–

за Solar Electric Martinique, от F. Fabiani и F. Joly, адвокати,

–

за френското правителство, от S. Ghiandoni и D. Colas, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Gossement и L. Lozano Palacios, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г. (ОВ L 102, 1995 г., стр. 18) (наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), заменила Шеста директива, считано от 1 януари 2007 г.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Solar Electric Martinique и Ministre des Finances et des Comptes publics (министър на финансите и бюджета, Франция) във връзка с издадените срещу това дружество актове за установяване на задължения за плащане на данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2007 г.

3

Член 3 от Шеста директива, озаглавен „Териториално приложение“, предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива:

[…]

3.   Следните територии на отделни държави членки се изключват от територията на страната:

[…]

Следните територии на отделни държави членки също се изключват от територията на страната:

[…]

[…]“ [неофициален превод].

4

Член 5 от Шеста директива, озаглавен „Доставка на стоки“, гласи:

„1.   „Доставка на стока“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

[…]

5.   Държавите членки могат да смятат предаването на някои строителни работи за доставка по смисъла на параграф 1.

[…]“ [неофициален превод].

5

Член 6 от Шеста директива е озаглавен „Доставка на услуги“ и параграф 1 от него предвижда:

„1.   „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на член 5.

Такива сделки включват inter alia:

6

Съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС тя не се прилага за френските отвъдморски департаменти.

7

Член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС възпроизвежда текста на член 5, параграф 5 от Шеста директива.

8

Съгласно член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС „доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

9

Съгласно член 256, точка IV, параграф 1 от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс, наричан по-нататък „CGI“), в редакцията му, приложима за разглежданите в главното производство данъчни актове, „строителните работи се считат за доставки на услуги, подлежащи на облагане с [ДДС]“.

10

Член 266 от този кодекс предвижда:

„1.   Данъчната основа е:

[…]

[…]“.

11

Член 268 bis от посочения кодекс гласи:

„Когато лицето извършва едновременно сделки, спадащи към няколко от категориите, предвидени в разпоредбите на тази глава, оборотът му се определя, като към всеки вид сделки се приложат правилата, установени в тези разпоредби“.

12

Съгласно член 295 от CGI:

„1.   Освободени от облагане с [ДДС] са:

[…]

[…]“.

13

В член 50 duodecies, точка I от приложение IV към този кодекс се споменават — сред стоките, чийто внос в департаментите Гваделупа, Мартиника и Реюнион може да бъде освободен от ДДС — „фоточувствителните полупроводникови прибори, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели“.

14

Solar Electric Martinique, което се занимава именно с продажба и монтиране на съоръжения за използване на слънчева енергия в департамента Мартиника, начислява ДДС за извършвания от него монтаж на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху покрива на жилищни сгради само върху сумата, представляваща монтажната цена.

15

След проверка, обхващаща периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2007 г., данъчната администрация приема, че посочените сделки са по съществото си строителни работи и поради това следва да бъде взета предвид и стойността на доставените съоръжения. Вследствие на това тази администрация коригира данъчната основа на въпросните сделки.

16

На 21 септември 2010 г. Solar Electric Martinique подава пред Tribunal administratif de Fort-de-France (Административен съд Фор дьо Франс, Франция) жалба за отмяна на актовете за установяване на задължения за плащане на ДДС, издадени срещу него от данъчната администрация.

17

След като жалбата на Solar Electric Martinique е отхвърлена с решение от 26 юни 2012 г., то подава срещу последното въззивна жалба пред Cour administrative d’appel de Bordeaux (Апелативен административен съд Бордо, Франция), която е отхвърлена с решение от 10 юли 2014 г.

18

Solar Electric Martinique подава касационна жалба пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), като твърди по-специално че посоченият апелативен административен съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че извършваните от дружеството дейности по монтиране на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери представляват строителни работи, при все че тези съоръжения могат да бъдат монтирани, без да се причиняват сериозни щети на съответната сграда и без това обикновено да съпътства изграждането на сгради.

19

Запитващата юрисдикция изтъква, че при сделките по продажба и монтиране на съоръжения, посочени в член 295 от CGI и в член 50 duodecies, точка I от приложение IV към този кодекс, ДДС се начислява само върху сумата, представляваща монтажната цена, но не и върху цената за придобиване на съоръженията, освен ако не се счита, че монтажната дейност е по естеството си извършване на строителни работи и поради това ДДС се събира върху цялата фактурирана на получателя на доставката цена.

20

Тази юрисдикция уточнява, че макар член 295 от CGI да се прилага само за отвъдморски департаменти, тоест за територии извън приложното поле на Шеста директива, разпоредбите на член 256 от този кодекс във връзка със строителните работи се прилагат и в метрополия Франция и с тях в националното право се транспонират член 5, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Шеста директива, чиито разпоредби са възпроизведени в член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС.

21

Според запитващата юрисдикция целта следва да е еднакво прилагане на разпоредбите на тези директиви в рамките на Европейския съюз. Поради това, макар спорът, който тя трябва да реши, да се отнася до сделки, извършвани извън териториалното приложно поле на тези директиви, се поставя въпросът дали продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода са единна сделка, представляваща по естеството си извършване на строителни работи по смисъла на посочените директиви.

22

При това положение Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Представляват ли] продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода […] единна сделка, [която] по естеството си [е] извършване на строителни работи по смисъла на член 5, параграф 5 и член 6, параграф l от [Шеста директива], понастоящем член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директивата [за ДДС]?“.

23

Видно от акта за преюдициално запитване, всички факти по спора в главното производство са настъпили на територията на департамента Мартиника, който е един от отвъдморските департаменти на Френската република.

24

Съгласно член 3, параграф 3 от Шеста директива и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС тези департаменти изрично са изключени от приложното поле на посочените директиви.

25

В това отношение следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Cicala, C‑482/10, EU:C:2011:868, т. 17 и цитираната съдебна практика и от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 45).

26

Всъщност, когато националното законодателство съобразява уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на даден акт от правото на Съюза, с тази, предвидена в посочения акт, определено е от интерес за Съюза, за да се избегнат последващи различия в тълкуването, заимстваните от акта разпоредби да бъдат тълкувани еднакво (вж. в този смисъл решения от 7 юли 2011 г., Agafiţei и др., C‑310/10, EU:C:2011:467, т. 39 и цитираната съдебна практика и от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 46).

27

Ето защо е обосновано Съдът да тълкува разпоредби на правото на Съюза във връзка с положения, които не попадат в приложното му поле, когато националното право е направило тези разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на тези, попадащи в приложното поле на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Cicala, C‑482/10, EU:C:2012:868, т. 19 и цитираната съдебна практика).

28

В случая запитващата юрисдикция иска да установи дали продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода са единна доставка, която по естеството си е извършване на строителни работи по смисъла на Шеста директива и на Директивата за ДДС, като уточнява, от една страна, че с член 256 от CGI релевантните разпоредби на тези директиви се транспонират в националното право, и от друга, че тези понятия имат същия обхват в отвъдморските департаменти, които изрично са изключени от приложното поле на посочените директиви.

29

Наистина е възможно Съюзът да има интерес понятията за строителни работи и за единна сделка, която по естеството си е извършване на строителни работи, да бъдат тълкувани еднакво, за да се избегнат последващи различия в тълкуването.

30

На първо място обаче, както подчертава генералният адвокат в точки 41—44 от заключението си, не би могло да се приеме, че релевантните разпоредби на Шеста директива и на Директивата за ДДС са транспонирани с член 256 от CGI.

31

Всъщност, докато член 5, параграф 5 от Шеста директива и член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС предвиждат възможността държавите членки да разглеждат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи, член 256 от CGI предвижда, обратно, че строителните работи се считат за доставки на услуги.

32

На второ място, не би могло да се приеме, че в членове 256 и 295 от CGI е направена пряка и безусловна препратка към релевантните разпоредби на съответните директиви по смисъла на припомнената в точка 27 от настоящото решение съдебна практика.

33

От една страна, направеният в член 256 от CGI избор позволява само да се заключи a contrario, че строителните работи — както впрочем всички сделки, които не са доставка на стоки — попадат в обхвата на член 6, параграф 1 от Шеста директива и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС.

34

От друга страна, не би могло да се приеме, че предвиждайки, като изключение от приложимите на територията на метрополия Франция правила, режим на освобождаване на доставките на стоки, осъществявани на територии, изрично изключени от приложното поле на Шеста директива и Директивата за ДДС, член 295 от CGI препраща пряко и безусловно към разпоредбите на тези директиви.

35

Впрочем преюдициалното запитване е отправено именно защото за отвъдморските департаменти, за които не се прилагат Шеста директива и Директивата за ДДС, са предвидени специални разпоредби, освобождаващи продажбата на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери.

36

Следователно, що се отнася до уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на съответните актове от правото на Съюза, разглежданото в главното производство национално законодателство не се съобразява с уредбата нито в Шеста директива, нито в Директивата за ДДС, тъй като установява непредвиден в тези директиви режим на освобождаване. Поради това не би могло да се приеме, че националното право е направило разпоредбите на посочените директиви пряко и безусловно приложими към положения, които не попадат в приложното им поле.

37

При това положение следва да се констатира, че не е от компетентността на Съда да отговори на въпроса, поставен от Conseil d’État (Държавен съвет).

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Не е от компетентността на Съда на Европейския съюз да отговори на въпроса, отправен от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) с акт от 20 май 2016 г.