РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

29 юни 2010 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Регламент (ЕО) №°2580/2001 — Членове 2 и 3 — Включване на организация в списъка на лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове — Предаване на организацията, от нейни членове, на средства, произхождащи от дейности по събиране на дарения и продажби на публикации“

По дело C‑550/09

с предмет преюдициално запитване, оправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) с акт от 21 декември 2009 г., постъпил в Съда на 29 декември 2009 г., в наказателното производство срещу

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts (докладчик), г‑н J.-C. Bonichot, г‑жа P. Lindh и г‑жа C. Toader, председатели на състави, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič, г‑н T. von Danwitz и г‑н Aл. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г-жа R. Şereş, администратор,

предвид решението на председателя на Съда от 1 март 2010 г. за разглеждане на делото по реда на бързото производство съгласно член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 104а, първа алинея от Процедурния правилник на Съда,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 май 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof, от г‑н V. Homann и г‑н K. Lohse, в качеството на представители,

– за E, от адв. F. Hess и адв. A. Nagler, Rechtsanwälte,

– за F, от адв. B. Eder и адв. A. Pues, Rechtsanwältinnen,

– за френското правителство, от г‑жа E. Belliard, г‑н G. de Bergues и г‑н L. Butel, в качеството на представители,

– за Съвета на Европейския съюз, от г‑жа Z. Kupcova, г‑н E. Finnegan и г‑н R. Szostak, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от г‑н T. Scharf и г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представители,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до валидността на включването на организацията Devrimci Halk Kurtulus Partisi-Cephesi (DHKP-C) в списъка на лица, групи и образувания, за които се прилага Регламент (ЕО) №°2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и, от друга страна, до тълкуването на членове 2 и 3 от този регламент.

2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство относно E и F (наричани заедно по-нататък „обвиняемите“), понастоящем с наложена мярка за неотклонение задържане под стража в Германия, срещу които е възбудено наказателно преследване за предполагаема принадлежност към чуждестранна терористична група и за нарушение на членове 2 и 3 от Регламент № 2580/2001.

Правна уредба

Международно право

3 На 28 септември 2001 г., след терористичните атаки, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания, Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001).

4 В преамбюла на посочената резолюция се потвърждава „необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на Обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“. В него се подчертава също, че държавите трябва „да обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“.

5 Съгласно точка 1 от посочената резолюция Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации:

„Постановява, че всички държави:

a) предотвратяват и препятстват финансирането на терористични действия;

b) считат за престъпление умишленото предоставяне или събиране, по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на средства от техни граждани или на тяхна територия, с намерението тези средства да бъдат използвани или със знанието за това, че ще бъдат използвани с цел да се осъществяват терористични действия;

[…]

d) забраняват на своите граждани или на всяко лице или образувание, което се намира на тяхна територия, да предоставя парични средства, финансови активи или икономически ресурси или финансови, или други подобни услуги, пряко или косвено, в полза на лица, които извършват или направят опит да извършат или съдействат за извършването на терористични действия, в полза на образувания, притежавани или под контрола, пряко или косвено, на такива лица, и в полза на лица и образувания, действащи от името или под ръководството на такива лица“.

Общи позиции 2001/931/ОВППС и 2002/340/ОВППС

6 На 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

7 Съгласно съображения 1, 2 и 5 от посочената обща позиция:

„(1) На своето извънредно заседание от 21 септември 2001 г. Европейският съвет заяви, че тероризмът е истинско предизвикателство за света и за Европа и че борбата с тероризма ще бъде приоритетна цел на Европейския съюз.

(2) На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Обединените нации прие Резолюция 1373(2001), регламентираща широкообхватните стратегии за борба с тероризма, и по-специално борбата с финансирането на тероризма.

[…]

(5) Европейският съюз следва да предприеме допълнителни мерки за изпълнението на Резолюция 1373(2001) на ССОН“.

8 Член 1 от Обща позиция 2001/931 съдържа по-специално следните разпоредби:

„1. Настоящата обща позиция се прилага в съответствие с разпоредбите на следващите членове към лицата, групите и [образуванията], участващи в извършването на терористични действия [и] изброени в приложението.

2. За целите на настоящата обща позиция „лица, групи и [образувания], участващи в извършването на терористични действия“ означава,

– лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия или които участват или съдействат за извършването на терористични действия,

– групи [и] образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица; и лицата, групите и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица, групи [и образувания], включително средствата, получавани или добивани от имуществото, притежавано или контролирано пряко или непряко от такива лица и свързани с тях лица, групи или образувания.

3. За целите на настоящата обща позиция „терористич[ен] акт“ означава едно от следните умишлени действия, които могат сериозно да увредят дадена държава или международна организация, като се отчитат тяхната природа и контекст, и които са дефинирани като престъпления по смисъла на националното право, когато са извършени с цел:

[…]

iii) сериозно да дестабилизира[т] или разруш[ат] основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, като:

[…]

к) [участие] в дейността на терористична група, включително чрез предоставянето на информация или на материални средства, или посредством финансирането на дейността ѝ по какъвто и да е начин, със съзнанието, че това участие допринася за криминалната дейност на групата.

[…]

4. Списъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или [съответни документи, от които да е видно], че е взето решение от компетент[ен орган] по отношение на засегнатите лица, групи или образувания, независимо дали това засяга [започване на разследване или наказателно] преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие] или [помагачество при] такова действие, [като това решение се основава] на сериозни и [убедителни] доказателства или улики, или [става въпрос за присъда за такива деяния] […]

За целите на настоящия параграф „компетент[ен орган]“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях орган] в тази област.

[…]

6. Имената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат включени в списъка“.

9 Съгласно член 3 от посочената обща позиция „Европейската общност, като действа в рамките на правомощията, предоставени ѝ от Договора за създаване на Европейската общност, гарантира, че средствата, финансовите активи или икономическите [ресурси,] или финансовите и свързаните с тях други услуги няма да се предоставят, пряко или непряко, в полза на лицата, групите [и] образуванията, изброени в приложението“.

10 Същата обща позиция включва приложение, съдържащо „[п]ърви списък на лицата, групите и [образуванията] по смисъла на член 1 […]“. В този списък не фигурира DHKP-C.

11 Съдържанието на този списък е изменено с Обща позиция 2002/340/ОВППС на Съвета от 2 май 2002 година за актуализиране на Обща позиция 2001/931 (ОВ L 116, стр. 75).

12 В раздел 2 от приложението към Обща позиция 2002/340, озаглавен „Групи и образувания“ [неофициален превод], под точка 19 фигурира „Революционна армия/фронт/партия за народно освобождение (DHKP/C), (известна още като Devrimci Sol (Революционни леви), Dev Sol)“. Тази организация е оставена в списъка, посочен в член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, с последващите общи позиции на Съвета, и на последно място — с Решение 2009/1004/ОВППС на Съвета от 22 декември 2009 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 (ОВ L 346, стр. 58).

Регламент №°2580/2001

13 Съгласно съображения 2—5 от Регламент №°2580/2001:

„(2) Европейският съвет заяви, че борбата с финансирането на тероризма е решаваща част от борбата с тероризма, и призова Съвета да предприеме необходимите мерки за борба с всяка форма на финансиране на терористични действия.

(3) В своята Резолюция 1373(2001) Съветът за сигурност на Обединените нации на 28 септември 2001 г. реши, че всички държави следва да приемат мерки за замразяване на средствата и другите финансови активи или икономически [ресурси] срещу лицата, които извършват, опитват се да извършат терористични актове или които участват или улесняват извършването на такива действия.

(4) В допълнение Съветът за сигурност реши, че следва да се предприемат мерки за забрана предоставянето на средства или други финансови активи или икономически [ресурси] в полза на такива лица и за забрана да се предоставят финансови услуги или други подобни услуги в полза на тези лица.

(5) Необходимо е предприемането на действие от страна на Общността, за да се изпълнят аспектите на общата външна политика и политиката на сигурност, формулирани в Обща позиция 2001/931/ОВППС“.

14 Член 1 от Регламент №°2580/2001 гласи, че „[з]а целите на настоящия регламент се приемат следните определения:

1) „Средства, други финансови активи и икономически [ресурси]“ означава активи от всякакъв род, [материални или нематериални], движими или недвижими, независимо от начина на придобиването им […]

[…]

4) За целите на настоящия регламент определението „терористичен акт“ е това, което се съдържа в член 1, параграф 3 от Обща позиция 20001/931/ОВППС.

[…]“

15 Член 2 от Регламент №°2580/2001 предвижда:

„1. Освен ако не е позволено по смисъла на членове 5 и 6:

a) всички средства, други финансови активи и икономически [ресурси, които се държат, владеят или притежават] от физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка, по смисъла на параграф 3, се замразяват;

б) не се предоставят средствата, другите финансови активи и икономически [ресурси], пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или [образувание] в списъка, посочен в параграф 3;

[…]

3. Съветът, действащ единодушно, създава, преглежда и изменя списъка на лицата, групите [и образуванията], към които се прилага настоящият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4, 5 и 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС. […]“

16 Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент №°2580/2001 „[у]частието с пряк или евентуален умисъл в действия, чиято цел или ефект е прякото или непрякото заобикаляне на член 2, се забранява“.

17 Член 9 от Регламент №°2580/2001 гласи, че „[в]сяка държава членка определя санкциите, които се налагат за нарушенията на настоящия регламент“.

Разпоредбите относно включването на DHKP-C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001

18 С Решение 2001/927/ЕО на Съвета от 27 декември 2001 година за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент №°2580/2001 (ОВ L 344, стр. 83), е приет първи списък на лицата, групите и образуванията, към които се прилага посоченият регламент. В този първи списък не фигурира DHKP‑C.

19 С член 1 от Решение 2002/334/ЕО на Съвета от 2 май 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2001/927 (ОВ L 116, стр. 33) се актуализира за първи път списъкът на лицата, групите и образуванията, към които се прилага посоченият регламент. В този актуализиран списък, в точка 10 от раздел 2, озаглавен „Групи и образувания“, фигурира „Революционна армия/фронт/партия за народно освобождение (DHKP/C), (известна още като Devrimci Sol (Революционни леви), Dev Sol)“.

20 DHKP-C остава включена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, по силата на следните последващи разпоредби:

– член 1, раздел 2, точка 18 от Решение 2002/460/ЕО на Съвета от 17 юни 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2002/334 (ОВ L 160, стр. 26),

– член 1, раздел 2, точка 19 от Решение 2002/848/ЕО на Съвета от 28 октомври 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2002/460 (ОВ L 295, стр. 12),

– член 1, раздел 2, точка 20 от Решение 2002/974/ЕО на Съвета от 12 декември 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2002/848 (ОВ L 337, стр. 85),

– член 1, раздел 2, точка 20 от Решение 2003/480/ЕО на Съвета от 27 юни 2003 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2002/974 (ОВ L 160, стр. 81),

– член 1, раздел 2, точка 20 от Решение 2003/646/ЕО на Съвета от 12 септември 2003 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2003/480 (ОВ L 229, стр. 22),

– член 1, раздел 2, точка 21 от Решение 2003/902/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2003/646 (ОВ L 340, стр. 63),

– член 1, раздел 2, точка 22 от Решение 2004/306/ЕО на Съвета от 2 април 2004 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2003/902 (ОВ L 99, стр. 28),

– член 1, раздел 2, точка 23 от Решение 2005/221/ОВППС на Съвета от 14 март 2005 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2004/306 (ОВ L 69, стр. 64),

– член 1, раздел 2, точка 22 от Решение 2005/428/ОВППС на Съвета от 6 юни 2005 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/221 (ОВ L 144, стр. 59),

– раздел 2, точка 22 от приложението към Решение 2005/722/ЕО на Съвета от 17 октомври 2005 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/428 (ОВ L 272, стр. 15),

– член 1, раздел 2, точка 23 от Решение 2005/848/ЕО на Съвета от 29 ноември 2005 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/722 (ОВ L 314, стр. 46),

– член 1, раздел 2, точка 24 от Решение 2005/930/ЕО на Съвета от 21 декември 2005 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/848 (ОВ L 340, стр. 64), и

– член 1, раздел 2, точка 25 от Решение 2006/379/ЕО на Съвета от 29 май 2006 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/930 (ОВ L 144, стр. 21; Специално издание на български език, глава 18, том 5, стр. 97).

21 Съгласно трета точка от мотивите на Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на решения 2006/379 и 2006/1008/ЕО (ОВ L 169, стр. 58) Съветът предоставя на всички лица, групи и образувания, за които това е практически възможно, изложения на причините за включване на всяко от съответните лица, групи и образувания по-специално в списъка, съдържащ се в Решение 2006/379.

22 Както следва от точки от четвърта до шеста от мотивите на Решение 2007/445, със становище, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 25 април 2007 г. (ОВ C 90, стр. 1), Съветът уведомява тези лица, групи и образувания, че възнамерява да продължи присъствието им в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, както и че те имат възможност при необходимост да отправят до него искане за достъп до изложението на причините. След изчерпателен преглед на този списък, вземайки предвид становищата и документите, които са му били представени, той стига до извода, че лицата, групите и образуванията, изброени в приложението към Решение 2007/445, са участвали в извършването на терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931, че във връзка с тях е било взето решение от компетентен орган по смисъла на параграф 4 от същия член 1 и че към тях следва да продължат да се прилагат специалните ограничителни мерки, предвидени в Регламент №°2580/2001.

23 Съгласно член 3 от Решение 2007/445, „[н]астоящото решение влиза в сила в деня на неговото публикуване“. Публикуването е извършено на 29 юни 2007 г.

24 В списъка, съдържащ се в приложението към посоченото решение, който, както следва от членове 1 и 2 от решението, замества по-специално списъка, съдържащ се в Решение 2006/379, DHKP‑C фигурира в точка 26 от раздел 2, озаглавен „Групи и образувания“.

25 Тази организация остава включена в списъка, предвиден от член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, по силата на последващи решения на Съвета, по-специално Решение 2007/868/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2007/445 (ОВ L 340, стр. 100) и с Решение 2008/583/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2007/868 (ОВ L 188, стр. 21).

Национално право

26 За нарушенията на актове на Съюза — като Регламент №°2580/2001 — са предвидени наказателни санкции по силата на член 34, параграф 4 от Закона за външната търговия (Außenwirtschaftsgesetz, наричан по-нататък „AWG“), както в неговата редакция от 11 декември 1996 г. (BGBl. 1996 I, стр. 1850), така и в тази от 26 юни 2006 г. (BGBl. 2006 I, стр. 1386).

Обстоятелствата в основата на главното производство и преюдициалните въпроси

27 Наказателното производство срещу обвиняемите се основава на обвинителен акт на Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (наричан по-нататък „Generalbundesanwalt“) от 6 октомври 2009 г., с който са им повдигнати обвинения, заради това че от 30 август 2002 г. до 5 ноември 2008 г. — датата, на която са задържани — са били членове на DHKP‑C, чиято цел съгласно този акт е събарянето на държавния ред в Турция чрез въоръжена борба. На базата на тези фактически обстоятелства им е наложена мярка за неотклонение задържане под стража.

28 Според обвинителния акт през цялото време, докато са членували в DHKP‑C, обвиняемите, които са натоварени да ръководят географските подразделения („Bölge“) на тази организация в Германия, в рамките на своята основна задача, състояща се в снабдяването ѝ със средства, организират годишни кампании за събиране на дарения в нейна полза и предават събраните средства на най-висшите управителни органи. Освен това те играли решаваща роля за организацията на прояви за продажбата на публикации, предназначени за събиране на средства за DHKP‑C, и предавали тези средства на последната. На тях им било известно, че така събраните средства са предназначени, поне отчасти, за финансиране на терористичните дейности на DHKP‑C.

29 През периода, обхванат от обвинителния акт, обвиняемите събрали и предали на DHKP‑C, единият — най-малко 215 809 EUR, а другият — най-малко 105 051 EUR.

30 Тъй като изпитва съмнения относно валидността на включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, както и относно тълкуването на посочения регламент, Oberlandesgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли — евентуално предвид изменената процедура в резултат на Решение […] 2007/445[…] — включването в списък въз основа на член 2 от Регламент […] №°2580/2001 […] на организация, която не е обжалвала засягащите я решения, да се счита за произвеждащо последици („wirksam“) от самото начало, дори когато включването в списъка е направено при нарушение на основни процесуални гаранции?

2) Трябва ли членове 2 и 3 от Регламент […] № 2580/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че може да бъде налице предоставяне или съдействие при предоставянето на средства, финансови активи и икономически ресурси в полза на юридически лица, групи или образувания, включени в списъка по член 2, параграф 3 от Регламента, или че има участие в действия, чиято цел е заобикалянето на член 2 от същия регламент, и когато самото предоставящо ресурсите лице е член на въпросното юридическо лице, група или образувание?

3) Трябва ли членове 2 и 3 Регламент […] № 2580/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че може да бъде налице предоставяне или съдействие при предоставянето на средства, финансови активи и икономически ресурси в полза на юридически лица, групи или образувания, включени в списъка по член 2, параграф 3 от Регламента, или че има участие в действия, чиято цел е заобикалянето на член 2 от същия регламент, и когато финансовите активи, предназначени за въпросното юридическо лице, група или образувание, вече са (макар и непряко) достъпни за тях?“

Производство пред Съда

31 На 1 февруари 2010 г. заинтересованите страни са уведомени за преюдициалното запитване и им е предоставен срок за представяне на писмени становища, който изтича между 15 и 21 април 2010 г. При това уведомяване запитващата юрисдикция и тези страни са информирани за решението на Съда настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано с предимство.

32 С отделен акт от 5 февруари 2010 г., постъпил в секретариата на Съда на 11 февруари 2010 г., запитващата юрисдикция моли Съда настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство. В подкрепа на искането си тя посочва, че с определение от 15 януари 2010 г. е образувала наказателно производство срещу обвиняемите и е определила датата на заседанията за периода 11 март—31 август 2010 г. Тя изтъква, че предвид евентуалната продължителност на това наказателно производство и важността на преюдициалните въпроси за главното производство е налице изключителна неотложност от произнасяне по тях.

33 С определение от 1 март 2010 г. председателят на Съда решава, че настоящото преюдициално запитване трябва да се разгледа по реда на бързото производство.

По допустимостта на преюдициалното запитване

34 E оспорва допустимостта на преюдициалното запитване, като се позовава на твърдения незаконен характер на съдебния състав на запитващата юрисдикция, изпратил това запитване до Съда.

35 В това отношение следва да се отбележи, че доколкото преюдициалното запитване изхожда от юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, по принцип Съдът не може да проверява дали актът, с който е отправено, съответства на националните правила за съдебна организация и производство.

36 От това следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

37 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали включването в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, на DHKP‑C, което последната не е обжалвала по съдебен ред, трябва да се разглежда като произвело последици от самото начало, въпреки факта че това включване първоначално е било извършено при нарушение на основни процесуални гаранции.

38 От сведенията в преюдициалното запитване е видно, че сред тези гаранции запитващата юрисдикция по-специално визира задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС. Нейните съмнения, предвид възраженията на обвиняемите, по повод на валидността на посоченото включване от гледна точка на това задължение, произтичат от съдебните решения, в които Общият съд е отменил включването на няколко лица, групи или образувания в посочения списък, по-конкретно на основание че в обжалваните решения Съветът не мотивира тези отделни включвания и че поради това не е възможен съдебен контрол по същество (Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Al-Aqsa/Съвет, T‑327/03, Решение на Общия съд от 3 април 2008 г. по дело PKK/Съвет, T‑229/02, както и Решение на Общия съд от 3 април 2008 г. по дело Kongra-Gel и др./Съвет, T‑253/04).

39 Запитващата юрисдикция иска да разбере, в този конктекст, дали, независимо от обстоятелството, че DHKP‑C не е поискала отмяна на нейното включване в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, следва да се направи изводът, по аналогия на мотивите, че решенията на Съвета са недействителни в частта, в която включват, а след това оставят включена посочената организация в този списък.

40 На следващо място, запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците от Решение 2007/445 с оглед на съдържащото се в обвинителния акт твърдение, според което включването на DHKP‑C в посочения списък във всеки случай е потвърдено с обратно действие благодарение на използваната от Съвета процедура за приемане на това решение, в хода на която са били изложени основанията за това включване.

41 В този смисъл първият въпрос цели проверка от гледна точка на предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране на валидността на включването на DHKP‑C и на оставането ѝ в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, произтичащо от разпоредбите, посочени в точка 20 от настоящото решение, които обхващат последователно периода между 30 август 2002 г., началната датата на обвинението в извършване на престъпление, посочена в обвинителния акт, и 28 юни 2007 г., датата преди деня, в който влиза в сила Решение 2007/445 (наричано по-нататък „включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 през периода, предхождащ 29 юни 2007 г.“).

42 За сметка на това, както се съгласяват всички страни, които са представили становища пред Съда, с изключение на F, този първи въпрос не засяга валидността на включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, което произтича от Решение 2007/445 и от последващите решения на Съвета, посочени в точка 25 от настоящото решение. Обратно на защитаваната от F позиция, първият въпрос не засяга и валидността на Регламент №°2580/2001.

43 В самото начало следва да се наблегне на обстоятелството, че за разлика от Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351), което се отнася до мярка за замразяване на активи на жалбоподателите, разпоредбите, чиято валидност е предмет на проверка в настоящото преюдициално запитване, са изтъкнати в подкрепа на обвинения относно нарушение на Регламент № 2580/2001, което според приложимото национално право се наказва като престъпление с лишаване от свобода.

44 В този контекст следва да се подчертае, че Съюзът е правов Съюз, в който актовете на неговите институции са обект на контрол за съответствие по-специално с Договора за ФЕС и общите принципи на правото. Посоченият договор е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да поверят на Съда контрола за законосъобразността на актовете на институциите на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точки 38 и 40, както и Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 281).

45 Следователно всяка страна има право в рамките на националното производство да изтъква пред сезираната юрисдикция невалидността на разпоредби, съдържащи се в актове на Съюза, послужили за основание на решение или на национален акт, приет по отношение на нея, и да накара тази юрисдикция, която не е компетентна сама да установява такава невалидност, да отправи във връзка с това преюдициален въпрос до Съда (вж. в този смисъл Решение от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe, C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197, точка 35 и Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, посочено по-горе, точка 40).

46 Признаването на това право обаче предполага, че тази страна не е разполагала с право да подаде пряко жалба, по силата на член 263 ДФЕС, срещу тези разпоредби, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им (вж. в този смисъл Решение от 9 март 1994 г. по дело TWD Textilwerke Deggendorf, C‑188/92, Recueil, стр. I‑833, точка 23 и Решение по дело Nachi Europe, посочено по-горе, точка 36).

47 В делото по главното производство включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, през периода, предхождащ 29 юни 2007 г., съчетано с този регламент, допринася, въз основа на член 34, параграф 4 от AWG, да се обоснове обвинителният акт срещу обвиняемите за посочения период.

48 Ето защо е необходимо да се провери дали жалбата за отмяна, подадена от последните срещу това включване, би била безспорно допустима (вж. в този смисъл Решение от 2 юли 2009 г. по дело Bavaria и Bavaria Italia, C‑343/07, все още непубликувано в Сборника, точка 40).

49 В това отношение следва да се отбележи, че обвиняемите не са предмет на това включване, което всъщност обхваща само DHKP‑C. Освен това преюдициалното запитване не съдържа никакво указание, от което да се установи, че позицията, заемана от обвиняемите в DHKP‑C, им е предоставила правомощието да представляват тази организация в рамките на жалба за отмяна, подадена пред Съда на Европейския съюз.

50 Освен това не може да се приеме, че обвиняемите без всякакво съмнение са били „пряко и лично засегнати“ от разглежданото включване по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, приложим през съответния период.

51 Всъщност това включване, по подобие на Регламент № 2580/2001, има общо действие. То допринася, съвместно с този регламент, да се наложи на неопределен брой лица спазването на специални ограничителни мерки срещу DHKP‑C (вж. по аналогия Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 241—244).

52 Оттук следва, както посочва запитващата юрисдикция, че за разлика от DHKP‑C обвиняемите не са безспорно процесуално легитимирани да искат отмяната на посоченото включване на основание на член 230 ЕО.

53 Що се отнася до преценката от гледна точка на задължението за мотивиране, предвидено от член 296 ДФЕС, на валидността на разпоредбите, посочени в точка 20 от настоящото решение, следва да се отбележи, че посоченото задължение е приложимо към включване като това по главното производство, което впрочем не е поставено под съмнение от нито една от страните, встъпили в производството пред Съда.

54 Това задължение има за цел да даде възможност, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата разпоредба, за да преценят нейната основателност, а от друга страна, на компетентната юрисдикция — да упражни контрол (вж. в този смисъл Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Atzeni и др., C‑346/03 и C‑529/03, Recueil, стр. I‑1875, точка 73, както и Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Комисия/Съвет, C‑370/07, все още непубликувано в Сборника, точка 37).

55 В конкретния случай, както потвърждава Съветът в съдебното заседание, нито една от разпоредбите, посочени в точка 20 от настоящото решение, не е била придружена от мотиви относно правните изисквания за прилагане на Регламент №°2580/2001 към DHKP‑C, и в частност относно наличието на взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, както и от изложение на специфичните и конкретни причини, поради които Съветът е приел, че включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, е било или е оставало обосновано.

56 При това положение обвиняемите се оказват лишени от необходимите сведения за проверка на основателността на включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, през периода, предхождащ 29 юни 2007 г., в частност на точността и относимостта на доказателствата, довели до това включване, макар че на него се основава обвинителният акт срещу тях. В съдебното заседание Съветът признава, че правото за запознаване с доказателствата, обосноваващи такова включване, обхваща обвиняемите.

57 Липсата на мотиви, от която е опорочено посоченото включване, е в състояние също да осуети адекватния съдебен контрол на неговата законосъобразност по същество, който обхваща по-специално проверката на фактическите обстоятелства, както и на доказателствата и данните, изтъкнати в негова подкрепа. Впрочем, както подчертава F в съдебното заседание, възможността за подобен контрол е необходима, за да позволи да се гарантира разумен баланс между изискванията на борбата срещу международния тероризъм и закрилата на свободите и основните права.

58 Generalbundesanwalt обаче счита, че доколкото включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, не е валидно извършено през периода, предхождащ 29 юни 2007 г., посоченото включване във всеки случай е потвърдено с обратна сила в рамките на процедурата за приемане на Решение 2007/445, по време на която е представено изложение на мотивите за това включване.

59 Дори да се предположи обаче, че като е приел Решение 2007/445, Съветът е възнамерявал да поправи липсата на мотиви за разглежданото включване за периода, предхождащ 29 юни 2007 г., това решение в никой случай не може да спомогне за обосноваването, във връзка с член 34, параграф 4 от AWG, на присъда за деянията, свързани с посочения период, тъй като би се нарушил принципът за недопускане на прилагане с обратна сила на разпоредбите, които могат да послужат за основа на такава присъда (вж. по аналогия Решение от 10 юли 1984 г. по дело Kirk, 63/83, Recueil, стр. 2689, точки 21 и 22, Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 44, както и Решение от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др., C‑387/02, C‑391/02 и C‑403/02, Recueil, стр. I‑3565, точки 74—78).

60 Всъщност ако Решение 2007/445 би могло, за целите на главното производство, да представи изложение на мотивите в подкрепа на решенията, посочени в точка 20 от настоящото решение, които са невалидни в периода, предхождащ 29 юни 2007 г., то би спомогнало в действителност за обосноваването на присъда за деянията, извършени през посочения период, въпреки че през този период това решение не е съществувало.

61 При тези обстоятелства националната юрисдикция трябва да остави без приложение в контекста на главното производство разпоредбите, посочени в точка 20 от настоящото решение, които следователно не могат да спомогнат за обосноваването на наказателно преследване на обвиняемите, що се отнася до периода, предхождащ 29 юни 2007 г.

62 С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че включването на DHKP‑C в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, e невалидно и следователно не може да спомогне за обосноваването на присъда във връзка с твърдяното нарушение на този регламент, що се отнася до периода, предхождащ 29 юни 2007 г.

По втория и третия въпрос

63 С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 2 и 3 от Регламент №°2580/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че обхващат предаването на юридическо лице, група или образувание, посочено или посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, от член на това юридическо лице, тази група или това образувание, на средства, други финансови активи или икономически ресурси, събрани или придобити от външни лица.

64 С оглед на сведенията в преюдициалното запитване тези два въпроса целят да се установи дали действия като тези, чрез които обвиняемите, в качеството си на членове на DHKP‑C, са предали на тази организация, т.е. на най-висшите ѝ управителни органи, средствата, придобити от трети лица в рамките на годишни кампании за събиране на дарения, прояви и продажби на публикации, означават, че тези средства са били предоставени в полза на тази организация по смисъла на Регламент № 2580/2001.

65 В това отношение следва като начало да се отбележи, както е направило френското правителство, че текстът на членове 2 и 3 от този регламент не дава никакво основание да се предположи, че тези разпоредби не се прилагат към действия от такова естество.

66 Напротив, съдържащата се в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 2580/2001 забрана е формулирана особено широко (вж. по аналогия Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, C‑117/06, Сборник, стр. I‑8361, точка 50).

67 Изразът „предоставят […] в полза на“ се отличава с широк смисъл, обхващащ всички действия, които са необходими, за да може едно лице, група или образувание, посочено или посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, действително да получи пълното право на разпореждане със съответните средства, други финансови активи и икономически ресурси (вж. по аналогия Решение по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, посочено по-горе, точка 51).

68 Този смисъл не зависи от това дали са налице или не отношения между автора и адресата на въпросното действие по предоставяне. Както изтъква Generalbundesanwalt, и обратно на позицията, защитавана от F, в текстовете на различните езици Регламент № 2580/2001 не съдържа никакъв елемент, който да изключва от този смисъл предаването на средства от член на организация, посочена в споменатия списък, на същата тази организация.

69 Понятието „средства, други финансови активи и икономически ресурси“ по смисъла на Регламент № 2580/2001, също по силата на определението, съдържащо се в член 1, точка 1 от него, се отличава с широк смисъл, който обхваща активите от всякакво естество, придобити по какъвто и да е начин. В това отношение е без значение дали става дума за собствени активи или за активи, събрани или получени от трети лица.

70 Важно е да се добави, че с оглед тълкуването на Регламент № 2580/2001 следва да се имат предвид текстът и целта на Обща позиция 2001/931, чието изпълнение цели Регламентът, както е посочено в съображение 5 от него.

71 Впрочем забраната, установена в член 3 от тази обща позиция, е формулирана по също толкова общ начин като използвания в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 2580/2001. Освен това член 1, параграф 3 от тази обща позиция, към който препраща член 1, точка 4 от Регламента, определя широко понятието „терористичен акт“, което включва, съгласно точка iii), буква к) от него, „финансирането […] по какъвто и да е начин“ на дейността на терористична група.

72 Както изтъква Европейската комисия, тълкуването на Регламент № 2580/2001 освен това предполага да се имат предвид текстът и целта на Резолюция 1373 (2001), към която препраща съображение 3 от този регламент (вж. по аналогия Решение по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, посочено по-горе, точка 54, както и Решение от 29 април 2010 г. по дело M и др., C‑340/08, все още непубликувано в Сборника, точка 45).

73 Точка 1 от посочената резолюция обаче установява в буква d) обща забрана за предоставяне, по-специално на средства в полза на лица или образувания, участвали в извършването или в опити за извършване на терористични действия. Точка 1, буква b) от същата резолюция предвижда още, че държавите „считат за престъпление умишленото предоставяне или събиране, по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на средства от техни граждани или на тяхна територия, с намерението тези средства да бъдат използвани или със знанието за това, че ще бъдат използвани с цел да се осъществяват терористични действия“.

74 Широкият и недвусмислен текст на разпоредбите, посочени в точки 71 и 73 от настоящото решение, потвърждава, че член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 2580/2001 включва действия като обхванатите от втория и третия въпрос.

75 Както изтъква Комисията, изложеният по-горе анализ не се поставя под въпрос от твърдението на обвиняемите, според което, веднъж получени от тях, въпросните средства вече са били непряко достъпни за DHKP‑C, така че тяхното последващо предаване на управителните органи на тази организация не е представлявало предоставяне на тези средства в полза на последната по смисъла на Регламент № 2580/2001.

76 Всъщност с оглед по-специално на структурата на DHKP‑C, която, както изтъква Generalbundesanwalt в съдебното заседание, е съставена от централни управителни органи и от четири основни секции, които от своя страна също са съставени от национални, регионални и местни подразделения, държането, от членове на тази организация, на средства, получени от външни лица, не е достатъчно, за да се приеме, че самите управителни органи, които въплъщават спомената организация, посочена като такава в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, разполагат с посочените средства. В конкретния случай предаването на същите тези средства на посочените органи е било необходимо, за да може DHKP‑C действително да придобие пълното право на разпореждане с тези средства, което дотогава не е имала, с оглед на осъществяване на своите цели.

77 Що се отнася до твърдяното от обвиняемите обстоятелство, че не е доказано, че средствата, които те са предали, действително са били използвани от DHKP‑C за финансиране на терористични действия, трябва да се подчертае, че както определението, съдържащо се в член 1, точка 1 от Регламент № 2580/2001, така и текстът на член 2, параграф 1, буква б) от този регламент, правят това обстоятелство ирелевантно. Средствата, предоставени в полза на организация, посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, сами по себе си водят до риск от злоупотреба в подкрепа на такива действия (вж. по аналогия Решение по дело M и др., посочено по-горе, точка 57). Ето защо това предоставяне е обхванато от забраната, установена в посочения член 2, параграф 1, буква б), и за него в приложимото национално право са предвидени наказателни санкции, независимо от доказването, че посочените средства действително са били използвани от въпросната организация за действия от такова естество.

78 В становището си, представено пред Съда, F поддържа също, че след като — за разлика от Резолюция 1373 (2001) — нито Обща позиция 2001/931, нито Регламент № 2580/2001 обхващат събирането на средства в полза на лице, група или образувание, посочено или посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, законодателят на Европейския съюз е възнамерявал да изключи този вид действия от приложното поле на посочения регламент.

79 Както обаче е видно от преюдициалното запитване и както потвърждава Generalbundesanwalt в съдебното заседание, обвинителният акт не обхваща дейността по събиране на средства като такава, а обхваща предаването на постъпления от тази дейност на организацията, чиито членове са обвиняемите.

80 С оглед на гореизложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 2580/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на юридическо лице, група или образувание, посочени в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, от член на това юридическо лице, група или образувание, на средства, други финансови активи или икономически ресурси, събрани или получени от външни лица.

По съдебните разноски

81 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1) Включването на Devrimci Halk Kurtulus Partisi-Cephesi (DHKP-C) в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) №°2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, е невалидно и следователно не може да спомогне за обосноваването на присъда във връзка с твърдяното нарушение на този регламент, що се отнася до периода, предхождащ 29 юни 2007 г.

2) Член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 2580/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на юридическо лице, група или образувание, посочено или посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, от член на това юридическо лице, група или образувание, на средства, други финансови активи или икономически ресурси, събрани или получени от външни лица.

Подписи

* Език на производството: немски.