–

за Turbogás – Produtora Energética SA, от J. P. Lampreia, advogado,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и N. Vitorino, както и от S. Jaulino, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Afonso и F. Tomat, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Turbogás — Produtora Energética SA (наричано по-нататък „Turbogás“) и Autoridade Tributária e Aduaneira portugesa (Дънъчен и митнически орган, Португалия) по повод на акт за установяване на данъчно задължение относно облагането на потребената от Turbogás електроенергия за собствени нужди.

3

Съображения 2—5 и 24 от Директива 2003/96 гласят:

[…]

4

Член 14, параграф 1, буква а) от тази директива предвижда:

„1.   В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) в редакцията ѝ след изменението с Директива 2000/47/ЕО на Съвета от 20 юли 2000 година (ОВ L 193, стр. 73; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 257)] по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

5

Член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 гласи:

„5.   За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, електроенергията и природният газ подлежат на облагане с данъци и те стават изискуеми по време на доставката от дистрибутора или редистрибутора. Когато доставката до потребителя се осъществява в държава членка, в която дистрибуторът или редистрибуторът не са установени, данъкът от тази държава членка за доставката е изискуем от фирма, която трябва да е регистрирана в държавата членка, на чиято територия се извършва доставката. Данъците при всички случаи се налагат и събират в съответствие с процедурите на отделните държави членки.

[…]

Предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди се счита за дистрибутор. Независимо от член 14, параграф 1, буква а), държавите членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия.

[…]“.

6

Член 4 от Código dos Impostos Especiais de Consumo (Кодекс за акцизите, наричан по-нататък „CIEC“) предвижда:

„1. –   Данъчнозадължени лица за акциз са:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 7 от CIEC:

„1 –   Задължение за акциз възниква при производството или вноса на португалска територия на стоките по член 5, както и въвеждането им в страната, когато са с произход от друга държава членка.

2 –   В отклонение от разпоредбите на предходния параграф задължение за акциз възниква в момента на доставката на електроенергия и природен газ на краен потребител от търговците, определени в специалното законодателство“.

8

Член 9 от CIEC предвижда:

„1 –   За целите на настоящия кодекс освобождаване за потребление на стоки, подлежащи на облагане с акциз, означава:

[…]

[…]“.

9

Член 88 от CIEC има следната редакция:

„1 –   Подлежат на облагане с данък върху петролните и енергийните продукти:

[…]

[…]

6 –   Не подлежат на облагане петролните и енергийни продукти, потребени от инсталациите на производствено предприятие, произвеждащо посочените стоки, с изключение на използваните за цели, несвързани с това производство“.

10

Член 89 от CIEC гласи:

„1 –   Не подлежат на облагане петролните и енергийни продукти, за които е доказано, че:

[…]

[…]

2 –   Не подлежи на облагане електроенергия, за което е доказано, че:

[…]“.

11

Член 96 bis от CIEC гласи:

„1 –   Лицензираните и регистрирани търговци на електроенергия по смисъла на приложимото законодателство, които доставят на краен потребител, включително търговците на електроенергия за електрическа мобилност, са длъжни да се регистрират в съответната митническа агенция за целите на изпълнение на предвидените в настоящия кодекс данъчни задължения.

[…]

3 –   Количествата електроенергия, които следва да се декларират за въвеждане в потребление, са фактурираните количества на клиенти — крайни потребители“.

12

Turbogás извършва дейност в областта на производството на електроенергия от топлинни източници. Дружеството експлоатира електроцентрала с комбиниран цикъл в Tapada do Outeiro (Португалия) (наричана по-нататък „централата“). Тази топлоелектрическа централа с капацитет 990 MW произвежда електроенергия от природен газ и, при необходимост, от газьол. Производството на енергия представлява около 9 % от произведената национална електроенергия.

13

В рамките на националната електроенергийна система Turbogás се квалифицира като производител и по отношение на сектора за производство на електроенергия се регулира от правната уредба на производството на електроенергия в редовен режим.

14

При вътрешното функциониране на електроцентралата малка част от произведената от инсталацията електроенергия същевременно се потребява. Това потребление се осъществява успоредно с процеса на производство на електроенергия и е присъщо за този процес. В периода между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „релевантният период“) Turbogás не разполага с електромери, позволяващи да се измери количеството електроенергия за собствени нужди и не съществуват документи във връзка с това количество електроенергия, тъй като не е осъществена каквато и да било сделка.

15

За същия период Turbogás не притежава разрешение за освобождаване от данъчно облагане за използваната електроенергия в предприятието съгласно член 89 от CIEC, не е регистрирано като оператор от сектора на електроенергията и няма статут на освободен получател за използването на електроенергия.

16

През 2014 г. Turbogás е било обект на данъчна ревизия за релевантния период. Според данъчния и митнически орган Turbogás не е подало декларацията за пускане за потребление, предвидена в член 10 от CIEC за количествата електроенергия за собствени нужди. За определяне на тези количества в рамките на въпросната ревизия и при липса на електромери, инсталирани за тази цел, предоставената от Turbogás информация е съпоставена с информацията, предоставена от Direcção-Geral de Energia e Geologia (главна дирекция „Енергетика и геология“, Португалия).

17

В този контекст се приема, че Turbogás дължи данъци върху нефтените и енергийните продукти за количествата електроенергия за собствени нужди и че този данък възлиза на 71197,17 EUR, увеличен с компенсаторните лихви в размер на 4986,52 EUR. На 5 август 2014 г. на Turbogás е връчен акт за установяване на задължение за посочения данък, а на 14 август 2014 г. дружеството е извършило плащане на установеното задължение.

18

Срещу посочения акт за установяване на задължение е подадена жалба по административен ред пред данъчната администрация. Посочената жалба е отхвърлена с решение от 7 януари 2016 г.

19

На 20 април 2016 г. Turbogás прави искане за сформиране на арбитражен съд по данъчни въпроси, който да установи незаконосъобразността на оспорения акт за установяване на задължение, както и на жалбата срещу този акт, подадена по административен ред. Арбитражният съд е конституиран на 1 юли 2016 г.

20

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора по главното производство зависи от тълкуването на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96. Първото изречение от посочената разпоредба предвижда, че предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди, се счита за дистрибутор. В текста на португалски език обаче второто изречение от посочената разпоредба предвиждало, че „тези дребни производители“ могат да бъдат освобождавани от данък. Следователно трябва да се установи дали единствено дребните производители на електроенергия трябва да бъдат считани за дистрибутори.

21

Запитващата юрисдикция счита, че трудността при тълкуването на този член произтича от различия между текста на португалски език и текстовете на други езици на тази разпоредба.

22

При тези обстоятелства Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) (Данъчен арбитражен съд, Административен арбитражен център, Португалия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че всяко образувание, по-специално разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за дистрибутор, като произведената електроенергия подлежи на облагане съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от посочената директива.

24

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 21 декември 2011 г., Евроетил, C‑503/10, EU:C:2011:872, т. 48 и цитираната съдебна практика).

25

Обстоятелството, че от формална гледна точка националната юрисдикция е формулирала преюдициалното си запитване чрез позоваване на определени разпоредби на правото на Съюза, не е пречка Съдът да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът е длъжен да извлече от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 43 и цитираната съдебна практика).

26

В това отношение, видно от акта за преюдициално запитване, Turbogás оспорва законосъобразността на облагането с данък върху петролните и енергийни продукти частта от произведената електроенергия, чието потребление е присъщо на процеса на производство на електроенергия. При това положение, както предлага Европейската комисия в писменото си становище и както посочва генералният адвокат в точки 13 и 27 от заключението си, следва да се провери и евентуалното освобождаване на такова потребление съгласно член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96, който освобождава от данъчно облагане енергийни продукти и електроенергия, използвани за производство на електроенергия.

27

Поради това е целесъобразно поставените въпроси да бъдат преформулирани като целящи по същество да се установи дали член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква a) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а).

28

На първо място, следва да се отбележи, от една страна, че член 21, параграф 5, трета алинея, първо изречение от Директива 2003/96 определя като „дистрибутор“ предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди. В текста на португалски език на член 21, параграф 5, трета алинея, второ изречение от тази директива се посочва, от друга страна, че държавите членки могат да освободят „estes pequenos produtores“ — израз, който може да се преведе на български език като „тези дребни производители“. Въпреки това в текстовете на други езици на Директива 2003/96, като например текстовете на немски, английски или френски език, не се споменават „тези дребни производители“, а „дребните производители“.

29

Както посочва запитващата юрисдикция, от това следва, че било възможно от посочения текст на португалски език да се изведе връзка между двете изречения на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96, което означавало, че предприятията, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, посочени в член 21, параграф 5, трета алинея, първо изречение от тази директива, следва да се разбират само като „дребни производители“. Поради това образувание като разглежданото в главното производство не може да се счита за дистрибутор на електроенергия. Това тълкуване обаче не следвало от текстовете на всички езици на същата директива.

30

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Това е така, защото правните разпоредби на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствие между тези различни текстове въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които е част (вж. решение от 20 декември 2017 г., Gusa, C‑442/16, EU:C:2017:1004, т. 34 и цитираната съдебна практика).

31

Що се отнася до общата структура на Директива 2003/96, член 21, параграф 5, първа алинея предвижда, че доставката на електроенергия от дистрибутора представлява въпросното данъчно събитие.

32

При положение обаче че дадено образувание произвежда електроенергия за собствени нужди, тази електроенергия не се разпределя. Поради това при липса на специални разпоредби за облагане на такава електроенергия тя не подлежала на хармонизирания режим на облагане, установен с Директива 2003/96.

33

Като предвижда, че образувание, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, следва да се счита за дистрибутор, член 21, параграф 5, трета алинея от посочената директива цели да запълни именно тази празнота.

34

Това тълкуване се потвърждава от преследваните с Директива 2003/96 цели. В това отношение следва да се припомни, че тази директива, предвиждайки режим на хармонизирано данъчно облагане на енергийните продукти и на електроенергията, цели, както е видно от съображения 2—5 и 24 от нея, да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в енергийния сектор, като се предотврати по-конкретно нарушаване на конкуренцията (решения от 7 септември 2017 г., Hüttenwerke Krupp Mannesmann, C‑465/15, EU:C:2017:640, т. 26 и от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 29 и цитираната съдебна практика).

35

За тази цел, що се отнася до производството на електроенергия, законодателят на Съюза е избрал, както е видно в частност от стр. 5 от изложението на мотивите към предложението на директива на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти (ОВ C 139, 1997 г., стр. 14), да наложи на държавите членки, в съответствие с член 1 от Директива 2003/96, облагането на произведената електроенергия, като енергийните продукти, използвани за производството на същата, трябва съответно да бъдат освободени от данъчно облагане, за да се избегне двойното данъчно облагане на електроенергията (решение от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 30).

36

Именно като изключение от принципа на данъчно облагане на електроенергията на изхода член 21, параграф 5, трета алинея, второ изречение от тази директива предоставя на държавите членки възможността да освобождават от данъчно облагане електроенергията, произведена от дребни производители за собствени нужди, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия.

37

Все пак с оглед на целите, преследвани от Директива 2003/96, тази разпоредба относно дребните производители се отнася само до условията и реда, по който електроенергията е подчинена на хармонизирания режим на данъчно облагане, за да се избегнат по-специално, както отбелязва генералният адвокат в точка 21 от заключението си, административните разходи, свързани с данъчното облагане при това конкретно обстоятелство, без обаче да има отражение върху статута на дистрибутор, предоставен съгласно член 21, параграф 5, трета алинея, първо изречение от тази директива.

38

От това следва, че всяко образувание, по-специално разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от неговото значение и от основната му икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на член 21, параграф 5, трета алинея от тази директива.

39

На второ място, следва да се уточни, че този извод относно съответното данъчно събитие обаче не поставя под въпрос факта, че икономическата дейност, извършвана от предприятието, произвеждащо електроенергия за собствени нужди, е релевантно за целите на прилагането на освобождаването, предвидено в посочената директива.

40

Всъщност член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, съгласно който енергийните продукти и електроенергията, използвани за производството на електроенергия, и електроенергията, използвана за поддържане на капацитета за производство на електроенергия, са освободени от данъчно облагане, не може да бъде пренебрегнат при преценката на данъчното положение на образувание като разглежданото в главното производство.

41

В това отношение следва да се припомни, че тази разпоредба възлага задължение на държавите членки, без да накърнява предоставената им с член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2003/96 възможност да се отклонят от режима на освобождаване от данъчно облагане по причини, свързани с опазването на околната среда (вж. в този смисъл решение от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 26—28). От предоставената на Съда преписка обаче не личи Португалската република да е използвала тази възможност.

42

Следователно използването от образувание като разглежданото в главното производство на част от произвежданата от него електроенергия за производството на електроенергия, макар да представлява данъчно събитие съгласно член 21, параграф 5, първа и трета алинея от тази директива, трябва да бъде освободено от облагане съгласно член 14, параграф 1, буква a) от посочената директива. Всяко друго тълкуване би било в ущърб на преследваните от посочената директива цели, припомнени в точки 34 и 35 от настоящото решение. Всъщност, от една страна, произведената по този начин енергия неизбежно би била предмет на двойно данъчно облагане. От друга страна, това може да доведе до неравно третиране между образувания като разглежданото в главното производство и другите производители на електроенергия, снабдяващи се с енергийни продукти и електроенергия от трети лица за целите на производството им, а това би било източник на нарушения на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 33).

43

Въпреки това, следва да се уточни, че Директива 2003/96 не урежда начина, по който трябва да се докаже, че енергийните продукти се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от облагане. Напротив, както следва от член 14, параграф 1, Директивата поверява на държавите членки грижата да установят условията за освобождаване, посочени в тази разпоредба, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби. При упражняването на правомощията обаче, с които разполагат за определянето на условията, от които зависи предвиденото в член 14, параграф 1 от тази директива освобождаване, държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по-конкретно принципът на пропорционалност (решение от 2 юни 2016 г., Полихим-СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 57 и 59).

44

На това основание, макар държавите членки да могат да предвиждат налагането на имуществена санкция за нарушение на формални изисквания (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 40), такова нарушение не може да постави под въпрос ползването на задължителното освобождаване, предвидено в член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96, ако условията по същество, свързани с прилагането на тази разпоредба, са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C‑151/16, EU:C:2017:537, т. 51).

45

С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96 трябва да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а).

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а).