1

Със своята жалба Румъния иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 14 септември 2015 г., Румъния/Комисия (T‑784/14, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2015:659), с което той отхвърля като недопустима нейната жалба за отмяна на решението на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия, за което се твърди, че се съдържа в писмо BUDG/B/03MV D(2014) 3079038, от 19 септември 2014 г. (наричано по-нататък „спорното писмо“).

2

Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 2007 г., стр. 17) отменя, считано от 1 януари 2007 г., Решение на Съвета 2000/597/ЕО, Евратом от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 253, 2000 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 206).

3

Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Решение 2000/597 и член 2, параграф 1, буква a) от Решение 2007/436, представляват собствени ресурси, влизащи в общия бюджет на Европейския съюз, освен другото, и приходите от „митата по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите [на Съюза] по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС“ (наричани по-нататък „собствените ресурси“).

4

По силата на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 2007/436 (ОВ L 130, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1 том 2, стр. 184), последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 105/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година (ОВ L 36, 2009 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент № 1150/2000“), право на Съюза върху собствените ресурси се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките, и след уведомяване на длъжника.

5

Член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1150/2000 гласи: „Съгласно процедурата, определена в член 10, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията, към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка“.

6

Съгласно член 10, параграф 1 от този регламент вписването на собствените ресурси се извършва най-късно на първия работен ден след 19‑то число на втория месец, следващ месеца, през който правото е било констатирано в съответствие с член 2 от посочения регламент.

7

По силата на член 11, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 всяко забавено вписване в сметката по член 9, параграф 1 от този регламент води до плащане на лихви от съответната държава членка.

8

Съгласно член 130 от Процедурния правилник на Общия съд:

„1.   Искането на ответника Общият съд да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество, се прави с отделна молба в срока по член 81.

[…]

7.   Общият съд се произнася по молбата в най-кратък срок или, ако наличието на особени обстоятелства оправдава това, отлага произнасянето за решението по същество.[…]

8.   В случаите, в които Общият съд отхвърля молбата или отлага произнасянето по нея за решението по същество, председателят определя нови срокове с оглед на продължаването на производството“.

9

Със спорното писмо директорът на дирекция „Собствени ресурси и финансово планиране“ на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия (наричан по-нататък „директорът“) припомня, че през м. април 2010 г. германските власти са поискали от Комисията да реши на основание член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) дали е оправдано опрощаване на вносни сборове по отношение на германско дружество, което е подало в качеството си на главно отговорно лице редица декларации от името на свои клиенти за превоз през 2006 г. и 2007 г. на стоки в режим на външен транзит за друга държава членка, в която разследване е установило, че в получаващото митническо учреждение някои от стоките не са представени.

10

Директорът припомня, че с Решение C(2011) 9750 окончателен от 5 януари 2012 г. (преписка REM 03/2010) Комисията е установила основателността на искането за опрощаване на вносните сборове. В това отношение Комисията подчертава, че неправомерното приключване на операциите по транзита се дължи на измамни практики, които логично може да се обяснят с активното съучастие на митнически служител от получаващото митническо учреждение на съответната държава членка или с лошата организация на това учреждение, която е позволила на трето лице достъп до новата компютризирана система за транзит (NSTI).

11

Директорът посочва по същество също така, че по същите съображения германските власти са разрешили опрощаване на мита по друга преписка.

12

В спорното писмо директорът разяснява, че по мнение на службите на Комисията Румъния е считана за финансово отговорна, доколкото потвърждението за приключването на сметките въз основа на документите за транзита, върнати в германското отправно митническо учреждение, е попречило на германските власти да удържат или да си възстановят мита, които представляват традиционни собствени ресурси. Той уточнява, че макар и събирането на митата, дължими за вноса в Съюза, да не е било задача на Румъния, държавите членки носят финансова отговорност за загубите на собствени ресурси, ако техните власти или техни представители допуснат грешки или действат чрез измама.

13

По-нататък директорът подчертава, че румънските власти не са гарантирали правилното прилагане на митническите разпоредби на Съюза. Резултатът от това неправилно прилагане на правото на Съюза бил загуба на традиционни собствени ресурси, тъй като германските власти не са могли да съберат мита и да ги предоставят на разположение на Комисията. От това директорът прави извод, че Румъния трябва да компенсира бюджета на Съюза за така причинената загуба. В това отношение той се позовава по аналогия на точка 44 от решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия (C‑334/08, EU:C:2010:414).

14

Директорът разяснява по същество, че евентуален отказ на Румъния да предостави на разположение тези традиционни собствени ресурси е в противоречие с принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки и в рамките на Съюза и представлява пречка за доброто функциониране на системата на собствените ресурси.

15

Вследствие на това той приканва румънските власти да предоставят на разположение на Комисията собствени ресурси в брутен размер от 14883,79 EUR, от които следва да се приспаднат 25 % като разходи за събирането, най-късно на първия работен ден след деветнадесетия ден от втория месец, следващ изпращането на спорното писмо. Той добавя, че всяка забава би довела до плащането на лихви на основание член 11 от Регламент № 1150/2000.

16

На 28 ноември 2014 г. Румъния подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението, за което се твърди, че се съдържа в спорното писмо.

17

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 13 март 2015 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Възражението е основано на липсата на акт, подлежащ на жалба за отмяна.

18

Румъния представя своето писмено становище по възражението за недопустимост.

19

С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 23 март и 10 април 2015 г., Словашката република и Федерална република Германия правят искане за встъпване в подкрепа на исканията на Румъния.

20

С обжалваното определение Общият съд се произнася по възражението за недопустимост на Комисията на основание член 130 от своя процедурен правилник.

21

За да прецени обжалваемостта на спорното писмо, в точки 23—33 и 35 от обжалваното определение Общият съд разглежда разпределението на правомощията между Комисията и държавите членки в областта на установяването на собствените ресурси в съответствие с разпоредбите на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000. В точка 37 от това определение той прави извода, че поради липса на разпоредба, която овластява Комисията да приема актове, с които се разпорежда на държавите членки да предоставят на разположение собствени ресурси, спорното писмо трябва да се разглежда единствено като акт с информативна стойност и като обикновена покана, отправена до Румъния.

22

В това отношение Общият съд уточнява в точки 38—40 от обжалваното определение, че мнение, изразено от Комисията, като съдържащото се в спорното писмо, не обвързва националните власти, и в точки 41—43 от това определение, че то не би могло, както и мотивирано становище, изразено в рамките на досъдебната фаза на производство по иск за неизпълнение на задължения, да съставлява обжалваем акт.

23

И накрая, Общият съд отхвърля доводите, повдигнати от Румъния. По-конкретно, в точки 50 и 51 от обжалваното определение той отхвърля като неоснователни доводите, изведени от това, че спорното писмо е лишено от правно основание, с мотива че тези доводи се отнасят до основателността на съдържанието на това писмо. В точки 52—56 от това определение Общият съд освен това отговаря на доводите, изведени от положението на правна несигурност, в което се оказвала тази държава членка от гледна точка на произтичащите за нея задължения и на финансовия риск, на ефективната съдебна защита и на риска от възникване на необходимостта от плащане на значителни лихви за забава.

24

С оглед на тези обстоятелства Общият съд уважава повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост и отхвърля жалбата на Румъния като недопустима, доколкото тя е насочена срещу акт, който не може да бъде предмет на обжалване, без да се произнася по искането за встъпване на Федерална република Германия и Словашката република.

25

Със своята жалба Румъния иска от Съда:

26

С писмения си отговор на жалбата Комисията иска от Съда:

27

В писмените си становища при встъпване Чешката република, Федерална република Германия и Словашката република искат по същество от Съда да уважи жалбата.

28

В подкрепа на своята жалба Румъния изтъква две основания.

29

С първото основание Румъния упреква Общия съд, че е нарушил разпоредбите на член 130, параграфи 7 и 8 от своя процедурен правилник с това, че се е произнесъл по възражението за недопустимост на Комисията, без да разгледа спора по същество.

30

От една страна, Румъния изтъква, че в писменото си становище по възражението за недопустимост е поискала това възражение да бъде разгледано едновременно с разглеждането на спора по същество. Общият съд, който бил длъжен по силата на посочените разпоредби да обсъди дали конкретните обстоятелства оправдават това едновременно разглеждане и при положителен отговор — да го извърши, обаче в случая не мотивирал решението си да не разгледа възражението едновременно със спора по същество.

31

От друга страна, Румъния счита, че макар да е отказал да разгледа възражението за недопустимост едновременно със спора по същество, Общият съд на практика в точки 29—51 от обжалваното определение изложил съображения, отнасящи се до съществото на спора. Всъщност той се произнесъл по естеството и основанието на финансовото задължение, визирано в спорното писмо, изхождайки от неправилното схващане, че следва да се приложи отнасящата се до традиционните собствени ресурси правна уредба. Пред Общия съд обаче Румъния изтъкнала, че именно поради обстоятелството че правото на Съюза не възлага финансова отговорност на държава членка за загуба на традиционни собствени ресурси, понесена в друга държава членка, спорното писмо пораждало правни последици. Общият съд неправилно отказвал да вземе предвид тези доводи, отхвърляйки ги по същество в точка 51 от обжалваното определение, тъй като те се отнасяли до основателността на съдържанието на това писмо.

32

Румъния допълва, че посоченото процесуално нарушение е накърнило нейните интереси с това, че е нарушено правото ѝ на справедлив съдебен процес поради липса на състезателно производство, и с това, че съображенията на Общия съд се основат на редица грешки от правна страна, които е могло да бъдат избегнати с разглеждане на спора по същество.

33

С второто си основание Румъния изтъква по същество, че анализът на естеството на претендираната сума и на задълженията, които са предмет на спорното писмо, е опорочен от грешка в прилагането на правото с това, че Общият съд неправилно е квалифицирал тази сума като „традиционни собствени ресурси“ и е приложил съответната правна уредба и съдебна практика. Всъщност тази правна уредба се отнасяла изключително до пряката финансова отговорност на митническите органи на държавите членки. И обратно, тя не се отнасяла до разглежданата по делото хипотеза на евентуална финансова отговорност на друга държава членка, която никога не е имала задължението да определя размера и да събира разглежданите мита. Посоченото писмо възлагало в тежест на Румъния ново задължение, което не произтичало от правото на Съюза. Позовавайки се изключително на правната уредба на традиционните собствени ресурси и на свързаната с тях съдебна практика, Общият съд допуснал грешка в прилагането на правото, не взел предвид конкретните обстоятелства по делото и не отговорил на доводите, изведени от новия характер на посоченото задължение.

34

Тази грешка в прилагането на правото се отразила на анализа на компетентността на Комисията, както и на естеството на спорното писмо, извършен от Общия съд от гледна точка на правната уредба относно традиционните собствени ресурси. Освен това Общият съд не взел предвид постоянната съдебна практика в областта на жалбите за отмяна с това, че не се произнесъл по съдържанието и контекста на приемането на спорното писмо, а се основал изключително на анализ на компетентността на Комисията. По този начин той нарушил принципа на ефективна съдебна защита.

35

При условията на евентуалност Румъния твърди, че има противоречие в мотивите на обжалваното определение, доколкото Общият съд в точка 29 от това определение признава на държавите членки определена свобода на преценка в установяването на загуби на традиционни собствени ресурси и на задължение за предоставяне на тези ресурси, докато от точки 24 и 25 от посоченото определение произтича, че държавите членки са длъжни да установят тези ресурси, когато са изпълнени условията, предвидени в Решение 2007/436 и в Регламент № 1150/2000.

36

От друга страна, Румъния изтъква, че механизмът за условно предоставяне в случая е неприложим. Всъщност той бил разработен в областта на традиционните собствени ресурси. При всяко положение той предполагал съществуването на задължение, от което властите на държава членка могат да бъдат освободени, и се отнасял само до положения, при които е налице спор във връзка с доказването на посочения дълг. Тя набляга в този контекст на съществуващия риск за държавата членка да се стигне до лихви за забава в случай на неплащане и подчертава риска от това евентуално условно плащане да се превърне в окончателно в хипотезата, в която спорът по същество не бъде решен в рамките на жалба за отмяна или в която Комисията не би предявила иск за неизпълнение на задължения.

37

Комисията оспорва основателността на всички тези доводи.

38

В отговор на първото основание, повдигнато от Румъния, Комисията изтъква, че с оглед на съдържанието на спорното писмо, с което се преценява, че Румъния е финансово отговорна за загубата на традиционни собствени ресурси, Общият съд основателно е обсъдил правомощията на Комисията в светлината на нормите относно традиционните собствени ресурси. Той обсъдил съдържанието на това писмо както в контекста на законодателната рамка в тази област единствено с оглед на допустимостта на жалбата, без да разглежда делото по същество. Нито съдържанието на посочено писмо, с което Комисията се ограничила само да посочи определени факти и да изложи своето становище относно последиците в областта на собствените ресурси, като приканила румънските власти да предоставят на разположение определена сума, нито правомощията, предоставени на Комисията, не позволявали да се установи, че това писмо произвежда задължително правно действие. И накрая, противно на това, което изтъква Румъния, Общият съд не „квалифицирал естеството на задълженията, възлагани на Румъния със [спорното] писмо“, щом като ясно е приел, че това писмо съставлява обикновена покана, отправена до тази държава членка и и че то не е имало за цел да породи правни последици.

39

В отговор на второто основание Комисията изтъква по същество, че Общият съд е приел основателно, с оглед на липсата на компетентност в нейна полза в областта на традиционните собствени ресурси и след анализ както на съдържанието, така и на контекста на спорното писмо, че това писмо не е от категорията на обжалваемите актове. Общият съд нито квалифицирал дължимата сума на основание на традиционните собствени ресурси и задълженията, които биха били наложени на Румъния със спорното писмо, нито обсъдил въпроса дали тази държава членка е длъжна да предостави на разположение разглежданата сума, нито вследствие на това извършил преценка по същество на делото.

40

Липсата на компетентност за приемане на задължителни решения в областта на собствените ресурси всъщност се потвърждавала от обстоятелството, че Съветът е отхвърлил предложение за изменение на член 17 от Регламент № 1150/2000, което щяло да даде на Комисията правомощието да разглежда преписката и да приеме надлежно мотивирано решение при размер на установените вземания, по-голям от 50000 EUR.

41

От друга страна, дори и да се предположи — quod non — че спорното писмо не се е отнасяло до предоставяне на разположение на собствени ресурси, то не пораждало правни последици поради липса на правно основание в този смисъл.

42

Що се отнася до точка 29 от обжалваното определение, Комисията е на мнение, че тази точка трябва да се разбира в светлината на постоянната съдебна практика, припомнена от Общия съд в точки 24—28 от това определение, като означаваща, че по силата на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки имат правото да декларират, че някои суми от установените вземания са несъбираеми. Член 17 от този регламент предвиждал механизъм за обмен на информация между държавите членки и Комисията при невъзможност да се съберат собствените ресурси. Макар и да може да направи възражения към държава членка, тя не разполага с каквото и да било правомощие да приема задължителни актове, установяващи размера на дължимите собствени ресурси, като се уточнява, че при различие в гледните точки между нея и държава членка Съдът решава въпроса в рамките на производство по иск за неизпълнение на задължения.

43

Що се отнася до ефективната съдебна защита, до риска за плащане на лихви за забава от съответната държава и до условното плащане, Комисията счита по същество, че точки 54—56 от обжалваното определение не са опорочени от никаква грешка в прилагане на правото. По-конкретно тя изтъква, че възможността да се пристъпи към условно плащане, дава възможност за отстраняване на риска за държавата членка да плаща лихви за забава, че държавите членки имат възможност да си върнат средствата, предоставени на разположение като условно плащане с оглед на член 2, параграф 4 и на член 8 от Регламент № 1150/2000, и че условното плащане не е предназначено за гарантиране на правото на ефективна съдебна защита. Освен това рискът от възникване на лихви за забава бил свързан с неизпълнение на задължението да се предоставят на нейно разположение собствените ресурси, а не със спорното писмо, което съдържало покана в този смисъл. Задължението за плащане на лихви за забава произтичало директно от член 11 от Регламент № 1150/2000.

44

Чешката република, Федерална република Германия и Словашката република са на мнение, че второто основание трябва да бъде уважено. Тези държави членки не излагат доводи относно първото основание, повдигнато от Румъния.

45

С посочените две основания, които следва да се разгледат заедно, Румъния упреква по същество Общия съд, че е извършил преценката на обжалваемостта на спорното писмо единствено в светлината на критерия за правомощията на Комисията по силата на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000, макар това решение и този регламент да били неприложими, и то без да разгледа повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост едновременно със спора по същество.

46

На първо място, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика задача на Общия съд е да прецени дали доброто правораздаване оправдава той да се произнесе по възражение за недопустимост незабавно, или възражението да бъде разгледано едновременно със спора по същество (вж. в този смисъл определение от 27 февруари 1991 г., Bocos Viciano/Комисия, C‑126/90 P, EU:C:1991:83, т. 6). Не се изисква едновременно разглеждане със спора по същество, когато преценката на възражението не зависи от преценката на изтъкнатите от жалбоподателя основания по същество (решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 95).

47

На второ място, видно от постоянната съдебна практика, за „обжалваеми актове“ по смисъла на член 263 ДФЕС се приемат всички разпоредби, приети от институциите на Съюза, независимо от тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 54 и цитираната съдебна практика).

48

За да се определи дали даден акт произвежда такива последици, следва да се разгледа неговата същност (решение от 22 юни 2000 г., Нидерландия/Комисия, C‑147/96, EU:C:2000:335, т. 27 и цитираната съдебна практика). Тези последици трябва да се преценяват по обективни критерии като съдържанието на акта, като се има предвид евентуално контекстът, в който последният е приет, както и правомощията на институцията, която е негов автор (решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 55 и цитираната съдебна практика).

49

В обжалваното определение Общият съд се произнася по възражението за недопустимост на Комисията, без да разгледа спора по същество. Както това беше изложено в точки 21 и 22 от настоящото решение, след като разглежда разпределението на правомощията между Комисията и държавите членки в областта на установяването на собствени ресурси на основание разпоредбите на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000, в точка 37 от посоченото определение Общият съд прави извод, че поради липсата на разпоредба, оправомощаваща Комисията да приеме акт, с който се разпорежда на държава членка да предостави на разположение собствени ресурси, спорното писмо трябва да бъде разглеждано като писмо с информативна стойност и като обикновена покана, отправена до Румъния.

50

В това отношение Общият съд уточнява, че мнение, изразено от Комисията като съдържащото се в това писмо, не обвързва националните власти и че то не би могло, също като мотивираните становища, изразени в рамките на досъдебната фаза на исково производство по иск за неизпълнение на задължения, да съставлява обжалваем акт.

51

Най-напред ясно е, че Общият съд основава своята преценка на обжалваемостта на спорното писмо главно на анализа на правомощията на Комисията въз основа на разпоредбите на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000. При това, противно на твърдяното от Румъния, той обаче нито прави преценка на естеството на претендираните средства, нито квалифицира тези средства като „собствени ресурси“.

52

Всъщност в обжалваното определение Общият съд се ограничава да разясни абстрактно задълженията и правомощията, възложени съответно на държавите членки и на Комисията в областта на собствените ресурси на Съюза. А щом като, видно от точки 1—7 от обжалваното определение, Комисията издава спорното писмо в тази област, Общият съд е можел, без да допусне грешка в прилагането на правото, да прецени посочените задължения и правомощия от гледна точка на правната уредба относно собствените ресурси единствено за целите на анализа на обжалваемостта на това писмо и без да засяга въпроса по същество за нейната приложимост към обстоятелствата по делото и за квалифицирането на разглежданата сума.

53

По-нататък следва да се вземе предвид, че при тези условия, също така основателно, без да разгледа едновременно възражението за недопустимост на Комисията с делото по същество, Общият съд отхвърля в точка 51 от обжалваното определение като несъстоятелни доводите, изтъкнати от Румъния и изведени от основателността на съдържанието на спорното писмо.

54

С оглед на съображенията, съдържащи се в точки 60—67 от настоящото решение, и по-конкретно на контекста, в който е издадено спорното писмо, тези доводи на Румъния, които имат за цел да докажат, че спорното писмо налага на тази държава членка ново, непредвидено в правната уредба относно собствените ресурси задължение, трябва да бъдат отхвърлени по същество.

55

Накрая обаче следва да се отбележи, както Румъния основателно прави това, че Общият съд се е задоволил да разгледа правомощията на автора на акта, без дори да извършва анализ на самото съдържание на спорното писмо, противно на изискванията на съдебната практика, припомнена в точка 48 от настоящото решение.

56

Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

57

Следва обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се оказва обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение и е необходимо да се извърши замяна на мотиви (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г.,Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 150 и от 5 март 2015 г., Комисия и др./Versalis и др., C‑93/13 P и C‑123/13 P, EU:C:2015:150, т. 102 и цитираната съдебна практика).

58

Настоящият случай е такъв.

59

С оглед на припомнената в точки 47 и 48 от настоящото решение съдебна практика, от анализа на съдържанието на спорното писмо всъщност произтича, като се отчита контекстът на неговото издаване, както и правомощията на Комисията, че това писмо не може да бъде квалифицирано като „обжалваем акт“.

60

Първо, що се отнася до съдържанието на посоченото писмо, следва да се изтъкне, че след като припомня фактите по делото, в него директорът изразява гледната точка на тази дирекция, съгласно която Румъния е считана за отговорна за загубите на собствени ресурси, причинени в Германия. Той преценява, че Румъния трябва да компенсира тези загуби и че в случай на отказ да предостави на разположение съответната сума тя би нарушила принципа на лоялно сътрудничество и би поставила в опасност правилното функциониране на системата на собствените ресурси. С оглед на тези съображения той отправя покана до нея да предостави на разположение сумата, съответстваща на разглежданите загуби, и уточнява, че неплащането в определения в това писмо срок би довело до плащането на лихви за забава на основание член 11 от Регламент № 1150/2000.

61

Видно от това напомняне, със спорното писмо Комисията по същество излага пред Румъния своето мнение относно правните последици от загубите на собствени ресурси, причинени в Германия, и относно задълженията, които според нея произтичат от това за Румъния. С оглед на това становище тя приканва тази държава членка да предостави на разположение разглежданата сума.

62

Следва обаче да се съобрази, че нито излагането на обикновено правно становище, нито обикновена покана за предоставяне на разположение на разглежданата сума не може да бъдат от естество да породят правни последици.

63

Единствено обстоятелството, че спорното писмо определя срок за предоставяне на посочената сума, като същевременно съобщава, че евентуално закъснение би довело до възникването на лихви за забава, не позволява, с оглед на общото съдържание на това писмо, да се приеме, че Комисията е възнамерявала, вместо да изложи своето становище, да приеме акт, пораждащ задължителни правни последици, нито вследствие на това да придаде на посоченото писмо характер на обжалваем акт.

64

Второ, що се отнася до контекста, следва да се уточни, че в хода на съдебното заседание Комисията, без това да се оспорва нито от Румъния, нито от встъпилите държави членки, отбелязва, че изпращането на писма като спорното писмо е обичайна практика на тази институция, предназначена за започването на неформално обсъждане на спазването на правото на Съюза от дадена държава членка, която практика може да бъде последвана от започването на досъдебна фаза на производство по неизпълнение на задължения. Този контекст е отразен в спорното писмо, което излага ясно причините, поради които Комисията е преценила, че Румъния би могла да се окаже в положение на неизпълнение на правото на Съюза. Освен това безспорно е видно от жалбата, подадена от последната пред Общия съд, че този контекст ѝ е познат и че намерението на Комисията да започне неформални контакти, е било добре разбрано.

65

От съдебната практика обаче произтича, че с оглед на дискреционните правомощия на Комисията да инициира производство по неизпълнение на задължения, мотивирано становище не може да произведе задължителни правни последици (вж. в този смисъл решение от29 септември 1998 г., Комисията/Allemagne, C‑191/95, EU:C:1998:441, т. 46 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася a fortiori за писма, които по подобие на спорното писмо могат да се разглеждат като обикновено установяване на неформални контакти, предхождащи откриването на досъдебната фаза на производство по иск за неизпълнение на задължения.

66

Трето, що се отнася до правомощията на Комисията, страните не спорят, че във всички случаи тази институция няма компетентност за приемане на задължителни актове, с които се разпорежда на държава членка да предостави на разположение сума като разглежданата по настоящото дело. Всъщност, от една страна, дори и да се предположи, както отбелязва това Румъния, че тази сума не може да бъде квалифицирана като „собствени ресурси“, Комисията посочва пред Съда, че не може да бъде установено никакво правно основание за приемането на задължителен акт. От друга страна, дори и да се предположи, че посочената сума трябва да бъде квалифицирана като „собствени ресурси“, следва да се отбележи, че доводите на Комисията, според които нито Решение 2007/436, нито Регламент № 1150/2000 не ѝ предоставят правомощия за вземане на решения, не се оспорват от Румъния.

67

С оглед на гореизложените съображения, следва да се направи изводът, че спорното писмо не съставлява „обжалваем акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС, без да е необходимо да се решава въпросът по същество за приложимостта на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000 и за правната квалификация на претендираната сума.

68

Този извод не се поставя под съмнение от доводите, които Румъния извежда от правото на ефективна съдебна защита, от положението на правна несигурност и от финансовия риск, понасян от тази държава членка. Всъщност, макар и условието относно задължителните правни последици да трябва да се тълкува от гледна точка на ефективна съдебна защита като гарантираната в член 47, първа алинея от Хартата за основните права на Европейския съюз, достатъчно е да се припомни, че това право няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол, и по-специално правилата, свързани с допустимостта на исковете или жалбите, подадени пряко пред юрисдикцията на Европейския съюз, както е видно и от разясненията относно този член 47, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при нейното тълкуване (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 97 и цитираната съдебна практика). Вследствие на това тълкуването на понятието за „обжалваем акт“ от гледна точка на посочения член 47 не може да води до пренебрегването на това условие, без да се превишат правомощията, възложени от Договора на съдилищата на Съюза (вж. по аналогия решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 81 и определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ирландия)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 54).

69

Затова диспозитивът на обжалваното определение, доколкото отхвърля подадената от Румъния жалба като недопустима, е основателен, така че първото и второто основание следва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да се преценяват доводите относно твърдяно противоречие в мотивите, съдържащи се в точки 24 и 25 и в точка 29 от обжалваното определение и относно приложимостта на механизма за условно предоставяне на разположение. Поради това жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

70

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

71

Тъй като Комисията е поискала Румъния да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, а тя губи делото, тя следва да бъде осъдена да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Комисията.

72

Член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, предвижда, че държавите членки и институциите, които са встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски.

73

Затова Чешката република, Федерална република Германия и Словашката република понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: