите, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 49 и цитираната съдебна практика).

43

Съгласно постоянната съдебна практика обаче силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по подразбиране са разрешени със съответното съдебно решение (решения от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 123 и от 13 септември 2017 г., Pappalardo и др./Комисия, C‑350/16 P, EU:C:2017:672, т. 37).

44

В конкретния случай следва да се отбележи, че в решението от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608) Общият съд е отменил първоначалното вписване на NITC, като е приел в точка 64, че елементите, които следва да се вземат предвид, не съдържат никаква улика, позволяваща да се докажат твърденията на Съвета, според които NITC било контролирано от иранското правителство и предоставяло на същото финансова подкрепа. Всъщност, както става ясно от точка 61 от посоченото решение, за да докаже основателността на мотива, свързан с финансовата подкрепа на иранското правителство поради съществуващите връзки между акционерите на NITC и това правителство, Съветът не е изтъкнал никакъв довод относно структурата на своя капитал и относно своите акционери. Що се отнася до изтъкнатия от Съвета в хода на съдебното заседание по това производство довод, основан на дейността на NITC по пренос на нефт, в точки 58—60 от същото това решение Общият съд само е констатирал, че тези елементи не са били посочени в мотивите за първоначалното вписване на NITC и не доказват мотива, свързан с финансовата подкрепа на иранското правителство, стоящ в основата на това вписване.

45

Следователно тези актове на Съвета са били отменени с решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608) именно поради недостатъчността на доказателствата, които Съветът е представил с цел да подкрепи тяхната фактическа основа. От подобна констатация, която придобива сила на пресъдено нещо съгласно цитираната съдебна практика в точка 43 от настоящото решение, не би могло да се изведе, че Съветът не е можел впоследствие да приеме други доказателства, предназначени да докажат наличието на финансова подкрепа на иранското правителство, или да се основе на друг по естеството си вид подкрепа на това правителство.

46

Следва обаче да се констатира, че повторното вписване на NITC в спорните списъци с обжалваните актове е основано на два различни мотива, които са, както става ясно от точка 48 от обжалваното решение, финансовата подкрепа от NITC на иранското правителство поради тесните връзки между неговите акционери и това правителство, от една страна, и логистичната подкрепа от NITC на посоченото правителство поради преноса на иранския нефт, от друга страна. Както е посочил Общият съд в точка 50 от обжалваното решение, единствено мотивът, свързан с финансовата подкрепа, вече е бил изтъкнат в изложението на мотивите за неговото първоначално вписване, което е било отменено с решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608). Освен това, както е видно от същата тази точка и от точка 51 от обжалваното решение, представените на Общия съд доказателства относно този мотив в рамките на първоинстанционното обжалване, довело до постановяването на обжалваното решение, не са същите като тези, представени му в рамките на производството, насочено срещу неговото първоначално вписване и довело до постановяването на решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608).

47

При все това NITC изтъква, че доколкото фактическите елементи, на които Съветът е основал своето решение да го впише повторно в спорните списъци, са били налице още към момента на първоначалното му вписване, Съветът е бил длъжен да изчерпи всички доказателства, с които разполага, и юридическите квалификации, които могат да обосноват налагането на ограничителни мерки спрямо него, по повод на това първо вписване, под страх че впоследствие няма да може повече да се позове на тях. Както е обяснило в хода на съдебното заседание пред Съда, NITC счита, че дори и принципът на сила на пресъдено нещо да не се прилага в стриктен смисъл, подобно задължение произтича от съвместния прочит на този принцип и принципа на правна сигурност.

48

Въпреки това е достатъчно да се отбележи, че това твърдение за нарушение не може да доведе до констатиране на нарушение на принципа на сила на пресъдено нещо, доколкото по дефиниция, след като не са били взети предвид в решението, придобило сила на пресъдено нещо, посочените доказателства и правни квалификации не могат да представляват фактически или правни въпроси, които действително или по подразбиране са разрешени с посоченото решение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 43 от настоящото решение.

49

Следва да се добави, че в жалбата си NITC не излага конкретен довод в подкрепа на становището си, че принципите на сила на пресъдено нещо и на правна сигурност, разглеждани съвместно, в случая са предоставяли по-широка защита от тази, която произтича единствено от принципа на сила на пресъдено нещо, на лице или образувание, което е получило отмяната на своето вписване в списъка на лица и образувания, чиито активи се замразяват, срещу постановяването на нови ограничителни мерки, основани на други мотиви или доказателства.

50

Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че в съответствие с постоянната практика на Съда правото да се позове на него принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. За сметка на това никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват такива уверения (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2017 г., Pappalardo и др./Комисия, C‑350/16 P, EU:C:2017:672, т. 39 и от 21 февруари 2018 г., Kreuzmayr, C‑628/16, EU:C:2018:84, т. 46).

51

Решение за вписване на образувание в списък на лица и образувания, чиито активи се замразяват, обаче не дава конкретни уверения на това образувание за това, че Съветът не би разполагал с никакъв друг мотив, насочен към това образувание, освен посочените в мотивите на това решение, нито с никакви други доказателства, които са от естество да обосноват налагането на ограничителни мерки спрямо него. Освен това, както Общият правилно е приел в точка 59 от обжалваното решение, решението от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608) не можело да породи оправдани правни очаквания у NITC, че в бъдеще Съветът не би могъл да реши, при спазване на посоченото решение, да извърши повторно вписване. Впрочем Общият съд е уточнил в точка 77 от същото решение, че не би могло веднага да се изключи ново вписване на наименованието на NITC в списъците на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, и че Съветът има възможност да го включи отново в посочените списъци въз основа на мотиви, които са надлежно подкрепени с доказателства.

52

От гореизложеното следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът не е нарушил силата на пресъдено нещо, придобита от решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608), както и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания с приемането на обжалваните актове въз основа на припомнените в точка 46 от настоящото решение мотиви, свързани с финансовата и логистична подкрепа от NITC на иранското правителство.

53

Що се отнася до изтъкнатото от NITC право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата следва да се припомни, че този член осигурява в правото на Съюза защитата, предоставена от член 6, параграф 1 и от член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (решение от 16 май 2017 г., Berlioz Investment Fund, C‑682/15, EU:C:2017:373, т. 54 и цитираната съдебна практика). В първа алинея от посочения член 47 се изисква всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия.

54

Принципът на ефективна съдебна защита не би могъл обаче да попречи на Съвета да впише повторно лице или образувание в списъците на лица и образувания, чиито активи се замразяват, въз основа на мотиви, различни от тези, на които се е основавало първоначалното вписване или въз основа на един и същ мотив, подкрепен с други доказателства. Всъщност този принцип има за цел да гарантира, че увреждащ акт може да бъде обжалван пред съда, а не че не може да бъде приет нов увреждащ акт, основан на различни мотиви или доказателства.

55

Както Съдът вече е постановил, ако решение на институция на Съюза, което е предмет на обжалване, бъде отменено, счита се, че то никога не е съществувало и тази институция, която възнамерява да приеме ново решение, може да извърши повторно пълен преглед и да изтъкне мотиви, които са различни от тези, на които е било основано отмененото решение (вж. по аналогия решение от 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, EU:C:2003:125, т. 31).

56

Оттук следва, че незаконосъобразност като тази, установена от Общия съд в решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608), по повод на първото вписване на NITC в списъците на лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, не е от естество да попречи на Съвета след преразглеждане на положението на това дружество да приеме нови ограничителни мерки въз основа на вече съществуващи или налични фактически данни.

57

Освен това следва да се отбележи, че в рамките на производството, в което е постановено решението от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608), станало окончателно, NITC е поискало и получило отмяната на приетите през 2012 г. ограничителни мерки, които следователно са били заличени от правния ред на Съюза. От това следва, че NITC може да се позове на това решение в подкрепа на искане за обезщетение, както става ясно от точка 65 от обжалваното решение. Освен това NITC разполага с възможността, от която то се е възползвало, да подаде нова жалба пред съда на Съюза, за да контролира законосъобразността на решение за повторно вписване с цел евентуално да бъде възстановено в първоначалното си положение, както и да получи обезщетение.

58

Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че Общият съд правилно е приел, че Съветът не е нарушил принципите на силата на пресъдено нещо, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и правото на NITC на ефективни правни средства за защита.

59

Следователно първото основание на жалбата трябва да се отхвърли.

60

С второто си основание NITC изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че критериите за вписване са били изпълнени спрямо него. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 87—89 от обжалваното решение, приемайки, че то предоставяло подкрепа на иранското правителство по смисъла на критерия, посочен в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, поради логистичната подкрепа, предоставена на иранското правителство посредством извършвания от NITC транспорт на ирански нефт и съществуващата връзка между енергийния сектор и разпространението на ядрено оръжие в Иран. Понятието „логистична подкрепа“ не можело да включва подкрепа, предоставена на трети лица. Според тълкуването на Общия съд обаче било достатъчно NITC да действа в сектора на иранския нефт, за да се приеме, че то предоставя логистична подкрепа на иранското правителство, въпреки че то не е предоставило никакви услуги на това правителство. От друга страна, подобно тълкуване по същество представлявало твърдение за косвена финансова подкрепа на иранското правителство като отхвърленото в решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608, т. 60).

61

Нещо повече, позоваването в точка 86 от обжалваното решение на съображение 22 от Решение 2010/413 не позволявало да се установи връзка между дейностите на NITC, енергийния сектор и разпространението на ядрено оръжие и било погрешно, доколкото след това решение Съюзът се съгласил да разреши дейностите по пренос на нефт съгласно съвместния план за действие, приложен с Регламент № 42/2014. Макар съвместният план за действие да не предвиждал спиране на индивидуалните ограничителни мерки или изменение на критериите за вписване в списъците на лица и образувания, чиито активи се замразяват, този план, както и Регламент № 42/2014 е трябвало да ориентират тълкуването и прилагането на тези критерии. Било непоследователно обаче да се счита, че понятието „логистична подкрепа“ обхваща дейността по пренос на суров нефт, която е била разрешена с посочените план и регламент, и било немислимо Съюзът да е разрешил дейност, която може да има качествено или количествено значение, достатъчно да насърчи разпространението на ядрено оръжие. Не била преценена заплахата, която NITC представлявало, с оглед на съвместния план за действие, по отношение на предмета на ограничителните мерки.

62

Накрая, възприетото от Общия съд тълкуване било непропорционално с оглед на целите, преследвани с Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, доколкото позволявало на Съвета да приема ограничители мерки спрямо всяко лице или образувание, действащо в сектор, който може да генерира значителни приходи за иранското правителство. Толкова широко тълкуване на критериите за вписване превръщало тези актове в инструменти за търговска санкция. Подобно тълкуване било в разрез и с принципа на правна сигурност, налагащ, при двусмисленост на правната уредба, да се приеме най-благоприятното за NITC тълкуване.

63

С четвъртото си основание NITC поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил довода, който то е изтъкнало при условията на евентуалност, според който, ако бъде възприето широкото тълкуване на критерия за вписване, посочен в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, това тълкуване би направило този критерий непропорционален спрямо целите, преследвани с Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, и следователно — посочените разпоредби незаконни.

64

Съветът оспорва по същество второто и четвъртото основание. Той счита, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че мотивът, свързан с логистичната подкрепа на иранското правителство, е налице, и изтъква, че макар съвместният план за действие да предвиждал известно облекчаване на санкциите спрямо Ислямска република Иран, на този етап все още било необходимо да се продължи натискът върху посоченото правителство с цел то да преустанови дейностите си по ядрено разпространение.

65

С второто и четвъртото си основание, които следва да се разгледат заедно, NITC оспорва тълкуването и прилагането спрямо него от Общия съд на критерия за вписване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635, и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, изменен с Регламент № 1263/2012.

66

На първо място, не би могъл да се приеме изтъкнатият от NITC довод, че мотивът, свързан с логистичната подкрепа на иранското правителство, който Общият съд е обявил за основателен в точка 92 от обжалваното решение, съответствал на мотива, свързан с финансовата подкрепа на това правителство, който е бил отхвърлен с решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608). В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в точки 84—87 от обжалваното решение Общият съд е обосновал основателността на мотива, изведен от логистичната подкрепа от NITC на иранското правителство, с мотивиране, различно от това, с което е отхвърлил в решението си от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет (T‑565/12, EU:T:2014:608, т. 58—64) елементите, на които се е основал Съветът, за да приеме, че NITC е предоставяло финансова подкрепа на посоченото правителство. По-специално следва да се подчертае, че в точка 82 от обжалваното решение Общият съд е уточнил, че Съветът не упреква NITC за предоставянето на косвена подкрепа на иранското правителство чрез трето дружество, което му изплащало дивиденти, а че именно поради значимостта на неговата транспортна дейност в петролния сектор в Иран, контролиран от иранското правителство, се счита, че жалбоподателят предоставя логистична подкрепа на посоченото правителство.

67

На второ място, следва да се отбележи, че Общият съд правилно е припомнил в точка 85 от обжалваното решение, че критерият за подкрепа на иранското правителство, посочен в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635, и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, изменен с Регламент № 1263/2012, трябва да се схваща в смисъл, че се отнася до дейностите, присъщи на засегнатото лице или образувание, и че макар сами по себе си те да не са пряко или косвено свързани с разпространението на ядрено оръжие, те все пак могат да го благоприятстват, като осигуряват на иранското правителство материални, финансови или логистични ресурси или средства, даващи му възможност да продължава дейностите по ядрено разпространение (вж. в този смисъл решения от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 80 и 81 и от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет, C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 44).

68

Както е видно от точки 81 и 82 от решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2016:128), този критерий отчита „потенциалната връзка между приходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на чувствителните ядрени дейности на Иран, свързани с разпространението на ядрено оръжие“, отбелязан по-конкретно в Резолюция 1929 и в съображение 22 от Решение 2010/413 с цел да попречи на финансирането на иранската ядрена програма от иранското правителство. Така връзката между енергийния сектор и разпространението на ядрено оръжие е установена от самия законодател на Съюза.

69

Освен това от практиката на Съда следва, че този критерий, разглеждан в светлината на преследваните от Съвета цели, визира формите на подкрепа за правителството на Иран, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 83 и определение от 4 април 2017 г., Sharif University of Technology/Съвет, C‑385/16 P, непубликувано, EU:C:2017:258, т. 64).

70

Ще се отнася до понятието „логистична подкрепа“, Съдът е приел, че терминът „логистична“ не се свежда до дейностите по превоз на стоки или хора, а обхваща дейностите, свързани по същество с методите и средствата за организация на операция или процес и с предоставянето на ресурсите, необходими за провеждането на дейност или процес (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, C‑459/15 P, непубликувано, EU:C:2016:646, т. 53 и 54).

71

С оглед на тези обстоятелства в точка 87 от обжалваното решение Общият съд правилно е приел, че с оглед на значимостта на транспортната дейност на NITC в иранския нефтен сектор, позволяваща на иранското правителство да задоволи определени логистични нужди в този контролиран от него сектор, и с оглед на съществуващата връзка между енергийния сектор и дейностите по разпространение на ядрено оръжие в Иран следва да се заключи, че NITC е предоставяло подкрепа на иранското правителство, поради което бил изпълнен критерият по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635, и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, изменен с Регламент № 1263/2012.

72

Така възприетото тълкуване от Общия съд се вписва, както става ясно от точки 67—70 от настоящото решение, в правна рамка, чиито граници са ясно очертани от целите, които преследва правната уредба относно ограничителните мерки, постановени срещу Ислямска република Иран, поради което то не противоречи на принципа на правна сигурност.

73

На трето място, следва да се приеме, че в точки 88 и 89 от обжалваното решение Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че този извод не може да се постави под въпрос от спирането със съвместния план за действие, както и с Решение 2014/21 и Регламент № 42/2014, на прилагането на забраната за пренос на нефт с произход от или изнасян от Иран към други страни.

74

В това отношение произтичащото от тези актове смекчаване на санкциите срещу Ислямска република Иран е направено в рамките на първи етап от процес, предназначен да намери цялостно решение в дългосрочен план на иранския ядрен въпрос, без да подкопае преследваната с Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012 цел да се попречи на разпространението на ядрено оръжие и да се упражни по този начин натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови тя съответните дейности. Освен това, макар посочените актове да са довели до временното спиране на прилагането на посочената забрана, продължено с няколко последователни акта на Съвета, поради което извършваната от NITC дейност за известен период от време повече не е била забранена, нито елементите, определени в рамките на първия етап от съвместния план за действие, нито приетите от Съвета актове за изпълнението на този план не предвиждали спиране на индивидуалните ограничителни мерки или изменение на критериите, въз основа на които подобни мерки можели да бъдат постановени, както Общият съд правилно е отбелязал в точки 89 и 90 от обжалваното решение и с което NITC се съгласява.

75

На четвърто място, NITC поддържа, че възприетото от Общия съд тълкуване на критерия за вписване, изведен от подкрепата на иранското правителство, придава на този критерий непропорционален характер с оглед на целите, преследвани с Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, и следователно го прави незаконен и неприложим към NITC.

76

В това отношение принципът на пропорционалност изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122 и цитираната съдебна практика).

77

Съдът е постановил, че Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012 имат за цел, както е посочено в точка 74 от настоящото решение, да се предотврати ядреното разпространение и следователно да се упражни натиск върху Ислямска република Иран да преустанови съответните дейности. Тази цел, която се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, следователно е легитимна (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 124 и цитираната съдебна практика.)

78

Тълкуването на критерия за вписване, изведен от „подкрепата на иранското правителство“, което Общият съд е възприел в случая, позволява, в съответствие с цитираната в точки 67—69 от настоящото решение съдебна практика, да се обхванат дейностите, които могат да насърчат разпространението на ядрено оръжие, предоставяйки на иранското правителство ресурси и материални улеснения от финансово или логистично естество, позволяващи му да продължава ядрените дейности, без да доведе до това всяка дейност да може да представлява подобна подкрепа, а само онези, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на дейностите по ядрено разпространение. При това положение не изглежда, че този критерий, както е тълкуван от Общия съд в конкретния случай, е неподходящ и надхвърля границите на необходимото за постигането на тази цел.

79

Поради това второто и четвъртото основание трябва да се отхвърлят.

80

С третото си основание NITC изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 123—138 от обжалваното решение, че извършеното с повторното му вписване в спорните списъци накърняване на неговото право на собственост, на неговото право на репутация и на свободата на стопанска инициатива било пропорционално. Първо, Общият съд е трябвало да констатира, че това повторно вписване е явно непропорционално с оглед на нарушенията на принципите на основните права, изтъкнати пред него в рамките на първото основание. Второ, Общият съд нарушил основните права на NITC, като не отдал достатъчно значение на съвместния план за действие. В това отношение NITC поддържа, че фактът, че е било „на прицел“ от Съвета, е непропорционален и същевременно дискриминационен. Логиката на Общия съд, състояща се в потвърждаването в точка 135 от обжалваното решение, че наложените на NITC ограничителни мерки били оправдани поради значимостта на неговата дейност по пренос на нефт, и същевременно в признаването, че тези дейности били разрешени, била противоречива. Всъщност, доколкото съгласно точки 86 и 87 от обжалваното решение връзката с разпространението на ядреното оръжие се счита за възникнала от приходите, които иранското правителство в крайна сметка извлича от продажбата на иранския нефт, фактът дали този нефт се пренася от него, или от едно или няколко други дружества, нямал никакво значение.

81

Съветът оспорва третото основание по същество. Той поддържа, че Общият съд е взел изцяло предвид принципа на пропорционалност, като е приел, че повторното вписване на NITC в спорните списъци е обосновано поради значимостта на неговата транспортна дейност в иранския петролен сектор, и като е счел, че дейностите на други образувания по превоз на петрол не били сравними по обхвата си с нея.

82

В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от същата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

83

Що се отнася до изтъкнатите от NITC право на собственост и свобода на упражняване на икономическа дейност, прогласени в членове 16 и 17 от Хартата, Съдът е приел, че тези основни права не са абсолютни. Вследствие на това върху упражняването на посочените права могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираните права (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 121 и 122 и цитираната съдебна практика).

84

Макар обжалваните актове да налагат ограничения на основните права на NITC, тези ограничения при все това отговарят на легитимна цел, преследвана с правото на Съюза, както е видно от анализа на второто и четвъртото основание на жалбата, тоест борбата срещу разпространението на ядреното оръжие, която се вписва в по-общата рамка на поддържането на мира и на международната сигурност, чието първостепенно значение е посочено от Общия съд в точка 132 от обжалваното решение.

85

Освен това в посочената точка 132 Общият съд е подчертал, че посочените ограничения засягат само една част от активите на NITC и че Решение 2010/413, както и Регламент № 267/2012 предвиждат някои изключения. Всъщност тези актове предвиждат възможности за освобождаване на финансовите средства, позволяващи на NITC да посреща някои разходи, по-конкретно тези, които се считат за основни, или да изпълни някои конкретни търговски договори. Що се отнася до накърняването на репутацията, Общият съд е отбелязал, че Съветът не е изтъкнал, че самото NITC участва в разпространението на ядреното оръжие. От това той прави извода, че то следователно не е лично свързано с поведения, представляващи опасност за мира и международната сигурност, и че поради това степента на недоверие спрямо него е по-малка.

86

С оглед на тези обстоятелства ограниченията на правото на собственост и на свободата на стопанска инициатива на NITC не изглеждат несъразмерни спрямо преследваните цели. Същият извод се налага, що се отнася до изтъкнатото от него накърняване на репутацията му (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет, C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 53).

87

Накрая, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че този извод не може да се постави под въпрос с приемането на съвместен план за действие и че положението на NITC не може да се сравни с това на други образувания, извършващи същите дейности по пренос на нефт като него. В това отношение е достатъчно да се препрати към съображенията, изложени в точки 65—79 от настоящото решение.

88

При това положение следва да се отхвърли третото основание на жалбата, както и вследствие на това настоящата жалба в нейната цялост.

89

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

90

Тъй като Съветът е поискал осъждането на NITC и същото е загубило делото, то следва да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: