–

за Georgsmarienhütte GmbH, Stahlwerk Bous GmbH, Schmiedag GmbH и Harz Guss Zorge GmbH, от H. Höfler, както и от H. Fischer, Rechtsanwälte,

–

за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, подпомагани от T. Lübbig, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от T. Maxian Rusche, както и от K. Herrmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Решение (ЕС) 2015/1585 на Комисията от 25 ноември 2014 година относно схема за държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемки потребители] (ОВ L 250, 2015 г., стр. 122., наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между четири дружества от групата Georgsmarienhütte, а именно Georgsmarienhütte GmbH, Stahlwerk Bous GmbH, Schmiedag GmbH и Harz Guss Zorge GmbH, от една страна, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), от друга страна, във връзка с възстановяването на неправомерните помощи, обявени за несъвместими с вътрешния пазар вследствие от приемането на спорното решение, от които са се ползвали тези дружества.

3

От акта за преюдициално запитване се установява, че Gesetz zur Neuregelung des Rechtsrahmens für die Förderung der Stromerzeugung aus erneuerbaren Energien (Закон относно новата правна уредба за насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници) (BGBl. 2011 I, стр. 1634, наричан по-нататък „EEG от 2012 г.“) предвижда по същество федерален механизъм за компенсиране на разходите, свързани с производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Този механизъм се основава по-специално на допълнителна такса (наричана по-нататък „допълнителната такса по EEG“), съставляваща разход, който по принцип се прехвърля от доставчиците на електроенергия върху купувачите и потребителите на електроенергия.

4

По изключение, в рамките на специален компенсаторен режим, съгласно членове 40, 41 и 43 от EEG от 2012 г. се допуска ограничаване на размера на допълнителната такса по EEG в случай на енергоемки предприятия (наричани по-нататък „ЕЕП“). Това ограничение има за цел да намали разходите за електроенергия за тези предприятия, за да запазят международната си конкурентоспособност.

5

Член 40 от EEG от 2012 г. предвижда, че допълнителната такса по EEG се ограничава чрез подаване на молба до Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба за икономика и контрол на износа, Германия) (наричана по-нататък „BAFA“).

6

Жалбоподателите в главното производство са четири дружества от групата Georgsmarienhütte. Тяхната дейност е добив на стомана, леярство и стоманообработване, като за 2013 г. и 2014 г. те са се ползвали от ограничение на размера на допълнителната такса по EEG, предоставено им с решения на BAFA.

7

С решения на BAFA от 25 ноември 2014 г. разглежданите решения за ограничаване на размера обаче са оттеглени с обратно действие за част от съответните суми (наричани по-нататък „решенията за частично оттегляне“). Тази служба отхвърля и административните жалби, подадени от жалбоподателите в главното производство срещу тези решения за частично оттегляне.

8

Решенията за частично оттегляне са приети в изпълнение на спорното решение, с което Европейската комисия обявява специалния компенсационен режим в полза на ЕЕП за неправомерна държавна помощ и разпорежда на Федерална република Германия възстановяването на несъвместимите с вътрешния пазар помощи от получателите им.

9

По-специално, в спорното решение Комисията е установила, че помощта, която се състои в намаляване на допълнителната такса по EEG в полза на ЕЕП, е съвместима с вътрешния пазар, когато попада в обхвата на една от четирите категории, посочени в член 3, параграф 1 от това решение. Съгласно член 3, параграф 2 от посоченото решение всяка помощ, която не попада в някоя от категориите, посочени в член 3, параграф 1, е несъвместима с вътрешния пазар и в подобен случай съгласно членове 6 и 7 от същото решение Федерална република Германия е длъжна да осигури възстановяването на неправомерните помощи от получателите им съгласно реда и условията, предвидени в приложение III към спорното решение.

10

Жалбоподателите в главното производство подават жалба пред Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд, Франкфурт на Майн, Германия), насочена конкретно срещу решенията за частично оттегляне.

11

Пред посочената юрисдикция жалбоподателите изразяват съмнения относно квалифицирането от страна на Комисията на ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като „държавна помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС. При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд, Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Нарушава ли [спорното решение] Договора за функционирането на [ЕС], доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 ДФЕС?“.

12

В главното производство по същество се оспорва валидността на спорното решение, доколкото то квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като „държавна помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС.

13

Позовавайки се на решение от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92, EU:C:1994:90), Комисията посочва, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като жалбоподателите в главното производство не са подали жалба за отмяна на спорното решение пред Общия съд на Европейския съюз.

14

Следва да се припомни, че в точка 17 от цитираното съдебно решение, което е постановено по дело, сходно с това по главното производство, Съдът е приел по същество, по-специално поради съображения, свързани с правната сигурност, че за получателя на държавна помощ, която е предмет на решение на Комисията, директно адресирано само до държавата членка на този получател, който несъмнено е можел да обжалва съответното решение на основание член 263 ДФЕС и е пропуснал императивния срок, предвиден в шеста алинея на тази разпоредба, е изключена възможността да оспори надлежно законосъобразността на посоченото решение пред националните юрисдикции в рамките на жалба срещу националните мерки за изпълнение на това решение (вж. също решения от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe, C‑239/99, EU:C:2001:101, т. 30 и от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 28).

15

Съдът приема по-специално, че ако в подобна хипотеза се възприеме обратното решение, на получателя на помощта би била призната възможността да заобиколи стабилността, която съгласно принципа на правна сигурност трябва да има едно решение след изтичането на сроковете за обжалване (решения от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe, C‑239/99, EU:C:2001:101, т. 30 и от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 28).

16

Изключването на възможността, припомнена в точка 14 от настоящото решение, се обосновава и в хипотезата, в която получателят на помощта се позовава пред национална юрисдикция на невалидността на решението на Комисията преди изтичането на срока за обжалване на това решение, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС.

17

Така, за да може в рамките на иск или жалба, подаден(а) пред национална юрисдикция, правен субект да изтъкне невалидността на разпоредби, съдържащи се в акт на Съюза, който е основанието за приемането на национално решение по отношение на този правен субект, е необходимо или последният да е подал и жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС срещу този акт на Съюза в определения за това срок, или да не е подал такава жалба, тъй като, без съмнение, не е имал правото да го направи (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2010 г., E и F, C‑550/09, EU:C:2010:382, т. 46 и 48, от 17 февруари 2011 г., Bolton Alimentari, C‑494/09, EU:C:2011:87, т. 22 и 23 и от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 67 и цитираната съдебна практика).

18

Следователно, когато правен субект, възнамеряващ да оспори акт на Съюза, несъмнено притежава активна процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея ДФЕС, той е длъжен да използва предвиденото в тази разпоредба правно средство за защита, като подаде жалба пред Общия съд.

19

Всъщност, както по същество посочва генералният адвокат в точки 40—44 от заключението си, жалбата за отмяна, заедно с възможността за обжалване на постановеното по нея решение на Общия съд, съставлява особено подходящ процесуален механизъм за внимателно разглеждане, при условията на състезателно производство, както на фактическите, така и на правните въпроси, по-специално в сложни технически области, каквато е тази на държавните помощи в съответствие със съображение трето на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 24 октомври 1988 година за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности (ОВ L 319, 1988 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 241, 1989 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 67).

20

Трябва все пак да се уточни, че подобна констатация не засяга ролята на преюдициалното запитване в правната архитектура на Съюза.

21

Всъщност въведената с член 267 ДФЕС система на преюдициално запитване установява пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, в рамките на което последните участват активно в правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на Съюза, както и в защитата на правата, предоставени от този правен ред на частноправните субекти (Становище 1/09 от 8 март 2011 г., EU:C:2011:123, т. 84).

22

От това следва, че необходимостта дадено физическо или юридическо лице да подаде жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, за да оспори законосъобразността на акт на Съюза, когато несъмнено има активна процесуална легитимация да го направи по смисъла на четвърта алинея от посочения член, не засяга възможността на това лице да оспори пред компетентните национални юрисдикции законосъобразността на националните актове за изпълнение на съответния акт.

23

Впрочем е постановено, че получателят на държавна помощ, който е подал пред Общия съд в предвидения от член 263, шеста алинея ДФЕС срок жалба за отмяна срещу решение на Комисията, с което тази помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар, не може да се приеме, че е целял да заобиколи стабилността на това решение с довода, че той обжалва и валидността му пред запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 29).

24

От значение е да се припомни също така, че когато разрешаването на висящия пред националната юрисдикция спор зависи от валидността на решението на Комисията, съгласно задължението за лоялно сътрудничество и за да избегне постановяването на решение, несъвместимо с посоченото решение на Комисията, националната юрисдикция трябва да спре производството до постановяване на окончателно решение от общностните юрисдикции по жалбата за отмяна, освен ако не приеме, че предвид обстоятелствата в конкретния случай има основание да постави преюдициален въпрос на Съда относно валидността на решението на Комисията (решение от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB, C‑344/98, EU:C:2000:689, т. 57).

25

Следва също да се посочи, че поради причините, изтъкнати в точка 19 от настоящото решение, принципът на добрата администрация на правосъдието може да бъде основание за това в случай на едновременно сезиране на Общия съд с жалба за отмяна и на Съда с преюдициално запитване относно валидността, ако счете за нужно, Съдът да приложи член 54, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз с оглед на спиране на производството пред него в полза на това, което се провежда пред Общия съд.

26

Следователно с оглед на съображенията, изложени в точки 14—19 от настоящото решение, в делото по главното производство следва да се разгледа въпросът дали жалбоподателите в главното производство несъмнено са притежавали активна процесуална легитимация да подадат жалба за отмяна на спорното решение пред Общия съд на основание член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 14 март 2017, A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 66 и 67 и цитираната съдебна практика), и то независимо дали посочените жалбоподатели са подали жалбата си пред националните юрисдикции преди изтичането на срока за обжалване пред Общия съд.

27

В това отношение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решение, адресирано до друго лице, само ако това решение го засяга пряко и лично.

28

В конкретния случай член 10 от спорното решение предвижда изрично, че Федерална република Германия е негов адресат.

29

Трябва обаче да се приеме за установено, на първо място, че в членове 6 и 7 от спорното решение на Федерална република Германия се разпорежда да възстанови предоставените несъвместими с вътрешния пазар помощи, в резултат от което германските органи, без да разполагат с каквато и да е свобода на преценката, са длъжни да възстановят тези помощи от получателите им съгласно реда и условията, посочени в приложение III към спорното решение.

30

Следователно жалбоподателите в главното производство трябва да се считат за пряко засегнати от това решение (вж. в този смисъл решения от 19 октомври 2000 г., Италия и Sardegna Lines/Комисия, C‑15/98 и C‑105/99, EU:C:2000:570, т. 36, от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 48 и 49 и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 60 и 61).

31

На второ място, е важно да се припомни, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑298/00 P, EU:C:2004:240, т. 36 и цитираната съдебна практика).

32

Постановено е по-специално, че когато оспорваният акт засяга група лица, които са били определени или определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори (решение от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 54 и цитираната съдебна практика).

33

Така действителните получатели на индивидуални помощи, които са предоставени съгласно схема за помощи и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, са лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност задължението за възстановяване, наложено с решение на Комисията относно схема за помощи, индивидуализира в достатъчна степен всички лица, които се ползват от въпросната схема, тъй като за тези лица, от момента на приемане на посоченото решение, съществува опасност получените от тях помощи да бъдат възстановени и с това правното им положение е засегнато (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 53 и 56 и от 21 декември 2011 г., A2A/Комисия, C‑320/09 P, непубликувано, EU:C:2011:858, т. 58 и 59).

34

Безспорно е, че жалбоподателите в главното производство са се ползвали от индивидуалните решения, с които BAFA допуска ограничаване на размера на допълнителната такса по EEG.

35

Това ограничаване обаче е било квалифицирано от Комисията по-специално като „несъвместима[с общия пазар] помощ“ и е било разпоредено нейното възстановяване съгласно реда и условията, предвидени в спорното решение.

36

Следователно жалбоподателите в главното производство не само са засегнати от спорното решение, тъй като са ЕЕП от сектора на енергетиката, за който се отнася разглежданата в посоченото решение схема за помощи. По-специално те са лично засегнати в качеството им на действителни получатели на помощта, предоставена в рамките на тази схема, чието възстановяване е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл решения от 19 октомври 2000 г., Италия и Sardegna Lines/Комисия, C‑15/98 и C‑105/99, EU:C:2000:570, т. 34 и от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑298/00 P, EU:C:2004:240, т. 39).

37

От гореизложеното следва, че жалбоподателите в главното производство несъмнено са притежавали активна процесуална легитимация да поискат отмяна на спорното решение.

38

Безспорно всеки от жалбоподателите в главното производство е подал жалба за отмяна пред Общия съд срещу Решение C(2013) 4424 окончателен на Комисията от 18 декември 2013 година за откриване на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с мерките, прилагани от Федерална република Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките потребители (Държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN).

39

Въпреки, че междувременно официалната процедура по разследване е приключила с приемането на спорното решение, с определения от 9 юни 2015 г., Stahlwerk Bous/Комисия (T‑172/14, непубликувано, EU:T:2015:402), от 9 юни 2015 г., Georgsmarienhütte/Комисия (T‑176/14, непубликувано, EU:T:2015:414), от 9 юни 2015 г., Harz Guss Zorge/Комисия (T‑177/14, непубликувано, EU:T:2015:395) и от 9 юни 2015 г., Schmiedag/Комисия (T‑183/14, непубликувано, EU:T:2015:396) Общият съд приема, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбите на жалбоподателите в главното производство, тъй като основанието им е отпаднало.

40

Освен това тези жалби са били придружени от молби за изменение на исканията, които жалбоподателите в главното производство са подали в хода на производството, сочейки, че жалбите им имат за предмет и отмяната на спорното решение. С посочените определения обаче Общият съд отхвърля тези молби като недопустими, тъй като спорното решение не е изменило или заменило решението за откриване на официалната процедура по разследване, посочено в точка 38 от настоящото решение, и че освен това няма същия предмет.

41

Също така е от значение да се подчертае, че Общият съд се е погрижил да уточни по един и същи начин в точки 23 или 24 от определенията, посочени в точка 39 от настоящото съдебно решение, че отхвърлянето на молбите за изменение на исканията, с които се цели отмяна на спорното решение, не засяга възможността на жалбоподателите в главното производство да подадат жалба срещу посоченото решение.

42

Жалбоподателите в главното производство обаче не са подали нова жалба пред Общия съд.

43

С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме за установено, че доколкото жалбоподателите в главното производство несъмнено са имали право да подадат жалба за отмяна срещу спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, но не са упражнили това свое право, те не могат да се позоват на невалидността на посоченото решение в подкрепа на жалбите си, подадени пред запитващата юрисдикция срещу националните мерки за изпълнение на посоченото решение.

44

При тези условия, тъй като валидността на спорното решение не е била надлежно оспорена пред запитващата юрисдикция, настоящото преюдициално запитване е недопустимо.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Преюдициалното запитване, отправено от Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд, Франкфурт на Майн, Германия) с решение от 23 февруари 2016 г., е недопустимо.